Взаимовръзки

Така понятията на тази личност в по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд. И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира. Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си навлиза в изживяването на земния живот по обратен ред.

Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, беше малко различно. И точно при него при обратното изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите – естествено трябва да си служа със земни изрази, въпреки че са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша. А този човек от своя страна изживя чудно и твърде забележително пробуждане, пробуждане, което изглеждаше така, сякаш си казваше: О, всичко, срещу което се борих – а той се беше борил с много традиционни неща, – всичко, срещу което се борих, съвсем не е такова, то е съвършено различно. То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници. Сега обаче виждам действителността.

Виждате ли, тук започва това, което именно при такава личност – а в модерния живот можем да посочим цяла редица от такива личности, –изминаването в обратен ред на земния живот след смъртта, където първо се изграждат заложбите на кармата, става извънредно интересно за живота.

Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип». Често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер. Той беше също абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма –нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, – а като сила, която изгражда света, той искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна.

Много чудно е как такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как такава личност по по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества. Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се придобива по-точно разбиране на законите на кармичното развитие. И когато в определено отношение човек е свързан с такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.

Тогава фактът, че впечатленията върху този, който ги изпитва след смъртта са така силни, наистина има влияние и върху този, който проследява подобно нещо с познавателна цел. А това вече е твърде забележително. Именно при такова проследяване се показва по-силното впечатление предизвикано от тези изживявания след смъртта в сравнение със земните.

Днес се питам напълно сериозно: Би ли било възможно за мен, след като по-продължително време съм гледал тези образни форми, които първообразът на Щрадер е изпитал след смъртта си, би ли било възможно да създам пета драма, подобно на това, което създадох в моите четири мистерийни драми и да продължа обрисуването на този образ? Това не би било възможно, защото в момента, когато ще искам да представя земния образ, предизвикващ много по-слаби впечатления, пред мен ще се явят образите, получени от впечатленията, които съответният първообраз изпитва след смъртта. Те са много по-интензивни и заличават онова, което се намира в земния живот.

И аз можах да наблюдавам това. Докато имах извънредно голям интерес към житейските прояви на съответната личност, когато тя беше жива, – тъй като тази личност беше образецът на моя Щрадер, – след като почина, надделя интересът към впечатленията, които тя имаше след смъртта. Този интерес сега превишава всичко, което мога да открия или да опиша по някакъв начин в нейния живот.

Да, когато мислено се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен се заличава онова, което е образът на Щрадер – докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така. Тук виждате как при действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления.

Може още да се сподели за тези неща. Например следното – не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Много добре познаваме един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и всичко приема друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни. Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен земен човешки живот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот. Всичко това приема съвършено друга форма! И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната истинска пълнота.

Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно естество. Когато са от духовно естество и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие. Но, когато тези отношения са такива, че например, съществува човешко отношение без съвпадане на възгледите, тогава веднага след смъртта това човешко отношение при известни обстоятелства се превръща в нещо съвършено друго, в съвършено друга форма на чувствен живот и т. н. Това всъщност е предизвикано от тази оживеност на образите, която се явява тогава.

Описвам такива неща, за да предизвикам във вас, скъпи приятели, конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята. Те наистина са най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии. Но тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната и все пак основно различаваща се от земната реалност – защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.

Но когато хората са привързани много силно към земното, тогава много трудно се приспособяват и оправят в тази област, където се намират лунните същества. Тогава настъпва нещо, което бих могъл да охарактеризирам приблизително по следния начин: Представете си, че тук е Земята /виж рис. бяло/, а там Луната /червено/. Въздействията на Луната, които всъщност са отразените действия на Слънцето, проникват дълбоко в Земята, след това престават да действат /жълто/. Въздействията на Луната не проникват много дълбоко в Земята, но все пак толкова дълбоко, докъдето се простират корените на растенията. Под слоя на растителните корени – а това е много тънък слой, – под този слой вече не проникват въздействията на Луната.

Но може да се случи, когато след смъртта човешките същества трябва да отидат в областта на Луната, в света на душите, но не могат да се разбират добре с лунните същества, човешките същества те да останат пленени от тънкия слой лунни въздействия, които след това се излъчват в посока нагоре от Земята. И свръхсетивното възприятие действително може да види как тези човешки същества се скитат там като призраци, като последействия на човека.

Приказките, които съществуват за такива неща, абсолютно почиват на реалността. За да можем да преценяваме подобни свръхсетивни наблюдения, трябва да бъдем напълно свободни от суеверия, да постъпваме навсякъде критично и да приемаме само онова, което може да бъде проверено.

При това преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, което трае една трета от реалния земен живот, първо се изготвя кармата. Защото лунните същества взимат участие в тези негативни образи, които човек проектира за своите дела, също и за своите мисли. Тези лунни същества имат добра памет, тъй като вписват в космическия етер всичко, което изживяват с човека.

Ние преминаваме през живота между смъртта и ново раждане и отново се връщаме. И когато отново се върнем в областта на Луната, намираме записано всичко това. Тогава го взимаме с нас в живота си, за да го изпълним с нашата земна воля.

Именно това исках да изложа пред вас, скъпи приятели, като основно разглеждане.

Дорнах, 16 май 1924

Когато насочим поглед, така да се каже, върху арената на нашата карма, която е Земята, ще открием, че това, което ѝ принадлежи – всички същества от различните земни царства, – има реално влияние върху човека. То взима участие в живота му, налице е, проявява се също и тогава, когато човек не познава намиращото се в заобикалящата го земна среда. Човек трябва да се храни, трябва да расте. За целта трябва да приема в себе си веществата на Земята. Те действат върху него чрез качествата си, чрез техните вътрешни сили и напълно независимо от неговото познание. Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: Човек влиза във връзка и отношения с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти.

Ние трябва да забелязваме това в най-различните области на живота. Можем например да попитаме: Какво би станало, ако, когато приемаме храна, станем зависими от това, което знаем за въздействието на хранителни средства върху човешкия организъм? Не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот. Но помислете само за пълната противоположност на земния свят спрямо света на звездите. Не може и да става дума за влияние на звездния свят по същия инстинктивен начин, който е характерен за влиянието на земните царства. Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят. Зависим е от душевния си живот, от това как звездният свят въздейства върху душевния му живот. Вземете най-близкото космическо тяло, което се намира във връзка с човека в извънземния свят, вземете Луната. От обикновения живот знаете, че Луната има известно влияние върху фантазията в човешкия живот. И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото ѝ влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия – тук цитирам известен романтичен израз.

Но ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта какво знае човек за действието на зелето върху различните му органи и дали човек се удивлява или не на зелето – той трябва да го яде. И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т. нар. нормални земни изживявания и като такива подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас. Ние изживяваме нещата така, както ги изживява другият, на когото сме ги причинили, и ги изживяваме с извънредно голяма сила. Следователно през време на тези изживявания ние подготвяме нашата карма. След съизживяването на тези лунни същества през времето между смъртта и ново раждане преминаваме към това, което заедно с човека сега изживяват съществата, които никога не са били на Земята. Лунните същества, за които ви говорих миналия път, някога са участвали в земното съществуване. Това аз описах. Но по-късно, във времето между смъртта и ново раждане човекът се издига до същества, които никога не са били на Земята.

Тук първо имаме група същества между по-висшите йерархии, на които сме дали името ангели. Тези същества са нашите водачи от един земен живот в друг. Те ни съпровождат от единия земен живот в следващия. До тях ние винаги стоим най-близо, също и в земния ни живот. Когато размишляваме върху външни отношения, върху това, което сме видели, чули, приели от природата или от историята, или което други хора са ни казали, когато размишляваме върху тези неща, които по време на земния живот идват към нас отвън и се отдаваме само на тези идващи отвън мисли, тогава съществото от йерархията на ангелите, към което принадлежим, няма много общо с нашите мисли. Защото тези същества от йерархията на ангелите не са били никога земни жители както хората, или както праучителите, съществували само в етерно тяло, но все пак като жители на Земята. Съществата, които назоваваме с името ангели, не са били никога земни обитатели, така че нашето отношение към тях е друго, различно от отношението ни към лунните същества, за които току-що говорих.

Все пак, когато след смъртта изминаваме пътищата, водещи през сферите в известен смисъл покрай планетите и първо навлезем в областта на лунните същества, в лунната област ние същевременно се намираме и в областта на ангелите. Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по определен начин живеем заедно с ангелските същества. След това преминаваме по-нататък. Така стигаме до сферата, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича сфера на Меркурий. В тази сфера не живеят вече същества, които някога са били на Земята. Тук живеят същества, които никога не са били на Земята. Когато във времето между смъртта и ново раждане навлизаме в сферата на Меркурий, стигаме в областта на архангелите, а когато навлизаме в сферата на Венера – в областта на архаите.

Преминавайки по този начин през областта на третата йерархия, ние се приближаваме всъщност до това, което е духовната същност на Слънцето. А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и ново раждане, в най-висшия смисъл е обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме ексусиаи, динамис, кириотетес /власти, сили, господства/. Следователно втората йерархия е душата и духът на слънчевия живот. Ние навлизаме в тази сфера. В нея прекарваме най-голямата част от времето между смъртта и ново раждане.

Но тези същества могат да бъдат разбрани само тогава, когато вземем под внимание, че тяхното съществуване изцяло протича извън това, което ни прави земни хора и ни впряга в кръга на природните закони. Такива, каквито ги признаваме на Земята, те не съществуват в областта на действителния слънчев живот. В сферата на същинското слънчево действие има духовни закони, закони на волята например и тези духовни закони са единни с природните закони. Тук природните закони не противоречат по никакъв начин на духовните, а природните и духовните образуват единство.

И, скъпи приятели, изяснете си само последствията от такъв факт. Ние живеем тук в земния живот. В земния живот изживяваме едно или друго. В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас. Вършим определени дела, изхождащи от такива намерения. Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения. Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения. Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в привидно, външно щастие.

Това е нещо, което води толкова много хора, разглеждащи само земния живот дотам да се сърдят на живота и да казват, че в него не се проявява никаква сила, която да се отнася справедливо към доброто и злото. И този, който в крайна сметка наблюдава живота безпристрастно, не може да не признае, че онзи, който говори по този начин е прав. Защото кой би могъл да каже, ако стои реално в живота, че на хората всичко им се случва според тяхната заслуга или вина и е свързано с това, което в този земен живот е произтекло от техните намерения. Всъщност, когато разглеждаме как този земен живот протича, не можем да кажем нищо друго, освен че в него е невъзможно да се получи възмездие за това, което духовно-морално произтича от нашата душа. Защо не?

Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез съвършено свободна воля. Ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непосредствено в онази действителност, в която живеем на Земята. Вън действат природните закони, протичат и онези факти, които се пораждат под влиянието на различни хора. Трябва да бъдем наясно, че в земния живот първо съществува една пропаст

да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като волеви импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба.

Достатъчно е само да се запитаме: Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непосредствено произлиза от намеренията, които носим в душата си? Защото земният свят не е онзи свят, в който духовните закони, според които човек се оставя да бъде ръководен или сам владее, са също и природни закони. Те не са природни закони, те само протичат в човека. И когато безпристрастно гледаме света, можем да кажем само следното: Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», – това би представлявало невъзможен начин на мислене. Духовното би трябвало да действа от душа на душа. Но във външния земен свят по вина на съдбата първоначално духовното все още не действа.

Трябва да вземем под внимание факта, че в земния живот съществува пропаст между морално-душевното и природно-физическото. Тази пропаст съществува, защото духовните закони не съвпадат с природните закони.

Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до ново раждане – било, че не вземат под внимание този свят и мислят, че поради съществуващите граници на познанието не можем да знаем нищо за този свят – какво могат да кажат такива хора? Те могат да кажат: Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, е реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето познание. Но ние не можем да знаем това, което става с намеренията, които съществуват като душевно-духовни изживявания в нас. Когато човек не насочва поглед към това, което е изразено с отсечката от в до с, не може да знае нищо за него. Той може само да вярва, че тези неща, които живеят в нашата душа, по някакъв начин също се осъществяват. В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло знанието за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това знание е угаснало, е настъпило разделянето между знанието и вярата.

Но в същата степен, в каквато се говори за знание и вяра, не може вече да се говори за карма. Защото кармата, също както и един природен закон, изразява закономерност, а не нещо, в което трябва само да се вярва.

Когато още от началото на времето, което ви описах, насочим поглед върху преминаването ни през живота между смъртта и ново раждане, тогава с нашето разглеждане навлизаме в свят, в който живеят съществата от втората йерархия, ексусиаи, динамис и кириотетес и вместо земното съществуване имаме слънчевото съществуване, /виж рис. стр. 188/; понеже, дори и да излезем над звездната област, Слънцето остава да свети не във физическия смисъл, но то остава да свети, когато минаваме през живота между смъртта и ново раждане. Докато Слънцето въздейства физически надолу към Земята, в живота между смъртта и ново раждане Слънцето свети, така да се каже, нагоре към нас, нас ни носят съществата на Слънцето – ексусиаи, динамис, кириотетес. Но в света, в който се намираме тогава, природните закони, царуващи в земния живот, нямат вече никакъв смисъл. Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни. Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие. Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила. По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т. е. в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, ексузиаи, динамис, кириотетес – напълно благосклонно се приема всичко онова, което имаме тук на Земята като добри намерения в душевния ни живот.