Забележка

Лудо влюбени

Независимо колко приятно ви се струва усещането от влюбването, то несъмнено е нехарактерно състояние. Вихърът, в който ни повличат хормоните първите няколко седмици, месеци или дори години от връзката в крайна сметка, се уталожва. Междувременно обаче е възможно да се държите по начин, който никак не е типичен за вас.

Така например влюбеният ни мозък може буквално да ни „заслепи“ и да не видим недостатъците на новия си партньор. Обичайните качества на даден човек, които оценяваме при нормални обстоятелства („Тя изглежда изморена.“ или „Смехът му е ужасно дразнещ.”) са направо замъглени, когато гледаме новата си любов. Онези невронни връзки просто не сработват.

Тази любовна слепота очевидно допринася за сближаването. Ако забелязвахме всичките си дефекти и лоши навици през първите няколко седмици, повечето връзки нямаше да изкарат и месец. Но действа отрезвяващо да си дадем сметка за номерата, които мозъкът ни погажда. Това със сигурност обяснява защо, когато се сетите за минало увлечение, се чудите къде ви е бил умът, че да се влюбите до уши в този човек. Всъщност не сте имали ум — или поне центърът за критична преценка в мозъка ви не е действал нормално.

По-скоро еднакви, отколкото различни

Както се пее в много песни, любовта ще ни задържи винаги заедно. И именно това установила Донатела Маразити, професор по психиатрия в университета в Пиза, Италия, когато изучила нивата на тестостерона на малка група влюбени мъже и жени.

Когато търсим партньор, сексуалният ни апетит се определя само от привличането; тоест — границите са доста обширни. Но когато се влюбите, сексуалният ви интерес неимоверно се стеснява; имате очи само за един човек и определено ви се струва немислимо някога да позволите на някой друг да ви докосва. Мой приятел с репутация на плейбой ми каза, че разбира кога е попаднал на „истинската жена“,

когато повече не обръща внимание на други привлекателни жени. И може да ви се стори удивително (дори по принцип да имате здравословно сексуално желание) колко голяма е страстта, която изпитвате към този определен човек и колко силно искате да я изразите сексуално. Любовта може да ви накара отново да се почувствате 18-годишни по много различни начини.

Д-р Маразити обяснява защо нагонът ни е толкова непреодолимо насочен към обекта на нашите чувства в началния стадий на любовта. Тестостеронът е основният стимул, който задейства сексуалния апетит и у двата пола, а те демонстрират високи нива на този хормон в сексуално активните си периоди. В проучването на д-р Маразити обаче нивата на тестостерон при мъжете били по-ниски от нормалното, а при жените — по-високи. С други думи, хормонално, мъжете и жените били равни.

Влюбването кара мъжете и жените повече да си приличат

Д-р Маразита разсъждава, че това сходство в хормоналните нива спомага за заздравяването на връзката в несигурния и ранен етап, като заличава различията. Жените с по-високи нива на тестостерон са по- агресивни и уверени и имат по-голям сексуален апетит от обикновено. Мъжете с по-ниски нива на тестостерон са по-малко агресивни и похотливи, поради което шансът да ухажват само непосредствената партньорка, без да се заглеждат встрани, е по-голям. Промените в хормоналните нива на двата пола намаляват разликите, които иначе са налице помежду им, което увеличава вероятността да се обвържат успешно.

Блез Паскал, френският математик, живял през XVII в., е казал, че сърцето има свои закони, които разумът не познава. Наскоро един учен заяви, че най-голямата ни грешка е, че се опитваме да разграничим „ума“ от „мозъка“. Основанието за това твърдение е фактът, че поведението ни се контролира от молекули в мозъка. Хрумна ми, че трябва да разширим коментара му и да включим в него и сърцето. Дали пък явно необяснимият начин, по който се влюбваме (и по който избираме в кого да се влюбим), не е просто смущение на невроните и невротрансмитерите ни? Може би. Но това не го прави по-малко хубаво изживяване.
***
И след като вече сме ви вкарали в леглото, нека обсъдим какво се случва там.

Може ли да не изгасям лампите? Сексуалните различия в спалнята

В Платоновия „Симпозиум“ Аристофан казва, че първите хора били едновременно и мъже, и жени. Били много красиви, несравнимо доволни от себе си и преди всичко самодостатьчни (каквито несъмнено много от нас щяха да са, ако не се налагаше да намираме и задържаме партньорите си). Според историята онези ранни хора били толкова запленени от собственото си съвършенство, че намислили да нападнат и поробят самите богове. Зевс, висшият бог, решил да накаже арогантността им, като разделил всеки от тях на два пола: мъжки и женски.

Новополучените хора били толкова самотни, защото половинките им липсвали, че в крайна сметка умирали от тъга. Когато разбрал какво е сторил, Зевс съжалил и попитал Аполон, бога на любовта, как да обедини отново двата пола, макар и за кратко. На Аполон му хрумнала превъзходната идея за сексуалното сношение. (Очевидно усещането, че границите между хората изчезват по време на страстен акт, има митологична, ако не научна основа.)

Колкото и изненадващо да е за някои добре надарени любовници, онова, което на практика се случва между двама души в леглото, е съвсем друго. Вместо намиране на отдавна изгубената половинка, за много хора сексът е незадоволителен, неприятен и нежелан. Ако съдим по списанията и телевизията, чаршафите ни направо горят, но данните (и пациентите ми) казват друго.

Тъжната истина е, че сексуалната дисфункция (ниско либидо, трудно достигане до възбудено състояние и (или) оргазъм, болезнено сношение) засягат 43% от жените и 31% от мъжете. Сигурно сте забелязали изобилието на медикаменти за нарушения на сексуалните функции.

Повечето лекари свеждат секса до строго определена и добре регулирана последователност от събития, изискваща координирано действие на набор от хиляди нерви, кръвоносни съдове и химични вещества. Тази гледна точка понякога води до прекалено опростяване на проблема: „Ниско либидо ли имате? Ето ви рецепта за виагра или тестостеронни лепенки.“ В защита на своите колеги ще кажа, че много пациенти търсят бърз лек за скука, болка или безпокойство и предпочитат да глътнат хапче, вместо да се заемат с трудната задача да разберат какво действително не е наред и как да се оправи. Много по-лесно е да вярваш, че сбъркани хормонални нива са виновни за посредственото ти представяне в спалнята, отколкото да осъзнаеш и признаеш други, много по-сложни проблеми, които изискват време, жертви или провеждане на труден разговор.

Но хормоните очевидно не са единственият виновник. Ако може да се вярва на лъскавите женски списания, мозъкът е най-голямата ерогенна зона (особено за нежния пол) и още много трябва да го изследваме, докато разберем как точно осигурява задоволителен полов живот. Обсъждането на секса може и да не е особено интересно, но ми се иска да знам какво точно не е наред, когато пациентите ми споделят какво не се получава в спалнята и питат как да се справят.

Както вероятно сте се убедили от собствен опит, мъжете и жените значително се различават в това отношение. Това на различните ни мозъци ли се дължи? Не мога да отговоря, защото никой не знае. Но онова, което ни е известно за начините, по които двата пола възприемат секса, може да ни е от полза за подобряването на взаимоотношенията и на живота ни като цяло. Защото колкото и да го хулим, пренебрегваме, преследваме и избягваме, колкото и да се страхуваме от него или да му се наслаждаваме — забулен в анонимност или накичен с романтични чувства — сексът е основен, дори първостепенен фактор в живота ни.