Въведение

Обичан от хиляди

Всеки път, когато се завръща от дълга проповедническа обиколка, Мюлер се убеждава, че зет му Джеймс Райт, подномаган от дейния персонал, управлява добре сиропиталището в Ашли Даун. Ако по време на отсъствието му възникне проблем, по който Мюлер трябва да вземе лично отношение, Джеймс го излага в някое от писмата, които често му пише. Опасенията, че когато Мюлер отсъства, даренията ще намалеят, се разсейват окончателно през третата година на задграничната му дейност, когато постъпленията надвишават сумите, постъпили през която и да е от предходните години.

Мюлер изобщо не се притеснява и през август 1882 г. започва заедно със Сузана своята девета обиколка отново из Европа. В Дюселдорф с радост се среща с ръководителя на местното мисионерско дружество, с когото се е запознал преди шест години.

- Реших да послушам съвета ви – казва му той – и се молих по-сериозно за своите синове. Два месеца, след като си тръгнахте, петима от шестимата ми синове приеха Христос, сега е на път да го стори и шестият.

От Дюселдорф сем. Мюлер се спускат по течението на Рейн до Хайделберг, Манхайм и Виена, където имат множество срещи и участват в не една църковна служба. Сетне посещават Будапеща и Прага, после през Лайпциг се връщат в Халберщат, където Мюлер е прекарал голяма част от младостта си. Отиват в катедралата, където преди шестдесет и две години Мюлер е получил първо причастие. На другата заран заминават за Кропенщат:

- Пътят не се е променил от времето, когато бях дете – казва на Сузана, – с тази разлика, че някога от двете му страни растяха тополи, които днес са заменени от плодни дръвчета.

Мюлер се връща за пръв път в родния си град Кропенщат, провежда две срещи в голяма зала. Местните хора се стичат да чуят най-прочутия си съгражданин, който им разказва за своя живот и работа. Мюлер открива, че къщата, където се е родил, още си стои непокътната, показва на Сузана дома в Хаймерсфебен, където семейството му се премества да живее, когато е четиригодишен.

От Хаймерслебен заминава за Берлин, където проповядва в големи църкви и – както е прието по онова време – има срещи в салоните на известни личности. След това отиват в Данцит, където Мюлер се засича с двама приятели от студентските години в Хале, които половин век са свещенослужители. На Рождество в Кьонигсберг говори пред огромно множество от три хиляди души, стекли се сутринта в църквата ,,Трагхаймер“, за да го чуят.

В края на декември двамата със Сузана се качват на влака за Санкт Петербург и се настаняват в топло спално купе с удобни легла. Събуждайки се сутринта виждат, че прекосяват „покрито със сняг поле, ширнало се докъдето поглед стига“. На гарата в Санкт Петербург ги посрещат Нейно Височество княгиня Ливен и полковник Пашков, офицер от императорската гвардия и богат дворянин, когото Мюлер описва като ,,един от най-дейните християни в огромната империя“

- Заповядайте у дома докато сте в Русия – кани ги княгиня Ливен, която Сузана описва като „скъпа сестра в Христа“.

Мюлер пише :

Рядко приемах покани да гостувам у приятели, защото много се нуждая от почивка и време за усамотение, затова отклоних предложението и отседнахме в хотел за две нощи. Скоро разбрахме, че княгинята силно желае да й гостуваме и ще бъде силно разочарована ако продължаваме да упорстваме и да отхвърляме гостоприемството й. В понеделник, 1 януари, посетихме дома й, където ни посрещнаха изключително радушно и останахме два месеца и три седмици.

Княгинята ги настанява в Малахитовата стая, наречена така заради великолепната малахитова камина, колони и корнизи. Малахитът е твърд зелен камък, който се добива в планината Урал и когато е полиран, е изключително красив. Въпреки бляскавата обстановка в Санкт Петербург Мюлер не се отдава на леност и престоят му е свързан с доста вълнения. Той проповядва шестнадесет пъти в британско-американската църква, осем пъти говори на немски в германската реформистка църква и единадесет пъти в моравската църква. Той провежда три служби за шведи с превод в британско-американската църква, присъства на служби, участва в пет събирания в салона на полковник Пашков, ръководи две други сбирки в дома на полковник Корв и още тридесет и пет в имението на княгиня Ливен. Всеки ден приема посетители и има четиридесет лични срещи с различни християнски деятели. Говори в болници и сиропиталища. В своя роман „Възкресение“ Толстой обрисува очарователното петербургско общество и нашумелите в края на ХІХ век салонни сбирки. Лелята на Нехлюдов, графиня Катерина Ивановна, е изобразена като „пламенна привърженица на учението, според което вярата в изкупителната смърт на Христос е същността на християнството“. Толстой описва изисканите каляски, с които вярващите се стичат на сбирката в балната зала на графинята:

Не е изключено в това не особено ласкаво описание на Кизеветер Толстой да е използвал като първообраз Мюлер, макар че по-вероятно е описал образа на доктор Ф. У Бедекър, братовчед Бедекър, автор на прочутите в Европа пътеводители, който също е участвал в написването на някои от тях. От 60-те години на ХІХ век Бедекър живее в Уестън-Сюнър-Меър и е близък приятел на Мюлер, който често посещава Санкт Петербург и също е гостувал на княгиня Ливен. Той многократно разказва как веднъж в Москва е разговарял надълго с граф Толстой за живота в Англия и Русия.

Мюлер получава от министъра на вътрешните работи на Русия разрешение да проповядва в германските църкви в Санкт Петербург и пред щведите в британската църква. Документът е на руски, език, които Мюлер не разбира, но в него пише, че получава исканото разрешение.

В петък вечерта, 9 февруари, сем. Мюлер е стъписано от неканените гости, появили се в дома на княгиня Ливен – те са от полицията.

- Утре трябва да се явите при началника на полицията.

На другата сутрин шефът на полицията приема Мюлер учтиво, ръкува се с него и едва ли не му се извинява, че е принуден да го вика в управлението.

- Обвинен сте в това, че проповядвате с превод на руски без разрешение на Министерството на вътрешните работи.

От този ден полицията забранява службите в дома на полковник Пашков. Няколко години по-късно полковникът е заточен от Цар Александър ІІІ в Сибир заради това, че редовно провежда в дома си духовни сбирки и разпространява християнски книги.

Мюлер и жена му откриват, че в Русия е по-студено, отколкото в Канада и Съединените щати. Лошото време не ги .лишава от едно малко приключение. През март посещават с щейна селище на лапландците върху заледената река Нева. Г-жа Мюлер си спомня:

Край юртата стояха неколцина лапландци (облечени в кожи с космите от вътрешната страна, за да им пазят топло, и бяха като опаковани в дрехите си). Те не носят бельо (поне така ни казаха) и изобщо не се къпят, нито се преобличат, освен ако дрехите се спластят от мръсотия или се съдерат от постоянно носене. Юртите, построени на леда, бяха доста окаяни и сиромашки отвътре. Те са направени от кожа с косъма от вътрешната страна и на тавана имат отвор, който служи и за комин, и за прозорец. Насред юртата гореше слаб огън, върху които къкреще супа, сложена в метално канче, а подът бе застлан с черги. Покъщнината им е изключително мизерна и отблъскваща…

Поемат обратно към Англия през Полша, където проповедта на Мюлер пред жителите на промищления град Лодз има изключителен успех. След като цяла седмица говори пред големи множества в града, Мюлер получава следната бележка:

На службите на Мюлер се стичат големи множества – около хиляда и двеста души. В немската баптистка църква няма къде игла да падне, а г-жа Мюлер отбелязва, че ,,по заводи, пивници и у дома всички говореха само за проповедите“. Георг и Сузана остават възможно най-дълго.

След като през май се прибират в Англия, Мюлер проповядва седем пъти в препълнената зала ,,Майлдмей“. Най-после през юни се завръщат в Ашли Даун, където ги посрещат всички деца, което ги трогва до сълзи.

През септември 1883 г. семейство Мюлер се качва в Тилбъри на кораба „Сайъм“ и поема към индийския град Мадрас. Пристигат в Мадрас в края на октомври и Мюлер проповядва многократно в града, включително и пред четиристотин индийци в Свободната шотландска църква. Сем. Мюлер наемат прислужник индиец на име Ейбрахам, който да ги придружава из цялата страна – той знае хинди, тамилски и канара.

През декември отиват с тонга (покрита двуколка, теглела от понита) в град Кунур, разположен в Нилгирските възвишения.

След това заминават за Варанаси, основния свещен град на индусите, където отсядат при преподобния Джон Хюлет от Лондонското мисионерско дружество. Решават да разгледат града и за да избегнат дневната жега, на 22 февруари стават в пет сутринта и поемат с открит файтон през Варанаси. Посещават прочутата Хиндуистка философска школа, където виждат множество брамини и техните ученици. После се качват на парна лодка, с която предприемат пътешествие по река Ганг, откъдето се открива великолепна гледка към града. По пътя си виждат много салове, от които хората се къпят, а също погребални салове, на които изгарят тленните останки на покойниците; минават покрай храмове, джамии и свещени извори. От палубата виждат три трупа, които се носят по течението на реката – гарваните вече кълват месата им.

- Бедняците не могат да платят дървата, с които да изгорят своите покойници – обяснява им прислужникът, – затова те ги хвърлят направо в реката.

След Алахабад и Агра отиват да разгледат Тадж Махал.

Програмата на Мюлер става все по-натоварена – в Лахор гостуват на сър Чарлс Ейчисън, след което заминават за Делхи и Пуна.

Рано сутринта отиват до хълм Парбути, който се намира на около шест километра от Пуна. Слизат от файтона в подножието на баира, изкачват се на върха и оттам се любуват на открилата се гледка. В храма на хълма има изображения на бог Шива и на други богове и богини. Водачът им, индус, понечва да им разкаже за трите божества, когато Сузана, която никога не си криви душата, пък и не й се слуша, го прекъсва:

- Изобщо не вярвам във вашия Шива – казва тя, – вярвам само в истинския жив Бог, сътворил небето и земята, и изпратил Своя Син да умре заради окаяните заблудени грешници, както е изявено в Св. Писание.

- Аз също вярвам, че има Върховен Бог – възразява екскурзоводът.

- А чували ли сте някога за Исус Христос?

- Не.

- На всяка цена ще разпитам за Него – отвръща водачът. – На всяка цена.

След натоварена до краен предел програма в Бомбай приключва обиколката им в Индия. Преди да си тръгнат, Сузана получава писмо, в което се казва, че Мюлер е „обичан от хиляди в Индия и според мен от стотици хиляди навсякъде по света“.

В началото на май се сбогуват натъжени със своя слуга Ейбрахам и се качват на кораба „Индус“, с който се прибират през Аден. На 5 юни хващат експреса от Падингтън, който ги откарва за два и половина часа до Бристол, и след като пропътуват повече от тридесет и две хиляди километра се прибират в Дом 3 в Ашли Даун.

Следващите три обиколки са все на Британските острови.

Четиринадесетата обиколка започва от Съединените щати и сега отиват в страни, които дотогава не са посещавали. На 23 февруари 1886 г. сем. Мюлер пристига с кораба „Острейлия“ в пристанище Порт Джаксън в Сидни. Те остават до началото на март в хотел „Пери“ и провеждат много служби. Сър Алфред Стивънс ги запознава с губернатора на Нов Южен Уелс лорд Карингтън. Проповедникът гостува и на главния съдия на Сидни сър Джеймс Маргин.

Следващите спирки в обиколката са Батърст и Мелбърн, където в Кралския театър Мюлер говори на два пъти пред три хиляди души и проповядва в кметството на града пред петхилядно множество.

През август двамата със Сузана отиват на остров Ява в Хонконг, където имат много служби и срещи. В сърцето на Китай – Шанхай, Хуайнан и Нанчан – се срещат и разговарят с мнозина. По времена посещението си в Китай Мюлер се среща с Хъдсън Тейлър и с мисионери от Китайското мисионерско дружество, което той години наред е подкрепял и в добри, и в лоши времена.

В японските градове Йокохама, Токио, Кобе, Киото и Осака, се стичат огромни множества, зажаднели да чуят Мюлер.

Следващата обиколка на Георги Сузана (от август 1887-а до март 1890 г.) е последната извън Европа. Те минават през Съединените Щати и отиват в Аделаида, Австралия, и Тасмания, където за няколко месеца Мюлер изнася много проповеди. Обиколката в Нова Зеландия започва с няколко служби и срещи в Куинстаун. После сем. Мюлер взимат в Кинстън влака за Дънийдин. Пътуват в общо купе и срещу тях на седалката седи мъж, държащ вестник, който започва да чете на глас.

- Преподобният Георг Мюлер от Бристол, Англия – казва господинът – ще посети Дънийдин. Бих дал мило и драго да го зърна.

- Георг Мюлер седи срещу вас – отговаря му непознат пътник.

Човекът е неописуемо щастлив. Сваля си шапката, ръкува се радушно с Георг и Сузана и подхваща дълъг разговор, към който, по думите на Сузана „другите пътници проявиха огромен интерес“.

В Дънийдин отсядат в грандхотела и на всички проповеди на Мюлер се стича огромно множество, а в зала „Гарисън“ се събират около три хиляди души. По време на обиколката из Нова Зеландия те посещават Порт Чалмърс, Оамару, Тимару и Уелингтън.

В понеделник, 27 февруари 1888 г., в един излизаш в `Уелингтън вестник пише: ,,Снощи преподобният Георг Мюлер от Бристол, Англия, проповядва в сградата на операта пред най- голямото множество, събирало се някога там. Не само че бяха заети всички места, по имаше и много правостоящи.“ По време на третото си посещение в Сидни Мюлер проповядва осемдесет шест пъти.

В края на декември двамата със Сузана пристигат в Калкута, откъдето започва втората им обиколка из Индия. Отново наемат прислужник индиец, който да ги придружава – този път това не е Ейбрахам, а човек родом от Мадрас – Джон Натаниъл. В Калкута Мюлер работи неуморно и въпреки непоносимата жега изнася много проповеди. Непрестанно ги хапят комари, а горещината е убийствена.

Мюлер вече е на осемдесет и три години и Сузана се притеснява за здравето му.

- Трябва да се посъветваш с лекар – казва му тя.

- В Калкута е много горещо и не бива да оставате нито ден повече – казва му лекарят. – Ако останете, излагате на опасност живота си.

Така в четири и половина на 29 април сем. Мюлер си тръгват с влак от Калкута, но вече е твърде късно. Мюлер се разболява тежко. Сузана си мисли, че той ще умре – наоколо няма хотели, нито железопътни гари, където да си отдъхне на спокойствие.

Мюлер се е излегнал на дългата седалка в купето и едва диша. Сузана слага под главата му възглавница, отваря всички прозорци и непрекъснато му вее. Накарва го да пийне малко вино, разредено с вода и да хапне сандвичи.

- Сега се опитай да поспиш – казва му тя.

Спират някъде.

- Много те моля, донеси на г-н Мюлер чаша чай или лимонада – казва Сузана на Джон Натаниъл.

Тя се моли пламенно и поддържа живота му до девет часа вечерта, когато пристигат в Дамукдеа Гат. Проверява пулса му, вижда, че е равномерен, и се престрашава да се качат на ферибота.

Заемат два шезлонга на палубата, за да се разхладят от ветреца, подухващ над река Ганг, а в Сара Гат слизат от парахода.

На железопътната гара Джон Патаниъл намира удобно спално купе в друг влак. Мюлер заспива и в девет часа на другата сутрин те пристигат в Силгархи. Оттам поемат с парна железница към Дарджилинг високо в Хималайте, където качват Мюлер на рикша, а двама непалци носят Сузана в кош по стръмния дълъг път до града сред скалите. Там отсядат в пансион насред приказно красивата гледка на Хималаите и Мюлер оздравява.
Възхитен от Неговата доброта
По време на тези обиколки – пише Мюлер – се е случвало за седмици наред температурата да падне до минус 10-15 градуса по Целзий, друг път сме търпели жеги от 35-40 градуса. Понесохме много тегоби и неудобства, които трябва да си изпитал на гърба си, за да знаещ колко са неприятни. В морето ни брулеха силни ветрове, попадали сме в урагани и изтърпяхме горчиви страдания. По суша се налагаше да пътуваме по двадесет-тридесет часа без прекъсване, а в повечето случаи по цели денонощия, ако пътувахме с влак.

Като цяло дългите ни пътешествия бяха леки и приятни, макар от време на време да търпяхме големи неудобства. Два пъти ни настаниха в най-добрите каюти на големи презокеански параходи. Измъчваха ни какви ли не насекоми. В Съединените щати, в Нови Южен Уелс, в Цейлон и Индия ни нападаха рояци комари, а на два първокласни парахода нощем плъховете плъзваха навсякъде в каютата. Бог ни е помагал и не се съмняваме, че ще ни подкрепя и занапред.

Бог наистина им помага. Броени дни след кризата във влака от Калкута за Дарджилинг Мюлер е достатъчно здрав, за да се върне „към обичайната си натоварена програма – проповядва редовно, изнася лекции, ръководи четения на Библията и изготвя Юбилейния петдесети годишен отчет на Дружеството за библейски познания.

Обиколката из Индия отвежда сем. Мюлер в Шимла, Мюсури, Дехрадун, Агра, Канпур и Илахабад, където Мюлер проповядва пред седемстотин индийци християни от пет различни църкви, събрали се на открито.

В Джабалнур Мюлер получава телеграма от зет си Джеймс Райт – на 10 януари 1890 г. единственото дете на Мюлер – Лидия Райт, е починала на петдесет и осем години. Той дори не разбира, че тя е болна, и описва вестта като „тежък удар“. Намира утеха в Посланието към римляните 8:28; ,,Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение“ Мюлер и Сузана решават да се върнат в Англия с първия параход от Бомбай.

Докато чака корабът да отплава, Мюлер проповядва шестнадесет пъти – един път дори и на немски на германски военен кораб, хвърлил котва в пристанището. Когато се завръща в Бристол, има ,,основателна причина да прослави Бога, затова че под ръководството на покрусения г-н Райт всичко в сиропиталищата е наред“.

През лятото на 1890 г. Мюлер работи около четири месеца в Ашли Даун. Той има огромна нужда от почивка, затова през август напуска Англия заедно със Сузана и предприема екскурзия с кораб но Рейн, покрай останките на старинни замъци, сгушени сред горите наоколо. В Хайделберг усеща прилив на сили и проповядва четири пъти в германския евангелски параклис. Скоро почивката му прераства в продължителна обиколка, по време на която проповядва пред множество вярващи в Германия и Швейцария.

После заминава на изток и проповядва във Виена, където се среща със своя приятел доктор Ф. У Бедекър. Мюлер полага ръка върху главата на шестдесет и осем годишния Бедекър.

- Небесни Отче – моли се той, – изпрати своя предан слуга да помогне на заточените ни братя. Поверявам го на Твоите изпълнени с любов грижи.

Предната година Руската православната църква решава да се разправи с баптистите и привържениците на „ереста на Пашков”. Полковник Пашков е един от хилядите, заточени в Сибир, Кавказ и други затънтени кътчета на империята. Бедекър прекосява цял Сибир и стига чак до остров Сахалин, за да насърчи подложените на гонения християни.

Мюлер заминава на юг, в Италия, и проповядва във Флоренция, Рим и Неапол. През май се завръща заедно със Сузана в Англия и след близо двегодишно отсъствие се прибира в Ашли Даун.

Проповедническите му обиколки приключват. За седемнадесет години Георг и Сузана изминават триста и двадесет хиляди километра и посещават четиридесет и две страни. Мюлер е вече на осемдесет и седем години.

Финансовата година, приключила през май 1892 г. (няколко седмици, след като сем. Мюлер се прибират в Ашли Даун), е втората в цялата история на сиропиталищата, когато разходите превишават приходите. За първи път това се случва през 1881- 1882 г., когато разходите надвишават приходите с около петстотин лири стерлинги. Само месец след началото на новата финансова година на управата на Домовете са изплатени завещания, три пъти по-големи от недостига. Това става преди обнародването на Годишния отчет.

Сега недостигът е около две хиляди лири стерлинги, но сиропиталищата са получили шестнадесет завещания, възлизащи на три хиляди лири стерлинги, които предстои да бъдат изплатени всеки момент. Освен това за децата са завещани близо две хиляди и шестстотин лири стерлинги, чието изплащане зависи от другите наследници. За построяването и обзавеждането на петте дома в Ашли Даун са вложени около сто и петдесет хиляди лири стерлинги, без да се налага да взимат заеми. Освен това сиропиталищата притежават около петнадесет акра парцели в регулация, които струват хиляди лири стерлинги, затова Мюлер без проблеми тегли краткосрочен кредит, с който да покрие дефицита.

Никак не му е приятно да взима заеми. Той пише: ,,От отношението на Господа към нас през последната година се вижда че Неговата воля е да свием дейността си. Ние очакваме Бог да ни упъти как и до каква степен да го направим, защото в своята работа се ръководим от една-едничка цел: да прославим Бога. Когато основах сиропиталището, един от принципите гласеше: „Няма да разширявам дейността, като затъвам в дългове“. Не мога да поддържам онова, което вече съществува, ако няма достатъчно средства.“

Свиването на дейността се отразява само на дневните училища – в края на юли 1892 г. Мюлер огласява, че на 31 октомври ще бъдат закрити повечето такива училища. Остава само училището в Пъртьн – графство Глостършир. Там се обучават учители, които след това ще преподават в Ашли Даун. Остават всички училища в Испания и Италия, както и три училища в Обединеното кралство, но Дружеството за библейски познания вече не ги издържа, а само им помага, когато му е възможно. Дружеството продължава да издържа всички неделни училища.

Мюлер и членовете на неговия персонал се молят за сираците в продължение на няколко месеца и накрая се убеждават, че волята Божия е дейността да не се разширява повече. Преди време Мюлер е закупил над десет акра земя, върху които смята да построи още два дома, но през март 1893 г. той ги продава по хиляда лири стерлинги акърът и получава близо десет хиляди и петстотин лири стерлинги.

В края на ХІХ век социалният проблем, който Мюлер се стреми да разреши, вече не стои така остро. Изтъкнати личности като Чарлс Дикенс и граф Шафтсбъри, които имат силно влияние в обществото, вече са приковали интереса на цялата страна към неволята на сираците. Мнозина са се посветили на сираците: Барнардо, Фиган и Църквата на английските деца. По примера на Мюлер другите сиропиталища премахват множеството условия за прием, останали от ХVПІ век, и отменят гласуването на дарителите, с което одобряват отделните кандидати.

Сузана Мюлер е на седемдесет и три години. На 13 януари 1894 г. Мюлер записва най-неочаквано в дневника си:

Мюлер отново е вдовец „След петдесет и две години и шест месеца щастлив семеен живот- пише той – се чувствам много самотен. Не преставам да славя Бога за всичко, което ми е дал през тези години и сега е отнел, понеже така е добре за мене. Не преставам да се възхищавам на Божията доброта към мен и на това, че спести на милата ми покойна съпруга телесните и душевните страдания. Неизразимо щастлив съм в Негово присъствие. Той надделява над моята самота и ме укрепява съвършено.

След края на последната проповедническа обиколка Мюлер рядко напуска Бристол. След като вече е сам, напуска своя дом на ул. „Пол“ 21 и се нанася в апартамент в Дом 3 в Ашли Даун, където остава до края на живота си.

През септември 1895 г., на деветдесетия му рожден ден, в църквата „Витезда“ има празненство в негова чест.

- Гласът ми става по-силен – казва той в благодарственото си слово, – отколкото преди шестдесет и девет години, а душевните ми сили не отслабват.

Същия ден записва в дневника си: „Умът ми е все така бистър и деен, както на приемните изпити в университета през март 1825 г. (преди цели седемдесет и една години).“

Той редовно води неделните сутрешни служби във ,,Витезда“, а също и в църквите на Алма Роуд и Стоукс Крофт. Вече не проповядва на вечерните служби, макар че продължава да участва в ръководството на сиропиталищата и да пише годишните отчети.