Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

1. Материалноправни:

а) съществуване на изпълняемото право;

б) принадлежност на имущественото право - обект на изпълнение към имуществото на длъжника.

2. Процесуални:

а) наличност на ИО и ИЛ като условия за допустимост на ИзП;

б) точно изпълнение на процесуалните задължения на изпълнителния орган;

в) законосъобразно упражняване на неговите процесуални правомощия.

II. Видове защита

1. Съобразно вида на нарушението

При нарушение на изискванията по т. I сме изправени пред незаконно принудително изпълнение, срещу което е необходима защита, формата на защита зависи от вида на нарушението:

а) ако е материалноправно - иск;

б) ако е процесуално - жалба.

И в двата случая може да се постанови спиране на изпълнението като мярка за обезпечение на защитата. При несъдебни ИО спирането е самостоятелна защитна мярка, целяща предизвикване на съдебна проверка по иск на взискателя, като ИзП се прекратява ако той не го

предяви.

2. Съобразно времето, когато се търси:

а) предхождаща очаквано незаконно принудително изпълнение, цели да го осуети - отрицателен установнтелен иск по повод несъдебно ИО или отмяна по чл. 231 срещу съдебно ИО.

б) по време на висящото принудително изпълнение - обжалване на действия на изпълнителния орган;

3. Съобразно лицата, търсещи защита:

а) защита на длъжника;

б) защита на конкуриращия взискател;

в) защита на участващите в изпълнението лица;

г) защита на трети лица, чиито права са нарушени от незаконното изпълнение.

II. Искова защита - когато са нарушени материалноправните изисквания за законност на изпълнителния процес. Налице е спор за гражданско право, които се решава чрез исков процес.

1. 
   Защита на длъжника
   

а) Когато ИО е несъдебно, длъжникът може да иска спиране на изпълнението с молба до съответния съд, подадена в 7-дневен срок от получаването на ПДИ. С молбата той трябва да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че изпълняемото право не съществува, или да представи обезпечение за взискателя (чл. 250, ал.1). Съдът преценява дали са налице условията за спиране и се произнася с определение, което подлежи на обжалване по реда на частните жалби.

Когато съдът спре изпълнението, взискателят трябва да предяви срещу длъжника положителен установнтелен иск в месечен срок от влизане в сила на спирането. Ако искът бъде уважен, на изпълнителния процес се дава ход, ако бъде отхвърлен - той се прекратява, а обезпечението се освобождава.

Ако длъжникът е пропуснал срока да иска спиране, може да се защити чрез отрицателен установнтелен иск срещу взискателя. Това е по-трудннят път за него, защото е в позицията на ищец.

б) Когато ИО е съдебно, горният ред е неприложим - има СПН и възраженията за факти, настъпили до УС, са преклудирани. Зашита -само чрез отрицателен установнтелен иск и то основан на факти, възникнали след УС (непреклудирани от СПН). Ако съдебното ИО е порочно, то трябва да се унищожи - по пътя на обжалването му или отмяната по чл. 231, като може да се иска спиране на изпълнението като обезпечителна мярка.

2. 
   Защита на трети лица
   

а) при въвод на взискателя във владение на недвижим имот, който се владее от трето лице (по чл. 416, 417). Това лице може да се позове пред съдия-изпълнителя на права, изключващи правото на взискателя да го получи (напр. оригинерно придобиване), но не може - па придобиване от длъжника в течение па висящия процес. СИ отла[а въвода и дава

тридневен срок на ТЛ да попска от съда спиране на изпьлнението. ТЛ трябва да представи пред районния съд писмени доказателства за правото си. Молбата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на взискателя, длъжника и ТЛ. Ако счете, че претенцията на ТЛ е вероятно основателна, съдът постановява спиране па въвода като обезпечение на бъдещия иск на ТЛ, за чисто предявяване му дава седмичен срок. Ако в тоя срок искът не бъде предявен, спирането се отменя и вьводът се извършва.

Искът на ТЛ е отрицателен установнтелен - за отричане притезанието на взискателя да получи имота. Ако искът бъде уважен, изпълнението ще бъде прекратено, ако бъде отхвърлен - спирането ще бъде отменено Ако не успее да упражни тази защита и вьводьт се осъществи, ТЛ може да предяви осъдителен иск за възстановяване на изгубеното владение.

б) защита та ТЛ при изпълнение върху чужда вещ за парични притезания (336). ТЛ е собственик или носител на вещни права върху вещта, която се държи от длъжника и е запорирана или възбранена, но изпълнението не е приключило. ТЛ може да предяви отрицателен установнтелен иск, е който да се отрече, че правото, обект па изпълнението, принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника, може да бъде обезпечен чрез спиране на изпълнението. Ако бъде уважен, изпълнението ще бъде прекратена., иначе ще продължи.

III. Защита чрез жалба - когато са нарушени процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес. 1. Защита на страните и участващите лица (332-335) Легитимирани са лицата, чиито нрава са засегнати - страните, наддавачите, купувача, трето задължено лице, пазача. Жалбата се подава чрез СИ, чието действие се обжалва, до окръжния съд по местоизиълнението - в седемдневен срок от извършването (респ. от съобщението, ако не е присъствала и не с била призована). Жалбата се връчва на другата страна, която в тридневен срок може да подаде писмени възражения, след което се изпраща па окрьжния съд заедно с възраженията и обясненията па СИ и с копие от делото.

Производството е спорно, правораздавателно. Допустими са всички доказателства, както по исков процес. Съдът се произнася не като въззивна инстанция, а като контролен орган. Гой може да отмени действието, но не може валидно да го извърши сам, а трябва да задължи СИ да го извърши. Жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре. Решението на окръжния съд е окончателно. Решението има СПН относно решения с него процесуален въпрос. За обжалване на разпределението има особени правила (чл. 358 - виж в. 123).

2. Защита па трети лица - право на жалба има ТЛ, което в деня на описа владее вещта (забранено е да се насочва принудително изпълнение върху такива вещи - чл.360, 373 във връзка с чл. 332, ал.2 и 3). Срокът за обжалване тече от узнаването. Преписи от жалбата се връчват на взискателя и на длъжника, разглежда се в открито заседание с призоваване на страните. Съдът проверява не само процесуалната редовност па действието, по и въпроса за собствеността на вещта. Ако тя принадлежи на длъжника, изпълнението е законно.Но ако жалбата бъде уважена, изпълнението срещу пещта се прекратява.

3. 
   Защита на кредиторите
   

1. 
   Цел и функции на обезпечаване на иска.
   

а) да не може да се осъществи съдебно потвърденото право;

б) да се осъществи съдебно отреченото право.

Средството срещу тези опасности е ОИ. Целта на ОИ е да предотврати тези опасности. И в двата случая ОИ брани заплашеното материално право, като прави възможно осъществяването на защитата.

2. За да лиши ответника от възможност да извърши такива промени, съдът с едностранни, властнически актове (обезпечителни мерки) навлиза в правната сфера на ответника, като я ограничава двояко:

а) или чрез отнемане на правни възможности, с които иначе ответникът разполага;

б) или чрез възлагане върху него на задължения, които иначе той няма. В това се състои обезпечителната защита, която ОИ дава на ищеца, и

обезпечителната санкция, която то същевременно налага на ответника. Чрез нея фактическото и правно положение се запазва в състоянието, което е било заварено от обезпечителната мярка.

3. Спрямо правните последици на решението, които осигурява, обезпечителната мярка е по-ограничена, с по-малък интензитет:

а) по трайност - тя е привременна, докато е висящ процесът;

б) по съдържание - не навлиза така дълбоко в правната сфера па ответника.

Това е така, защото ОИ има за цел да подготви, да осигури, но не и да осъществи търсената с иска защита. По това то се различава от привременните мерки по брачни дела, които имат за цел не да подготвят, а временно да осъществят праното.

4. Обезпечителната защита е бърза и внезапна, за разлика от исковата защита и принудителното изпълнение.

5. ОИ се намира във функционална зависимост с исковия и изпълнителния процес.

а) ОИ предпоставя висящ исков процес и съдбата на допуснатото ОИ зависи от изхода на исковия процес. Но ОИ не е съставка на исковия процес (каквато с обезпечаването на доказателствата) - то обезпечава не правилността на решението, а неговото осъществяване.

Затова ОИ е самостоятелна форма на защита на граждански права. Тя също въздейства върху исковия процес, като дава възможност спокойно да се дири истината и лишава ответника от интерес да бави делото.

б) ОИ обикновено служи, за да се осигури успешният изход на предстоящ изпълнителен процес, като запазва физическата цялост и принадлежността на имуществата, обекти на бъдещото изпълнение срещу ответника. Но ОИ може да се яви и като защитно средство срещу

незаконен изпълнителен процес - когато се обезпечава исковата защита срещу незаконно изпълнение чрез спирането му (чл.316,в).

6. Право на ОИ - това е процесуално право па заинтересования от обезпечителната защита, насочено спрямо съда. Съдът е длъжен да постанови ОИ, когато са налице определени условия. Спрямо ответника съдът разполага с власт да постанови ОИ, на която ответникът е подчинен.

Правото на ОИ предпоставя вероятна основателност на иска, вероятно съществуване на спорното право.

2. 
   Обезпечаване на бъдещ и на предявен иск
   

а) при всички видове искове (чл. 308 ал.2), а не само осъдителни;

б) при защита и на неимуществени прана, а не само имуществени;

в) и за бъдещ иск, а също когато исковото производство е спряно; но нуждата от ОИ отпада, след като решението е влязло в сила.

а) Компетентен да допусне ОИ е съдът, при който искът е висящ.

б) Производството започва по писмена молба, в която се посочват обезпечителната мярка (ОМ) и цената на иска(чл.ЗН). Препис не се връчва на ответника.

в) По молбата съдът се произнася в същия ден в закрито заседание без призоваване - с цел бързина и изненада. Това развитие изглежда едностранно, но ответникът има право да обжалва ОИ - така проличава двустранният, спорен характер на производството.

г) За да допусне исканото ОИ, съдът трябва да установи, че ищецът има право на ОИ:

- искът да е допустим (не е изрично посочено в закона);

- искът да е вероятно основателен: да е подкрепен с писмени доказателства (чл.310,а), или да бъде представена гаранция по чл. 180,181 ЗЗД (чл.310,6). Тази гаранция е вещно право на залог или ипотека, обезпечаващо евентуалното вземане за вреди, което би имал ответникът срещу ищеца, ако ОИ се окаже неоправдано (чл.322). Съдът може да поиска гаранция и когато има писмени доказателства.

- да има нужда от ОИ - когато без него осъществяването на правата но решението ще бъде за ищеца невъзможно или ще се затрудни (чл.310 ал.1). Съдът преценява.

д) Съдът се произнася с определение. Увери ли се, че ищецът има право на ОИ, той го допуска. Да се допусне ОИ означава да се постанови определена ОМ. Съдът е обвързан от посочената от ищеца или в договор между страните обезпечителна мярка (може да я отхвърли, но не и да поста нови друга).

е) Определението на съда по ОИ може да се обжалва с частна жалба (чл.315). Легитимирана е страната, за която определението е неизгодно. Срокът е 7-дневен. Жалбата не спира налагането на ОМ.

- родово компетентен е районният сьд, независимо от цената на иска; местно - по местожителството на ищеца или по местонахождението на имота, по избор (чл.309).

- допусне ли ОИ, съдът определя срок за предявяване на иска.

б) За иск за издръжка - засилени защити на правото на издръжка:

- може и служебно от съда, пред който е висящо делото (чл.З 11);

- допуска се и без спазване на изискванията на чл.З10.

в) За искове от или срещу държавни учреждения, общини или лечебни заведения, субсидирани от републиканския или общинските бюджети:

- чл.310 ал.З: когато те искат ОИ, то се допуска и без гаранция (значи всякога, когато има нужда, и без писмени доказателства);

- чл.З12: срещу тях не се допуска ОИ по чл.З16,а,б.

Определението за допускане на ОМ е обезпечително основание, въз основа на което се издава обезпечителни заповед (ОЗ). ОЗ удостоверява правото на ОИ и е условие, за да се упражни това право. Тя се издава от съда, който е постановил ОМ.

ОМ се налага по молба на ищеца въз основа на ОЗ от органа, компетентен да наложи ОМ. При запор върху вещи или вземания това е СИ, а при възбрани - съдията по вписванията (чл.З 19).

Обезпечителните запор и възбрана са сходни с изпълнителните, но имат някои особености:

а) При налагане на запор СИ изпраща па ответника съобщение, което изпълнява функцията на ПДИ при изпълнителния запор. С получаването му запорът се счита за наложен. При възбрана съдията по вписванията вписва ОЗ в книгите и изпраща съобщение на ответника, което също има функция на ПДИ.

б) С налагане на обезпечителен запор или възбрана ищецът става присъединен кредитор (по право), ако върху същото право е насочено принудително изпълнение от друг кредитор.

в) чл.320 - обезпеченият кредитор може да предяви иск за събиране на запорираното вземане.

5. Заменяне и отменяне на ОМ

а) ОМ може да бъде заменена по молба на ответника или ищеца, с уведомяване и право на възражения в тридневен срок (прилага се чл.321, който урежда отменянето). Съдът се произнася в закрито заседание с определение, което може да се обжалва с частна жалба.

б) ОМ се отменя при първоначална липса или последващо отпадане на предпоставките за допускането и - редът е различен:

- когато ОМ е била допусната въпреки липсата на предпоставките но чл.310 - чрез обжалване на определението, с което е била постановена;

- когато ОМ е била допусната законосъобразно, но ищецът се отказва от нея, съдът е длъжен да я вдигне, без да спазва производството по чл.321;

- когато ОМ е била допусната законосъобразно, но впоследствие се разкрие, че е неоправдана, защото очакваното уважаване на обезпечения иск не настъпва (напр. искът не е предявен в срок или е отхвърлен и др.), тя трябва да се отмени по реда на чл.321. Активно легитимиран е ответникът.

За третите лица е без значение кога са придобили правата си, важно е дали се е осъществило основанието за отменяне, защото то действа по право и с обратна сила.

6. Защита срещу незаконно ОИ

а) Срещу процесуална нередовност - обжалване па определението па съда по допускане, заменяне или отменяне на ОМ или на действията на СИ или съдията по вписванията по налагане па ОМ. Легитимирани са засегнатите

лица.

б) Срещу материално неоправдано ОИ:

- насочено срещу имуществено право, което не принадлежи на ответника - ОМ трябва да б|.де отменена от сьда и вдигната. .'

Ш.Обезпечителни мерки (ОМ). Видове.

1. ОМ представлява защитата и санкцията, в която се състои ОИ

2. ОМ се приспособяват към обезпечителната нужда и са 2 основни групи:

а) ОМ, осигуряващи бъдещото осъществяване на неоснователно отричаното право - прилагат се при осъдителни и положителни УИ и при някои КИ (напр. възбрана като ОМ на иск по чл.28 СК- за определяне на по-голям дял при прекратяване на СИО);

б) ОМ, осуетяващи настоящото осъществяване на неоснователно претендираното право- при отрицателен УИ и някои КИ (напр. спиране на изпълнението на атакувано Р на етажна собственост);

3. Според това дали ОМ е посочена от закона, уговорена от страните или предоставена по преценка на съда:

а) ОМ, посочени от закона: запор, възбрана (чл.316);

б) ОМ, уговорени от страните - в договор (чл.З18);

в) ОМ по преценка на съда (чл.316,в);

4. Съобразно с вида на материалното право, което се защитава:

а) ОМ в защита на парични притезания (най-често);

б) ОМ в защита на вещни права;

в) ОМ в защита на потестативни и други права.

3. 
   Развитие и приключване на производството
   

1. 
   Характеристики и общи правила
   

А. Същност и общи привила па охранителните производства

I. Същност на ОП

ОП се уреждат не само от ГПК, но и от други закони. Към тях се прилагат общите правила па ГПК, доколкото друго не е предвидено. Тези производства невинаги изрично се окачествяват като охранителни. Ето защо е нужно да се разкрият общите белези на ОП.

1. ОП са съдебни - органът, който движи производството и постановява охранителния акт (ОА), е съдът. Затова не са ОП тези, които са възложени на несъдебни органи (напр. за съставяне на актове за гражд. състояние или за назначаване на настойник). Изключение правят нотариалните производства - нотариусите вече са частни).

2. Правните последици на ОП са гражданскоправни, а не държаипоправни. Затова не са ОИ тези, чиито последици са само държавноправни, даже и актът да се издава от съд (напр. вписваме в избирателните списъци по Р на съда).

3. ОП цели издаване на охранителен акт (ОА):

а) ОА не е акт за защита н санкция по повод на правонарушение; б) ОА е акт на съдействие - той цели да породи изгодни за молителя правни последици, без да се посяга върху чужда правна сфера;

Не са осъдителни искове тези, които не са насочени към изд. на ОА.

4 От белезите по т. 3 произтичат други белези:

а) ОИ са едностранни и безспорни;

6) Актьт, който ги завършва, има не репресивен, а превантивен х-р;

в) ОА не подлежат на принудително изпълнение;

5. ОИ се различават от актовете на спорна съдебна администрация, които засягат чужда правна сфера и затова не са охранителни. Общото между двете е това, че представляват съдебна намеса в гражданските правоотношения, която не е предизвикана от правонарушение.

6. Съдът няма обща власт за охранително въздействие върху гражд. отношения. 'Законът го овластява да дава такова съдействие в определени случаи, Ето защо нашето право не познава общо ОП, а въвежда съвкупност от множество ОП, по реда на които се издават съотв. ОА.

II. Общи правила на ОП (чл.424-435)

1. ОП започва с писмена молба до районния съд по местожителството на молителя. Би трябвало по аналогия да се прилагат чл.83 и 84: за недвижим имот - по местонахождението, за наследство - по местооткриването.

2. Разглеждането става в закрито заседание, но при нужда може в открито. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията, да събира доказателства и да взема предвид и непосочени от молителя факти. Той може да задължи молителя да се яви лично, както и да потвърди с декларация истинността на твърдините от него факти. Допустими са всички доказателствени средства. Съдът може да се основе и на свидетелски показания, събрани от други органи. Събирането на док. може да стане н без личното участие на страната.

3. Съдът се произнася с решение, с което ОА се издава, не подлежи на обжалване. Отказът подлежи на обж в 7-дневен срок - по реда на частните жалби (чл.217). Ж може да се основава и на нови факти и доказателства. Втората инстанция никога не връща делото.

4. Р влиза в сила съобразно с чл.219 (както др. Р). Р по ОП не се ползват със СПН - може повторна молба. ОА може да бъде оттеглен, освен ако въз основа на него са породени права на трети лица.

5. Отклонения от типичното развитие на ОП представляват спирането п прекратяването на ОП.

а) ОП се спира, когато има спор (чл.430):

- има предявен иск относно ПО, което е условие за издаване на ОА или предмет на установяване с ОА;

- няма иск, но трето лице се противопостави, като оспорва ПО; съдът лава на молителя месечен срок да предяви иск срещу третото лице, иначе ОП се прекратява.

б) ОИ се прекратява (те. окончателно се преустановява без издаване на ОА) (чл.433):

- когато молбата е оттеглена;

- когато молителят не е намерен на посочения адрес;

- когато при спор по чл.4306 молителят не предяви иск в месечния

срок;

Прекратеното ОП може да бъде образувано отново с нова молба.

6). Порочният ОА може да бъде атакуван но исков ред. Легитимирани са прокурорът и третото лице, чиито нрава са засегнати от ОА.

7. Когато в хода на исковия процес възникнат условия за издаване на ОА, може да се премине от исково към ОП (напр. от иск за развод към развод по вз. съгл.); но обратното не може.

8. Разноските по ОИ са за сметка на молителя.

2. 
   Нотариални производства
   

1. Нотариални са течи охранителни производства, по реда на които се издават нотариални удостоверявания (НУ).

НУ са писмени свидетелстващи изявления на нотариусите, издадени в пределите па тяхната компетентност и по предписан от закона ред, които установяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените от тях обстоятелства.

2. Условие за валидност на НУ е писмената форма. Всяко НУ има за необходима своя последица нотариален документ. Това е документ, който материализира НУ. По естеството си НД са официални свидетелстващи документи.

3. НУ са изявления за знание (не волеизявления). Ползват се с доказателствена сила, но не със СПИ.

4. НУ изхождат само от нотариални органи (НО). Нотариален е този орган, който разполага с компетентността, очертана в чл.465. НО биват:

а) НО с обща нотариална компетентност - нотариусите и районните съдии (където няма нотариус). Те могат да удостоверяват всички обстоятелства по чл.465;

б) НО е особена нотариална компетентност

- кметьт, неговият заместник, секретарят на общината и кметовете на населените места (чл. 158 ал. 1 и 2/ЗСВ). Те могат да заверяват подписи, дати на частни документи и преписи от документи;

- бълг. дипломатически и консулски представители в чужбина (чл.473а) - дата, съдържание и подноси на частни документи, преписи, завещания.

5. Специфична правна последица на НУ е тяхната обвързваща (законна, формална) доказателствена сила.

11. Общи правила на НП

1. Страна на НП е лицето, от чието име се иска НУ и за което настъпват изгодните последици от НУ. Страната може и да не участва лично в НП.

Участващо в НП лице е това лице, чието лично изявление или друго действие се удостоверява нотариално. То винаги се явява лично, нотариусът проверява неговата самоличност и дееспособност (а не на страната).

2. Доказателствената функция на НУ изисква те да бъдат максимално достоверни. Затова нотариалният орган трябва да бъде безпристрастен. Чл.471 забранява на НО да участва в ИП, по което страна или участващо лице е: самият той, неговият съпруг, роднините му по права линия, тия по съребрена до четвърта степен, сватовство до първа степен, а така също

и лицата, спрямо които НО е настойник, осиновен или осиновител. Същото важи и когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от течи лица.

Ако някоя от пречките по чл.471 е налице, ИО е длъжен да се самоотстрани, иначе НУ ще бъде нищожно.

3. Забранено е да се удостоверяват нотариално обстоятелства, които противоречат на закона или на морала (чл.470).

4. НП започват по молба на страната - устна, но за някои НУ - писмена (чл.467). Местна компетентност се изисква само относно недвижимите имоти - по местонахождението. НУ от некомпетентен орган е нищожно.

5. НУ на сделки, които подлежат па вписване, се извършва само в канцеларията на нотариуса, и то в работно време.

6. НУ не подлежат на обжалване. Отказът може да се обж в 7-дневен срок. Окр. съд разглежда Ж по реда на чл.217. Той не може сам да издаде НУ, а трябва да задължи нотариуса.

III. Нотариален акт (НА) за правни сделки

1. Предмет на удостоверяване могат да бъдат всякакви правни сделки, дори когато НА не е условие за валидност на сделката.

2. Издава се по молба на лицето, чиято сделка се удостоверява. Заедно с молбата се представя проект за НА в два (или повече) екземпляра (чл.474 ал. 1). След като се спази производството, проектът ще се превърне в НА, затова трябва да има формата и съдържанието на бъдещия НА. Той представлява протокол на нотариуса за извършената сделка и действията по удостоверяването и. Съдържанието му е предписано от закона (чл.476 - при неспазване на т. а, в, г, е - нищожност). Той трябва да бъде написан съобразно с чл.474.

3. Лицата, чиито изявления се удостоверяват, трябва да се явят лично пред нотариуса (иначе - нищожност).

Нотариусът проверява първо дали няма пречка за съставяне на НА с оглед на забраните по чл.470 и 471.

После той проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на лицата (чл.474 ал.4,5).

После проверява дали проектът има минималното необходимо съдържание, предписано от чл.476. Ако нещо липсва, нотариусът отказва да състави НА - той би бил нищожен.

4. След като се увери, че са налице условията за издаване на НА, нотариусът пристъпва към същинските действия по издаване на НА:

а) нотариусът прочита проекта в присъствието на участващите лица (иначе - нищожност);

б) участващите лица го одобряват след запитване от нотариуса (иначе - нищожност);

в) участващите лица, а накрая и нотариусът, подписват акта.

Като подписва проекта, нотариусът създава НА като официален документ.

5. Допълнителни изисквания има когато някое от участващите лица не може да подпише, защото е неграмотно или недъгаво (чл.475 ал.2 -отпечатък от десния палец), не разбира български (чл.478 - преводач) или пък е глухо, нямо или глухонямо (чл.479).

6. Валидният и истински НА за сделката поражда следните правни последици:

а) Той удостоверява с обвързваща доказателствена сила фактите,

обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса;

б) Той се ползва с изпълнителна сила в качеството си на несъдебно изпълнително основание по чл.237е.

7. Подписването на НА от участващите е важно:

При нищожност на НА като официално удостоверително изявление, тон има силата на частен документ, ако е подписан от участващите лица (чл. 150).

Тези лица не могат да оспорят верността на удостоверителното изявление на нотариуса, без да оспорят същевременно автентичността па своите подписи.

IV. НА за сделки относно вещни права върху недвижими имоти

1. Предмет на удостоверяване с този НА са само сделки, с които се прехвърля, учредява, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.

НА е условие за валидност на тези сделки (чл. 18/ЗЗД).

Те се вписват служебно в книгите за вписвания (чл.8 ал. 1/ЗЗД).

2. Този НА трябва да отговаря на изискванията за всеки НА за сделка, по освен това има някои особени изисквания:

а) Компетентен е нотариусът, в чиито район се намира недвижимият имот. Молбата трябва да бъде писмени. Към нея освен проект за НА трябва да бъдат приложени документи, удостоверяващи изискванията за този НА. Тези документи трябва да бъдат описани в проекта (чл.476д). Нотариусът трябва да удостовери в НА, че е проверил всички особени изисквания.

б) Нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота (чл.482). Проверката се извършва въз основа на документи за собственост, а ако няма - но реда за издаване на НА но обстоятелствена проверка. Ако не се докаже това, той отказва да състави НА.

Нотариусът трябва да провери и дали е вписан актът, въз основа на който праводателят е станал собственик. Само след като се впише този акт, нотариусът може да състави ИЛ.

Нотариусът проверява и всички други особени изисквания за такива сделки, предвидени от рачл. норм. актове (ЗТСУ - за минималния размер на урегулираните парцели).

3. Освен правните последици, присъщи на всеки НА за сделка, този НА има и специфични само за него последици:

а) конститутивно действие - той е условие за валидност на сделката (но ако самата сделка е нищожна, НА не може да я валидира). Вещноправният ефект на сделката настъпва от датата на НА.

б) доказателствени сила - доказва (до оборването му), че приобретателят е станал носител на правото.

V. НА, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот (по обстоятелствена проверки)

1. Предмет на удостоверяване е самото право на собственост.

2. Компетентен е нотариусът по местонахождение на имота.

3. Молбата с писмена.

4. Нотариусът проверява дали молителят е собственик. Това се доказва:

а) е документи;

б) чрез обстоятелствена проверка - дали молителят е придобил собствеността чреч давностно владение - чрез трима свидетели, по

възможност съседи (чл.483 ал.2);

V Въз основа на документите или на разпита на свидетели нотариусът прави извод дали молителят с собственик и го излага в .мотивирано постановление. По естеството си това е решение но охранително производство. Отказът се обжалва съобразно чл.473

6. Ако нотариусът или съдът но повод па жалбата намери, че молителят е собственик на имота, нотариусът издава НА.

7. Съдържанието на НА е посочено в чл. 484:

.|) указанията по чл.476 а,б,д,е;

б) името, местожителството и занятието на собственика;

и) точно описание на имота с границите и местонахождението му.

8 При издаването на НА не се смачкат чл. 474 ал.4 и 5, 475, 478 и 479: молителят не се явява, самоличността му не се проверява, прочитане и одобряване на акта не става. Той се подписва само от нотариуса, защото възпроизвежда негов правен извод.

9. Като документ точи НА доказва материализираното в него удостоверително изявление па нотариуса. От своя страна изявлението ма нотариуса доказва, че молителят е собственик на посочения имот. Гази доказателствена сила важн спрямо всички - до доказване ма

обратното.

НА не се ползва със СПН (охранителен акт е). Всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на НА, може да доказва, че титулярът му не е собственик. За това доказване не важат правилата за оспорване истинността на документ. То може да се състои в:

а) опровергаване на придобивното основание;

б) разкриване, че то не поражда признатото с НА право;

в) доказване на нови факти, по силата на които правото е погасено или прехвърлено;

Допустими са и свидетели - за давността.

Може инцидентно по иск за собственост, или с иск по чл.431. Решението по тези искове ще има СПН.

VI. Удостоверителни нотариални производства - чл.485-488

/. Нотариално удостоверяване (НУ) на датата на частен документ (ЧЛ): С надпис върху документа и отбелязване в нот. регистър. Доказва, че в посочения ден ЧД с съществувал.

2. НУ на съдържанието на ЧД: С надпис върху документа и препис, надлежно заверен - в нарочна книга. Доказва какво е било съдържанието на ЧД в деня на НУ (значи включва и 1.)

3. НУ на подпис върху ЧД: Лицето, издало документа, трябва да се яви лично и да подпише или потвърди подписа си пред нотариуса. Нотариусът

. трябва да провери самоличността му. НУ става с надпис върху документа и отбелязване в регистьра. Доказва, че документът изхожда от лицето, чиито подпис нотариусът е удостоверил.

Това НУ доказва:

а) че в деня на НУ първообразът е съществувал;

б) че първообразът има съдържанието на преписа;

Такъв препис може да се използва с доказат. сила на първообраза.

5. НУ за връчване на покана: Молителят я представя в три еднообразни, подписани от него екземпляра. Нотариусът отбелязва вьрху всеки от тях, че с връчил поканата па опр. дата. Едни екземпляр се връща на молителя, а другият се подрежда в нарочна книга. Доказва, че:

а) опр. лице е направило оир. гражд. изявление;

б) това изявление е било съобщено на друго опр. лице;

в) съобщаването е станало в деня, посочен в НУ;

Така се извършват всякакви други съобщения, предупреждения и др.

РП важи за вписвания (В), отнасящи се до ЮЛ и еднолични търговци (ЕТ) - когато НА изисква това. На практика най-важното приложно поле па РП е търговският регистър.

РП е охранително.

Компетентен е окръжният съд по седалището на лицето.

На В подлежат разл. обстоятелства, когато НА изисква това. Началното В се отнася до образуването на ЮЛ или на предприятието на ЕТ. Вписват се: а) видът, наименованието, седалището и адресът на ЮЛ или ЕТ; б) предметът на дейност; в) органите или лицата, които представляват ЮЛ или ЕТ. Подлежат на В и промените по тези обстоятелства.

РП започва по искане на легитимираното лице (посочено от чл.494 или от НА по чл.489). Това искане е не само право, но и публичноправно задължение (чл.284 ТЗ предвижда глоба за неизпълнението му).

Искането трябва да бъде писмено със съдържание е приложения съгласно чл.495: а) името и адреса на лицето, направило искането; б) вида, наименованието и седалището на ЮЛ или ЕТ; в) обстоятелството, чието вписване се иска. Прилагат се необх. документи (напр. решение на общо събрание и др) и образци от подписите на лицата, конто представляват ЮЛ или ЕТ.

Окръжният съд разглежда искането за В в закрито заседание, освен ако намери за необходимо то да бъде открито. Проверява дали искането е формално редовно и дали е основателно.

Ако искането е допустимо и основателно, съдът с решение постановява да се извърши В. Това решение подлежи на незабавно изпълнение от пазителя на регистъра. Решението се съобщава на молителя и на прокурора и може да се обжалва по общия ред и да се атакува с извънредните средства за отмяна (чл.500).

Решението за В е само част от фС на В. За да настъпят присъщите на В последици, предвидени в чл.493, ал. 1 и 2, към решението трябва да се напласти В в тесен смисъл - т.е. отбелязване в регистърните книги. Когато НА предвижда това - и обнародване в ДВ. Правни последици на В:

1. Оповестително действие (чл.493, ал.1): вписаното обстоятелство се счита за известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването.

2. Доказателствено действие: формална доказ. сила за вписаните обстоятелства, важаща спрямо всички. Може да се доказва обратното. Добросъвестните трети лица могат да се позовават на В в своите

отношения с лицето, до което то се отнася, даже ако вписаното обстоятелство не съществува (чл.493, ал.2).

3. Конститутивно действие - само при констнтутивни В (напр. за образуване на кооперация).

Г. Производство за установяване на факти (ПУф) - чл.436-442

1. Предмет на установяване с ПУф са факти с правно значение, за чието удостоверяване законът изисква официален свидетелстващ (не диспозитивен) документ.

2. ПУф не е допустимо, когато фактът може да се удостовери по надлежния ред чрез документ, съставен от компетентния орган.

То е необходимо и допустимо само когато:

а) документът не е бил и вече не може да бъде съставен (за факти, чиято правна релевантност не зависи от съставянето на документ, защото той има само доказателствено значение за факта); или

б) съставеният документ е бил унищожен или изгубен и не може да бъде възстановен от компетентния орган;

3. Даже и да са налице тези условия, ПУф е недопустимо, когато законът е предвидил друг ред - исков (напр. за труд. злополука). ПУф има субсидиарен характер.

4. ПУф се образува по молба на лицето, което черпи права от факта. Компетентен е районният съд по местожителството на молителя, освен ако от закона следва друго с оглед естеството на факта.

5. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя, заинтересованите от факта лица и прокурора (чл.438). Допустими.са всички доказателства по ГПК.

6. Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Р трябва да съдържа точно описание на факта и доказателствата. С Р съдът може да задължи съотв. учреждение да състави надлежния документ въз основа на Р.

7. Р не се ползва със СПН. То има обвързваща доказателствена сила, която важи спрямо всички, освен заинтересованите лица но смисъла на чл.438 ал.2, които не са били призовани и оспорват факта.