Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща

• 
  бибероните;
  
• 
  всички видове наркотични вещества или лекарства (при употребата им без медицинско назначение, или така нареченото "лекарско предписание");
  
• 
  злоупотреба с алкохол (при липса на злоупотреба приемаме, че алкохолът е част от храната);
  
• 
  злоупотреба с количеството и вида на поеманата храна;
  
• 
  тютюнопушене (след преминаване на определен праг - конкретен за личността);
  
• 
  притежаването и използването на модните за момента продукти за бита, дрехи, техника от различен тип - не компютър, а "най-добрия" компютър, не мобилен телефон, а "най-готиния за момента" GSM и т.н., и т.н.;
  
• 
  "оригинален", епатичен външен вид, постигнат с помощта на каквито и да са средства, докато е все още в рамките на обществено търпимото;
  
• 
  лъскавата опаковка или външен вид на обекта, когато го прави предпочитан пред аналогичен по своите качества и употреба обект;
  
• 
  голяма част от компютърните игри;
  
• 
  интернет - когато се използва за място за изява на собствената "неповторимост";
  
• 
  колекциониране на вещи, предмети и обекти главно заради външния им вид - например различни лъскави играчки, "красиви" кутийки от сапун, салфетки, календарчета, запалки, монети, книги (но само заради красивото им оформление) или от по-скъпите обекти (когато човек има възможност) - бижутерия, скъпоценности, антиквариати, автомобили, мотоциклети, яхти, къщи;
  
• 
  развлечения, предполагащи снемане на социалните роли и лична изява - дискотеки, частни неформални вечеринки, различни видове talk-show - тези, които показват, че "аз не съм като другите" и пр.;
  
• 
  организиране на различни състезания по "оригиналност", както и поставянето на всякакви лични рекорди, записани в книгата на Гинес например;
  
• 
  повечето средства, предназначени за полово задоволяване или самозадоволяване - продаваните в "секс-шоповете" например или дори отиването при проститутка (все пак в някои държави тази услуга е легализирана);
  
• 
  гледането на телевизия.
  

• 
  похвални награди и/или отлични оценки в училище;
  
• 
  участието в кръжоци, клубове по интереси, в отбора на... по... (но не на професионална основа);
  
• 
  притежаването на всякакви видове дипломи, сертификати за квалифицираност, звания, степени, ордени, медали, награди и др. подобни, които не променят на практика положението ти в обществото;
  
• 
  правенето на предсказуема кариера в дадена йерархия, когато крайното достижение се отличава от началното (от това на старта) главно по мястото в йерархията, но останалите различия са несъществени;
  
• 
  съгласието да се притежава обществено определен минимум от материално-битови условия, за които се внушава, че са достатъчни и че луксът е само за избрани;
  
• 
  купуването и притежаването на предмети и вещи само защото другите около нас си ги купуват и/или ги имат, т.е. конформизъм ("да съм като другите") по отношение на материалното;
  
• 
  участието във формализирани развлечения, обществени ритуали, различни видове talk-show - такива, които показват, че "и аз съм като другите" или защото "така правят другите", т.е. конформизъм по отношение на нематериалното;
  
• 
  организиране на различни състезания и игри, показващи доброто владеене на обществено желани и приемливи умения и способности (разбира се, със съответните награди - включително "утешителни");
  
• 
  гледането на телевизия.
  

• 
  декларирането на справедлив ред в обществото и пропагандата на обществените ценности въобще;
  
• 
  съществуването на написани закони и възможността да отстояваш своите права в държавна, т.е. легитимна институция - каквато е например съдът;
  
• 
  възможността да гласуваш за или против тези, които ще бъдат във властта;
  
• 
  правото да изказваш свободно мнението си (когато обществото позволява това);
  
• 
  възможността да се храниш не по-зле (или даже по-добре) от другите - главно чрез създаване на все по-евтини и масови хранителни продукти за сметка на тяхното качество и количество, но представяни като еквивалентни на оригиналните;
  
• 
  съществуването на обща за всички държавна или партийна идеология - особено национализъм и/или патриотизъм;
  
• 
  съществуването на обща за всички (или за повечето членове на обществото) религиозна принадлежност и/или определеност, подкрепяна от държавата и властта;
  
• 
  възможността за участие и самото участие като редови член (без обаче да се "убива" надеждата, че можеш да се движиш "нагоре") в партии, движения, клубове, съобщества и подобни сдружения, особено когато те са на власт или са "сателити" на властта;
  
• 
  когато се демонстрира признание на каквито и да са заслуги чрез държавни награди или предоставянето на "пост", от който нищо не зависи - "началник без подчинени";
  
• 
  участие в различни обществени ритуали, церемонии, както и национални празници;
  
• 
  поддържането на консерватизма и конформизма, както и създаването на различни комитети и организации по "опазване на нравствеността", "съблюдаване на неписаните обществени закони - особено моралните", "спазване и запазване на традициите" и т.н.;
  
• 
  идеологическа подкрепа на изискването да се притежава обществено определен минимум от материално-битови условия, за които се внушава, че са достатъчни и че луксът не е за всеки;
  
• 
  даване на формална възможност да се следи за изпълнението на "обществените задължения" ("доброволните отряди" например) и Дълга към Родината, т.е. даване на формална възможност за осъществяване така наречения "обществен контрол";
  
• 
  подкрепя се (включително и материално) възможността собственото ти мнение да съвпада с "общественото" - прокламирано от държавата или някои нейни институции (т.е. от тези, които са на власт);
  
• 
  пълно отричане от страна на държавата и властта на съществуването на "двойните стандарти" и постоянно представяне на обществената справедливост като основен белег на цялото общество;
  
• 
  подхранване на надеждата, че при определени условия можеш да влезеш непосредствено в структурите на властта (т.е. да станеш един от привилегированите);
  
• 
  гледането на телевизия.
  

• 
  създаване на илюзията, че личността има достъп, ако не до всяка, то почти до всяка информация - стига само да пожелае;
  
• 
  създаване на всевъзможни учебни заведения и образователни структури, които уж дават възможност да получиш необходимия ти минимум от методи за оценка на реалността, а всъщност до голяма степен се занимават с възпитание в полза на обществото;
  
• 
  продажба и получаване непълна информация, но представена като изчерпателна по дадения въпрос;
  
• 
  възможността да се занимаваш с творчество (но такова, което е необходимо на държавата и така нареченото "общество");
  
• 
  постоянно хвалене и говорене в полза на "интелигенцията" (но с цел, нейното използване);
  
• 
  гледането на телевизия - за да се получи информация и да се сравни как живеят и какво правят другите;
  
• 
  интернет - като дадена възможност за получаване и обменяне на информация, но трябва да имаш компютър, да си плащаш на провайдъра, телефонните сметки и т.н.;
  
• 
  мобилните телефони - можеш да получиш информация, където и да се намираш (разбира се, ако си плащаш редовно за тази възможност).
  

В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

ЗАКЛЕХ СЕ!

Тъй като по-голямата част от моето изложение е вдъхновена от работите на Зигмунд Фройд (Sigmund Freud) и Ерик Бърн (Eric Berne), то тук ще ви бъдат представени някои от основните произведения на двамата изследователи на човешката душа. Заглавията ще ви бъдат дадени на български език, но ви моля да имате предвид, че при различните издавания на посочените произведения преводът на заглавието не винаги е бил един и същ. Освен това, не всички от посочените по-долу книги съм чел на български език, по-скоро главно на руски.

Исках да напиша по нещичко от биографиите на Фройд и Бърн, но се отказах - оставям на вас да намерите тази изключително интересна информация.

Само ще ви кажа, да обърнете внимание на съвпадението, че и двамата са родени през май. Фройд има еврейски произход, а истинското име на Бърн е Ерик Леонард Бернщайн (!), което той сменя на Бърн (Берн), когато получава американско гражданство (в периода 1938-1939). Фройд е роден в градчето Фрайберг, Чехия; Ерик Бърн е роден в Монреал, Квебек, Канада. Фройд умира след около 16-годишни мъчения, свързани с рак на долната челюст (той даже уговаря личния си лекар да му въведе голяма доза морфин - избирайки по този начин смъртта именно на 23.09.1939). Ерик Бърн умира от инфаркт на 15 юли 1970, малко след като е завършил последната си книга "Какво казвате, след като кажете "Здравей!".

 

Трудове на Зигмунд Фройд (06.05.1856-23.09.1939)

1. 
   Въведение в психоанализата
   
2. 
   Аз и То
   
3. 
   Психология на масите и анализ на човешкото "Аз"
   
4. 
   Детската душа
   
5. 
   Отвъд принципа на удоволствието
   
6. 
   Ерос и култура
   
7. 
   Тотем и табу
   
8. 
   Психология на безсъзнателното
   
9. 
   Психология на сексуалността
   
10. 
    Тълкуване на сънищата
    
11. 
    Страхът
    
12. 
    Мойсей и единобожието
    

1. 
   Игрите, които хората играят. Хората, които играят игри
   
2. 
   Транзакционният анализ в психотерапията
   
3. 
   Познай себе си. Психиатрия и психоанализа - за всички, които се интересуват
   
4. 
   Сексът в човешката любов
   
5. 
   Лидер и група. За структурата и динамиката на организациите и групите
   
6. 
   Транзакционен анализ: един нов и ефективен метод за групова терапия.
   
7. 
   Какво казвате, след като кажете "Здравей!"
   

 10. ТАЙНСТВА В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

От друга страна - включването на това приложение в книгата е направено с цел да се покаже колко важни за нас са ритуалите, мистичното и тайнственото. Те са пряко свързани със същността на разгледаните от нас структури в Его и Суперего, но, разбира се, най-вече с Детето (и Естественото, и Адаптираното) и Родителя, както и със Суперего като цяло. Може би най-малко е причастен Възрастният, но той пък често взема правилното решение, че за конкретната личност само с помощта на свещените книги, мистичното, тайнственото, може да достигне онази хармония между Детето, Родителя и Суперего, която би дала възможност на личността да постигне търсеното от нея Утешение.

В теорията и практиката на Православната църква тайнствата са "църковни свещенодействия", "духовно-осезаеми средства за спасение". Те представляват определени ритуали, т.е. видими "знаци и действия", чрез които се дава "невидима Божия благодат", която очиства нашите "грехове", "освещава" човешката ни природа и ни дава сили по пътя към "вечния живот".

Практикуват се седем тайнства:

• 
  Кръщение;
  
• 
  Миропомазване;
  
• 
  Евхаристия;
  
• 
  Покаяние;
  
• 
  Свещенство;
  
• 
  Брак;
  
• 
  Елеосвещение.
  

Православната църква различава действителност и действеност на тайнствата. За да бъде едно тайнство действително, е нужно:

1. 
   Извършителят му да е законно йерархическо лице (презвитер или епископ);
   
2. 
   Извършителят да призове Светия Дух и да произнесе необходимата за тайнството сакраментална формула, и
   
3. 
   Да е налице определеното за тайнството вещество.
   

Православната църква казва още, че тайнствата са "средства за освещаване на вярващите християни", но те обаче "не действат механически и не дават светост". "Светостта" се постига с голямо усърдие, чрез... "вяра, надежда и любов"(!).

Всички тайнства са "установени" от Иисус Христос.

И така, нека надникнем в тайнството на тайнствата, макар и това да са само едни от възможните тайнства - на Православната църква. От друга страна - след като знаем към какво се стреми през живота си всеки от нас, ще ни бъде по-лесно да осъзнаем посланието, закрепено във всяко тайнство.

 

ТАЙНСТВО КРЪЩЕНИЕ

Кръщението е единственото тайнство, което се извършва над нехристиянин и чрез което кръщаващият се става християнин. Образно казано, то е "врата" за влизане в Църквата и условие за участие в нейния "духовно-благодатен" живот.

Видимата страна на тайнството Кръщение е трикратното потапяне във вода и произнасянето на сакралната кръщална формула: "Кръщава се Божият раб (или рабиня) в името на Отца и Сина и Светия Дух". Към видимата страна се отнасят още и обредите (съвкупност от установени от обичаите и традициите действия, явяващи се в случая елементи на религиозните ритуали) отричане от дявола, обличане на бяла дреха, възлагане на кръст върху кръщавания, палене на свещи и обикаляне на купела.

Невидимата страна на тайнството Кръщение е действието на Божията благодат над кръстения. Благодатта на Светия Дух го очиства от първия грях и от извършените лични грехове (ако кръщаващият се е възрастен), "възражда го духовно и го освещава".

Божията благодат не действа механически и сама не изгражда спасението на отделната личност, а подпомага, стимулира и укрепва волята й по пътя към нравственото съвършенство и спасението. Чрез благодатното действие на Кръщението силите на човешкия дух се подновяват и човек добива възможност да расте свободно в духовно отношение и "да укрепва в доброто".

От желаещия да приеме тайнството Кръщение се изисква вяра и покаяние. Знаем обаче, че Православната църква кръщава както възрастни, така и деца. Децата нямат нито вяра, нито покаяние, но те биват кръщавани поради или заради вярата на своите родители и на "възприемниците" (кръстниците) си.

В Стария Завет се извършвало обрязване над 8-дневни бебета. В Новия Завет обрязването е заменено с Кръщението.

Право да извършват тайнството Кръщение имат презвитерите и епископите. Но при екстремни обстоятелства (главно опасност от смърт) Кръщението могат да извършват дякони и дори миряни, но самите те (миряните) трябва да са кръстени в името на троичния Бог.

 

ТАЙНСТВО МИРОПОМАЗВАНЕ

Миропомазването е тайнство, в което на кръстения при помазване частите на тялото с осветено миро и произнасяне на сакраменталната формула: "Печат на дара на Свети Дух" се дават благодатни сили, необходими за укрепване и израстване в новия живот.

Видимата страна на тайнството Миропомазване е помазването с осветено миро на челото, гърдите, очите, ушите, устата, ръцете и краката на кръстения. Това помазване се прави кръстообразно и всеки път извършителят на тайнството (презвитерът или епископът) произнася сакраменталната формула: "Печат на дара на Свети Дух". Миропомазването с осветено миро има следния смисъл:

• 
  челото - за освещаване ума или мислите;
  
• 
  гърдите - за освещаване сърцето или желанията;
  
• 
  очите, ушите и устата - за освещаване на възприеманото от тях;
  
• 
  ръцете и краката - за освещаване делата и цялото поведение на кръстения.
  

Право да извършват тайнството Миропомазване имат презвитерите и епископите. Мирото се освещава от патриарха заедно с епископите.

"Благодатните дарове", които се получават при тайнството Миропомазване, оказват своето въздействие върху целия живот на християнина, поради което това тайнство, както и Кръщението, не се повтаря - извършва се само веднъж в живота.

(Следователно, от гледна точка на Утешителния анализ Кръщението и Миропомазването са ритуали, извършването на които е с цел да се натрупат определен вид утешителни запаси за цял живот)

 

ТАЙНСТВО ЕВХАРИСТИЯ

Евхаристията е тайнство, в което вярващият и кръстен християнин приема Иисус Христос под вид на хляб и вино, след като те в определен момент на Литургията са претворени в тялото и кръвта на Христос. По този начин приемащият ги се съединява с Христос.

Видимата страна на тайнството Евхаристия включва веществата, които се използват при тайнството - хляб, вино и вода; богослужението, през времето на което се извършва тайнството и думите, при произнасянето на които хлябът и виното се претворяват в тялото и кръвта на Христос.

Съществуват определени изисквания към хляба и виното: "Хлябът трябва да бъде пшеничен и квасен, чист и по качество, и по начин на приготвяне. Виното трябва да бъде чисто, гроздово, с каквото Иисус Христос извършил тайнството, червено - да напомня с цвета си кръвта Христова, пролята на Голгота, и разтворено с вода - за спомен на това, че из ребрата на Голготския Страдалец, прободен на кръста, изтекла кръв и вода".

Невидимата страна на тайнството Евхаристия е онзи кулминационен момент, в който хлябът и виното със силата и действието на Светия Дух се претворяват в тялото и кръвта на Христос. Към невидимата страна се отнася и това, че вярващите, като се причастяват със светите Тайни, влизат в най-тясно единение със Самия Христос и в Него стават "съобщници" на вечния живот.

Тайнството Евхаристия се смята за необходимо за всеки християнин. То му служи за духовна храна и е извор на "вечно блаженство". Да пристъпват към приобщаване "тялото и кръвта Христови" и да ги приемат след необходимата подготовка могат всички християни, които са получили Кръщение и Миропомазване, и не само възрастните, но и децата. Като се приобщават със светите Тайни, вярващите освещават душите и телата си и получават "Божията благодат". От възрастните, пристъпващи към причастие, се изисква да се подготвят за това чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед.