Въведение а. Въведение в библията
С. ИСТИНАТА НА БИБЛИЯТА В DEI VERBUM
Изтегляне 1.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Анализ на текста на Dei Verbum 11 б
С. ИСТИНАТА НА БИБЛИЯТА В DEI VERBUM1. Библиография за история на формулирането на съборния текст
2. Анализ на текста на Dei Verbum 11 б
------- [*] S. Augustinus, De Gen. ad litt., 2,9,20: PL 34,270-271; CSEL 28,1,46-47 et Epist. 82,3: PL 33,277; CSEL 34,2,354. - S.Thomas, De Ver., q. 12, a. 2,C. - Conc. Trid., Decr. De canonicis scripturis : Denz. 783 (1501). - Leo XIII, Litt. Encycl. Providentissimus Deus : EB 121,124, 126-127. - Pius XII, Litt. Encycl. Divino afflante Spiritu : EB 539. ---------- Cum: Първото изречение изразява факта на вдъхновението на свещенописателите, за да го определи като фундамент (основа) на твърденията за Писанието (вж. свързващото inde, което въвежда принципиалното изречение). В детайли може да се наблюдава: еrgo: изразява изрично връзката с предишния начален стих,273 който говори имено за вдъхновението. auctores inspirati seu hagiographi: човешките автори на Свещеното Писание са водени от вдъхновението. omne id quod: става въпрос за едно важно изразяване ако се има предвид опасността да се сметне "verità salutare" (вж. по-долу) като елемент който дискриминира части и части на Писанието. asserunt (вж. също и assertum): това двойно използване на глагола assero (твърди) заслужава внимание. Глаголът assero (твърди) се различава от обикновеното dico (каза) Не всичко, което Писанието просто „dice‟ (казва), но само това което „asserisce‟ (твърди) е предмет на истината, за която тук се говори. retineri debeat assertum a Spiritu Sancto: твърденията на свещенописателите трябва, като следствие, да се разглеждат като твърдения на Светия Дух, Който е вдъхновил свещенописателите. inde: основното изречение, което тук се въвежда, възнамерява да направи заключенията на предишното. veritatem: връзката на думата фигурираща преди sine errore, показва положителния избор да има като обект на обучението (insegnamento) същата истина, а не загрижеността за безпогрешността. quam Deus nostrae salutis causa Litteris Sacris consignari voluit: релативното изречение заменя израза veritas salutaris на предпоследната схема, считана за неясена274 от немалко отци е в състояние да вдъхнови идеята за една частична истина на Писанието.275 nostrae salutis causa...voluit: важно е да се подчертае че изразът nostrae salutis causa синтактично е свързана с voluit на действието на Бога, което прави така, че откровението се дава на писаното, а не на veritatem. Това е, за да се избегне ограничителното разбиране на „истината за нашето спасение” ("verità per la nostra salvezza". Изразът nostrae salutis causa е посочен като формалното начало (il principio formale), което наблюдава276 произхода на Писанието именно в неговата светлина, трябва да се замислим върху библейската истина. Всъщност не се възнамерява да се ограничи истината само на определени страници или на определени твърдения. В последния случай ще остане отворен въпросът на veritates prophanae и ще се навлечем (попаднем) в критиката на позицията на монс. Maurice D'Hulst, съдържаща се в Providentissimus Deus (вж. DS 3291). Litteris Sacris consignari: пасивната форма consignari (вместо обикновения активен субект на Бога) има за цел да подчертае пространството на човешкия принос на свещенописателя. firmiter, fideliter et sine errore: идеята за безпогрешностa277 (sine errore) се появява едва сега на трето място, като допълнителен начин на най-голямата veritas (истина). По- значителен от липсата на грешки се поява, в светлината на представянето на текста, фактът, че откровението е представено на човека със сила (firmiter) и с вярност (fideliter). docere: изборът на глагола показва интереса на получателя на тази истина. Истината за която тук се говори е нещо, което съществува когато се дава (предава) нещо на човека. В известен смисъл не става въпрос за една истина, сама по себе си „абсолютна” идваща от връзката й с човека. Може да се отбележи, че от друга страна, че не се използва глагол, който да се концентрира върху истината тип "rivelare" (разкривам, откривам), "manifestare" (заявявам открито, изразявам, показвам), "notificare" (уведомявам, съобщавам, довеждам до знание), и т.н. [Scripturae libri] profitendi sunt: изразът ясно показва, когато се говори по отношение на библейските книги (по-специално за тяхната способност да преподават истината) е предмет на изповядване на вярата.278 Последното изречение на параграфа (всъщност е цитат от 2 Тим 3,16-17) не се нуждае от специален коментар: изразът се стреми да подчертае ползата и ефективността на Писанието за растежа на християнския живот. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|