Взаимовръзки

Тук отново имате един период между 28-та и 35-та година, когато върху човека действат заедно втората и първата йерархии. Така че същинската самостоятелна дейност на втората йерархия се простира от 21-та до 28-та година от живота на човека.

Това, което следва после, ще бъде разгледано следващия път. Без съмнение можете да попитате: Но нима, когато някой е на възраст над 49 години, е изоставен от всички йерархии? Както казах, това което настъпва тук, ще продължим да го разглеждаме. Ето защо онова, което трябва да кажем днес, е приложимо не само за онези, които са под 49 години, но също и за другите. Първо трябва да имаме предвид, че именно по този начин йерархиите вграждат своята особена сила и мощ в протичането на човешкия живот.

Естествено, когато става въпрос за подобно нещо, не трябва да се мисли, че нещата могат да се разглеждат само схематично. Това не трябва никога да се случва, когато става въпрос за навлизането в една област на по-висш живот.

В течение на годините трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците. От това един професор – какво ли не правят професорите! – направи извода, че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго. Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук – действието на ангелите, архангелите и архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила. Остава в сила също и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.

Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идващи от животните, растенията и минералите. Като човеци с нашия аз действително стоим вътре в това, което идва в нас по сложен начин от космоса. И в това духовно въздействие от космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот.

Всъщност ангелите, архангелите и архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на живота на главата, във всичко това участват ангелите, архангелите и архаите.

Зад кулисите на обикновеното съзнание стават, така да се каже, извънредно много неща. Тези същества участват именно в това, което става зад кулисите на обикновеното съзнание.

И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото ангели, архангели и архаи. Съществата на третата йерархия, ангели, архангели и архаи, имат за задача да работят върху нашето душевно естество. Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на земния ни живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.

Но виждате ли, силите, от които се нуждаят ангелите, архангелите и архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис./.

След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във вселената. Тогава върху него действат силите на Марс, Юпитер и Сатурн. След като е минал през всичко това в живота между смъртта и ново раждане, той се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат ангелите, архангелите и архаите и му казват приблизително следното: Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления си атрофиран, осакатен. Така както описах това тук в последната лекция. Аз казах, злото трябва да бъде изоставено, но с това човек изоставя нещо от самия себе си. Той достига в сферата на Слънцето атрофирал, като осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери. Така го гледат и виждат Сатурн, Юпитер и Марс.

О, скъпи приятели, този живот между смъртта и ново раждане е твърде сложен! Ние навлизаме в живота между смъртта и ново раждане, като минаваме през вратата на смъртта. Тогава става това, което описах за сферата на Луната. Човек трябва да изостави там всичко, което в него, в неговото същество се е отъждествило със злото. Това става така, както физическото тяло би оставило отделни части от себе си. Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което трябва да изостави, защото то се е отъждествило със злото. Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, намиращо се отвъд слънчевата сфера. И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко може да внесе там от своето човешко същество. Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя колко от доброто се е сляло с него, колко може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много се е отъждествил със злото. Това му липсва. И от начина, по който го гледат съществата на Марс, Юпитер и Сатурн, той долавя колко много му липсва, за да бъде човек.

И после, когато отново се завръща, междувременно Сатурн, Юпитер и Марс космически са предали на третата йерархия това, което са изпитали, което са видели у човека при неговото преминаване пред тях в несъвършената му форма. Те са предали вече това на ангелите, архангелите и архаите. Тези същества на третата йерархия го втъкават сега в човека, така че той сега съдържа вписано в себе си това, което трябва да направи, което трябва да изправи.

Бихме искали да кажем, че в първите три периода от живота, когато ангелите, архангелите и архаите действат особено силно върху човека, кармическите изисквания се вписват в човешката нервно-сетивна система, в човешката система на главата.

Когато минем през 21-та година на живота ни – какво се случва с хора, които умират по-рано, искам да обясня в следващите лекции, – в нас вече са отпечатани кармическите изисквания за живота ни. Ако можем да четем в 21-годишния човек, можем да видим записаното в него като кармически изисквания. Следователно в това време в човека се отпечатват кармическите изисквания /виж рис. стр. 193/. Ние ги носим предимно в скритите основи на нашата нервно-сетивна система, в това, което душевно-духовно стои в основата на нервно-сетивната система.

А когато насочим поглед повече към по-нататъшния ход на живота, когато гледаме човека от неговата 28-ма до 49-та година, тогава имаме по-малко работа с подобно отпечатване на кармическите изисквания, но повече с това, което сега е изпълнение на кармата, разтоварване на кармата. Именно в този период на живота се явява изпълнението на кармата, когато трябва да разтоварим това, което се е отпечатало в нас през първите три периода на живота ни.

Така че тук /виж рис. стр. 193/ мога да напиша: От 28-та до 49-та година «кармически изпълнения». Помежду се намират годините от 21-та до 28-та година, където кармическите изисквания и кармическите изпълнения са в равновесие.

Но сега има нещо твърде особено, което трябва да имаме предвид особено в нашата епоха. В настоящата епоха от развитието на човечеството съществуват много хора, които са минали през последното си важно въплъщение в първите столетия след основаването на християнството, до към 8-то, 9-то столетие – не че след това не са имали никакво друго въплъщение, но следващите въплъщения са били по-незначителни. Когато направим обзор на по-голямата част от хората, които живеят в настоящето и взимат участие в културата, виждаме, че по-голямата част от тези хора са минали тяхното важно въплъщение в първите 7-8 столетия след основаването на християнството.

Това обаче е времето, което действа по особен начин върху хората – това се констатира днес, когато определени хора се разглеждат кармически. Винаги съм си поставял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, – което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, – хора, които всъщност много са учили.

Достатъчно е само да вземете под внимание колко голямо е днес числото на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т. н. Те са учили относително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета – наистина, не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, – те са станали всъщност много умни хора.

В тази насока днес действително съществуват извънредно много умни хора. Помислете само, че днес повечето от хората са станали толкова умни, че едва ли може да им се каже нещо; те знаят вече всичко. Всеки един има становище. Всеки преценява това, което му се казва.

Това е така само в наше време, то съвсем не е било така в миналите епохи. Тогава е имало само отделни хора, които са знаели нещо; другите са слушали тези, които са знаели нещо. Тогава никак не е било общоприето да има толкова много умни хора както днес. Нали, днес още от ранна младост човек става умен. Помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат – не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, – но пишат даже фейлетони, даже и критики.

Следователно развитието на интелекта днес е извънредно силно. Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот. Хората всъщност започват да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Често съм изразявал този факт, като съм казвал: Ние нямаме всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Но вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.

Така можем да кажем, че това ясно съзнание, което действа в хората до първите християнски столетия е знаело, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намалява и хората все повече започват да се ограничават в това да казват: Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно. Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; интересува ме това, което идва след смъртта. Такова съзнание се възцарява все повече и повече. А това развитие се извършва в първите християнски столетия. Тогава в хората, които минават през важно въплъщение, това смътно съзнание е притъпено. И умът поема посока само към земното. Остротата на ума е голяма, но поема посока само към земното. Когато човек предприема кармически разглеждания, се натъква на извънредно фрапиращи, извънредно значителни неща в тази област.

Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше учител по история във висше училище, много умен човек, който като учител по история можеше да впечатлява даже само със своето същество. Когато обгърна с поглед неговия живот до момента, до който при него са действали кармическите изисквания през тази неутрална зона тук /виж рис. стр 193/, т. е. до началото на 30-те години, мога да кажа, че остротата на ума му вече се е проявила. Той беше един от много умните хора, даже от извънредно умните хора на съвремието. Но в момента, в който навлезе в тази област, неговият остър ум вече не му помагаше; тогава онова, което се случваше с моралните му импулси стана съмнително. Той остана при чистата интелектуалност, която след това бе подкопана. Когато се стигна до силите, свързани не с нервно-сетивната система, а към края на живота са свързани със системата веществообмяна и крайниците, тогава нисшата природа на системата веществообмяна и крайниците подтисна онова, което преди това много хубаво се беше проявило в нервно-сетивната система.

Съответната личност, която интелектуално всъщност добре беше започнала своя живот, завърши общо взето с морално пропадане, с морален провал. Това е единият пример.

Един друг пример. Също една личност, която всъщност беше още по-умна от първата и даже се считаше за много високо интелигентна, но всъщност притежаваше само нещо интелигентно, а по-късно разви голяма, но късогледа интелигентност.

Когато разгледаме и тази личност до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигентност. Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази личност, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот. Проследих биографията на тази личност. Трябва да кажа, че за мен беше твърде странно, понеже познавах тази личност в нейната младост, че по-късно беше открита от мен между хора, които водеха съвсем тривиален партиен живот. Пътят от кармическите изисквания към кармическите изпълнения се оказва такъв, че интелигентните сили при съвременните хора, подготвени в минал земен живот през първите християнски столетия до 8-то, 9-то столетие, не бяха достатъчно издръжливи сега във времето, когато душата става по-слаба, когато тялото упражнява най-силната съпротива, за да се издигнат до първата йерархия.

И тук пред мен се представи картината как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до ангелите, архангелите и архаите. Това те го постигат. Тук са многообещаващи личности.

Но когато навлязат във втората йерархия, те са отдадени повече на тази йерархия. Тя слиза до хората; почти всички стават способни да се размножават. Тази космическа йерархия слиза долу. Тук няма, така да се каже, никаква истинска пропаст между хората и по-висшата йерархия.

Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците. Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област. Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в епохата, в която не се е мислело повече за предземния живот.

Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, бихме искали да кажем: Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр. 193 стрела надолу/.

Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата. В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат истинско наблюдение. Защото, скъпи приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на заобикалящите ги хора, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-а година се казва: Това е велик, мощен талант! в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младините, при тяхното младенческо изкуство. По-късно всичко пресъхва. Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити.

Именно, когато прекарате пред съзнанието си имената на онези, които са били познати само като млади поети или хора на изкуството, а след това сами са се заличили от живата история на литературата и на изкуството, ще намерите потвърдено това, което казвам. Но чрез това, което казвам, ще бъдете същевременно насочени към факта как различните периоди в човешкия живот по най-различен начин показват как кармата и кармическите импулси навлизат в живота на човека.

Всичко, което е само интелектуално и материалистическо, може да обхване всъщност човека само на младини. Само това, което е примесено като духовно в интелектуалното, може да издържи през целия човешки живот, – имам предвид, може да издържи кармически през целия живот.

Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възможност на човека да прозре истински духовното, което е възможно да се прозре по правилния начин, само когато имаме предвид не само живота след смъртта, но и живота преди раждането.

Всъщност този житейски трагизъм се среща многократно в нашата епоха и ние имаме толкова много неща, които не достигат за целия човешки живот. В нашата епоха имаме много младежки идеали, но малко идеали на възрастни хора. Възрастните много повече се осланят на държавата и на пенсията, отколкото на живия живот, защото се нуждаят от подкрепа отвън, защото не могат да намерят това, което да ги доведе до първата йерархия.

И става така, че когато искаме правилно да разгледаме кармата, трябва да разгледаме различните периоди от човешкия живот, които обаче преминават един в друг. Не искам да кажа, че след 49-та година животът е подарен; както вече казах, ще разгледаме това по-нататък. Но когато човек измине своите жизнени периоди /виж рис. стр. 193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има отношения към третата йерархия. След това вътрешно, несъзнателно има отношения с втората йерархия и след това с първата йерархия. Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възможност на кармическите импулси в себе си да се развият. Защото едва знанието за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.

Ангелите, архангелите и архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: Всичко това си донесъл от минали епохи, от минало земно съществуване, ти трябва да го приемеш в себе си. Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили.

След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната. И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание ангелите говорят: Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си, също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират серафимите, които също говорят в него: И всичко това ти остава, защото не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот. Ти си могъл да го реализираш, но си нямал силата за това.

В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии. И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, зад това прозрение за нашата съдба можем да предчувстваме в свещено страхопочитание как в течение на живота ни върху съдбата ни работят съществата от всички йерархии. Едва тогава правилно разглеждаме живота си.

Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че знаем нещо за него и ние му отговорим: Той се казва Йозеф Мюлер. Не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името – събития от неговия земен живот, сведения за силите, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот. Но за съжаление в днешната материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес, престоли, херувими, серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с общо име «човек». Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи времето, когато хората отново се научат да насочват погледа си към конкретното!

Дорнах, 29 май 1924

Показах как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има особено отношение към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия – ексусиаи, динамис, кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва вътрешно отношение към първата йерархия – серафими, херувими и престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа фаза до 35-та година, където си сътрудничат с втората йерархия, после във втората фаза до 42-та година и в третата фаза до 49 годишната възраст на човека.