Въведение а. Въведение в библията

97 „Ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които [Аз] написах за тяхна поука” (Изх. 24,12б).

98 „Плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо” (Изх. 32,16).

99 „и Господ написа върху плочите думите на завета, десетте заповеди” (Изх. 34,28б).

100 „Тия думи изрече Господ… и ги написа на две каменни скрижали и ми ги предаде” (Втор. 5,22).

101 „И Господ написа на скрижалите, както бе написано по-напред, ония десет заповеди, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието, и ми ги предаде Господ.”(Втор. 10,4).

102 В Н.З. вж. Откр. 10, 8-11.

103 „Сега иди, начертай им това на дъсчица, и впиши го в книга, за да остане за в бъдеще, за всякога, навеки” (Ис. 30,8).

104 „Отговори ми Господ и рече: запиши видението и начертай ясно на скрижали, та, който чете, лесно да може да прочете” (Авк. 2,2).

105 „вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти говорих за Израиля, за Иуда и за всички народи от тоя ден, откато почнах да ти говоря, от дните на Иосия - до днес;” (Иерем. 36,2)

106 Или обратно без да е в сила едностранно една написана книга „от Божия пръст”.

107 В този смисъл е важно, че пророкът да се представи на народа с една ‘проучена’ и подготвена предварително формулировка (вж. напр. Ис. 5).

108 Добро обобщение в MANNUCCI 143-145.

109 Различие (в мнения).

110 Имайте предвид, че тук вдъхновение (ἐπίπνοια ἀπὸ θεου) разглежда точното познание на нещата, които не са изпитани, т.е. на далечни и древни събития различни от съвременните, които са известни чрез директно възприятие.

111 Giuseppe Flavio, Contra Apionem, 1,8,37 и нт.

112 Божие Слово и книги с божествена власт в Израил. (вж т.1).

113 Това място е по превода на 70-те, по който новозаветните свещени писатели току-речи изключително привеждат в съчиненията си места от Стария Завет.

114 Ис. 7,14.

115 Това е една формула, която на практика е идентична на Лук. 1,70.

116 „Докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти” (Ис. 6,7).

117 „И протегна Господ ръка и се докосна до устата ми; и рече ми Господ: ето, Аз турих Моите думи в устата ти” (Иерем. 1,9).

118 „и каза ми: "сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам", - и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед” (Иезек. 3,3).

119 Възможната псевдепиграфия усилва тази теология.

120 Вж. MANNUCCI 147и нт.

121 ATENAGORA, Legatio pro Christ. 7 e 9 (PG 6 903 e 908); произведението е написано между il 176 e 180 г.

122 Plettoro – плектър (прен поетическа дарба).

123 Cohort. ad Graecos 8 (PG 6,256 и нт.); от неизвестен автор между II и III век.

124 AGOSTINO, De consensu Evangelistarum 1,35,54 (PL 34, 1070).

125 Монатанизмът (Мontanismo) е ерес. За повече информация върху този въпрос виж в интернет страницата: http://www.eresie.it/it/Montano.htm

126 По западния календар се чества на 30 септември. Вж.: http://it.wikipedia.org/wiki/San_Girolamo

127 GIROLAMO, Prologus in Isaiam (PL 24,19). Виж на латински език в електронен вариант (на 2 стр.): http://www.documentacatholicaomnia.eu/20_40_0347-0420-_Hieronymus,_Sanctus.html (Отиди на:

In Isaiam Pars 1 ).

128 Вж. PIO XII, Divino Afflante Spiritu, EB 556; Виж интернет страницата: http://www.vatican.va/holy_father/pius_xii/encyclicals/index_it.htm

129 Вж. BENEDICTUS XV, Spiritus Paraclitus (EB 448). (cfr. Benedictus XV Enc. Spiritus Paraclitus: A. A. S. XII [1920] p. 390; Ench. Bibl. n. 461)

130 Старателно изследване

131 Вж. следващия параграф върху св. Тома.

132 Dictus – dico - oпределям, показвам, обявявам, наричам, уверявам, посочва, изрича…

133 Ще се опитаме да направим този интензивен с обикновена транскрипция в един въображаем италиански глагол dictare.

134 Слагам знак на нещо, за да го отбележа.

135 Съединяват се; обединяват се.

136 Immagine – образ, лик, вид; изображение, икона; отражение.

137 Sofronio Eusebio Girolamo (Hieronymus) - Софроний Евсевий Йероним (Йеронимус), известен като Св. ​​Йероним, Св. Йероним или Св. Йероним ( Stridone , 347 - във Витлеем , 30 септември 419 / 420 ), е почитан от католиците като светец и отец и доктор на Църквата . Fu il primo traduttore della Bibbia dal greco e dall' ebraico al latino . Това е първият преводач на Библията от гръцки и от иврит на латински език.

138 Epist. 120,10 (PL 22,997): „che, per mezzo dell'Apostolo, ha dictato proprio queste cose – с помощта на Апостола, е диктувал тези неща”.

139 Още: AGOSTINO, De consensu Evangelistarum 1,35,54 (PL 34, 1070). http://www.augustinus.it/latino/pl_34.htm

140 Dettatura – диктуване, диктовка.

141 диктувам; подсказвам, повелявам; проповядвам, чета лекция; съчинявам, пиша.

142 2Сол. 2,14-15: „Към което нещо ви и призова чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа. И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание”.

143 EB 47; DS 1334; COD 567-582.

144 figurato – изобразен; образен, преносен, фигуративен; илюстрован.

145 Contra Adversarium Legis et Prophetarum 1,17,35 (PL 42, 623). Виж в интернет страницата: http://www.augustinus.it/latino/contro_avversario/index2.htm

146 Става въпрос за една редактирана (написана, съставена) компилация (съставяне) в южна Галия в V век (DS 325 и EB 30): „Също трябва да се попита дали вярва като автор на Новия и Стария Завет – а именно на Закона, Пророците и на Апостолите – един и същ Бог”.

147 EB 47; DS 1334; COD 567-582.

148 EB 57; DS 1501.

149 EB 77; DS 3006.

150 Не са взети двете включени изключения между думите "non ideo quod ...contineat; sed". Този текст ще бъде изследван по-долу.

151 PIO XII, Encicl. Divino afflante Spiritu, 30 sett. 1943. Виж параграфа за l’agiografo come "strumento"- свещенописателя като „инструмент”.

152 Да се види пълната динамика на DV 11 (Deus auctor – Бог, автор и на Agiographi very auctores - Свещенописателите, истински автори. За това последно твърдение е цитиран един (по-срамежлив) пасаж на Providentissimus Deus (EB 125).

153 Особено с G.B. FRANZELIN. Точен синтез целия въпрос в L. ALONSO SCHOEKEL, La parola ispirata, 76-83. Интересни синтетични наблюдения на CITRINI, в: NDTB 1462.

154 Преданията.

155 L. ALONSO SCHOEKEL, La parola ispirata, 71-76.

156 Diversi livelli di causalità (autore/causa principale e strumentale).

157 Quodl. 7,14,5.

158 Срв. MANNUCCI, oc 152s.

159 Il giudizio

160 Somma II-II, q. 171, a.2, ad 3. (Тома от Аквино, Сума на Теологията, II (2), София 2009).

161 V. MANNUCCI, oc 155.

162 Във втория декрет също се приема изданието вулгата на Библията и се предписват начини за интерпретация на Свещеното Писание (EB 61-64).

163 Това наистина беше една от опорните точки на протестантската позиция.

164 За този параграф използваме приноса на A.M. ARTOLA, в: A.M. Artola e J.M. Sánchez Caro, Bibbia e Parola di Dio, Paideia Brescia (1994) стр. 168-182.

165 след Тридентинския събор.

166 suggerimento – подсказване; съвет, внушение.

167 От латински език Lessius; холандското име беше Leys.

168 Reale от res = cosa (нещо, дело, работа), както verbale идва от verbum = parola. Някои предложения на Лessio бяха цензурирани от Университета на Lovanio e на Douai в 1587-88 г.

169 Rivelata.

170 Ispirazione conseguente.

171 Pio IX – 24.4.1870, Concilio Vaticano I: Costi. Dogm. “Dei Filius”, DS.

172 Трактат на божественото Предание и Вдъхновение.

173 Elemento formale.

174 понятия, мнения, замисъл.

175 Volitivo – идва от volontà – воля.

176 Operativo – идва от оperare – правя, извършвам; действам, оказвам въздействие.

177 Догматична конституция за Божественото откровение (Dei Verbum), стр. 173

178 Промяната е настъпила в Textus emendatus; вж. L. PACOMIO 90.

179 Не е решение по смисъла на partim/partim.

180 letterariamente.

181 Вж. предимно 2 Тим.

182 Afflante – afflato – дъх; полъх; изпарение; (лит.) вдъхновение.

183 Както се вижда от употребата на глагола afflante, въпреки че поради първоначалния divinitus се говори за Дух sancto (свети), (а не божествен).

184 I genitivi (il genitivo- родителен падеж).

185 Очевидно е повлияно от твърденията на предишните събори.

186 Просто са отстранени изразите, които показват осъждането на Ватикан I на двете минимални позиции (вж горе).

187 Формулировката "veluti Scriptor" се появява в схемата на De fontibus revelationis. Вж. по-долу.

188 Ако е необходимо може да се види обсъждането на концептуалната схема на Deus auctor.

189 В този смисъл е интересно да се тръгне от Йн. 20,31. Цитатите изброява свидетелства на традиции, тази на Йоан, Павел и Петър.

190 Редакция (на пройзведение).

191 Превод на италиански език в V. MANNUCCI, oc 162.

192 Превод на италиански език в V. MANNUCCI, oc 162.

193 Вж. PONTIFICIA COMMISSIONE DE RE BIBLICA, Decr. 18 iun. 1915 : DS 3629; следват други препратки.

194 autore.

195 Флорентинския, Тридентинския и Първия Ватикански.

196 sobrio - умерен, въздържан; смислен.

197 V. MANNUCCI, oc 163.

198 По-особено можем да видим богатото обобщение на V. MANNUCCI, oc 163, откъдето ще вземем първите елементи за разглеждане.

199 Първите пет книги на Библията (период от време, който започва от сътворението на света до смъртта на Мойсей в пустинята). Думата „Тора” означава преди всичко поучение, назидание, след това отсъждане (в правови и култови въпроси), и след това закон, отделен закон или сборник от закони. Петте книги са: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие.

200 Може да се разгледа като се сравнят двата особено различни случаи Марк и Лука.

201 P.GRELOT, La Bible Parole de Dieu , pp.48-66.

202 свещенописатели.

203 Вж. Ch. MAURER, думата σύνοιδα κτλ в: Grande Lessico del Nuovo Testamento- XIII 269; или: E. MANICARDI, "Legge , coscienza e grazia nell'insegnamento paolino", в: La coscienza morale e l'evangelizzazione oggi, ESD Bologna (1992) 12-52.

204 В този случай не става въпрос за един еврейски автор, но се е формирал духовно и културно с гръцката Библия.

205 risolvere – да разреши въпроса; да намери отговор на въпроса; да анулира.

206 K. RAHNER, Sull'ispirazione della Sacra Scrittura, Morcelliana Brescia 1967; тезата е аналитично представена в V. MANNUCCI, oc 169-172.

207 Corso fondamentale sulla fede, книга на К. Рахнер.

208 K. RAHNER, Corso fondamentale sulla fede, Alba E.P. (1977) 470-480 (la citazione è a p.476).

209 La comprensione „economica‟ della dottrina dell'ispirazione

210 Вж. T. CITRINI, в: NDTB 1463s: по-долу обобщаваме този интересен принос опитвайки се да опростим езика. Вж. също и двете последни глави на: Identità 119-134.

211 Забелязва се една близост на тази позиция с тази на K. Rahner библейското вдъхновение.

212 Винаги трябва да помним, че категорията вдъхновение подържа един предполагащ въобразим характер, дори когато се използва в богословския размисъл (обсъждане) и в позициите на Магистериума.

213 Защото без Светия Дух не може да се каже ‘Исус е Господ’ (1Кор. 12,3).

214 Теологиите на инструментите (на средствата), на dictatio, на автора са отговори, които не пасват с въпроса. Необходимо е да се остане привърженици на начините на история на спасението и на централното място на тайната на Исус в нея. Защото Св. Дух, вдъхновяващ Библията като анимира всяко проповядване на Евангелието, не ни дава едно друго Божие слово спрямо Исус, но изцяло свързано с Него и в служба на Неговото министерство; не трябва да търсим някакъв смисъл на тайната на вдъхновение, различно от отношението на Писанието към Исус Христос. В резултат на това: отличителната особеност на вдъхновение на Писанието има своята основа в необходимостта и от каноничността на Самото Писание за Исус и за вярата в Него. Едно правилно богословско обяснение на вдъхновението трябва да отчете на първо място тази връзка на Библията с Исус, т.е. тази паметна функция на Писанието, в която изключително е включено четенето на С.З. като пророчество на Исус Христос.

215 Вж. местоположението на гл. III (De Sacrae Scripturae divina inspiratione et de eius interpretatione – Божественото вдъхновение и тълкуването на свещеното Писание) след гл.. II (De divinae revelationis transmissione – предаването на божественото откровение) и гл. I (De ipsa revelatione - Откровението).

216 La forma verbale.

217 parola verbale.

218 Първоначално; оригинален.

219 Предание.

220 causalità efficiente assoluta.

221 Salvo il riprodursi nel simbolo e magari nel sacramento - С изключение на във възпроизводството на символа и може би в тайнството.

222 rivelazione – откровение, откриване, разкриване.

223 NDTB 1465; интересно е също и следното уточнение: „Без тази дума дори пълнотата на присъствие в офертата на тайнството няма да успее да доведе до видима приемственост на паметта и ще бъде лишена от едно свое основно измерение ”.

224 singolarità – особеност, своеобразност, оригиналност, самобитност.

225 Може да бъде полезно да се припомни етимологията на гръцкия термин ἀλήθεια разбран (приет) като излизане от скриването (uscita dal nascondimento – излаз от укриване, прикриване) (ἀ - λανθάνω).

226 В различните области на науката: астрономия (И. Нав. 10,3: „И слънцето се спря!”); зоология (Лев. 11,6: „заекът е считан за едно преживно животно”) и т.н.

227 Като пример можем да вземем книгата на Даниил. В Дан. 1,1 се казва, че вавилонският цар Навуходоносор се дигна против Йерусалим и го обсади в третата година от царуването на юдейския цар Йоаким (т.е. в 606-605). От античните хроники (летописи) на цар Навуходоносор знаем, че обсадата се е извършила три години по-късно (21 април - 19 май 602). В Дан. 5,2 се смята, че Валтасар е син на цар Навуходоносор, а всъщност той е син на Набонид (Nabonide). В Дан. 5,1 се вижда, че Валтасар носи титлата цар, титла която изглежда, че той никога не е получавал.

228 Мат. 27,7-9 (последния цитат на изпълнението в Мат.) свободно взема отново текста Зак. 11,12-13 който обаче го приписва на Иеремия. Бележката (27,9) на BJ se опитва да изглади грешката като казва следното: „това е свободен цитат на Зак. 11,12-13, комбиниран с идеята за покупка на една нива, предложена от Йер. 32,6-15. Това в съчетание с факта, че Йеремия говори за глинени стомни (18,2 и нт.), които се намират в района на Haqeldama (19,1 и нт.), „в долината на Еномовите синове, която е пред Харшитски порти”, обяснява как текстът е в състояние да бъде приписан на него чрез сближаване”. Интересен пример е Мак. 2,25-27 (и паралелите Мат. 12,3-5; Лук. 6,3-4). Според Марк първосвещеникът от когото цар Давид взема хлябовете на предложението е Авиатар. В 1Цар. 21,1 и нт. се говори за Ахимелех (баща на Авиатар, първосвещеник по времето на царуването на Давид, вж. 2Цар. 20,25); паралелите (Мат. 12,3-5; Лук. 6,3-4) избягат тази лична справка, може би като по този начин са искали да коригират. Внимателна е BJ когато казва, че: „дори Мак. следва една различна традиция, която прави Авиатар баща на Ахимелех (2 Цар. 8,17)”.

229 Вж. STRACK-BILLERBECK I 842-844: Зах. 9,9 в равинската литература.

230 Sanh 98 a.

231 Вж. b Menachoth 45a

232 Написан към средата на втори век, този текст на св. Юстин е първата пряка конфронтация между християнството и философия и между християнство и юдаизма. Теренът на конфронтация (съпоставяне) е Стария Завет, но истинската тема на сравняване е Исус Христос. Св. Юстин се опитва да тълкува в светлината на Христос цялата човешка история разполагайки в християнската тайна както езическата наука така и юдейската религиозна традиция, успявайки по този начин да каже, че християнството повече от всякога е единствената истинска философия и единствения истински Израил.

233 Трифон е цитирал Ис. 42,8 пренебрегвайки контекста 42,5-13.

234 65,2; превод на италиански език. G.VISONA', в: S.GIUSTINO, Dialogo con Trifone, E.P., Cinisello Balsamo 1988, p. 227.

235 Също може да се види красивия текст на св. Ириней, Adv. haer., 2,28,2: PG 7,804s (цитиран от MANNUCCI 246).

236 Incolmabile – неопределимо, препълнено (има достатъчно в повече).

237 MANNUCCI 246 казва: „За ранното християнство нарастваше трудността, принудено на едно съпоставяне между С.З. и Н. З.; но християнските писатели можеха да дадат само един отговор, продиктувана от вярата: критичен подход към проблема беше невъзможен”.

238 Concordia - съгласие, сговор, хармония.

239 ORIGENE, In Joh. 10,2: PG 14, 309-311; на итал. ез.: Commento al Vangelo di Giovanni, UTET Torino (1968) 382s; широко цитиран текст Manucci 47.

240 I sussidi ermeneutici dell'allegoria e della tipologia, a partire da Paolo

241 За връзката Ориген - Павел може да послужи F.COCCHINI, Il Paolo di Origene, Studium Roma, 1992.

242 Гал. 4,22-26: „²² Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. ²³ Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. ²⁴Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, ²⁵ понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Йерусалим и робува с децата си; ²⁶ а горният Йерусалим е свободен: той е майка на всинца ни”.

243 Връзката на Павел с алегорията отива по-далеч видяна на фона на едно съзряване на една алегорична интерпретация вече върху палестинска земя. Първият синтетичен принос: Fr. BUECHSEL, в: GLNT I 695-706.

244 За τύπος като технически термин на библейската херминевтика може да се види: L. GOPPELT, in: GLNT XIII 1478-1495.

245 Може също така да се разгледа, дори и да не се използва изричната терминология, случая на идентифицирането на Исус с Пасхата (пасхалния агнец) в 1Кор 5,7-8: „Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас. Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина”.

246 AGOSTINO, De consensu Evangelistarum 2,13,28 (PL 34,1090 и нт.).

247 AGOSTINO, De actis cum Felice Manichaeo 1,10 (PL 42,525).

248 AGOSTINO, De Gen. ad litt. 2,9,20 (PL 34, 270; Вж. също 2,10 в: PL 34, 271и нт.). Вече цитирано в DV 11; Вж. DS 3288.

249 Summa Theol. I, q. 68, a.1; на бълг. ез.: Тома от Аквино, Сума на Теологията, част I, въпрос 68, раздел 1, стр. 1054.; превод от латински език: Цочо Бояджиев.

250 L'inerranza – безпогрешност; липса на грешки. В католическата теология този термин се дава на Свещеното Писание, защото самия Бог го написва.

251 L'eliocentrismo - (от гръцки есик Хелиос, слънце, и Kentron, център) е теория на астрологията, която казва, че Слънцето стои в центъра на Вселената или на Слънчевата система, и че планетите се въртят около нея. Хелиоцентризмът се противопоставя на Геоцентризма (geocentrismo), който поставя Земята в центъра.

252 Cf C.M.MARTINI, "Gli esegeti del tempo di Galileo", в: La parola di Dio alle origini della chiesa, Biblical Institute Press Roma 1980, 67-76; "Galileo e la teologia", ivi 77-87.

253 Писмо до Пресветлата Госпожа великата херцогиня Майка Христина от Лорена.

254 Цитирано в MANNUCCI, 248.

255 Което за пореден път показва, че всички автори, без изключение, имат право на добра съвест (buona fede).

256 T. CITRINI, in: NDTB 1469.

257 I soli contenuti di fede e di morale

258 Взема предварително решение; навреждам, причинявам вреда.

259 Позицията се повтаря в Енцикликите: Pascendi dominici gregis на папа Pий X, 1907 г. (вж. EB 259), Spiritus Paraclitus на папа Бенедикт XV, 1920 г. (вж. EB 454), Divino Afflante Spiritu на папа Пий XII, 1943 г. (вж. EB 539s).

260 AGOSTINO, De Genesi ad litteram II,9, n. 20 (PL 34, 270 и нт.; Вече цитирано в DV 11.

261 Вж. DS 3288; ЕВ 121.

262 S. Tommaso, Opuscolo 10.

263 La teoria delle apparenze storiche – теория н историческите изяви.

264 еstendere – разширявам увеличавам; разпростирам; разпространявам.

265 apparenzа – външност, вид, изглед; привидност, вуншност

266 феномен

267 Esporre – излагам (на показ); тълкувам обяснявам (текст); разказвам, излагам (случка, събитие).

268 Spiritus Paraclitus, EB 457.

269 Тълкувателите, коментаторите.

270 мислят.

271 казвам направо в лицето; натяквам.

272 От решаващо значение за нашия проблем в EB 556-560 ; DS 3829-3830.

273 capoverso – начален стих,начален ред, абзац.

274 двусмислена;подозрителна, съмнителна; грешна.

275 Папа Павел VI също се намесва в смесената Комисия, за да поиска едно разумно преосмисляне на доктрината, смятайки, че тя все още се нуждае от едно сериозно обсъждане.

276 sovrintendere = soprintendere - завеждам, ръководя, отговарям (за служба, работа).

277 Inerranza.

278 В действителност като същата реалност на вдъхновението.

279 Срв. MANNUCCI, 275-287.

280 PONTIFICIA COMMISSIONE BIBLICA, L'interpretazione della Bibbia nella Chiesa, Roma 1993. Целияt текст може да бъде намерен на следната електрона страница: http://www.vatican.va/roman_curia/congregations/cfaith/pcb_documents/rc_con_cfaith_doc_19930415_interpretazione_it.html

281 Срв. Introduzione, A. Problematica attuale.

282 Като напр. за последователността на пророчествата във връзка с Емануил в рамките на Ис. 6-12.

283 Вж. G. RAVASI, "Esodo", in: NDTB, най-вече стр. 516-518.

284 Значителни интерпретации на преселението (бягството) имаме и в историческите Псалми, които се въртят или се отнасят за темата на бягството (Пс. 78,12-54; 95,7-11; 105,22-45; 106; 135,8-12; 136,10-21; срв. 68,8; 77,21; 81,11.17; 114), и продължават в различни новозаветни текстове (като напр. Мат. 2; Лук. 9,31; и др.).

285 Sapienti – мъдреци; sapienza – мъдрост; ученост, знание.

286 Може да се интерпретира с Мат. 5,17: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня”.

287 „Ora tali cose sono dete per alegoria: le due donne infatti rappresntano le due Alleanze; una, quella del monte Sinai, che genera nella schiavitù, rappresentata da Agar - Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар”.

288 Рим. 5,14: „Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия”; 1Кор. 10,16: „Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?”.

289 Reinterpretazione delle parabole – реинтерпретация на притчи.

290 Вж. Fr.BUECHSEL, ἀλληγορέω в: GLNT I 698 и нт.

291 От важно значение е труда на M. SIMONETTI, Lettera e/o Allegoria , Roma 1985.

292

Изтегляне 1.76 Mb.

Сподели с приятели: