Встъпление хомо религиозус
Православната мисъл и православното богослужение
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Православната мисъл и православното богослужение
Фактът, че от догматична гледна точка почти няма съществени различия между православието и католицизма, засилва интереса ни към нюансите на православната мисъл и формите на богослужение; Ето няколко характерни особености, които предоставят материал за размисъл щ сравнение. Щ първо място следва да изтъкнем значението, което православното виждане отдава на сливането на въплъщението На Христос с обожествяване-то (теосис) на човека, смирението на Христос с възстановяването (апокатастасис) на спасението. Бог е станал човек, за да може човек да стане Бог. Св. Ириней Христос пожела да стане това, което е човекът, за да може човекът да стане това, което е Христос. Св. Киприан Бог стана носител на плътта, за да момее човекът да стане носител на Духа. Св. Атанасий Разбира се, човекът не става Бог (нито бог), тъй като божествената същина е непознаваема и нео-бективируема за него, а участва в обожествяваща-та енергия на Бога чрез цялостното отдаване на благодатта на неговия Дух. С други думи, не по „рождение", а чрез благодатно „осиновяване" човекът, виновен и грешен, става достоен за обожес-твяване чрез самата любов на човеколюбивия Бог, който възкресява човека в живителната светлина на своята обожествяваща енергия, тук, сега и завинаги, в любовта, чийто своеобразен „печат" е тайнството причастие. Това подчертава естествената склонност на православието към мистицизъм, сливане, единение и лиричност. След като залогът е обожествяването, ако от принизяването, любовта към неприятелите, пълното смирение се роди пасхалната радост на Възкресението и намери израз в преображението на хляба и виното, превърнали се в плът и кръв на обожествения живот, какво значение имат светът и неговата суета? Ако във вглъбяването и съзер- цанието (на монасите или миряните) и в покоя на тишината душата-тяло се едииява с Бога чрез-чис-та и постоянна молитва, която преобразява моле-щия се, отдаден цял на нея - „Господи Иисуее Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния", какво значение има-всичко останало,, след като е постигнат „безтелесен живот в тялото" или даже жи- вот в, едно "преобразено тяло-душа? Нека отбележим също, че пророческото всеобщо свещенство, за което е призван всеки приел кръщението, е светска по природа и не бива да- се учудваме, че в голямата си, част монашеството е светско, а не свещеническо. Опасна позиция е тази, която предоставя свобода на кесаря, докато вярващият се стреми към. същината. Смела позиция е тази, която оспорва кесаря и света, когато те пренебрегват същината. Исторически грях на православието е, че в името-на същината то се е въздържало от протест. Ако е истина, че империята се е посветила в „служба на човешките дела", а свещеничеството - „в служба на божествените дела", свещениците не могат да останат безразлични или да се задоволят със службата на божествените дела, ако империята; не изпълнява своите задължения. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|