Взаимовръзки

Бихме могли да изразим нещата също като кажем: В това слънчево съществуване с благосклонност се приема всичко, което човек изживява в душата си с нюанса на доброто, но злото въобще се отхвърля. То не може да проникне в слънчевото съществуване.

В курса, който можах да държа още в изгорелия Гьотеанум, така нареченият «френски курс», насочих вниманието ви как човек трябва да остави своята лоша карма, преди да навлезе в определен момент в една нова област през времето между смъртта и новото раждане. Злото не може да влезе в слънчевото съществуване. Има една поговорка, която в съзнанието на днешните хора се отнася обаче само за физическите въздействия на Слънцето. Тази поговорка гласи, че Слънцето огрява еднакво доброто и злото. То прави това, но не приема злото в себе си. Когато духовно виждате това, което в душата на човека е добро, то е ясно като слънчева светлина, но ясно по духовен начин. Когато обаче виждате в човека това, което е зло в него, то е тъмно както някое място, където не прониква слънчева светлина. И така, цялото зло трябва да бъде изоставено от човека, когато навлиза в слънчевото съществуване. Там той не може да го вземе със себе си.

Но помислете само, че в своя земен живот човекът е единство. Неговото физическо и душевно-духовно съществуване са свързани с друго, те са една цялост. Във вените на човек, който мисли само зло, кръвта – дори и да не може да се констатира с грубите инструменти – не само тече различно, но има и различен състав от тази на човек, който носи в душата си само добро!

А сега си представете, че един лош човек достигне пред слънчевото съществуване в живота между смъртта и ново раждане. Той трябва да изостави всичко, което е лошо в него. Но с това остава също и значителна част от самия него, защото злото е свързано именно с него. То е единство с него. Поне дотолкова, доколкото то е единство, той трябва да откъсне от себе си онова, което живее като зло в него.

Но ако тук на това място човек трябва да остави нещо от самия себе си, от своето собствено същество, какво ще е следствието? Следствието е, че той влиза в слънчевото съществуване атрофиран, така да се каже, като духовен инвалид, като духовно осакатен. И слънчевото съществуване може да направи нещо само с това, което човек донася със себе си.

Слънчевото съществуване ще го срещне с онези същества, които могат да си сътрудничат с него и действат заедно с него между смъртта и ново раждане.

Но вземете един съвсем краен случай, скъпи приятели, вземете случая, в който един човек е бил толкова лош, толкова враждебен към хората, че в себе си е желал злото на всички хора. Да предположим макар и хипотетично, че той е бил толкова лош, такъв злодей, че в действителността не може да съществува по-голяма лошота. Какво става с един пълен злодей, който изцяло се е отъждествил със злото, какво ще стане с него, когато стигне в тази точка, да речем алфа /виж рис. стр.188/, и трябва да остави извън себе си всичко, което е свързано със злото? Той трябва да остави извън слънчевото съществуване самия себе си. Между смъртта и ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през сферата на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и със съществата от йерархията на ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях. Но сега той стига на края на този свят. Минавайки през сферата на Меркурий и Венера се приближава до Слънцето, но преди да навлезе в същинското слънчево съществуване, трябва да изостави самия себе си навън, защото е бил съвършен злодей. Какво следва от това? Той съвсем не влиза в слънчевото съществуване. Ако не иска да изчезне напълно от света, веднага трябва да се приготви за ново въплъщение и отново да слезе в земното съществуване. Така че при един пълен злодей ще откриете, че след смъртта си той скоро се завръща в земното съществуване.

Но такива пълни злодеи всъщност не съществуват. Всички хора в определен смисъл са поне малко добри. Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване. Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване.

От втората част на «Фауст» познавате сцената, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата. Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества. Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте. Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества. Ето защо Мефистофел му помага, духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо.

Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество. А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ. Човекът носи в себе си слънчевото естество. При човека земното е само образ.

Виждате следователно, че чрез космическия ред между смъртта и новото раждане сме предадени в известна степен на висшите слънчеви същества. И те обработват заедно с нас онова, което е възможно да внесем в слънчевото съществуване. Другото остава извън слънчевата област. А при завръщането си в земния живот човек отново трябва да си прибере онова, което остава извън слънчевата област.

Човекът излиза навън в космическото съществуване – утре ще опиша какво става по-нататък, – но той отново се връща. При своето завръщане пак минава през областта на Луната. Там намира изоставеното като зло от себе си. Отново го включва в себе си под формата, в която го е изживял, непосредствено след като е минал през вратата на смъртта. Взима си го обратно и сега то следва да се осъществи в земното съществуване.

Нека останем при този малко отблъскващ пример, който наскоро ви дадох: Ако в земния живот съм ударил една плесница някому, след преминаването през вратата на смъртта при изживяването на земния живот в обратен ред аз непосредствено изпитвам болката, която е изпитал този, на когото съм ударил плесницата. Това ми се явява, това намирам отново, когато се връщам обратно, това ще се стремя да осъществя. Ако следователно ме сполети онова, което произлиза от изпитаното от другия, самият аз съм се стремил към него при слизането ми към ново въплъщение; аз внасям стремежа към него при завръщането ми в нов земен живот. Но нека сега се абстрахираме от това, тъй като за изпълнението на кармата ще говоря вдруги ден. Но вие разбирате, че онова, което отново намирам при идването ми на Земята, е лишено от това минаване през слънчевото съществуване. Аз съм пренесъл през слънчевото съществуване само това, което е било свързано с доброто.

Сега, след като в слънчевото съществуване всъщност съм бил атрофиран човек, аз отново приемам в себе си това, което съм оставил преди да вляза в слънчевото съществуване. Но това, което сега приемам, е основата на моя земно-телесен организъм. Следователно внасяйки в слънчевото съществуване само една част от мен, а именно тази, която може да влезе там, аз мога обратно да донеса оплодена, одухотворена от него само онази част от моето човешко същество, която съм пренесъл през слънчевото съществуване.

Тази част на човека е първата част. Нека отделим сега тези две части:
1. На Земята се появява една част от човека, която е минала през сферата на Слънцето.

2. На Земята се появява една част от човека, която не е минала през сферата на Слънцето.

По време на земния живот се нуждаем от Слънцето, за да може изобщо да бъде възможен животът на главата ни като земен човек. Това, което Слънцето ни дарява с лъчите си, въздейства върху организма ни и дава възможност да се прояви живота на главата. Това е същата част от човека, която е обусловена от слънчевото съществуване. Това е онази част от човека, която се дължи на действията на главата. Пиша: на главата /виж обобщение на стр. 186/. Под живот на главата обхващам всъщност всичко, което е живот на сетивата и живот на представите.

Другата част, онази, която в земния живот зависи от съществуването на Луната, Меркурий и Венера, е частта в човека, която, естествено в най-широк смисъл е свързана с живота на размножението, а не с живота на главата.

Сега имате нещо странно. Имате живота на Слънцето, който действа върху човека между смъртта и ново раждане, като той прави всъщност от него човек и изработва в него онова, което е свързано с доброто. Но по време на земния живот Слънцето може да действа само върху всичко онова, което е свързано с главата. Всъщност този земен живот на главата не винаги е свързан само с доброто, защото човек може да използва живота на главата си също и да се прояви като истински подлец. Човек може да бъде много умен и все пак да бъде злосторник чрез ума си.

Всичко, което се развива в земния живот, се опира на живота на размножението и възпроизвеждането. Този живот на размножението, намиращ се под влияние на Луната, е онази част от човека, която в живота между смъртта и ново раждане е свързана с онова, което съвсем не въздейства върху човека в неговото придвижване в световния ход.

Когато обгърнете с поглед тази взаимовръзка, лесно ще разберете как това, което е свързано с всички тези положения, се проявява в човека, когато той се намира на Земята.

Ние имаме първо онази част от човека, която се появява на Земята и която е минала през сферата на Слънцето. Главата е единствената, върху която сферата на Слънцето има влияние в земния живот, но в целия човек остава онова, което е свързано с тази сфера на Слънцето и то остава като заложба за неговото здраве /виж обобщението/. Ето защо заложбите на здравето също са свързани с живота на главата. Главата се разболява тогава, когато храносмилателният и ритмичният живот изпращат болест нагоре към нея.

Напротив, всичко, което представлява онази част, която не минава през слънчевия живот, е свързано със заложбите на болестите при човека.

И така виждате, че заложбите на болестите се изграждат под сферата на Слънцето и че боледуването е свързано с това, което представлява злото в неговите действия, което зло се намира под сферата на Слънцето, щом човекът навлезе в живота между смъртта и ново раждане. А самата сфера на Слънцето е свързана със заложбите на здравето. И само когато от сферата на Луната проникнат въздействия в слънчевата сфера на човека, само тогава се разболява това, което на Земята е свързано със сферата на Слънцето, т.е. организмът на главата. Виждате, че можем да прозрем тези велики, кармически връзки тогава, когато действително проследяваме човека в областта, в която духовните закони са природни закони и природните закони са духовни закони.

1. На Земята се явява една част от човека, минала през сферата на Слънцето. 2. На Земята се явява една част от човека, която не е минала през сферата на Слънцето.

Това е онази част от човека, на която се дължат действията на главата. Това е онази част от човека, която е свързана с живота на размножението.

Позволете ми да се изразя както се прави във всекидневието относно област, която никак не е всекидневна, но трябва да говоря, както се говори в земния живот. За онзи, който стои вътре в духовния свят, това съвсем не е нещо неестествено. Когато тук говорим с хора, от начина, по който говорят, ние виждаме, че са свързани с природата. Техният говор издава това. Когато се стигне обаче в областта, която ви описах точно в последната лекция, областта която следва, когато човек премине през вратата на смъртта и се говори със съществата, които някога са били праучители на хората, а след това се говори със съществата от йерархията на ангелите, в този говор има нещо чуждо, защото тези хора – как да кажа, – там говорят само както се говори, когато изхождат от природните закони, които обаче там стоят сред магическо действие и които същевременно се владеят от духа. Тези същества разбират магията. Но те познават природните закони и знаят, че хората на Земята си имат природни закони, но самите тях като духовни същества тези закони не ги засягат.

Това, което става там, се явява още и в образи, наистина подобни на земните процеси. Поради това духовните действия изглеждат още като земни природни действия и са дори по-силни, както вече описах.

Когато излезем от тази област и навлезем в областта на Слънцето, там вече не чуваме нищо за природните закони на Земята. Всичко в говора на тези същества е такова, че чуваме само за духовни действия, за духовни причини. Там не съществува нищо от природните закони.

Виждате ли, скъпи приятели, това трябва да се каже веднъж. Защото, когато тук на Земята постоянно се говори за всевалидността на природните закони или даже по наивен начин се говори за вечността им, на човек винаги му се иска да възрази: Да, съществуват обаче области в света, през които човекът минава между смъртта и ново раждане, където природните закони изобщо се отминават с насмешка, защото там нямат никакво значение, там те съществуват, така да се каже, само като информация от Земята, а не като нещо, сред което се живее. И когато между смъртта и ново раждане човекът мине през тази област и живее достатъчно дълго в свят, където няма никакви природни закони, а има само духовни закони, той отвиква да мисли за природните закони като за нещо сериозно. Той не върши това и между смъртта и ново раждане. Там той живее именно в една област, където духовното, което е възнамерявал да осъществи, се осъществява.

Но виждате ли, ако може да съществува само това и в сферата на Слънцето да съществува само тази втора йерархия, ако в тази сфера бихме изживявали само начина на осъществяване, който можем да изживеем там, след като сме изминали живота на слънчевото съществуване, отново бихме стигнали пред земния живот с и ако сега искаме да навлезем в земния живот, бихме застанали там, натоварени с нашата карма. Щяхме да знаем, че е възможно изобщо да продължим по-нататък, само ако сега можем да пренесем във физическия живот това, което духовно изцяло е осъществено. Защото нашата карма е духовно осъществена, когато слезем долу. В момента, когато стигнем в земното съществуване, духовните закони и аспекти трябва отново да бъдат превърнати в нещо физическо. Тук е областта, където серафими, херувими и престоли превръщат духовното обратно във физическо.

Така че в следващия земен живот онова, което се е осъществило духовно, се осъществява също и физически в кармата. Този е ходът на кармата.

Дорнах, 18 май 1924

За да насочим поглед върху съществата, които от духовната Вселена участват в развитието на човека и да подкрепим разбирането си, трябва предварително да видим каква е връзката на човека със същността на Земята.

Ние виждаме човека на Земята заобиколен от съществата на минералното, растителното и животинското царство и знаем, че трябва да го разглеждаме така, че всъщност и трите царства живеят в него и приемат в него по-висша форма. Чрез своя физически организъм в известна степен човекът е сроден с минералното царство. Само че той преработва по по-висш начин това, което иначе се намира в минералното царство. Чрез своето етерно тяло той е сроден с растителното царство. И тук отново преработва в по-висша форма това, което принципно се намира в растителното царство. Същото е и със сродството със съществата от животинското царство, което човекът има чрез своето астрално тяло. Може следователно да кажем: Ако разгледаме пространството около човека, виждаме, че той носи в себе си минералното, растителното и животинското царство.

По същия начин както човекът носи в себе си тези три външни природни царства, той носи – само че по време, а не пространствено – царствата на висшите йерархии. И ние можем да разберем действието на кармата върху човека само тогава, когато обгърнем с поглед как по време на земния живот различните царства на йерархиите въздействат върху човешкото същество.

Когато вземем под внимание как минералното царство действа върху човека, срещу нас застават процесите, при които той приема хранителни средства. Защото всичко, което приема от по-висшите царства в сравнение с минералното царство, човек първо го минерализира. Когато насочим поглед върху растителното царство, виждаме как човекът има в себе си жизнените сили, силите на живота. И когато насочим поглед върху животинското царство, виждаме как от астралното тяло човекът издига нагоре чистия живот в по-висша сфера, в царството на усещанията. Накратко казано, ние можем да проследим редицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме действията в човешкия организъм.

Но по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно отношение, чрез действието на висшите йерархии. Ние разбираме минералното, растителното и животинското, които принадлежат на човека от действията на трите природни царства в пространството. По същия начин трябва да разберем онова, което царува като по-висше в човека – първо да обгърнем с поглед това, което царува в човека като съдба, – да го разберем именно от действието на царствата на йерархиите. Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека – физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, – а по отношение на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по отношение на духовното разглеждане като случващо се едно след друго.

Бих искал да кажа, че по време на всички наши антропософски разглеждания винаги сме обгръщали човека в процеса на протичането на неговия живот – от раждането до около 7-та година, когато става смяната на зъбите; от смяната на зъбите до половата зрялост; от половата зрялост до 21-та година, където не така ясно се вижда диференцирането; после от 21-та година до 28-та година; от 28-та година до 35-година; от 35-та година до 42-та година; от 42-та година до 49-та година; от 49-та година до 56-та година и т. н. /виж рис. стр. 193 /. Върху това, което се намира отвъд 56-та година, ще говоря следващия път; сега ще разгледам хода на човешкия живот до 56-та година.

Тук ясно имаме три разчленения от три периода на живота до 21-та година, следва вторият раздел от три периода на живота до 42-та година и после третият раздел от три периода на живота до 56-та година. Последните периоди на живота искам да изобразя така /виж рис. стр.193/.

Човекът казва за себе си «аз». Но този аз стои вътре в множество действия. Погледнато от външната страна това са действията на минералното, растителното и животинското царство, а погледнато навътре, към душевно-духовната страна, това са действията на третата йерархия, ангели, архангели, архаи, действията на втората йерархия, ексусиаи, динамис, кириотетес, действията на първата йерархия, серафими, херувими, престоли.

Но тези същества не действат по един и същ начин в течение на целия човешки живот. Можем да кажем, че също и външната страна на човека по определен начин е проникната от различни действия съобразно биографията му. Когато например разглеждаме детето още в началото на неговия земен живот, трябва да кажем: – Това, което по принцип намираме в животинското царство, е особено изразено – растящ, разцъфтяващ, изграждащ живот.

Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме минерализиране, много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай. Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година. И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта. Животните не пренасят нищо в този период. Но хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот.

Следователно тогава имаме минерализиращ процес. Така че можем да кажем: – Външно вече ясно може да се забележи как в началото на земния живот преобладава животинското, в края на живота преобладава минералното, а междувременно растителното.

Но много по-ясно, много по-решаващо се явяват тези разлики при действието на висшите йерархии в човека. Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, ангели, архангели, архаи. Това действие на третата йерархия /виж рис./ всъщност обхваща трите първи периода от живота.

В първите три периода от живота в човека действат ангелите, архангелите и архаите. Тогава при детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо върху организма, – а това е твърде много, това е почти всичко, – това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия – ангели, архангели и архаи.

С 14-та година започва да действа втората йерархия – ексусиаи, динамис, кириотетес /власти, сили и господства/. Така че тук /виж рис./ отново трябва да отбележа три периода, т. е. между 14-та и 35-та година – ексусиаи, динамис, кириотетес. Виждате, скъпи приятели, че в периода от 14-та до 21-та година действат заедно третата и втората йерархия същевременно решаващо върху човека. Едва с 21-та година започва напълно самостоятелното действие на втората йерархия.

Тук с половата зрялост при човека влизат в действие космическите процеси, които до тази възраст на половата зрялост не се намират в човека.

И вие можете да си представите, че когато става способен да се размножава, човекът става способен да приеме в себе си и онези сили от вселената, които съдействат именно при новообразуването на физическия човек. До половата зрялост човекът няма тези сили в себе си. Следователно в неговия физически организъм настъпва промяна, която, така да се каже, изпраща по-мощни сили във физическия организъм, отколкото е имало по-рано в него. Детето не притежава още тези по-мощни сили. То притежава по-слабите сили, които в земния живот действат първо върху душата, но не върху тялото.

Но с 35-та година за човека започва период, в който той всъщност вътрешно става душевно по-слаб в сравнение с по-рано, бихме могли да кажем, по отношение усилването на разграждащите сили на организма. Преди 35-та година много съществено ни подкрепя организмът. Той има тенденцията да изгражда. И тази тенденция да изгражда, продължава всъщност още и през 30-те години. След това обаче започва много силно преобладаваща тенденция за разграждане. Срещу тази разграждаща тенденция не могат да действат даже и онези сили, които идват от втората йерархия. Тогава нашата душа трябва да бъде подкрепяна от по-далеч, от космоса, за да не умрем в нормалния живот още на 35 години. Защото, ако до 21-та година са действали само съществата от третата йерархия, а от 14-та до 35-та година само съществата от втората йерархия, ние бихме узрели за умиране още на 35 години, т. е. в средата на нашия действителен земен живот, ако физическото тяло не би съществувало по инерция. Това не става, защото фактически не от 35-та година, а още от 28-та година в продължение също на три периода от по седем години върху човека започват да действат съществата на първата йерархия, серафими, херувими и престоли.