Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| ХРИСТИЯНСКИ ИЗПОВЕДАНИЯ
В едно „стройно" представяне на християнските изповедания -Католическата Църква обикновено е на първо място поради традициите на римското право и първенстващата роля, която преданието отдава на апостол Петър и на Рим, а православието и протестантството се приемат за схизматич-ни (и в крайна сметка „еретични" от гледна точка на догмата) поради отделянето им от Римската църква. Без да имаме ни най-малко намерение да полемизираме, а единствено за да покажем условността на западното схващане, ще започнем този преглед с православието. Ако руското православие, дошло да замени византийското, е имало по-мисионерски и по-завоевателен характер, а изповядващите го общества са били по-значими в демографски, политически и културен план, едва ли разделението православие -католицизъм е щяло да се осъществи в същата, а не в противоположната посока. След възкресението на Христос, неговите преображения и Петдесетницата на Светия Дух обявената от Иисус Назарянина Блага вест бързо се разпространява, проповядвана от апостолите и учениците му от общност на общност, а благодарение на апостол Павел и на други последователи стига до Рим, Мала Азия, Гърция, обхваща целия Средиземноморски басейн. Още през 50 година не само се появяват юдео-християнски общности, но и много езичници приемат християнството. Движението се разраства още повече, когато езичниците добиват правото да изповядват Христовата вяра, без да са приели Мойсеевия закон. Ето защо болшинството от християнските общности са образувани от покръстени езичници. До покръстването на Константин (315), Църквата - и по време на гоненията, и в процеса на разпространение на влиянието си - е била винаги „една, света, вселенска (католикос) и апостолска" дори и когато се е борила срещу конкуренцията на гностицизма* според който Иисус се явява понякога учител по гностическо освобождение. Още след покръстването на Константин християнството става държавна религия. Докато завръщането на Христос (второ пришествие, пароу-сия) се отдалечава постепенно във времето, тъй като трябва да настъпи в един християнизиран свят (тоест спасен и праведен), така както е отредил Отецът, Църквата, Христова съпруга и Христова плът в Духа, разширява евангелизаторската си мисия и унитарното си институционализиране. Изправена пред различни христологични тенденции (арианство, несторианство...), Църквата определя както догмите на вярата, тоест ортодокси-ята, така и нормите на практическото й изражение, тоест ортопраксията. Докато някои вярвания и/или практики влизат в пълно противоречие с Благата вест и вярата в Иисус Христос - например дуалистичният гностицизъм - и следователно трябва да бъдат отхвърлени и преследвани, основанията за осъждане на арианството, несторианството, монофизитизма не са толкова очевидни. Доказателство за това е фактът, че днес се смята, че повдиганите от монофизитизма въпроси са повече от сложно концептуално или терминологично естество, отколкото по същество. Що се отнася до арианството, превърнало се в основната ерес, разделяща фундаментално християните и нехристияните, не бива да се забравя, че някои юдео-християнски общности от първи век не са били далеч от отричане на божествеността на Христос, че винаги е имало „християни" унита-рианци (тоест отхвърлящи Светата Троица, а понякога и с „юдаистичен уклон"), че ислямът е пропит от арианство, защото отрича божествеността на Христос.(Бог няма съдружник), като същевременно приема качеството му на пратеник-пророк, че юдаизмът, доколкото може да признае пророческите качества на Иисус Назарянина, би бил също арианство, и накрая, че всички,: крито ло някакъв повод се чувстват близки до Христовото, послание, но: не искат и не могат, да признаят божествеността му, са следователно един вид.арианци. С други думи, даже и изчезнало като Църква арианството остава най-разпространеното схващане, отричащо божествения произход на Христос, още повече, че божествеността на Христос, така както биха я изразили индуизмът и будизмът (след Буда), би била неприемлива за всяко християнско богословие. Въпреки че първите седем наистина вселенски събора определят догматично и дисциплинарно вярванията и практиките в „единния" християнски свят, между духовенството и империята продължават да съществуват спорове по отношение на еди-новластието и многовластието в Църквата, Христова плът; въпреки единството по въпросите на догмата Източната църква (гръцка обредност) и Западната църква (римска обредност) представляват два противоположни полюса не само в ли-тургично,, но и в политическо и културно отношение, а няколко по-малки монофизитни църкви (Коптска, Якобитска, Арменска...) вече са се отделили от единното цяло поради несъгласие с решението на Халкидсщския събар (451), осъждащо мо-нофизитизма (49). Не сме в състояние да се разпрострем тук върху търканията и различията, довели до голямата схизма между Източната и Западната църква. Разцеплението е резултат от действието не на един, а на няколко конфликтни фактора - политическа и културна надпревара, въпросът за триединството и филиокве, съперничеството между Рим и Константинопол, високомерието на едните и горделивостта на другите. Фактът, че Римската църква на два пъти добавя филиокве (filioque - и от Сина) към Символа на вярата, приет от Никейския и Цариградския събор (325т-381), заявявайки само, че -,,Духът от Отца изхожда", се тълкува от Гръцката църква като опасно новаторство за истинското триединство, според което всички Лица енергийно изхождат от Отца, произтичайки извечно и съвеществено от единосъщността на Светата Троица. Гръцката Патриаршия възприема амбицията на Светия престол да бъде не primus inter pares (пръв измежду равните), а Църквата наследник на апостол Петър и поради това съсредоточаваща в себе си цялата власт, като удар върху църковната цялост и единство, защото истината идва единствено и само от Христос, единствено и само от единната Църква, която е Тяло Христово, Каквито и да са останалите причини, изброените са били, достатъчни, за да предизвикат разцеплението, което е тлеело в продължение на няколко века и което преминава през три критични точки: Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|