Въведение в тантра тубтен Йеше въведение в тантра



страница9/9
Дата19.07.2018
Размер1.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

РЕЧНИК

Авалокитешвара (тиб.Ченрезиг) - мъжко медитационно божество, което въплъщава напълно просветленото състрадание.

барда (тиб.) - междинното състояние между смъртта и прераждането.

бинду (тиб) - виж капки.

блаженство - изключително .приятно усещане; във висшата йога тантра, висшето съзнание от ясна светлина изпитва голямо блаженство при съсредоточаването си вър­ху пустотата.

бодхисатва (санскр.) - човек, чиято духовна практика е насочена към постигане на просветление; който притежа­ва бодхичита на състраданието.

бодхичита (санскр.) - алтруистичният мотив на бод­хисатва, желанието да се получи просветление, за да се служи на другите; напълно отвореното и просветлено сър­це.

божествена гордост - силната убеденост, че е достиг­нато състояние на определено медитационно божество; виж създаващ етап.

буда (санскр.) - напълно просветлено същество; чо­век, който е премахнал всички заблуди, забулващи съзна­нието му, и е развил всички добри качества до съвършенс­тво; първата от трите скъпоценности на убежище.

Буда - виж Буда Шакямуни.

Буда Шакямуни (563 - 483 пр.н.е.) - четвъртият от хилядата буди - основател на настоящата световна ера; ро­ден принц в рода Шакя в Северна Индия, той преподал пъ­тя на сутра и тантра за освобождение и пълно просвет­ление; основател будизма.

енергиен вятър (санскр. прана) - съставна част на ваджра тялото; енергията, служеща за основа на различни­те груби и фини състояния на съзнанието.

Ваджрадхара (Дорже Чанг) - мъжко медитационно божество; формата, под която Буда Шакямуни разкрива ученията на тайната тантра.

Ваджрайогини (тиб. Дордже Налджорма-) - женско медитационно божество, свързано с Херука Чакрасамвара.

Ваджрасатва (тиб. Дордже Семпа) - мъжко медита­ционно божество; основна тантристка пречистваща прак­тика за премахване на пречките, създадени от отрицател­ната карма и нарушаването на обетите; сравни с предвари­телни практики.



ваджра тяло - системата от канали, енергийни вет­рове и капки, съществуваща в обикновеното физическо тя­ло на човека и активирана чрез практикуване на висша йо­га тантра, това води до пробуждане на изключително висше и блажено състояние на съзнанието (сравни с ясна светлина), способно да създаде проникващата мъдрост, ко­ято може да премахне всички заблуди.

вкопчване в егото (санскр. atmagraha) - невежото придържане към в схващането, че собствената личност, или "аз"-а, е постоянна, самостоятелно съществуваща и не­зависима от всички други явления.

визуализация - използването на творческо въобра­жение в медитацията, чрез което човек създава себе си като определено медитационно божество; въпреки използва­ния израз, визуализацията не се ограничава от виждането, а включва пълния творчески обхват на способностите на въ­ображението.

висша йога тантра (санскр. анутара нога тантра) -четвъртият и най-висш дял от тантристката практика, със­тоящ се от създаващия и заключителния етап, способен да доведе практикуващия до пълно просветление в един жи­вот.

вътрешен огън (тиб. туммо) - енергията, обитаваща чакрата в областта на пъпа, пробуждана през заключител­ния етап на висшата йога-тантра и използвана да въведе енергийните ветрове в централния канал; позната също ка­то вътрешна топлина или психична топлина.

гуру (санскр., тиб. лама) - духовният водач или учи­тел, човекът, който показва на ученика пътят към освобож­дението и просветлението; в тантра учителя се разглежда като неделима част от медитационното божество и трите скъпоценности на убежище.

гуру-йога (санскр.) - основна тантристка практика, при която гуру се отъждествява с буда, с медитационното божество и със същинската природа на собствения ни ум.

заблуда (санскр. клета) - замъгляване на истински чистата същност на ума; причиняващо страдание и неудов­летвореност; основна заблуда е невежеството, което по­ражда привързаността от желание, омразата, ревността и всички други заблуди.

заключителен етап - вторият от двата етапа на вис­шата йога тантра, през който се придобива контрол върху ваджра тялото чрез такива практики, като вътрешния огън.

дака (санскр.) - буквално "ходещ по небето", мъжко същество, което помага за пробуждане на блажената енер­гия в подготвения тантристки практикуващ.

дакини (санскр.) - буквално "ходеща по небето", жен­ско същество, което помага за пробуждане на блажената енергия в подготвения тантристки практикуващ.

Далай Лама - светският и духовен водач на Тибет, разпознат като човешкото въплъщение на Авалокитешва-ра, будата на състраданието; настоящият Далай Лама, Тен-зин Гяцо е роден през 1935г. и е 14-ти поред от тази при­емственост.

Дзонкапа (1357 - 1417) - основател на традицията Ге-луг в тибетския будизъм; възродител на много разклонения в сутра и тантра, както и на монашеската традиция в Ти­бет.

дхарма (санскр.) - духовни учения; буквално "това, което предпазва от страдание", втората от трите скъпоцен­ности на убежище.

дхармакая (санскр.) - виж тяло на истината.

идам (тиб.) - виж медитационно божество.

илюзорно тяло (санскр. маякая) - висша телесна форма, създавана чрез практиката от заключителния етап на висшата йога тантра.

йога (санскр.) - духовна дисциплина, с която човек се заема, за да достигне пълно единение на тяло и съзнание.

йога на божествата - тантристка практика за появя­ване под формата на медитационно божество в пречистена среда.

колело на енергията - виж чакра.



йога на пустотата - в будистката тантра практиката на разтваряне на всички обичайни форми в пустотата като предпоставка за появяването на пречистената форма на медитационното божество.

йоги (санскр.) - мъж, практикуващ йога; посветен^в тантра.

йогини (санскр.) - жена, практикуваща йога; посвете­на в тантра.

Калачакра - буквално "цикъл време"; мъжко медита­ционно божество от висшата йога тантра, чиято практика съдържа указания за медицината, астрономията, както и за пътя на просветлението.

канали (санскр. надн) - съставна част от ваджра тя­лото, през която протичат енергийните струи и капки.

капки (санскр. бинду) - съставна част на ваджра тя­лото, използвана при създаване на голямо блаженство; червените капки се получават от майката, а белите - от ба­щата при зачеването.



карма (санскр.) - действие; обединяване на причина и следствие, при което положителните действия носят щас­тие, а отрицателните - страдание.

категорично излизане - желанието да се изоставят страданията на самсара и техните причинители, като вмес­то тях се придобие покоя на нирвана или пълното просвет­ление на състоянието на буда; обикновено познато като от­ричане.



кая (санскр.) - виж трите тела на буда.

колесница (санскр. яна) - способът, чрез който прак­тикуващият е воден към своето духовно достижение; срав­ни със сутраяна и тантраяна.



кундалини (санскр.) - блажена енергия, спяща във физическото тяло, пробуждана чрез тантристката практика и използвана да създаде проникващо прозрение в истинс­ката същност на действителността.

лама (тиб.; санскр. гуру) - духовен водач и учител в будистките традиции на Тибет; виж гуру.

Мадхямика (санскр.) - средният път; система анали­зи, създадена от Нагарджуна, основана върху "Сутрите за Съвършенството на Мъдростта" от Шакямуни Буда, счи­тана за висше представяне на мъдростта на пустотата; виж среден път.

мандала (санскр.) - кръгова диаграма, символ на ця­лата вселена; местопребиваването на медитационното божество, разбирана като проявление на мъдростта на това божество; фигуративно, личната заобикаляща среда на чо­век, разглеждана като отражение на състоянието на съзна­нието.

Манджушри - мъжко медитационно божество, въп-лъщаващо напълно просветлената мъдрост.



мантри (санскр) - буквално "защитата на ума"; срич­ки на санскрит, произнасяни във връзка с практиката на определено медитационно божество и въплъщаващи ка­чествата на това божество.

Марпа (1012 - 1096) - основател на традицията Капо в тибетския будизъм; прочут тантристки учител и прево­дач; ученик на Наропа и гуру на Миларепа.



махамудра (санскр.) - големият печат; задълбочена система медитации върху ума и крайната същност на дейс­твителността.

махасидха (санскр.) - постигнал висша реализация тантристки практикуващ.

медитация - процесът на пълно опознаване на бла­готворните състояния на ума, както чрез аналитично изс­ледване, така и чрез еднонасочено съсредоточаване.

медитационно божество (тиб. идам) - мъжка йли женска фигура, въплъщаваща определена страна от прос­ветленото изживяване, използвана в тантра като фокус за съсредоточаване и отъждествяване.

медитация на прозрението (санскр. внпашана) - изс­ледване и опознаване на действителния начин, по който съществуват нещата; използвана за развиване на мъдростта на пустотата.

междинно състояние - виж бардо.

Миларепа (1049 - 1123) - най-добрият ученик на Марпа, известен с усиленото си практикуване, посветеност на своя гуру, постигане на просветление и многобройните си песни за духовното осъществяване.

мъдрост (санскр. праджна) - правилното разбиране за нещата; по-специално, прозрението в пустотата: дейст­вителният начин, по който съществуват нещата; противо­отровата за невежество; символизирана от Манджушри.

Нагарджуна - индийски махасидха, който разяснил "Сутрите за Съвършенството на мъдростта" от Буда Шакя-муни и основал училището по философия на Мадхямика.

нади - виж канали.

Наланда - Северноиндийски монашески университет; един от основните извори на тантристката приемственост, разпространила се до Тибет и Монголия.

намиране на убежище - насочване на съзнанието към истинската защита от страданията на самсара; в бу­дизма това включва доверяване на трите скъпоценности -буда, дхарма и сангха.

Наропа - индийски махасидха от 11 -ти век, който предал много задълбочени тантристки традиции, включи­телно тези на Херука Чакрасамвара и Ваджрайогини; уче­ник на Тилопа и гуру на Марпа.

невежество (санскр. авидя) - погрешното вярване в независимото, самостоятелно съществуване на нещата; заблудата, която е коренът на самсара и източник на всяко страдание, унищожавана от мъдростта на пустотата.

нераздвоена мъдрост - разбирането за действителния начин, по който съществуват нещата, освободено от разд­воени схващания; използвано често като синоним за мъд­ростта на пустотата.



нирвана (санскр.) - състоянието на пълно освобожда­ване от самсара; целта на практикуващия, търсещ своето спасение от страданието; "низша нирвана" се отнася до то­ва състояние на самоосвобождаване, докато "висша нирва­на" се отнася до върховното постигане на пълно просвет­ление от постигналия състояние на буда човек.

нирманакая (санскр.) виж тяло на проявлението.

обитаващо съзнание, постоянен ум - най-висшето съзнание, обитаващ сърдечната чакра, което преминава от живот в живот, поддържано от най-висшия енергиен вятър.

освобождение - виж нирвана.

отричане - виж категорично излизане.

Панчен Лама (1570 - 1662) - първият Панчен Лама, който е бил гуру на петия Дал ай Лама, е авторът на много учения върху сутра и тантра, включително "Припошепие за духовния учител" и текста върху махамудра "Главният път на победителите".

посвещаване - виж упълномощаване.

постепенен път (тиб. ламрим) - представяне на уче­нията на Буда Шакямуни във форма, подходяща за обуче­ние на ученика стъпка по стъпка.

прана (санскр.) - виж енергийни ветрове.

предварителни практики (тиб. ньоидро ) - медита­ции, предназначени да премахнат пречките и натрупат в запас енергия от заслуга, така че ученикът да успее в прак­тикуването на тантра.

прераждане - навлизането на съзнанието в ново със­тояние на съществуване след смъртта и в някой случай след междинното състояние; целта на тантристките прак­тики е да освободи този процес от контрола на заблудите.

пробуждащо просветление - състояние на просвет­лено същество, събудило се от съня на невежеството.

просветление (санскр. бодхи) - пълно пробуждане; състояние на буда; крайната цел на будистката практика, достижима, когато всички ограничения са премахнати от съзнанието и всички положителни качества са развити; състояние, характеризиращо се с безкрайно състрадание, умение и мъдрост.

пустота (санскр. шунята) - отсъствие на всички пог­решни идеи за съществуването на нещата; по-конкретно: липса на явни, независими, самостоятелно съществуващи явления.

раздвоен възглед - погрешен възглед, характерен за непросветленото съзнание, според който всички неща се възприемат погрешно като конкретно, самостоятелно съ­ществуващи; появяването на даден обект се смесва с пог­решната представа за нездвисимото самостоятелно същес­твуване, което води до следващи раздвоени възгледи, зася­гащи субекта и обекта, мен и другите, това и онова и др.

садхана (санскр.) - метод за осъществяване; посте­пенни указания за практикуване на медитациите, свързани с определено медитационно божество.

сапгха (санскр.) - духовна общност; третата от трите скъпоценности на убежище.

самадхи (санскр.) - състояние на дълбоко потъване в медитациите; еднонасочено съсредоточаване върху истин­ската същност на нещата, свободно от несвързани мисли и раздвоени схващания.

самбхогакая (санскр.) - виж тяло на насладата.

самостоятелно съществуване - погрешното схваща­не, че нещата съществуват независимо, сами за себе си, вместо да зависят от причини, условия, страни и преписва­не на понятия; мъдростта на празнотата е разбирането, че всички неща са лишени или празни дори и от един-единствен самостоятелно съществуващ атом.



самсара (санскр.) - циклично съществуване; повта­рящият се цикъл на смърт и прераждане под властта на не­вежеството и изпълнен със страдание.

себелюбие - егоцентричното схващане да се счита собственото щастие за по-важно от това, на всеки друг; главната пречка за преодоляване при развиване на бодхи-чита.

семе-сричка - в тантристките визуализации, санск-ритска сричка, възникваща от пустотата, от която на свой ред възниква медитационното божество.

смърт - отделяне на ума от тялото в края на живота.

спокойствие - еднакво отношение към всички, разви­то чрез преодоляване на навика да се разделят другите на приятел, враг или непознат; необходимата основа за разви­ване на състрадателната бодхичита мотивация.

средният път - възгледът, че всички явления са зави­сими, представен в "Сутрите за Съвършенството на мъд­ростта" от Буда Шакямуни и разяснен от Нагарджуна, чрез който се избягват погрешните крайности на самостоятел­ното съществуване и несъществуване, увековечаването и нихилизма; виж Мадхямика.



сутра (санскр,) - проповеди на Буда Шакямуни; пред-тантристкия дял на будистките учения, наблягащ на разви­тието на бодхичита и практиките на шестте съвършенства, щедрост, дисциплина, търпение, усилие, съсредоточаване и мъдрост.

Сутрите ш Съвършенството па мъдростта (санскр. Прад.ж-пяпарамитасутра) • тези учения на Буда Шакямуни, в които са изложени мъдростта на пустотата и пътят на бодхисатва.

сутраяпа (санскр.) - предтантристкото средство на будизма, водещо до постигане на пълно просветление през три безкрайни аеона (космически периода) чрез практику­ване на шестте съвършенства; затова се нарича също сред­ство на съвършенството, (санскр. парамитаяна)

създаващ етап - първият от двата етапа на висшата йога тантра, през който се развива ясната форма и божес­твената гордост на избраното медитационното божество.

съсредоточаване - способността да се насочи съзна­нието към избрания обект на медитация и да се задържи там.

състояние на буда - виж просветление.

състрадание (санскр. каруна) - желанието, всички същества да се освободят от душевните и физически страдания; предпоставка за развитието на бодхичита, символи-зирано от Авалокитешвара.

Тилопа - махасидха от 10-ти век и гуру на Наропа; предтеча на много приемници на ученията на тайната мантра.

тайна мантра - тантристките учения на будизма; сравни с тантраяна.

тантра (санскр.) - буквално "нишка" или "непрекъснатост"; текстовете на будистките учения за тай­ната мантра; често използвано в смисъл на самите учения.

тантраяна (санскр.) - средството на будизма след сутра, способно да доведе до постигане на пълно просвет­ление в един живот, затова се нарича още светкавичната колесница; ваджраяна, мантраяна.

тантристки учител - гуру, квалифициран да дава упълномощаване и да води учениците по тантристкия път към просветлението.

Тара (тиб.) - женско медитационно божество, въплъ-щаващо добродетелното поведение на просветлените съ­щества; счита се за майка на всички буди от миналото, нас­тоящето и бъдещето.

трите основни аспекта на пътя - същностните уче­ния за пътя към просветлението според сутра; сравни с категорично излизане, бодхичита и пустота.

трите скъпоценности на убежище - буда, дхарма и сангха.

трите тела на буда (санскр. три кая) - незамъгленото съзнание (дхармакая), явяването пред високо реализирани бодхисатви (самбхогакая) и явяването пред обикновените същества (нирманакая); сравни с тяло на истината, на нас­ладата и проявлението.

туммо (тиб.) - виж вътрешен огън.

тяло на насладата (санскр. самбхогакая) - форма, под която се появява просветленото съзнание, за да служи на високо реализираните бодхисатви; сравни с трите тела на буда.

тяло на истината (санскр. дхармакая) - съзнанието на напълно просветленото същество, освободено от всички помрачения, оставащо потънало в медитацията на пряко възприемане на празнотата и едновременното .съзнаване на всички явления; сравни с трите тела на буда.

тяло на проявлението (нирманакая) - форма, под ко­ято се появява просветленото съзнание, за да служи на обикновените" същества; сравни с трите тела на буда.



упълномощаване (тиб. ванг) - предаване, получено от тантристки учител, което позволява на ученика да се за­еме с практиките на определено медитационно божество; познато също като посвещение.

хата-йога (санскр.) - физически упражнения, пред­назначени да направят тялото по-гъвкаво, с което спомагат за премахване на пречките пред правилния поток на енер­гийните ветрове; използват се в определени практики, свързани с ваджра тялото.

Херука Чакрасамвара - мъжко медитационно бо­жество от висшата йога-тантра.



циклично съществуване - виж самсара.

централен канал (санскр. авадхути, шушумна) глав­ния енергиен канал на ваджра тялото, визуализиран като куха тръба от светлина, разположена пред гръбнака.

цялостност - съзнанието, при което всички ограни­чения за пълното развиване и изразяване на скритите спо­собности на човек са премахнати, нетрадиционен синоним на Лама Йеше за просветлението, или състоянието на буда.

чиста земя - съществуващо извън самсара състояние, при което всички условия благоприятстват пълното прос­ветление.



чакра (санскр.) - колело от енергия; фокусна точка по протежение на централния канал, върху която се съсредо­точава вниманието, особено през заключителния период от висшата йога тантра.

четирите благородни истини - темата на първата проповед, или сутра, на Буда Шакямуни; а именно: (1) страданието, (2) причината за страданието, (3) прекратява­не на страданието и (4) пътят към това прекратяване.

четирите степени ни тантра - разделянето на тан­тра на крия (действие), нария (представяне), йога, и ану-тара йога (висша йога).

Шестте йоги на Наропа - учения, занимаващи се предимно с практиките от заключителния етап на висшата йога-тантра.

шупята (санскр.) - виж пустота.

ясна светлина - най-висшето състояние на съзнание­то, постигнато, когато всички енергийни ветрове са се раз­творили в централния канал, както се случва по време на



смърт и през заключителния етап на висшата йога-тантра.

ясна форма, ясно проявление - визуализиране на самия себе си и на заобикалящата среда в пречистената форма на медитационно божество и мандала; виж създа­ващ етап.


1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница