Въведение в тантра тубтен Йеше въведение в тантра



страница7/9
Дата19.07.2018
Размер1.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА ВЪЗНИКВАНЕ КАТО БОЖЕСТВО

ОТ САМОСЪЖАЛЕНИЕТО КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО СЕБЕПРОЯВЯВАНЕ

Най-важно в тантристката практика е да усетиш вку­са, истинското изживяване на нещо, което има смисъл за теб. Няма значение колко малко е парчето шоколад, което получаваш, ти го опитваш и си доволен. Това е всичко. За­това онези хора, които наистина схващат нещо ясно със съзнанието си и после, в мига, в който са го разбрали, го приемат в сърцето си - тези хора са истинските практику­ващи. Те са онези, които получават шоколада.

Нашият нормален, раздвоен ум - така наречения реа­листичен ум - винаги приема, че нещо не е както трябва, нещо е непълно, аз или средата ми. Той винаги критикува. Това е симптомът на раздвоения ум: нещо е винаги пог­решно. Той винаги приписва допълнителни качества на то­ва, което вече съществува, или го подценява. Такъв изнервен, неудовлетворен ум никога не следва средния път. Съз­нателно или не той мисли: "Природата ми е нечиста. Роден съм в нечистота, сега съм нечист, ще умра нечист и ще свърша в ада!" Няма значение дали се наричаме вярващи или не, философи или атеисти; докато сме лишени от досег с първичната действителност, ние оставаме под влиянието на такива заблудени възгледи, които са в разрез със собст­вените ни интереси. Ако искаме да се освободим от всички болести на тялото и съзнанието, изключително важно е да изоставим всички такива погрешни, самосъжалителни схващания.

Какъв е проблемът ни? Той е, че чувстваме следното: "Аз съм най-лошият човек: нечист, изпълнен с омраза, не­веж и алчен. Толкова съм лош! " Такова мислене - поддър­жане на толкова ниско мнение за себе си дори и неизразено с думи - е напълно отрицателно. То е което трябва да из­чистим.

Тантра казва, че човешките същества притежават ис­тинска божественост. Ядрото на всяко човешко същество, същинската природа на всяка личност е нещо божествено, нещо чисто. За да разберем това и да приемем подобно схващане като неделима част от живота си, а не само умозрение, е необходимо, както вече дискутирахме, да се проя­вим решително като божество.

Проявяването като божество няма нищо общо с раз­личните култури или различните вярвания. Ти вече излъч­ваш. Когато излъчваш окаяния си образ, не си мислиш, че си част от определена култура. Просто го правиш. Затова спри да следваш този невеж навик. Развий силна гордост на божество и се проявявай като такова. Започни да живе­еш съобразно огромните си възможности.

Най-добрият, най-точният начин да практикуваме проявяването като божество е медитацията на трите кая. Великите учители на тантра от миналото, като Лама Дзонкапа, подчертават, че няма нищо по-важно от тази практика.
РАЗТВАРЯНЕ

Садханата на божеството, която практикуваме, може да съдържа сложно описание за практикуването на трите кая, но е достатъчно да се прилага съкратена версия, по­добна на следната. Започваме като си припомняме за убе­жището, което Сме намерили в Трите скъпоценности и раз­виваме искрена мотивация за постигане на просветление заради другите. След това се заемаме с гуру-иога, основата на тантристкия път. Визуализираме своя тантристки учител пред себе си и го виждаме като въплъ­щение на всички просветлени качества, които бихме иска­ли да развием в себе си. Представяме си, че гуру стига до темето на главата ни, разтваря се в светлина и слиза в сър­цето ни. Когато гуру потъва в нас по този начин, ние си ' представяме, че получаваме различните видения на смърт­та, които водят до появяването на финото съзнание от чис­та светлина. Така ние медитираме върху единението на блажената мъдрост на гуру със собственото си фино съзнание. Като се опираме на спомена за посвещенията, които сме получил и. и за досега, който сме имали с чистотата и състраданията на своя гуру, ние трябва да си представяме това единение като възможно най-блажено. Колкото пове­че блаженство сме в състояние да изпитаме, толкова по-добре би било за процеса на преобразуване.

Това фино, блажено усещане за единство е отвъд оби­чайните двойствени схващания. Когато всички обичайни проявления се разтворят в празното пространство на не-раздвоената мъдрост и моменталното велико блаженство, ние се съсредоточаваме върху това разтваряне възможно най-целенасочено. Трябва да си мислим: "Това е просвет­леното тяло на истината (дхармакая) и всъщност това съм аз." Като се отъждествяваме възможно най-пълно с дхар­макая, ние превръщаме обичайното усещане за смъртта в път към просветлението.

Като медитираме така върху дхармакая, схващанията ни за нас самите, към които сме се придържали, ще се раз­рушат. Това може да се окачестви като едно действително изживяване на пустотата. Не се обезкуражавай и не мисли: "Нямам никакво разбиране за пустотата. Не разбирам дори думата, нито как да практикувам каквото и да било!" Не мисли по този начин. Той само пречи. Все пак до някаква степен ние вече имаме представа за ясната светлина. Уми­рали сме много пъти в миналото, а тантра обяснява, че процесът на умирането автоматично включва откриването на ясната светлина и недвойствената същност на целост­ността. Не само когато умираме, но и по време на сън и ор­газъм ние усещаме какво е цялостност от чиста светлина.

До определена степен тези усещания разрушават конкрет­ните схващания на самосъжаляващото се съзнание, като ги смекчава по някакъв начин. Затова не се притеснявай до­колко задълбочено трябва да бъде разбирането ти за пусто­тата. За момента е достатъчно, че вече не си въвлечен в конкретните схващания за едно и друго. Просто остави своето вкопчване и му позволи да се разтвори в ясното пространство.

Остани буден и почувствай, че това будно съзнание е мъдростта, която прегръща всеобхватната шир на ясно, чисто пространство. В това пространство самосъжалява­щото се аз, хленчещо и оплакващо се за едно и друго, не може да се намери никъде. Изобщо не съществува. Позво­ли на ума си да остане в тази обширност, свободна от всички относителни догадки и всички неправилни функ­ции, разпознавайки я като действителното преживяване на дхармакая. Това е ясно, чисто, естествено състояние дори без следа от глупави мисли, напълно свободно от усложне­ните конфликти на его-то. Това е действителността и ти просто позволяваш на ума си будно да я обитава.

Може би такова обяснение за изживяването на ясната светлина не те удовлетворява. Разумът ти може би спори: "Почакай малко, Тубтен Йеше! Ако твърдиш, че пустотата не е нищо друго освен пустотата на пространството, то ти грешиш. Опростяваш една твърде сложна тема. Това не е възгледът на Нагарджуна. Това не е философията на Мадхямика Истинската пустота е различна от това да се прес­ториш, че се разтваряш в пространството".

Ти можеш да спориш по този начин. Можеш да ра­зискваш всички задълбочени философски възгледи и да доказваш, че разтварянето в пространството не е това, кое­то се разбира под пустота, но това всъщност е безсмислен спор. Защо? Защото такъв интелектуален подход към пус­тотата често става пречка за откриването на истинското усещане за пустота. Можеш да напишеш цяла книга убеди­телно опровергаваща пустотата като пространство или да спориш и разискваш цял живот, но би било пълна загуба на време.

Вярно е, че в обучението си ние се опитваме да доби­ем възможно най-правилен философски възглед за пусто­тата, за да можем да я разберем така, както Нагарджуна и всички други велики учени-медитатори са я разбрали. Но сега, по време на медитацията, ние не сме заети с изучава­не и анализиране. Ние сме заети с действие. А във връзка с постигането на дхармакая преживяването на ясната свет­лина, всички индийски и тибетски гуру са потвърдили, че пространството е първият пример за възприемане на не-раздвоението, или пустотата.

За да добиеш истинско усещане за пустотата, трябва да започнеш от някъде. Трябва да имаш някакъв опит, да усетиш какво представлява, за да преминеш отвъд ограни­чените, създадени от егото догадки за едно и друго. Това е основният момент. По някакъв начин трябва да се освобо­дим от всички груби, конкретни, ограничаващи схващания, които ни държат в капана на неудовлетворяващия възглед за нас самите и за всичко останало.

От философска гледна точка в пустотата няма форми, няма звуци, няма миризми и други такива. Този възглед може да се прехвърли в действително усещане като позво­лим всичко да се разтвори в пространството чрез поглъща­нето през процеса на смъртта. В този момент на разтваряне умът ти не може да осъществи контакт с привичният свят на сетивата. В ясното, светло пространство на пустотата няма цветове, ухания, усещания и прочие. Всички тесног­ръди, раздвоени догадки изчезват и в резултат естествено­то състояние на съзнанието ти може да излъчва, да прегър­не целия свят на действителността. Ти оставаш в това пространно, нераздвоено състояние толкова дълго, колкото можеш и чувстваш, че така си достигнал истинската дхар­макая: от нищо несмущаваната мъдрост на пълното прос­ветление.


ПОЯВЯВАНЕ ОТНОВО

А сега как преминаваш към преживяването на самб-хогакая Носейки се в пространството на дхармакая, ти се отпускаш, докато не остане нищо, което да смущава съзна­нието ти. Абсолютно нищо. После, след известно време догадките за относителността ще започнат да се надигат и да напрягат съзнанието ти, като привличат вниманието върху себе си. Това е моментът за теб да преминеш от дхармакая в самбхогакая. Само ти можеш да знаеш кога. Никой друг не може да каже какво става в съзнанието ти.

Когато това двойствено разтърсване се появи в ума ф ти, спомни си състрадателното си желание да помагаш на другите и създай силна решимост да се проявиш във форма, с която другите могат да се свържат. Тогава в пространството на нераздвоението - ясното, светло пространство на пустотата - започва да се появява нещо. То е като малко облаче, появило се внезапно в ясния, небесен простор Формата и цветът на това, което се появява в пространността на съзнанието ти в този момент, зависи от вида практика, който прилагаш. В много садханп той е сричка или буква, символизираща главното божество. Или може да бъде завъртулка, семенце или някаква друга форма. Но каквото и да е, то трябва да се разбира като фина проява на самото ти съзнание. Не е нещо, което наблюдаваш отстра­ни. Напротив, трябва да се чувстваш напълно единен с него. То е формата на собствения ти възникващ ум.

И тогава, точно както твърдо определи пространната, ясна светлина като действително преживяване на дхармакая, сера трябва да разпознаеш тази фина, прозрачна форма, подобна на нематериалното тяло, което притежаваме по време на обикновеното бардо между смъртта и раждането, е действителното преживяване на самбхогакая. То също трябва да се изживява като неделимо единение на ве­ликото блаженство и нераздвоената мъдрост, този път отъждествено с тялото на насладата (самбхогакая) на буда. ,. Мисли си: "Това е истинската самбхогакая; ето кой съм аз в действителност." Поддържай за известно време ясното £ явяване на това семе-сричка и божествената гордост, че си самбхогакая. Така ще превърнеш обикновеното преживяване на междинното състояние в пътя на просветленото тяло на насладата.

Когато си готов, спомни си своята бодхичнта моти­вация да работиш за другите и създай силна решимост да се появиш във форма, с която да са свързани повече съ­щества. Благодарение на тази състрадателна подбуда семето-сричка внезапно се превръща в прозрачното тяло-дъга на самото божество. Разбирай това като действителното тяло на проявлението (нирманакая) на пълното пробужда­не, което замества грубото физическо тяло на обикновено­то прераждане и чиято същина е едновременно блаженство и мъдрост. Още веднъж се отъждестви силно с това прояв­ление, като си мислиш: "Това е истинската нирманакая. Ето кой съм в действителност." По този начин обикнове­ното прераждане се възприема като пътя под формата на-тялото на проявлението на буда. Когато се виждаш като божество, трябва да чувстваш, че си истинското проявле­ние на божеството. Не си мисли, че само се преструваш. Трябва да си убеден. И тогава, също като актьорът, който остава в образа дори след като пиесата е свършила, може с изненада да откриеш, че наистина си станал божество. Та­кава божествена гордост - силното усещане, че ти наистина си божество - е решаваща. С нея тантристкото превръщане ще дойде естествено и ще бъде много силно. Онези хора, които мислят, че тантра означава само да се преструвай! на божество, дълбоко грешат.
ОТПУСКАНЕ

Въпреки, че по време на медитация може би усърдно се стремиш да останеш в съзнаващо, отворено, нераздвоено състояние, много лесно можеш да се разсееш от появя­ването на различни предубедени мисли. Когато това се случи, вместо да се бориш с тези предубеждения, често е най-добре просто усилено да си представиш себе си като твоето конкретно божество, като Тара например, и да съз­дадеш дълбоко усещане за голяма любов и състрадание. Остани в пространството на това дълбоко осмисляне и просто си позволи да бъдеш Тара.

Ако отново усетиш, че се разсейваш от мисли за едно и друго - внезапно си помисляш да изядеш една пица! - не им придавай много сила. Вместо да влизаш в диалог е ума си - "Как бих искал една пица! Вместо да седя тук нещас­тен и да медитирам, мога да се забавлявам" - започни да казваш мантрата на Тара, Ом таре туттаре туре свахи, докато се успокоиш отново. Това е много по-умело, вместо да позволиш да бъдеш отнесен от светската мантра: пица, пица, пица.

Твърде големите очаквания са друга пречка за успеш­ната медитация. Това предубедено отношение ни пречи да бъдем доволни от усещанията си при медитация и непрес­танно ни принуждава да сравняваме тези усещания с няка­къв измислен идеал. Разстройваме се,. като си мислим:

"Според ученията, които ми дадоха в този момент аз тряб­ва да изживявам голямо блаженство, но това, което чувст­вам сега едва ли може да се нарече така. Сигурно съм се провалил." Толкова се напрягаме в предчувствие за очак­ваното преживяване, че то никога не идва. Това е лесно разбираемо: как може да се появи блаженството в разтре­вожено, напрегнато съзнание? Единственото решение е отпускането. Разбери, че очакванията са пречка и ги пус­ни веднага щом се появят. С други думи трябва да бъдем по-свободни в подхода си. Понякога влагаме твърде много енергия в практиката си или*се държим твърде строго със себе си, като си мислим, че това ще доведе по-бързо до же­ланите постижения. Но твърде голямото усилие често има противоположен ефект - пречи на напредъка вместо да го подпомага.

Помисли за начинаещите шофьори, които още не са се научили да се отпускат зад волана. Тъй като са загриже­ни да направят всичко правилно те са постоянно заети да коригират управлението, скоростта и така нататък. Резул­татът е неравномерно, неудобно движение. Вместо прият­но изживяване, то се превръща в суетня. Опитните шофьо­ри от друга страна са спокойни. Въпреки, че съзнават какво става, те са се научили да отпускат колата и да позволяват да се движи сама. В резултат движението им е гладко и без усилие и понякога на човек му се струва, че колата лети блажено във въздуха, вместо да отскача шумно от пътя! Ако искаме да изпитаме подобно блаженство в медитация­та, трябва да се научим да отпускаме очакванията си и да намалим излишните неловки усилия.



БОЖЕСТВЕНА ГОРДОСТ И ЯСНА ФОРМА

Етапът от обучението за създаване на божествена гордост е много важен. Нормалната ни склонност е да се чувстваме неудовлетворени и да критикуваме своето тяло, говор, разум. "Тялото ми е безформено, гласът ми е непри­ятен, умът ми е объркан." Ние сме така обсебени от този безсмислен, невротичен навик да критикуваме, че омало­важаваме и себе си; и другите. От гледна точка на тантра това е изключително разрушително.

Начинът да се противопоставиш на тази склонност е да развиеш усещането за божествена гордост, силното чув­ство при влизане в нирманакая, че ти си действителното. напълно просветленото тяло на проявлението на един буда, че съзнанието ти е свободно от всички предубеждения, всички ограничения. Иначе, ако продължиш да се придър­жаш към идеята, че в основата си ти си объркан и сърдит, ще се проявяваш като объркан и сърдит човек и със сигур­ност не като блажено божество. Можеш да спреш да мис­лиш така унищожително за себе си и да избегнеш отрица­телните, пагубни за теб последици, като се съсредоточиш върху единството на собственото ни изначално съзнание и мъдрите състрадателни качества на гу/;^-божеството. По този начин ти се отваряш за големите вълни на вдъхнове­ние, които могат да преобразуват живота ти напълно. Кол­кото по-силно се съсредоточаваш върху усещането за божествена гордост, толкова по-задълбочено усещаш осво­бождаването от всички прояви на ограничение и неудов­летворение.

Практикуването на висшата йога тантра, подобно на чудесен коледен пудинг, който е хранителен, полезен и много вкусен, трябва да има три специални съставки: пър­во, самият практикуващ и всички останали същества тряб­ва имат вида на божеството; второ, съзнанието трябва да бъде неделимо от нераздвоената мъдрост; и трето, всяко изживяване трябва да бъде съпроводено от голямо блажен­ство, голяма наслада. Не се преструвай че си божеството, Херука например, както вече казах. Не това правиш когато визуализираш себе си като божеството. Напротив, от дъл­бините на съществото си трябва да чувстваш, че ти си Хе­рука, че ти и той сте неделимо същество. Колкото повече развиваш това единство, толкова по-силно ще става твоето преживяване на преобразуването. Това е напълно естестве­но.

Трябва също да се упражняваш да виждаш всички проявления като илюзорни, лишени от конкретността на нещо съществуващо "там, навън" отделно от ума ни. С дру­ги думи, трябва да разпознаваш всички проявления като изникнали от пустотата или нераздвоението. И накрая, твоето усещане за празно, илюзорно проявление трябва да бъде изключително блажено. Това се постига през заклю­чителния етап на висшата йога-тантра, като вниманието се съсредоточава навътре по такъв начин, че силно да усе­тиш как блажената енергия кундалини прониква в нервната ти система. Това ти позволява да смесиш всички свои усе­щания с нея.

Определени физически упражнения, като тези, които се съдържат в хата йога, играят много важна роля в прак­тикуването през заключителния етап като помощно средс­тво за процеса на превръщане.Те са не само упражнения, предназначени да подобрят стойката или здравето ни. Крайната им цел е да увеличат блажената енергия кундали­ни. Тя прониква в цялата ни нервна система, но проблемът е, че ние не я разпознаваме. Чрез правилно практикуване на хата-йога можем да се научим да влизаме в досег с нея и дори да я увеличаваме, да се научим как да общуваме с нея,.така че да я доведем навсякъде, където искаме. Това не е с цел да си доставяме обикновени удоволствия, а да до­бием контрол върху най-фините нива на тялото и съзнани­ето ни.

Но когато изпълняваме някое от тези упражнения, съществено е да поддържаме пълно съзнание за себе си ка­то божество. Трябва да сложим настрани ограничената представа за себе си и съмосъжалителните си идеи, защото само тогава тези упражнения ще станат истински ефектив­ни. С правилното практикуване ще дойде момент, когато само докосването на част от тялото ни ще предизвика го­лямо блаженство. Когато тялото започва да се чувства по-леко и по-гъвкаво, физическите енергии, които преди са били източник на болка, започват да предизвикват усещане за изключително удоволствие. Затова тантристкото преоб­разуване не е въпрос на въображение. Нашето физическо ни същество също дълбоко се преобразува.
ТАНТРИСТКАТА ЛИЧНОСТ

Много хора казват: "Тялото не е истинско важно. Най-важното нещо е да медитираш вътрешно." Но това t грешка. Според тантра не може да се каже, че умът е по-важно от тялото или обратно. Те са еднакво важни. В тант-ристката практика тялото се разглежда като парче земя, съдържаща неизвестни минерални богатства. Нашето тяло въпреки страдащата си природа съдържа най-ценния от ес­тествените ресурси: златото кундалини, петролът кундали­ни

В един или друг момент всички ние сме изпитвали усещания за голямо телесно блаженство. Понякога просто седим и си почиваме и внезапно чувство на огром'но бла­женство ни залива. Това усещане е нещо обикновено и не е истински значимо прозрение. Но то подсказва за големият запас блажена енергия, съдържан в тялото ни дори в насто­ящия момент. Целта на различните йоги, упражнения и ме­дитации на висшата тантра е да предизвикат, контроли­рат и използват този запас от блажена енергия за достигане на пълно осъществяване: просветлението на буда. Защото докато не си загубил ума си и можеш да поддържаш пълна внимателност, е без значение колко блажено е удоволстви­ето, което изпитваш. Без значение е дали наричаш това самсарично удоволствие светско или някакво друго - то може да доведе до освобождение.

Същността на тантра е да борави умело с удоволст­вието. Човекът, който се подготвя за тантра, може да се справя с удоволствието, за него боравенето с удоволствие­то е благоприятна ситуация за постигане на освобождение. Това е тантристката личност. Ако един човек знае да бъде само нещастен, тантра няма да работи за него или нея. Като ядрен реактор без гориво, такъв човек няма да има сили, корто да използва за необходимото преобразуване.

Но запасът от удоволствие вече съществува в човеш­кото ни тяло. Това е една от основните причини човешката форма да се счита за толкова ценна. Това, от което се нуж­даем, е умел метод за пробуждане и използване на този за­пас, за да дадем щастие не само на себе си, но и на другите. За да направим това, трябва да се научим да рушим навика да се отнасяме към житейските събития с измъчено съзна­ние,^ привичните си измъчени проекции. Трябва да разбе­рем, че сами създаваме всички човешки проблеми. Не бива да виним обществото за тях, не бива да виним родителите или приятелите, не бива да виним никой друг. Нашите проблеми са наше собствено създание. Но точно както сме създатели на всички свои проблеми, ние сме създатели и на собственото си освобождение. Всичко необходимо за достигане на блаженото освобождение се съдържа в тялото и ума ни точно в този момент.
ОБЕДИНЯВАНЕ НА МЪДРОСТ И НАСЛАДА

Целта на обожествяването ни чрез практикуване на трите тела или кай на буда е да смажем самосъжалителните си идеи, задушаващите схващания за егото. Защото тези ограничаващи понятия ни пречат да изпитаме изблика на блажена енергия, скрита в нервната ни система, и да проя­вим по този начин възможностите си за пълно просветле­ние.

Мъдростта на пустотата е блажена. Особено важно е два елемента да бъдат обединени в едно изживяване: мъдростта, която ясно вижда истинската природа на нещата, и чувството на радостно блаженство. На Запад можем да ви­дим толкова млади хора, които, въпреки че са интелигент­ни, изпитват малко, или изобщо не изпитват радост в жи­вота си. Това, че са умни, не ги е направило щастливи. Напротив, много от тях са напълно разстроени. Те могат да изпълняват всякакви задачи, например да проектират сложни компютърни игри, но им липсват правилните ме­тоди за обединяване на интелекта и емоциите и те остават сухи, интелектуални, стерилни и крайно неудовлетворени.

Обратно на тях, има други хора с по-практична спо­собност да се наслаждават. Но много от тях са без ясен ин­телект; без остра, проницателна осъзнатост. Въпреки, че изпитват известно доволство в живота си, умът ни остава мътен и бавен.



Тантра се опитва да развие велика мъдрост като при­лага интелекта на практика и го обединява с блажено заси­лена осъзнатост. По този начин човек може да обедини живота си в едно и да осъществи възможностите си за щастие, като премахне всички проблеми, свързани обикно­вено с преследването на удоволствието. Защото в този свят удоволствието е проблем. За много благоденстващи хора голямото физическо нещастие, като глад и болести, изоб­що не е проблем. Но как да боравят с удоволствието така, че да не загубят ума си и да не дегенерират - това е голям въпрос без отговор за тях. Обединеното тантристко прежи­вяване им предлага разрешението.

Вече няколко пъти беше споменато, че според тант­ра основният човешки проблем е, че когато изпитваме удо­волствие, ние обикновено ставаме по-невежи, вътрешно по-тъмни. Това не означава, че не трябва да изпитваме удоволствие. Трябва, но е необходимо да се пазим да не излезем от контрол, когато изпитваме удоволствие. Трябва да се пазим да не попаднем под влиянието на невежеството и заблудата. Затова сега се учим как е възможно да изпит­ваме неописуемо удоволствие и да оставаме в състояние на яснота и контрол. Учим се как усещането за удоволствието може да породи чиста, ясна, прозорлива мъдрост. За нас е нещо обикновено да се отнасяме собственически към това, което ни се случва. Дори когато успяваме в своите медита­ции и чувстваме, че се надига блажената енергия кундали­ни, проявяваме силна склонност да се хващаме здраво за нея:"Това е моето изживяване, то е мое" Този, навик тряб­ва да разрушим по някакъв начин. Трябва да се научим да позволяваме на приятните изживявания да се случват, без да се нахвърляме върху тях като върху собствени. Това можем да направим като слеем ума си с пустотата, с нераздвоението. И когато удоволствието възникне, усещането ще бъде, че то се изживява някъде навън в пространството. Трудно е да се изрази с думи, затова се надявам, че не се мъчите да разберете какво се опитвам да кажа. По някакъв начин трябва да преминем отвъд нормалния навик да при­тежаваме, да свързваме всичко с ограниченото усещане за себе си.

Може би мога малко да го изясня. Представи си, че пред теб стои човек, мъж или жена, когото намираш изк­лючително привлекателен. Само като погледнеш този чо­век в теб се събужда енергия. Може би искаш да се протег­неш и да го/я сграбчиш. А сега си представи, че този човек внезапно се разтваря в светлината на дъгата, лъчиста и прозрачна. Веднага всички подтискащи чувства на желание и притежание също се разтварят и на тяхно място възниква нещо по-светло, по-жизнерадостно. Все още си във връзка с този красив обект, но тя се е променила. Отпуснал си от­ношението си на вкопчване и вместо него изпитваш нещо по-просторно, по-всеобщо. Това, за което говоря, е светло, блажено, но и силно съзнаващо преживяване. Ето това се опитваме да развием.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница