Встъпление хомо религиозус
г.: поредно включване на филиокве
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1054 г.: отлъчване
- 1204 г.: превземане на Цариград
| 1014 г.: поредно включване на филиокве (след 589, 800...)
(От гледна точка на православието: Западната църква се отделя от едната, света, вселенска и апостолска Църква.) 1054 г.: отлъчване (50) от папските легати на цариградския патриарх, отказал да изпълни исканията на Рим. (От гледна точка на Католическата църква: Източната църква се отделя от едната, света, вселенска и апостолска църква.) 1204 г.: превземане на Цариград от кръстоносците (IV поход), разколът протича с насилие и жестокости - оскверняване на иконите и църк#и> те, сваляне на патриарха. От този момент нататък Православната църква съществува отделно от Католическата и в положение на малоценност, засилено от обявяването от Първия Ватикански събор (1870) на догмата за папската непогрешимост. Дажеи да се постише известно богословско сближение по въпроса за филиокве, след разграничаването на единното божествено естество и триединната божествена енергия от православна гледна точка папската непогрешимост е неоправдаема поради самото господство на Иисус Христос и „колективността" на Църквите. Единствено Църквата като Христова съпруга може да бъде непогрешима,, но не и който и да било неин предстоятел. Веднага след схизмата Православната църква се отдалечава все повече - поради превратностите на историята и на развитието си, от Римокато-лическата, маяар от догматична гледна точка различията между тях да са маловажни. Всички опити за обединение от страна на Рим остават безуспешни въпреки временното или трайно приобщаване на някои източни Църкви, наречени униат-ски. Ислямът става основният противник, срещу който се бори и от който се защитава Православната църква, гръцка, византийска, а по-късно славянска. След падането на Цариград през 1453 г. и завладяването на Балканите и на Гърция от турците Православната църква е принудена да живее в сянката на полумесеца. Що се отнася до Руската църква, обхваната от имперски амбиции и стремеж за превръщане на Москва в трети Рим, тя изпада в магическо-сакрална и национало-месианска ритуалност. Едва през 1666-1667 г. Московският събор, в който участват александрийският и антиох-ският патриарх, осъжда тези амбиции и обреди, което води до разкола на староверците. Чак след трудно постигнатото освобождение на източните Църкви от османско владичество й след бавното разкрепостяване на Руската църква от подчинението на светската власт започва процес на възраждане на православието, което черпи творчески сили от гръцката, и, латинската патрйстика, от монашеството и свещеничеството, от исихазма (христоцентрично постигане на душевен покой) и филокалията (православни съчинения,-съсредоточени върху безмълвните молитви, молитвата на сърцето и Иисусовата молитва). След драматичните исторически събития, съпътствали разпадането на Османската империя и краха на царизма, православието преминава през следреволюционните изпитания, утежнили до краен предел положението на Църквата в бившата Руска империя. Една бегла равносметка през 1988 г., когато се отбелязват хиляда години от покръстването на Киевска Рус, показва, че Руската православна църква е понесла сравнително добре всички сполетели я катаклизми, макар че е все още рано да се прави оценка на оцелялото през годините и да се предвидят посоките на възраждането й. Трудно бихме могли да кажем колко значимо влияние има или би могла да има православната диаспора в Европа и Америка върху възраждането на православието като цяло, върху библейския и христологичния икуменизъм. Дадените по-долу цифри определят приблизително и само количествено демографското състояние на православието, като оставят в сянка качествената характеристика на изповядващите православната вяра. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|