Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Еврейски ценности или юдаитьм
| - Лаг Баомер (18 ияр): празник на учениците. Прославя също Симеон бар Йохай (П в.) , предполагаем автор на Зоар, научно съчинение върху езо-терическата традиция (Кабала).
Еврейски ценности или юдаитьм Подобно на другите религии и юдаизмът не можа да избегне промените на времетот общия климат на оспорване на религията и като ортодоксия, и като ортопраксия. Мнозинството евреи днес въобще не практикуват религията, но се изкушават да откриват в това, което те наричат еврейските ценности, образа на евреина по техен вкус: не преследвача, нито жестокия, расиста, пияницата, а склонния да помага на ближния си, да съпреживява мъката на бедния и на пострадалия, този, който толкова често е бил и едното, и другото, подбуждан от вътрешната потребност да.разбере, стремящ се, сякаш от атавизъм, към познанието. Накратко, съществува един чист еврейски хуманизъм, в който няма и помен от религиозност и който е изграден на основата на тези еврейски ценности, които юдейството винаги е носило в себе си. Разбира се, тези ценности са породени от религията, но сега те са достатъчно зрели, за да могат да съществуват без транс-цендентността и оправданието на Закона. Що се отнася до ортопраксиалното малцинство, то познава и признава само онези еврейски ценности, които преминават през трансцендентност-та и през Тора, и то до такава степен, че според него заповедта „Грижи се за ближния си, тъй както за себе си" (34) е утвърдена, понеже е предписана от Бога,, а не защото е хуманистка максима. Само поради тази причина това повеление е мицва (заповед на Закона). Ортопраксиалният юда-изъм не се родее със светския хуманизъм, тъй като е едновременно теоцентричяо, торацентрично, мидаацентринно движение. противотоставяне между светското мнозинство и «ртонраксаалното малцинство не дава ясна представа за битуването на милионите евреи, които, въпреки че отказват да се причислят към общността на практикуващите религията, все пак нямат чувството, че принадлежат към „чистото и твърдо" светско мнозинство. Пазейки се като от чума от всяко повеление, което би ги задължило да направят окончателния си избор (като правоверни или лаици), те чувстват своята принадлежност към юдейството no-скоро като общ знаменател, който ги освобождава от задължението да определят отношението си спрямо религията (вяра и ортопраксия). Поддържайки от ритуалите и обичаите онова, което им допада, „подкопавайки" лаическия смисъл на някои празници (Пасха), на някои ритуали (бар мицва, обрязванетр), те подхранват годейско-то у себе си, така. да се каже, с „гражданска" или светска етноцентрична религиозеост, чиято двусмислена съвременност черпи все пак от традицията. Те запазват знаците, символите, изменяйки значението им. Разбира се, докато положението в Израел не стане „нормално", докато антисемитизмът (35) не докаже окончателния си упадък, а се колебае между ремиоията и засилването, докато християнството и ислямът имат да изминават все още доста път, за да ее освободят от антиюдаизма не само в името на толерантността или на някаква изкуствена външна съгласуваност, а в името - ако това е възможно - на една по-плодотворна вяра, евреите, вярващи или невярващи, ще бъдат единни (или във всеки случай поне ще изглеждат такива)-, каквито са били винаги пред лицето на опасността, оскърблението, недоразумението. До такава степен впрочем, че чрез нещо като лингвистична амалгама и невярващите също се включват в юдаизма, разграничавайки едно „светско" течение в „религиозния юдаизъм". Тоест, да се казва за юдаизма, че е религиозен, е плеоназъм, а да се твърди, че би могъл да бъде - също и лаицизъм, означава да се направи заключение, противоречащо на истината. Впрочем това е причината, поради която днес някои с основание разграничават еврейството, признака или факта на принадлежност към еврейския етнос, от юдейството, признака или факта на принадлежност към народа на Израил във верността му към Тора и към неговия Бог. Това, че юдейството включва еврейетвото, не означава, че и обратното е вярно. Юдаизмът е религията, Тора за тези, които са евреи крепители на юдейството. Онези евреи, които са невярващи, привърженици на агностицизма, атеисти, дори са приели друга религия и във всички случаи не са ортопраксиални, не принадлежат вече към юдаизма. Разбира се, юдаизмът може да ги заинтригува от културна или научна гледна точка, те дори могат да проявят по-голям интерес към неговото изучаване, отколкото към това на будизма, да запазят някои традиционни или емоционални, „пле- менни връзки", това не означава, бидейки съвсем отдалечени от ортопраксията (въпреки че остават евреи или от еврейски произход), че изповядват юдаизма. Фактът, че те имат правото да се върнат (тешува) към вярата на своите прадеди, по силата на принадлежността си към еврейството, не би могъл да изличи или да омаловажи съществуващата радикална разлика между един светски евреин хуманист и един религиозен и следователно ортопраксцален евреин. Съвсем, от друго естество, са, различията между привържениците било на реформисткия, либералния, кодсервативния или ортодоксалния юдаизъм. Тук става въпрос за вътрешнорелигиозен cnоp между тези, които мислят, че при така установения Завет, свързващ Бог, Тора и народа на Израил, може и трябва да се дискутират възможните на-гаждания или евентуалните промени, обусловени от света, в който живеем. Тъй като тази полемика засяга единствено религиозните люде, не сме в състояние да взимаме становище по нея. Единственото, което ще си позволим да констатираме, е,, че въпросният спор съществува и не може да не е ожесточен, имайки предвид самата природа на всяка ортопраксиална система, за която и най-дребното видоизменение, което не бъде обосновано с текста на Закона, макар и чрез умела интерпретация, е невъзможно. Не-случайно „либералното" течение поставя акцента no-скоро върху нравствените учения на Пророците, отколкото върху обредната ортопраксия. Нерелигиозните, които от лаическа гледна точка биха предпочели един по-гъвкав, „по-човешки" Закон, всъщност нямат място в тази дискусия - освен в интелектуален аспект, разбира се, - тъй като даже и Законът да би бил чувствително смекчен, те не биха се възползвали от него, бидейки невярващи. От в всичко казано следва, че юдаизмът дори според тези, крито „практически" го отричат, както и според онези, дошли от света на езичниците, ко-ито повече или по-малко непрекъснато претендират за неговото наследство, е като магнит, опазил своята сила на притегляне, като полюс, постоянно ориентиран към това, което подобно на Бог, към когото той води, е живо. С една дума, юдаизмът е не по-малко загадъчен от живота, винаги един и същ и винаги различен. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|