Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

3. 
   Производство
   

Делото се разглежда от тричленен състав на ВКС в открито съдебно заседание, в което страните могат да дадат обяснения до приключване на заседанието по делото - това са всъщност устните състезания (чл.218е).

Когато разглежда жалбата по същество, ВКС се подчиняла на диспозитивното начало и не може да излиза извън предмета на жалбата. ВКС се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено процесуално нарушение връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззнвния съд (218ж, ал.1). Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат нравилата на чл.209 (няма разлика с въззивното производство). Когато решението е отменено поради нарушение па материалния закон или необоснованост, ВКС решава спора по същество.

Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на

който е върнато делото.

При новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.

При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във ВКС.

Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг тричленен състав на ВКС, който винаги решава спора по същество.

1. 
   Процесуална легитимация и срокове за образуване на производството
   

Актове, които подлежат на отмяна - е недостатък по чл.231, б. ";

(виж т. III).

Не се допуска отмяна на Р, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ (чл.231 ал.2).

Легитимирани лица: заинтересованата страна (чл.231, 233) - лицето,

обвързано от неизгодно за него Р;

Компетентен съд - ВКС в 3-членен състав, а за Р на ВС - 5-членен.

Срок - преклузивен - 3 месеца от узнаването на обстоятелството, което служи като основание за отмяна, но не по-късно от 1 година от възникването му (чл.232 ал.1);

Заседанията са открити с призоваване на страните.

2. 
   Основания
   

а) факти;

б) „нови" = новооткрити - съществували до УС, но невключени в делото; доказателствата може да са новосъздадени, но да се отнасят до факти, съществували преди УС (тези факти могат да бъдат включени в делото, но недоказани, или новооткрити);

в) от съществено значение - биха повлияли върху съдържанието на Р;

г) страната да няма вина за невключването им - обективна невъзможност висящото дело да бъде попълнено с фактически материал (страната не може да черпи права от собствената си небрежност!);

Към молбата страната трябва да приложи новите доказателства. Обективната непълнота па фактите може да се доказва само с писмени

док.

2. б. "б": когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението па вещите лица, върху конто е основано Р, или престъпно деяние на страната, на нейния представител или на член от състава .на съда, във връзка с решаването

па делото.

а) касае се за престъпление, осъществено във връзка с гледането на

делото.

и) престъпното деяние да е от съществено значение за делото - т.е. да е обусловило Р в атакуваната му част.

а) Подправката се установява с присъда или Р по чл.97 ал.З.

б) Актът на държ. орган да е по преюдициален за делото въпрос и да е отменен с обратна сила.

4. б. "г": когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила Р, което му противоречи.

а) да има обективно и субективно тъждество между делата;

б) решенията да си противоречат (едното признава, а другото отхвърля праното към едни и същ момент); ако няма такова противоречие - ПРИ (ще бъде обезсилено като недопустимо Р по по-късно започналото дело)

Тази разпоредба е единственото изключение от принципа за градиране нищожност - недопустимост - неправилност. За процесуална икономия недопустимостта се преодолява от неправилността - въпреки чл.224

забрана за пререшаване)второто решение ще остане, ако е правилно, макар че е недопустимо, а неправилното се отменя, дори да е било допустимо. 5.б. "д" (отменена - ДВ бр. 105/02 г.)

6.б. "е": когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участия и делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник но причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Тук има няколко основания, общото между които е, че страната не е могла да вземе участие в делото поради процесуално нарушение или поради внезапно непреодолимо препятствие.

7 б. "ж": когато страната е била призована по реда па чл. 16 ал.5 (чрез обнародване, макар да е имала установено местожителство.

.4 б. "ч"; когато е решение на Европейския съд съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

3. 
   Отмяна на влязлото в сила решение по молба на трето лице
   

2 Легитимирано е лицето:

а) което е трето, т.е. не е било страна по делото;

б) спрямо което се разпростира СПН, т.е. не може да води исков процес,

в) то е субект на спорното правоотношение - предмет на делото и като такъв е имало право на участие в делото като необходим другар.

2 Компетентен съд - ВКС.

3. Производството се урежда от същите правила като отмяната по чл. 231. Но има някои особености:

а) двете страни по делото, чието Р се атакува, са задължителни другари ( заедно са насрещна страна) в делото за отмяна, възбудено от третото лице.

б) основание за отмяна е само неучастието на третото лице, легитимирано да участва - Р не се проверява за допустимост и правилност.

в) ако молбата е допустима и основателна, ВС отменя 1' и връща делото на първоинстаиционния съд за ново разгл. от самото начало, по вече с участието на третото лице.

4. 
   Производство и последици от решението на ВС
   

ВКС прави проверка за допустимост, а после - за основателност. При тази проверка ВКС е обвързан от изтъкнатото в искането основание за О, но не и от неговата правна квалификация.

Когато намери молбата за основателна, ВКС отменява Р изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва откъде да започне новото разглеждане..

Когато отмени Р, ВС нико;:а не решава делото по същество. Той винаги го връща за ново разглеждане, с изключение на чл.231,г, когато оставя в сила правилното от противоречащите си Р и отменя неправилното.

1. 
   Понятие и видове трудови спорове
   

• 
  споровете между лице което кандидатства за работата и работодател във връзка с учредяването на трудовото правоотношение .Такава възможност законодателя е предоставил в разпоредбата на чл.87/КТ изборно трудово правоотношение .Споровете за закоността на избора се разглеждат от Районен съд по молба на всеки кандидат или на работодателя в двуседмичен срок от получаване на съобщението за резултата от избора;
  
• 
  спорове между работник и служител и работодател във връзка с реализирането на трудовото правоотношение относно упражняването правта и изпълнението на задължението за работно време,почивки ,отпуски,трудови възнаграждения,имуществена отговорност ,дисциплинарна отговорност, здравословно и безопасни условия на труд.
  
• 
  спорове между работника или служителя и работодателя във връзка с изменение то на договорените или законно установените условия по трудовото правоотношение;
  
• 
  спорове между работника или служителя и работодателят за установяване както заправото и за продължителността на трудовото възнаграждение;
  
• 
  спорове между работника или служителя и работодателя във връзка с изпълнени ето на колективния трудов договор т. нар колективни трудови спорове .Това са спорове за служебни трудови права като се предвиждат в колективния трудов договор и се отнасят за съответния работник или служител(синдикална организация, присъединили са се към колективния трудов догов ор);
  
• 
  спорове между работника или служителя и работодателя във връзка с прекратя ването на трудовото правоотношение(най- често);
  

2. 
   Съдебно разглеждане на трудови спорове
   

Бързото производство може да се провежда само по искане на ищеца когато пред цени това за подходящо.То се прилага само за първоистанционото и вазивното произ водство , а не и за касационото.Бързото производство по правило е не приложимо при присъединяване на исковете.От подведомствеността на съдилищата спорове те относ но освобождаването на някои категории служители са изключени.Само споровете за прекратяването на трудовото правоотношение са изключение от подведомствеността на съдилищата.В общата подведомственост на съдилищата са споровете на някои кате гории служители като например дължими обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение, право на трудово възнаграждение, право на отпуски.

Кръгът на категории служители , чиито спрове относно освобождаването – прекратя ването на трудовото правоотношение са изключени от подведомствеността на съдили щата са изчерпателно посочени в чл.360ал.2/КТ ,а именно изборни служители в органи те на изпълнение влизат , избор на служещи в обществото организации, политически партии и движение, служители по чл.28/ЗНдм. изборн служители в органите на изпъл нителната власт са министър председателя, зам.министър председателите, министри, ръководители на агенции и институти които се избират от НС, кметове,зам. кметове.

Съображения на законодателя за тяхното изключване от подведомсвеността на съди лищата са в особеност на избора като основание за възникване на изборно трудово пра воотношение мандата които получава от избирателите в характера на причината за ос вобождаване, които най- често са свързани с доверието на избирателното тяло , което има елемент на политическа цялост .Тези особености правят неподходяща намесата на съда в тези спорове.

Изборните служители в обществените организации , политически партии и движения са платените ръководни служители в тях.Втехните трудови правоотношения елемент на политическото доверие за осъществяване на целите и задачите на съответната обществена и политическа организация съпровождат трудовото правоотношение.За това споровете за тяхното освобождаване не е целесъобразно да бъдат подлагани на съдебен контрол.Разпоредбата на чл.360ал.2т.2/КТ във връзка с прилагането на чл.28 ал.2/ЗААдм. е твърде неопределено , защото разпоредбата на чл.28ал.2 гласи: -” в по литическия кабинет се включват началника на кабинета , парламентарния секретари ат и началника на звеното за връзки с обществеността , а в политическия кабинет на министрите и зам. министрите”

От сравнителния анализ на чл.28/ЗА ал.2, чл.27 ал.1 /ЗА съгласно които:”министър председателя, зам. министър председателя и министрите образуват на свое пряко подчинение политическия кабинет „може да се направи извода ,че служителите по чл.28ал.2/ЗА са от една страна в политическия кабинет на мин. председателя и зам. министър председателя включва началото на кабинета, парламентарния секретар, на чалника на връзки с общесвеността.От друга страна в политическия кабинет на мини стрите са включени зам. министрите,началниците на кабинета на министрите , парла ментарните секретари и началниците на звената за връзки с обществеността в мини стерствата. Споровете на посочените категории служители да не са подведомсвени на съдилищата която изпълняват и от политическите доверие, при подбора им и при пред ценката на тяхната служебна дейност и качества,като следва по начало общите прави ла на чл.80,81 от ГПК за родовата и местнта подсъдност на гражданските спрове разпоредбата на чл.361 , 362/КТ въвеждат и някои особености които засягат само местната подсъдност.Те са обуславени да улесняват страните при определяне на местен компетентен съд.Въведените отклонения са две:

• 
  от една страна местната подсъдност на трудовите спорове с чуждестранни работ ни ци или служители това са трудови спорове . Работниците и служителите чужди гражда ни и работодатели чуждестранни лица или смесени с българско и чуждест рано участи без да определя техния дял на участие,които имат седалище в Бълга рия и когато рабо тата се извършва в България.В тези случаи месттната подсъд ност на трудовите споро ве може да се уговаря между страните, ако те не опреде лят компетентния местния съд тогава е българският съд според седалището на ра ботодателя.
  
• 
  от друга страна местната подсъдност на трудовия спор между български работн ик или служител и български граждани работещи в чужбина и български работо датели в чужбина. Работника или служителя и работодателя трябва да са със бъл гарско гражданство,когато работник или служител е ищец трудовият спор е мест но подсъден на надлежния съд в софия т.е. според цената на иска и правилата на родовата подсъдност ,когато работник или служител е ответник – спора е местно подсъден на надлежен съд по неговото местогителство в България.
  

1.искове на работодателите за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя;

2.искове на работник или служител за отмяна на заповедите на работодателя за нало жено дисциплинарно наказание – забележка;

В двумесечен срок се погасяват:

1.искове за отмяна на заповеди на работодателя за налагане на дисциплинарното на казание – предупреждение за уволнение;

2.искове за отмяна заповедите на работодателя за едностранно изменение на мястото и характера на работата на работник или служителя;

3.искове за прекратяване на трудово правоотношение;

Съображениятаа на законодателя за въвеждането на двумесечния давностен срок за предявяване на посочените три вида искове са обословени от обстоятелството работник или служител и работодател да уреждат по бързо правата и задълженията си по правоотноението.

В тримесечен срок се погасяват: - всички останали трудови спорове извън посочените в чл.358ал.1 т.1,2/КТ.Такива спорове могат да бъдат :

1.относно вземания за трудово възнаграждение;

2.обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение;;

3.други права по кодекса на труда;

Това е общата давност за погасяване на исковете по трудовите спорове.Давносните сро кове за предявяване по трудовите спорове започват да текът , както следва:

• 
  за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и харак тера на работата , срока започва да тече от деня в , които на работника или служителя е била връчена съответната заповед или с препоръчано писмо, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение срока започва да тече от деня на прекратяването на правоотношението;
  
• 
  за други искове давностни срокове започват да текат деня в които правоотношение то предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемата се смята настъпила в деня в които по вземането е трябвало да се извърши вземане на изискуемото по надлежния ред (в работен ден).
  

Безплатността се изразява в освобождаването на работника или служителя от всички данъчни такси и разноски за съдебното производство т.е. такси върху цената на иска , разноски за свидетели вещи лица и т.н. В случаите, когато искйт на работника или слу жителя бъде уважен разноските са за сметка на работодателя ответник за сметка на ра ботодателя са и разноските когато предявеният от него иск срещу работника или слу жителя бъде неуважен или отхвърлен , когато искът бъде отхвърлен и когато не е ува жен таксите и разноските са за сметка на държавния бюджет.

Работника или служителя не е освободен от отговорността за разноските направени от насрешната страна по делото , когато той е спечелил делото и е бил представляван от адвокат или юрис-консулт. Работника или служителя тогавва дължи на общо основа ние заплащането на разноските на работодателя.

3. 
   Колективни трудови спорове. Право на стачка
   

Колективните трудови спорове са спорове между работника или служителя като общност (колектив),която е носител на общи права и интереси и отделния работодател или група от работодатели или техни организации по въпроси на трудовите и осигорителни отношения и неизмененото равнище.Според естеството на въпроса предмет на спора колективните трудови спорове се делят на две групи:

1. 
   първата група обхваща правни колективните трудови спорове;
   
2. 
   втората група включва неправни т.н. икономически спорове или трудови спорове на интереси;
   

1. 
   въпроси които са уредени в законодателството с императивни правни норми , но работника или служителя енедоволен от съществуващата правна наредба;
   
2. 
   въпроси които са уредени в законодателството с диспозитивна правна норма и работника или служителя представлява от синдикално предявени искания пред работодателя за конкретното им уреждане чрез колективни преговори и сключване на колективен трудов договор;
   
3. 
   въпроси които нямат правна уредба , в действащото законодателство преговорите по тези въпроси като правило се водят в рамките на тристраното сътрудничество на национално равнище;