Светите тайнства
й призоваването на Светия Дух
Православието и католицизмът приемат седем тайнства (свещени действия,, чрез които се дава или увеличава- Божията благодат).
Независимо от броя и развитието им и от йерархичната връзка между тях ще се опитаме в следните редове- да посочим разликите между двете Църкви в изпълнението на тайнствата. Православното кръщение се извършва чрез .потапяне. То е последвано от:
- миропомазването (помазването от Светия Дух, чийто аналог е католическата конфирмация), превръщащо всеки приел светото кръщение в „носител на Духа", тоест мирянин, участващ във върховното свещенетво на Христос;
-причастието (ейхаристия) - приобщаване чрез хляба към Христовото тяло и чрез виното към Христовата кръв, стоплена от Светия Дух.
Трите тайнства (кръщение - миропомазване -причастие) се извършват едно след друго и в същия ред както при новороденото; така и при огласения възрастен (подготвен за Христово кръщение).
Изповедта се извършва пред свещеник без изпо-ведна стаичка и без „тарифа" за покаяние. Венчанието може да се разтрогне в"случай, на трайна изневяра или при взаимно разрушаване на брака.
Причастието се раздава по време на литургия. Свещеникът единствен има власт да освещава, докато в призоваването на Светия Дух участват свещеникът и богомолците, като всички се обръщат заедно към Бога, за да изпрати Своя Дух, който да въплъти в хляба и виното славения Христос. Свещенството, или тайнството на службата, се извършва чрез ръкополагане и миропомазване от епископ (владика).
Елеосвещението (последно причастие) се дава в предсмъртния час.
Икони и литургични песнопения
Който е присъствал на православна литургия, неминуемо е бил запленен от космическото и сми-
рено очарование на богослужението, едновременно сакрално и земно, и от вълшебството на чистите песнопения, изпълнявани без инструментален съпровод. Това е празненство за всички сетива -за очите, ушите, обонянието, осезанието, вкуса; цялото тяло участва в службата - изправено, наведено или коленичило.
Докато литургичните песнопения се приемат като естествена възхвала на Бога, като молитва и радостен или смирен химн, иконите (изображенията) поставят известен проблем поради евентуалното им възприемане като идолни предмети.
Очевидно е, че въплъщението е оправдано, щом е представен Този, който се е явил.
Оттук следва, че е забранено да се изобразява на икона Отецът, който никога не се е явявал, както и Светият Дух другояче, освен в образа, в .който се е явил - като гълъб или огнен език (светлина).
Старозаветната забрана на изображенията не само е престанала да бъде спазвана поради факта на въплъщението, но се е превърнала едва ли не в поощрение на изобразяването, защото всяка плът намира в Христос възможното си преображение, обожествяване и нова енергия, тази на „родените в Христа". Енергия, която струи от най-красивите икони, като светлината на възкресението и преображението.
Сподели с приятели: |