|
Винаги съм обичала мъжете. Харесва ми докосването, вкусът, миризмата им, и най-вече — начинът им на мислене. Медицинският колеж беше голяма градина на приятелството, където мъже от всякакъв калибър преподаваха и наставляваха мен и колегите ми студенти (предимно от силния пол). Бяхме партньори в привилегировано братство, в което интелектуалните постижения бяха на почит, и създавахме приятелства, изтъкани от хумор и реален интелектуален кипеж, докато усвоявахме трудни знания и решавахме проблеми с непреклонна логика. Мъжете, с които учих и работих, направиха всичко това много приятно и ми преподадоха един урок, който помня оттогава: че те са чудесни приятели.
Но щом започнех лична, романтична, интимна връзка с някой от тях, всичко се променяше. Когато отминеше първоначалната тръпка от влюбването, се чувствах изолирана; аз считах, че едно е важно за постигането на близост, а партньорът ми — съвсем друго. Каквито и чувства, че съм спокойна, добре приета и разбрана, да съм имала, те мистериозно се изпаряваха. Непринуденото общуване с приятелите ми изчезваше яко дим в тези все по-незадоволителни връзки.
Колкото по-обвързващи ставаха взаимоотношенията, толкова повече се влошаваше положението! Започнах да си мисля, че приятелствата ми, толкова богати и наситени с всичко онова, което правеше професионалния ми живот приятен, са по-успешни от интимните ми връзки. И не бях само аз; много от приятелките ми въпреки очевидния успех, който постигаха като майки, споделяха, че връзките им далеч не са това, което изглеждат.
Със задоволство мога да кажа, че след онези години в медицинския колеж, вече се справям значително по-добре с обсъждането на връзките си с мъжете, като междувременно се радвам на много удовлетворително общуване с околните, но признавам, че все още се боря с известно напрежение в това отношение. От пациентите и студентите си знам, че и за младото поколение не е по-лесно.
Ще получим ли някога желаното от любимите си хора? Или има причина всички приказки да завършват с първата целувка? Мираж ли е трайното обвързване, което непрекъснато обогатява живота и задоволява нуждите ни, или можем да предприемем някои практически стъпки задълбочаващото се познанство помежду ни да доведе до близост, а не до презрение?
Различни цели ли преследваме
Ако също като мен вярвате, че мозъкът приема пол веднага след зачеването и че определени еволюционни процеси оформят развитието и желанията му, и прегледате биологичните и анекдотични доказателства, ще стигнете до следното неприятно заключение: жените искат връзка, а мъжете — не.
На пръв поглед има някакво противоречие. От чисто еволюционна гледна точка мъжкият инстинкт е да се чифтосват възможно най-често и безразборно, за да подсигурят многобройността на потенциалното си поколение. Жените, от друга страна, печелят от дълготрайното обвързване с един партньор, което им осигурява защита и средства за оцеляване, особено през времето, когато отглеждат уязвимите си малки. От това следва, че мъжете и жените са в невъзможен за разрешаване омагьосан кръг.
Но не съм убедена, че всички връзки са обречени от самото начало. Първо, тази интерпретация на еволюционните доказателства е доста абсурдна. Хората, както животните, правят най-различни неща, които нямат общо с продължаването на вида. Да вземем за пример широкото разпространение на хомосексуалността в животинското царство. Д-р Джун Райниш, директор на Изследователския институт по пол и репродудкция „Кинси“ в Блумингтън, Индиана, дава следния непълен списък: мухи, някои птици, бикове, крави, коне, антилопи, глигани, овце, кучета, котки и примати. Д-р Брус Багемил пък е съставил списък на животни, които, от една страна страна, се занимават с хомосексуални дейност, а от друга живеят по двойки, защитават общите си територии и отглеждат малки заедно.
Ако хомосексуалното поведение при животните е съвършено антипродуктивно, защо еволюцията не го е унищожила досега? Смятам, че това е много важен въпрос, на който критиците на хомосексуализма още не са отговорили, и който подчертава недостатъците на опростената интерпретация на ролята на човешката биология в избора на партньор.
Но нека за целите на дискусията приемем за вярно твърдението, че жената търси от мъжа ресурси и сигурност за поколението си и че това обяснява желанието на много жени да срещнат някого и да се омъжат. Мисля, че точно в този момент и точно пред очите ни се случва нещо много любопитно.
След Втората световна война икономическата ситуация за жените претърпява огромна (но недостатъчна) промяна. Пред нас се отварят невиждани възможност за образование и работа, в резултат на което много представителки на нежния пол вече разполагат със средствата да издържат себе си и семействата си. Ако днес жената е способна сама да се изхранва, тя вече не е зависима от издръжката на мъжа. Предлагат се и разнообразни вариант за грижа за децата (макар не толкова многобройни, колкото могат и трябва да бъдат, но повече, отколкото в миналото), които позволяват на майките да се върнат на работа скоро след раждането. (Аз съм жив пример за това. Успях да изнеса много важна за кариерата ми лекция, когато терминът на първото ми дете наближаваше — даже останах да отговоря на въпросите след това, което отне няколко часа! Десет часа след като напуснах аудиторията, родих. Седмица по-късно вече бях отново в лабораторията и приемах пациенти.) Отпускът по майчинство, в миналото - мечта, а днес — реалност, е победа на жените за правото да разполагат с време за новородените си деца, без кариерата им да страда.
Тъй като дамите вече са много по-икономически независими, отколкото някога са били, те все по-малко се осланят финансово на мъжете си. Способността им да отглеждат и издържат поколението си без помощ от партньора повдига въпроса за необходимостта от брак или обвързване и за двата пола. Връзките все още дават много по отношение на практическа и емоционална подкрепа, но не по-малко самотни майки се справят отлично, разчитайки на приятели, съседи и роднини за помощта, която иначе биха могли да им дадат съпрузите.
Според мен това е страхотно постижение, защото означава, че и двете страни могат да се обвържат дългосрочно не защото трябва или се налага.
Да вземем за пример моята пациентка Рейчъл. Скоро ще навърши четирийсет години и все още не е открила мъжа, когото харесва достатъчно, че да се омъжи за него. Тъй като има собствен дом и стабилна работа като учител, се ориентира към осиновяване на дете. Вирусът на СПИН в Африка и вълните цунами в Индийския океан са оставили много деца сираци. Ако всичко върви по план, ще осигури любящ дом за някое от тях, преди да навърши четирийсет и една.
Намирам историята на Рейчъл за впечатляваща и показателна. Тя би искала вече да се е омъжила, но и без това има дом, финансова стабилност, дори дете — все неща, за които поколението на майка ѝ е смятало, че е нужен мъж. Ако и когато прецени да обвърже живота си с някого, то ще е заради всичко останало, което той може да внесе в него — дали любов, приятелство, секс, взаимни интереси, или просто тръпката от нещо непознато. Осъзнавам, че Много жени все още не са постигнали нейната степен на финансова стабилност, но определено вървят в тази посока.
За жените, които понастоящем са обвързани, обаче ситуацията остава почти същата. Могат ли последните изследвания на мозъка да обяснят защо толкова трудно се поддържа прекрасната буйна страст от първите няколко години?
Химията на привързването
Страстта е искрата, която се запалва между двама души, а любовта поддържа огъня. Тези две сили слагат начало на сближаването и, както може да се предполага, продължават да действат едновременно, за да можем да правим бебета и следователно — да продължаваме да умножаваме вида. Но след като приключи етапът на срещите, а семето на новия живот е посадено, какво ни кара да се установим и заживеем заедно?
Едно е сигурно: първоначалната любовна тръпка — и химическите вещества свързани с нея — са нетрайни. Донатела Марацити — професор по психиатрия в университета в Пиза, Италия, която откри, че нивата на тестостерон у мъжете и жените се повишават, когато са влюбени, две години след това откри, че макар участниците в експеримента да са все със същите партньори, нивата на тестостерона им са се върнали към нормалните си стойности.
За щастие „играта“ не непременно свършва, когато сексуалните хормони се успокоят. Случва се при някои двойки, разбира се; около една трета от всички бракове се провалят през първите четири години. Може би защото много хора не могат да се справят с преминаването на връзката на следващия етап от любовта, която антроположката Хелън Фишър (Why Him? Why Her? , Why We Love (2004), Анатомия на любовта) нарича „привързване“.
Фазата на привързване, в която стихва ефектът на заслепяващия любовен коктейл (допамин, фенеталамин и норадреналин), е съпътствана от повишаване на нивото на други химически вещества, които действат заздравяващо на връзката, както и на чувството на задоволство и спокойствие от отношенията между двама души. Макар да нямат моменталния опияняващ ефект на химията на влюбването, те също основателно са наричани вещества на щастието. Първи сред тях са ендорфините и окситоцинът. Нека видим как се отразяват те на близостта помежду ни.
Ендорфини
Разсмивам аудиторията си на лекции, като кажа, че ендорфините, които се проявяват, след като доста време сме имали връзка с даден човек, са известни и като „естествени болкоуспокояващи“. В продължителна връзка мозъкът ни започва да произвежда същите химически вещества, благодарение на които състезателят в маратон не спира да бяга въпреки натрупаната умора, а войникът продължава да се бие, въпреки че е ранен. Сами си направете изводите!
Шегите настрани, но ендорфините увеличават удоволствието и силно влияят на настроението ни. Произвеждаме ги, когато се смеем, а когато нивата им са високи, сме общителни, приятелски настроени и спокойни. Налице са и когато получим оргазъм и те са „виновни“ (заедно с окситоцина) за еуфорията, която замъглява ума ни след секс.
Естествените болкоуспокояващи уталожват и страданието от социалната изолация, раздялата и самотата. Бари Кевърн, член на Британското кралско дружество, изучавал ендорфините в женските коткоподобни маймуни, които много се привързват и сприятеляват с други женски и часове наред се пощят взаимно. Когато женските биват разделени и събрани отново, нивото на ендорфините им се удвоява. Хубаво им е да са заедно.
Окситоцин
Както може би си спомняте от разясненията ми относно биологичните характеристики на половете, този хормон стимулира сексуалното желание при мъжете и жените, като телата им произвеждат дори по- големи количества от него по време на половия акт и след оргазъм.
Но окситоцинът не се отделя само когато правим секс, а и по време на редица наглед несвързани със секс дейности. Така например той се свързва с контракциите на гладките мускули по време на раждане. Синтоцинонът, лекарството, което предизвиква контракции, съдържа синтетичен окситоцин; самото название на този хормон произлиза от гръцката дума за „бързо раждане“. Той стимулира кърмата на младите майки, но също така се освобождава винаги, когато сме под напрежение.
Какво е общото между всички тези произволни състояния? Те са моменти, когато близост и взаимоотношенията с други хора могат да са ни от полза, а окситоцинът е хормонът, който улеснява това сближаване. Изследователите смятат, че връзката между образуването на кърма и окситоцина улеснява отношенията между майката и бебето и може би обяснява факта, че по-малко кърмещи майки страдат от следродилна депресия в сравнение с майки, които не кърмят.
Чувстваме се страхотно при наличието на този хормон, както и от ендорфините. Ако сте изпитвали всеобхватната вълна на умиление, когато гледате лицата на спящия си съпруг или бебе, разбирате какво имам предвид. Учените даже го наричат „хормон на гушкането”.
Едно от интересните неща за окситоцина са различните стимули на секрецията му при хората. Д-р Ребека Тейлър, изследовател от Калифорнийския университет в Сан Франциско, проведе малък експеримент с млади жени, от които се искало да си спомнят два момента от връзките си: един, който предизвиква положителни чувства като любов, и втори — който предизвиква негативни емоции като тъга. На участничките бил направен и петнайсетминутен масаж.
Резултатите от промяната в нивата на окситоцина не били изненадващи: лошите мисли провокирали спад, хубавите — никаква или малка промяна, а масажът — покачване. Любопитното било колко различни се оказали резултатите при всяка от участничките. При някои били регистрирани големи колебания; при други - абсолютно никакви. Затова учените се заели да открият причината.
Оказало се, че при жените, които били нещастни с партньорите си (казали, че са тъжни или неспокойни), нивото на окситоцин спадало, когато си спомнят лошо събитие. Жените, чийто хормонални нива се повишили по време на масажа и когато си спомнили нещо хубаво, не се притеснявали да са резервирани с другите, да са сами и не се стараели непременно да се харесат.
Значи ли това, че достъпът до този хормон допринася за добруването ни в дадена връзка? Или че щастливата връзка стимулира освобождаването на окситоцин? Учените действително установили, че повишаването на хормоналните нива у жените, които били в щастливи отношения с партньорите си по време на експеримента се поканили повече отколкото у необвързаните жени. От това те заключили, че близостта в здравата връзка влияе на наличието на хормона.
Няма да се учудя, ако някое бъдещо изследване докаже, че определени хора са генетично предразположени към по-високи нива на окситоцин. Тогава със сигурност ще имаме сносен отговор на въпроса, защо за някои обвързването е по-лесно отколкото за други. Някои мъже и жени се отдават на дълги връзки, сякаш това е нормалното им състояние, докато други се дърпат и борят против оковите като хванати в капан животни. Вероятно хормоните обясняват тези типове поведение.
Изследователите в Каролинската болницата в Швеция работят по създаването на окситоцинови инжекции. Те са открили, че ежедневна доза „хормон на гушкането“ понижава кръвното налягане и допринася за пълноценната отмора при плъхове. Докато чакаме за човешки аналог, ми се струва логично да правим всичко възможно да са високи собствените ни нива на химическите вещества на доброто настроение, за да се чувстваме добре по-принцип и по-специално — да подобрим връзките си.
Ето няколко начина да повишите нивата на хормоните си.
Спортувайте. Енергичните физически упражнения водят до производство на повече ендорфини. Както и до по-добро самочувствие и по-хубав секс — вероятно вследствие на всичките тези ендорфини. Спортът е и мощен противник на стреса, който ни пречи да се наслаждаваме на връзките си и да правим секс. Като лекар „предписвам“ физически упражнения на всеки мой пациент и винаги се радвам да видя как ползите за него се умножават, когато последва съвета ми.
Правете много и хубав секс. Известно ни е, че нивото на окситоцин се повишава и у двата пола при възбуда и оргазъм. Гледам на секса между двама партньори като на обратна връзка: чувствате се добре с него, искате да правите секс с него, правите секс и се чувствате още по-добре с него. Има и още ползи, включително младежки вид на тялото и кожата. Изследване, проведено от невропсихолога Дейвид Уийкс в Кралската болница в Единбург, сочи, че двойките, който правят секс поне три пъти седмично изглеждат най-малко с десет години по-млади от двойки, които не го правят толкова често.
Прегръщайте се всеки ден и няма да търсите доктора. Една моя приятелка ходи на професионален масаж винаги когато няма гадже. Твърди, че това е необходим разход, а не глезотия. И може би е права.
Катлийн Лайт, професор по психиатрия в Медицинския факултет на Университета на Северна Каролина, наблюдава нивата на окситоцин при жени. Когато се държат за ръце с партньорите си, гледат се в очите и лежат заедно, нивата се повишават, но златният стандарт (покачване на нивата на окситоцин с 20%), се постига при галене на ръцете, врата или гърба — доказателство, че докосването не трябва непременно да е сексуално, за да е полезно или да ви носи удоволствие. Ако имате интимен партньор, насърчавайте всички тези видове ласки и кръвното ви ще спадне моментално. Ако нямате, възползвайте се от прегръдките, които децата и приятелите ви дават; ще имат положителен ефект за всички ви. За лош късмет окситоцинът, изглежда, се нуждае от нечие друго докосване, така че тук няма опция „самообслужване“.
Сближавайте се с другите. Не само съпругът или интимният ви партньор могат да повишат нивото на окситоцина и ендорфините ви. Осигурете си достатъчно време за сближаване с всички важни за вас хора — чаша чай с любимата ви леля, цамбуркане в басейна с децата или дълъг разговор с приятелка.
Според някои учени крепките приятелства между жени дори подпомагат брака. Д-р Карен Роберто, директор на Центъра по геронтология при Държавния университет в Блекбърн, Вирджиния, казва, че мъжете поддържат приятелства с други мъже, докато навършат трийсет години, но след това обикновено се обръщат към жените в живота си — съпруги, гаджета, роднини и приятелки — когато имат нужда от емоционална подкрепа. Жените, от друга страна, продължават да разчитат на приятелките си — понякога шесто на съпрузите си.
Търсенето на приятелство и подкрепа извън брачните взаимоотношения ги заздравява, защото значи, че не е нужно мъжете да се нагърбват с всички емоционални нужди на партньорките си. Както някой бе казал, ако искаш да си щастлив цял ден, хапни си добре; ако искаш да си щастлив един месец, влюби се; ако искаш да си щастлив една година, ожени се; ако искаш да си щастлив цял живот, намери си приятел.
Разликите между половете и окситоцина
На теория, ако вършим неща, които повишават производството на окситоцин (като да се докосваме и правим секс), ще спечелим всички ползи от сближаването. Но на практика съвсем не е така. Пак повтарям, че различията, изглежда, са резултат от пола. Всъщност действието на окситоцина при мъжете и жените е много различно не заради самото вещество, а заради начина, по който се свързва с половите хормони, които вече са налице в организма ни.
Нека надникнем в спалнята, където една двойка тъкмо е правила страхотен секс. След оргазма мозъкът и на двамата е освободил много сходен прилив на окситоцин в кръвта им. Но щом окситоцинът се комбинира с половите хормони, които се съдържат в нея, предизвиква коренно различно въздействие и резултати.
Естрогенът в кръвта на жената умножава и подсилва ефекта на окситоцина. Кръвното и налягане пада, тя става сънлива, отпуска се и изпитва силно желание да продължи сближаването с гушкане, ласки и разговори. За сравнение — тестостеронът в кръвта на мъжа (който между другото се покачва в резултат на сексуалния акт) неутрализира окситоцина, а с него - и желанието за прегръдки. В изследването на връзката на окситоцина и кръвното налягане, проведено от д-р Аайт в Университета на Северна Каролина, при мъжете не е отчетено покачване на нивото на този хормон след ласки, вероятно защото тестостеронът го блокира.
И така, жената иска да се гушне и още повече да заздрави току-що случилото се сближаване, докато интимният ѝ партньор е готов за други дейности, оглежда се за дистанционното и търси нещо за хапване. Смятам, че много жени се изненадват и обиждат от това безразличие след края на сношението и знам, че много двойки се карат заради него.
Влиянието на окситоцина се подсилва от естрогена
и неутрализира от тестостерона
Отговорът, разбира се, е да намерим златната среда. Само това, че знаем за различните процеси, които протичат в нас, ще облекчи всички лоши чувства, които обикновено съпътстват ритуала ви след секс. Нали вече държанието му не ви се струва толкова обидно, след като знаете, че тестостеронът, който го прави толкова секси, неутрализира веществото, което ни кара да искаме да се гушкаме и да си шепнем сладки безсмислици?
И двамата можете малко да промените поведението си, за да получите каквото искате. Кажете му, че просто искате да се „помотае“ малко под завивките с вас — да речем, десетина минути — и после може да прави каквото иска. Или му предложете да си донесе сандвича в леглото. Можете да се преместите на дивана до него и да отпуснете глава в скута му, докато заедно гледате телевизия.
Спад на тестостерон
Освобождаването на ендорфини и окситоцин не е единствената промяна, която настъпва в нас, след като се установим с един човек. Нивата на другите хормони спадат и отново се проявява силата на преживяванията, която модифицира психологията ни. Екип от антрополози от Харвардския университет проследили нивата на тестостерона у редица мъже и открили, че при женените те са значително по-ниски, отколкото при необвързаните. Когато браковете им приключвали с развод, нивата отново се покачвали. Както отбелязват учените, логично е: поради ниските нива на тестостерон, е по-вероятно мъжът да прекарва повече време вкъщи, вместо „да си разиграва коня“ навън.
Удивих се от това откритие. Мъжете, които посвещавали най-много време с децата и съпругите си — с най-голяма „съпружеска инвестиция“ според терминологията на експеримента — имали най-ниски нива на тестостерон.
Чудя се как се отразява този спад на двойките. Известно е, че този хормон е пряко свързан със сексуалния „апетит“; да не би тези мъже да желаят съпругите си по-рядко? Знаем и че тестостеронът привлича жените, тъй като те предпочитат мъже с черти на лицето, които са индикатор за високо ниво на мъжкия полов хормон. Да не би тези съпруги да харесват мъжете си все по-малко? Много ми се ще да узная отговора. Познавам много стари двойки с богат и удовлетворителен сексуален живот, така че този факт едва ли им се отразява зле, но теорията е интересна.
Може би по-важното е, че резултатите от харвардския експеримент, изглежда, намекват, че след като се държиш като добър съпруг (като прекарваш повече време със семейството си), е по-вероятно да станеш добър съпруг наистина. Веднъж моя приятелка сподели с мен съвета, който ѝ дал един равин, когато го попитала дали да направи дарение от чувство за вина. „Не даряваш, защото си добър човек — отговорил той. — Даряването, без значение какви са мотивите ти, те прави добър човек.“ Наистина вярвам, че колкото по-тясно се преплита животът ни, толкова по-близки ставаме. Нямам предвид, че трябва да сме като залепени един за Друг, но ми се струва логично, че ако един баща участва активно в отглеждането на децата и отделя време за тях, ще постигне по-близки отношения със семейството си и ще се чувства по-добре, докато го прави.
Вината не е в теб, а в онова, което искам от теб
Промяната в химичните вещества, които освобождава мозъкът ни, може би обяснява защо много прекрасни мои приятелства и увлечения се провалиха, след като се разгърнаха в зрели обвързващи взаимоотношения. Ето ви още малко факти за размисъл: има доказателства, че онова, което искаме от партньора си, се променя успоредно със задълбочаването на връзката.
Проучване, публикувано в „Списание за личностна и социална психология“, цели да отговори на въпроса как от ухажване (което по принцип се състои в представяне на себе си в най-добра светлина, така че да се убеди другият да се обвърже) може да се развие стабилен брак, основан на взаимно разбиране, уважение и доверие. Какъв парадокс, нали?
Изследователите открили, че нещата, която искаме от другия, се променя с преминаването на връзката ни от една фаза в друга. В етапа на ухажването и срещите хората били най-близки с партньорите, които ги оценявали положително. Искали някого, който да им казва, че са страхотни. За разлика от тях в етапа на обвързване женените хора били най-близки с партньори, които потвърждавали собственото им мнение за тях самите. Когато ходели по срещи с гаджета, искали някого, който да им каже, че са чудесни. Някой, който ще се съгласи с начина, по който гледат на себе си. Когато самооценката им ставала позитивна, били най-близки с партньор, който се съгласява с тази оценка.
Това изследване дава пример за нещо много важно: онова, от което се нуждаем в отношенията си, се променя. Замислете се например за децата си, ако имате такива. Едно двегодишно момченце може да иска от вас съвсем различно нещо в сравнение с времето, когато ще е на 12 години. Нуждите му и в двата случая са еднакво важни, но са коренно различни. Едно от нещата, които са задължителни, за да си добър родител, е да отговаряш на желанията, които има детето ти в дадения момент, каквито и да са те.
Същото важи и за брака. Дългата връзка не е статична и неизменяема величина. Както и самият мозък, тя е пластична, динамична и вечно променяща се. Както виждаме от това проучване, за различно време е уместно различно поведение. Когато сте гаджета, той иска да чува, че е най-сексапилният, силен, умен и забавен мъж наоколо, също както и вие искате да чувате, че сте „черешката на тортата“. Но когато сте омъжена и във връзката ви има повече доверие и зависимост, той разчита на вас да му кажете, че има спанак между зъбите или че вероятно трябва да е по-твърд с шефа си. Така че признайте, че онова, което искате един от Друг, се е променило.
Вероятно вече сте се досетили, че съм голям привърженик на добрите обноски във всички връзки. Много е важно да сте тактични и дипломатични, когато искрено посочвате на някого недостатъците му. Първо, изчакайте да ви попитат за мнение. Ако той не ви моли да се изкажете по въпроса, попитайте го дали можете да споделите какво мислите. Ако се съгласи (или каже „да“, но с половин уста), уважете решението му. Ако пък споделите впечатленията си за ситуация, в която мъжът се нуждае от помощ, не забравяйте, че има разлика между конструктивна критика и злостна забележка. Положението ви е уникално — можете много да помогнете, но и жестоко да обидите, затова пипайте внимателно! И помнете, че колкото и взаимопреплетен да е животът на двама ви, той е самостоятелен човек, който взема решения за собствения си живот. Мнението ви не е закон.
Изменчивото ви сърце
За съжаление никоя книга за емоционалните връзки не е изчерпателна, ако не споменава какво да се прави, когато те се превърнат в непоносимо бреме. Тъжно е, но е истина: любовта невинаги се получава и дори да правим най-героични подвизи, понякога просто не можем да спасим романтичните си отношения. Нека видим какво се обърква, защо е логично да напуснете партньора си, ако не сте щастливи с него и нещата помежду ви не вървят. Ще ви опиша един начин да вземем решение да си тръгнем, както и какво причинява скръбта на мозъка ни.
Защо всичко се разпада: главоблъсканицата на моногамията
Моногамията е най-голямото предизвикателство в брака: решението да правиш секс само с брачния си партньор. Неизпълнението му е най-честата причина за развод, да не говорим, че е и източник на много нещастие в семействата, които оцеляват. Психоложката д-р Шърли Глас е провела редица важни изследвания за изневерите. Според нея те са доста чести: 25% от съпругите и 44% от съпрузите признават, че са изневерявали. Подозирам, че цифрите са много по-големи, и като отчитам на разпадането на колко връзки съм ставала свидетел, смятам, че съм права.
Какво става тук? Защо почти половината женени мъже имат любовници? И защо за жените е по-лесно или по-изгодно да останат верни?
Хората (особено кръшкачите, както забелязвам) оправдават високия процент на изневерите с човешката природа. „Не сме създадени да сме моногамни — казват те. — Животът на хората сега е почти двойно по- дълъг, отколкото в началото на века, и е по-лесно да си верен на един човек 20 години, отколкото 40.“ Аргументират се и с животинското царство: „Не е естествено да си моногамен; животните не са.”
Оправданията настрана, но има ли нещо, което доказва - или оборва — твърдението, че хората предпочитат да са моногамни?
Какво можем да научим от животните
Наистина често се обръщаме към животинското царство, за да си обясним защо хората постъпват по един или друг начин. Много пъти го правихме и в тази книга. Но може и да е безотговорно да се правят изводи за човешкото поведение от животинското, а и в много случаи просто няма връзка между двете.
Животните не композират симфонии, не пишат романи, не рисуват картини. А много хора биха казали, че формирането на семейство - под каквато и да е форма — е културно достижение от значима величина. Животните понякога наистина правят секс с малките си, ядат ги или ги оставят да умрат без грижи, ако не заякнат. Трябва ли да вземаме пример от тях?
Но за да отговоря на аргумента, че „животните не са моногамни“, в подобен дух бих казала, че моногамията „е измислена“, за да осигури на женската защита в периода когато е уязвима, отглеждайки малките си. В много случаи мъжкият не се отделя от нея през цялото това време. Само че малките на животните порастват и стават самостоятелни много по-бързо от хората, понякога дори за седмици.
Каквито и да са достойнствата му, този аргумент губи почва. Както говорихме по-рано, жените изискват все по-малко защита и все по- малко ресурси от мъжете в живота си. Познавам един съпруг, който каза на жена си: „Няма да плащам издръжка на децата, това е наказанието ти, задето ме напусна.“ За щастие тя започна да изкарва петкратно повече от него и много ѝ хареса, че може да дава на децата си всичко, което смята за необходимо, без да моли друг за помощ. Така май еволюционната нужда мъжкият да се навърта около женската, докато отраснат малките, също се променя.
Ако имах извънбрачна връзка и си търсех оправдание, бих обвинила гените си. Изследователят д-р Ханс Хофман от Харвард откри, че има два вида риби, в които цяла група гени — около сто на брой действат едновременно, за да направят някои индивиди особено привлекателни за противоположния пол. Тези суперменски екземпляри се държат досущ като най-харесваните момчета в гимназията.
Външността им е ярка, тормозят по-слабо надарените си връстници по-агресивно ухажват женските. Останалите риби от този вид, които имат по-малки полови жлези, прекарват по-голямата част от времето си плувайки и хранейки се.
Този феномен не се среща само при рибите. Сред мухите има „ловци“ и „домошари“. Втората категория свикват с захарта и след време им става безинтересна. Ловците, дори хоботчетата им непрекъснато да се стимулират със захар, продължават да търсят храна; никога не губят интерес към нея. Не знам дали това може да се прехвърли към хората научно, но метафорично със сигурност може: Ние, изглежда, сме или „ловци“, или „домошари“. Лесно се намира еволюционна причина за съществуването на ловеца: той винаги има предимство в среда, където „сладките неща“ са рядкост, защото никога не губи интерес и не спира да търси, а това го прави много добър в откриването и осигуряването на ресурси. Но може и да не искате да сте омъжени за такъв екземпляр.
По-успокоително ли е да чуете, че флиртуването, верността и ревността може да се дължат колкото на гени, толкова и на нещо друго? Казват, че ако искаш да знаеш каква ще стане жена ти, трябва да погледнеш майка и. Може би трябва да се замислите над брака на родителите на бъдещия ви съпруг, за да разберете дали ще е ловец или домошар. А има ли лекарство за скитащото сърце? Вероятно вместо брачна консултация следващото поколение ще проучи възможността за генна терапия на неверни партньори.
Ако трябва да сме честни, не е съвсем вярно, че животните отбягват моногамията. 5% от тях демонстрират моногамно поведение и се грижат по двойки за малките. Едно от тях, с което са извършени удивителни проучвания на брачната вярност, е прерийната полевка. (В случай че тези животни и поведението им ви допаднат, нека ви кажа, че полевката е гризач, който много прилича на мишка.)
Болшинството прерийни полевки са моногамни. Формират дълготрайни двойки, дори и извън периодите за размножаване и живеят на колонии в дупки в земята. Щом се чифтосат, мъжките агресивно защитават женските си. Те активно участват и в отглеждането на малките, гушкат ги и ги чистят редом с женските. Вероятно по тази причина близостта между рожбите и родителите е голяма. Малките остават в гнездото известно време, след като майката престане да ги кърми, и демонстрират голяма тревожност, когато се отделят от родителите си. Често, когато партньорката ѝ умре, мъжката прерийна полевка не се чифтосва повече.
Защо този малък гризач е идеален съпруг? Невроендокриноложката Сю Картър и някои други изследователи отдават това поведение на комбинация от хормони, които се освобождават в кръвта и са различни при женските и мъжките полевки.
Както знаете, хормонът окситоцин стимулира сближаването, предимно между майка и дете, но и между сексуални партньори. Хората произвеждат окситоцин при подготовка за секс и още повече — по време на самия акт, също като женските прерийни полевки. Те даже имат хормона на сближаването в излишък заради начина, по който намират точния мъжки за себе си: често по време на сексуален маратон, който трае до два дни. Тук връзката между секс и сближаване при женската прерийна полевка е доста ясна, а окситоцинът е причината за нея. Когато този хормон бъде блокиран, женските не се сближават, а когато им се инжектира допълнително, те го правят и без съвокупление.
Мозъкът на мъжките произвежда хормона вазопресин, който се улавя от мозъчните центрове на удоволствието и удовлетворението. Освобождаването му се преплита с миризмата на дадената женска, с която мъжкият се чифтосва, така че изпитва същото чувство на удовлетворение всеки път, щом я помирише. (Един мой бивш познат реагираше по подобен начин на парфюма „Ма Гриф”.) Ето какво го прави верен. „Съпругата“ му мирише добре, както никоя друга.
Също като окситоцина, вазопресинът се освобождава по време на сексуалния акт. Учените разбрали това, защото мъжките променят поведението си след съвкупление. Те са много агресивни към други мъжки, след чифтосване с дадена женска, докато „девствен“ мъжки не се държи така. Следователно вазопресинът отприщва цяла поредица модели на поведение, един от които е моногамията.
Прерийната полевка е удивителна сама по себе си, но става още по-интересна след сравнение с близък вид — планинската полевка. Те са генетично подобни гризачи с лека разлика в мозъка, откъдето идва и много различеният им модел на чифтосване. Мъжките планински полевки са безотговорни плейбои: те са непоправими кръшкачи, антисоциални са и нямат почти никаква роля в отглеждането на малките.
Каква е разликата? Прерийните полевки имат много рецептори за вазопресин в сравнение с планинските полевки, които нямат подобна положителна връзка с женската/женските, с която се чифтосват, затова не се задържат само при една. Инжектирането на вазопресин не предизвикало ефект, ключът е в настройката на мозъка, не само в изобилието на хормона. Пробивът бил постигнат, когато д-р Аари Иънг от Университета „Емъри“ имплантирал рецепторен ген за вазопресин от прерийни полевки в планински полевки. След като гризачите имали и хормона, и рецептора за него, д-р Иънг забелязал драматична промяна в поведението им. Изведнъж, подобно на моногамните си „братовчеди“, планинските полевки станали примерни семейни „мъже“.
Така че следващия път, когато някой оправдае собствената си изневяра с промискуитетното животинско царство, можете да го оборите с моногамната прерийна полевка. Според мен е много любопитно как, макар резултатът да е един и същ, коктейлът от химични вещества, който ги прави верни, е различен за двата пола. Сещам се за операта „Тристан и Изолда“ от Вагнер и отварата, която събира двамата любовници; вече не съм убедена, че са пили един и същ еликсир, независимо какво казва Вагнер. Очевидно Изолда е пийнала окситоцин, но хитроумно е дала на Тристан вазопресин.
Бъдещето е свето
Като се имат предвид различията между типовете полевки, е твърде прибързано да си вадим изводи за човешкото поведение от тези гризачи. Знаем обаче, че окситоцинът и вазопресинът са ключови играчи и при чифтосването на хората, и ние имаме същите рецептори в мозъка като прерийната полевка, макар те да не функционират по абсолютно същия начин.
Несъмнено е забавно да правим предположения как ще се отрази това проучване (а и други подобни) на хората в бъдеще. Бих могла да развия страхотен бизнес, като продавам рецепторни гени за вазопресин на някои от двойките, които познавам. Може би фармацевтичните компании ще му обърнат внимание и комплектът вазопресин и окситоцин „За него и нея“ ще стане задължителен сватбен подарък през 2050 г. Само за да са сигурни, че на младоженците ще им потръгне както трябва, нали разбирате...
Не само за мъже
Настоящето е вълнуващо за проучванията на изневерите. Изглежда, настъпва драматичен обрат в това кой и с кого изневерява.
Изневярата беше игра за мъже, макар учените отдавна да подозират, че неверните жени са много повече, отколкото предполагат сведенията; просто мъжете по-лесно си признават. Каквато и да е причината, съотношението на тези цифри се променя. Пак повтарям, че според доказателствата мъжете и жените все повече си заприличват.
Освен това се променят и причините за изневяра. През 1980 г. д-р Глас направи проучване, което показа, че болшинството мъже изневеряват чисто и просто заради секса (изследователката нарича това „необвързващ секс”). В наши дни обаче все повече мъже търсят близост и тясно обвързване дори с любовниците си! Ефектът от тази промяна се отразява в процента на разводите, който е по-висок от преди. Не става дума за сексуални забежки на мъжете, а за паралелна с брака сериозна връзка. Тези взаимоотношения изискват повече време и внимание и по-трудно приключват — с други думи: приличат на второ семейство.
Колкото по-малко жените се нуждаят от мъже за финансова и социална подкрепа, толкова по-вероятно е мъжете да стават все по-изобретателни и настойчиви, за да са с жените, които обичат. Преди време просто не е имало нужда да си дават толкова труд. Ще е интересно да знаем дали в мозъците им има повече вазопресин в сравнение с по-слабо обвързващо настроените им дядовци — въпреки общите им гени.
Толкова ли е лошо да имаш повече от един партньор?
Ето и едно спорно мнение, базирано не на научни доказателства, а на наблюденията ми върху човешките връзки през време на трийсетгодишната ми частна медицинска практика: понякога моногамията не е толкова хубава, колкото я величаят. Познавам редица двойки, при които изневярата всъщност крепи и заздравява основната връзка, а не я разрушава.
В повечето случаи партньорът търси извън брака сексуални отношения, от които законната му половинка вече не се интересува. Понякога (по-често, отколкото предполагате) другият знае какво става, но докато „измамникът“ е дискретен и в безопасност — във всеки смисъл на думата — това не е проблем помежду им; даже двамата изглеждат съвсем удовлетворени един от друг.
Извънбрачната връзка не е винаги или изключително сексуална. Един мой познат е обвързан — финансово и емоционално — с жена с не добро здраве. Тъй като смята, че не може да я напусне, а и не иска, има много близка приятелка, с която прави всичко онова, което не може със съпругата си. Тази жена от своя страна се наслаждава на самостоятелния си живот и няма нито желание, нито време за „истинска“ връзка.
Определено това не е за всеки, но мисля, че се случва много по- често, отколкото предполагаме. Може би е решение за двойки, които могат да намерят утеха и радост в основната си връзка, когато задоволяват другите си нужди във втора такава. Трудността, разбира се, е да се намери баланс. Както видяхме, мозъкът се пристрастява към удовлетворителен любовник и рано или късно изискването на внимание и по-голям достъп до любимия може да се измести за единия от партньорите.
Номерът е да сте доволни от това, което имате; няма идеални във всяко отношение двойки.
Внимание: лошият брак е опасен за здравето
Когато взаимоотношенията ви се вгорчат, може да е по-добре да си тръгнете, а не да останете. Бракът ни е важен не само за емоционалното, но и за физическото здраве — особено при жените.
Като цяло женените хора са по-здрави. Но само да си женен не е достатъчно, важно е и качеството на брака. Канадски учен открил, че хипертоници с добър брак понижават кръвното си налягане, като правят нещо заедно с половинките си. За сравнение — кръвното на хората с разклатени бракове се повишавало в присъствието на съпрузите им.
Жените са особено податливи на проблеми във връзките си: д-р Джанет Кийколт Гласер откри, че дамите с много проблемни бракове страдат от потисната имунна система и се разболяват много по-често от жени с добри връзки. Шведско изследване, публикувано в „Списание на Американската медицинска асоциация“, установява, че опасността от инфаркт при пациентките със сърдечни проблеми, подложени на стрес в брака, е 300% — три пъти - по-голяма, отколкото при жени с щастлив брак.
Трябва да знаете кога да се откажете
Тринайсет от всеки хиляда брака във Великобритания завършват с развод и съотношението им ще нараства, ако тенденцията от 1996 г. се запази. В САЩ статистиката, че „всеки втори брак се разтрогва“, се сочи за пример за лошото състояние на тази социална институция. Честно казано, не съм убедена. Гореспоменатото проучване, изглежда, показва, че лошият брак не е здравословен. Смятам, че и двете страни трябва да положат всички усилия, за да се получи връзката им, но трябва също да се знае кога всички възможности са изчерпани и е време за раздяла. Какво се пее в една песен, „трябва да знаеш кога да си тръгнеш, кога да избягаш”.
Мой пациент прекара двайсет години в един от най-ужасните бракове, на които имах нещастието да съм свидетел. Той е чудесен и много интелигентен мъж с разностранни интереси — на които почти не може да се посвети, защото е заклещен в тези ужасни взаимоотношения. Жена му страда от тежка депресия (това е мое предположение, защото отказва да потърси лекарска помощ, а камо ли лечение) и постоянно обижда него и децата им. Никога не бих казала мнението си, освен ако не ме е молил, и осъзнавам, че няма как да знам всичко, което се случва между тях, но смятам, че трябва да вземе децата и да я напусне. Всеки ден, в който живее с нея, причинява по-големи вреди на него и децата.
Разбира се, все нещо във връзката му го удовлетворява, за да не е я напуснал все още. В такъв случай горещо бих му препоръчала да разбере както е то и да намери по-малко разрушителен начин да си го набави от някой Друг. Подозирам обаче, че неохотата му да го направи е свързана със страх да не остане сам — обикновено жените са по-податливи на това от мъжете.
Отровените взаимоотношения не са единствената причина да напуснете брака. Понякога с остаряването ставаме все по-несъвместими. Много вероятно е различните фази от живота ни да изискват различни партньори. Ако имате голям късмет, мъжът, с когото сте отгледали децата си, ще е и страхотна компания за пътуванията до екзотични страни след пенсионирането ви. Ами ако не е?
Познавам прекалено много жени, които се омъжват за неподходящи мъже просто защото се боят да не останат „стари моми“, или които не се отказват от нещастна и неудовлетворителна връзка, защото ги е страх да са сами. Лично в моя живот е имало периоди, в които съм била обвързана и в които съм била сама, и смятам, че имам авторитета да заявя, че невинаги е лесно да си сама жена, но през повечето време може да е много приятно. Важното е да не се лишавате от нещата, заради които си струва да се живее: общи преживявания и компанията на другите.
Старая се да се виждам често с децата и приятелите си, за да си говорим дълго и да си разменяме прегръдки. Имам много приятели мъже, които удовлетворяват нуждата ми от флиртуване, дори без задни мисли. Знам — и ми се ще да ви напомня — че винаги има възможности за романтична връзка, любов и секс, независимо колко дълго не сте били „на пазара“. За мен е много важно да не позволявам на това, че нямам мъж, да ми пречи да правя всичко, което искам. Така например често организирам вечери, дори да нямам партньор, който да домакинства заедно с мен, и каня най-интересните хора, които познавам — включително и подходящи мъже, които бих искала да опозная по-добре.
Най-щастливите неомъжени жени, които познавам, са онези, които най-добре знаят как да се оправят в света, който май е създаден за двояки. Обичам да се храня в ресторанти, но понякога е некомфортно, когато съм сама. Отделих малко време и енергия да установя отношения с персонала на няколко местни заведения, така че да ми е приятно да ги посещавам, независимо дали съм с някого, или не. Даже съм убедена, че ме обслужват по-добре, когато съм сама. Сервитьорите ме познават толкова добре, че понякога ми се иска да не беше така и да не научавам толкова много подробности от личния им живот! Моя позната психоаналитика от години посещава все същите ресторанти близо до офиса си. Сяда сама, храни се и чете вестник и оставя добри бакшиши. Винаги ми е забавно, че когато се срещнем за обяд, веднага щом се настаним на масата, пред нея неизменно магически се появява диетична кола с щедро количество лед и резен лимон.
Решението да си тръгнеш
Вероника, моя приятелка и пациентка, обмисля дали да напусне съпруга си, който има финансови проблеми. На нея и е ужасно трудно да реши дали разводът е правилната крачка. Накарах я да направи следното упражнение.
Вземете лист хартия и най-отгоре опишете проблема си възможно най-подробно и ясно. В случая на Вероника проблемът бе финансовата безотговорност на съпруга ѝ Дан.
Вляво на листа избройте всички предимства на връзката ви. Сексуалният живот на Вероника и Дан е чудесен, той винаги застава на нейна страна в спор с други хора. Той е страхотен, добър и любвеобвилен баща на синовете им и през почивните дни става в шест сутринта, за да тренира футболния им отбор.
Отдясно на листа запишете недостатъците. Дан оставя неплатените сметки да се трупат и това застрашава финансовата стабилност на семейството. През последната година два път са им спирали телефоните и топлата вода, а банката заплашва да обяви ипотеката им за просрочена - конкретният повод за кризата в брака им. Проблемът не е в парите - според Вероника приходите им са достатъчни за посрещане на разходите (макар Дан непрекъснато да предлага консултантските си услугите по-евтино, отколкото трябва). Но Дан е потаен относно финансите на семейството и винаги отказва Вероника да поеме тези отговорност. Още един недостатък за нея: той е страстен пушач и задимява цялата къща.
След като довършите списъците, сравнете ги. Предимствата ли са повече, или недостатъците? Има ли недостатък, който е толкова голям, че не можете да го понасяте повече?
Тютюнопушенето на Дан вреди не само на него, но и на всички около него, обаче не е достатъчна причина Вероника да се разведе. Тя е съгласна да се споразумеят, така че този му вреден навик да стане по-поносим: да не пуши в спалнята например, а само в домашния си кабинет.
Заплахата да загуби дома си, от друга страна, е непоносима за нея. Това затъмнява всички предимства на съпруга й. След като го осъзна, много по-лесно ѝ бе да определи проблема в брака си.
След това напишете на листа решете на нетърпимите проблеми. Вероника пожела всяка седмица двамата с Дан да се срещат с финансов съветник, докато придобие пълна представа за доходите и разходите им. След което поиска да поеме изцяло разпределянето на семейния бюджет.
Но преди да се изправи очи в очи със съпруга си, тя трябва да има план за действие и няколко различни изхода. Какво да прави, ако Дан откаже предложението ú? След дълго мислене, реши, че в такъв случай ще го напусне. Това не бе празна заплаха; наистина обмисли решението. Каза ми, че тя и децата могат да живеят при родителите ѝ, докато си намерят жилище, и че брат ѝ ще ѝ заеме малко пари, за да си стъпят на краката. Възразих, че този план е прекалено общ и я помолих подробно да опише как точно ще организира живота си без Дан: изискванията ѝ за съдебното споразумение, кой адвокат ще ангажира, точно колко пари трябва да заеме брат ü и къде точно ще живеят тя и децата, след като освободят общия дом.
Тази стъпка — изготвянето на подробен план, в случай че преговорите със съпруга пропаднат — е много важна. Често тя кара хората да осъзнаят, че не са емоционално и финансово подготвени да напуснат съпрузите си и те решават да се примирят с ограниченията на връзката си. Добре е да го знаете, преди да поставите ултиматум! Но ако действително чувствате, че проблемите са нетърпими, представата как точно ще го напуснете е много полезна при преговорите. Първо, другият ще усети решимостта ви, която в противен случай може и да не демонстрирате, а партньорът, който поставя исканията си, знае, че ще оцелее, ако половинката му не се съгласи с предложението му или с Друг приемлив компромис.
Следващата стъпка бе Вероника да набележи разговора с мъжа си, в който ясно да очертае проблемите и минималните си изисквания за продължаването на връзката. Ако съпругът приеме исканията и, но не спази условията на споразумението, тя трябва отново да постави въпроса и да му покаже, че го прави за последен път. Ако вторият опит се провали и искането ѝ да поеме финансите на семейството не даде резултат, тя ще има сигурността, която ѝ дава изработеният осъществим план, според който ще се раздели с Дан и въпреки всички трудности, които ще срещне, ще оцелее сама.
Какво в крайна сметка стана с Вероника и Дан? Щастлив край в реалния живот, при който, макар да не поеха прегърнати към залеза, той се съобрази с исканията ѝ и бракът им вече се крепи на значително по-яки основи отколкото преди. Решението не бе достигнато без проблеми, но Вероника мъдро използва всички налични средства. Когато Дан протакал да ú даде извлечение от сметките им, тя нае счетоводител, който им направи „ревизия“. За една събота специалистът ú казал точно с колко пари разполагат и в какви сметки са, колко дължат и колко им дължат. Дори им дал няколко данъчни съвета. Както Вероника подозираше, проблемът бе в бъркотията, а не в липсата на средства. Лошите резултати от една рентгенова снимка най-после дала на Дан стимул да откаже цигарите (макар че и без това едва ли му е било приятно да пуши в леденостудения гараж). Сега двамата ходят на консултации, за да разберат защо трябваше почти да загубят брака си, за да обединят усилия и да го запазят.
С радост мога да кажа, че семейството им се запази, но съм доволна и от себе си, че дадох на съпругата инструментите, с които да определи дали това трябваше да стане или не.
Тъгуващият мозък
Краят на романтичната връзка е наистина болезнен. Преди направо побеснявах, когато си представях мерзавецът, който ще разбие сърцето на дъщеря ми. Тогава съпругът ми ме успокояваше с думите, че тя е едва на пет дена и е в безопасност - поне засега.
Когато ти разбият сърцето, наистина имаш чувството, че то се счупва, нали? Все едно някой те удря силно в стомаха и докато се превиваш, ти казва, че и без това нищо не струваш. Когато сте затънали в най-голямата мъка, която съпътства края на всяка връзка, ви се струва невъзможно пак да залепите парчетата на живота си. Не е ясно защо толкова много боли, но според една теория на известната антроположка Хелън Фишър краят на връзката предизвиква същото усещане, че сме изоставени и изплашени, което сме изпитвали, когато са ни отделяли от майките ни като много малки.
Учените са открили, че времето наистина лекува. Това е добре за страдащия, но е лошо за изследователите, на които са им нужни обекти, потънали в най-дълбока скръб. Доказано е обаче, че болката не е само в главите ни. Когато тъгуваме, настъпва голяма промяна във „вегетативните ни функции“, както се изразяват лекарите. Изследователите проучвали мозъка на осем жени, чийто роднини починали. Показали им снимки на покойните и снимка на непознат човек с надписи, които били свързани с починалите или били „неутрални“. В реакциите на жените се задействали три мозъчни центъра. Някои отговаряли за възприемането на образа като непознат или като починалия; други — за интерпретирането на написаното, а трети — извиквали спомени за изгубения човек.
По-изненадващо било, че се активирали някои части на мозъка, които регулират автономната нервна система, контролираща храносмилането, дишането, кръвното налягане и биенето на сърцето. Сякаш мозъкът сигнализира на тялото, че се е случило нещо болезнено. Това обяснява физическите ни реакции, когато тъгуваме — загуба или увеличаване на апетита например. При някои жени пък спира менструацията.
Оказва се, че емоциите, причинени от приключването на връзката, всъщност предизвикват промени в мозъка. Д-р Ариф Наджиб, немски изследовател, изучавал връзката между обикновената тъга и депресията. Помолил жени, които скърбят по приключилата си връзка, да гледат снимка на бившия си партньор и да си мислят тъжни неща за края на взаимоотношенията си с него. Установил, че мозъците им регистрират много сходна активност, която съвсем не прилича на активността, когато същите жени гледат снимки на приятели, които са познавали също толкова време, колкото е траела любовта им.
Както и очаквал изследователят, най-активни били областите от мозъка, които контролират тъгата. Той установил и по-ниска активност на центровете на емоциите и мотивацията у изследваните жени. Подобно явление се наблюдава и при страдащи от нервни или посттравматични стресови разстройства. Колкото по-силна била тъгата на жените, толкова по-ниска била активността на тези центрове.
Като цяло не е добре да се вземат важни решения след прекарана тежка травма, а смятам, че преживяването на раздяла с право може да се класифицира така. Откритието на д-р Наджиб предполага, че някои части на мозъка ни се самоизключват, когато тъгуваме, което далеч не е благоприятен момент за предприемането на сериозни промени.
Тогава как да облекчим скръбта и меланхолията след разпадането на важна връзка — или на загубите, които съпътстват и най-безоблачния живот?
Спете повече. Дори една нощ да не спите както трябва, нивото на хормоните на стреса ще се покачи.
Не възобновявайте (и не си създавайте) вредни навици. Не започвайте да пушите и да злоупотребявате с алкохол. (Когато попитах една моя пациентка как е превъзмогнала решението да даде психично болното си дете в специализирано заведение, тя ми отговори, че си ляга с бутилка водка. Няма нужда да споменавам, че дълго обсъждахме другите възможни и по-здравословни варианти.) Не вземайте приспивателни или други медикаменти по-дълго от предписаното от лекаря ви; ако след няколко седмици все още имате проблеми, потърсете специалист, с когото да поговорите.
Избягвайте изолацията, дори инстинктивно да искате да се дистанцирате от хората. Говорете с приятели. Може и да не сте добра компания и в най-бляскава форма, но не е това моментът да се тревожите, че ще ги обремените. И ги прегръщайте. Установено е, че имунната система на жени, чийто съпрузи се лекуват от рак, е по-силна, ако получават добра социална подкрепа.
Не си насрочвайте планови операции. Оздравяването ви ще отнеме повече време, ако сте под стрес, дори и след незначителен лифтинг на клепачите.
И може би най-важното — отложете вземането на важни решения в периода, непосредствено след голяма загуба. Допаминът в мозъка се увеличава, за да запази духа ни пред лицето на нещастието. Това е хубаво, но ни дава измамно чувство за трезва преценка. Ето защо хората изглеждат силни по време на бдението и погребението на мъртвеца, но изпадат в скръб и траур седмица след погребалната церемония или финализирането на развода. Тогава хипофизната жлеза „включва“ надбъбречната жлеза, произвеждаща всички хормони, благодарение на които оцеляваме след заплаха. Нивата на стимулиращите хормони като адреналин например се увеличават, както и на кортизола, който е особено опасен, ако скърбенето продължи прекалено дълго. Една моя пациентка продаде дома и земята си неколкократно по-евтино след смъртта на съпруга си. Това решение бе емоционално и финансово погрешно и по-късно тя горчиво съжали за него.
Година след като преживеем загуба, трябва да сме се възстановили. Макар споменът за нея да е жив и да остава неизлечима тъга, острата болка и дезориентация, които толкова объркват живота ни, избледняват с времето. Може би е време за опознаване на себе си с помощта на специалист или за лечение, което ще прогони меланхолията.
Решението да се сложи край на дълга връзка, дори да е правилно, понякога е много трудно. Преди, докато гледах новородената си дъщеря, си мислех, че бих направила всичко възможно да ѝ спестя болката от раздялата. Сега съм по-мъдра (преживяла съм много нейни и свои връзки) и осъзнавам, че това щеше да е все едно да ѝ отнема една от изненадите на живота — сладко-горчива, наистина, но въпреки това богата.
Както сами се досещате, отглеждането на децата ми бе едно от най-удовлетворителните и полезни преживявания в моя живот. В следващата глава ще разгледаме това прекрасно приключение.
Сподели с приятели: |
