Въведение а. Въведение в библията



страница15/17
Дата27.08.2016
Размер1.76 Mb.
#7507
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

Съкращения



1. На библейските книги




1.1. На Стария завет

П. Петокнижие (Pt)

Бит. Битие (Gn, Gen)

Изх. Изход (Ex, Es)

Лев. Левит (Lev)

Числ. Числа (Nm, Num)

Втор. Второзаконие (Dt, Dtn)

И. Нав. Иисус Навин (Jos, Gs)

Съд. Съдии Израилеви (Richt, Jud, Gdc)

Рут. Рут (Ruth)

1 Цар. Първа книга Царства (1 Sm, 1Sam) - У Евреите: "Първа книга

Самуилова”

2 Цар. Втора книга Царства (2 Sm, 2 Sam) - У Евреите: "Втора книга

Самуилова"

3 Цар. Трета книга Царства (1 Kg, 1 Re, 1 Reg) - У Евреите: "Първа книга

на Царете".

4 Цар. Четвърта книга Царства (2 Kg, 2 Re, 2 Reg) - У Евреите: "Втора

книга на Царете".

1 Пар. Първа книга Паралипоменон (1 Chr, 1 Cr)

2 Пар. Втора книга Паралипоменон (2 Chr, 2 Cr)

1 Ездр. Първа книга на Ездра (1 Esd)

Неем. Книга на Неемия (Neh, Ne)

2 Ездр. Втора книга на Ездра (2 Esd)

Тов. Книга на Товита (Tob)

Иудит. Книга на Иудит (Jdt)

Ест. Книга Естир (Est)

Иов. Иов (Hiob)

Псал. (Пс.) Псалтир (Ps)

Притч. Притчи Соломонови (Spr, Prov, Pr)

Екл. Книга на Еклесиаста (Prd, Koh)

Песен. Песен на Песните (Hl, Cant)

Прем. Книга Премъдрост Соломонова (Weish, Sap Sal)

Сир. Премъдрост на Иисуса, син Сирахов (Ekkl, Sir)

Ис. Книга на порок Исаия (Is, Jes)

Иерем. Книга на порок Иеремия (Jer)

Пл. Иерем. Плач Иеремиев (Klgl, Thren)

Вар. Книга на пророк Варуха (Bar)

Иезек. Книга на пророк Иезекиля (Ez, ezech)

Дан. Книга на пророк Даниила (Dn, Dan)

Ос. Книга на пророк Осия (Hos)

Иоил. Книга на пророк Иоиля (Joel)

Ам. Книга на пророк Амоса (Am)

Ав. Книга на пророк Aвдий (Ob, Abd)

Ион. Книга на пророк Иона (Jona)

Мих. Книга на пророк Михей (Mich)

Наум. Книга на пророк Наума (Nah)

Авак. Книга на пророк Авакума (Hab, Av)

Соф. Книга на пророк Софония (Seph, Zeph)

Аг. Книга на пророк Агей (Hag)

Зах. Книга на пророк Захария (Sach)

Мал. Книга на пророк Малахия (Mal)

1 Мак. Първа книга Макавейска (1 Makk)

2 Мак. Втора книга Макавейска (2 Makk)

3 Мак. Трета книга Макавейска (3 Makk)




1.2. На Новия завет


Мат. (Мт) Евангелие според Матей (Mt)

Мак. (Мк) Евангелие според Марк (Mk)

Лук. (Лк) Евангелие според Лука (Lc)

Йн. (Йо) Евангелие според Йоан (Gv)

Гал. Послание на Св. ап. Павел до Галатяни (Gal)

Деян (ДА) Деяния на Апостолите (At)

Евр. Послание на Св. ап. Павел до Евреите (Eb)

Еф. Послание на Св. ап. Павел до Ефесяни (Ef)

Як. (Йа.) Съборно послание на Яков (Йаков) (Gs)

1 Йн. Първо съборно послание на св. ап. Йоан Богослов (1 Gv)

2 Йн. Второ съборно послание на св. ап. Йоан Богослов (2 Gv)

3 Йн. Трето съборно послание на св. ап. Йоан Богослов (3 Gv)

Кол. Послание на Св. ап. Павел до Колосяни (Col)

1 Кор. Първо послание на Св. ап. Павел до Коринтяни (1 Cor)

2 Кор. Второ послание на Св. ап. Павел до Коринтяни (2 Cor)

1 Петр. Първо послание на Св. ап. Петър (1 Pt)

2 Петр. Второ послание на Св. ап. Петър (2 Pt)

Рим. Послание на Св. ап. Павел до Римляни (Rm)

1 Сол. Първо послание на Св. ап. Павел до Солуняни (1 Ts)

2 Сол. Второ послание на Св. ап. Павел до Солуняни (2 Ts )

1 Тим. Първо послание на Св. ап. Павел до Тимотей (1 Tm)

2 Тим. Второ послание на Св. ап. Павел до Тимотей (2 Tm)

Тит. Послание на Св. ап. Павел до Тит (Tt)

Филип . Послание на Св. ап. Павел до Филипяни (Fil)

Фил. Послание на Св. ап. Павел до Филимон (Fm)

Юда. Съборно послание на св. ап. Юда (Иуда) (Gd)

Откр. Откровение на св. Йоан Богослов (Ap)


2. Други съкращения

ап. апостол

бълг. ез. български език

вж. виж (cf)

г. година/години

и др. и други (ecc.)

и нт. и нататък (ecc…)

и т.н. и така нататък

итал. ез. италиански език

католич. католическа

КП Кооперативна печатница

монс. монсиньор (прелат в Църквата)

напр. например

Н.З. Новия завет

ПБК Папската библейска комисия

пр. Хр. преди Христа

С.З. Стария завет

срв. сравни (cf.)

с. Хр. след Христа

стр. страница/ страници (p/pp.)

УБ Университетска Библиотека

ч. част
can. канон (canone)

COD Conciliorum Oecumenicorum Decreta

BJ La Bibbia di Gerusaleme

EDB Edizioni Dehoniane Bologna

E.P. Paoline Edizioni

N.B. Бележка (обърнете внимание!)

DS Enchiridion symbolorum, definitionum et declarationum de rebus fidei et



morum (Denzinger)

DV Догматична конституция за Божественото откровение (Dei Verbum)

EB Enchiridion Biblicum

NDTB Nuovo Dizionario di Teologia Bilica



PdD

PG Patrologia Greca



PL Patrologia Latina (Opera Omnia dal Migne Patrologia Latina )



1 На ниво преминаване в различните езици, много преди проблема на преводите, може да се попита: кой е автентичния текст на Стария завет: l’Hebraica veritas или Bibbia greca (LXX)? – Еврейската истина или гръцката Библия (70-те)? Кой е каноничният текст на Книга Премъдрост на Исуса, син Сирахов (Siracide): гръцкия превод (редактирана от внука на бен Сирах) или (отново откритите) еврейски ръкописи?

2 Ermeneutica – дисциплина, която тълкува текстове.

3 Скорошен превод на италиански език, редактиран от L. ALICI (с въведение и бележки): La Dottrina Cristiana, E.P. 1989, 361 pp.

4 ADRIANI, Isagoge ad sacras Scripturas, in PG 98, 1273-1312.

5 PL публикува il LIBER PRIMUS със заглавие De institutione divinarum litterarum (1105 и нататък) и il LIBER SECUNDUS със заглавие De atribus ac disciplinis liberalium litterarum (1149-1220 ).

6 За повече информация виж: it.wikipedia.org/wiki/Arti_liberali

7 Обърнал се от Юдаизма. Първо бил францисканец, а след това доминиканец. (1520-1569).

8 Цялото заглавие на произведението е Bibliotheca Sancta a F. Sixto Senensi, ordinis Predicatorum, ex praecipuis catholicae ecclesiae auctoribus collecta et in octo libros digesta.

9 Осемте книги разглеждат следните теми: 1) Брой, разделяне и власт на божествените томове; 2) Писания и писатели за които се споменава в свещените томове; 3) Изкуството за обясняване (на текст) на свещените томове; 4) Католически изложители (коментатори, тълкуватели) на свещените томове; 5) Бележки (анотации) и цензури в изложителите (коментатори, тълкуватели) на томовете на Стария завет; 6) Бележки (анотации) и цензури в изложителите (коментатори, тълкуватели) на томовете на Новия завет; 7) Кой (или срещу кой) се противопоставя срещу томовете на Новия завет; 8) Кой (или срещу кой) се противопоставя срещу томовете на Стария завет.

10 Едно важно представяне на този автор и стойността на неговата работа може да намерим в: W. G. KUEMMEL, Il Nuovo Testamento; Storia dellindagine scientifica sul problema neotestamentario, Il Mulino Bologna (1976), най-вече страници 48-57.

11 Cf n.2, p.3. “fu inventata una disciplina col nome di introduzione alla Sacra Scrittura che preparasse i lettori alla comprensione dei libri sacri e li introducesse ai celesti tesori”. – „Беше изобретена една дисциплина с име въведение в Светото Писание, която да подготви читателите да разберат свещените книги и да ги запознае с небесните съкровища”.

12 Cf n.7, p.10; n.6, pp. 12-13. “l’introduzione, se vi ci ci siamo impegnati per il suo fine, deve a ben ragione essere detta ausiliatrice dell’esegesi; ma anche merita di essere chiamata ausiliatrice della teologia dogmatica”. – Въведението, ако сме ангажирани с неговата цел, трябва да има основателна причина да бъде наречено помощник на екзегетите; но също заслужава да бъде наречено помощник на догматичната теология.

13 DS 3280-3294; EB 81-134.

14 V. MANNUCCI, Bibbia come parola di Dio. Introduzione Generale alla Sacra Scrittura, Queriniana Brescia (19811; 19867) 363 pp.

15 T. CITRINI, Identità della Bibbia, Queriniana Brescia (19821; 19902) 134 pp.

16 Информация върху темата „Канон на Библията”виж: http://it.wikipedia.org/wiki/Canone_della_Bibbia

17 Виж. H.W. BEYER, κανών, in GLNT V 169-186.

18 Като κάνης, κάννα (покрив или покриване с тръстикови пръчки), ο κάνα, κάνεον, κάνειον (кошница с сплетени тръстикови пръчки).

19 Например в: Ez 40,3 ("ed ecco un uomo ... con una cordicella di lino in mano e una canna per misurare" – и ето един мъж … а в ръката му ленена връв и тръст за мерене).

20 Юдит 13,6: „стълбеца на постелката (леглото)”, Mi 7,4 (traduzione incomprensibile – неразбираем превод), 4 Макав (засегнат е от гръцката терминология) говори обаче за ολον τον τη ϕιλοσοϕία κανόνα ϕιλοσοϕων. Терминът qaneh никога не е превеждан с думата κανών, а с κάλαμο, καλάμινο, πηχυ.

21 Употребена в преносен смисъл дума.

22 H. W. BEYER, oc 172. (в GLNT V)

23 За повече информация виж: http://es.wikipedia.org/wiki/Epicuro

24 За повече информация виж: http://it.wikipedia.org/wiki/Epitteto

25 Гал 16,6: „На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост (καὶ ὄσοι τῷ κανόνι τούτῳ στοιχήσουσιν, εἰρήνη ἐπ αὐτοὺς)– тям и на Израиля Божий”.

26 2 Кор 10,13-16: [13] Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката (κατὰ τὸ μέτρον τοῦ κανόνος) на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас. [14] Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово; [15] ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни (нашата мярка) (κατὰ τὸν κανόνα ἡμῶν), [16] тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял (οὐκ ἐν ἀλλοτρίῳ κανόνι).

27 1Кор 7,6: „ …Това обаче казвам като съвет, а не като заповед”.

28 1Кор 4,1: „Нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии”.

29 канонизация- узаконявам, превръщам в задължително правило.

30 На гръцки есик: Λαοδίκεια; на латински език: Laodicea.

31 „Nell'assemblea non si devono recitare salmi privati o libri non canonici [ἀκανόνιστα βιβλία], ma soltanto libri canonici del NT e AT [ἀλλὰ μόνα]" (EB 11) – В събранието не трябва да се рецитират лични псалми или неканонични книги, но само канонични книги на Новия и Стария завет”.

32 Срв. EB 12-13.

33 Наречени са Девтероканонични тези книги, de quibus aliquando inter orthodoxos christianos controversia fuit (SISTO da SIENA).

34 Систо от Сиена, 67, смята 10 Девтероканонични книги в С.З. (същия брой като в Н.З.), защото: [1] добавя книгата Естир (libro di Ester), (чийто текст се обсъжда, вж. добавките по долу), [2] разделя послание на Иеремия - Ieremiae Epistola (Bar 6) от Книга на пророк Варуха, [3] изчислява също и l'Additio Danielis.

35 Според номерацията на Вулгата.

36 Срв. EUSEBIO di CESAREA, Hist Eccl. 3,25,4 PG 20,268.

37 Също така числото 24 е свързано буквите на еврейската азбука (иврит): то се получава чрез утрояване на буквата J (произнася се „JOD”), към уважение на името на Бог, с която се започва самото име на Бога (на еврейски Бог е: Jahwe – на български език: Иехова).

38 В днешното протестантство девтероканоничните книги на С.З. не са намерили своята власт. Тези на Н.З. в общ план са коментирани по същия начин на Протоканонични и в традиционния ред.

39 „При условие че се абстрахираме от това позоваване на конкретното, историческото, материалното формалната каноничност на библейските писания ще се представи с дегенерирано лице на формализма” T. CITRINI, NDTB 1448).

40 „Библията показва смисъла, който имат според Бог историята на Израил и историята на Исус, историята на ранната църква, а оттам и нашата история” (T. CITRINI).

41 В историята навремето тези книги несъществуваха, да не говорим за техния канон… (T. CITRINI).

42 T. CITRINI, Identità 13-15.

43 Богослов от град Милано, Италия.

44 Различни предложения правят и други автори: V. GRANDI, Disp 11-18, предлага една схема, която подчертава участието на Поучителната власт (Il Magistero): [a] концепция и формиране на юдейския канон; [б] въпросът за канона при християните по време на първите векове; [в] определения на поучителната власт около библейския канон; [г] канона на Писанието сред християните днес. V. MANNUCCI, Bibbia come PdD 197-243, подчертава по-особено днешния екуменичен проблем: [a] канона на С.З.; [б] канона на Н.З.; [a] канона на Библията в протестантизма днес.

45 T. CITRINI, NDTB 1450-1455. По-широко разгледано в: Id, Identità 13-46.

46 Става въпрос за нормативност на каноничността (нормативност на книгите) и на канона (техния списък).

47 Libri profetici (I profeti anteriori i posteriori).

48 Това се вижда от хода от така наречената възхвала на отците в глави 44-49. Когато става въпрос за profeti anteriori може да се види реда на похвалените лица (герои) в Сир. 46-49: Иисус Навин (46,1 и нт.), съдиите (4,11-12), Самуил (46,13 и тн.), и т.н. когато става въпрос за profeti posteriori: Исаия е споменат в Сир. 48,22-25; Иеремия в Сир. 49,9; Иезекииля в Сир. 49,8. Преди всичко е важно да се отбележи, че „дванадесетте пророци” (тези, които сме склони да наричаме „малки”) са посочени заедно в Сир. 49,10; е знак на обединението, което е разкрито в еврейския начин на отчитане в четвъртата книга на пророците.

49 Тази дата е посочена в пролога (предисловие) от гръцкия преводач като предпоставка в своето издание на Премъдрост на Иисуса, син Сирахов , когато говори за 38-та година от царуването на Птоломей Евергет (стихове 26-27). Този пролог не е част от книгата Премъдрост на Иисуса, син Сирахов (обикновено не е считан за каноничен). Пролога предлага повтаряйки на три пъти закона, пророците и последвалите ги други писания: „Много и велики неща са ми предадени чрез Закона, Пророците и последвалите ги други Писания. Заради знанието и мъдростта в тях трябва да възхваляваме Израиля” (стихове 1-3); „…Моят дядо Иисус се отдавал твърде много в четене Закона, Пророците и други отечески книги…” (стихове 8-9); „…но и самият Закон, Пророците и останалите свещени книги имат немалко различие при четенето им в първообраза…” (стихове 24-25).

50 За тези два въпроса сравни двата параграфа на MANNUCCI, oc 200-202 ("Esiste un canone "alessandrino"?" e "Esiste un Canone "palestinese"?" - Съществува ли „александрийски” канон?” и „Съществува ли „палестинския” Канон?”). важен свидетел в палестинската област е Giuseppe Flavio (37-100 сл. Хр.). В този автор намираме нещо по-близо до канона отколкото има в александрийската област, но е трудно да се реши точността на определени граници и единодушието на неговата позиция.

51 T. CITRINI, NDTB 1451.

52 Мат. 5,21; Срв. също понятието за власт (ἐξουσία) напр. в Мак. 1,21-22. Забелязва се, че въпросът за разбирането на тайната на Писанията е свързано с това на христологията.

53 Представено по няколко начина: ἡ γρϕή (Гал. 3,8), γέγραπται (1 Кор. 1,19), ὁ νόμος (1 Кор. 9,8-9) и др.

54 Цитирана предипавлова формулировка заявява, че Христос е мъртъв и възкръснал κατὰ τὰς γραϕά.

55 Намираме се в средата на 50 г. сл. Хр. Заслужава си да обърнем внимание на следния текст 2Кор 3,12-16: „[12] Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение, [13] а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното. [14] Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа. [15] И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им. [16.] Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима”.

56 Това очевидно създава сериозни проблеми при тълкуването, тъй като тяхната историческа и литературна структура неможе да остане друга освен като първа (С.З.).

57 Като типичен пример вижте Пс. 77,2 цитиран в Мат. 13,35 с въведение: „за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "Ще отворя с притчи устата Си…”.

58 http://it.wikipedia.org/wiki/Marcione

59 B. ALTANER, Patrologia, 109 и нт.: Маркион, който е роден в Понт влиза в Римската църква през 139 г.и е изгонен от нея през 144 г. В Рим около 150 г, „християнския философ” Юстин пише за него: „Има един определен Маркион, от Понт, който учи своите последователи, че съществува друг бог, по-голям от Бога на сътворението. Този под действието на делото на демоните е карал много хора да богохулстват, отричайки Бог Творец, твърдейки, че съществува друг бог, по-голям от този и автор на по-велики неща” (Apologia 26, писана около 150 г.). След това Юстин допълва: „Той все още учи и отрича Бог, творец на небето и земята, и Христос неговия син обявен от пророците; и проповядва не се знае някакъв друг бог над създателя на вселената и по същия начин един друг син. Мнозина му вярват като, че ли е единственият, който знае (познава) истината, и подиграват нас християните” (Apologia 58). Превод на италиански език от L. Rebuli, in: GIUSTINO, Le Apologie, Padova Messaggero, 1982, p.67 e p.106. Върху Marcione, освен текстове по patrologia, cf E.NORELLI, "La funzione di Paolo nel pensiero di Marcione", in: Riv Bibl It 34 (1986) 543-597; особено 543-550.

60 Гал., 1 и 2Кор., Рим, 1 и 2 Сол. Лаодикия (Еф?). Кол., Фил. (Филимон), Филип. (Филипяни).

61 Имаме вече един процес, койот преживя два важни етапа. Първи етап: съзнаването на авторитета на словото и на преданията върху Исус (1Кор. 11,23; 25,3), на апостолското слово (1Сол. 2,13), на апостолските писания (2 Сол. 2,15). Втори етап: Литургичната практика към които са поставяни Писанията и живото учение на апостолите (1Тим 3,14-17); 2Петр. 1,16-21; 3,2) и дори различни писмени документи (1Тим. 5,18; 2Петр. 3,16).

62 Още в епохата на патристиката е имало проблеми с апостолската автентичност за Евр. и за Отркр.

63 Според Ив. С. Марковски, книгата: Въведение в Св. Писание на Вехтия закон, част I, стр. 121.: Според протестантите псевдепиграфи това са „лъжливо надписани [книги], понеже повечето от тия книги лъжливо са надписани и неоснователно носят имената на велики и известни мъже от вехтозаветната история”. Марковски допълва още на стр. 122: „макар, че има известна разлика в терминологията, но и православни, и католици, и протестанти делят вехтозаветните книги според тяхното достойнство по на три групи: православната църква различава: 1) канонически, 2) неканонични и 3)апокрифни книги; на тях съответствуват в католич. Църква: 1) протоканонични; 2) девтероканонични и 3) апокрифни, а у протестантите: 1) канонични; 2) апокрифни и 3) псевдепиграфни”.

64 T. CITRINI, NDTB, 1453. Всъщност това е критерият за „автентичност”.

65 Фрагмента Муратори (Muratori) изключва от Библейския канон Псатира на Ерма (il Pastore di Erma), (дори да е признат като добър и поучителен ), защото е скорошен. Това е критерият на „античността.

66 В действителност това е критерий за „ортодоксалност” ("ortodossia").

67 Официален документ (la Bolla - папско писмо ; хрисовул, императорска грамота).

68 За повече информация върху този събор виж: http://it.wikipedia.org/wiki/Concilio_di_Trento

69 Съборът може да бъде наречен Базилея- Ферара-Флоренция-Рим (1431-1445). „Докато само някои историци разискват върху икуменичността на първите 25 сесии на събора в Базилея, последвалите ги сесии до последната на 25 април 1449 г. в Лозана единодушно са считани за не икуменични. (…) Докато решенията в Базилея са одобрени под формата на съборни декрети, то тези на Ферара, Флоренция и Рим почти винаги са били под формата на бола, имайки се предвид, че Събора е бил председателстван лично от папата” (COD 453).

70 Кардинал Гайтано (заедно с други) защитава краткия канон (еврейския), докато Флорентинския събор предлага александрийския канон.

71 За повече информация виж: http://it.wikipedia.org/wiki/Martin_Lutero . За по-задълбочена информация върху Мартин Лутер виж: Roland H. Bainton, Martin Lutero, Torino, 1960; Lucien Febvre, Martin Lutero, Bari, 1969; André Gounelle, I grandi princìpi del protestantesimo., Claudiana, Torino 2000, Thomas Kaufmann, Lutero, trad. di M. Cupellaro, Bologna, 2007.

72 „Позицията на Лутер… не е библейско преподаване, а по-скоро един по-радикален евангелизъм” (T. CITRINI).

73 Предговорите, които Лутер написал за книгите на Библията от него преведена на немски език са достъпни на италиански език: M. LUTERO, Prefazioni alla Bibbia (под редакцията на M. VANNINI) Marietti, Genova, 1987. Предговорите за Евреи, Яков, Юда, и двете за Откровение са намират на стр. 176-189; а другите Апокрифи (Девтероканонични) на С.З. на стр. 121-135.

74 T. CITRINI, Identità, 43.

75 За информация виж: http://it.cathopedia.org/wiki/Concilio_di_Trento

76 DS 1501-1505 e COD 664-665.

77 EB 60; COD 664; DS 1504.

78 Най-старото доктринално и догматично течение на протестантското богословие; най-добрия представител е Г. Герхард (G. GERHARD).

79 На итал. ез.: "È per mezzo di questa tradizione che la chiesa conosce l'intero canone dei libri sacri e che le stesse Sacre Scritture sono comprese più compiutamente (penitius intelliguntur) e rese continuamente operanti (indesinenter actuosae redduntur)".

80 На итал. ез.: "L'economia della salvezza, preannunziata, narrata e spiegata dai sacri autori è presente come vera parola di Dio nei libri dell'AT (ut verum Dei verbum in libris Veteris Testamenti extat); perciò questi libri divinamente inspirati conservano valore perenne". След това следва цитат от Рим. 15,4.

81 На итал. ез.: "sebbene contengano anche cose imperfette e temporanee (imperfecta et temporaria)".

82 "I libri dell'AT, integralmente assunti nella predicazione evangelica, acquistano e manifestano il loro completo significato nel NTe a loro volta lo illuminano e lo spiegano".

83 Вж. S. Agustinus, Quaest. In Hept. 2,73; PL 34,623. Ето и точния текст даден ни в DV: “Un novum in Vetere lateret et in Novo Vetus pateret – che il Nuovo fosse nascosto nel Vecchio e il Vecchio diventasse chiaro nel Nuovo – Новия Завет да бъде скрит в Стария, а Стария Завет да бъде разяснен в Новия”.

84 На итал. ез.: "La parola di Dio, che è potenza divina per la salvezza di chiunque crede (cf Rm 1,16), si presenta e manifesta la sua forza in modo eminente negli scritti del NT".

85 На итал. ез.: "A nessuno sfugge che tra tutte le scritture, anche del Nuovo Testamento, i Vangeli meritatamente eccellono ".

86 Характер, особеност.

87 Преработка на T. CITRINI, NDTB 1454.

88 T. CITRINI, Identità 45.

89 Тази тема вече присъства в 2Петр. 3,16.

90 T. CITRINI, ivi 45.

91 T. CITRINI, ivi 44.

92 T. CITRINI, ivi 46.

93 V. MANNUCCI, oc 229-243.

94 Могат да бъдат използвани също подобни условия. Най-традиционата от тях е, че Библията се признава като Божие Слово.

95 Трябва обаче в говоренето за „аз” (in sé) на Библията, да не се губи никога от поглед съставното „propter nos” на Писанието. Очевидно е, че Бог не създава (не поражда) Писанието, заради някаква Негова нужда. Богословското размишление върху вдъхновението, когато е смятало тайната на Писанието независимо от неговата вътрешна препратка към диалога за спасение, в който то е добавено и за което е предназначено не е могло да избяга от ограниченията на абстрактността (T. Citrini).

96 „И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи



Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница