Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща

Нека бъдем наясно - не самите пари са Утешението (макар че тяхното наличие може да предизвика у някои личности известно утешение под формата на успокояване на системата Р-АД), а възможностите, които те дават - да направим избор между различните адекватни утешители (ако се продават, разбира се) и утешителни заместители.

Ето заради това всички са се втурнали да изкарват пари. Но точно процесът на "изкарване на пари" е пълен с безброй "подводни камъни", които, макар и да сме получили някакви пари, ни докарват такива консуматори на утешение, за чието преодоляване са необходими далеч по-големи суми. И важното е да се осъзнае, че колкото повече пари се изкарват, толкова повече са и възможните консуматори на утешение, защото навлизаш в такива области на социални взаимоотношения, започват да ти действат такива социални фактори, за които по-рано даже не си и подозирал.

И все пак, ако имате пари, по-добре е да си купите с тях адекватни утешители и утешителни запаси (или средства, които могат да създават утешителни запаси), отколкото да минете на утешителни заместители с надеждата, че парите ви никога няма да свършат...

Не бих искал да забравяте също, че най-адекватният утешител често е човек (или хора), друга личност (или личности), затова е по-добре да вложите пари в хората, които могат не само да ви утешат в нужния момент, но и да създадат допълнителни утешителни запаси за вас. Личното ми убеждение е, че не трябва да се скъпите, когато влагате парите си в хора (или дори в един човек) - това е едно от най-добрите вложения от гледна точка на Утешението, което можете да получите след това.

От друга страна, не бих искал да бъдете наивни и да влагате парите си във всеки срещнат, с надеждата, че може някога той да се окаже ваш адекватен утешител. Оценката на риска, както и при всяко друго вложение, ще трябва да направите вие самите! Е, разбира се, ще използвате максимално възможното количество информация за предполагаемата личност, в която искате да инвестирате, но не забравяйте, че всяка личност се променя с течение на времето - включително и вие, така че процесът на зависимост между вас и възможния в бъдеще адекватен утешител е взаимен, двустранен.

... Може би тук би трябвало да се спра по-подробно на "бизнеса" и конкретно на частния бизнес. Повярвайте ми, много ми се иска да споделя с вас своите мисли, относно възможностите, които предлага частният бизнес - както за постигане на Утешение, така и за поддържане на постоянен Дискомфорт. Обаче, зная, че ще се отплесна в тази посока и изложението ще се "разводни" значително. От друга страна, сигурен съм, че хората, които никога не са се занимавали с частен бизнес, биха прочели с интерес всяка подобна информация - стига да е написана разбираемо.

Какво да ви кажа? Най-важното условие е добре да познавате себе си! Частният Бизнес не е за всеки - това е точно! Но всеки може да опита, ако има възможността да си позволи евентуалния пълен провал - фалирането на "предприятието". Веднага обаче ще разберете, че няма "лесно щастие" и е необходим труд, труд и труд. Ако си мислите обратното, по-добре не започвайте - търсете своето Утешение другаде.

Но тук винаги е пълно с "подводни камъни", които при грешка от ваша страна могат да ви вкарат в хроничен Дискомфорт за неопределено време. Бих искал да ми повярвате, че ако решението ви да се занимавате с частен бизнес е продиктувано само от това, че всички правят така, то по-добре не се захващайте. Изискват се железни нерви, когато се сблъскваш с държавните контролиращи органи и с по-силния и винаги по-конкурентен "незаконен бизнес" - както частния, така и държавния - корупцията. Това, за което само сте чували и сте клюкарствали, ще започне да се случва с вас. Ако можете да издържите и избирате този път - тогава смело напред!

Но, считам, че съм ви предупредил! Постигането на Утешение и избягването на Дискомфорта чрез структуриране на времето и живота ви с помощта на частния бизнес не е от най-лесните начини и когато го избирате се постарайте да премерите "седем пъти", преди да отрежете. Да, възможно е да се получи огромно Утешение от развитието на частния ви бизнес, но също толкова огромен може да бъде и Дискомфортът - включително до Безутешност (безнадеждност)...

И накрая, практиката показва, че парите, когато станат главното във взаимоотношенията между дадени личности, променят значително и даже често развалят тези взаимоотношения. Това се дължи на няколко причини:

първо, парите се разглеждат (макар че в повечето случаи не съвсем осъзнато) като възможности за получаване на Утешение и тогава винаги се поставя въпросът кой е заслужил повече Утешение. Който е вложил повече пари, труд, умения, старание и т.н. - намесва се Детето, или който по-добре се справя, който има по-красивата играчка, който е завладял по-голям обект и т.н., т.е. - включва се автоматично Детското съперничество и идва моментът на така наречената "играчка-плачка";

второ, нека не забравяме, че всеки си има своите лични ритуали и предпочитани обществени, както и своите вярвания, за осъществяването на които често са необходими именно пари - ощетяването в тази област (ритуалите и вярванията) на едната личност за сметка на облагодетелствуването на другата, особено при използване на общи пари е винаги пагубно за взаимоотношенията помежду им. Може би това се дължи донякъде и на факта, че парите и успеха (разбиран отново като възможност за придобиване на повече пари) се свързаха от идеологията на обществото, станаха неразделни една от друга съставки на реализиралата се личност и в крайна сметка бяха издигнати в култ(!);

трето, всеки се нуждае от различно количество Утешение за единица време, както и от различно количество средства за създаване на утешителни запаси - очевидно е, че тук никога не може да има единодушие, защото е трудно да се повярва и да се разбере, че на едната личност са и необходими например три апартамента, две коли и висок пост в обществото (което наистина може да се изисква императивно както от нейното Суперего, така и от Родителя), за да постигне нужната степен на Утешение, а другата трябва и наистина може да се задоволи със съвсем скромни изисквания. Всичко започва да изглежда "несправедливо" именно от гледна точка на разпределението както на вложените, така и на необходимите за използване пари, с цел постигане нужната степен на Утешение на всяка от личностите.

Така, постепенно, а понякога може и значително по-бързо, въпросните личности започват да се "отдалечават" една от друга и идва моментът, в който е трудно да се повярва на спомените, че са били някога толкова близки...

Ако нещата се разглеждат не в личностен план, а в обществен, то тогава за всички вече става ясно, че почти всички войни, които са се водили в историята на човечеството, дори и между "братски" или съседни народи, са били предизвикани именно от илюзията за "несправедливото" разпределение както на вложените, така и на необходимите за използване средства (не непременно пари, но винаги могат да се превърнат в техен еквивалент) с цел постигане нужното ниво на обща Утешеност на членовете на разглежданите общества.

Ние, разбира се, няма да правим такива "сериозни" и всеобхватни исторически изводи, но можем да подхвърлим и една такава идея за разглеждане - несправедливостта всъщност може често да се окаже илюзорна. За съжаление това почти винаги се определя "пост фактум", тъй като така нареченото "чувство за несправедливост" е много силно заредено с емоции, които, от своя страна, пречат да се направи реална, обективна оценка на цялостната картина.

 4. ИДЕОЛОГИЯ И УТЕШЕНИЕ

Без да навлизаме в подробности и без да сме специалисти по идеологическите въпроси, щом се замислим, ще открием, че така наречената Идеология на дадено общество се състои главно от три групи идеи и/или ценности, изразяващи нейната същност.

Ценностите и идеите от втората и третата група имат свойството да си сменят периодично местата, а от друга страна - именно тук, в тези две групи, могат да възникват нови идеи и ценности.

В интерес на истината, в последно време се забелязва силното желание на ръководствата на определени държави (а може би и на голяма част от техните общества) да се прехвърли една идея (ценност) от втората група в първата - в групата на "вечните ценности". Вероятно вече се досещате - става въпрос за демокрацията, идеята за демократичното общество. Доколко това е правилно или възможно да се осъществи, е отделен въпрос, но може би си струва да се припомни на най-запалените демократи, че идеите и ценностите на робовладелството са съществували хиляди години (съществуват и днес), но никой като че ли не ги включва в първата група...

... Да, не ни утешава историческата ретроспекция - засега най-дълго (хиляди години) е просъществувал именно робовладелския строй. Идеологията на господаря и роба. Какво значи това? Нима и до днес в демокартичните общества не съществуват редица елементи от робовладелското общество? Да, формите често са по-скрити и по-завоалирани. Но в същото време се знае и признава от всички, че почти навсякъде по света се продават деца и жени. А също и мъже... Защо този елемент от човешката история - робовладеенето е толкова устойчив през вековете? Въпреки "хуманизма" на някои други идеологии. Я си представете, че сте робовладелец - какво изпитвате при мисълта, че притежавате определен брой хора, с които можете да се разпореждате, както си искате и дори да ги продавате, както се продават съвсем обикновени стоки - като селскостопански животни например.

Изградената по този начин Идеология обаче не предполага равномерното представяне на отделните групи идеи и/или ценности в даден момент от живота на обществото - напротив, почти винаги най-силно, най-интензивно се пропагандират именно идеите и ценностите, включени във втората група. Ясно е защо, нали? Защото там е включена конкретната идеология на властта, която не само иска да се задържи колкото може по-дълго, но и разполага с реалните ресурси да осъществява своята пропаганда.

... Идеологията, каквато и да е тя, е съвкупност от "истини", които се представят на непосветените обикновено в "лесно смилаем" вид, с цел тези истини да бъдат запомнени. За идеолозите (идейните водачи) е безкрайно по-важно индивидът да запомни главните идеи, главните цели и главните понятия на дадената идеология, а не да ги осъзнае. Осъзнаването, постигането на "висшите истини" е само за някои - за избраните да разпространяват идеологията, както и за върховните водачи.

Тук е важно да се разбере, че не е важно каква е идеологията, какво стои в нейната основа, какви са нейните принципи. Най-важното е да се създаде впечатление у тези, които не я споделят, че те допускат огромна грешка (в най-мекия вариант), че те се различават от индивидите на цялото общество, че споделящите идеологията са нормални хора, нормални представители на обществото, а всички останали са ненормални, "маргинали", отклонения някакви - обществени мутанти, "обществен тумор", който трябва да се изреже (това вече, при по-"сериозните" идеологии, т.е. в основата на които стои силата и благоденствието на едни за сметка на други). В крайните варианти се достига до "врагове на народа и цялото общество, които трябва да си получат заслуженото".

През това време представителите на същото това общество или сляпо вярват в идейните принципи (в началните стадии на налагането на идеологията), или под страх да не попаднат в числото на прокудените, в лагера на "обществения враг", се притаяват, докато отмине... кое? Понякога отминава не само животът им, но и животът на повече или по-малко на брой поколения...

В съвременния свят, където власт-имащите обменят помежду си значително количество информация, и където икономиката (парите) е реална сила, се наблюдава тенденцията към сближаване на ценностите и идеите от втората група, особено когато става въпрос за силно развитите в икономическо отношение страни. Те започнаха да възприемат и вече да осъществяват на практика идеята за глобалната икономика - така нареченият глобализъм.

Какво означава всичко това "в светлината на нашите разглеждания", както се казва? Ами, това означава, че властта - навсякъде, където има силни икономики, ще укрепва своите позиции и ще пропагандира своята Идеология (представяйки на преден план, именно идеите от втората група) и ще се стреми да направи от всеки отделно взет човек, от всяка личност, един средно-статистически и предсказуем член на обществото, който ще се намира под абсолютен контрол на обществените институции, ще си има своя идентификационен номер, пръстов отпечатък, ирисов "отпечатък", генетична карта и т.н. и ще трябва да се съобразява много повече с обществените изисквания, отколкото това е било досега.

Този процес се ускорява. Всичко това води и ще доведе още повече до подтискане на Его на всяка личност за сметка на бързо и стабилно развиващо се Суперего с точно определени (или даже предварително зададени) параметри. Като включим и възможността за въздействие върху Соматичното (даже на генетично ниво) и Ид (чрез най-различни въздействия, включително и особено рекламите - този изключително богат извор на илюзорни и неправилни, несъответни на действителността, представи), то ще получим картината на един свят с изключително високи изисквания спрямо Его, представени като широк, и даже всеобхватен, комплекс от консуматори на утешение. Единственото, което ще предлага в замяна този свят, е утешителните заместители.

От една страна, истинските утешители ще бъдат достъпни само за определен кръг от личности, които отговарят на съвсем конкретни условия (в зависимост от характеристиките на властта като цяло и нейната идеология) и разполагат с определен икономически потенциал (а значи и "порция" власт), а от другата страна, ще се намират всички останали - бедните. Това ще са бедните и в материално и в духовно отношение хора, в постоянен Дискомфорт, който ще преодоляват с утешителни заместители (и подобно на наркомани ще повишават дозата, докато един ден положението стане или безнадежно, или...) и ще търсят своето утешение, истинското Утешение, но ще намират отново - заместители. Ще дойде обаче моментът (а той, може би вече е дошъл), в който на тези хора ще им остане само Вярата - вярата, че ще има справедливост и Христос, Аллах, или въобще Бог, ще изпрати възмездие.

Но те ще бъдат без капчица Надежда и ще започнат война - война именно срещу другите, които са ги оставили без надежда, а значи, все едно са им казали: "Вашето Утешение ще дойде в някой друг живот, но не и в този!".

Дори и сега вече се говори, че войната между "бедните" и "богатите" е започнала. Но тук не става въпрос само за материалната страна - бедни и богати, а именно за отнетата Надежда на милиони хора, които можем сега да наречем "бедни", защото им липсва Надеждата, и за тези, "богатите", които благодарение на силата - грубата сила, отнеха тази Надежда, (присвоиха чужди утешителни запаси, или даже ги изтръгнаха със сила), разправяйки на всички, че демократичните ценности са универсални, а значи и вечни и че всичко се прави в името на Демокрацията и Световната сигурност.

Лично аз съм сигурен, че повечето хора на тази планета са със съвсем скромни материални изисквания и претенции. Може би, ако ги получат, ще се появи алчност и ще поискат още, но това е съвсем друго нещо. Работата е там, че дори най-елементарните материални блага са недостъпни за милиарди...

Но, както виждате, повечето от тях търпят. Търпението е Вяра. Те вярват, че това няма да е винаги така, че светът ще стане по-добро място за живеене, че прогресът и новите технологии ще помогнат да се решат материалните проблеми. Но те не само вярват в това, те още се и надяват! Вярват, че това ще стане, ако не през техния живот, то поне за децата им. Надяват се, че поне децата им ще живеят по-добре! И искат да изпитат именно това Утешение - да се потвърди поне Надеждата, че техните деца ще живеят по-добре! Но когато се отнеме и тази надежда, тази последна надежда, Вярата се превръща в "оръжие", в единствения способ да се търси справедливост и възмездие. И съвсем естествено е в такива случаи свещените книги и техните "заповеди" да се тълкуват по друг, съответен на реалността начин...

Да, Идеологията на глобалната икономика, силната власт на парите, както и натрапените ценности, не ни обещават Утешение. Казано по-простичко - не се вижда нищо утешително в това направление. Но едно е сигурно - ще ни предложат утешителни заместители. Ще ни научат още от малки да не правим разлика между истинските утешители и техните заместители - даже ще приемаме последните за единствено възможните и правилните.

Не бих искал да ви изглежда, че проповядвам някаква друга идеология или революции (макар че историята показва, че това не е "забранен метод" за осъществяване на по-радикални промени в обществото). Напротив, струва ми се, че само констатирам вече известни неща, като се стремя да ги назова с имената им...

Спомнете си, че Комунизмът като идеология изглеждаше привлекателен (особено като си закърмен с него от най-ранна възраст), но на практика се реализира нещо съвсем друго - съвсем противоположно - та чак до отвратителност. Сега Демокрацията ни изглежда привлекателна, но след нейната "реализация" в Югославия, Афганистан и Ирак, започва да ми мирише на гнило.

И няма нужда да се оправдавме с тероризма (който между другото считам че е ответна реакция, а не първичен стимул), срещу когото сега се бори целият свят. Водачите на така наречените терористи са богати в материално отношение хора, т.е. имат поне пари, но, кой знае защо, това не им носи утешение...

Но за тероризма и терористите ще поговорим на отделно място...

 5. ТЕХНОЛОГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И УТЕШЕНИЕ

Налага се да констатираме, че колкото повече се развиват технологиите, толкова повече се променя начинът и стилът ни на живот. От една страна, "технологичният прогрес" е нещо много положително и се възприема от по-развитата част на човешката цивилизация като необходимост и неизбежност на общественото развитие. От друга страна обаче, сигурно няма да сме далеч от истината, ако изкажем мисълта, че Биологичното в нас не успява да догони Технологичното в обществото - темповете на развитие на човешката биология, по всичко личи, са далеч по-бавни от тези на технологичното развитие. Естествено е да си зададем един главен въпрос, за който, улисани в ежедневните проблеми, не само че не се сещаме, но даже и да сме си го задавали или не сме си отговаряли, или не считаме, че е необходимо да му се обръща внимание.

Какво е влиянието на разликата в скоростите между двата процеса - биологичната еволюция и технологичната еволюция?

Напълно е възможно някъде по света (и даже не на едно място) да се работи по проблема, т.е. да се провеждат необходимите изследвания и да се правят съответните изводи и прогнози за бъдещите процеси. Но лично аз нямам представа и не знам за резултатите от тези изследвания (ако се правят - а почти сигурно е, че се правят). Вие чували ли сте нещо по въпроса? И ако "да", какво по-точно?

Разбира се, тук трябва да изключим появяващите се периодично информации от различни източници, че еди-кой си техногенен фактор влияе върху например "озоновата дупка" и оттам върху човека, или пък, че еди-коя си нова технология увеличава броя на генните мутации, или че използването на мобилните телефони повишава честотата на туморните заболявания на мозъка и т.н. При провеждането на такива "изследвания" е много важно да се знае как именно са били проведени и как е обработена получената информация - това от една страна, а от друга (много важно в днешно време!) - да се знае кой е финансирал "изследването" (и защо точно той?!).

Стремежът на обществената идеология е да създаде у нас представата, че прогресът - именно технологичният прогрес, е нещо, което има много повече плюсове, отколкото минуси (това е в по-мекия вариант) или че без технологичното развитие и новите технологии ние не можем и просто ще изостанем от развитието на Цивилизацията, т.е. нецивилизовани ще сме (по-категоричният вариант).

Освен това, се твърди, че новите технологии са винаги насочени към облекчаването на нашия живот, т.е. правят го по-лесен. Както сами разбирате, и двете твърдения са най-малкото дискусионни.

Дори бегъл поглед върху историческото развитие на което и да е общество, ще ни покаже, че постиженията му във всяка област на обществения живот са били значителни в продължение на стотици, а даже и хиляди години, без например да е използвало "благините" на електричеството. Да, безспорно електричеството ни даде много - светлина, топлина, енергия, редица нови средства за производство на материални блага (а освен това и телевизия!, интернет!) и т.н. Но, нека си припомним, че улеснявайки ни като че ли в начина ни на живот, същото електричество погуби (и продължава да погубва) огромни количества не само материални блага, но и хора. Спомнете си само пожарите - за колко от тях причините се обясняват само с две думи: "късо съединение"...

Даже няма да се спирам на предполагаемите възможности за изключително ужасяващи техногенни катастрофи - те ще бъдат все повече и все по-мащабни! И това е особено добре известно на специалистите, а ние с вас ще научаваме нещата както обикновено - от новините, и то толкова, колкото ни е позволено да знаем...

Не, не съм против новите технологии! Даже съм за! Но, основната ми мисъл бе, че, носейки "облекчение" в някаква област от живота ни, те, технологиите, носят със себе си и обратната страна - правят живота ни по-сложен, по-труден в друга, почти винаги неочаквана за нас, област. Освен това, всички нови технологии поставят пред нас и нови изисквания, които ние сме принудени не само да усвоим, но да направим това своевременно. И тук отново е необходимо да си спомним, че скоростите (и ускоренията) на двете еволюции - биологичната и технологичната, са различни!...

Как мислите, коя част от нас, от нашата личност ще трябва да се справя с постоянното противоречие между бързо развиващите се технологии и изоставащото Биологично?

Правилно! Нашето Аз, нашето Его. Само Его е способно да извърши това "чудо"! Но каква е цената? Постоянното напрежение, необходимостта от нова и надежна информация, както и необходимостта от постоянно поддържане на обратна връзка с бурно променящата се действителност, ще се излее с цялата си сила върху най-важната за нашето Его структура - върху нашия Възрастен. Следователно, неговият Дискомфорт (на Възрастния) е гарантиран! Почти е сигурно, че за повечето хора съществува праг, а той не е много висок, след достигането на който приемането на новата информация и разбирането същността на нещата ще стане невъзможно...

Какво ни очаква тогава? Толкова ли е трагично положението и има ли изход от него?

Можем да предположим за начало, че отслабването на Възрастния поради претоварването и умората, ще доведе до нарастване броя на "погрешно" взетите решения - броя на грешките в нашите действия и поведение като цяло, и то именно тогава, когато е необходима реална оценка на конкретни, а не стандартни ситуации.

Отслабването на позицията на Възрастния в Его, от друга страна, ще доведе до борба за завладяване на Его между Естественото Дете и системата Р-АД. Не е известно кой ще надделее - за всяка личност това ще става по конкретен начин, зависещ от индивидуалните особености. Но крайният резултат ще бъде разбалансиране на Его, преобладаване на най-силното его-състояние (това, което е успяло да спечели битката с останалите), а Възрастният ще изпадне в позицията да бъде използван като информационен склад, но не и като съвкупност от методи за оценка на реалността и вземане на адекватни решения. Този дисбаланс в Его ще доведе до натрупване на множество грешки в действията и схемите на поведение на личността, което от своя страна (особено при сблъсък и с някоя обществена институция или да го наречем по-общо - "социален фактор"), ще допринесе за влизането в значителен по сила и сложност на структурата си Дискомфорт.

От друга страна, ще се прибави и ефектът от постоянното търсене на Утешение, но само за структурата завладяла Его и за сметка на останалите, като намирането му ще става все по-трудно и даже още в началото може да се започне с утешителни заместители.

Описаната картина в крайна сметка ще ни се представи като състояние на Неутешеност (хроничен Дискомфорт), прекъсвано от епизоди на Неутешимост (остър Дискомфорт). В медицината това състояние ще бъде определено като един от видовете неврози или т.нар. невротични реакции.

Да, супертехнологизираният свят, би трябвало да се очаква, ще увеличи нашия Дискомфорт и броя на различните видове "неврози" ще расте. Но не само "невротичните състояния" ще се срещат все по-често и по-често - ще се появяват периодично нови, непознати дотогава "заболявания", "атипични състояния", "синдроми" и отделни "симптоми". Ще станат по-чести и опитите от страна на личността, които ще търсят решение на проблемите в "нестандартни" и "неконвенционални" методи на въздействие и "изцеление".

А икономиката и обществото ще отговорят на "търсенето" с необходимото (и даже по-голямо) по обем "предлагане" или на най-невероятни панацеи - универсални средства, помагащи при всякакви проблеми, или с високотехнологични и изключително тясно специализирани средства, решаващи точно определен единствен проблем, но затова пък "гарантирано 100%". Само ще трябва да си ги купите тия "неща" или "услуги", но за тази цел трябва да имате пари, а за да имате пари трябва..., но да не започваме отначало.

И така, това, което бих искал да споделя с вас по разглеждания въпрос, е, че технологичното развитие е много хубаво нещо, но то не е всичко - това е само една от възможните алтернативи. Светът е живял (и то не по-зле) хиляди години без леки коли, телефони, компютри, телевизори, автоматични перални, хладилници и т.н. Някои микрообщества и сега си живеят без тези "дарове и плодове на Цивилизацията".

Но не си мислете, че ще ви агитирам да се връщаме назад - не! Посоката е друга - да използваме максимално ефективно новите технологии е само половината от същността на ставащото около нас, другата половина се състои в познаването на "страничните ефекти" на всяка технология и съобразяване на общественото развитие с тях. Защото именно обществото би могло, обединявайки усилията на своите отделни личности, да помогне на изоставащото биологично развитие.

"Би могло" обаче не означава,че това ще се случи - и ние, всеки от нас като отделно взета личност, сме длъжни да знаем, че най-добрата помощ ще получим от... себе си! Е, може би и от малкото близки, които ще бъдат склонни да ни помогнат, когато изпаднем в Неутешеност. Не бива да забравяме, че те решават същите или аналогични проблеми...

Затова и споделям с вас тези мои мисли - ако ние разберем и осъзнаем, че ни е нужно именно Утешение, ако осъзнаем кое е най-адекватното за нас Утешение, то ние сме изминали вече половината път. Тогава и технологиите ще изглеждат по друг начин (а не да мразим "по принцип" всяка техника и технология, често смятайки ги за едно и също нещо) - ние ще се стремим да ги използваме наистина за облекчаване на живота ни.

В процеса на търсене и постигане на нужното ни Утешение вече ще можем да използваме всички технологични възможности - единственото може би условие е поне да не пречим на другите също да получат своето Утешение, а когато можем - и да им помогнем. Когато утешаваш някого, когато раздаваш Утешение, има макар и малък шанс да получиш същото и ти - точно тогава, когато ти е най-нужно, а не можеш да се справиш сам и всичко изглежда безнадеждно.

Изводът, който бихме могли да си направим, е, че дори и да изостава биологичната еволюция от технологичната, ние притежаваме в себе си, в цялостната си личност, една силно подвижна и с възможност за адекватна реакция структура, която нарекохме Его. Да, именно нашето Аз е тази част от личността ни, която би могла да отговори на предизикателството на новите технологии - на бързите темпове на технологичната еволюция, компенсирайки по този начин слабостите на нашата биологична основа. И не само това - именно Его е призвано да "дърпа" личността напред и да догонва технологиите (които се създават повече с цел да обслужват обществото, а не отделно взета личност).

Но, както се сещате, за да функционира пълноценно Его, трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да го утешаваме постоянно - всеки ден, всеки час, всяка минута!...

 6. НАСИЛИЕ И УТЕШЕНИЕ

Предлагам ви, преди да продължите четенето нататък, да се върнете на първа част, трета глава, и да прочетете още веднъж за техниката на утешаване наказание. За да не повтаряме тук кои са така наречените садисти и мазохисти, ще ви помоля, четейки по-нататък, постоянно да имате предвид и тази възможност за обясняване на дадено, конкретно осъществявано насилие. А иначе тук ще се спрем и на другите възможни причини - не бива обаче да очаквате, че ще получите пълна информация по въпроса, защото в това разглеждане ни интересуват неща, погледнати от по-друг ъгъл...

И така, вие знаете, някои хора много обичат насилието. Представено в най-разнообразни форми насилието е често (ние знаем това) средство на избор при решаване на най-различни проблеми - включително и когато се осъществява с цел да се получи удоволствие от страданието на другия (или другите), или дори с цел да се получи Утешение. Да, правилно прочетохте - този, който използва насилието, може да постигне Утешение за сметка, разбира се, на унищожаването или отнемането на утешителните запаси на жертвата (така се нарича обикновено подложената на насилие личност) и вкарването й в състояние на различен по продължителност, съдържание и дълбочина Дискофморт, а понякога и унищожавайки физически личността (жертвата).

Много често отнетите утешителни запаси са материални обекти или техният всеобщ еквивалент - парите. От друга страна, насилие се извършва и поради завист, че друга личност (или личности) притежават определени качества, свойства, обекти, обществена позиция или каквото и да е там, които липсват или са в по-малко количество у насилника (или агресора). Това ни кара да дадем по-друго определение на понятието "завист" - от гледна точка на Утешителния анализ.

И така, завистта е Дискомфорт, главно у Детето на завиждащия, причинен от неосъзнато напълно чувство за несправедливост, че разпределението на утешителните запаси между личностите е "неправилно", т.е. несъответно на възможностите и структурата на отделно взетите личности. Завиждащият винаги смята, че той е ощетен, а еди-кой си е облагодетелстван, при това неоснователно (т.е. несправедливо).

Колкото и да изглежда елементарно, чувството на завист е силен консуматор на утешение у завиждащата личност, защото винаги е "облечено" в силни отрицателни емоции (по което съдим, че става въпрос именно за Дискомфорт у Детето). От друга страна, ще ви предложа да разглеждате завистта като пасивна форма на насилие - готова много често, особено при наличие на възможност, да премине в своята активна форма - конкретно осъществено насилие.

Можем също да предполагаме, че обикновено когато става въпрос за именно такъв преход - от завист към насилие, инициативата произхожда най-вече от Естественото Дете, което може да бъде или да не бъде подкрепено от Адаптираното. Това е особено възможно при противоречив Родител, ограничен Възрастен (който не може да контролира силните емоции на Детето) и "рехавото", на тази основа, Суперего.

Ние тук няма да се спираме на насилието, осъществявано от така наречените "силови структури" на обществото, от неговия "репресивен апарат". Този вид насилие се осъществява със съвсем други цели - главно за запазване на общественото статукво и стабилността на властта. От друга страна, определени неформални групи от обществото също могат да осъществяват редица насилствени действия, като, отново искам да подчертая, там се търсят други ефекти и се преследват други цели.

За нас е важно (поне на първо време) как стига до решение да приложи насилие дадена конкретна личност върху друга такава. Една от възможните причини вече споменахме - завистта (разгледана с новото съдържание, което и дадохме).

Друга съществена причина е, че по насилствен път понякога е много по-лесно да получиш Утешение или Псевдоутешение, влагайки само едно - своята собствена (обикновено физическа) сила. Отново си спомням за поговорката "Като има сила - ум не трябва!". Още повече - когато е сигурно или почти сигурно, че жертвата не може да се противопостави на насилника в момента на насилието или да му причини някакъв Дискомфорт след това (т.е. насилието ще остане безнаказано) Такива ситуации и възможности обаче има много повече, отколкото са случаите на осъществено насилие. На какво се дължи това?

... Преди да се постараем да отговорим на този въпрос, бих искал отново да отворя една скоба.

Знаете вече, че Утешението е Най-благоприятното състояние, към което се стреми точно определена част от нашата личност - Его. В случаите, когато насилието се извършва от личности, за които можем да твърдим, че тяхното Его на практика го няма (т.е. увредени личности) или в момента на насилието е било напълно блокирано - главно от Ид, говорим, че насилието е било осъществено с цел да се получи някакво Удовлетворение - било на импулси, нагони, инстинкти от Ид или пък като резултат от императивни импулси, идващи от Соматичното. Много често такъв е именно случаят при изнасилване. Насилникът не получава Утешение - той получава Удовлетворение и това често се доказва от практиката, поради очевидната слабост на Его (което не може да контролира такива императивни нагони и импулси) или поради факта, че насилието се осъществява при променено състояние на съзнанието, изразяващо се основно в неговото подтискане (алкохол, наркотици) или пък предизвикване на състояния на еуфория и безкритичност към последствията (или качествени промени в съзнанието например с халюциногени), а оттам и отслабване на ролята на Его, включително до неговото пълно блокиране. Тези случаи са много добре познати както на криминалистите, така и на психиатрите.

Друг е въпросът, че за жертвата няма никакво значение, какви са целите на насилника и какъв е водещият мотив или причина за осъщественото насилие. Жертвата ще изпита във всички случаи Дискомфорт и ще се нуждае от продължително възстановяване на утешителните запаси и утешаване с помощта на най-различни техники и средства - разбира се, ако не е унищожена физически, вследствие на приложеното върху нея насилие (едно изключение - жертвата би могла да се чувствува утешено единствено и само ако принадлежи към групата на така наречените мазохисти - хората, които получават както удоволствие, така и Утешение от упражняваното върху тях насилие, но те пък го възприемат като наказание)...

И така, каква е най-общата характеристика на личността, която упражнява насилие над друга личност (личности) с цел получаване на Утешение?

Първо, тук не е от значение интелектът - той може да бъде повече или по-малко развит. Следователно, Възрастният може както да се противопостави на избора на насилието, като метод за получаване на Утешение, така и да го подкрепи. Във втория случай мотивацията може да бъде например описаната завист (ревността е частен случай на завистта) или отмъщение. Всички имаме някаква изградена представа за това какво е отмъщението. Тук само ще допълня, в разглеждания контекст, че насилието, осъществено с цел отмъщение, предполага, че насилникът преди това е бил жертва на насилие. Получавайки възможност и/или ситуация, да си върне отнетите по насилствен начин Утешение и утешителни запаси или даже да придобие повече от загубеното, бившата жертва се превръща в насилник, най-често съвсем съзнателно и с цялата подкрепа на Възрастния.

Второ, Родителят на такива личности е пълен с противоречиви инструкции по отношение на повечето области в човешкия живот, но над този фон се извисява основната инструкция, която може да бъде изразена приблизително така: "Един път живееш! Най-важният човек на света си ти! Вземи от живота колкото можеш повече и без да се спираш пред нищо! Използвай всичко за постигане на целите си - включително и хората! Всичко трябва да си вземеш сам - отстранявай тези, които ти пречат! И помни - по-силният винаги печели и има право! Победителите не ги съдят! За тях няма забранени неща!"

Трето, Адаптираното Дете, подготвяно и поощрявано от Родителя да води именно такъв стил на живот, започва да придобива определени умения (например да борави с определении оръжия до автоматизъм), и обратно - изпитва Дискомфорт, ако не изпълнява основната инструкция - в резултат на това, неговата алчност (в най-общ смисъл на понятието) се развива максимално и вече практически няма сила, която да го спре да изпълни желанията си. Още повече - те са щедро одобрявани от Родителя.

Четвърто, при такава система Р-АД - описаната по-горе - както и без контрола на Възрастния (а още повече, ако той подкрепя Р-АД) Естественото Дете ще бъде толкова изобретателно и ненаситно в желанието си да получи Успокоение, че ще допусне проявата на много от своите най-силни страсти и фантазии (за него те няма да бъдат "забранени" нито от Родителя, нито от формациите на Суперего), с цел да преживее "невероятни" усещания и емоции, голяма част от които ще са свързани с използването на другата личност (личности) като обикновен инструмент за постигане на удоволствие или играчка, с която можеш да правиш каквото искаш. В такава "обстановка" особено ако осъществяваното насилие остава ненаказано (т.е. липсва Дискомфорт, причинен от жертвата), Естественото Дете започва да се възприема като център на всички събития, ставащи около него, заразявайки постепенно с тази идея цялото Его - достига се до висша степен на Егоизъм.

Всичко, което разгледахме по-горе, е значително схематизирано, за да се види "графичното", основната структура на Его, на избиращите насилието като метод за постигане на Утешение. Много често обаче се постига Псевдоутешение, особено когато поне една от структурите на Его не е "съгласна" с метода на утешаване - тя винаги след акт на насилие ще "пищи", ще изпитва по-силен Дискомфорт, отколкото преди това. Още повече - ще бъде подкрепяна и от съответната структура на Суперего. А щом след постигането на миг-утешение, следва повишен Дискомфорт - избраният път за утешаване е погрешен и се стига до Псевдоутешение. Следователно, в тези случаи можем да твърдим, че насилието е само утешителен заместител за използващата го личност.

Ние, разбира се, можем да разглеждаме надълго и нашироко Дискомфорта, причинен на жертвата, но доколкото той е по-специфичен по своето съдържание и методи за излизане от него, то, подробното изложение на възможните терапевтични и утешителни техники излиза извън рамките на настоящото изложение. Нещо повече - този въпрос се нуждае от комплексно, интердисциплинарно разглеждане (т.е. включващо постиженията на редица научни и приложни дисциплини и използването на комплекс от най-разнообразни подходи и методи за въздействие), което би могло да бъде предмет на по-специализирано и конкретно изследване.

Тук ние сме принудени да продължим по-нататък, където насилието преминава в някои свои специфични форми, касаещи не само отделните личности, но и обществото като цяло. Но тъй като почти всички форми на насилие могат да бъдат разглеждани като консуматори на утешение от гледна точка на жертвите, то - искаме или не, трябва да продължим по-нататък, с риск да предизвикам у вас Дискомфорт, дори само с това, че така подробно се спирам на тези въпроси.

Но, нека вярваме в поговорката: "Всяко зло - за добро"...