Въведение а. Въведение в библията


В. СМИСЪЛЪТ НА БИБЛИЯТА СПОРЕД ДОКУМЕНТА НА ПАПСКАТА БИБЛЕЙСКА КОМИСИЯ „ТЪЛКУВАНЕ НА БИБЛИЯТА В ЦЪРКВАТА”



страница12/17
Дата27.08.2016
Размер1.76 Mb.
#7507
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

В. СМИСЪЛЪТ НА БИБЛИЯТА СПОРЕД ДОКУМЕНТА НА ПАПСКАТА БИБЛЕЙСКА КОМИСИЯ „ТЪЛКУВАНЕ НА БИБЛИЯТА В ЦЪРКВАТА

Сега ще разгледаме смисълът (i sensi) на Писанието така както са представени в документа на ПБК, L'interpretazione della Bibbia nella Chiesa, от 15 април 1993 г. На български език заглавието се превежда Тълкуване на Библията в Църквата. Богословската квалификация е на документа е уточнен от кардинал Йосиф Ратцингер (бъдещият папа Бенедикт XVI), Префект на Конгрегацията за Доктрина на Вярата, в Предговора на самия документ. 336



Наблюденията предложени в документа използват приноса на модерните философски херменевтики и последните развития на научното изследване на литературата позволяват днес на библейската екзегетика да задълбочат разбирането на своите задачи. Древната екзегетика присъжда (определя) на всеки текст на Писанието различни нива на значение (significato). Най-широкото разграничение беше между литературния смисъл (senso letterale – буквалния смисъл) и духовния смисъл (senso spirituale). Средновековната екзегетика разграничава в духовния смисъл три измерения (quid credas - quid agas - quid speres). Историко-критичната екзегетика прие – малко или много открито – тезата на единственот на значението (dell'unicità di significato)337. Тя търси значението ("il" significato) на даден библейски текст в условията, в които е бил съставен. Тази позиция се сблъсква със заключенията на съвременните литературни изследвания за polisemia338 (многозначност, много значения) на (писмените) текстове. Проблемът е сложен и се поставя по различен начин за различните библейски текстове (исторически разкази, притчи, пророчески изказвания (oracoli), закони, пословици). Въпреки това е препоръчително да се въведе някакъв принцип.


1. Литературния (буквалния) смисъл





  • Законно е и е необходимо да се направи опит да се определи литературния (буквалния) смисъл.339

  • Обаче литературният (буквалния) смисъл не трябва да се обърква с il senso letteralistico.340

  • Литературният (буквалния) смисъл на Писанието е този, който е изразен от вдъхновените човешки автори.

  • Литературният (буквалния) смисъл на един текст е общ, но не непременно един, когато човешкия автор може да се отнесе в същото време на повече нива на реалността,341 или божественото вдъхновение може да води изразът по начин който да произведе една амбивалетност (двувалентност).342

  • Някои текстове, които имат динамично измерение, е добре да се обясни ясно, индивидуализирайки посоката на мисълта съдържаща се в тях, до смисъла на самите текстове, които имат в историческите обстоятелства на тяхното производство.343

  • Писмените текстове имат една специфична способност да бъдат поставени в нови обстоятелства, които могат да добавят нови определения на началното значение (т. нар. „повторно четене344).345

  • Във всеки случай новото значение неможе да бъде нито субективно (soggettivo) нито (хетерогено) разнородно (eterogeneo). Признаването на разнородните значения е равносилно на спирането на корените на библейското послание, които са Божието слово исторически предадено (комуникирано).

2. Духовен смисъл (значение)



Духовният смисъл, разбран според християнската вяра е изразеният смисъл на библейските текстове, които са четени под влиянието на Светия Дух в контекста на Пасхалната тайна на Христос и на новия живот, който води.

Духовният смисъл е установен в светлината на едно по-високо изпълнение на смисъла на текста. Пасхалното събитие (Възкресението) си е установил един радикално нов исторически контекст, който осветлява древните текстове и ги кара да претърпят променя на смисъла.346 Н.З. признава в този нов контекст изпълнението на Писанията. Ето защо е нормално да се прочетат отново Писанията в светлината на новия контекст на живота в Светия Дух.


3. Уточнения

Между литературния (буквалния) смисъл и духовния смисъл няма задължително различие (distinzione). Понякога, когато един текст се отнася директно към Пасхалната тайна на Христос или на новия живот, нейният литературен (буквален) смисъл е духовен смисъл.347

Духовният смисъл не е субективна интерпретация: то произтича винаги от една връзка на текста с някои реални данни, които не му са непознати. Трябва да имаме една триангулация между библейския текст, Пасхалната тайна и сегашните обстоятелства на живот в Духа.

Когато е налице различие духовният смисъл никога не може да бъде лишен от отношенията си с литературния (буквалния) смисъл, противен случай не може да се говори за изпълнение на Писанието.

Един от възможните аспекти на духовния аспект е типологическия. Обикновено се казва, че то не принадлежи на Писанието, а на реалността, за която Писанието говори. В действителност става въпрос за един смисъл на Писанието, защото се основава на начина, по който Писанието представя древната реалност (напр.: наводнението като форма (образ) на кръщението 1Петр. 3,20-21).348

Древната екзегетика е положила усилия да развие духовните значения служейки си с равински методи (metodi rabbinici) и/или вдъхновявайки се на елинистичната алегория (allegorismo ellenistico). „Модерната екзегетика не може да даде едно реално оценяване на интепретация на този вид опити” каквито и да са били техните пастирски полезности (вж. Divino Afflante Spiritu, EB 553).


3. Пълен смисъл (sensus plenior)

Пълният смисъл е по-задълбочен смисъл на текста, пожелан от Бога, но не ясно изразен от човешкия автор. Може да се открие



  • когато се изследва един текст в светлината на други библейски текстове, които го използват

  • в отношенията си с вътрешното развитие на откровението.

3.1. Обмисляне

За да се определи sensus plenior винаги е необходимо да се извърши контрол

а) от страна на друг библейски автор,

б1) или от една автентична традиция,

б2) или от едно определение на магистериумът (Поучителната власт).

3.2. Конкретни случаи на sensus plenior



Смисълът, който един библейски автор предава на един по-ранен текст в един контекст на който му дава един нов литературен (буквален) смисъл: Мат. 1,23 дава пълен смисъл на Ис. 7,14. Пълният смисъл на Ис. 7,14 е литературния (буквалния) смисъл на Мат. 1,23.


Стария завет

Новия завет

Ис. 7,14: „Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”.



Мат. 1,23: „"Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог”.





Даденият смисъл на един библейски текст от една автентична доктринална традиция или от едно Съборно определение.

  • ПЪРВИ СЛЪЧАЙ: Патристичното и Съборното учение върху Света Троица дава пълен смисъл на твърденията на Н.З. за Отца, Сина и Светия Дух;

  • ВТОРИ СЛУЧАЙ: Тридентинския Събор осигури пълния смисъл на Рим. 5,12-21 за последиците от греха на Адам за човечеството. Ето и самия текст:


Рим. 5,12-21: 12Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - * 13защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон. 14Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия. 15Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото. 16И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване. 17Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа. 18И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот. 19Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни. 20А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, 21та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.
----

* Втората част на сравнението, която не е на лице, трябва да се подразбере тъй: "така чрез един Човек сега влиза в света оправданието, а чрез оправданието - животът, и по такъв начин животът влиза във всички люде чрез един Човек, в Когото всички се оправдаха".

----

3.3. Заключителна бележка

Понятието "senso pieno" (пълен смисъл) може да се разглежда като начин да се определи духовния смисъл, когато се различава от литературния (буквалния) смисъл. Светия Дух може да води човешкия автор в избора на изрази, които изразяват една истина, на която той не възприема цялата задълбоченост и последиците. Пълното съдържание след това ще бъде разкрито напълно благодарение на по-нататъшни божествени реализации (като библейския канон, традиция на Църквата, решения на Поучителната власт).


4. Характери и рискове от един фундаменталистичен прочит349

Може би е полезно да се подходи към този момент и до въпроса за фундаменталистичния прочит (lettura fondamentalista). Може – дори очевидно да е парадоксално - да се говори за един фундаменталистичен смисъл на Писанието.



Фундаменталистичният прочит тръгва от принципа, че Библията, като вдъхновено слово на Бога, където няма грешки, трябва да бъде четена и интерпретирана буквално във всичките й детайли.

В действителност фундаменталистичният прочит предлага една буквална интерпретация (un'interpretazione letteralista), която изключва усилието за едно съзнателно разбиране на развитието на Библията в историята. Тя представя


4.1. Основни богословски пропуски



Исторически пропуск: отказвайки да вземе предвид историческия характер на библейското откровение, свършва като неспособен да приеме напълно истината за Въплъщението.

Църковен пропуск: доверието в буквализмът (letteralismo) води до разделяне на интерпретирането на Писанието от църковното Предание; следва една многократна антицърковна тенденция.

4.2. Очевидни конкретни пропуски





  • фундаменталистичният прочит се противопоставя на историко-критичния метод и на всеки друг научен метод;

  • притеснен за всички детайли, прави исторично това, което няма никаква претенция за историчност;

  • често свързан с един единствен превод, има тенденцията да пренебрегва проблемите породени от оригиналния текст;

  • защитавайки една преодоляна космология (cosmologia superata) стига до едно сериозно късогледство;

  • несъзнателно обърква лимитите на библейския език с божествената същност на посланието.





Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница