Въведение

Само с молитва

• 
  Twitter
  
• 
  Facebook
  
• 
  
  
• 
  Print
  
• 
  
  

Маккилкин приема Христос през 1856 г. и скоро след това вижда реклама на първите два тома от „Повествованията“ на Мюлер. През януари 1857 г. успява да си купи един екземпляр и е изумен от прочетеното.

„Я какво постига Мюлер само с молитва! – казва си той. – И аз бих могъл да получа с молитва изобилно благословение“

Следващата пролет Маккилкин разговаря с неколцина младежи, с които се молят редовно в Конър.

- Бог наистина ме благослови, когато прочетох ,,Повествования за делата Господни в живота на Георг Мюлер“. Вече си давам сметка колко мощна е молитвата с вяра. Нека се срещаме и всеки ден се молим Святият Дух да подейства мощно в нашия град. Сигурно сте чули за голямото съживление, обхванало цяла Америка. Защо и ние да не преживеем такова благословение, след като виждаме какви велики неща върши Бог чрез г-н Мюлер само като отговаря на молитвите му?

През март 1859 г. младежите организират няколко събирания край Балимина. Напрежение витае във въздуха – стотици хора коленичат направо на улицата, за да се молят за прощаване на греховете си. През май съживлението достига Белфаст и засяга всички християнски църкви. Религиозното възраждане преобразява живота на стотици хиляди хора.

Още преди да е дошла новата година, пламъците на съживлението са обхванали цялото кралство и са залегнали в континентална Европа. Един от резултатите на възраждането е, че Бог призовава хиляди християни да станат благовестители. Сред тях е обущарят от Ексетър Джордж Брирли, който става проповедник и работи в Блакдаун Хилс на границата между графства Девън и Съмърсет. Изгражда селски църкви, обновява старите, проповядва дейно и открива училища.

Подобно на много други училища във Великобритания и по целия свят училищата, които Джордж Брирли основава със сина си Уилям, са финансирани от Дружеството за библейски познания.

Последното от тях – в Бишопсуд – с заменено през 1947г. с държавно училище.

През 70-те и 80-те години на ХIХ век Дружеството за библейски познания финансира около осемдесет обикновени училища за деца. и шест школи за възрастни, като издържа частично още десет училища. През финансовата 1879-1880г. дружеството на Мюлер е поело изцяло обучението на повече от седем хиляди деца в седемдесет и шест училища из цял свят, както и на записалите се в седем школи възрастни. Четиринадесет от тях се намират в Испания, четири – в Индия, едно – в Италия и шест – в Британска Гвиана, останалите са в Англия и Уелс.

Друг човек, приел Христос благодарение па съживлението от 1859г. и след време станал много известен, е младеж от Манчестър – Хенри Мурхаус. През 1861г., след безпаметно пиянство и комар, нахълтва в едно съживително събрание в Апхамбра Съркъс – Манчестър, за да се сбие с някого, но спира като закован, дочул името Исус: „Влезлият да се бие, остава, за да слави Бога и да се моли.“

През 1867 г. Мурхаус се запознава в Дъблин с Д., Л., Муди, който след време го чува да проповядва в Чикаго. „Никога няма да забравя тези вечери – спомня си Муди. – Оттогава проповядвам различно благовестие, получавам повече сила от Бога и любов към човека“ Мурхаус се сприятелява с Муди и Санки. За него казват, че е „човекът, който е разтърсил човека, който разтърси света“, и че той е научил Муди, че Бог мрази греха, но обича грешника.

През последната година от живота си Мурхаус продава християнски книги и провежда евангелизаторски кампании в промишлените райони на Ланкашир, Иоркшир и Лестършир.

За две години продава над сто и петдесет хиляди бройки от Библията и Стария и Новия Завет, и раздава милиони книги и брошури – цялата литература му е предоставена от Дружеството за библейски познания.

През август 1878 г. Мурхаус пише на Мюлер от Блекпул:

Уважаеми г-н Мюлер,

Тук изживяваме славно време, на седмица продаваме около хиляда бройки от Новия Завет и проповядваме на открито пред многохилядно множество. Прилагам пощенски запис за 12 лири и 10 шилинга. Много Ви моля, пратете ни три хиляди екземпляра от Новите Завети по Два пенса. Много съм Ви признателен, че ни ги давате на половин цена. Бог да Ви благослови, скъпи господине.

За да потвърди, че е получил броиките от Новия Завет, Мурхаус пише отново от Блекпул:

Четири години по-рано, през 1876-а, лекарите казват на болнавия Мурхаус, че има слабо сърце, но въпреки това той продължава дейността си все така бодро, с пламенен дух. През септември 1880 г. Мюлер получава последното му писмо:

Хенри Мурхаус умира няколко седмици по-късно. През същата 1880-а година дружеството за библейски познания продава на по-ниски цени близо сто хиляди бройки от Библията и Новия Завет, а други четири хиляди дарява безвъзмездно. Освен на английски Библиите са издадени на уелски, датски, холандски, френски, немски, италиански, португалски, испански, руски, шведски, гръцки и иврит. Само тази година дружеството разпространява около три и половина милиона брошури.

По времето на Мюлер дружеството, което е основал заедно с Хенри Крейк през 1834 г., влага около половин милион лири стерлинги в други начинания отделно от сиропиталищата. Сто и петнадесет хиляди лири стерлинги отиват за училищата по света, около деветдесет хиляди лири стерлинги се използват за разпространението на Библията, Новия Завет, книги и брошури, а с двеста и шестдесет хиляди лири стерлинги са подпомогнати мисионери, които работят във всички кътчета на земята. В началото на 70-те години на ХIХ век, когато настъпва кулминацията в мисионерската дейност, Мюлер изпраща всяка година в чужбина десет хиляди лири стерлинги, разпределяни между двеста мисионери. В средата на 80-те години разходите възлизат годишно на около пет хиляди лири стерлинги и дружеството издържа около сто и тридесет мисионери. В тези суми не влизат разходите от близо милион лири стерлинги, които Мюлер е похарчил през живота си за сиропиталищата на ул. „Уилсън“ и „Ашли Даун“.

„Я виж какво постига Мюлер само с молитва! – възкликва преди години Джеймс Маккилкин. – И аз бих могъл да получа с молитва изобилно благословение!“ Така и става. Молитвата е нещо пределно просто: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори“ С това простичко обещание от 7 гл. на Евангелието от Матей 7-8 стих Мюлер започва през 1880 г. една своя проповед:

– Какво повече може да се каже от това? „Искайте и ще ви се даде“ Това обещание е изчерпателно, съдържателно, всеобхватно и полезно във всяко отношение, и се допълва от други части на Словото Божие. Длъжни сме да сравняваме текстовете в Св. Писание понеже на други места има допълнения или се посочват условия, които, ако пренебрегнем, няма да се възползваме докрай от молитвата.

Мюлер изброява редица условия, от които зависи успехът на молитвата. Според него нашите молби трябва на първо място да съответстват на Божията воля. Второ, трябва да искаме нещо в молитва не поради нашите лични заслуги, а в името на Господ Исус Христос (Йоан 14:13-14). Мюлер не забравя да напомни, че „ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:18).

- С други думи – подчертава той, – ако живея в грях и следвам път, който не е угоден Богу, не мога да очаквам отговор на молитвите си.

Третото условие е да вярваме, че Бог е способен и желае да отговори на нашите молитви.

- Това е изключително важно – подчертава Мюлер. – В Марк 11:24 четем: ,,Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне“ През петдесет и четирите години и деветте месеца, откакто съм вярваш, разбрах, че винаги получавам на Божието време онова, за което съм се молил, само ако съм вярвал, че ще го получа. Искам особено да подчертая, за да запомните веднъж завинаги, че трябва на всяка цена да вярвате в силата и желанието на Бога да отговори на молбите ви. Трябва да вярваме, че Бог е способен да ни го даде и иска да го стори. За да се убедите, че всичко е по силите Му, е достатъчно да си спомните възкресението на Господа Исуса Христа. Той притежава всемогъща сила, щом Го е съживил от мъртвите. Колкото до любовта Божия, достатъчно е да погледнете кръста Христов и ще видите колко велика е тази любов, която не е пощадила Своя Син и не е избавила единородния Си от смъртта заради нас. С тези доказателства за всемогъществото и любовта Божия, ако вярваме, ще получим.

Четвъртото условие е „да чакаме търпеливо, докато Бог ни даде благословението, което търсим. В прочетения текст не е казано нищо за времето или обстоятелствата, при които молитвата ни ще получи отговор. „Искайте, и ще ви се даде.“ Има ясно обещание, но не се казва нищо за времето… Някой ще рече:

„Необходимо ли е да представям един и същи въпрос пред Бога два, три, пет или дори двадесет пъти. Не е ли достатъчно, ако Му кажа само веднъж?“ По същата логика може да твърдим, че не е нужно да Му кажем дори веднъж, понеже Той знае отнапред от какво се нуждаем. Бог иска от нас да покажем, че вярваме и заставаме пред него като творения пред своя Творец. Никога не бива да забравяме, че може би съществуват определени причини молитвите ни да не получат незабавен отклик. Една от тях би могла да бъде необходимостта да упражняваме вярата си, защото само така нашата вяра ще укрепне. Всички знаем, че ако не използваме вярата си, тя ще закърнее. Чрез изпитанията тя крепне. Когато проявяваме търпение, ние славим Бога. Това е благодат, чрез която Бог се прославя. С търпението си ние прославяме Бога. Сърцето ни може да не е готово да приеме отговора на нашите молитви. Ще дам пример… (Мюлер привежда примери от живота на хора, които познава, а също и от богатия си житейски опит.) Няма да преувелича, ако кажа, че през петдесет и четирите години и деветте месеца, откакто вярвам в Господа Исуса Христа, съм получил тридесет хиляди отговора на молитвите си в рамките било на същия час, било на деня, когато съм се молил. Често пъти, още преди да изляза от спалнята, съм получавал отговори на молитвите, които съм отправял същата сутрин. През деня получавам нови отговори на молитвите си. Така че за тези години съм получил най-малко тридесет хиляди отговора на своите молитви, и то незабавно. Някой може да си помисли, че всичките ми молитви са получили моментален отклик. Не, не всички. Понякога съм чакал седмици, месеци, дори години – много години. През ноември 1844 г. започнах да се моля петима души да приемат Христа. Молех се всеки ден без изключение, в здраве и в болест, на суша и по море, без оглед на неотложните си задължения. Мина година и половина, докато първият от петимата се обърне към Христа. Благодарих на Бога и продължих да се моля за другите. Изминаха още пет години, докато вторият от петимата прие Христа. Благодарих на Бога и продължих да се моля за останалите. Молех се ден след ден. Трябваше да изминат още шест години, докато и третият приеме Христа. Благодарих на Бога за тримата и продължих да се моля за останалите двама.

Те все още не са приели християнската вяра. На мен Бог в пълнотата на Своята благодат ми е дал десетки хиляди отговори на молитви още същия ден или час, когато съм ги изрекъл. Молил съм се всеки ден от близо тридесет и шест години само и само тези двама души да приемат Христа и въпреки това те все още не са го сторили. Уповавам на Бога и очаквам Той да отговори на молитвите ми. Скъпи братя и сестри, уповавайте на Бога, продължавайте да се молите, само внимавайте да искате неща, които да съответстват на волята Божия, понеже Той не желае погибелта на грешника. Такова е откровението, което Бог е дал за Себе Си. Той ,,не иска да погинат някои, по всички да дойдат на покаяние“ . Дерзайте, молете се, очаквайте отклик, надявайте се и накрая ще прославите Бога за всичко“

От двамата души, които по време на тази проповед все още не са приели Христа, единият се обръща малко преди смъртта на Мюлер, а вторият – няколко години по-късно.
Ухание на полски цветя

Апогеят на петата проповедническа обиколка в Европа започнала през септември 1878 и завършила през юни 1879 г., е посещението в училищата на Испания, които от десет години финансирани изцяло от Дружеството за библейски познания.

Мюлер застава пред сто и петдесет момчета от едно училище в бедняшкия квартал на Барселона, като говори съвсем бавно, та преводачът да предаде ясно на децата.

- Мили дечица – казва Мюлер – Обичам ви много и всеки ден се моля за вас, Копнея от все сърце да срещна всички ви на Небесата. За да идете на това благословено място като окаяни, изгубени, осъдени грешници, трябва да уповавате на благословения Господ Исус Христос, наказан вместо нас, защото само Неговата кръв може да очисти греховете ни.

След това Мюлер разказва на испанските деца за момчетата за момчетата от Ашли Даун. Недалеч от училището за момчета има и девическо училище, което също се издържа от Дружеството за библейски познания на Мюлер. След като Мюлер говори пред момичетата те му изпяват химн. „Едно чудно хубаво момиченце на около шест години с черна коса и блеснали очи се качи па подиума, където повтори с лекота на испански Псалом 128, без да пропусне дори една дума“ Семейство Мюлер посещава и други училища в Барселона и Мадрид, издържани изцяло от Дружеството за библейски познания. След като си тръгват от Испания сем. Мюлер прекарват няколко месеца в Южна Франция, където Мюлер проповядва на френски. В една църква, подпомагаща пансион за умствено изостанали и страдащи от епилепсия деца, директорът не иска и да чуе за преводач, понеже, като казва: „Monsieur Muller est admirable.“ (Френският на г-н Мюлер е превъзходен.)

Георг и Сузана изкарват месец март в Мантоп и всеки ден присъстват на службите във френската и немската църква. В неделя сутрин в малката зала на Независимата шотландска църква няма къде игла да падне, затова вратите и прозорците са оставени отворени, та множеството, насъбрало се отвън, да слуша проповедта на Мюлер под яркото пролетно слънце. Сред насъбралите се е и един англичанин на четиридесет и пет години, дошъл тук да поправи разклатеното си здраве – Чарлс Хадън Спърджън, най-популярният английски проповедник от XIX век. Тази пролет сем. Мюлер неведнъж пътува в открит кабриолет заедно със Спърджън. Един следобед тримата поемат по Торинския път, който води към Кастилионе.

- Като виждам такива красоти – казва Спърджън докато изкачват бавно баира – неудържимо искам да запея хвалебна песен в прослава на Бога.

Не знаем дали го е сторил пред Мюлер и Сузана.

Доктор Хенри Бенет живее в Мантон и докато се възстановява от едно заболяване, Спърджън често му гостува. Той пише, че г-н и г-жа Мюлер са прекарали един ден заедно с него в любимата му градина.

„Доктор Бенет се появи – пише Спърджън – И аз с радост слушах как Мюлер му говори за силата на молитвата. „Искам да закупя един парцел недалеч от дома си – сподели Бенет,- но собственикът иска баснословна сума“ ,,Молете се“ – посъветва го Мюлер. „Бива ли да занимавам Господа с такава дреболии! – ахна Бенет. – Редно е да се молите за вашите сирачета, но колкото до парцела, с който да разширя градината – това ми се струва прекалено!“ „И все пак – настоя Мюлер – поддадем ли се на алчността си, това насърчава греха в нас, затова смятам, че трябва да се молите собственикът да се откаже от баснословната сума, която иска“ ,,Те са най-обикновени селяни – възрази Бенет, – според мен е нормално да се опитват да смъкнат десет кожи от един англичанин, който за тях е златна мина!“ Мюлер се усмихна.

След време Спърджън отбелязва, че „и двамата бяха в добри настроение, но простичката, детинска благословена вяра на Мюлер бе изумителна. Той не е лицемер, преизпълнен е от искрена радост, неописуем душевен мир и има ведър характер“. В едно свое писмо синът на Чарлс Спърджън казва, че „след като поговори с г-н Мюлер на татко му е много по-лесно да уповава на своя Отец и да не се страхува“.

Мюлер обикаля Северна и Централна Италия, проповядва в Сан Ремо, Флоренция и Рим, след като пристига с жена си в Неапол. Неколцина английски моряци от Бристол научават, че Мюлер е в града, и го канят на борда. Той се качва на кораба и разговаря с тях. Сетне сем. Мюлер се изкачват на Везувий и се любуват на открилата се гледка. Във Венеция се разхождат с гондола. После отиват в долините на валдейците, които живеят в своите планински селца от векове, и от времето на апостолите, почти не са засегнати от промените в Църквата по света.

Сузана пише за вярващите от малките църкви в двете най- големи долини Сен Мартен и Люцерн:

Те са принудени да извървяват много километри, за да присъстват на службите. Повечето валдейски християни са много бедни и мнозина живеят в къщи, покрити със сложени надве-натри плоски камъни, а не с плочи или керемиди. Видяхме къщи с прозорци, на които имаше вестници вместо стъкла. В Помаре някои от жителите бяха застанали на вратите и ни гледаха, понеже очакваха посещението ни. Докато минавахме с файтона, мнозина кимаха почтително и възкликваха: „Monsieur le pasteur Georges Muller“ (Господин пастирът Георг Мюлер (фр.))

В пет часа пристигнахме у пастира във Вила Сеш и вечерта отидохме в неговата църква – много стар валийски храм, разположен високо в планината, на хиляди метри от дома му. До църквата се стигаше по стръмна, изровена, лъкатушна пътека, осеяна със сипеи, тук-там я пресичаха потоци, които ни намокриха чак до глезените. Бяхме потресени от тишината и пустотата, тегнещи наоколо. Най-сетне, изпотени, уморени, почти останали без дъх (Мюлер е вече на седемдесет и четири в години), се изкачихме до църквата – голяма старовремска постройка, където се бяха събрали селяни, които вече два часа седяха и търпеливо ни чакаха (службата бе обявена за пет часа, но обстоятелствата не ни позволиха да пристигнем преди седем). Тя бе на френски, започна с песен и молитва, след което г-н Мюлер говори пред насъбралите се един час, като се вживя с цялото си сърце в техния живот. След службата раздадохме брошури на френски и италиански, запознахме се с мнозина и малко след девет се върнахме в дома на пастира – швейцарска планинска хижа с широка стряха и два дървени балкона. Покъщнината бе съвсем обикновена и скромна, без обичайните съвременни удобства, но ни посрещнаха изключително гостоприемно и ние останахме много доволни от краткото си посещение.

В едно училище в Сен Жан край Латур, най-голямото селище на валийците, Мюлер проповядва на френски пред огромно множество. В края на службата пастирът се моли: „Нека чудните думи на нашия брат се врежат в сърцата ни.“ А друг господин изтъква:

„Господин Мюлер ни каза точно това, от което имаме нужда – проповедта бе превъзходна.“

През първата си обиколка из Съединените щати Мюлер отлага над сто писмени покани, а хората все още го чакат. Поради това, след като се прибира от континента и прекарва в Бристол два и половина месеца, в края на август 1879 г. той отново поема на път с жена си с кораба „Жерманик“ към Щатите.

В неделя вечерта, 14 септември 1879 г., пастирът на Методистката епископална църква на Втора улица в Бруклин представя новия гост:

- Скъпи приятели, драго ми е да ви съобщя, че ще чуем благовестието от сърцето и устата на нашия многоуважаван приятел, който, макар да е на седемдесет и четири години, през последните четири от тях е проповядвал благовестието повече от хиляда и четиристотин пъти в различни градове и страни. О, младежи, обърнете внимание на това, че той не пуши, не пие, и вижте как Бог вдъхва сили за благословено служение на онези, които уповават на Него и се стремят с живота си да Го прославят. Сега имам огромното удоволствие да ви представя господин Георг Мюлер от Бристол, Англия.

Мюлер изнася прочувствена проповед върху Исая 3:10-11.

През декември Мюлер е един от говорителите на голяма конференция, проведена в Шафтсбъри Хол в Торонто, където говори за Христос според Св. Писание и за Второто пришествие.

Последния ден следобед отговаря на девет въпроса, един от които, както тогава, така и сега е предмет на разгорещени спорове:

- Дали да очакваме нашия Господ да се върне всеки момент, или Второто Му пришествие ще бъде предхождано от определени събития?

Стотици сърца затуптяват по-бързо, когато Мюлер се изправя, за да отговори.

- По този въпрос има най-различни мнения и не искам да натрапвам на другите своето убеждение. Въпросът не ме изненадва. Вече около половин век изучавам внимателно Библията и отдавна мисля върху това. Ето защо изобщо не се колебая какво да отговоря. В Св. Писание и по-точно във II Послание към Солунците, 2 гл., е казано недвусмислено, че Пришествието на Господ Исус Христос ще бъде предхождано от отстъплението и появата на човека на греха, „синът на погибелта“ (Антихристът). Много други стихове в Словото Божие ни показват ясно, че преди Пришествието на нашия Господ Исус Христос ще се случат определени събития. Това не променя факта, че не смъртта, а Второто пришествие на Христос е голямата надежда на Църквата и ние (подобно на вярващите солунци) служим на „жив и истинен Бог“ и очакваме „Неговия Син от Небесата.“

Последната проповед на Мюлер в Торонто е пред множеството, изпълнило до краен предел църквата „Грейт Метрополитън“, където той говори за Святия Дух, които пребъдва в нас, което се казва в Евангелието от Йоан 14:16-17. По време на тази обиколка Мюлер проповядва триста пъти.

Със Сузана се връщат в Ливърпул на 16 юни и на следващия ден се прибират в Ашли Даун. Всички деца са се събрали да ги „посрещнат и още щом ги зърват, надават радостни възгласи. Пред излиза малко момиченце, което поднася на Сузана огро букет полски цветя, а Мюлер наблюдава сияещ. Много години по-късно, през 1939г, същото момиченце, вече навършило петдесет години, пише:

Георг и Сузана също се радват, че отново са в скъпия стар Дом.

Мюлер си тръгва от Северна Америка с над сто и петдесет покани да проповядва, които отново е отложил. Затова през септември 1880 г. поема към Квебек. Щастлив е да се срещне със своя приятел капитан Дътън, на чийто кораб „Сардиниън“ провежда осем служби, три срещи за изучаване на Библията и раздава на пътниците и на екипажа около двеста брошури. Този път няма мъгла, която да забави „Сардиниън“.

По време на престоя си в Бостън посещава Плимут и проповядва в църквата, построена още от първите английски заселници, пристигнали тук през декември 1620 г. Георг и Сузана разглеждат първата къща, построена в Нова Англия, и посещават музея, където са изложени реликви, донесени от първите преселници в Америка, пътували с кораба ,,Мейфлауър“.

В Ню Хейвън, щата Кънектикът, Мюлер говори няколко пъти пред преподавателите и студентите от Йейлския университет, което прави „с огромно желание, понеже аз съм приел Христа като студент в университета в Хале“.

Георг и Сузана прекарват зимата – от декември 1880 г. до март 1881 г., в Ню Йорк. Това е най-студената зима от тридесет години, а те често пътуват с ферибота в залива, където ледът е толкова дебел, че корабът едва си проправя път. Мюлер има около сто срещи, четиридесет от които с представители на половин милионната германска общност в Ню Йорк и Бруклин.

По време на осмата си мисионерска обиколка Георг и Сузана посещават Египет, Палестина, Турция и Гърция. В Египет намират време да разгледат пирамидите.

В Палестина, докато пътуват на юг в теглен от три коня файтон, виждат, че земята, описана в Стария Завет като ,,земя, дето текат мляко и мед”, се е превърнала в гола и каменлива занемарена пустиня. Сузана казва, че Божието проклятие е застигнало не само юдеите, но и тяхната родина. (Не е ясно дали мъжът й е споделял този възглед, който днес оборват със сериозни доводи.) Тя записва, че „след пришествието на Господа Исуса Христа, когато Израел приеме християнството, „пустинята ще се възрадва и ще разцъфне като крем”.

В хотел „Средиземно море“ в Йерусалим сем. Мюлер отсядат в хубава ъглова стая на първия етаж с прекрасен изглед към Маслиновия хълм”. Докато са в града, всеки ден се разхождат по терасата върху плоския покрив на хотела, откъдето се любуват на великолепната гледка.

В Йерусалим Мюлер провежда много служби, на които проповядва на английски и немски с превод на арабски, когато се налага. По онова време в Йерусалим живеят около тридесет хиляди души, от които около осем хиляди евреи, подслонили се в най-бедните квартали. „Засега – пише Сузана, в опита си да открие признаци за сбъдването на библейското пророчество – по нищо не личи, че евреите се връщат от други страни в родната си земя.“

През декември Мюлер, който вече кара седемдесет и осмата година, и Сузана се присъединяват към неколцина свои английски приятели и поемат с магарета към град Витания. По пътя прекосяват потока Кедрон и посещават пещерата, където се смята, че е погребан Лазар. Виждат стара разрушена къща, където според преданието са живели Марта, Мария и Лазар. От върха на Маслиновия хълм виждат добре напояваната Йорданска равнина, която Лот избира за себе си, Моавските възвишения, долината около Адуламовата пещера и мястото, където река Йордан се влива в Мъртво море. Времето е чудесно, след залез слънце всичко е окъпано в ярката светлина на месечината и докато се спускат от Маслиновия хълм, пътешествениците се любуват на приказната гледка, открила се към Йерусалим. Подминават Гетсиманската градина където, ако се вярва на слуховете, някой от маслиновите дръвчета са от времето на Христа.

След няколко дена отиват до Витлеем – на десетина километра от Йерусалим - обядват в един женски манастир и посещават църквата, издигната според преданието на мястото, където се е намирала яслата Господна. По време на престоя си в Йерусалим изминават „Пътя на скръбта”, посещават Джамията на Омар, построена на мястото на разрушения Соломонов храм, влизат в Храма на смъртта Господна, издигнат според преданието на мястото, където Исус Христос е разпнат, разглеждат Стълба на Авесалом, водоема Витезда, останките от двореца на Ирод, развалините на крепостта, където е задържан ап. Павел и Силоамския кладенец.

След два месеца и една седмица в Йерусалим сем. Мюлер се връща в Яфа, където остава една седмица, после се качват на лодка, която ги откарва на австрийския параход ,,Флора“, хвърлил котва на известно разстояние от брега с курс към Хайфа. Духа силен вятър, който няма да забравят:

След като заобиколихме вълноломите и се отдалечихме от скалите, вълните около половин час подмятаха лодката. Най-сетне стигнахме парахода и трябваше да издебнем сгоден момент, за да стъпим на стълбата (подадоха ни ръка точно в мига, когато вълните подхвърлиха лодката), откъдето с риск за живота се качихме на високата палуба.

В Хайфа ги посрещат неколцина християни германци, които ги откарват с открит кабриолет в проливния дъжд до хотел ,,Кармил“. Според мнозина проповедите на Мюлер в Хайфа поставят началото на духовно съживление сред многобройната общност на немските преселници.

През февруари двамата със Сузана отиват с магарета на планината Кармил и по пътя към върха се отбиват в манастир, където монасите ги черпят с кафе и вино от френски сорт грозде.

В църквата им показват пещера, където според някои е живял пророк Илия, после ги водят и на морския фар, за да се полюбуват на великолепната гледка. Грее ярко слънце, небето е ясно и всички си спомнят, че именно тук Илия с молитвата си докарва огън от небето, който изгаря жертвоприношението.

По-късно Мюлер многократно проповядва в Истанбул и заедно със Сузана посещава казармите в Скурати, където по време на Кримската война Флорънс Найтингейл се грижи за ранените. Веднъж двамата на излизане от хотел „Англия“ се натъкват на танцуващи дервиши. „Бяха осемнадесет души – спомня си Сузана, – с кафяви наметки и остри кръгли филцови шапки. По сигнал паднаха ничком на земята, после се изправиха и започнаха да обикалят със скръстени ръце, като се кланяха и се въртяха бавно. Сетне най-неочаквано запокитиха наметките и останаха само с дълги роби и елеци, разпериха ръце и започнаха да се въртят много бързо, досущ като пумпали в продължение на двадесетина минути.“

В Атина Мюлер има твърде натоварена програма и провежда множество служби, но намира време да посети Ареопага (Марсовия хълм) и да поседи на мястото, където Павел е държал прочутата си проповед. Той разглежда с жена си Акропола и развалините на множеството древни езически храмове, възмутили преди осемнадесет века сърцето на апостола.

Най-сетне, след близо девет месечно пътешествие, те се прибират през Коринт, Рим и Флоренция в Ашли Даун.