Въведение в тантра тубтен Йеше въведение в тантра



страница4/9
Дата19.07.2018
Размер1.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
ГЛАВА СЕДМА

РАЗТВАРЯНЕ НА САМОСЪЗДАДЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ

БРЕМЕТО НА ПОГРЕШНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ

Досега видяхме как две от предпоставките за чисто практикуване на тантра - отказването и бодхичита, помагат да създадем пространство в себе си и да открием истинска­та си природа. Отказването отслабва привичното ни вкопчване в удоволствието и зависимостта ни от външни фак­тори за постигане на удовлетвореност, докато бодхичита противопоставя себелюбивото отношение, с което се със­редоточаваме върху собственото си благоденствие, на пре­небрегването на другите. Сега ще разгледаме третата ос­новна предпоставка: създаване на правилен възглед.

В този контекст правилният възглед означава мъд­ростта, чрез която ясно осъзнаваме действителния начин, по който съществуваме ние и всички други явления. Тази мъдрост е прякото противодействие за всички погрешни схващания, които имаме, за това кои сме и какъв е светът в действителност. Докато сме обременени от тези погрешни разбирания, ние оставаме впримчени в света на нашите от­ражения, осъдени вечно да се лутаме в кръга от неудовлет­вореност, създаден от нас самите. Но ако можем да изко­реним погрешните възгледи и да ги пропъдим напълно, ще изпитаме свободата, пространството и лесното щастие, от което сега се лишаваме.

Създаването на правилен възглед за действителността не е нещо мистериозно. То не е въпрос на взиране в космо­са с молба за бегъл поглед върху истината. Не е вярно, че погрешният възглед е тук долу на земята, а правилният -някъде горе в небесата. Нито е редно да мислим, че пог­решният възглед обитава замърсените градове на Запада, а правилният може да се намери в чистия въздух на Хималаите. Нищо подобно. Правилният възглед е навсякъде, по всяко време. Красивото лице на действителността същест­вува във всички явления, точно тук и сега. Всичко е въпрос на премахване на наслоенията на собствените ни проекции, замъгляващи чистата представа за действителността.

Когато се придържаме към идеята, че съществуваме по определен специфичен начин, ние халюционираме Всеки път, когато се погледнем в огледалото, ние имаме определена идея - "Как изглеждам днес? Не искам хората да ме виждат в този вид!"- въпреки, че в действителност, ние се променяме през цялото време. Във всеки момент сме различни, но все пак чувстваме, че притежаваме пос­тоянна, непроменяща се същност.

Представата ни за външния свят е също толкова заб­лудена. Сетивните ни органи възприемат нещата двойнст­вено. Това ще рече, че всеки сетивен обект, който се появява пред нас, сякаш съществува сам по себе си като нещо конкретно и самостоятелно. Мислим, че само защото мо­жем да видим, чуем, помиришем, вкусим и докоснем тези обекти, те трябва да са действителни и истински, неизмен­но съществуващи там навън истински, точно както ги въз­приемаме. Но конкретното ни схващане за това, как съ­ществуват те, е също халюцинация и няма нищо общо с тяхната действителност. Необходимо е време, практика и изследване с ясно съзнание, за да се проникне отвъд дъл­боко вкоренените погрешни представи и да се открие дейс­твителния начин, по който нещата съществуват. Но можем да започнем този процес веднага, като бъдем просто малко скептични към това, което възприема съзнанието ни. Нап­ример, щом разберем, че се придържаме към твърда предс­тава за себе си - "Аз съм такъв", "Редно е да бъда такъв" -трябва да си спомним, че тази представа е само' илюзия, моментна проекция на ума ни. Не бива също пасивно да приемаме, че външните явления съществуват в конкретния, самостоятелен начин, по които ни се струва. По-добре е да бъдем малко подозрителни към това, което сетивата и оби­чайните схващания ни казват, също като мъдрия купувач, който, когато купува кола на старо, не се хваща веднага на всичко, което продавачът твърди за нея.


СЪНИЩА И ПУСТОТА

Ако искаме да разберем как се заблуждаваме от фал­шивите отражения и как можем да започнем да се освобождаваме от тяхното влияние, добре е да помислим за аналогията с преживяното насън. Когато се събудим сут­ринта, къде са всички хора, които току що сме сънували? Къде са отишли? Реални ли са или не? Разбира се, че не. Всички тези хора от съня и техните преживявания са се появили от нашия спящ, сънуващ ум. Те са-били истински само докато сме били в състояние на сън. За събудения ум на другата сутрин те са само несъществен спомен. Докато спим те изглеждат толкова истински, като че ли наистина са там навън, съществуващи съвсем отделно от нас. Но ко­гато се събудим, разбираме, че са само проекции на съну­ващия ум. Независимо колко реални са изглеждали, тези хора всъщност нямат дори един отделно съществуващ атом. Напълно лишени от каквото и да било обективно съ­ществуване, те са само халюцинация на сънуваното прежи­вяване.

По много подобен начин всичко, което изживяваме докато сме будни, включително и силното чувство за "аз", също е лишено от истинско съществуване. Въпреки конк­ретната форма на съществуване там, навън, по някакъв на­чин, тези явления изобщо не съществуват сами по себе си. Само докато обичайния ни, конвенционален ум функцио­нира, или е включен, тези относителни феномени същест­вуват за нас. Ако обичайният ни ум се изключи, обичайни­те феномени ще престанат да се явяват.

Въпросът е в това, че хората и нещата, които състав­ляват сетивния ни свят, не съществуват по този материа­лен, обективен начин, по които ни се явяват. Тези форми не са нищо друго освен проявления на обичайното ни съзнание. Те са възприети или обозначени от предубедения ни ум. Но основният ни проблем не е, че нещата изглеждат самостоятелно съществуващи; проблемът е, че ние прие­маме тяхната привидност за истинска.

Навикът да вярваме или да се придържаме към услов­ните проявления, като че ли са истински и действителни, е с нас от незапомнени времена. Това не е новоусвоен фило­софски възглед. По тази причина е трудно да се преодолее. Но ние можем да започнем да изкореняваме този погрешен навик просто като разберем, че обичайният начин, по кой­то гледаме на действителността е заблуден, че инстинктив­ното ни вярване в самостоятелното съществуване на неща­та е невярна идея, нямаща нищо общо с истинския начин, по който нещата съществуват. Разбирането дори само на това, ще започне да ни освобождава от предубедените ни навици. Тогава ще започнем да се събуждаме.
ВКОПЧВАНЕ В ЕГОТО И НЕСИГУРНОСТ

Не само нещата извън нас са лишени от неизменната обективна действителност, която им налагаме - същото важи и за вътрешното ни усещане за себе си. Ние инстинк­тивно усещаме, че съществуваме като нещо действително, определено и съдържателно. Не се съмняваме в това дейс­твително "мен" и ни изглежда абсурдно да си помислим за него като за още една халюцинация. И все пак, ако си нап­равим труда да потърсим това предполагаемо конкретно "Аз" или "мен", ще открием^ че никъде не можем да го на­мерим. Нито главата ни, нито ръката ни, нито кракът или която и да било част от тялото ни не е нашето аз. Същото важи и за съзнанието ни: никоя от безкрайните мисли или чувства, които непрекъснато се появяват и изчезват, не е .реалното мен. И, разбира се, това неизменно усещане за себе си не е извън съчетанието тяло - съзнание. Но въпреки факта, че никъде не можем да открием независимото, от­делно съществуващо аз - било то вътре или извън тялото и ума ни - продължаваме твърдо да поддържаме в дълбините на сърцето си, че то е възможно най-реалното. Това вроде­но вярване в нещо невярно, този основен източник на всички наши проблеми може да се нарече "вкопчване в егото". Не се налага да учим това погрешно вярване. То е интуитивно с нас от раждането ни. Всъщност, точно вкопчването в егото ни е тласнало да се родим, тъй като това е първото, което сме направили.

По какъв начин вкопчването в егото поддържа греш­ната си представа? Най-общо можем да разберем- като се вглеждаме в мислите си от време на време: "Как разбира умът ми действителността? Кой съм аз според него?" Ако наблюдението ни е достатъчно остро, ще открием, че но­сим конкретно, предубедено понятие за себе си : "Аз съм точно такъв" и, че това понятие няма нищо общо с дейст­вителността.

Обичайната ни его-идея е :"Аз определено съществу­вам някъде, аз съм действителен". Нито за миг не си по­мисляме, че какво или кои сме е само резултат от наимено­вание или обозначение на група от непрекъснато промениш се умствени или физически части. Нашият вкопчен в егото ум, така решен да установи и поддържа неизменно и сигурно усещане за самоличност, никога няма да приеме, че аз-ът или собствената същност са само приписване, просто име или обозначение. Вместо това то твърди: "Аз съществувам самостоятелно, това ми е присъщо. Не съм нещо извикано само от предубеждението." Но това твърде­ние е крайно неправилно. То е погрешният ни възглед, който лежи в основата на всичките ни трудности.

Ние сме така привикнали с явно конкретните форми на нещата, включително и собствените ни, че е трудно из­веднъж да превключим и да приемем по-свободна предста­ва. Нашето его - в този контекст това е невротичният ум, който в търсене на подкрепа се вкопчва в" неизменното усещане за самоличност - е изключително силно и ще се бори срещу всеки възглед, който заплашва сигурността му. То е дълбоко разстроено от предположението, че аз-ът, ка­то всичко друго, е просто обозначен от мисъл, робуваща на понятията. Следователно, трябва да очакваме голяма съп­ротива, когато медитираме върху несамостоятелното съ­ществуване на аз-а. Това е естествено - дълбоко вкоренено­то ни его се бори срещу унищожението си.
УСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ВРАГ

Докато нашето вкопчване в егото продължава да проектира своето неизменно, ограничаващо видение за действителността, в съзнанието ни няма да има пространс­тво, в което да видим нещата в тяхната цялостност, както всички ние вътрешно желаем. Следователно, за да достиг­нем отвъд фалшивите отражения и схващания, първо тряб­ва да унищожим всички погрешни идеи, които имаме за себе си. Необходимо е да получим колкото може по-ясна картина за начина, по който се възприемаме сега, как се придържаме към фалшивото усещане за его, защото не е възможно да създадем правилна представа, преди да разбе­рем какъв точно е обичайния ни погрешен възглед.

Великите майстори на медитацията от миналото са подчертали значението на възможно най-точното устано­вяване на безсмислието на понятията в съзнанието ни. Ня­ма смисъл да се използват могъщи техники на проникно­вена медитация, за да се преодолее мъглявата или чисто теоретична погрешна представа за себе си. Това изобщо няма да ни помогне. Трябва да установим корена на наши­те трудности като потърсим дълбоко в собствения си ум характерните за него погрешни схващания. Само тогава ще бъде възможно да атакуваме основната причина за пробле­мите ни. Иначе е все едно врагът ни да настъпва от изток, а. ние да насочваме оръжията си на запад.

Този момент заслужава да се подчертае: една от ос­новните причини да продължаваме да изпитваме многото нещастия на цикличното съществуване, като минаваме от едно неудовлетворително състояние в друго, е неспособ­ността ни да разберем откъде идват проблемите ни. Дори когато преодолеем общата грешка да си мислим, че труд­ностите са причинени отвън, ние често не успяваме правилно да установим вътрешния си враг. Може погрешно да заключим например, че източникът на нашето неудовлет­ворение и объркване е определен интелектуален възглед или мнение, които поддържаме, и всичко, което трябва да направим, за да оправим положението, е да приемем по-висша, по-значима философска, позиция. Но такъв преду­беден подход никога не улучва корена на нашите труднос­ти.

Основният ни проблем не е интелектуален. Можем да започнем като приемем определен анализ за това, кои и какви сме, а по-късно да се променим- и да приемем проти­воположен възглед. Такава промяна може да бъде интелек­туално удовлетворяваща, но тя не решава основния, орга­ничен проблем на егото. Всъщност, въпреки че се гордеем с новото равнище на интелектуално разбиране, всичко, ко­ето сме направили, е, че сме заменили един набор преду­беждения с друг. Вместо да отслабим вкопчването в егото, просто сме му дали нещо друго, на което да се опре.
ОТСЛАБВАНЕ НА ВЛАСТТА НА ПОГРЕШНОТО СХВАЩАНЕ

Трябва да сме наясно, че не можем да изхвърлим не­забавно обичайната, конкретна представа за егото си. Нуж­но е време, за да се преодолее напълно тази неизменна привидност. Но можем да атакуваме по-ниските равнища на погрешните схващания, като отслабим твърдото си придържане към начина, по който възприемаме действител­ността.

Традиционните будистки текстове илюстрират този момент с аналогичния пример за магьосника и неговата публика. Като произнася хипнотични заклинания над пар­чета дърво или камък, умелият магьосник може да накара хората да видят например коне. Хората, повлияни от зак­линанията, не само виждат илюзорните животни, но и вяр­ват, че са истински.Те са омаяни от силата на магьосника и заблудени от неговите илюзии. Благодарение на силата на заклинанията, магьосникът също вижда конете, но, разбира се, не вярва в тях. Знае, че са илюзорни, защото самият той ги е извикал. Така, докато публиката е смаяна от представ­лението, магьосникът остава незасегнат и невъзмутим.

Обикновено ние сме като публиката. Вярваме във всичко, което двойнствените ни схващания извикват. Ако нещо изглежда привлекателно, ние веднага се поддаваме на това външно проявление и се втурваме след него. Ако видът му се промени в нещо не толкова привлекателно, ние незабавно пожелаваме да избягаме, без да се замислим, че променящите се феномени са отражение на собственото ни съзнание и нямат почти нищо общо със самия обект. В ре­зултат непрестанно попадаме от едно неудовлетворително състояние в друго, напразно търсещи опора за илюзорната си самоличност, устремени към илюзорни обекти или бя­гащи от тях. Животът ни се превръща в абсурдна драма, изпълнена с емоционален конфликт, объркване и разоча­рование.

Но за нас е възможно да се освободим от невежите представи. Също като магьосника, не е необходимо да се поддаваме, когато възникват конкретни проявления на то­ва или онова. Накрая, когато съзнанието ни е напълно из­чистено от всички изкривени възгледи, дори двойнствени­те проявления ще изчезнат. Но не е нужно да чакаме дото­гава, за да се освободим от противоречивите емоции. Щом започнем да отслабваме силата на конкретните си предста­ви, ще усетим вкуса от тази свобода.
РАЗВИВАНЕ НА СРЕДНИЯ ПЪТ

След всичко казано за липсата на собствено същест­вуване и за илюзорната същност на феномените, можем да заключим, че ние самите, другите, светът и просветлението са напълно несъществуващи. Такова заключение е нихи­листично и прекалено. Явленията съществуват. Кривораз­бран е техният привидно конкретен и независим начин на съществуване и той трябва да се отхвърли.

Да вземем примера с дъгата. Съществува ли тя или не? Разбира се, че да, но как? Като нещо изникващо от вза­имната игра на капки вода в небето, слънчева светлина и нашата позиция на наблюдатели. Тогава дъгата е зависещо явление и ако я изследваме, ще открием различните при­чини и условия. Но когато се взираме в дъгата, ние можем така да се развълнуваме от красотата , че да опитаме да се протегнем и да я докоснем. Но колкото и да напредваме, дъгата сякаш се отдръпва. Без значение колко бързо или колко далеч сме стигнали, никога не можем да намерим нещо неизменно, за което да се хванем. Дъгата в същност­та си е недосегаема и ние трябва да се задоволим с разби­рането, че това красиво явление е привидност, която не можем нито да хванем, нито да задържим.

По същия начин всички съществуващи феномени се появяват само привидно пред ума. Лишени от конкретно самостоятелно съществуване, те се пораждат от взаимната игра на различни причини и условия. Те изникват, преби­вават и изчезват като непрекъснато се променят. Това е вярно и за нас самите. Без значение какво подсказва вът­решното ни чувство на вкопчване в егото, неизменно, вродено аз не може да се намери никъде в или извън неп­рекъснато променящите се умствени и физически елемен­ти. Ние и всички други явления без изключение сме лише­ни дори и от най-малкия атом на самостоятелното същест­вуване и тази пустота (шунята) е крайната същност на всичко съществуващо.-Беседите, в които Буда Шакямуни е изложил най-задълбочените си учения за пустотата са Сутрите за Съвършенството на Мъдростта (текст от тях сим­волично държи в лявата си ръка Манджушри, въплъщение­то на напълно пробудената мъдрост). А индийския тълку­вател, който е изяснил и разпространил тези учения е На­гарджуна, който освен задълбочен философ, бил и голям тантристки адепт, или махасидха.

Системата за философски анализ на Нагарджуна е позната като Средния път или Мадхямика, тъй като избяг­ва крайните възгледи за отделното съществуване и несъществуване, за етернализма и нихилизма, за надценяването и подценяването. Според Нагарджуна, всички обичайни идеи, които имаме, са погрешни. Защо? Защото привично налагаме на обектите в живота си качества като конкрет­ност, независимост и самостоятелно съществуване, каквито те в действителност не притежават. С други думи, оби­чайното ни невежо виждане за действителността - и вът­решното ни усещане за себе си, както и външното прояв­ление на феномените като образ, звук и други - е предубе­дено и двойнствено.

Както по-рано коментирахме, ние непрестанно проек­тираме фалшив образ върху това, с което се занимаваме, а после вярваме, че фалшивият образ е самият обект. Когато придобием някаква идея за това колко фалшива е двойствената ни представа за действителността, може да реаги­раме твърде остро и да отречем съществуването на всичко. Това е крайността на нихилизма и тя е не само напълно погрешна, но и много опасна. Това, което трябва да разбе­рем, е, че нещата съществуват, но не по конкретния начин, който по навик предполагаме. Предизвикателството да се създаде правилен възглед за пустотата е да се опровергаят напълно всички разбирания за независимо съществуване, без да се отрича истинското, зависимо съществуване.

Когато се опитваме да приложим логическо мислене, за да си докажем, че нещо е празно - че е лишено от вроде­но, конкретно, самостоятелно съществуване - може да по­чувстваме, че отиваме твърде далеч. "Това е празно поради тази причина или онази". Нещата някак не са по местата си. Това определено може да случи. Усиленото прилагане на логика често може по-скоро да навреди отколкото да помогне на разбирането ни. В такива моменти е по-добре да отпуснем силата на логическото изследване и просто да наблюдаваме как предметът функционира, работи, откъде е дошъл и т.н. Например, ако изследваме нещо, за да откри­ем дали е толкова самостоятелно съществуващо, колкото ни се струва, можем да си спомним: "Това нещо е сглобено от хора във фабрика, после е откарано на пазара, за да бъде продадено, после съм се появил аз и съм го купил, а сега го използвам." Гледана по този начин, несамостоятелно съ­ществуващата природа на предмета става малко по-ясна. Ние го виждаме като нещо, изникнало от причини, зави­сещо от много фактори за съществуването си, функциони­ращо по един или друг начин. Това разбиране ще смекчи основното впечатление за нещо независимо и конкретно, съществуващо като отделен неизменен обект. Този подход към разбиране на зависимостта и несамостоятелното съ­ществуване, или пустотата^ е удобен и пряк. Веднъж прие­ли го, лесно ще разберем защо много велики учители от миналото са твърдели, че зависимостта, или зависимото възникване, е царят на логическото мислене и най-добрият начин да се разбере истинското състояние на нещата.

Според Нагарджуна няма изключение от твърдението, че всички неща са лишени от истинско, независимо същес­твуване. Съзнанието не е изключение. Буда не е изключе­ние. Не можем да кажем, че някой малоценен предмет, ка­то кофата за смет, е празен и несъществуващ самостоятел­но, докато високо ценен обект като Буда Шакямуни е абсо­лютно истински съществуващ. Това не е така. От гледна точка на това, че са празни и недвойствени, крайната дейс­твителност на Буда и на кофата за смет са абсолютно иден­тични.

Практическото заключение от всичко това, е да се въздържаме от незабавно приемане на всички наши двойн­ствени форми - това и онова, добро и лошо и други - като напълно истински, както и да се въздържаме от пълното им отричане. Вместо това трябва да оставаме малко отпусна­ти, малко скептични. Трябва да съзнаваме, че понеже обек­тите ни се струват така конкретни, те притежават силата да ни въвеждат в конфликт и объркване. Ако ясно съзнаваме това, няма да си позволим да попадаме под очарованието им. И ако се тренираме да съзерцаваме първичната чистота на съзнанието, в което тези форми се появяват, ще съумеем да влезем в състояние на не-двойственост, където всички конфликти и обърквания накрая стихват.

Херука


ГЛАВА ОСМА

ЯСНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО

СЪЗДАВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВО ЧРЕЗ "НЕВИЖДАНЕ"
Както вече дискутирахме, отказването, бодхичита и правилният възглед за пустотата са три от предварителните изисквания за практикуване на тантра. Това не означава обаче, че трябва да разбираме и трите съвършено и напъл­но, за да започнем да следваме пътя на тантра. Приблизи­телното разбиране е достатъчно за начало.

Да вземем разбирането за пустотата например. Съ­вършеното разбиране за крайната природа на явленията е задълбочено постижение. Ако трябваше да чакаме дотога­ва, за да можем да практикуваме тантра, кога бихме за­почнали? Може би никога! За щастие това не е проблем. За да упражняваме различните преобразувания на тантра, е достатъчно да можем да отпускаме обичайното си усещане за някаква самоличност. Не е нужно съвършено да разбираме липсата на самостоятелното си съществуване, но трябва да можем да си дадем малко пространство извън обичайната ни, задължителна роля.

Тибетските лами често казват: "Невиждането е съ­вършеното виждане." Странни думи, може би, но те имат дълбоко значение. Те описват изживяването на опитния медитиращ в просторната, всеобхватна реалност, преживя­ването отвъд двойствеността.

Чрез обичайните ни преживявания нас ни завладяват безброй двойствени схващания и разбирания. Всеки ден ни привличат приятни обекти, а неприятните ни отблъскват. Обременени от тесногръдата идея за себе си, ние си губим времето, като тичаме към едно и бягаме от друго. Както вече видяхме, дълбоко вкорененият навик да виждаме не­щата двойствено и да вярваме в разграниченията си не во­ди до нищо друго освен до объркване и повтаряща се неу­довлетвореност. Но е възможно да се развие напълно раз­лична представа за действителността. Преситени от безк­райната надпревара на принудителното, повтарящо се съ­ществуване, ние можем да упражняваме проницателна осъзнатост и да развием правилно схващане за действи­телния начин, по който нещата съществуват.

Това упражняване протича на различни етапи, някои от тях високо аналитични и концептуални, други - по-директни и експериментални. Накрая, докато усещането за пространност ни обзема все повече и повече, обичайните, конкретни форми, които нормално задръстват представата ни, започват да се разтварят. Като летни облаци, чезнещи в чистия, син простор на небето, двойствените представи секват и ние оставаме само с чистото, празно пространство на не-двойствеността. В това пространство свободно от всички конкретни разграничения, съзнанието се чувства спокойно и необвързано, свободно от ограничения. "Виждането" и вярването в крайната действителност на обичайните форми вече не го заемат и ние влизаме в "съвършеното виждане", на недвойственото преживяване.

Не става дума за състояние на заспалост и безразли­чие на ума. Съзнанието ни в такъв момент е будно и дейно - без да отхвърля нищо, без Да потвърждава нищо, и все пак приемащо всичко. Вместо да се чувстваме впримчени и ограничени, заставени да играем същите безсмислени его игри отново и отново, започваме да чувстваме истинското освобождение на необременената съзнателност. Това осво­бождение е възможно, защото повърхностното, условно, илюзорно, двойствено съзнание не е същинската природа на човешките същества. Същинската ни природа е чиста като кристал и няма място за измислено самосъжаление. То веднага изчезва, а с него изчезват всички сковаващи ни ограничения.

Ако можем да влезем и останем в естествено чистото състояние на съзнанието, ще имаме времето и мястото да виждаме нещата без объркване. Дори ще можем по-добре да се оправяме във всекидневния си живот. Много хора се чудят на това. "Ако позволя, на ума си да се върне в естест­веното си, неусложнено състояние, как ще се оправям в то­зи сложен свят? Как ще мога да стигна от едно място на друго? Как ще мога да се справям с работата си? Как ще мога да готвя? Как ще мога да правя каквото и да било?"

Но няма смисъл да носиш със себе си подобно противоре­чие. Истината е, че когато си в чисто, ясно състояние на ума, ще можеш да отдадеш изцяло вниманието си на това, което вършиш и естествено ще го свършиш добре. Проб­лемите идват, когато не живееш в естествено състояние на ума. Тогава, без значение какво правиш, умът ти ще е зает с нещо друго. Предполага се, че трябва да изчистиш къща­та, но умът ти си мисли за ходене на плаж и за сладолед. Ето кога се сблъскваш с трудности.


ЧИСТОТА И НЕДВОЙСТВЕНОСТ

Като съзерцаваме потока на съзнанието си при меди­тация, съвсем естествено можем да бъдем доведени до просторното преживяване на не-двойствеността. Като наб­людаваме мислите си внимателно, ще забележим, че те се появяват, задържат и изчезват сами. Не е необходимо на­сила да изхвърляме мисли от ума си. Точно както всяка мисъл се появява от чистата същност на ума ни, така и ес­тествено се разтваря в тази чиста същност. Когато накрая мислите се разтворят по този начин, трябва да задържим ума си съсредоточен върху последвалата яснота толкова пълно, колкото можем.

Трябва да се упражняваме да не ни поглъща никоя от мислите, непрестанно изникващи в съзнанието ни. То е ка­то огромен океан с изобилие от място за плуващи мисли и емоции и ние не бива да позволяваме вниманието ни да се разсейва по някоя от тях. Няма значение дали определена "риба" е особено хубава или отблъскваща: без да се разсей­ваме по единия или по другия начин, трябва да останем съсредоточени върху първичната яснота на ума си. Дори ако се появи разкошно видение, каквото с години сме ча­кали да видим, не бива да го въвличаме в разговор. Ние трябва, разбира се, да съзнаваме какво става. Въпросът не. е да притъпим съзнанието си така, че нищо да не забелязва­ме. Но докато съзнаваме възникналите мисли, не бива да се прехласваме по никоя от тях. Напротив, трябва да помним скритата под тях яснота, от която те са възникнали.

Защо е толкова важно да съзерцаваме чистотата на съзнанието? Защото, както разбираме отново и отново, из­ворът на щастието и страданието, коренът на болката на самсара и на блаженството на нирвана е умът. А вътре в ума е привичният погрешен възглед - невежото, несигурно вкопчване в егото - който се опира на халюцинацията на конкретното самостоятелно съществуване, като че ли тя е действителност. Начинът да се разкъса магията на тази ха­люцинация е да се види илюзорната природа на нещата и да се разбере, че всички явления са само изплъзващи се привидности, които се появяват в чистото пространство на съзнанието. Така колкото повече съзерцаваме чистотата на собственото си съзнание, толкова по-малко смятаме за конкретно и действително което и да е проявление и тол­кова по-малко страдаме.

Като наблюдаваме как мислите идват и си отиват, ние се приближаваме към правилния възглед за пустотата. Привидно конкретни проявления ще се появят, ще се задържат за малко и ще изчезнат обратно в чистата природа на ума. С изчезването на всяка мисъл по този начин ние трябва да се упражняваме да чувстваме, че това изчезване е дори по-реално от първоначалното конкретно появяване на мисълта. Колкото повече се упражняваме в "не-виждане", толкова повече приемаме ясната просторност на ума си Тогава, дори когато се появяват изключително разруши­телни мисли и емоции като гняв и ревност, ние ще запазим връзката с лежащата под тях чистота на нашето съзнание. Тази чистота е винаги с нас и всички заблуди, които пре­живяваме, са повърхностно помрачение, което накрая ще се разсее и ще ни остави със чистата по своята същност природа на ума ни.

Когато напрегнато съзерцаваш собственото си съзна­ние и оставяш настрани всички мисли за добро и зло, ти веднага попадаш в състояние на не-двойственост. Как е възможно това? Представи си го така: чистото синьо небе е като съзнанието, докато димът и замърсяването, изхвърле­ни в небето, са изкуствените идеи, произведени от неве­жеството на вкопчването в его-то. Ние казваме, че замър­сителите вредят на атмосферата, но замърсяването никога не засяга самото небе. Небето и замърсяването запазват собствената си характерна същност. С други думи, в осно­вата си небето остава незасегнато, без значение колко от­рова влиза в него. Доказателство за това е, че когато усло­вията се променят, небето може пак да.стане чисто. По съ­щия начин, без значение колко проблеми са създадени от изкуствените его схващания, те никога не засягат чистата природа на съзнанието. Относително погледнато, нашето съзнание остава чисто, защото ясната му същност не може да се смеси със същността на объркването.

Крайно погледнато, съзнанието остава винаги ясно и чисто. Характерната не-двойственост на ума не се руши от двойствените схващания, възникващи в него. В този сми­съл съзнанието е чисто, винаги е било и винаги ще остане чисто.

Можете да попитате: А дали природата на заблудени­те мисли, като ревност или гняв, е също чиста? Да, всеки ум притежава еднакво чиста, нематериална природа. Дали умът приема или отхвърля, дали греши или се заблуждава, той винаги ясно отразява съответните обекти. Също както огледалото трябва да бъде ясно и непокрито, за да отрази лицето пред него - било то красиво или грозно - така и умът трябва да бъде ясен. Ако някое състояние на ума не беше чисто, той нямаше да отрази нищо добро или лошо.

Можем да сравним положителните състояния на ума с водата в покой, а заблудените състояния с раздвижената, вряща' вода. Ако изследваме втората вода, ще открием, че въпреки движението, всяка отделна капка е ясна. Същото важи и за съзнанието: спокойно или раздвижено от завла­дяващата сложност на двойствените възгледи, неговата същинска природа остава ясна и съзнаваща.

Заключението е, че всички ние имаме възможността да се преместим от обърканото, замърсено състояние на его-конфликт в самото естествено чисто състояние на съз­нанието. Никога не бива да мислим, че по някакъв начин умът ни е непоправимо увреден. Това е невъзможно. Ако можем да се научим да разпознаваме и влизаме в естественото, незасегнато състояние на съзнанието, накрая ще из­питаме свободата на недвойствената осъзнатост.


ПРОЯВЛЕНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

От будистка гледна точка всички обстоятелства в жи­вота ни са проявления на съзнанието. Това е основното разбиране на Будизма. Болезнените и объркващи ситуации произлизат от болезнен и объркан ум, а всяко щастие, кое­то изпитваме - от обикновеното удоволствие до висшето получаване на просветление - се корени също в собствения ни ум

Ако се вгледаме в живота си, ясно ще видим, че той се контролира напълно от ума, особено от ума на привър­заността от желание. Непрекъснато мислим да отидем тук или там, да вземем това или онова, а после постъпваме според желанията си в търсене на удовлетвореност.

Не само че неспокойният ни ум непрекъснато ражда нови мисли и идеи, но ние сме склонни да ги следваме, къ­дето и да ни заведат. В резултат сме примамвани от една ситуация в друга с обещанието за щастие, но накрая изпит­ваме само умора и разочарование. Разрешението не е в подтискането на мислите и желанията, тъй като това би било невъзможно, все едно да попречим на водата да зав­ри, като натискаме капака на тенджерата. Единственият смислен подход е да се упражняваме да наблюдаваме мис­лите си, без да ги следваме. Това ги лишава от принудителната им сила и е все едно да махнем врящата вода от огъня. Накрая спокойствието и яснотата ще възтържеству­ват.

Ние, хората, особено се гордеем със способността си да мислим, но голяма част от нашето мислене прави неща­та невероятно сложни. Вижте начина, по който дори опа­ковката на малко парче шоколад е претъпкана с информа­ция и реклама. Може да си мислим, че способността да предизвикваме голямо количество мисли и идеи за един обект е признак на интелигентност, но голяма част от това, което правим със своята интелигентност, е неестествено и напълно ненужно.

Разбира се, рационалното ни съзнание - повърхност­ното съзнание, завладяно от обществените ценности - вяр­ва във важността на всичко, което прави. Но ние не бива да се лъжем и да вярваме, че цялото това усложнено мислене е истината. Може да има много неща, с които да се примиряваме във всекидневния си живот, но не е нужно да вяр­ваме в тях. А когато ние сме усложнените, не бива да вяр­ваме дори в себе си!

Означава ли това, че всичко, което правим и мислим, е невярно? Не, има известна истина в това, което става. Например, въпреки че небето е изначално ясно и чисто, има известна истина в замърсяванията, носещи се из него. Това, което казвам, е, че не бива да вярваме в абсолютна­та истина на мислите си за едно или друго. Замърсяването на въздуха е истинско донякъде, но то не е конкретно, са­мостоятелно съществуващо или действително. По същия начин нашите мисли могат да съдържат определено количество истина, но би било грешка да вярваме в тях безре­зервно.

Необходимо е да се научим как да поддържаме ясна осъзнатост, като се откажем от обичайната си реакция към нещата. Обикновено незабавният ни отговор, когато се случи нещо - например, някой даде парче шоколад на при­ятеля ни - е да реагираме раздвоена. "Защо тя го даде на него? Защо не го даде на мен? Той е такъв късметлия, а аз съм такъв неудачник." Умът ни непрекъснато създава по­добни раздвоени безсмислици и животът ни отразява объркването. Последица от това е, че отношенията ни с хо­рата и нещата са променливи и нестабилни. Първо се ин­тересуваме от нов приятел, на следващия ден се отказваме от него. Най-напред желаем да притежаваме нещо ново и красиво, после не можем да понасяме дори вида му. Тази непрекъсната промяна във вкусовете ни е друг показател. че обичайните ни, конкретни схващания за действител­ността са погрешни и са само отражения на объркания ни, предубеден ум.

Има моменти по време на медитацията или извън нея, когато раздвоеното объркване стихва и ние изпитваме спо­койната яснота на чистата осъзнатост. Покоят на ума, кой­то изпитваме в такива моменти, е неописуем и много по-висш от чезнещите удоволствия, за които обикновено ламтят сетивата ни. Но не е достатъчно да изпитаме този вът­решен покой само веднъж или два пъти. Това няма да до­веде до никакво продължително осъществяване. Напротив, нуждаем се от продължителни упражнения, за да можем многократно да преминаваме през обърканите, раздвоени схващания, и необезпокоявани да оставаме в чистотата на същинския си ум. Ако разчитаме на действащ, добре про­верен метод, какъвто е практикуването на тантра, накрая осъзнаването на изначалната чистота ще стане неразруши­мо и вече няма да бъдем под контрола на раздвоените пре­дубеждения.
ЯСНОТА, ЛЮБОВ И ПОКОЙ

Дълбоката, умиротворена чистота на същинското ни съзнание е в природата на любовта и в тази спокойна ат­мосфера вмешателствата на омразата и гнева нямат място. Когато сме погълнати от дълбокото състояние на осъзна­тост, не е възможно да ни смути вредна мисъл. Това не е въпрос на съзнателно решение да се въздържаме от гняв и да се държим добродетелно. Това любящо, щедро чувство изниква спонтанно и леко от дълбините на съществото ни.

Докато чувството за пространност расте и ние се приближаваме към правилния възглед за неконкретното, несамостоятелно съществуване, възниква чувство за един­ство между нас и всичко останало. Вместо да се чувстваме задушени и подтиснати от околното - всичко е против мен - чувстваме, че има достатъчно място за всичко на света. Има пространство за всичко. В чистото пространство на нераздвоението всичко се носи свободно в непрекъснат процес на идване и отиване, растене и умиране, появяване и изчезване. В широтата на несамостоятелно съществуващата действителност всички неща функционират съвър­шено, без да си пречат взаимно. Няма конфликт, объркване или разделяне. Вместо да се чувстваме отчуждени от сре­дата си, от другите и дори от себе си, ние споделяме пре­живяването на всеобща хармония.

Разбирането, че нашето изначално човешко качество е ясно и чисто, ни позволява да проникнем отвъд прист­растните, ограничаващи и сковаващи идеи. В ясното прос­транство на напълно отпуснатото съзнание няма разлика между твоята изначална действителност и моята. Едната не е по-добра от другата; едната не е по-лоша от другата. В крайна сметка няма добро и лошо, чисто и нечисто. Сми­сълът на медитацията, молитвата или каквото се опитваме да правим е да открием изначалния принцип на човешката същност, да докоснем съзнанието си, изначалния принцип за цялостност, за не-раздвоеност. В момента, в който дос­тигнем това преживяване, няма място за тежки идеи, тежки емоции или.сантименталност. Просто бъди! В момента на преживяването няма идеи, обозначени от раздвоеното съз­нание. Няма Буда, няма Господ, няма рай и ад. Просто съ­ществуване. Великият покой. Великата удовлетвореност.


ЯСНОТА, ЦВЯТ И БЛАЖЕНСТВО

Тантра съдържа мощни методи за пробуждане на най-финото ниво на ума и за насочване на това блажено, висше, светло съзнание към просторното и проникновено виждане за нераздвоеност.

Но и преди да станем умели практикуващи, ние мо­жем да влезем в контакт с естественото състояние на ясно­та на ума си и да усетим свободата на нераздвоеното пре­живяване. Проста техника, която да се използва в моменти на объркване, е просто да се гледа в синьото небе. Без да се съсредоточаваш върху някакъв обект, просто се взирай в пространството със силна осъзнатост и позволи на всички идеи да те напуснат. Ти си там, синият безкрай на прост­ранството е там и нищо друго не се появява. Като изпъл­ним нашето съзнание с усетената яснота на пространство­то, ние съвсем естествено ще започнем да съзерцаваме яс­нотата на ума си.

Тъй като сме човешки същества, веднага щом визуа­лизираме по този начин всеобхватната синя светлина, кон­кретните ни понятия ще започнат да се рушат. Това е една от причините, поради които в тантристкото изкуство син­ьото често се използва да символизира не-раздвоението, състоянието, в което обичайните двойствени схващания спират да се появяват и да се считат за действителни. Мно­го хора се чувстват освободени от понятията, когато се взират в огромния безкрай на небето или океана. Не говоря за никакво сложно философско понятие или за нещо, което трябва да се приеме на вяра, защото някой лама е казал, че е вярно. Аз просто разказвам за действителни преживява­ния, които много хора са имали и които и ти можеш да имаш.

От тантристка гледна точка когато отворим съзнание­то и сетивата си за обективния овят, нашето възприемане е винаги свързано с определен цвят. И всеки цвят, който възприемаме - син, червен, зелен или друг - е пряко свързан с това, което става във вътрешния ни свят. Ето защо в практикуването на тантра с изобразяването на божества ц други подобни, цветовете и светлината играят такава важна роля.

За да поясня какво имам предвид, нека се върнем на синия цвят. Както казах, особеното вътрешно качество на лъчистата синя светлина е освобождение от илюзорните отражения. Ако тези отражения са много силни - тогава дори в съвършено ясен ден сме неспособни да видим сине­вата на небето. Всичко, което виждаме, е сивота. Това оп­ределено се случва и наред с виждането в червено, когато сме ядосани, и позеленяването от ревност показва тясната връзка между цвета и състоянието на ума. Да се върнем на това, което дискутирахме. Ние можем да постигнем вре­менна свобода от понятията като се взираме в лъчите на слънцето рано сутрин или в спокойно езеро. Просто гледа­ме, без нищо да разграничаваме, и в определен момент умът ни изпитва само собствената си яснота. Използването на такива възможности да се изпитва яснота отвън и след това да се съчетава вътрешно с ума е могъщ, директен на­чин да се проникне отвъд объркването, претъпкало ума ни, и да се изпита покой.

Освен покой, когато съзнаваме яснотата на ума си, ние веднага изпитваме и блаженство. Нормално нашият раздвоен ум ни изморява с объркващия си брътвеж и безс­пирно отсъждане. Затова облекчението е добре дошло, ко­гато противоречивите мисли и емоции стихнат и накрая изчезнат. Последващата яснота е мирна, щастлива и изключително приятна. За разлика от обичайните сетивни удоволствия, блаженството от това преживяване носи ис­тинско удовлетворение. Вместо да възбужда ума ни, както правят сетивните удоволствия, това блаженство всъщност увеличава силата и остротата на концентрацията ни.


БЛАЖЕНО ПОГЛЪЩАНЕ ОТ РЕАЛНОСТТА

Всеки, който някога е опитвал да медитира, знае, че една от най-големите пречки за концентрация са блуждае­щите мисли, които отклоняват ума. Опитваме се да се със­редоточим върху даден обект само за да открием, че съзна­нието ни е отнесено някъде другаде. Вниманието ни се задържа толкова, колкото и на малко дете, и на нас ни е из­вънредно трудно да проникнем дълбоко в каквото и да би­ло. В следствие на това ни се струва невъзможно да пос­тигнем истинско разбиране. Коя е причината за това умст­вено блуждаене? Завладяващото усещане за неудовлетво­реност. Непрекъснато търсим нещо, което ще удовлетвори неопределения вътрешен копнеж, но това търсене е винаги безуспешно. Дори когато намерим нещо, доставящо удо­волствие, удовлетворението, което то ни носи, е кратко и скоро ние се оглеждаме за нещо ново. Това неспокойствие е характерно за раздвоения ум и става още по-очевидно, когато седнем и се опитаме да се концентрираме за меди­тация.

Блаженството, което изниква, когато съзерцаваме яс­нотата на своето съзнание, е мощно средство за противо­действие на това неспокойствие. То има способността да дарява спокойна и дълбока удовлетвореност, недостижима за обичайните удоволствия. Тъй като се чувстваш доволен, докато изпитваш това блаженство, умът дори не се изку­шава да отиде другаде и концентрацията ти нараства без усилие.

На всички ни се е случвало да бъдем така погълнати от нещо, че да забравим нещата, които нормално биха ни разсеяли или обезпокоили. По същия начин, ако съзерца­ваме дълбоко и продължително лишената от форма яснота на съзнанието, възможно е да спрем възприемането на форми, звуци, миризми и всичко друго, което влезе през дверите на сетивата ни. Когато тези сетивни преживявания и нашите груби, концептуални мисли стихнат, вратата на предубеждението се затваря и ние осъзнаваме подема на възторжената, блажена енергия в нас. Огромната вълна блаженство настъпва спонтанно. Не е нужно да я измисля­ме по никакъв начин. И колкото повече изпитваме дълбо­кото, вътрешно усещане за блаженство, толкова по-дълбоко биваме погълнати от него. Това отваря пътя за из­питване на пространни, освободени и всеобхватни състоя­ния на съзнанието, които в момента не са ни познати.


СЪЗРЯВАНЕ НА НАШИТЕ ПРОСВЕТЛЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Ясното, чисто, блажено състояние на съзнанието, ко­ето описахме, съществува във всеки от нас точно сега. Но това, че притежаваме тази изначално чиста същност не оз­начава, че вече сме просветлени. Преди да се освободим от омразата, алчността, ревността и всички други симптоми на фалшивото его, забулващи съзнанието ни, не сме прос­ветлени. Буда със заблуди не съществува. Но под грубите нива, на които тези заблуди съществуват, има нещо по-висше, по-присъщо на природата ни. И то е тази съществе­на страна на човешкото ни съзнание, което има способ­ността да стане напълно пробудено и вечно блажено.

Въпросът тогава е: Как можем да достигнем и да осъществим възможностите за просветление на същинска­та ни природа? Практиките на тантра са специално при­годени да осъществяват това изключително преобразуване колкото може по-бързо, но както вече споменахме, не мо­жем да се хвърлим в тези практики неподготвени. С други думи, трябва да съзреем чрез различните предварителни подготовки. Трите основни страни на пътя, който дискути­рахме - отказване, бодхичита и пустота - са общите пред­варителни изисквания. Важно е също да се тренираме в то­ва, което понякога се нарича необичайни предварителни практики. Те включват такива неща като получаване на правилно тантристко посвещение, или упълномощаване, и спазване на различните задължения на упълномощаването, изчистване от пречките за успешно практикуване, натруп- ■*■ ване на запас от положителна енергия и, както ще бъде дискутирано в следващата глава, добиване на вдъхновение чрез съкровената практика на гуру-йога.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница