Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ... в Христос...
| Вярвам...
Строго погледнато, изповядването на вярата има един-единствен субект - човека, и един-единствен обект - Бог._Наистина вярата е възможна единствено в Бог, защото само той; е смисълът в началото и в края на веяко нещо. Именно защото човекът е бил свободно създаден от Бога по негов образ и подобие; той обладава качеството на субект, който може да има Бог за свой обект. С други думи, тъкмо защото човекът „произлиза" от Бога, той притежава свободата, отговорността и вярата да признае Бога за свой Творец, Законодател и Спасител. Човекът се ражда не в резултат на своята сво- бода, а по Божия милост, крято се изразява и чрез свободата на тези, които са поели любещата,отговорност да го родят - неговите родители, Човекът напуска този живот не в резултат на свободата си, а когато настъпи „неговият час". С други думи, човекът упражнява свободата и отговорността си само в рамките на два предела, които не са му подвластни: раждането и смъртта. (Докато е абсолютно сигурно, че никой не е в състояние да попречи на своето раждане - очевидно защо, - този, който изпреварва часа на смъртта си, поетига в крайна сметка това, което неминуемо ще стане. Единствен Бог може да съди за поетите от него отговорност и свобода.) Тази вяра, чийто субект е човекът и чийто обект - Бог, е благодат свише, тъй като човекът поради свойствената си същност притежава такава способност за вяра. Той не придобива вярата, както"не придобива и живота, само я изразява, така както изразява своята благодарност на родителите си за това, че са го родили. Следователно само в метафоричен план е допустимо да се говори за вяра в даден човек (например в изпратен от Бога пророк), в човечеството (като потенциална Христова плът), в света (като сътворен от Бога). В строгия смисъл вярата изразява основното отношение, което съществува и може да съществува единствено между творението и неговия създател, отношение, изтъкано от доверие, надежда, несломима твърдост каквото и ;да се случи. ... в Христос... Като се има предвид стриктното разбиране за вярата, чийто обект може да бъде само Бог, е ясно, че ако Христос не беше Бог, а само негов пророк или пратеник ангел, не би съществувала никаква причина в него да се вярва, както в Бога. Наистина, който вярва в Бога, който има вяра в Бога, може разумно да приеме, че Бог говори чрез пратеника си, чрез своя пророк, използва даден носител или нечие посредничество, за да съобщи волята си. Независимо от това вярата в Бога е тази, която определя приемането или неприема-нето на посланието и на посланика, а не качеството им на послание или посланик. С други думи, човекът разполага със свободата и отговорността благодарение на вярата си в Бог, да приеме или не това, което се представя за Божие Слово, да приеме или отхвърли този, който се представя за Богопомазан (Христос, Месия). Да изречеш „вярвам в Христос", значи да приемеш, че Христос е Бог (иначе не би могло да се каже вярвам във") и че той е Христос, Помаза-никът, обещаният очакван Спасител. Всички христологични въпроси само „уточняват" защо и как Христос е Бог (Божи син, Божие Слово), как и защо Христос е човек (Човечески син, Новият Адам). Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|