Взаимовръзки

Но, бих могъл да кажа, че това, което от редуването на йерархиите така непосредствено действа в продължение на човешкия живот, се кръстосва с онова, което в течение на човешкия живот се явява като огледални отражения на духовните същества на планетната система.

Знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува колония от духовни същества. Ние гледаме звездата, но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества. Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим етерно тяло. В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло. Често съм споменавал как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в мощна панорама, в мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия му физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство. Да обгръща с поглед живота така човек се научава, когато се посвещава в имагинативното познание.

Но когато настъпва инспиративното познание, тогава можем да насочим поглед върху тези действителни спомени за земния живот, които са панорама от спомени, и тогава, понеже сме подтиснали имагинативното познание, понеже така да се каже събитията от земния живот, също и доколкото те са възприемаеми чрез етерното тяло, не се виждат вече, ние възприемаме сиянието на нещо по-висше.

Следователно, ако отбележа схематично това ретроспективно виждане на човека до раждането – вместо душевния поглед рисувам физическия поглед, – ако го загатна в това течение, тогава това течение се заличава в инспиративното познание и се явяват всякакви други форми.

Първо се явява нещо като откровение сред това течение /виж рис. стр 210, виолетово/ и ние забелязваме, когато се научаваме да се ориентираме в инспирацията, какво всъщност се явява там.

Разберете ме правилно: Човек гледа една панорама, която съдържа хода на човешкия земен живот. В тази картина до известна степен се намира само една част; когато я разглеждаме, за инспиративно посветения се явява панорамата на спомените, която между раждането, т. е. между нула години и 7-та година се заличава и на мястото, където е заличена, се явяват всички дела, породени благодарение на това, че лунните същества, за които ви говорих, имат работа с човека след неговата смърт.

Това, което ви разказах, например за изживяването на живота след смъртта при онази личност, която в моите мистерийни драми е образецът на Щрадер, това бива изживяно благодарение на факта, че първо гледаме панорамата на спомените, след това в инспиративното познание тази панорама на спомените се заличава. Когато се заличава онази част, която отговаря на времето между раждането и 7-та година, тогава се явяват действията, за които ви говорих и които представляват съдействието на лунните същества /виолетово / с човешкото същество след смъртта.

Тези опитности, които можем да имаме благодарение на това, че ходът на човешкия живот от раждането до 7-та година става прозрачен и чрез това просияват лунните същества, делата на лунните същества, това, което сега се вижда, което може да се узнае, може най-лесно да бъде видяно от всеки посветен.

Защото, както ще разберете, ние можем да получим посвещение във всяка възраст на човека, само че не и когато сме съвсем малко дете. Обикновено децата до 7-та година не се посвещават. И когато човек иска да прозре това, което сега описвам, в земния си живот той трябва да е минал вече тази възраст. Всеки, който бива посветен, е естествено по-възрастен от 7 години. Ето защо онова, което може да бъде видяно в течение на живота до 7-та година – т. е. това, което човек изпитва при обратното преминаване на земния живот в периода между смъртта и ново раждане, отговарящо на една трета от целия му земен живот, – всичко това относително лесно може да бъде обхванато.

Показва се нещо друго, когато в инспиративното познание направим видима онази част от ретроспективното виждане, която отговаря на периода от 7-та до 14-та година в земния живот, на периода на половото узряване. Тогава става видимо всичко, което човек преживява след смъртта благодарение на това, че от сферата на Луната се издига в сферата на Меркурий /бяло/.

Човекът преминава в сферата на Меркурий, след като е преминал през сферата на Луната. Но когато искаме да познаем, да установим връзка с хората, които се намират в сферата на Меркурий, тогава в панорамата на спомените трябва да заличим периода от 7-та до 14-та година, от смяната на зъбите до половата зрялост.

Ако чрез инспиративното познание заличим следващия период от човешкия живот /от 14-та до 21-та година/ и оставим да изплува онова, което може да се яви при заличаването на тази част, пред нас тогава се явяват изживяванията и фактите, през които човек минава след неговата смърт в сферата на Венера /оранжево/.

От казаното тук, същевременно виждате колко дълбока, колко безкрайно дълбока е древната наука с нейните наименования. Защото при Венера човек обикновено чувствува елемента на Любовта още в самото наименование. Но съзерцанието на Венера отговаря на епохата в човешкия живот, когато е настъпила половата зрялост.

След това имаме период, който трае от 21-та до 42-та година от земния живот /жълто/. Когато проникнем с погледа на инспиративното познание в тази епоха, ние изживяваме онова, – или можем да го изживеем, – през което преминава един умрял човек в по-голямата част от своя живот между смъртта и ново раждане, през което той преминава благодарение на това, че се намира във взаимни отношения със слънчевите същества. Слънчевото съществуване между смъртта и ново раждане става видимо през този период.

Слънцето е толкова мощно небесно тяло, съдържа толкова много духовни сили и духовни същности, че за да се позволи на човека да обгърне с поглед всичко, което изхожда от същността на Слънцето, от духовната същност на Слънцето и има влияние върху него между смъртта и ново раждане, изисква заличаването на три пъти по-голям период в сравнение с другите; т.е. периода от 21-та до 42-та година. Но същевременно ще разберете, че посветените могат да обгърнат с поглед цялата взаимовръзка на човека със слънчевия живот между смъртта и ново раждане едва тогава, когато са надвишили възрастта 42 години. Преди навършването на тази възраст те не могат да видят тази взаимовръзка. Следователно остаряването има голямо значение и за духовното виждане. Определени неща могат да се видят не само при определено посвещение, но и при определена възраст.

Отново имаме един период в човешкия живот от 42-та до 49-та година /червено/. Чрез самите неща ние се приближаваме, скъпи приятели, до това, към което се стремях в последната лекция, защото с 49-та година престава възможността за непосредствени отношения с йерархиите. Считам, че сте разбрали това в моето изложение.

По-нататък ще насочим погледа си върху това, което правят онези, които са над 49 години. Ако оставим върху душите ни да действа още и това, което се кръстосва с направеното по-рано разчленение, – тогава трябва да сме станали на 50 или над петдесет години, – когато насочим погледа си върху периода от живота между 42-та и 49-та година, ние виждаме всичко, което човек може да изпитва след смъртта от страна на съществата, обитаващи Марс.

Но там вече започва онази област, където духовният свят се грижи за значително индивидуализиране на човека в неговата карма на Земята. Видяхте как се подготвя кармата в живота, в който човекът прекарва непосредствено след смъртта и който трае една трета от продължителността на земния му живот. Но кармата се изработва постепенно. Също и върху това как се изработва кармата, казах вече някои неща: Тя се изработва в съюз с висшите същества.

Но съществуват хора, които изработват своята карма предимно в сферата на Меркурий, Венера, или Слънцето, но и такива, които я изработват на Марс.

Такива същества, такива хора, които чрез миналия си земен живот донасят нещо в духовния свят, което трябва да бъде изработено особено в сферата на Марс, такива хора показват след това резултатите на изработеното в сферата на Марс, в техния следващ земен живот. Позволете ми да ви приведа пример за това, скъпи приятели.

Има една личност във времето, когато вече действа мохамеданството, когато мохамеданството вече е изпратило лъчите на своята цивилизация през Азия, Северна Африка чак до Испания, една личност преминава тогава своето духовно развитие в школа в Северна Африка, подобна на тази, през която много по-рано преминава свети Августин – която обаче вече е в упадък; –личност, която учи в същия смисъл и в същия стил в Северна Африка.

Сега трябва да си представим, че ученето в онова време е различно от днес. Днес не се знае много за нещата преди много столетия в миналото, например какво е представлявало обучението на свети Августин преди да се обучи тази личност, за която говоря. Но в онова време в Северна Африка все още е било възможно да се получи мистерийно обучение, макар и от намиращи се вече в упадък мистерии. И личността, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което е могло да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешка душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т. н. Но тази личност отива след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвоява много от преобразената вече в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвоява много именно от това, което навсякъде е разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно много се изучава в Средновековието, а по-стара форма на Кабалата. И след мохамеданските походи тя става личност, здраво стояща в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по особен начин – изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин.

След това същото нещо се преживява в следващо въплъщение като жена, като вътрешно се задълбочава, приема се по-малко с ума, а повече със сърцето.

След това обаче в 18 век същата индивидуалност се ражда като личността, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер. Ние виждаме тази личност да се преражда отново във Волтер.

Когато насочим поглед върху това, което Волтер прекарва в живота между смъртта и ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин е развила по-нататък всичко, което е била придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, развива по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и ново раждане. Волтер се ражда именно като Волтер от 18 век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс.

И така можах да ви го покажа като пример за кармическо развитие, което се изгражда между смъртта и ново раждане в сферата на Марс.

Марс прави агресивно всичко, което преобразува в областта на физическите, душевните или духовните добродетели. Но той ги прави не само агресивни, а и войнствени. Войнственото се състои не само в това човек да настъпва, но също и да отстъпва, иначе войните не биха могли да се водят. Мисля, че това много добре се видя през Световната война.

Вижте целия живот на Волтер. Това е живот, който развива душевни сръчности, но на всяка крачка е живот на настъпление, на агресивност, както и на отстъпление. Понякога настъпвайки безразсъдно смело, друг път отстъпвайки с малодушие.

Много по-добре е да изучаваме такива неща с примери, при които след това можем да изследваме как се проявяват в живота, отколкото на теория. Ето защо ви привеждам такива примери.

Когато с инспиративното познание човек разгледа живота си през периода от 49-та до 56-та година, – за това трябва да е станал по-възрастен от 56 години, – стига до опознаването на всичко, което могат да създадат в човека съществата от сферата на Юпитер /зелено/, когато той минава през живота между смъртта и ново раждане.

Като се запознава с тези същества от сферата на Юпитер, човек получава твърде особено впечатление. Първо като човек – естествено той трябва да има повече от 56 години – е силно впечатлен, че има такива същества, каквито са свързаните със сферата на Юпитер същества. Искам да кажа, като човек на Земята, а не като такъв между смъртта и ново раждане, където имаме работа с тези същества. Това са същества, които не се нуждаят да учат нищо, защото в момента, когато се образуват – не мога да кажа, когато се раждат и скоро ще видите защо, – те се образуват като много мъдри същества. Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, създадени са така, както често пъти биха искали да бъдат създадени хората на Земята, когато не знаят да ценят благодатта на учението, а може би искат да се родят мъдри. Но тези същества на Юпитер изобщо не се раждат, а възникват от целия организъм на Юпитер. Както при нас облаците се образуват от атмосферата, по подобен начин тези същества възникват от целия Юпитер и то така, че щом веднъж са възникнали, можем да ги считаме като въплътена мъдрост. Те и не умират в сферата на Юпитер, а се преобразяват. Юпитер е всъщност именно творяща мъдрост. Представете си, че гледате от върха Риджи и виждате там плуващите променливи облаци и представете си, че това не са променящи формата си водни облаци, а самата бликаща мъдрост, бликащи мисловни образи, които обаче са същества. Тогава ще имате представа за Юпитер.

Сега отново бих искал с един пример да ви покажа как кармата може да бъде образувана особено в сферата на Юпитер.

Има една любознателна личност, живяла в последните времена на мексиканската култура, в навлезлия в пълен упадък и придобил магическа-суеверна форма мексикански култ на мистериите. Това е била жадна за знания личност, която всичко изучава с голяма точност.

Натъкнах се на това благодарение на факта, че преди години се запознах с един забележителен човек, който по първобитен начин и сега още изучава съществуващото в упадъчните представи на мексиканските мистерии. То няма повече никаква ценност и който днес го изучава, изучава всъщност нещо напълно суеверно. Всичко това е нещо упадъчно днес. Но тази личност от миналото, за която ви говоря, още преди откриването, преди така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация е още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучава всичко там с яростно усърдие. Днес не се знае вече нищо повече от имената и някои образи на Таотл, Кветцалкоатл, Тетцкатлипока, когато се говори за тези същества от мексиканските мистерии. Но тази личност, която още напълно е знаела, че Таотл е бил същество, витаещо във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, бушувал е във водите, блестял в дъгата, живял в светкавицата и гръмотевицата, и при определени условия може да бъде отново внесено чрез култови действия в светената вода, тази личност е знаела също, че Кветцалкоатл е един вид божество, което е могло живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес. Тази личност приема в себе си живата същност на мексиканската цивилизация.

Тя се преражда по-късно без женска междинна степен. В Мексико е бил мъж, след това се преражда отново като мъж, без да мине през прераждане като жена. Но в живота между смъртта и ново раждане така минава през свръхсетивната област, че в нейното кармическо развитие –обусловено от минал земен живот, прекаран обаче не в Мексико, – тази личност пренася през сферата на Юпитер именно онова, което под суеверна форма е изживяла в Мексико, но което въпреки това е изпълнено с плодовете на съществуваща по-рано цивилизация. Това, което тази личност е изживяла в Мексико, минава през сферата на Юпитер, приема формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуалност. Когато една мъдрост, каквато съществува и твори на Юпитер, в изработването на кармата между смъртта и ново раждане се излее върху нещо, което човек е изпитал по-рано в земния живот, допринася от всичко това да заблести мъдрост също и на Земята. Но тази мъдрост зависи от това, което човек е изпитал в земния живот.

Индивидуалността, за която ви говоря, е същата, която по-късно се роди в по-новата цивилизация като Елифас Леви. Елифас Леви е прекарал своя минал земен живот сред мексиканската култура и след смъртта си преминава през сферата на мъдростта на Юпитер. Там тази мексиканска упадъчна култура отново се преработва и когато днес четете книгите на Елифас Леви, ще видите как върху нещо извънредно примитивно е излято нещо много мъдро. Онзи, който може да вникне в такива неща, казва: Тук е целият Юпитер, но един малоценен Юпитер.

И когато човек – ще си позволя отново да говоря за тези неща, – успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на носа си надушваме вече нещата /синьо/, той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн. Това е още по-изненадваща гледка, смайваща гледка и всъщност вече гледка, която причинява болка.

Съществата, стоящи във връзка със Сатурн, не се интересуват чрез тяхната собствена природа от това, което вършат в настоящия момент. В известна степен те вършат това напълно несъзнателно под властта на много по-висши божествени същества, в лоното на които са отишли в тяхната зряла възраст. Но щом вече са направили нещо, то застава пред тях като ужасно силно действащ спомен.

Пренесете се в това положение. Каквото и да правите – не искам да изброявам отделните професии, но представете си, че каквото и да правите, съвсем не забелязвате какво вършите, но след като сте го направили, то застава пред вас като напълно жив спомен, като необикновено жив образ. Представете си например певец, който пее, но не знае нищо за това, той е използван от боговете само да пее. Представете си голяма аудитория, която го слуша. Певецът не забелязва нищо от това докато пее. Всички слушатели съвсем не знаят нищо, нито за себе си, нито за това, което изживяват. В момента, когато концертът завърши, всичко застива там и не отминава, а остава и образува съдържанието на живота. Тогава то съществува. На Сатурн изобщо съществува само миналото.

Това е така, сякаш като човек ходите по Земята – помислете, че вървите, но не забелязвате нищо от себе си, когато се погледнете, но прекрачите ли една стъпка по-нататък, там отзад застава снежно човече подобно на това, което сте били вие. Сега отново не забелязвате нищо, вървите по-нататък; зад вас отново застава снежно човече. Това винаги ви следва и вие казвате «аз» за всички тези снежни човечета. Ако си представите това пренесено в духовното, имате същността на сатурновите същества. И с тези същества, които живеят напълно в миналото, човек има работа също и между своята смърт и новото раждане. Могат да съществуват хора, които в изработването на кармата си да имат работа предимно с тези сатурнови същества.

Ние можем да обясним съдбата на такива същества, само когато насочим поглед назад върху периода, лежащ между 56-та и 63-та година. И тук искам да ви приведа един пример, за да видите как нещата, които се явяват кармически в човешкия живот, сочат назад към ставащото в свръхсетивната област между смъртта и ново раждане.

Неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните – понеже те отблъскват, както вече споменах, – мистерии на Хиберния. Колко величествено е било това, което хибернийските мистерии на Ирландия са предлагали. Обясних тогава как, след като ученикът е опознал всяко съмнение и несигурност в живота, бива довеждан пред две статуи. Едната статуя се състои от напълно еластично вещество и ученикът трябва постоянно да потупва и докосва с пръсти тази статуя. Това създава извънредно силно ужасяващо усещане, предизвиква извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правят дупки. Създава се впечатлението – нещо ужасно за нежен човек, – че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това е едното.

Другото е една статуя, която запазва отпечатаните чрез натиск в нея форми и възстановява своята нормална форма след продължително време, след което ученикът-инициант отново бива довеждан при нея.

Описвам всичко величествено, което изживяват посвещаваните в мистериите на Хиберния хора по отношение на микрокосмоса, на самия човек, по отношение на големия свят – макрокосмоса. Това са били велики, мощни впечатления, впечатления с неописуемо величие.

Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, достигнал висока степен в инициацията на хибернийските мистерии, – които стават предпоставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, – след края му, между смъртта и ново раждане трябва да премине особено през сферата на Сатурн. Това са извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие. Когато описвах тези неща, ви показах как хибернийските мистерии имат дял в духовното съзерцание на Мистерията на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с Мистерията на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживят всичко това, се преражда в нашата цивилизация.

А сега представете си само какво е правил този човек, когато неговата карма е била изработена в сферата на Сатурн. Всичко там му се представя в светлината на миналото. Той прозира онова, което е изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която е могъл да получи, когато съществата на Сатурн хвърлят светлина върху простиращото се далеч в миналото, събуждащо в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и Слънцето.

Когато след това отново се ражда на Земята, това, което е нюанс, колорит на миналото преди земното му въплъщение, се превръща в мощни, проблясващи в бъдещето, идеалистични, но визионерско-идеалистични образи, които след това се изразяват в най-висша романтика.

Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуалност се преражда отново в наше време като Виктор Юго. Животът на Виктор Юго с неговата романтика, с начина, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в сферата на Сатурн.

Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата. Както казах, ние се научаваме да я познаваме най-добре, когато се запознаваме с нея чрез примери. Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, вече е нещо, което по най-интересен и интензивен начин ни въвежда в познаването на взаимовръзките между собствената същност на хората и макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и ново раждане.

Дорнах, 30 май 1924

Ако искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, всъщност първо най-точно трябва да разберем какво става в човека с неговото обикновено съзнание. А разбиране за лежащото под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното познание, пред познанието на посвещението.