В предходната глава обсъдихме как се проявяват и изострят неразбирателствата между мъжете и жените поради различните ни начини на общуване. Независимо при какви обстоятелства се конфронтирате с партньора си, неизменна истина е, че комуникацията е основната „валута“ във връзката, така че ще извлечете огромна полза от усилията за подобряване на потока от информация между двама ви. Първата крачка непременно трябва да е намирането на универсален език, познат и на двамата, който да използвате при общуването помежду си.
Следващите страници съдържат някои стратегии, които според мен са полезни, когато казваме нещо, което много, ама наистина много, бихме искали мъжът да чуе.
Предупредете го
Внимателното слушане е по-трудно за мъжете отколкото за жените. Затова смятам, че е полезно да предупредим мъжа, когато се каним да кажем нещо, което наистина искаме да чуе - дайте му да разбере, че трябва да внимава! Когато се налага да проведете сериозен разговор с мъжа в живота си, помолете го да слуша и му покажете (нежно и деликатно), че следва, както се изразява приятелката ми Леели, „разговор очи в очи“.
Помолете го за помощ
От половинките ни в живота не се изисква да са наш музикален резонатор. Както чух един комедиант да казва на жена си: „Правя ти тази услуга безплатно.“ Има зрънце истина в думите му. Фактът, че спите в едно легло, не значи непременно, че сте длъжни да се изслушвате един друг, че макар връзката ви със сигурност ще стане по-добра, ако го правите. Но защо не проявите учтивост и не помолите партньора си да ви изслуша: „Искам да чуя какво мислиш за един проблем в работата.“ Ще се учудите колко внимание ще ви осигури той в отплата на тази малка любезност.
Подберете удобно и за двама ви време
Дори децата ми не ме будят в три през нощта, за да ми споделят тревогите и разочарованията си. Щяха да са добре дошли, но уважават нуждите ми и знаят, че вероятността да ангажират цялото ми внимание (и следователно да получат най-доброто родителско отношение и съвет, на които съм способна) ще е по-голяма, ако изчакат до сутринта. Ако очаквате, или по-лошо — изисквате, от половинката себеотрицателно да ви се отдава, шансът да получите необходимото намалява.
Всеки път, когато приятелят ми Джо се обажда, пита дали е удобно да говорим. Ако кажа, че не е, той никога не се обижда, а пита кога ще имам време и звъни тогава. Този негов трик има чудодеен ефект: никога не се крия зад телефонния си секретар, когато ме търси, защото знам, че не очаква от мен винаги да съм на разположение и да получи цялото ми внимание. И тъй като Джон не иска от мен героично внимание, съпричастност и разбиране по всяко време, за мен е удоволствие да му дам, каквото мога и когато мога. Предполагам, че е също така внимателен и със съпругата си, което може би е една от причините бракът им да е толкова дълготраен и щастлив.
Не се съревновавайте с друго за вниманието му
Мъжете не владеят изкуството да мислят за много неща едновременно като жените. Да подемете разговор, докато той гледа телевизия, чете вестниците или играе на компютъра, означава, че няма да получите пълното му внимание. Обикновено това не важи за жените, когато са заети, затова те проявяват напълно противоположна склонност. Провеждала съм някои от най-добрите и удовлетворителни разговори с дъщеря ми, докато двете сме се занимавали с разчистването на масата след семейна вечеря например. От друга страна, съм забелязала, че комуникацията със сина ми — и тайните — текат по-гладко в двете посоки, когато нищо не ни разсейва.
Понякога по ред причини е трудно да се води даден вид разговор у дома или както в случая с моя колега на работа. Ако и с вас е така, откъснете се напълно: излезте на разходка, хапнете или пийнете нещо навън. Смяната на обстановката понякога действа вълшебно. Британските ми приятели казват, че са водили много от важните за брака им разговори след вечеря, докато пийват в близката кръчма или докато се прибират пеш вкъщи.
Започнете с положителното
Наскоро една пациентка ми разказа как опитът ѝ да подобри общуването със съпруга си се провалил. Започнала разговора с: „Имаш навика да не слушаш какво ти говоря, затова възприех някои стратегии с надеждата да стигна до теб.“ Няма нужда да казвам, че увертюрата не била добре приета.
Следващия път, когато ме посети, предложих, преди да опише проблема, да използва някоя разновидност на следното: „В отношенията ни има един постоянен проблем, който според мен можем да решим заедно, но искам да обсъдим как е най-добре да постъпим.“ И подейства. Съпругът ѝ с радост я изслуша, след като тя го помоли да си даде мнението, вместо да го критикува и изисква от него.
Всички — не само мъжете — инстинктивно искат да решат проблема, който им е поставен. За съжаление ние невинаги търсим решение.
Понякога искаме само да си излеем емоциите и да обсъдим редица възможности, за да преценим коя ни харесва най-много. А Друг път наистина имаме нужда от помощ.
В началото на разговора кажете на слушателя какво искате; така по-лесно ще реагира по начина, по който очаквате. Кажете: „Има няколко решения и ще съм ти много благодарна, ако изслушаш някои от тях.“ Ако наистина не знаете как да постъпите, попитайте го какво би направил на ваше място. И в двата случая най-вероятно ще чуете отговора, който желаете.
Кажете какво точно имате предвид
Известно ни е, че за мъжете е по-трудно да декодират невербални изрази, особено израженията на лицето на жената. За нещастие жените много често ги използват в общуването си. Това може да доведе до голямо разочарование и за двете страни: вие смятате, че не обръща внимание на нуждите ви, а той се вбесява, че намеците ви са толкова мъгляви.
Така че кажете каквото мислите на глас! Установих, че много по- лесно изговарям с думи от какво имам нужда, макар да смятам, че сигналите, които изпращам, са кристално ясни. Да кажете „Имах наистина ужасен ден.“ ще има много по-добър ефект от намусената ви физиономия. И вместо да хвърлям укорителни погледи на мъжа ми, когато направи някоя хаплива забележка по мой адрес, казвам нещо от сорта: „Това ме обиди. Наистина ли го мислиш?“ В такива случаи той често ме поглежда изненадано — още едно доказателство, че не игнорира чувствата ми, а просто няма представа за тях.
Няма как да опиша колко е важно да се изразите ясно — с думи — когато искате нещо или когато нещо ви безпокои. Ако ви попита какво не е наред и отговорите „нищо“, има огромна вероятност да ви повярва. Тази дума е убиец на разговори, все едно опъвате полицейска ограничителна лента около нещото, което ви тормози. Когато мъжете са разстроени, обикновено искат да са сами; в резултат ще уважат намека ви да ви оставят на мира. Това не значи, че не го засяга; даже може да означава точно обратното.
Какво послание отправяме всъщност, когато кажем, че всичко е наред, макар очевидно да не е? Една от възможностите внезапно ме сепна, когато понечих да отпратя дъщеря си след тежък ден в кабинета. „Всъщност не казваш, че всичко е наред — отвърна тя, - а че аз не мога да ти помогна.“ И беше права. Замаяна от собствения си емоционален хаос, несъзнателно я отхвърлих като поредния дразнител, което бе много по-обидно (и невярно), отколкото исках да изглежда. И макар да не е лекар, много ми помогна това, че ú разказах за изключително сложния случай с пациент от същия ден.
Ако действително не можете да говорите за нещо в даден момент, кажете му: „Току-що научих много лоши новини и съм прекалено разстроена, за да ги обсъждам сега, но ще потърся съвета ти по-късно. Може ли да поговорим за това на вечеря?“
Ако започнете да прилагате този съвет, съм убедена, че почти веднага ще забележите значително подобрение в общуването с партньора ви, както и дългосрочна облага. Огромно е чувството на облекчение и безопасност, когато говорите с някого, който казва какво мисли и не премълчава нищо. След време партньорът ви ще започне да вярва, че казвате това, което наистина имате предвид, и ще се отпусне, защото няма да се налага непрестанно да се тревожи дали не пропуска или не разбира нещо.
Спомняте ли си приятеля ми Джон, който пита дали е удобно да говорим, когато се обажда? Той също така ми прави огромна услуга, когато ми казва,, че спешно има нужда от моята помощ в редките случаи, когато това се налага. Никога не трябва да се чудя дали правилно съм схванала тона на гласа му, защото напълно мога да се доверя на думите му. И това е още една причина винаги да се радвам, когато той ми се обажда.
Жените ми споделят: „Не искам да му казвам, че трябва да извади чиниите от съдомиялната. Искам да види, че съм изморена и сам да го направи!“ Разбира се, страхотно е, когато хората в живота ни предугаждат нуждите ни и правят усилие за нас - било то и обикновен жест, като да ни направят чаша чай, без да сме ги молили. Но да го очакваме, без да сме си дали труда да оповестим нуждите си, е все едно да заложим капан.
Да помолиш за онова, от което се нуждаеш и на което се надяваш от любимия, е много по-резултатно от „глобалния негатизивъм“, както аз го наричам: „Никога не слушаш, когато говоря!“ или „Не те интересува как се чувствам!“ Колкото и да ви се иска да отправите подобно обвинение, то само ще накара обвинения да мисли, че колкото и да се старае, никога няма да сте доволни. И за двама ви ще е по-лесно, ако просто го помолите да прибере чиниите.
Адаптирайте съдържанието на изказването си
Мъжете и жените, изглежда, се интересуват от различни неща. Това може да се прояви в кавга за начина, по който си говорим. Едно от първите неща, които можем да направим, е да адаптираме общуването според слушателите си. Ясно ви е какво имам предвид, защото вече го правите с приятелките си.
Нека дам пример. Много ме бива да обсъждам кройката на ново палто или десена на някой шал, но никога не говоря за това с приятелката си Ан, защото тя изобщо не се интересува от мода. По същата логика Ан само бегло споделя с мен радостта си от новата суперпамет, която добавила на компютъра си, тъй като не изпитвам интерес към темата. Говорим си — безкрайно и за голямо задоволство и на двете ни — за книги. Интересите ни са различни, но сме намерили нещо общо.
Много връзки между мъже и жени също ще извлекат полза от подобна чувствителност. Защо да не се съобразяваме с партньорите си, както с приятелите си, като съсредоточаваме разговорите си върху теми, от които и двамата се интересуваме? Докато пишех тези редове, ми попадна книгата „Той просто не си пада толкова много по теб“ от списъка с бестселъри на вестник „Ню Йорк Таймс“. И ако трябва да заема фразата — и духа, в който е написана — бих казала на жената, която иска мъжът ѝ да спазва своята част от договорката: „Може би просто не се интересува от това, за което говорите!”
Това, разбира се, важи и за мъжете. Мой колега сподели за пробива, който постигнал в разговорите с жена си. Като се имат предвид персонала в болницата, с който работи, и пациентите, всеки ден контактува с хиляди хора, а жена му си е вкъщи с децата. „Все ме питаше какво става в болницата и винаги се цупеше, като ѝ отговарях за равносметката за изминалата година и разходите за операции. След време разбрах, че иска да ѝ разказвам случки — за чудати пациенти, интересни изследвания, клюки за персонала. Затова вече, докато съм на работа, наум набелязвам разни любопитни подробности, които би се радвала да чуе, и ги споделям с нея, като се прибера. Все едно ѝ нося цветя!”
Като е сигурен, че казва на съпругата си неща, за които тя обича да слуша, моят колега увеличава общуването в брака си и ѝ дава някаква представа за онази част от деня, която прекарва далеч от нея. Жена му не иска да прави ревизия на болничните финанси, а се опитва да си състави пълна картина за вътрешния живот и емоциите на съпруга си. Така че вероятно не се радва на самата история за шантавия пациент, а на това, че узнава как той се е справил със ситуацията и как се е почувствал от общуването с него.
Следователно един от начините да подобрим комуникацията между двата пола е да адаптираме съдържанието на разговорите към слушателя си — също както аз правя с приятелката ми Ан.
Говорете с думи прости
Естествено има и доста разлики между начина, по който говорим с приятелките си, и начина, по който говорим със съпрузите си; и трябва да има. Не ми се налага да пазарувам с Ан, но двойките са взаимно обвързани и отдадени на семейните дела, включително на отглеждането на децата, осигуряването на подслон за себе си и за поколението и решенията как да се харчат средствата. В крайна сметка сме партньори, така че понякога трябва да изградим мост помежду си, като намерим общ език.
В повечето случаи мъжете и жените действително се разбират, но установих, че когато съзнателно говоря на език, който мъжете схващат, думите ми достигат целта си много по-бързо. Опитът ми сочи, че усилието си струва, също както се отплаща и научаването на чужд език. Усвоих добре френски в училище, но от моите уста той никога няма да звучи като истинския „френски“ на някой парижанин. Обаче, като се упражнявам на практика, почивката ми там ще е много по-приятна, отколкото ако просто сричам фрази от пътеводителя. За мен престоят в Париж е много по-пълноценен заради времето, в което си припомням позабравения френски.
Ще приведа още един пример от сферата на женското приятелство. Моя колежка работи у дома. Вече със сигурност мога са определя по тона, с който казва „Ало?“, когато вдигне слушалката, дали е потънала в служебен проект, или вади чиниите от съдомиялната. Ако е заета и непременно трябва да я питам нещо, незабавно минавам на въпроса. Ако звучи така, сякаш има малко време да побърборим, подхождам към разговора по друг начин - питам я за семейството или общите ни познати, споменавам за пиеса или книга, които ми напомнят за нея, или споделям информация за наш общ пациент. С повечето мъже говоря, както говоря с приятелката си, когато е заета. И ето какво можете да направите:
Кратко, точно и последователно обяснете за какво става дума. Ако искате нещо да бъде направено, опишете го просто и ясно.
Не разкрасявайте нещата излишно, не илюстрирайте аргументите си с истории и даже не използвайте ненужни прилагателни. Един поет, когото веднъж срещнах, каза, че си представя, че трябва да плаща за всяка дума, която пише. Винаги имам това предвид, когато говоря с мъже.
Придържайте се към непосредствения въпрос
Толкова много спорове с любовниците и съпрузите ни се отклоняват от непосредствения проблем. Щом се ядосаме, много лесно се сещаме за всички понесени във връзката обиди и е необходимо страхотно самообладание, за да не се впуснем в обвинения, които може и да нямат нищо общо с причината за настоящия спор.
Това може много да навреди на връзката ни. Знам, че да се блокират споменът и последиците от предишна караница или предателство е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но препоръчвам, когато спорите, да ограничите дискусията до непосредствената причина за нея.
Съпругът ви може да е играел голф на Деня на жената миналата година, но тази проява на нетактичност няма нищо общо с факта, че отново е забравил да отдели време да плати сметките. Следователно темата за отдавнашната игра на голф е табу за целите на караницата ви относно неплатените сметки. Ако се ограничите с молба предварително да планира време за изпълнение на поетите домашни задължения, съпругът ви наистина ще чуе, а няма да оглушее, както обикновено прави, когато изровите някое минало провинение, което не може да промени.
Вярвайте на ушите си
Направо занемях от изненада, когато една приятелка на дъщеря ми описа „първия спор“ във връзката си с новия мъж в живота си. Той директно ѝ заявил, че приоритетите му са децата от разтрогнатия му брак и започването на собствен бизнес. Съчетанието от двете означава, че няма време за сериозна връзка. Всъщност последните две жени, с които бил, го напуснали, защото не могъл да им отдели времето и вниманието, което заслужават.
Порази ме начинът, по който тази интелигентна млада дама разказа случилото се и парира всеки довод на мъжа със собствената си интерпретация. Тя имаше намерение да се впусне презглава във взаимоотношения с него въпреки „предупредителния изстрел“, който и е дал. Никой, освен нея, не се изненада, когато пет месеца по-късно аферата им приключи след безброй провалени уговорки и не спазени обещания. Беше и казал всичко необходимо, очи в очи, но тя бе чула нещо друго, защото така искаше.
Сложете край на разговора, преди да е приключил
Друг повод за кавги е различната представа за това, кога трябва да приключи разговорът. Тъй като жените по-добре интерпретират мимики и езика на тялото, вие ще разберете кога мъжът се е отегчил или губи търпение, вероятно дори преди самият той да си е дал сметка за това. Може едва да сте загрели, но когато забележите знаците, най-добре е да сложите край. Никой не е във форма, когато е изморен, а мъжете май имат по-малко енергия за водене на разговор от жените. Ако имате да кажете още нещо, попитайте го дали има нещо против да продължите разговора някой друг път. Понякога са необходими няколко кратки разговора — а не цял маратон от говорене, както правите с приятелките си - но ще останете доволни от резултата.
Просто спри да говориш!
Няма да забравя един от многото спорове, които съм водила с партньора си в живота. Казах абсолютно всичко, което исках, кратко, точно и ясно и просто се обърнах и отидох да си легна. Ефектът беше поразителен. На следващата сутрин всичко беше както аз исках.
За съжаление никога повече не можах да повторя този успех. Какво ми помогна онази вечер? По-рано същия ден претърпях малка медицинска операция и взех болкоуспокояващо точно преди да се скараме. Обикновено споровете с точно този мъж много ме разстройваха, а и темата, която обсъждахме бе наистина деликатна. Но в онзи момент лекарството бе притъпило центровете на безпокойството в мозъка ми, които обикновено работят на пълни обороти, затова изложих аргументите си в убедителна последователност, сякаш изнасях лекция по серия от клипове на „ПауърПойнт“.
Всеки път, когато споря, се сещам за онзи славен момент и сега го споделям с вас. От него си извадих следната поука: изложете аргументите си възможно най-прецизно и кратко и спрете. Спрете да говорите. Спрете да мислите, спрете да искате отговор. Просто спрете.
Обобщете
След като знаем за различните начини, по които мъжете и жените помнят, можем да възприемем някои тактики, за да сме сигурни, че ще получим необходимото един от Друг, особено при несъгласие.
Така например смятам, че след спор е много полезно да обобщя гледната си точка в заключение като следното: „Опитвам се да съм мила със семейството ти и да съм до теб, когато имат нужда от нас, защото знам, че ги обичаш. Моля те, помогни ми с моето семейство. Те не само че ще го оценят, но и много ще се радват на помощта ти.“ Бъдете позитивни и не превръщайте искането или предложението си в поредната критика. След като съкратите безбройните минути спорове до една-две стегнати фрази, увеличавате шанса разговорът да остави жив спомен у когото трябва.
Споделете с приятел
Самотата е обезпокоително широко разпространена тема в разговорите с пациентите ми за общуването със съпрузите им. Даже едно от най-запомнящите се неща, които пациентка някога е споделяла с мен, е:„Аз съм по-самотна с него, отколкото когато съм сама.“ Чувам това самотно ехо всеки път, когато някоя жена ми каже: „не го е грижа“ или „не смятам, че е достатъчно задълбочен, когато говори с мен“, или „просто искам да се оплача на воля от шефа си, но гаджето ми все повтаря как трябва да разреша проблемите, за които говоря”.
Да искаш да споделиш нещо с някого, на когото не му е интересно, по дефиниция означава да си самотен. Ако „модният инвалид“ Ан бе единствената ми приятелка, много бих се обидила от липсата ѝ на заинтересованост към гардероба ми. За щастие познавам много хора, на които мога да се обадя и които ще споделят радостта ми от новия кашмирен пуловер, затова не се налага да отегчавам Ан до смърт.
Нали затова имаме повече от една приятелка? Елън може да е много умна, но няма търпение да ви изслуша, когато се нуждаете от помощ или съвет; Алисън винаги е на линия, когато се обаждате за съчувствие и подкрепа, но не обича да излиза и да прави нещата, които вие харесвате. Без да сте прекалено лукави, се нуждаете от различни неща от различни хора по различно време. Ако в живота ви има разнообразни хора, то винаги можете да вземете каквото ви е нужно от наличния избор. Всъщност открих, че да „използвам“ приятелите си заради онова, което действително могат да ми предложат, ги предпазва от амортизацията, която настъпва, когато изисквам неща, които те не могат да (или предпочитат да не) ми дадат. Ако искам да ида на официален вечерен прием, защо да влача нещастната Алисън с мен или да се изнервям от спокойната вечеря у тях, когато мога да поканя някой, който наистина би се зарадвал на бляскавата вечер с мен?
Струва ми се логично и все пак често се изненадвам от прекомерно високите очаквания на хората от романтичните им връзки. След като не очаквате всичко от една приятелка, не е ли прекалено да искате — освен в някои особено редки случаи — един мъж да удовлетвори всичките ви нужди, дори да имате наистина специална връзка?
Както се оказа, приятелствата имат солидна еволюционна основа, особено тези между жени. Но ако оставим биологията настрани, смятам общуванията с мъже извън връзката с партньора за едни от най-добрите психологически и брачни помощни средства на пазара. Ето защо смятам за трагично, ако жена изостави външните си приятелства, когато започне сериозна връзка с мъж. Страдат не само тези им взаимоотношения, но и романтичните, както и (вероятно най-важното) емоционалната им стабилност.
Ако се чувствате самотни в иначе щастливия си брак, замислете се за по-възприемчив отдушник за излиянията си. Окуражавам пациентите си да се включат в професионална асоциация, благотворителен комитет или просто да подновят познанствата си с колега от предишната работа или приятели от колежа. Казвам им: „Ако партньорът ви не се интересува от нещо, което е важно за вас, намерете някой, който се интересува.“ Една моя пациентка постъпи точно така. Тя е банкер, една от малкото специалистки в своята фирма. Единствено седмичните игри на покер по женски я измъкват от офиса преди девет вечерта. Описва приятелството и подкрепата, които получава на тези събирания от други дами с кариера като „спасителен пояс“.
Не само съдържанието на разговорите е толкова важно — макар че много бих искала да чуя как обсъждат сприхави шефове, твърдоглави клиенти и инатливи тригодишни деца. От значение е по-скоро чувството, че не са сами, и възможността да говорят както не могат с мъжете в живота си. Пациентката ми е в прекрасни отношения със съпруга си и двамата водят чудесни разговори за много неща. Но смята двата часа покер седмично с жени, които мислят като нея, за удоволствие, което мъжът ѝ дори не би се сетил да ѝ достави!
Полезно е да помните, че когато търсите приятел, не е нужно той да е сродната ви душа, а просто човек, който преживява някои от нещата, които се случват и на вас, и чиято компания ви е приятна. Много млади майки сядат на кафе с жени, с които не биха се сприятелили година по-рано. Сходният ритъм на тяхното ежедневие и непринудеността на разговора за кърменето или за статия от някой вестник правят иначе немислимото приятелство възможно и увеличават удовлетворението, което получават от разговорите с мъжете си.
Ако ми позволите, ще ви дам един последен съвет: Бъдете търпеливи! Тези стратегии са ефективни, независимо в каква фаза е връзката ви — в първите трепети на любовта или на сериозния етап от обвързването, за което ще говорим в следващата глава. Но дали ще е първото ви сериозно разискване, или стотното, помнете, че подобряването на комуникацията между половете е процес — начинание, което наистина си струва, имайки предвид колко богато ще ви се отплати.
Сподели с приятели: |
