Върху околната среда изместване на път ііі-868 Девин – Михалково км 41+400 ÷ 59+408



страница7/16
Дата28.12.2016
Размер1.86 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16

4.3. Води

Повърхностни води


Съществуващият път до с.Лясково е в долината на р.Лясковска, като трасето следва почти непрекъснато речното корито.

Основните физикогеографски и топографски характеристики за р.Лясковска са

таблица № 3

Река

F [км2]

Hср [м]

Lр [км]

Iр [%]

Лясковска

43,7

1370

17,10

66,0

Лясковска – под смесието с р.Лопчова

18,7

1520

9,0

75,6

Отточният режим на р.Лясковска е под влияние на климатичните условия, като пълноводията са през пролетта – м.април и м.май (снеготопене, придружено от локални или повсеместни валежи в поречието).

Високите води за р.Лясковска са определени индиректно, като са използвани разработките за високи води за ХВ “Цанков камък”. Получените резултати след анализ и преценка по различните методи са:

таблица № 4



Река

F [км2]

Високи води [м3/сек]

1%

5%

Лясковска

43,7

65,0

56,0

Лясковска – под смесието с р.Лопчова

18,7

43,0

36,6

Наблюдения върху качеството на водите на р.Лясковска не са извършвани, но наличието на с.Лясково с 1000 жители население и развитото животновъдство предполага качество на водите в реката, отговарящо на ІІ-ІІІ категория.


Подземни води


В района на обекта са установени три генетични типа подземни води:

пукнатинни;

 порови (порни);

 термоминерални.

Пукнатинните подземни води са привързани към изветрителната зона и зоните на тектонска напуканост на скалните комплекси на архая и протерозоя  гранитогнайси, гнайсошисти и амфиболити. Това са безнапорни подземни води, които се подхранват от атмосферните валежи и дренират в речната и овражната система във вид на низходящи извори, с дебит до 0,5 l/s. На много места тези води имат сезонен характер, в зависимост от климатичните условия.

Поровите безнапорни подземни води са разпространени предимно в алувиалните и пролувиалните отложения на р.Въча и по-големите й десни притоци. Тези отложения са изградени от разнозърнести чакъли с пясъчен запълнител и глинести прослойки с обща мощност 10,0-12,0 m. Поровите подземни води са в пряка хидравлична връзка с речните води.

Находища на термоминерални води се разкриват: по долината на р.Чурековска – десен приток на р.Въча, на 2,5 km източно от с.Михалково и по долината на р.Въча, на 6,0-7,0 km южно от с.Михалково (находище “Посестра”). Тези находища са извън евентуалното техногенно въздействие на строителството на пътя върху тях, затова тук само се отбелязват.

4.4. Почви


Според ревизираната легенда на ФАО на почвената карта на България, районът на обекта попада почти изцяло в зоната на кафявите горски почви (Cambisols CMd) – 85,9% от площта на трасето на пътя, и отчасти (само 4,1%) - на канелените горски излужени горски почви (Luvisols LVh). При кафявите почви се срещат и трите вида – светли, преходни и тъмни.

Поради силно пресечения терен с големи наклони и девастирането на горскодървесната растителност върху значителна част от района почвите са подлагани на дългогодишна ерозия, поради което са плитки, силно каменливи и средно дълбоки, най-често средно каменливи. Дълбоките, слабо каменливи почви са по билата и в горната част на склоновете. Най-силно засегнати от ерозията, която е довела на места до оголване на основната скала, са долните части на склоновете на р.Лясковска.

В резултат на голяма залесителна дейност в изпълнение на “Технически проект за борба с ерозията” от 1972 год., ерозионните процеси в района са овладени и до голяма степен ликвидирани.

Характеристика на почвените типове и видове в района на обекта


Кафяви горски почви. Отнасят се към класа Метаморфни (Cambisols). Това са типични планински почви, разпрострени в долната и средната част на средния растителен пояс, формирали се изцяло под влияние на дървесната растителност. В профила на кафявите горски почви най-често присъстват всички генетични хоризонти (A, B, C, D). Мъртвата горска постилка (Ао) е с различна мощност в зависимост от дървесните видове и условията на месторастене (310 cm). Хумусно-акумулативният хоризонт (А) е маломощен – 530 cm. Преходният В-хоризонт най-често е твърде мощен и достига до 80100 cm. Той е неуплътнен с ореховидна структура. С-хоризонтът се състои от скален рохляк.

Кафявите горски почви имат лек механичен състав, голяма скелетност и пропускливост. Съдържанието на глина общо взето е малко, а на скелетните елементи – значително. Аерацията им е добра. Имат кисела реакция по цялата дълбочина на почвения профил  рН е 4,55,0.



Почвите в района на обекта са глинесто-песъчливи, от силно до слабо каменливи. Представени са и трите вида кафяви горски почви – светли, преходни и тъмни.

Кафяви горски светли почви. Разположени са на припечните изложения в долната част на склоновете. Те са маломощни, най-често плитки и силно каменливи, слабо запасени с хранителни вещества – хумусът в А-хоризонт е около 1,52,5%, а общият азот – от 0,05 до 0,08%. Средно запасени са с калий и слабо с фосфорни съединения.

Кафяви горски преходни почви. Заемат по-сенчестите изложения, по доловете и по-високо по склоновете. Мощността им е по-голяма  те са най-често средно дълбоки (3060 cm), а по механичен състав – средно каменливи. Запасени са по-добре от светлите почви с хранителни вещества (хумусно съдържание на А-хоризонт 2,5-3,5%, общ азот 0,08-0,10%).

Кафяви горски тъмни почви. Формирани са на сенчести изложения, в горната част на склоновете и билата, най-често под букови фитоценози. Те са най-често дълбоки, слабо каменливи, богати на хранителни вещества (хумусно съдържание на 3,5-8,0%), добър влажностен режим и също кисела реакция.

Канелени горски излужени почви. Заемат само 4% от площта на трасето. Формирани са под въздействието на ксеротермната дъбова растителност, която на места е унищожена и заменена от други видове. Хумусно-акумулативният им хоризонт, в резултат на интензивна ерозия е маломощен. По механичен състав са глинесто-песъчливи до леко песъчливо глинести, силно до средно каменливи. Почвената им реакция е слабо кисела. Имат неблагоприятен воден режим.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница