ВЪПРОС № 80 ПОРОЦИ ДОПУСНАТИ ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

1. 
   Поправка на явна фактическа грешка
   

Няма срок за поправяне на ЯфГ. Поправянето става в открито заседание с призоваване и след изслушване на страните.

По поправката съдът се произнася с Р. Двете решения образуват неделимо цяло. Р за поправката може да се обжалва.

2. 
   Тълкуване на неясно решение
   

3. 
   Допълване на непълно решение
   

ДНР става от същия съд но молба на страните в открито заседание с призоваване на двете страни. Срок за молбата - 1 месец от деня, в който страната е узнала за Р. Този срок е преклузивен. Ако страните не поискат ДНР в срока, делото относно частта на иска, по която няма произнасяне, се счита прекратено. Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

1. 
   Нищожни решения
   

1. Понятие - нищожно е Р, което не поражда последиците на правосъден акт, т.е. Р, което няма СПН и ИС.

2. Нормативна уредба - чл.209 ал.2 и 3.

3. Основания за нищожност на Р (не са систематизирани в закона).

а) нищожно е Р, постановено от незаконен състав - от лице, което няма качеството съдия; от състав, несъответстващ на ЗСВ - връща се.

б) когато съдът е излязъл от пределите на правораздавателната си власт, като се е произнесъл по спор, който но е подведомствен на български съд или по дело на лице, което се ползва с имунитет на екстериториалност. Нищожно е Р па особена юрисдикции, когато за това дело е компетентен съдът - не се връща, а се прекратява.

в) когато Р противоречи на основите на българския правен порядък (напр. осъжда се да извърши действие, което съставлява престъпление).

г) когато Р е неподписано поради отказ на мнозинството да го подпише (а не ако е пропуснато да се подпише - това може да стане и по-късно) или не е в писмена форма - връща се.

д) когато Р е напълно неясно н волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване - връща се.

Нищожното Р не е правно нищо. Преди всичко, макар и нищожно, то слага край на производството. Постановилият го съд не може сам да констатира, че е нищожно, и да постановява вместо него ново, валидно Р (арг. чл. 192 ал.1). Нищожността на Р трябва да бъде прогласена от висшестоящия съд.

4. Средства за релевиране на нищожното Р (чл.209 ал.2,3): а) Обжалване - по съответния ред.

Ако нищожността се кумулира с недопустимост (т.Зб), втората инстанция прекратява делото. Ако е допустимо, втората инстанция го връща на първата инстанция за ново, валидно решение (т.З а,г,д). Това

Въззивната инстанция, след като констатира нищожността на Р, не може сама да разгледа делото, защото тогава би се превърнала в първа инстанция- трябва да го върне.

б) Иск.

в) Възражение.

2. 
   Недопустими решения
   

2. Основания за недопустимост:

а) липса на положителна или наличие на отрицателна предпоставка към деня на постановяване на Р;

б) когато съдът е нарушил пределите на диспозитивното начало -произнесъл се е по непредявено искане, на непредявено основание или повече от основанието; (връща се на първата инстанция за ново разглеждане)

в) когато съдът е постановил Р по спора, въпреки че вече е бил десезиран;

3. За разлика от нищожното, недопустимото Р е действително и поражда присъщите на съдебното Р правни последици. То подлежи на унищожаване:

- чрез обжалване - когато Ж е основателна, въззивният съд постановява диспозитив, с който обезсилва обжалваното Р и прекратява производството по делото.

Когато недопустимостта на Р се състои в неподведомственост и неподсъдност на спора на сезиралия съд, въззивният съд обезсилва Р, прекратява производството, но изпраща исковата молба на компетентния съд или друг орган.

3. 
   Неправилни решения
   

2. Основания за неправилност па Р.

След отмяната на чл. 207 законът не регламентира основанията за обжалване на неправилни Р. Топа е така, защото втората инстанция вече не е контролно-отменителна - тя не проверява атакуваното Р, а извършва собствена дейност по преценка на доказателствата и фактите. Все пак основанията, конто бяха посочени в чл. 207, не са загубили значение за въззивння съд, доколкото покриват изчерпателно възможния кръг от пороци на Р, които го правят несъответстващо на действителното положение. Тези пороци са:

а) противоречие на материалния закон:

- на всяка правна норма, независимо от нейния източник, която регулира спорното ПО;

- съдът е приложил към фактите по делото погрешна правна квалификация;

- съдът е приложил правна норма, която не е в сила.

б) съществено нарушение на съдопроизводствените правила (нарушението е съществено, когато е обусловило съдържанието на Р).

в) непълнота на фактите и доказателствата - недоказаните факти трябва да бъдат определящи за съдържанието на Р, т. е. ако новият факт

или доказателство се вземат предвид, Р ще има друго съдържание. Тук се има предвид непълнота по вина на страната. Тя е основание само за въззивно обжалване. Ако е по вина на съда, налице е нарушение по б. „б", което е основание не само за въззивно, но и за касационно обжалване.

г) необоснованост на Р - касае се за грешки на съда при прилагане на логическите и опитните правила.

ВЪПРОС № 82

ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНОТО РИШЕНИЕ

От лекциите от 52 до 59 стр.

. Обжалване на решенията • понятие и видове

1. Обжалването е редовен способ за контрол и защита срещу невлезли в сила нищожни, недопустими или неправилни решения на съда. 'Го е редовен способ, защото чрез него се атакува Р, което е част от вися-щото производство. Решенията, които се обжалват, не са породили правните си последици, не са влезли в сила. В този смисъл обжалването противостои на отмяната но чл. 231, която е извънреден способ, не е част от висящия процес, защото чрез нея се атакуват необжалваеми, т.е. влезли

в сила Р.

2. Видове обжалване:

а) С оглед на пороците:

- на нищожни Р;

- на недопустими Р;

- на неправилни Р;

б) С оглед функция!» на обжалването и правомощията на контролиращия съд:

- апелативно (въззивно): винаги е второинстанционно. Предметът му е същият като на първата инстанция. Пред втората инстанция страните могат да изтъкват нови доказателства и факти.

Когато бива сезиран с апелативна жалба, АС разглежда делото по същество, като събира сам новите доказателствени средства и сам прави преценка на всички събрани от първата инстанция и от него доказателства. От тях прави самостоятелно фактически констатации за правнорелевантните факти и от тях прави извод за спорното право.

Ако АС постанови Р но същество, съвпадащо с това па първата инстанция, той отхвърли като неоснователна жалбата и постановява Р, с което оставя в сила Р на първата инстанция.

Ако АС постанови Р но същество, което се различава изцяло или отчасти от Р на първоинстанционното, то тогава той отменя изцяло или отчасти първоинстанционното Р и вместо него постановява по спора своето Р.

- касационно (ревизионно): Контролира се правилното прилагане на процесуалния и материалния закон от по-долустоящите съдилища. Затова касационната инстанция е инстанция по правото (по приложението на закона), тя не се занимава със събиране на доказателства и факти.

Предмет на КО - атакуваното, обжалвано Р. Процесуалният закон посочва нарушенията, при наличието на които атакуваното Р трябва да се отмени. Така че касационната инстанция има за предмет проверката страда ли атакуваното Р от пороците, които налагат неговата отмяна. Ако КС установи, че Р страда от такъв порок, тя касира, отменя обжалваното Р и по принцип връща делото на съда със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. КС контролира грешките на съда.

- Преди въвеждането на триинстанционното производство у нас (1998 г.) втората инстанция беше контролно-отменителна. Първата и задача беше да провери дали обжалваното Р е порочно. Само ако го отмени като неправилно, тя можеше да разгледа и реши делото по същество, и то ако основанието за отмяна не налага делото да се върне за ново разглеждане от първата инстанция.

II. Основания за обжалване (по книгата на Анелия Мингова „Въззивно и касационно обжалване на съдебните решения")

1. Понятие - това са пороците, от които страда обжалваното решение и които трябва да бъдат отстранени от следващата инстанция. Те са характерни за всяко обжалване - и за въззивното, и за касационното, защото крайната цел на процеса винаги е отстраняване на тези пороци и издаване на законосъобразно решение по спора.

Всяко несъответствие на осъществената дейност с предвидените гаранции за качеството на защитата е порок, който трябва да се отстрани.

2. Видове основания за обжалване

а) според вила и тежестта на порока - основания за обжалване ще бъдат онези пороци на решението, чието отстраняване неминуемо калиш да бъде отстранено самото решение. Това са пороци, които са се отразили върху формирането на съдебната воля при решаването на спора (извън тачи категория останат явната фактическа грешка, непълното и неясното решение). Тези пороци са три групи: (чл. 208 ял.2 и чл. 209 ГПК):

- водещи до нищожност на Р;

- водещи до недопустимост на Р;

- водещи до неправилност на Р.

б) в зависимост от причината, домела до конкретния порок на решението, пороците биват:

- пороци, предизвикани от грешка на правораздавателния орган;

- пороци, дължащи се на виновно поведение на страната;

- пороци, резултат от наличието на определени непредвидени обстоятелства.

Пороците, водещи до нищожност или недопустимост на решението, винаги са резултат от грешки на съда. Те са основания както за въззивно, така и за касационно обжалване. По принцип основания за касационно обжалване са всички пороци от първите две групи, но от водещите до неправилност (третата група) - само тези пороци, които с;г резултат от грешки на съда. Напр. непълнотата на доказателствата, когато е по вина на страната, не е основание за касационно обжалване. Но когато е по вина на съда - това е нарушение на процесуалните правила и ако е съществено, представлява основание за касационно обжалване (чл. 218,6).

Регламентацията на основанията за въззнвно обжалване е непряка. Законът не използва термина „основания за обжалване". Но изрично предвижда-в чл. 198 ал.1 б."б", че жалбата трябва да съдържа указание в какво се състои порочността на решението. Законът не посочва конкретни недостатъци. Но от съдържанието на чл. 208 ал.2 и чл. 209 ал. 1 и 2 става пределно ясно, че за дейността на въззивната инстанция имат значение всички възможни пороци на решението, които обуславят нищожността, недопустимостта или неправилността му.

ПЖ е право да се сезира чрез Ж въззивният или по-горестоящият съд, за да се произнесе по валидността, допустимостта и правилността на атакуваното Р. ПЖ е предпоставка за допустимост, а не за основателност на Ж. То трябва да се различава от потестативното процесуално право, което се поражда от порочността на Р и се състои във възможността да се иска неговото обезсилване или отменяне. Съотношението между това П и ПЖ е сходно със съотношението между субективно материално П и П на иск.

Легитимирани да подадат Ж (имат ПЖ):

а) заинтересованите страни: главни, подпомагащи, контролиращи. Заинтересована страна е тази, за която Р е неблагоприятно, неизгодно.

б) Третите лица, които не са били страна по делото, но за конто по изключение Р ще има СПН (неучаствалите по делото необходими другари)

ПЖ е обусловено от кратък преклузивен срок - 14-дневен за въззивното обжалване и 30-дневен за касационното обжалване, е изтичането на които ПЖ се погасява. Много е важен началният момент, от който се брои срокът (чл. 197 ал.1). За страната, която е присъствала

на заседанието, на което Р е било обявено, тоя срок започва да тече от деня на заседанието. За страната, която не е присъствала, както и при по-късно обявяване по чл. 190 - от деня, когато на страната е било връчено съобщение, че Р с мотивите е изготвено.

Срокът за обжалване не може да бъде продължаван (чл.36 ал.2), но може да бъде възобновен (чл.37 - при доказани от страната особени непредвидени обстоятелства).

Предварителният отказ от ПЖ е недействителен (чл.203). Предварителен е отказът преди началото на срока за обжалване. Последващият отказ - след узнаване на Р - е валиден. Трябва да бъде изрично заявено пред съди.

Отказът от Ж не трябва да се смесва с оттегляне на Ж (чл.203 ал. 1). При отказ Р влиза в сила и страната вече не може да подаде Ж. При оттегляне страната запазва ПЖ и може да го упражни до изтичането на срока.

2. Упражняване на ПЖ - чрез подаване на Ж (виж по-долу - въззивно и касационно обжалване).

Правни последици па подадената Ж:

- суспенсивен ефект - осуетява влизането в сила на обжалваното Р,

- деволутивен ефект - сезира горната инстанция и пренася делото пред нея.

Ефектът на Ж се разпростира и спрямо необжалвалите другари.

1. 
   Правото на въззивна жалба и неговото упражняване
   

Познати са два основни модела на ВО - ограничено и пълно.

За ограниченото ВО е характерно, че при него обжалващият може да

изтъква само новооткрити или новонастъпили факти и доказателства, както и че въззивният съд (ВС) може в определени случаи да върне делото (а ново разглеждане от първата инстанция.

При пълното ВО страната може да изтъква н такива факти и доказателства, които е пропуснала да представи пред първата инстанция

- т. е има възможност да поправя п собствените си грешки (по-конкретно

- бездействието при попълване на делото с фактически и доказателствен материал). При пълното ВО, когато отмени първоиистанцнопното решение, ВС решава сам делото, а не го връща (у нас го връща при нищожност или когато е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск).

ВО по ГПК. се отнася към пълното ВО. 'Го ще бъде разгледано тук.

Най-често ВО се определя като втора по ред първа инстанция. Осно­ванието за това е непосредствената цел па ВО - ВС сам да разгледа и реши спора, като извърши собствена преценка на доказателствата и фактите и да приложи спрямо тях правната норма (т.е. да повтори дейността на първоинстанционния съд) - едва по този начин, косвено, ВС проверява първоинстанционното решение (докато при контролно-отменнтелното обжалване, каквото беше у нас преди реформата на ГПК. от 1997 г., непосредствената цел е проверката на първоинетанционното решение, осъществяването на контрол върху решаващата дейност на

първата инстанция).

Ето защо при ВО не се обособяват две фази, както е при контролно-отменнтелното обжалване (първа фаза - "отменителна", за проверка на иървоинстанционното решение, и само ако то подлежи на отмяна се минава към втората фаза - решаване на делото но същество, ако не се налага връщането му за ново разглеждане от първата инстанция). По същата причина при ВО не е необходимо изрично да се регламентират "основания за отмяна" (както по отменения чл. 207 ГПК). Такива основания са необходими само при контролиращата дейност, когато трябва да се прецени порочно ли е решението, без да се взема становище по самото спорно материално право. Докато ВС винаги взема становище по спорното право, на базата на своя цялостна преценка. И ако становището на ВС по спора е различно от това на първоинстанционния съд - решението му ще бъде отменено.

II. Основания - виж предходната тема.

III. Производство

/. Предмет и компетентен съд (чл. 196)

Предмет на въззивното обжалване (ВО) са всички първоинстанционни решения. Решенията на районните съдилища се обжалват пред окръжните съдилища, в чийто район се намират, а първоинстанционните решения на окръжните съдилища - пред апелативните съдилища, в чийто район се намират. Върховният касационен съд никога не е вьззнвна инстанция.

2. Подаване на жалба

а) Срок - 14-дневен (чл. 197), започва да тече от деня на получаване ма съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

б) форма и съдържание на Ж (чл. 198)

Ж трябва да бъде писмена и да е подписана от подателя; Ж в устна форма е недопустима. В Ж се посочват: съдът, до който е адресирана, кое решение се обжалва, името и адресът на подателя, както и в какво се състои порочността на решението и какво се иска; новите доказателства, конто жалбоподателят иска да се съберат.

в) Приложения към жалбата (чл. 199) - преписи от нея и приложенията според броя на лицата от противната страна; пълномощно (ако се подава от пълномощник); документ за внесена държавна такса (ако се дължи); новите писмени доказателства, на които жалбоподателят основава жалбата.

г) Ж се подава чрез съда, чието Р се обжалва. 'Гой проверява дали Ж е подадена в срок и дали е редовна. Ако е подадена след изтичането на срока, съдът я връща без да проверява редовността и. Ако е подадена в срок, той проверява дали е редовна с оглед па изискванията па чл. 198 и 199.

Ако някое от изискванията не е спазено, Ж се оставя без движение, а па Ж-подателя се изпраща съобщение да поправи нередовностите в 7-дневен срок, като се посочва кои са те (чл. 199 ал.З).

Ако и дадения срок Ж не бъде поправена, тя се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна Ж.

Ако Ж е допустима, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 7-дневен срок от получаването им може да направи писмени възражения и да посочи доказателствата за тях, като представи писмените (чл. 201). След изтичането на този срок делото заедно с жалбата и възраженията се изпращат на по-горния съд.

Ж има суспензивен и деволутивен ефект (виж предходната тема).

2. 
   Производство
   

Производството пред ВС се урежда от особените правила на чл. 202-205, като субсидиарно се прилагат правилата за първоинстанционното производство.

а) ВС прави проверка на допустимостта и редовността на Ж. Ако установи, че тя е недопустима или нередовна, действа по съшия начин, по който би следвало да постъпи нървоннетапцнонннят съд. Ако Ж е допустима и редовна, ВС дава ход на въззивното производство.

ВС разглежда делото х състав от трима съдии в открито заседание с изслушване на страните.

б) ВС първо проверява (служебно) дали Р е валидно, след това ■ (ако е валидно) дали е допустимо и после - дали е правилно.

Съгласно чл.205 ал. 1 пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Трябва да се приеме, че могат да се изтъкват и нови факти. Те могат да бъдат новооткрити, нововъзникнали или пропуснати по вина на страната - това е характерно за пълното ВО.

Въззнвният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страната нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. 'Гой може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Нови са тези доказателства, конто не са били допуснати и взети предвид от първата инстанция.

Пред ВС обаче не могат да се предявяват нови искове (напр. насрещен или инцидентен установнтелен) - защото така би се съкратила една инстанция.

3. 
   Решение по жалбата
   

а) когато намери, че Р е нищожно, ВС прогласяха нищожността и връща делото на първоинстанционния съд съд за постановяване на ново.

валидно решение. Но ако нищожността се кумулира с недопустимост (напр. при неподведомственост) - ВС прекратява делото.

п) когато намери, че Р е недопустимо, ВС го обезсилва и прекратява делото (ЧЛ.209). Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на| друг орган. Ако е разгледан непредявен иск иск, решението се обезсилва и и делото не се прекратява, а се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

и) ако намери, че Р е валидно и допустимо, съдът проверява дали е правилно: събран ли е пелият отнасящ се до спорното прано фактически и доказателствен материал, обосновани ли са изводите па съда, спазени ли са съществените процесуални правила, правилно ли е приложен материалният закон.

- ако намери, че е правилно, ВС го оставя в сила;

- ако намери, че е изцяло неправилно, ВС го отменя и постановява вместо него свое решение но същество.

- ако с частично правилно - за частите му действа съобразно т. 1 И 2.

Положението на обжалващия не може да се влошава, когато Р е неправилно (чл.208, ал.2). Ето защо ВС не може да проверява онази част от Р, която противната страна е могла да обжалва, но не го е направила.

Всеки от другарите може да се присъедини към Ж, подадена от неговия съищец или съответник - с писмена молба с преписи за противната страна, подадена не по-късно от първото заседание на въззивното производство (чл.204). Но дори когато не са се присъединили, съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя (чл.206, ал.2).

При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и при евентуално съединените с него искове, по конто пърноинстанционният съд не се е произнесъл.

След отмяната на чл.206, ал.1 съдът вече не проверява решението и в необжалваната му част.

1. 
   Процесуална легитимация и образуване на производството
   

а) когато намери, че Р е нищожно, ВС прогласяха нищожността и връща делото на първоинстанционния съд съд за постановяване на ново.

валидно решение. Но ако нищожността се кумулира с недопустимост (напр. при неподведомственост) - ВС прекратява делото.

п) когато намери, че Р е недопустимо, ВС го обезсилва и прекратява делото (ЧЛ.209). Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на| друг орган. Ако е разгледан непредявен иск иск, решението се обезсилва и и делото не се прекратява, а се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

и) ако намери, че Р е валидно и допустимо, съдът проверява дали е правилно: събран ли е пелият отнасящ се до спорното прано фактически и доказателствен материал, обосновани ли са изводите па съда, спазени ли са съществените процесуални правила, правилно ли е приложен материалният закон.

- ако намери, че е правилно, ВС го оставя в сила;

- ако намери, че е изцяло неправилно, ВС го отменя и постановява вместо него свое решение но същество.

- ако с частично правилно - за частите му действа съобразно т. 1 И 2.

Положението на обжалващия не може да се влошава, когато Р е неправилно (чл.208, ал.2). Ето защо ВС не може да проверява онази част от Р, която противната страна е могла да обжалва, но не го е направила.

Всеки от другарите може да се присъедини към Ж, подадена от неговия съищец или съответник - с писмена молба с преписи за противната страна, подадена не по-късно от първото заседание на въззивното производство (чл.204). Но дори когато не са се присъединили, съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя (чл.206, ал.2).

При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и при евентуално съединените с него искове, по конто пърноинстанционният съд не се е произнесъл.

След отмяната на чл.206, ал.1 съдът вече не проверява решението и в необжалваната му част.

2. 
   
   Изтегляне 12.13 Mb.
   
   Сподели с приятели: