Въведение а. Въведение в библията
Г. ТЪЛКУВАНЕ НА БИБЛИЯТА В ЦЪРКВАТА
Изтегляне 1.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Процесът на осъвременяване 351
- 1.3. Лимити на осъвременяването
- 2.1 Цел, предположение и богословска основа на инкултурацията
- 2.2. Етапи на инкултурацията
- 2.2.2. Тълкуване на текстове, за да се обясни тяхната връзка с новата култура
- 2.2.3. Формирането на локалната християнска култура
- 2.3. Историческа перспектива за инкултурацията
- 3. Задача на екзегета 3.1. Описание на задачата
- 4. Използване на Библията
Г. ТЪЛКУВАНЕ НА БИБЛИЯТА В ЦЪРКВАТА1. ОсъвременяванеДревните текстове са прочетени отново (riletti)350 в светлината на новите обстоятелства и приложени към настоящата ситуация на Божия народ. Процесът вече е активен в рамките на самата Библия. Осъвременяване (актуализиране) означава е да се търси с искреност светлината, която текстовете съдържат за настоящето.
Предположения:
В центъра на осъвременяването:
1.3. Лимити на осъвременяванетоОсъвременяването (актуализацията) не трябва да се основава на един тенденциозен прочит, дори и задължително да става въпрос за един селективен прочит (срв. Свидетели на Йехова); Актуализацията не трябва никога да разчита на теоретични принципи в фундаментално несъгласие с общата библейска насока (като например: рационализмът, материализмът); За осъждане е всяка противоположна актуализация на справедливостта и на евангелската каритас (срв. расова сегрегация (изолация, отделяне), антисемитизъм, сексизъм бил той мъжки или женски). 2. ИнкултурацияПроцесът на инкултурация на Библията съдържа всички усилия, които целят да осигурят вкореняването на Библейското послание в земите с най-различна култура. 2.1 Цел, предположение и богословска основа на инкултурациятаЗа усилието на осъвременяване, което позволява на Библията да запази своята плодовитост чрез промените на времето, съответства, за различието на места, усилието на инкултурация, което осигурява вкореняването на Библейското послание в най-различните земи. Различието между културите никога не е пълно, защото всяка е автентична култура, която по свой начин е носител на универсалните ценности, основани от Бога. Вярата вярва, че Божието Слово надхвърля културите, в които е изразена и има способността да се разпространява в другите култури. Това е вътре е в самата Библия, ориентирана универсално към творението (Бит. 1,27 и нт.), в благословеното обещание на Авраам (Бит. 12,3 и 18,18), в изпращането да се евангелизира (Мат. 28,18-20). 2.2. Етапи на инкултурацията2.2.1. Превод в друг език на вдъхновеното ПисаниеПреводът винаги е свързан с промяна на културния контекст: понятията не са идентични, принасянето на символи се променя, когато те се четат в светлината на други традиции и стилове на живот. Тази работа и последвало явление започнаха още в Стария завет, когато еврейския текст на Библията е преведен на арамайски език (срв. Неем. 8,8.12). „Новият завет, написан на гръцки език, е белязан с динамиката на инкултурацията, защото транспонира в юдео-елинистичната култура палестинското послание на Исус, изразявайки ясната воля да преодолее границите на една културна среда”. 2.2.2. Тълкуване на текстове, за да се обясни тяхната връзка с новата култураПреводът на библейските текстове не е достатъчно за една истинска инкултурация. Трябва също да се извърши едно „тълкуване, което поставя библейското послание в една по-ясна връзка с личните начини на разбиране (sentire), мислене, живеене и изразяване на локалната култура”. 2.2.3. Формирането на локалната християнска култураПреводът и тълкуването на текстовете са последвани от допълнителните процеси, полезни за инкултурация на посланието в различните измерения на съществуване (молитва, работа, социален живот, обичаи, закони, изкуство, наука, философия). „Божието Слово е семето, което покълва от земята, където се намират полезните елементи за неговото израстване и плодовитост” (вж. Ad Gentes divinitus, 22).353 Християните трябва да търсят да разпознаят, „богатствата, които Бог даде на хората; същевременно трябва да се опитат да озарят тези богатства с евангелската светлина, да ги освободят и да ги направят подвластни на Бога Спасителя” (вж. Ad Gentes divinitus, 11)354. Не става въпрос за един еднопосочен процес, а за едно „взаимно обогатяване”: съдържащите се богатства в различните култури позволяват на Божието Слово да произвежда нови плодове и светлината на Божието Слово позволява да се направи един избор между това, което културите до-принасят. 2.3. Историческа перспектива за инкултурациятаВ християнския Изток и Запад инкултурацията на Библията се е осъществила още в първите векове и е показала една голяма плодотворност. Но в същото време трябва непрекъснато да бъде осъвременявана във връзка с постоянно променящите се култури. В страните с по-отскорошна евангелизация инкултурацията се поставя по различен начин, защото мисионерите неизбежно носят Божието Слово във формата, която се е инкултурализирала в техните родни страни. Новите локални (местни) църкви трябва да полагат огромни сили, за да преминат от чуждестранната форма на инкултурация към една друга, която по-добре съответства на културата на тяхната страна.
Това е църковна задача, която се състои в изучаването и обясняването на Свещеното Писание по начин който да се постави цялото богатство на разположение на пастирите и верните. В същото време е и научна задача, която свързва католическия екзегет във връзка с колегите си и с много области на научното изследване. Включва също научноизследователска и преподавателска дейност. Както едната така и другата водят нормално към публикуване (на статии, книги и т.н.). 3.2. Основни насоки
4. Използване на Библията
Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|