Върху околната среда изместване на път ііі-868 Девин – Михалково км 41+400 ÷ 59+408
Изтегляне 1.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Подземни води
- 4.4. Почви
- Характеристика на почвените типове и видове в района на обекта
4.3. ВодиПовърхностни водиСъществуващият път до с.Лясково е в долината на р.Лясковска, като трасето следва почти непрекъснато речното корито. Основните физикогеографски и топографски характеристики за р.Лясковска са таблица № 3
Отточният режим на р.Лясковска е под влияние на климатичните условия, като пълноводията са през пролетта – м.април и м.май (снеготопене, придружено от локални или повсеместни валежи в поречието). Високите води за р.Лясковска са определени индиректно, като са използвани разработките за високи води за ХВ “Цанков камък”. Получените резултати след анализ и преценка по различните методи са: таблица № 4
Наблюдения върху качеството на водите на р.Лясковска не са извършвани, но наличието на с.Лясково с 1000 жители население и развитото животновъдство предполага качество на водите в реката, отговарящо на ІІ-ІІІ категория. Подземни водиВ района на обекта са установени три генетични типа подземни води: пукнатинни; порови (порни); термоминерални. Пукнатинните подземни води са привързани към изветрителната зона и зоните на тектонска напуканост на скалните комплекси на архая и протерозоя гранитогнайси, гнайсошисти и амфиболити. Това са безнапорни подземни води, които се подхранват от атмосферните валежи и дренират в речната и овражната система във вид на низходящи извори, с дебит до 0,5 l/s. На много места тези води имат сезонен характер, в зависимост от климатичните условия. Поровите безнапорни подземни води са разпространени предимно в алувиалните и пролувиалните отложения на р.Въча и по-големите й десни притоци. Тези отложения са изградени от разнозърнести чакъли с пясъчен запълнител и глинести прослойки с обща мощност 10,0-12,0 m. Поровите подземни води са в пряка хидравлична връзка с речните води. Находища на термоминерални води се разкриват: по долината на р.Чурековска – десен приток на р.Въча, на 2,5 km източно от с.Михалково и по долината на р.Въча, на 6,0-7,0 km южно от с.Михалково (находище “Посестра”). Тези находища са извън евентуалното техногенно въздействие на строителството на пътя върху тях, затова тук само се отбелязват.
Поради силно пресечения терен с големи наклони и девастирането на горскодървесната растителност върху значителна част от района почвите са подлагани на дългогодишна ерозия, поради което са плитки, силно каменливи и средно дълбоки, най-често средно каменливи. Дълбоките, слабо каменливи почви са по билата и в горната част на склоновете. Най-силно засегнати от ерозията, която е довела на места до оголване на основната скала, са долните части на склоновете на р.Лясковска. В резултат на голяма залесителна дейност в изпълнение на “Технически проект за борба с ерозията” от 1972 год., ерозионните процеси в района са овладени и до голяма степен ликвидирани.
Кафявите горски почви имат лек механичен състав, голяма скелетност и пропускливост. Съдържанието на глина общо взето е малко, а на скелетните елементи – значително. Аерацията им е добра. Имат кисела реакция по цялата дълбочина на почвения профил рН е 4,55,0. Почвите в района на обекта са глинесто-песъчливи, от силно до слабо каменливи. Представени са и трите вида кафяви горски почви – светли, преходни и тъмни. Кафяви горски светли почви. Разположени са на припечните изложения в долната част на склоновете. Те са маломощни, най-често плитки и силно каменливи, слабо запасени с хранителни вещества – хумусът в А-хоризонт е около 1,52,5%, а общият азот – от 0,05 до 0,08%. Средно запасени са с калий и слабо с фосфорни съединения. Кафяви горски преходни почви. Заемат по-сенчестите изложения, по доловете и по-високо по склоновете. Мощността им е по-голяма те са най-често средно дълбоки (3060 cm), а по механичен състав – средно каменливи. Запасени са по-добре от светлите почви с хранителни вещества (хумусно съдържание на А-хоризонт 2,5-3,5%, общ азот 0,08-0,10%). Кафяви горски тъмни почви. Формирани са на сенчести изложения, в горната част на склоновете и билата, най-често под букови фитоценози. Те са най-често дълбоки, слабо каменливи, богати на хранителни вещества (хумусно съдържание на 3,5-8,0%), добър влажностен режим и също кисела реакция. Канелени горски излужени почви. Заемат само 4% от площта на трасето. Формирани са под въздействието на ксеротермната дъбова растителност, която на места е унищожена и заменена от други видове. Хумусно-акумулативният им хоризонт, в резултат на интензивна ерозия е маломощен. По механичен състав са глинесто-песъчливи до леко песъчливо глинести, силно до средно каменливи. Почвената им реакция е слабо кисела. Имат неблагоприятен воден режим. Каталог: ovos Изтегляне 1.86 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||