Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

Производството по оздравяване е част от производството по несъстоятелност. То е включено в производството по несъстоятелност и това е основната разлика между сегашния режим на несъстоятелността и режима по стария ТЗ. Тогава предпазният конкордат не е бил част от производството по несъстоятелност и не е било задължително да се премине през него.

 Лица, които могат да предложат оздравителен план:

1. длъжникът;

2. синдикът;

3. кредиторите, които притежеват най-малко 1/3 от общия размер на обезпечените вземания;

4. кредиторите, които притежават 1/3 от необезпечените вземания;

5. сътрудници или акционери, с повече от 1/3 от капитала;

6. всички неограничено отговорни сътрудници;

7. 20% от състава на работниците и служещите в предприятието.

Кредиторите по чл. 616, ал. 2 не могат да предложат оздравителен план, тъй като нямат интерес.

 Може да се предложи повече от един план или един план да се предложи съвместно от няколко лица, които имат право да предлагат планове. Законът обаче урежда преклузивен срок за предлагане на плана – най-късно 1 месец от датата на обнародване на определението на съда, с което се приема списъкът на приетите вземания.Целта на това правило е да се мотивират заинтересованите лица да предложат план.

 Съдържание на плана – реквизити според чл. 700:

1) степента на удовлетворяване на вземанията, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана. Това е разпоредба изменена с последните изменения на ТЗ като е добавена гаранция за оспорените вземания.

2) условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения – тази разпоредба има приложение само за СД и КД;

3) степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред. Това е вторият важен елемент от оздравителния план (след този по т.1). От плана ясно трябва да се види как ще бъдат удовлетворени кредиторите в сравнение с осребряване на имуществото. Само със съгласие на кредиторите те могат да получат по-малко с оздравителния план отколкото при осребряване.

4) гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана – става дума за механизми, по които кредиторите ще бъдат удовлетворявани, а не за банкови гаранции, залози или ипотеки.

5) управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана – трябва да се каже ако се предвижда продажба на активи как ще стане това, как ще се провежда мениджмънта, какви сделки ще се сключват и т.н.

6) влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника – обикновено при всяко оздравително производство броят на работниците и служителите намалява.

Планът може да съдържа и фактически елементи – може да се предвиди продажба на цялото предприятие или на част от него. В този случай оздравителното производство ще тангира с осребряването. Възможно е да се предвиди, че кредиторите ще станат съдружници или акционери като апортират вземанията си. Може да се уговорят и други способи за погасяване на задълженията – новация, опрощаване, даване вместо изпълнение. Планът трябва да се придружава и от пазарна оценка на имуществото. Ако се предвижда продажба на предприятието или част от него към оздравителния план трябва да има проекто-договор (предварителен договор, с подпис на купувача).

Съдът проверява плана за законосъобразност. Ако оздравителният план отговаря на изискванията на закона. съдът го допуска до разглеждане от събранието на кредиторите. Събранието на кредиторите трябва да се проведе не по-късно от 45 дни след датата на обнародване на определението на съда за допускане на плана. Това определение подлежи на обнародване в ДВ. Ако планът не е законосъобразен съдът дава 7дневен срок за отстраняване на нередностите.

Събранието на кредиторите може да одобри плана. При одобряването на плана гласуват само кредиторите с одобрени вземания и такива, чиито вземания са спорни, но подкрепени с писмени доказателства. Гласуването става по класове,които са определени от закона:

1) кредитори с обезпечени вземания и кредитори с право на задържане;

2) кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 4, т.е. кредитори на разноските по несъстоятелността, в закона е определено кои вземания са разноски;

3) кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 6, т.е. кредитори с публично-право

4) кредитори с необезпечени вземания;

5) кредитори по чл. 616, ал. 2.

Гласуването може да се извърши и неприсъствено, чрез писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите. Всеки клас гласува и, за да бъде приет плана трябва да гласува обикновено мнозинство от размера на вземанията. Едновременно с плана от събранието на кредиторите се приема и оценката на имуществото, която трябва да го придружава. Ако тази оценка не бъде приета планът не се разглежда. Това е ново изискване до сега в самият план се е давала оценка, но тя се е представяла от този, които изготвя плана.

 За да бъде прието оздравителния план той трябва да отговаря на следните изисквания:

1) Всички класове кредитори да са гласували. Новото изискване е, че за да бъде приет плана е необходимо за него да са гласували кредитори с повече от половината вземания. Ако планът предвижда непълно плащане, то поне един клас с непълно плащане трябва да го е одобрил.

2) Всички кредитори от съответния клас трябва да са поставени при равни условия, различия може да има само по писмено съгласие на ощетените кредитори. Когато има привилегировани кредитори редът за удовлетворяването им се определя от датата на вписване. Това изискване се отнася за хирогарфарните кредитори.

3) Ако има несъгласен с плана кредитор на него трябва да се осигури плащане като при осребряване на имуществото.

4) Планът не може да предвижда кредитор да получи повече от дължимото ме.

5) Планът трябва да отговаря на още 2 условия, които Калайджиев не разглежда: 1) да не се предвижда получаване на доход от съдружник или акционер до окончателното изплащане на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана; 2) да. не се предвижда издръжка на едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник и на семействата им, по-голяма от определената от съда до окончателното изпълнение на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана.

Ако всички тези условия са на лице съдът утвърждава оздравителния план с решение. Това решение по съществото си не е правораздавателен акт, защото съдът не се произнася по правен спор и не може да измени вече приетия план. Съдът извършва проверка единствено за законосъобразност. Решението на съда подлежи на двуинстанционно обжалване – пред апелативен съд и пред ВКС.

Възможно е както вече беше казано да има няколко плана. За тяхното утвърждаване от съда в закона има специални правила – чл. 704, ал. 2: Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен. Според Калайджиев тук законодателят се е объркал, защото за втория план не може да са гласували повече от половината вземания.

Действие на плана:

1) Утвърденият от съда оздравителен план е задължителен както за длъжника, така и за всички кредитори, чиито вземания са възникнали преди дата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Той е задължителен и за онези кредитори, които са гласували срещу него и за онези, които не са присъствали на събранието на кредиторите.

2) Утвърдения план има преобразуващо действие при частично опрощаване, новация и т.н.

3) Поръчителите и лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно задължените с него лица, с изключение на тези по чл. 610, не могат да се ползват от предвидените с плана облекчения, тъй като те са 3ти за плана лица.

4) С последните изменения законът предвижда към плана да се представи предварителен договор с подпис от купувача. Ако планът е утвърден от съда окончателния договор трябва да се сключи в 1месечен срок от влизане в сила не решението за одобряване на плана. Ако не се сключи договор в нов 1месечен срок и продавачът и купувачът имат право на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като компетентен съд е съдът по несъстоятелността. Ако договорът все пак не се сключи съдът възобновява производството по несъстоятелност и обявява длъжника в несъстоятелност. В случай, че се продава цялото предприятие или част от него извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

5) Ако оздравителният план е одобрен от съда, то се прекратява и производството по несъстоятелност, но ако решението на съда бъде отменено от по-горна инстанция не може да има ново оздравително производство.

Ако длъжникът не изпълни плана производството по несъстоятелност следва да се възобнови. Легитимирани да искат възобновяване са:

1) кредиторите чиито вземания са преобразувани с него и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията;

2) синдикът при несключване на договора за продажба.

Ако производството бъде възобновено, това няма обратно действие към опрощаването, новацията или частичната продажба. Възобновяването води до тежки последици за длъжника – не може да има ново оздравително производство.

Последици от приемане на плана :

- планът става задължение за всеки кредитор;

- вземанията на кредиторите се трансформират във вида и размера, в който те са включени в оздравителния план;

- съдебното решение прекратява производството по несъстоятелност, което е и предпочитаният изход. Така се предотвратява несъстоятелността.

Ако длъжникът не успее да изпълни задълженията си по плана, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15% от общия размер на вземанията, или синдикът могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност.

С решение съдът обявява производство по несъстоятелност и поставя начална дата. Изключително важно е да се обяви фактическата дата на неплатежоспособността. Между тази дата и датата на откриването се образува период, по време на който сключените сделки могат да бъдат отклонени. С решението за откриване на производството, съдът назначава временен синдик (специално подготвено лице, което очаква производството по несъстоятелност). Той може и да наложи запор върху имуществото на длъжника. Също определя и датата на първото събрание на кредиторите. С откриване производството по несъстоятелност длъжникът не е лишен от правото да продължи търговската си дейност или да управлява имуществото си, нито пък от правото да сключва търговски сделки. Длъжникът продължава дейността си, макар и с известни ограничения.

В два случая съдът може едновременно с откриването да обяви производството по несъстоятелност :

1. когато констатира, че имуществото е недостатъчно за покриване на задълженията на длъжника. Тогава той директно обявява несъстоятелността и прекратява производството.

2. когато е очевидно, че продължението на дейността на търговеца би увредило масата на несъстоятелността.

По правило, обаче, производството по несъстоятелност се открива. Това подлежи на вписване в Търговския регистър и в Държавен вестник.

Правни последици на решението :

- длъжникът продължава дейността си, но под надзора на синдик;

- той сам сключва сделки, но законът изисква предварителното съгласие на синдика;

- от момента на откриване на несъстоятелността всички задължения стават изискуеми. Те се трансформират в парична равностойност;

- от тази дата натам длъжникът приема изпълнение на задълженията към него, които обаче не стават изискуеми. В противен случай това би повлякло верижна несъстоятелност, което прави производството по несъстоятелност значително продължително във времето - с години и повече ;

- с обявяването се спират всички индивидуални принудителни изпълнения на кредитори. Тези кредитори се приспадат към останалите от несъстоятелността.

След постановяване на решението на несъстоятелността се започва попълване на масата на несъстоятелност - сбор от правни действия, които формират сбор от имущество (масата на несъстоятелността), по отношение на които ще се насочи принудителното изпълнение и които ще служат за удовлетворяване на кредиторите. Съдружниците са длъжници на дружеството за невнесените плащания. По отношение на висящи изпълнения синдикът има право да ги прекрати, като това става едностранно с 15-дневно предизвестие и дължи обезщетение на третото лице. При опасност от унищожаване, укриване или разпадане на имуществото, съдът иска неговото запечатване (на имуществото) като налага обиск, за да се предотврати дейността на длъжника.

Обявяване в несъстоятелност : Обявяването на нестъстоятелността става със съдебно решение и се вписва в "Държавен вестник" когато :

® план за оздравяване не е предложен;

® план е предложен, но не е приет;

® производството по несъстоятелност е възобновено;

® констатирана е неплатежоспособност и че по-нататъшни действия на длъжника само ще навредят.

Съдът обявява несъстоятелността с решение по чл. 711:

1) обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието;

2) постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника – всякакви разпоредителни действия с имуществото са относително недействителни;

3) прекратява правомощията на органите на длъжника -юридическо лице – до този момент органите са действали под надзора на синдика.

4) лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;

5) постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

 Решението за обявяване на несъстоятелността има действие erga omnes. То подлежи на незабавно изпълнение, вписва се в Търговския регистър и съобщение за приемането му се обнародва в ДВ. Общата забрана и запор също се вписват. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението, тъй като ако задължението е неизискуемо кредиторът по него няма да може да участва в изпълнението.Действие на решението :

- обявява се несъстоятелност на длъжника с всички възникнали последици;

- налага се обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника;

- прекратяват се правомощията на органите на длъжника - юридическо лице;

- физическото лице се десезира - лишава се от правото да се разпорежда и да управлява имуществото си.

С това решение съдът постановява започване на осребряване и разпределение на имуществото.

Това е етап от производството по несъстоятелност. То по същината си е система от действия, чрез които масата на несъстоятелността се превръща в пари, т.е. - превръщане на имуществото в пари Това осребряване се извършва чрез публична продан.

1) За разлика от изпълнителното производство по ГПК публичната продан се извършва от синдика, но той има правомощията на съдия-изпълнител.

2) По предложение на синдика и разрешение на съда публичната продан може да се отнася до отделни права, части или цялата маса. Когато осребряването има за предмет цялата маса или обособени части, то кредиторите не могат да са в по-неблагоприятно положение отколкото при продажбата на отделни активи.

3) Самата публична продан се провежда по реда на ГПК.. Осребряването се извършва от синдика най-често на търг, но може и с преговори с потенциални продавачи, като прецени по кой начин би получил по-голяма сума.

Възможно е публичната продан да не се реализира поради липса на купувач или наддавачът, който е спечелил, да се откаже. В този случай по предложение на синдика съдът може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или продажба чрез посредник. При осребряването има още едно изискване относно дяловете, собственост на длъжника, в други дружества. Тези дялове се продават на трети лица, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и предложението не бъде прието в 30-дневен срок. Това се прилага за дялове, но не и за акции. И тук, ако се продава цялата маса или обособени части, купувачът не може да се разпорежда, докато не плати цената. Ако има продажба, тя е частично недействителна спрямо кредиторите.Осребреното имущество подлежи на разпределение между кредиторите по списъка на приетите вземания. Синдикът изготвя нов списък за разпределение на наличните суми между кредиторите, вписани в първия списък, съобразно с реда, привилегиите и обезпеченията, а именно :

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложената или ипотекирана вещ;

2. вземания, заради които се упражнява паво на задържане;

3. разноски по несъстоятелността;

4. вземания, произтичещи от трудови възнаграждения;

5. задължения за издръжка;

6. държавни вземания;

7. всички останали.

Вземанията от всеки следващ ред кредитори се приемат едва след удовлетворяване на предходните.

Разпределение. Получените средства от осребряването се разпределят между кредиторите.

 1.Разпределението се извършва само когато няма достатъчно средства за удовлетворяване на всички кредитори. Законът не казва кога се прави разпределение - когато има достатъчно средства. Това се преценява от синдика.

2. Сметка.

2.1. Самото разпределение се извършва въз основа на сметка, която се изготвя от синдика. Сметката е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или осребрена цялата маса с изключение на непродаваемите вещи.

2.2. Сметката се изготвя според привилегиите по чл. 722 (различно от чл. 136 ЗЗД):

Специална привилегия:

1) Обезпечени със залог или ипотека вземания.

2) Право на задържане.

Общи привилегии:

3) Разноски по несъстоятелността.

4) Вземания по трудови правоотношения.

5) Издръжка.

6) Публичноправни вземания.

7) Вземания след датата на откриване на производството и неплатени на падежа. Това не е правилно - това означава, че възможността длъжникът да получи пари е минимална.

8) Други необезпечени вземания.

9) Вземания за лихви.

10) Вземания на съдружник по отпуснат кредит.

11) Вземания по безвъзмездни сделки.

3. Удовлетворяването става по редове.

1) Кредиторите от един ред се удовлетворяват съразмерно (с изключение на ред 1).

2) Има правила за обезпечените кредитори - ако цената, получена от обекта на специална привилегия, не покрива изцяло вземането, за останалото се удовлетворява като хирографарен кредитор. Ако цената е по-висока, удовлетворяването е пълно като остатъкът се включва в масата на несъстоятелността.

3) Кредитор с отлагателно условие се удовлетворява като кредитор с оспорено вземане.

4) Кредитор с прекратително условие се удовлетворява като кредитор с безусловно вземане.

5) Кредитор с оспорено вземане - заделя се съответната сума. Ако е оспорено само обезпечението, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора като се заделя сума като за обезпечено вземане.

4. Публичност на сметката. Самата сметка стои на разположение на разположение на длъжника и кредиторите в съда 14 дни.

5. Възражения. В 14-дневен срок след срока, в който сметката е на разположение, могат да се правят възражения от длъжника, кредитор и комитета на кредиторите.

6. Сметката не е окончателна, освен ако са се изчерпали активите или има средства за всички кредитори.

3. Приключване и възобновяване на производството по несъстоятелност

Приключване на производството по несъстоятелност : Синдикът представя на съда отчет за своята дейност, както и окончателна сметка за разпределение. Провежда се окончателно събрание на кредиторите, които приемат сметката с удовлетворените и неудовлетворените вземания, след което се прекратява производството по несъстоятелност. Прекратяването става след удовлетворяване на всички кредитори, или когато масата на несъстоятелността е изчерпана (което е по.честият случай). От там насетне със съдебното решение за прекратяване длъжникът-търговец се отписва от търговския регистър. С това решение се прекратяват и правомощията на синдика и, което е най-съществената последица, вземанията, които не са били удовлетворени или са удовлетворени само от части, се погасяват. Погасителният ефект следва всички непредявени вземания, всички неупражнени права и всички неудовлетворени вземания.

Предпоставки. Ако са изплатени всички вземания или масата е изчерпана, производството по несъстоятелност следва да се приключи.

 Ако една от тези предпоставки е налице, синдикът трябва да направи окончателна сметка и да направи окончателен отчет в срок 1 м. от изчерпване на масата на несъстоятелността.

 Сметката и отчетът се представят на съда и съдът свиква в 14-дневен срок заключително събрание на кредиторите.

 Събранието на кредиторите трябва да приеме окончателната сметка и да вземе решение за непродаваемите вещи.

 Приключване на производството. Съдът с решение постановява приключването на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца от търговския регистър. Това решение се обнародва в ДВ. Последици:

1) Прекратява производството.

2) Прекратява правата на синдика.

3) Прекратява се общата възбрана и залог.

4) Приключването на производството води до прекратяване на всички непредявени в производството вземания, както и на всички неупражнени права.

5) Погасяват се правата на неудовлетворените кредитори.

 Възможно е производството да се възобнови. Условията са много ограничени:

1) Възобновяването е възможно само в срок 1 г. от прекратяването.

2) Ако се освободят суми за оспорените вземания или ако се открие имущество - алтернативни хипотези.

3) Имуществото да е достатъчно за покриване на разноските.

Производството се възобновява по писмена молба на длъжника или кредитор с прието или установено вземане.При възстановяване производството започва от окончателната сметка (която вече е частична).Възобновяват се правата на синдика и комитета на кредиторите.

Реабилитация. Обявяването в несъстоятелност води до неблагоприятни последици за длъжника. Законът допуска търговец, обявен в несъстоятелност, да бъде реабилитиран.

 Действие на реабилитацията:

1) Възстановяването е заличаване и отменяне занапред на последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност.

2) Реабилитацията засяга както ЕТ, така и неограничено отговорен съдружник.

 Предпоставки за възстановяването - 2 алтернативи:

1) Да са изплатени напълно всички вземания.

2) Несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се икономически условия.

 Законът забранява да се възстановява длъжник, осъден за банкрут. Производството започва по молба на длъжника, прилагат се доказателства. Може и от наследниците при починал длъжник. Възстановяването е спорно производство, в което кредиторите могат да възразяват. Нова молба за обжалване може да се подаде в срок 1 г. след влизане в сила на решението за отхвърляне на първата.

Извънсъдебно споразумение : Независимо от хода на производството във всеки един от неговите моменти законът допуска сключване на извънсъдебно споразумение. Това е договор за уреждане на всички задължения на лицето, по отношение на което е открите производство по несъстоятелност. Договорът трябва да е в писмена форма и е нужно съгласието на всички кредитори. Сключването на извънсъдебното споразумение прекратява производството по несъстоятелност. Това също е способ за извънсъдебно предотвратяване на производството по несъстоятелност във всяка една от неговите фази.