В. СМИСЪЛЪТ НА БИБЛИЯТА СПОРЕД ДОКУМЕНТА НА ПАПСКАТА БИБЛЕЙСКА КОМИСИЯ „ТЪЛКУВАНЕ НА БИБЛИЯТА В ЦЪРКВАТА”

2. Духовен смисъл (значение)

Духовният смисъл е установен в светлината на едно по-високо изпълнение на смисъла на текста. Пасхалното събитие (Възкресението) си е установил един радикално нов исторически контекст, който осветлява древните текстове и ги кара да претърпят променя на смисъла.³⁴⁶ Н.З. признава в този нов контекст изпълнението на Писанията. Ето защо е нормално да се прочетат отново Писанията в светлината на новия контекст на живота в Светия Дух.

3. Уточнения

Между литературния (буквалния) смисъл и духовния смисъл няма задължително различие (distinzione). Понякога, когато един текст се отнася директно към Пасхалната тайна на Христос или на новия живот, нейният литературен (буквален) смисъл е духовен смисъл.³⁴⁷

Духовният смисъл не е субективна интерпретация: то произтича винаги от една връзка на текста с някои реални данни, които не му са непознати. Трябва да имаме една триангулация между библейския текст, Пасхалната тайна и сегашните обстоятелства на живот в Духа.

Когато е налице различие духовният смисъл никога не може да бъде лишен от отношенията си с литературния (буквалния) смисъл, противен случай не може да се говори за изпълнение на Писанието.

Един от възможните аспекти на духовния аспект е типологическия. Обикновено се казва, че то не принадлежи на Писанието, а на реалността, за която Писанието говори. В действителност става въпрос за един смисъл на Писанието, защото се основава на начина, по който Писанието представя древната реалност (напр.: наводнението като форма (образ) на кръщението 1Петр. 3,20-21).³⁴⁸

Древната екзегетика е положила усилия да развие духовните значения служейки си с равински методи (metodi rabbinici) и/или вдъхновявайки се на елинистичната алегория (allegorismo ellenistico). „Модерната екзегетика не може да даде едно реално оценяване на интепретация на този вид опити” каквито и да са били техните пастирски полезности (вж. Divino Afflante Spiritu, EB 553).

3. Пълен смисъл (sensus plenior)

Пълният смисъл е по-задълбочен смисъл на текста, пожелан от Бога, но не ясно изразен от човешкия автор. Може да се открие

• 
  когато се изследва един текст в светлината на други библейски текстове, които го използват
  
• 
  в отношенията си с вътрешното развитие на откровението.
  

3.1. Обмисляне

За да се определи sensus plenior винаги е необходимо да се извърши контрол

а) от страна на друг библейски автор,

б¹) или от една автентична традиция,

б²) или от едно определение на магистериумът (Поучителната власт).

3.2. Конкретни случаи на sensus plenior

Смисълът, който един библейски автор предава на един по-ранен текст в един контекст на който му дава един нов литературен (буквален) смисъл: Мат. 1,23 дава пълен смисъл на Ис. 7,14. Пълният смисъл на Ис. 7,14 е литературния (буквалния) смисъл на Мат. 1,23.

Стария завет	Новия завет
Ис. 7,14: „Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”.	Мат. 1,23: „"Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог”.

Даденият смисъл на един библейски текст от една автентична доктринална традиция или от едно Съборно определение.

• 
  ПЪРВИ СЛЪЧАЙ: Патристичното и Съборното учение върху Света Троица дава пълен смисъл на твърденията на Н.З. за Отца, Сина и Светия Дух;
  
• 
  ВТОРИ СЛУЧАЙ: Тридентинския Събор осигури пълния смисъл на Рим. 5,12-21 за последиците от греха на Адам за човечеството. Ето и самия текст:
  

Рим. 5,12-21: ¹²Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - * ¹³защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон. ¹⁴Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия. ¹⁵Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото. ¹⁶И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване. ¹⁷Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа. ¹⁸И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот. ¹⁹Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни. ²⁰А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, ²¹та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.
----

* Втората част на сравнението, която не е на лице, трябва да се подразбере тъй: "така чрез един Човек сега влиза в света оправданието, а чрез оправданието - животът, и по такъв начин животът влиза във всички люде чрез един Човек, в Когото всички се оправдаха".

----

3.3. Заключителна бележка

Понятието "senso pieno" (пълен смисъл) може да се разглежда като начин да се определи духовния смисъл, когато се различава от литературния (буквалния) смисъл. Светия Дух може да води човешкия автор в избора на изрази, които изразяват една истина, на която той не възприема цялата задълбоченост и последиците. Пълното съдържание след това ще бъде разкрито напълно благодарение на по-нататъшни божествени реализации (като библейския канон, традиция на Църквата, решения на Поучителната власт).

4. Характери и рискове от един фундаменталистичен прочит³⁴⁹

Може би е полезно да се подходи към този момент и до въпроса за фундаменталистичния прочит (lettura fondamentalista). Може – дори очевидно да е парадоксално - да се говори за един фундаменталистичен смисъл на Писанието.

Фундаменталистичният прочит тръгва от принципа, че Библията, като вдъхновено слово на Бога, където няма грешки, трябва да бъде четена и интерпретирана буквално във всичките й детайли.

В действителност фундаменталистичният прочит предлага една буквална интерпретация (un'interpretazione letteralista), която изключва усилието за едно съзнателно разбиране на развитието на Библията в историята. Тя представя

4.1. Основни богословски пропуски

Исторически пропуск: отказвайки да вземе предвид историческия характер на библейското откровение, свършва като неспособен да приеме напълно истината за Въплъщението.

Църковен пропуск: доверието в буквализмът (letteralismo) води до разделяне на интерпретирането на Писанието от църковното Предание; следва една многократна антицърковна тенденция.

4.2. Очевидни конкретни пропуски

• 
  фундаменталистичният прочит се противопоставя на историко-критичния метод и на всеки друг научен метод;
  
• 
  притеснен за всички детайли, прави исторично това, което няма никаква претенция за историчност;
  
• 
  често свързан с един единствен превод, има тенденцията да пренебрегва проблемите породени от оригиналния текст;
  
• 
  защитавайки една преодоляна космология (cosmologia superata) стига до едно сериозно късогледство;
  
• 
  несъзнателно обърква лимитите на библейския език с божествената същност на посланието.
  

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 1.76 Mb.

Сподели с приятели: