Уреждането на КТС е установен за тях от закона специфичен ред за намиране на удовлетворително за страните решение

• 
  способи за доброволно уреждане на КТС(мирно уреждане);
  
• 
  способи за уреждане на КТС чрез сила и натиск т.е. чрез стачка;
  

Правната уредба на КТС се съдържа в ЗУКТС от 1990г. обнародвано в ДВ. бр.21/ 1990г. с последващи допълнения и изменения. Предмет на КТС са въпросите на трудо вите и осигорителни отношения и неизменото равнище.Страни по КТС са работника или служителя и работодателите.В споровете могат да бъдат предявявани от техните органи.Представителството на страните по КТС не е обвързано от особени законови из исквания и по специално не се изисква адвокатска правоспособност както е представи телството по граждански спорове пред съдилищата.Работника или служителя при КТС като правило се предявяват от ораните на техните синдикални организации.В условия та на плурализъм на синдикалните движения в България представители на работника или служителя могат да бъдат органи на съотетната синдикална организация.

• 
  когато в предприятието няма синдикална организация;
  
• 
  когато съществуват няколко синдикални организации в предприятието в които чле нуват незначителен брой работници или служители ;
  
• 
  когато в предприятието е налице само една синдикална организация, но работника или служителя и няма необходимото доверие в нейният ръководен орган, че ще защити исканията и ще отстои интереситена работника или служителя при уреждане на КТС:
  

1. 
   непосредствени преговори между страните;
   
2. 
   посредничество;
   
3. 
   трудов арбитраж;
   

Спорещите страни или техните предели могат да включат в процедурата на непоср едствените преговори и клаузи за преустановяване на преговорите за определено време в случаите когато техните позиции по КТС за постигане на споразумение се доближава, но това обстоятелство води до съществени изменения на първоначално предявените ис кания. Целта на такова прекратяване на преговорите е да се проведат консултантски е работника или служителя или с работодателите и да се получат от тях допълнителни правомощия във връзка с водене на преговорите и подписване на споразумението.

Работника или служителя трябва да предявява писмено исканията си и да посочва име ната на своите представители в преговорите, вкл. на това изискване от законодателя се обуславя от необходимостта да не се прибавят нови искания както и да не се подменят в процеса на непосредствени преговори едни представители на работника или служи теля с други такива.По този начин се цели от една страна гарантираме неизмеността на предявените искания на работника или служителя при воденето на непосредствените преговори от друга страна се цели удостоверяване закоността на пре дявените искания и на определените представители на работника или служителя.В процеса на преговори те спорещите страни могат да постигнат споразумение по пътя на взаимните компро миси които изцяло или от части удовлетворяване исканията на работника или служите ля.

Подписаното споразумение подлежи незабавно изпълнение всяка от страните ведна га след сключване на споразумение трябва да предприеме съответните действия за ре алното му изпълнение.В редица случаи непосредствените преговори могат да се ока жат безрезултатни да не се постигне съгласие и подпис , споразумение за удовлетворя ване на предявените писмени искания на работника или служителя по причини от раз лично естество.

Такива случаи посредниците не изместват спорещите страни , а само им отказва съд ействие, които чрез взаимокомпромис да постигне споразумение за уреждане на КТС. Преговорите между спорещите страни със съдействието на посредниците могат да про дължат до 14 дни ,а при споразумение между страните и по продължително време в за висимост от сложността на КТС. В случаите когато със съдействие на посредници на организации на работници и ли служители и на работодателите е постигнато споразуме ние за решаване на КТС.

Споразумението се подписва от представителите на спорещите страни и то под лежи на незабавно изпълнение. Всяка една ит страните по КТС може да потърси съдей ствие на националния институт за помирение и арбитраж в уреждане на КТС чрез доб роволен арбитраж , ако сртаните постигнат писмено споразумение спора може да бъде отнесен за уреждан от едно лице арбитър или арбитражна комисия. Делението на тру довия арбитраж на доброволен и задължен се извършва в зависимост от това дали стра ните по общо съгласие между тях решава да прибегне до арбитражен ред за уреждане на КТС или използването на арбитражен ред е предвидено в императивните норми на закона. Доброволния арбитраж е основния арбитражен способ за решаване на КТС. Той се осъществява от арбитри утвърден от надзорен съвет на национален институт за поми рение и арбитраж.

Арбитър или член на арбитражната комисия може да бъде само лице включено в пои менен списък на арбитрите този списък се утвърждава от надзорния съвет от национал ен институт за помирение и арбитраж. Предложен за включване на лица в списъка на арбитрите се правят от организациите на работниците или служителите и работодателя независимо дали са признати за пред-ни на национално равнише или не както и от дър жавата.Надзорния съвет на националния арбитраж и списъка на посредниците на орга ните на работниците или служителите и на работодателите за уреждане на КТС в Дв. Законодателят обаче не посочва изискванията на които трябва да отговаря арбитрите включени в поимения списък на арбитрите.

Практика на страните с развита пазарна икономика,където се прилага доброволния арбитраж на КТС е наложила изискванията на които трябва да отговарят арбитрите ка то например да имат посре-ни знания и да притежават съответния опит , да не заемат длъжности свързани с упражняването на конкретни функции , да не са на изборна длъж ност в системата на органите на държавната власт и в системата на д-ното управление.

В поименен списък на арбитрите не е целесъобразено да се включват лица заемащи длъжностни места в синдикални организации както и лица работещи по трудовото право в тези организации, независимо от обстоятелството ,че притежава необходимите професионални качества и опит за целта .В случая е на лице пресумцията, че в качестевото си на синдикални или работнически дейци те са заинтересовани в една или друга степен от решението на КТС в полза на спорещата страна ,която те предлагат в списъка на арбитрите.За арбитри в списъка е целесъобразно да се включат лица специалисти в областа на трудовите и осигорителните отношения и по въпросите на неизменото равнище – юристи,икономисти ,инжинери , както и специалисти от други области.

Страните по спора се призовават писмено, отсъствието на една от страните възпрепядства разглеждането на спора на насроченото заседание. В такива случаи заседанието се отлага с оглед присъствието и на двете спорещи страни . На заседанието се изслушват обясненията на страните на техните предели . Обсъждат се писмените доказателства и други материали. В зависимост от възникналите затруднееия при разглеждането на КТС от едноличен арбитър или от арбитражна комисия с цел всестраното и обективно изясняване на обстоятелствата свързани със спора едноличен арбитър или арбитражна комисия може да назначи вещо лице или вещи лица които да дадът заключение по отношение на възникналите въпроси предмет на КТС. Той се разглежда най- много на две заседания , като прекъсването между две заседания не може да бъде за повече от 7 дни , освен ако страните по спора се споразумеят за друг брой заседания. Това се решава на първото заседание на което се разглежда спора по предложение на едноличен арбитър или член от арбитражна комисия в зависимост от обстоятелствата свързани с решаването на спора , след като приключи изясняването на спора и събиране на необходимата материя и доказателства по него едноличен арбитър или арбитражна комисия преценяват събраните доказателства и постановяват своето решение.

Едноличния арбитър или член от арбитражната комисия в своето решение в зависимост от обстоятелствеността на исканията на страните по КТС и в съответствие с деистващото законодателство могат изцяло или от части да удовлетворят или да отхвърлят исканията на работника или служителя. КТС може да се реши повреме на арбитража по пътя на арбитражното споразумение , то се сключва между спорещите страни с активното съдействие и участие на едноличния арбитър или арбитражната комисия и се потвърждава от тях.Споразумението трябва да бъде подписано както от спорещите страни така и от едноличен арбитър или членовете от арбитражната комисия. Арбитражното споразумение слага край на възникналия КТС то не може да се обжалжа , а подлежи на незабавно изпълнение.Арбитражното решение и арбитражното споразумение имат задължителна сила за страните по КТС. Всяка от страните е длъжна да изпълнява задълженията които произтичат от арбитражното решение или арбитражното споразумение или да ползват правата които те им дават.

Съгласно чл.4 ал.1/ЗУКТС националния институт за помирение и арбитраж съдейства за доброто уреждане на КТС между работника или служителя и работодателя. Института е юридическо лице към Министерството на труда и социалната политика със седалище гр.София и с ранг на изпълнителна агенция . Той осъществява дейността си ( интезитета ) в съответствие с закона за уреждане на КТС и с правилник утвърден от министъра на труда и социалната политика .

Ръководния орган на НИПН са надзорен съвет и директор.Надзорния съвет се състои от по двама председатели на представителниите органи на работниците или служителите на работодателите и на държавата. Представителите на държавата се определят от министерството на труда и социалната политика , прдседателите на представителните органи работниците или служителите и на работодателите се определя от националните им ръководни органи. Директорът на националния институт за ПНр. е член на надзорния съвет по право.Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип от една година . Правомощията на надзорния съвет на НИПИ са изчерпателно изброени в чл.4а ал.7 /ЗУКТС като напр. приема правилник за организация и дейността си , правилник за посредничество и арбитраж , утвърждават списък на посредниците и арбитрите. Директора на НИПИ се назначава от министъра на труда и социалната политика след консултации с надзорния съвет .Правомощията на директора на и за ПНр. са в две основни насоки:

• 
  той осъществява оперативно ръководство на националния институт за помирение и арбитраж и представлява института пред всички физически и юридически лица;
  
• 
  директира има задължение да внася в надзорния съвет за обсъждане и приемане на проекти на програми за дейността на института и проект на бюджет и отчет за изпълнение на бюджета.
  

2. 
   Право на стачка
   

Работника или служителя извлича изгодите от завършване на стачката с успех и понася лично неблагоприятните песледици от нейният неуспех или от обявяването и за незаконна , но правото на стачка е и колективно право защото се упражнява заедно с други работници или служители. То се проявява като колективно оче при вземане на решение за вземане на стачка . Осъществяването на право на стачка е насочено към защита и удовлетворение на колективни иискания на общи икономически и социални интереси които се отнасят до голяма група работници.Отделните работници или служители самостоятелно не може да обявява самостоятелно стачка. Правото на стачка е част от законното установено съдържание на трудовото право. То не се уговаря между работници или служители и работодателя при възникване на трудово правоотношение. То съществува по силата на чл.50/К-ята.

1. 
   според характера на предявените искания стачките биват:
   

• 
  икономически стачки; - те са стачки които се предявяват искания за защита на икономическите и социални интереси на работника или служителя.Това са искания по въпроса на трудовите и осигорителни отношения и на неизменното равнище;
  
• 
  политически стачки; - те са стачките с които се предявяват политически искания . Това са искания свързани с изменението на установената и закрепената в конституцията власт и форма за управление за сваляне на правителството за провеждане на предсрочни избори: политическите стачки са забранени от чл.16 т.7/ЗУКТС.
  

• 
  основни – закона ги въвежда като легален термин „основна” и за това употрбата има основно значение. Под основна стачка се разбира стачката която се организира, обявява, и провежда от работника или служителя за защита на техните собствени икономически и социални интереси;
  
• 
  стачки от солидарност – е стачка подкрепа на основна стачка на други работници или служители Тези които я обявяват и провеждат нямат техни собствени проблеми в трудовите и осигорителни отношения и неизменото равнище по които преценяват , че могат да предявят искания за удовлетворяването им както при основната.Стачката от солидарност има предназначение да подкрепи исканията на други работници или служители от същото предприятие от същия или друг отрасъл.Тя може да има и международен характер;
  
• 
  предупредителни е стачка на и за самите работници или служители които я провеждат.Тя предпоставя пред-ни колективни искания, непостигане на споразумение за тяхното удовлетворяване при непосредствените преговори за за доброволното уреждане на КТС или неизпълнение на поети от работодателя задължения.
  

• 
  непостигнато споразумение между станите по КТС при водените неепосредствени преговори или преговори с участието на посредници;
  
• 
  неизпълнение на поети от работодателя задължения към работници или служители ;
  

Обявяването на стачка се състои във вземането на решение за нейното провеждане и определяне на началото продължителността й. То се изисква за всеки вид стачка.

Ако страните не постигнат съгласие за определяне на минималните дейности, тяхното определяне се извършва по пътя на задължителния трудов арбитраж.

Непосредственото участие на работника или служителя в стачката предизвиква промени в трудово правното полужение, които се проявява в няколко насоки:

1. 
   през времето докато трае стачката работника или служителя е освободен от задължението да изпълнява трудовата си функция и свързаните с неядруги трудови задължения;
   
2. 
   през времето на страните работника или служителя е длъжен дае в предприятието през установеното за него работно време;
   
3. 
   през времето докато трае стачка стачкуващият работника или служителя е длъжен да не предприема действия които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на други дейности в предизвестието както и да не създава пречки и затруднения на тези които не стават да работят;
   
4. 
   за времето през което работника или служителя поради участие в стачка е преустановил изпълнение на трудовите задължения не получават трудови възнаграждение. През времето на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане на спора чрез непосредствени преговори посредничество;
   

Нарушаването на правото уреждане на стачните постановления в ЗУКТС прави стачката назаконна. Стачката може да бъде признат за незаконно само при наличието на определени в закона основания. В случаите при които стачката е забранена са изчерпателно посочени в чл.16/ЗУКТС. Незакоността на стачката в тези случаи се изразява в обстоятелството , че е проведена в нарушение на правните забрани.

Според характера на тези забрани и произлезлите и произлезлите от тях основания при нарушаването им за обявяване на стачка за незаконна. Забраните са систематизирани в 4 групи:

• 
  първата група – обхваща предявяването на недопустими искания от страна на стачкуващите работници или служители , тези изисквания се изразяват в няколко насоки:
  

б) забранени стачки с които се предявяват политически искания. Това са стачки с които се предявяват искания за промяна на държавната власт и органите които я осъществяват за промени на формата на страната. ;

в) забранените стачки за решаване на индивидуални трудови спорове . Тази забрана има своето оправдание в различните между индивидуалните и колективните трудови спорове.;

• 
  втората група обхваща нарушаването на процедурата за уреждане на КТС. Тя се изразява в две насоки от една страна нарушенията на изискванията за водене на непсредствени преговори за доброволно уреждане на КТС. От друга страна обявяват и провеждането на стачка в нарушение на постигането нарушение на страните в хода на непосредствените преговори т.е. когато е сключен КТД и е постановено арбитражно решение;
  
• 
  третата група основно обхваща забрана на стачка по време на природно бедствие и свързааните с него спешни и неотложни спасителни и възстановителни работи;
  
• 
  четвъртата обхваща в определени отрасли и дейности напр. отрасъл съобщения , електро стопанство, здравеопазване , с-ма министерството на отбраната;