Ямбол, 2006 г. Съдържание увод

Община Ямбол, като център на голям и обширен селскостопански регион, разполага с добре оформен промишлен комплекс – разнообразна отраслова и подотраслова структура и специализация; балансирано развитие на производствените мощности; подготвени кадри; сравнително добра инженерна и техническа инфраструктура в индустриалните райони.

Слабостите са свързани главно с инфраструктурни проблеми, като основно внимание е отделено на канализационната и пречиствателна система, водата, пътната мрежа, електрозахранването, екологията и т.н.

Като слабост от втора степен на значимост е липсата на програма за възстановяване на индустрията.

Възможностите за развитие на общината са свързани с изграждането на по-мощна хранително - вкусова промишленост, привличане на нови инвестиции, развитие на съществуващите промишлени мощности и основни фондове.

Опасности има в засилените демографски проблеми, както и закриването на промишлени предприятия с традиции.

Принципно важен е един "обособен баланс" на Община Ямбол, който показва състоянието и съотношението на основните сектори на икономиката, а именно заетите в:

• 
  Първичния сектор – селско-стопански производства, добивна промишленост;
  
• 
  Вторичния сектор - промишлеността;
  
• 
  Третичния сектор - обслужването и услугите.
  

Данните за Ямбол съответстват на текста по-горе, т.е. имаме успешно развитие. Но тези данни са от предприятията, съставящи и несъставящи баланс и представили отчет пред НСИ за дейността си през съответната година.

(Среден годишен брой)

Община Ямбол	2000	2001	2002	2003
Първичен сектор	24638	29000	37427	22416
Вторичен сектор	163796	193162	279480	277997
Третичен сектор	202308	231704	256835	295135

2.2.2.1. Развитие на първичния сектор на икономиката.

Ако направим анализ на поземлените ресурси на общината, констатираме следния факт: от общо 90724 дка /територия на землището на общината/, земеделската земя е 55164 дка или 60 % от общата територия, а по отношение на земеделската земя в Област Ямбол (2578187 дка) представлява 2,13 %.

Обработваемата земеделска земя е 50992 дка, представляваща 56,13 % от общата територия на Общината, 92,43 % от земеделската земя и 2,44 % от обработваемата земеделска земя в Област Ямбол.

В землището на град Ямбол освен земеделските земи, публична и частна собственост, участват имоти и други кадастрални единици, чиято собственост е държавна, частна, на юридически лица, на религиозни организации и на чуждестранни лица.

Нетният размер на приходите от продажби на отрасъла е 22416 хил. лв. или 3,76 % от приходите на Общината (2003 – нетни приходи от продажби 595548 хил.лв) и 51 % от приходите на отрасъла за Област Ямбол (43881 хил.лв. през 2003 г.). По статистически данни са регистрирани 697 стопански субекта с предмет на дейност селско, ловно или горско стопанство. Средният брой заети за 2003 г. е 1065.

Независимо, че селското стопанство има скромен дял в произведената продукция, този отрасъл е важен източник на доходи на населението и за поддържане на част от промишлената функция на общината /особено за хранително-вкусовата промишленост/.

Перспективите за развитието на селското стопанство са в сферата на:

• 
  Създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство;
  
• 
  Максимално използване възможностите на Програма САПАРД и структурните фондове, насочени към отрасъла;
  
• 
  Изграждане на тържища за зеленчуци, плодове, цветя и за живи животни; развитие на тържищна търговия в конкуренция с веригите супермаркети, което ще повиши нивото и качеството на търговията с плодове и зеленчуци, както и съответствието на качеството на продуктите на международните стандарти;
  
• 
  Развитие на пчеларството и други форми на алтернативно селско стопанство чрез създаване на предприятия за обработка и разфасовка на продуктите.
  

По статистическа информация от НСИ, реализираните нетни приходи от продажби от промишлеността на град Ямбол през 2003 г. са в размер на 277997 хил. лв., представляващи 46,67 % от приходите на общината (2003 – нетни приходи от продажби 595548 хил.лв) и 85,72 % от приходите от промишлеността на Област Ямбол.

• 
  хранително – вкусова промишленост: производство на млечни произведения; сладолед; олио и майонеза; зеленчукови и плодови консерви; колбаси; макаронени изделия; вина и спиртни напитки; безалкохолни напитки; продукти от месо; брашно; хляб, хлебни и и сладкарски изделия; обработка на тютюн, фуражи; опаковки за храни;
  

• 
  лека промишленост: производство на мъжка и дамска конфекция; облекла от кожи; мебели и обувки;
  

• 
  машиностроене: производство на хидравлични елементи и системи; прикачен инвентар за селскостопански машини; металокерамични изделия; възли и агрегати за машин; каучукови и пластмасови изделия;
  
• 
  строителство: строителство на жилищни и производствени сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство.
  

Процесите на преструктуриране на икономиката, съпроводени с масови съкращения и пренасочване на активната работна сила затихват. Паралелно с това се забелязва овладяване или увеличаване на заетостта в отделни отрасли и дейности, което е свързано с икономическа активност и с успешно прилагане на програми, насърчаващи наемането на работна сила. Нивото на безработица в Ямбол е около средното за страната.

Развитието на хранително-вкусовата промишленост има важно значение за икономическото развитие на Ямбол. Тези производства оказват и балансиращо въздействие върху половата структура на заетостта в града с предимственото си ангажиране на женска работна сила. Хранително-вкусовата промишленост /ХВП/ има една съществена специфика, която я отличава от останалите. В голямата си част производствените фирми предлагат завършен продукт на крайните потребители, т.е. за да формират достатъчна конкурентно способност за дълго време те трябва да притежават силни мениджърски, организаторски, технически и маркетингови умения, които да подържат продукта им дълго време печеливш и устойчив на пазара.

Принципно секторът страда от силна нелоялна конкуренция на местния пазар. ХВП е секторът, които ще претърпи най-съществени сътресения при присъединяването на България към Европейския съюз. Въвеждането до 2006 г. на НААСР стандартите /Hazard Analys's and Critical Control Points system - Система за анализ на риска и контрол на ключови показатели/, както и серия други ангажименти, свързани с повишаване безопасността на храните, ще затруднят финансово сектора. Министерството на икономиката периодично обявява програми в подкрепа на ХВП, но това не елиминира финансовите тежести, които предприятията трябва да поемат. След 2007 г., когато се очаква българският пазар да стане част от единния вътрешен пазар на ЕС, производителите в този сектор очакват серия от предизвикателства. Засилената конкуренция на стоки от ЕС в България ще се увеличи, при вероятно много по-слаб конкурентен натиск на българските стоки на пазара на ЕС.

Основните проблеми пред развитието на фирмите не са на общинско ниво. Поради това, че секторът е с много високо ниво на регулация от държавата, бизнесът на много предприятия зависи от нивото на компетентност на администрацията, при въвеждането и прилагането на нормативните регулации, както на нашето законодателство, така и на ЕС. Това поставя конкурентноспособността на сектора под силната зависимост на серия политически решения в рамките на ЕС. Държавите членки на ЕС прилагат всякакви методи за увеличаване на конкурентноспособността на техните национални стоки на общия пазар на ЕС и едновременно с това се стремят да предпазят своите пазари от конкурентния натиск на стоки от ЕС.

Общинската и бизнес инфраструктура не оказват съществено влияние върху конкурентноспособността на отрасъла /ХВП/ като цяло.

Състоянието на отрасли като селското стопанство определя в най-голяма степен и състоянието на хранително-вкусовата промишленост, тъй като тя черпи суровини от него. Силно стимулиращо въздействие на регионалните предприятия от този отрасъл може да окаже динамичното и успешно развитие на отрасли като туризъм, хотелиерство и търговия.

Основното предизвикателство пред леката промишленост в средно-срочен план е нарастването на производителността. Конкурентният натиск на европейския пазар /където е основната част от износа на сектора/ от година на година става все по-силен. Освен това общото нарастване на средната работна заплата в страната може да предизвика процеси на отлив от работна сила от сектора. Единственото противодействие е ускоряване на увеличаването на производителността с темпове, които изпреварват конкурентния натиск и темпа на нарастване на средните заплати.

Мнозинството от фирмите работят като изпълнители на поръчки /ишлеме/ и са силно зависими от цената на труда и производителността, която могат да постигнат. Иначе казано те могат да останат на пазара само до толкова, колкото им позволява постигнатата производителност. Освен това основният пазар на продукцията им /ЕС/ към момента стагнира и възложителите на поръчки засилено търсят все по-ниска цена за единица продукт. Китай, Турция, а вече Сърбия, Румъния и Украйна са държавите, където възложителите местят поръчките и които също имат потенциал за конкуриране в тази ниша.

По-неконкурентноспособните фирми, засега само като индикации, започват да обмислят изтегляне на вложенията си в отрасъла и инвестирането им в други активи и други отрасли. Вероятно този процес ще се засили и до 5-10 години работещите в отрасъла /лека промишленост/ ще намалеят между 30-50 %. Дори възстановяването на растежа в ЕС трудно би преустановил тази тенденция.

• 
  Повишаване на производителността на труда чрез организация и нови технологични машини;
  
• 
  Универсализиране на способностите за производство на малки и разнообразни серии облекла;
  
• 
  Изграждане на собствена продукция и марка.
  

Бизнес средата, общинската физическа и бизнес инфраструктура не влияят пряко и непосредствено на конкурентноспособността на отрасъла /лека промишленост/.

Тъй като основният компонент на себестойността на продукцията е трудът, единственият шок, който може да причини сериозни промени в отрасъла е евентуално силно повишаване на средните работни заплати в България. По отношение на самото присъединяване към ЕС, фирмите не очакват съществени изменения в нормативната база и изненадващи разходи за покриване на евростандарти.

През последните години машиностроенето беше силно засегнато от промените. То се нуждае от коренно обновяване на производството и продукцията. Потенциалът му е свързан основно с развитие на селскостопанското машиностроене.

Развитието на отрасъла строителство е верен индикатор за състоянието на икономиката на страната и в частност на град Ямбол. Световната практика е доказала, че подемът на стопанството след криза започва от строителството. Нашето обществено-икономическо развитие през последните десет години също потвърждава този извод.

В град Ямбол има 122 фирми с предмет на дейност - строителство, което представлява 84,14 % от строителните фирми в Областта /145 броя през 2003 г./ и 12,68 % от строителните фирми в Югоизточния район за планиране /962 бр./.

Реализираните нетни приходи от дейността от отрасъла са 56321 хил. лв., представляващи 9,45 % от нетните приходи на ниво Община Ямбол (2003 – нетни приходи от продажби 595548 хил.лв), 94,86 % от нетните приходи на строителните фирми в Област Ямбол (59371 хил.лв. 2003 г.) и 13,27 % от нетните приходи на строителните фирми в Югоизточния район на планиране.

Динамиката на пазара на недвижими имоти, растящите цени, ипотечното кредитиране на граждани и повишаването на търсене на жилищни площи създава силни пазарни стимули в сектора. Това задвижва активността и постепенно се увеличават както инвестициите, така и крайният продукт.

Пазарните стимули за отрасъла идват от състоянието на пазара на недвижими имоти. Към момента там ситуацията е динамична и това се отразява на строителството като цяло. Цените на имотите позволяват да се инвестира в ново строителство, при това да не се правят компромиси с качеството както е било в периода на оцеляване. Всъщност, в средата на 90-те години на миналия век са се появили множество фирми, които с некачествената си продукция силно влошиха имиджа на новото строителство в сравнение със старото. За последните 10 /десет/ години обаче конкурентноспособните фирми успяха да наложат имената си и по този начин да дадат известна гаранция на инвеститорите за качеството на продукта, който дават.

За в бъдеще шоковете, които могат да повлияят силно на сектора, са в две посоки - цената на металите и цената на парцелите /земята/.

На трудовия пазар за сега не е трудно да се намерят квалифицирани специалисти за различни дейности, както и инженерен състав. Средното и висше строително образование все още са на добро ниво. Това, което е проблем, идва по-скоро по линия на мотивацията, трудовата дисциплина и взискателността към работата на заетите. Все пак засилването на новото строителство и доближаването до границата от 100 % капацитет на строителния сектор в града ще изправи фирмите пред недостиг на персонал.

От гледна точка на присъединяването на България към ЕС фирмите не очакват значими шокови разходи за покриване на различни евростандарти. Единствено в условията на труд ще имат необходимост от допълнителни инвестиции.

По отношение на физическата и бизнес инфраструктура на общината съществуват сериозни резерви за развитие. Общината притежава преки лостове за влияние върху физическата инфраструктура, както административно така и финансово. С наближаването на датата на членство в ЕС нарастват очакванията за увеличен брой инфраструктурни обекти, които да бъдат осъществени на общинско ниво.

Отрасълът и за напред ще има важни функции в градската икономика.

Икономическите приоритети за развитие на вторичния сектор на икономиката на общината са:

• 
  Насърчаване развитието на интелектуални и високотехнологични производства;
  
• 
  Стимулиране на частния бизнес и ориентирането му към развитие на жизненоспособни и високо-адаптивни малки и средни предприятия чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства;
  
• 
  Развитие на перспективни регионални клъстери;
  
• 
  Подпомагане преструктурирането на бизнес инфраструктурата;
  
• 
  Създаванe на необходимите пространствени предпоставки чрез осигуряване на нови устроени производствени терени.
  

Замирането на производството след 1990 г., свързано с внезапното намаление на работната сила в производството, освободи неестествено голям брой работна ръка, която по принуда се ориентира към третичния сектор – услугите.

През 2003 г. нетните приходи от продажби в този сектор са в размер на 295135 хил. лв., представляващи 49,55 % от нетните приходи на общината и 86,73% от нетните приходи на третичния сектор в Областта.
Нетен размер на приходите от продажби – услуги (третичен сектор),

2000-2003 г. (Хил. Лева)

Район	2000	2001	2002	2003
Община Ямбол	202308	231704	256835	295135
Област Ямбол	230661	262799	287340	340266

С най-голям дял в третичния сектор е отрасъл "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството"

В началото на 90-те години в резултат на настъпилите икономически промени в страната коренно се промени структурата на отрасъла. Големи общински фирми с търговска насоченост бяха приватизирани. Съществуващите големи търговски обекти като “Районен универсален магазин”, “Детмаг”, “Домашни потреби”, “Валентина” и др. бяха приватизирани и преструктурирани. Стоковите групи от промишлени стоки – облекла /предимно младежка мода/, обувки, конфекция, бижутерия и др. е съсредоточена предимно в централната част на града. Хранителните стоки, плодове и зеленчуци, санитарните материали и други препарати се предлагат предимно в кварталите. Строителни и отоплителни материали се предлагат в покрайнините на града, като малки търговски обекти с тези асортименти бяха открити и в града.

В града има лицензирани 9 тържища и пазари на селскостопанска продукция. Търговията с плодове и зеленчуци е съсредоточена в района на Пазар зеленчуци и плодове – Стара автогара, Централен пазар - кв.Каргон и няколко пазара в кварталите. Във връзка с продажбата на сезонни стоки като дини, зеле и други, е организирана продажба на търговия на открито по съставена от Главния архитект на Общината схема с цел задоволяване на потребностите в по-отдалечените от пазарите райони.

В началото на икономическите промени в страната, в град Ямбол бяха открити предимно магазини за хранителни стоки. В последствие и особено след влизането в сила на промените в Закона за храните през 2003 година значително се увеличиха изискванията към обектите, предлагащи храни. На много обекти органите на РИОКОЗ /“Регионална инспекция за опазване на общественото здраве”/ ограничиха стоковия асортимент, което доведе до промяна във вида им, а в много случаи до преустройването им в магазини за промишлени стоки.

Съществени промени настъпиха и в структурата на заведенията за хранене и развлечения. Централна градска част се пренасити с кафе-аперитиви и заведения за бързо обслужване. В кварталите се обособиха предимно питейни заведения. Ресторантите включват вече предлагането освен на национална кухня и на китайска кухня, италианска кухня и др.

Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от регионален мащаб, като “Произведено и предлагано в Ямбол", “Произведено в България”.

В град Ямбол значително се промени структурата на предлаганите услуги. Те се извършват предимно от частни фирми. Ателиетата за бръснаро-фризьорски и козметични услуги са разположени предимно в централна градска част. В кварталите работят предимно единични работни места в обособени за целта помещения. Техния брой през последните години се увеличава. Ремонтът на обувки е съсредоточен в малки работилници и гаражи (20 на брой), които в повечето случаи не отговарят на изискванията за ремонтни работилници. В централна градска част са съсредоточени златарските, часовникарските и фотографски ателиета.

През последните две години значително се увеличи броят на автомивките, автоработилниците, интернет залите, бензиностанциите и газостанциите.