Къде са ми ключовете? Мъжете, жените и остаряването

Къде са ми ключовете? Мъжете, жените и остаряването

Той направо ме влудява“, оплаква се Джулия и прокарва ръце през късоподстриганата си посивяла коса. „Преследва ме из къщата като някое досадно малко кутре. Нищо не мога да свърша! Винаги ли е бил толкова тъп? Трябва да му обяснявам всяко нещо по сто пъти.”

Джулия е стара моя пациентка, която дойде на редовен годишен преглед. Физическото ѝ състояние е чудесно, но както чух, съвсем не е така с психическото ѝ здраве. Източникът на напрежението е наскоро пенсионираният ѝ съпруг. „Трийсет години заедно, две деца. Толкова говорихме колко ще е хубаво да си е вкъщи, но прекарвам цялото си време в опити да не го убия!”

За нещастие Джулия съвсем не е изолиран случай. Много хора (и съпрузите им!) намират „златните години“ на пенсионирането си за неочаквано горчив за преглъщане хап и не мога да преброя колко пациенти не проумяват защо не са щастливи от дългоочакваната си почивка. Отново предполагам, че отговорът се крие в значителните разлики между мъжете и жените, а в случая — в начина, по който остаряват. Както обясних на Джулия, макар двата пола да се променят физически, психически и сексуално с напредването на възрастта, този процес протича по съвсем различен начин — и не едновременно — при мъжете и жените. В крайна сметка заприличваме един на Друг повече, отколкото през който и да е Друг период от живота си след детството, но това ни коства някои неприятности. Различията помежду ни са причина за много конфликти — тъкмо когато се предполага, че животът ни трябва да става все по-лесен.

Стареещият мозък

Живеем по-дълго от когато и да било. Продължителността на живота ни се е удвоила през последния век. Преди пенсионирането означаваше край на продуктивния живот; а сега е буквално „трето действие“, изпълнено с пътешествия, осъществяване на дълго отлагани творчески импулси, нова любов и кариера. На този свой нов живот ще се радват рекорден брой хора. Населението във Великобритания е застаряващо, вече 16% от него е на възраст над 65 години. До 2050 г. една пета от американското население ще достигне същата възраст.

С увеличаването на щастливите, здрави, активни възрастни хора се променя и представата ни за остаряването. Американската асоциация на пенсионерите (АСП) наскоро разпространи реклама на мобилни телефони, с които на по-възрастните ще е по-лесно да се свързват с „лекари и внуци“. Подкачих една моя пациентка за това, когато видях, че отговаря на имейлите си в чакалнята ми; тя се усмихна над тънкия си сребрист лаптоп и отговори: „Времената наистина се менят!”

Остаряването е нож с две остриета. От една страна, не преживявам толкова трагично всяко разочарование, колкото, когато бях на двайсет. Пропуснато телефонно обаждане от любимия в момента мъж не предвещава криза, а ако синът ми забрави обещанието си да вечеряме заедно, просто приемам факта и съм щастлива, че и неговият живот е пълен и зает. А и нищо не изглежда толкова жизненоважно колкото преди. Заемам на дъщеря си любимите си дрехи и бижута, без изобщо да се притеснявам в какъв вид ще ми ги върне и дали въобще ще го направи, а протърканото петно на прекрасния ми персийски килим само ми напомня колко често съм прекосявала любимия си апартамент.

Но не само мирогледът ми се променя. Трябва да внимавам къде слагам ключовете си, за да не се налага да ги търся 15 минути на следващата сутрин. Вече трябва да си напомням да се концентрирам върху онова, което правя, за да не се разсея необратимо от хилядите други неща, за които мисля едновременно. Все по-трудно заучавам нова песен на пианото и изобщо не мога да си спомня заглавието на романа, който ми харесваше преди 10 години.

Приятелите ми мъже имат други оплаквания и радости, но някои неща са същите. По-затвърдените ни способности като речта ни например деградират по-бавно в сравнение с по-сложните процеси като правилните ни преценки или концентрацията над онова, което вършим в момента. Както ще видим (и вие след време!), паметта на двата пола е особено уязвима от изпитанията на времето.

Нека разгледаме различния начин, по който остаряваме, и как той се отразява на взаимоотношенията ни.

Планиране на конфликти

Много от „симптомите“ на стареенето — и добрите, и лошите — са свързани с промяна във функциите на мозъка, до голяма степен поради различното количество хормони, които освобождаваме през този период от живота си. Разбира се, мъжете и жените произвеждат различни хормони в различни количества по различно време, което е главната причина да остаряваме по не еднакъв начин.

Това не трябва да ни изненадва. Известно ни е, че мозъкът на двата пола се развива по различен график след зачеването, което до голяма степен е свързано с освобождаването на хормоните, които ни правят мъже или жени.

Така например секрецията на тестостерон при мъжкия плод е висока — колкото при възрастен мъж — от осмата до двайсет и четвъртата седмица от вътреутробното развитие и през първите шест месеца след раждането, след което нивата му спадат. При момиченцата секрецията на женски хормони е малка преди раждането, но значително по-висока през първите шест до дванайсет месеца след това. Д-р Розлин Финч и колегите ѝ от университета „Руджърс“, Ню Джърси, обобщили многобройните доказателства, че хормоните, произвеждани от яйчниците, са важни за оформянето на женския мозък, но по различно време в сравнение с действието на тестостерона за мъжкия мозък.

Нивата на тези хормони продължават да се различават през детството и оказват по-голямо влияние върху мозъка. Както може би си спомняте, един от най-важните процеси на развитието на този наш орган ни i съкращаването — програмираната смърт — на милиони връзки между мозъчните ни клетки. Невробиоложката д-р Патриша Кул доказа, че това е един от основните фактори за развитие на говорните ни способности например. Бебета от англоезични семейства започват да различават звуковете „р“ и „л“ на около шестмесечна възраст. Всички бебета — независимо къде са родени или на какъв език говорят родителите им — се раждат със способността да разграничат тези звукове, но трябва да се използва съответната връзка в мозъка. И тъй като в японски език няма разграничение между „р“ и „л“, мозъкът на японските бебета „съкращава“ тази връзка до навършването на една годинка. Ако не използвате нещо, го губите. Някои специалисти по детско развитие смятат, че унищожаването на непотребните неврони укрепва синапсите между останалите нервни клетки, които се усложняват — също както подрязвате розовите храсти, за да растат по-бързо.

„За“ и „против“ хормонално-заместителната терапия за жени

Много жени се отказват от хормонално-заместителната терапия (ХЗТ) под влияние на резултатите от нови големи изследвания, според които ХЗТ след менопауза може да предизвика негативни ефекти при малка част от пациентките. Но има и много доказателства за благотворното влияние на естрогена върху структурата и функциите на невроните.

Според едно изследване при жени след менопауза, които са на естрогенна терапия, кръвоснабдяването на хипокампа е сравнително по-богато - което е жизненоважно за паметта - отколкото при жени на същата възраст, които не приемат естроген. Д-р Сали Шайуиц и други много убедително доказват ползата от този хормон при запазването и стимулирането на познавателните способности и паметта. Д-р Шайуиц подчертава, че трябва да си изясним тази роля на естрогена, защото загубата на паметта при по-възрастните жени често се отразява силно и пагубно на начина им на живот. Не е голяма работа, ако не помните къде сте оставили очилата си, но когато ви се случва десет пъти на ден, представлява загуба на време и може много да накърни самоувереността ви. Да забравите как се казва човек, с когото сте работили заедно, може да се отрази зле на взаимоотношенията ви с него. Тези „малки" пропуски не изглеждат толкова незначителни, когато ни се случват непрекъснато!

Д-р Шайуиц доказа, че естрогенът помага. Той стимулира мозъчните функции на жени след менопауза, които отговарят за паметта, която използваме всеки ден например запомнянето на телефонен номер. Хормонът, който приемат пациентките в нейните експерименти, подсилва моделите на активиране на мозъчните области, характерни за по-млади жени преди менопауза.

Макар д-р Шайуиц да отбелязва, че решението за приемане на естроген да е лично и трябва да се вземе след консултация с лекар, данните, изглежда, са в полза на ХЗТ. Много мои пациентки и други жени твърдят, че паметта, способността им да решават проблеми и да се концентрират са се възстановили напълно, след като са започнали ХЗТ.

И така въпреки очевидно неблагоприятните резултати от изследванията през последните години, вероятно разумното прилагане на ХЗТ ще се рехабилитира с конкретна цел да се запазят и (или) възвърнат интелектуалните способности на по-възрастните жени, като допълнителната изгода за тях ще е стабилизиране на настроението и възстановяване на нормалния сън.

Да се надяваме, че с усвояването на все по-съвършени техники за регистриране и документиране на положителния ефект на естрогена върху анатомията и функциите на мозъка, ще научим и за кои жени ХЗТ ще е най-благоприятна след менопаузата. Има и други алтернативи. Може да се модифицира молекулата на естрогена, за да извлечем ползите без негативите, свързани с естествения хормон.

Според мен изобилието на доказателства, че заместването на естрогена запазва и подобрява оптималните мозъчни функции, означава, че този метод задължително трябва да се прилага при някои по-възрастни жени.

Различните полови хормони определят как и кога мозъците ни да съкратят и унищожат връзките, които не се подсилват чрез стимулиране. Това се случва по различно време при момчетата и момичетата в периода от детство до юношество. Една от причините е, че естрогенът, изглежда, забавя систематичното „изкореняване“ на „излишните“ клетки, което е толкова важно за съзряването на мозъка.

Освен това има значителни разлики във времето на нарастване на мозъка и броя на възникващите връзки между двете му полукълба при момчетата и момичетата. Едно много интересно изследване на Националния институт за психическо здраве в Бетесда, Мериленд, показа, че сивото вещество в предната част на мозъка се увеличава преди пубертета, но на различна възраст (12.1 години при момчетата и 11 години при момичетата), след което намалява и при двата пола. Увеличаването на сивото вещество в друга част на мозъка, париеталния лоб, също става по-рано при момичетата (най-голямо е на 10.2 години, а при момчетата — на 11.8 години).

Тази разлика във влиянието на хормоните върху структурата на мозъка вероятно обяснява различната скорост на развитие на някои умения при юношите и девойките. Миналата пролет присъствах на тържество по случай края на учебната годината на деца на тринайсет-четиринайсет години и се удивих от видяното: момичетата изглеждаха като самостоятелни млади жени, а момчетата бяха просто... момчета. (Майка с двама по-големи синове потвърди наблюдението ми, като каза само: „Това лято винаги е важно за момчетата/5) Планирането и преценката — относително висши функции, които зависят от развитието на церебралния кортекс — се появяват по-рано при момичетата отколкото при момчетата, макар да няма съществени разлики в тези способности при възрастните и от двата пола.

„За“ и „против“ хормонално-заместителната терапия за мъже

Мъжката хормонално-заместителна терапия не е толкова обширно изследвана, колкото женската. В момента не е ясно дали от нея има повече ползи отколкото вреди.

Мнозинството лекари вярват, че промените в либидото и ерекцията при по-възрастните мъже се дължат на намаляването на тестостерона. Това причинява и намаляване на мускулната маса и сила, отпадналост, депресия, раздразнителност и отслабване на проницателността. Ето защо учените се концентрират върху заместване на тестостерона.

И това е големият въпрос. Заместването на тестостерона помага ли при влошаването на паметта при възрастните мъже? В един експеримент със здрави мъже (между 51 и 91 години) с когнитивни проблеми се забелязало подобрение на паметта, след като приемали тестостерон в продължение на три месеца. При друго изследване не бил отчетен никакъв ефект от този хормон върху слабата памет, макар да се подобрили аудио-визуалните способности.

Заместването на тестостерона има предимства и лечението трябва да се следи много внимателно. Мъжкият полов хормон увеличава броя на червените кръвни телца (от което кръвта се сгъстява), намалява нивото на липопротеина с висока плътност (добрия холестерол) и може да увреди черния дроб. Възможно е да се влоши и сънната апнея (прекъсване на дишането по време на сън). Най-важното е, че простатата може да се увеличи до опасни размери и недиагностицираният рак на този орган да се влоши от хормоналната терапия.

Не само нивата на тестостерона започват да спадат при мъжете с напредване на възрастта. Намаляват и хормоните на растежа дехидроепиандростерон (ДХЕА) и дехидроепиандростерон сулфат (ДХЕАС), инсулиноподобния растежен фактор-1 (IGF-1), както и хормоните на щитовидната жлеза и бъбреците.

Много се пише за ДХЕА, когото някои ентусиасти наричат «еликсир на младостта”. За нещастие данните не са убедителни, макар две изследвания да констатират полза от оралното приемане на ДХЕА. В едното, след тримесечно ежедневно прилагане, при двайсет мъже между 40- и 70-годишна възраст се забелязало подобряване на общото състояние, но и на иначе ниското им либидо.

Хормоналните разлики между половете се запазват през целия ни живот, макар следващата им голяма промяна, подобна на промяната през пубертета, да е, когато остареем. Менструацията на жените спира и високите нива на хормони като прогестерон и естроген намаляват. Това е менопаузата и обикновено настъпва в периода между 45 и 65 години, а може и по-рано при жени с някои заболявания или които са претърпели операция за отстраняване на репродуктивни органи.

Симптомите на менопаузата са различни. При някои жени са наистина неприятни, а други почти не ги усещат. В осма глава обсъдихме някои от психологическите последици, но се наблюдават и физически неразположения — горещи вълни, нощно изпотяване, кожен сърбеж, чувствителност на гърдите, вагинална сухота, напълняване, засилени алегргични симптоми, отпадналост, понижено либидо, проблеми с паметта и инконтиненция (незадържане на урина).

Един от най-силните симптоми на менопаузата е замъгленото мислене. Пациентките се оплакват, че се чувстват като замаяни и лесно се объркват; при някои паметта изневерява, предизвиквайки от чисто комични до направо ужасяващи ситуации. Тъй като естрогенът защитава невроните, някои от тези симптоми се облекчават от хормонално-заместителната терапия, но тя не е най-подходящото решение за всяка жена.

Има разлики между мъжкия и женския вариант на тази „пауза“, основната от които е, че хормоналният спад при жените се случва за кратък период от време, докато при мъжете е по-постепенен. Но има и много прилики и е полезно мъжете (а и партньорките, с които живеят) да научат малко повече за този период от живота им.

Най-честите оплаквания на мъжете в андропауза са проблеми с ерекцията (46%), обща отпадналост (41%) и влошаване на паметта (36%). Като остарява, мъжът става по-чувствителен на болка, от което преди го е предпазвал тестостеронът. Физическата му сила намалява, освен ако не тренира активно. Също като вашите и неговите сетива — зрение, слух, вкус и мирис — отслабват, с което допринасят за общата му уязвимост и несигурност.

Последиците от андропаузата са лоши, не само за мъжете, но и за съпругите им. Особено трябва да се внимава за прояви на депресия. Влошаването на интелектуалните способности и ерекцията подкопават самоувереността и самочувствието. Освен това мъжете се самоопределят според работата си и загубата ѝ след пенсиониране им действа дезориентиращо и потискащо.

За капак на всичко, пенсионирането поставя двойките в по-голяма близост, отколкото някога са били през целия си семеен живот. Попитах Джулия кога за последно се е налагало по цял ден да е с мъжа си, с изключение на ваканциите. „Може би когато се родиха децата“, с мъка си спомни тя.

През останалата част от живота им съпругът на Джулия ставал рано, вземал си душ, закусвал и излизал от къщи за девет часа, оставяйки ѝ блажено време да приготви децата за училище, след което да напише статиите за родителите и отглеждането на деца, на които се гради професионалната ѝ репутация. А сега я следва по петите из цялата къща.

Естествено е да не знаем как да запълним неочаквано „подареното“ ни след пенсионирането свободно време, особено ако никога преди не сме имали такова. Една моя пациентка сподели, че измисля на съпруга си поне една задача на ден, която изисква отсъствието му от къщата, за да не полудее съвсем.

В крайна сметка съпругът на Джулия си създаде нови навици. Тренира всяка сутрин, заел се е с работа в една организация за запазване на местния парк и обмисля да се кандидатира за член на борда на директорите й. Веднъж седмично обядва набързо с порасналия им син, лукс, за който никога преди не му е оставало време. Освен това се учи да готви, което според Джулия ще доведе до осъвременяване на кухнята им, а тя с удоволствие би му отстъпила това задължение.

Невероятният свиващ се мозък

Мозъкът намалява с възрастта, но загубата на тъкани зависи от пола ни.

Учените едва сега започват да се занимават с тези разлики и да обмислят какво означават. До момента не са постигнали единно мнение. Д-р Рубен Гур и д-р Ракел Гур от Медицинския център при Университета на Пенсилвания във Филаделфия наблюдавали хора между 18 и 80 години и установили, че лявото мозъчно полукълбо атрофира в по-голяма степен от дясното при мъжете. Тази част на мозъка се развива по-късно при момчетата, отколкото при момичетата, затова изследователите заключават, че мозъчните области, които достигат зрелост най-късно, са най-уязвими с напредването на възрастта. Това са центровете за вземането на решения и на преценката, което може би обяснява защо повечето стари хора „умуват“, а не предприемат бързи промени в живота си. При жените измененията в обема на мозъка са симетрични и не толкова видни, колкото при мъжете.

Защо жените губят по-малко тъкани? Може би защото кръвоснабдяването на мозъка им е по-обилно, което отлага във времето влошаването на познавателните способности. Може и да е свързано с естрогена, който защипва структурата и функцията на мозъка (което е силен аргумент в подкрепа на прилагане на естрогенна терапия за запазване на интелектуалните способности на жени след менопауза). Каквито и да са причините, докторите Гур предполагат, че свързаните със стареенето умствени промени при жените са по-малки отколкото при мъжете, защото мозъкът им атрофира по-бавно.

Мъжкият мозък започва да се променя много по-рано от женския — и по-рано, отколкото си мислехме: между 18-и 40-годишна възраст мъжете демонстрират значителен спад в познавателните способности, докато при жените (вероятно вследствие на защитната роля на естрогена) не се наблюдават никакви изменения. Темповете на влошаване са доста сходни и при двата пола след 45 години.

Какви са последиците от по-голямата (и по-ранна) загуба на тъкани при мъжете? Учените смятат, че те обясняват различията в стареенето на двата пола. При мъжете по-рано се влошават функции на лявото полукълбо като конструиране на реч и интерпретиране на изказване. Докторите Гур също така смятат, че атрофирането на левия фронтален кортекс обяснява и защо мъжете си купуват червен кабриолет и спят с по-млади жени, когато навлязат в кризата на средната възраст. Именно тази част на мозъка мисли за последствията и осигурява самоконтрол. Вероятно за да се компенсира намаляването на мозъчното вещество в лявото полукълбо, с напредването на възрастта при мъжете се наблюдава засилване на метаболизма в дясното.

Полово специфични са и възрастовите промени в други части на мозъка. Хипоталамусът отговаря за различни важни процеси като регулиране на апетита, сексуално поведение, телесна температура, ендокринна активност и емоции. Метаболизмът в тази област е по-засилен при възрастните жени отколкото при връстниците им от мъжки пол.

От друга страна, при мъжете е по-активен таламусът („контролната кула”) и в двете полукълба, който идентифицира и сортира постъпващите сетивни сигнали и ги разпределя към съответната област на мозъчната кора. Това вероятно обяснява затруднената концентрация на повечето възрастни жени — чудим се какво трябваше да вземем от стаята, в която сме влезли, или забравяме къде сме прибрали някоя вещ. Пациентките ми казват, че трябва да мислят за прекалено много неща, но според мен виновна е прогресивната дезинтеграция на таламуса. Количеството информация, която постъпва в мозъка, е същото, но губим способността си да я разпределяме, за да се изключат стимули, които не са свързани с моментната задача.

Различават се и промените в други части на мозъка. Поясната извивка (гирус цингули) е важна за изпълнителната функция на мозъка: оценява последиците от действията ни и ги променя съответно. Ако дадена задача е трудна и объркана, поясната извивка ни помага да действаме по-бавно и по-внимателно или да променим стратегията си за справяне с нея. Когато тази част от мозъка не функционира правилно, възникват няколко аномалии. Някои хора се опитват да разрешат проблем, който изобщо не съществува. При обсесивно компулсивно разстройство човек проверява многократно дали е направил нещо, например дали е изключил фурната, или е затворил гаража. И обратно, ако функциите на този център са понижени, човек може и да не успее да разпознае грешките и да ги поправи, както се случва при шизофренията.

Проучванията сочат, че с възрастта активността на поясната извивка намалява повече при мъжете, отколкото при жените. В резултат на тази полово специфична разлика стареещите ни съпрузи и бащи по-често правят неверни преценки.

Нарушения в комуникацията

С възрастта информационният обмен между двете мозъчни полукълба намалява. Това се случва по-рано при мъжете, отколкото при жените, които запазват комуникативните си умения поне до менопаузата, когато нивото на естрогена им започва да спада.

Комуникацията между хемисферите, която се осъществява посредством свързващото ги мазолесто тяло, спомага за разбирането на не- речевите елементи на разговора, като тона на гласа и изражението на лицето на говорещия. През менопаузата тази способност на жените отслабва, което вероятно е свързано с факта, че жените „слушат“ с двете мозъчни полукълба (за разлика от мъжете, които използват само лявото за тази дейност). На възраст между 55 и 60 години тези дефекти при жените са вече очевидни. Вероятно затова тогава те започват да „приемат всичко по грешния начин“. Може и да разбират думите, но не и намерението на говорещия. След като цял живот са „превеждали“ невербални форми на комуникация в допълнение на думите, които чуват, притъпяването на тази способност на жените ги кара да се чувстват като риби на сухо.

Загуба на паметта, алцхаймер и деменция

Всяко обсъждане на стареенето неминуемо стига до един от най-големите парадокси в съвременната наука. На практика удвоихме продължителността на живота след 1900 г., когато средно е траела около 48 години, но не знаем как да запазим мозъчните функции на най-възрастните пациенти, макар да са в оптимално физическо здраве.

Почти всички хора на възраст от 90 до 100 години имат значителни проблеми с мисленето и изпълнението на дори елементарни ежедневни задачи. При наблюдение на 100 здрави над осемдесет и пет годишни пациенти д-р Мелиса Гонзалес Макнийл и колегите ѝ от Университета по здравни науки в Орегон установяват, че до навършването на средно 97-годишна възраст 65% от нас ще страдат от нарушение на познавателната дейност (общ термин, който обозначава отслабване на паметта и способността за концентрация, невъзможност за решаване на проблеми и извършване на обичайните грижи за себе си). До навършване на 100 години почти половината от нас (49%) ще се разболеят от алцхаймер, една от най-острите форми на нарушение на познавателната способност.

Въпреки че жените запазват повече мозъчни функции до по-късна възраст, процесът е необратим. Рискът от алцхаймер, а вероятно — и от деменция, при жените е по-голям, независимо от възрастта. (Струва си да отбележим, че болестта на Алцхаймер не поразява по- голям брой жени само защото те са по-рискова група. Вероятността да се наложи да се грижим за някой болен от тази болест — съпруг, родител или роднина — е по-голяма.)

Защо жените са по-податливи на деменция? Учените предлагат следните теории:

Загуба на мозъчна маса. Жените вероятно губят повече мозъчна маса от мъжете, но и първоначално тя е по-малка при тях. И след като жените започват живота си с по-малко неврони от мъжете, загубата дори на един неврон вероятно е по-важна отколкото при силния пол. Обяснението може и да се крие в по-голямата степен на взаимосвързаност между нервните клетки в мозъчната кора на жените. И загубата на един неврон има по-широко влияние над останалите. Възможно е по-концентрираните връзки в мозъка на мъжете да възпират процеса на дегенерация.

По-голямата продължителност на живота. Мъжете са по-податливи на заболявания и ранна смърт от жените, като до навършването на 85-годишна възраст дамите стават два пъти по-многобройни от силния пол, въпреки че се раждат сравнително равен брой момичета и момчета. (Когато млади жени ми казват „Няма мъже за нас!“, им отговарям, че са направо щастливки в сравнение с овдовелите си баби.) Възможно е мъжете, доживели до „прастара възраст“ (ново определение, създадено от националните здравни институти в Бетесда, Мериленд), да са по-здрави от останалите представители на своя пол. Във всеки случай, докато минем 85 години, вероятността жените да имат проблеми с мисленето като мъжете — малкото останали живи техни връстници — е по-голяма.

Надежда за нови открития

Не знаем защо се проявява деменцията. Толкова много фактори застрашават мозъка ни: натрупване на повредени молекули (учените наричат това „окислителен стрес на стареенето”), недостатъчни енергийни запаси, грешки в производството на нови белтъци вследствие на генни мутации, недостатъчно кръвоснабдяване. Това са само някои от най-големите предизвикателства.

Но има надежда. Колкото повече научаваме за мозъка и стареенето, толкова по-ясно става, че този орган има забележителната способност да запазва неврони в много свои области и да компенсира загубата им чрез увеличаване на връзките между останалите.

Изглежда, сме много изобретателни същества. Със свиването на предните дялове впрягаме други мозъчни области, да изпълняват висшите функции, които преди това са контролирали. Изследване на група хора на възраст между 20 и 30 години сочи, че използвали фронталните дялове за задачи, свързани със запомняне и организация на информация. По-възрастните хора използвали за тези дейности друга част на мозъка, която обикновено отговаря за възприемане и обработване на визуална информация. Млади и стари се представили еднакво добре при научаването и запомнянето на списъци с думи, които трябвало да сортират по категории и да си ги спомнят по-късно.

Освен това невробиолозите се концентрират върху интервенции, борещи се с промените в мозъка ни, които вероятно отварят пътя на деменцията. Така например ни е известно, че мозъкът съдържа резерви от стволови клетки, които при определени условия се делят и диференцират във функциониращи неврони. Един от тези складове се намира в хипокампа — областта от мозъка, която използваме за пространствено ориентиране и краткосрочно запомняне. При по-старите хора обикновено се свива тази част от мозъка и те често се затрудняват при извикването на спомени за образи и при преминаването през лабиринт, който са видели преди ден. (Както може би си спомняте, хроничният стрес направо убива хипокампа и паметта; продължителното излагане на високи нива на „хормона на стреса“ кортизол разрушава клетките в тази част на мозъка.) Следователно създаването на подходящи условия за превръщането на тези клетки в активни неврони, означава, че можем да възстановим част от паметта и пространствените си функции.

Има и фактори на растежа (химически вещества, които стимулират образуването на нови клетки), които подпомагат оцеляването на невроните в мозъка и увеличават връзките между тях. Други учени изследват ролята на клас вещества, наречени „чаперони“, които осигуряват правилната конфигурация на големите белтъчни молекули, произвеждани в мозъка и ръководят унищожаването на повредените. Изненадващото е, че ограничаването на калориите, изглежда, предизвиква образуването на нови мозъчни клетки.

Медикаментите са друга възможност. Например лекарство, което стимулира активността на специфичното вещество протеин киназа-А при плъхове подобрява паметта на животните. Но стимулирането на същото вещество във фронталния кортекс уврежда някои видове мислене, така че проблемът се усложнява. Лекарите проучват използването на медикаменти, които потискат смъртта на клетките. Такива са понижаващите холестерола статини, които директно въздействат на невроните. Някой ден ще разполагаме с ваксини, които предотвратяват дегенеративни мозъчни състояния като болестта на Алцхаймер. Вече се разработват такива.

Но всичко това е в бъдещето. Както д-р Паула Бикфорд от Центъра по изучаване на стареенето и възстановяването на мозъка при Университета на Южна Флорида в Тампа предупреждава в скорошно интервю, досега не е създаден нито един препарат, който наистина подобрява паметта на хората.

Какво можем да направим в момента?

За щастие не всички възможности са недостъпни.

Въпреки критиките към хормонално-заместителната терапия (ХЗТ) при пациентки след менопауза естрогенът е важен за запазването целостта на мозъка и оптималните функции на невроните. Предполагам, че ще се върнем към ранното внимателно приложение на ХЗТ. Но ако дегенеративни заболявания като алцхаймер достигнат напреднал стадий, ХЗТ може и да не даде никакъв резултат при обръщането или дори забавянето на процеса.

Ако сме научили нещо от д-р Ерик Кендъл, професор в Колежа за лекари и хирурзи в Колумбийския университет в Ню Йорк, то е, че мозъкът е пластичен и динамичен и има способността да се променя. Широко се прилага обграждането на новородени бебета с нежни звуци (включително и разговори), различни материи, усещания и обстановки, за да се стимулира растежа на мозъка им. В резултат компаниите за детски играчки разнообразяват изделията си и вече трудно може да се намери бебешки подарък, който не претендира, че ще направи детето ни по-умно.

Макар възрастните също да се налага да употребяват нервните си клетки, за да не ги загубят, никоя индустрия не им се е притекла на помощ. Обогатяването на средата на старите хора и окуражаването им да тренират мозъка си са в състояние да предизвикат образуването на нови нервни клетки. Трогнах се от статия във вестник „Ню Йорк Таймс“ за отношенията между смъртно болен пациент и състрадателния санитар, назначен да му прави компания. Разказваше невероятната история за това, как разговорите и слушането на музика увеличили както желанието за живот на болния, така и способността му да възвръща спомените си и да говори все по-гладко и с по-богат речник.

***
Няма как да подчертая по-силно колко е важно да подхранвате добре мозъка си с хубава музика, изкуство, разговори и идеи. Колкото по- богата е средата, в която живеете, толкова по-големи са шансовете да увеличите броя на нервните си клетки и връзките помежду им.

Дори вече да изпитвате някои интелектуални затруднения, вероятността те да се подобрят е много голяма. Пространното Сиатълско изследване на интелигентността на възрастните, проследило над пет хиляди души за период от 40 години, сочи, че тези затруднения могат да изчезнат. Върху пациентите била приложена образователна програма, която значително подобрила мисленето на две трети от тях, а 40% от участниците възстановили познавателните си способности напълно!

Макар интелектуалната стимулация да е важна, с нея далеч не се изчерпват всички възможности. Контактите с други хора са част от здравословната среда. Не пренебрегвайте значението на физическото докосване. Също като бебетата всички имаме нужда да бъдем докосвани, в противен случай ще залинеем.

Ето няколко предложения за поддържане на перфектната форма на мозъка.

Хранете се добре и спортувайте усилено. За мозъка както за всяко друго струпване на клетки в тялото е полезно да се храни. Без необходимото „гориво“ той не може да си върши работата! Апетитът наистина намалява с напредването на възрастта, а купуването и приготвянето на здравословна храна не е приоритет, особено ако живеем сами или нямаме големи финансови възможности. Важно е да се храним здравословно с нискомаслени, високопротеинови продукти и разнообразни плодове и зеленчуци. Приемайте мултивитамини всеки ден, питайте лекаря си дали високото ви кръвно или сърдечните ви болести ще се повлияят добре и от хранителна диета. Поинтересувайте се от подходящи кулинарни рецепти.

Новите изследвания сочат, че физическите упражнения защитават мозъка от възрастовите дегенерации. В едно проучване възрасти в добра физическа форма запазили за по-дълго по-голяма плътност на мозъка си — особено в центровете на ученето и паметта - в сравнение с хората, които не се движели достатъчно.

по време на играта, колкото и изморителното и понякога непосилно измисляне на правилната дума.

Сексът и възрастният човек

Когато се поинтересувах дали моя възрастна пациентка води полов живот, тя се засмя и ме попита дали не изпробвам паметта и. Но проблемите на двойките в спалнята с напредването на възрастта са реални и не са никак смешни.

Скорошно проучване на Чикагския университет в Илинойс, проведено от д-р Едуард Лауман (спонсорирано от „Файзер“, компанията, която произвежда виагра), сочи, че много възрастни жени поддържат отношения с партньори с нарушени полови функции. Анкетирани били общо 28 000 представители на двата пола на възраст над 40 години в 30 страни. 20% от мъжете казват, че имат проблеми с ерекцията. Д-р Лауман също така открил, че мъжете изпитват нарушения в сексуалните функции два пъти по-рано от жените с напредването на възрастта.

Това може да има особено пагубно въздействие върху връзката. В опит да възстановят ерекцията си мъжете постоянно изискват от съпругите си нови, фантастични и времеемки усилия в спалнята. Моя пациентка сподели, че за огромно нейно огорчение чувства, че се е превърнала в „сексуален предмет“ за наскоро пенсиониралия се неин съпруг. Други мъже, гневни и унижени от отказа на инструмента им да им окаже съдействие, тотално изолират съпругите си, едва ли това е задоволително решение.

Мъжете в изследването на д-р Лауман имат проблеми, но и на жените не им върви много. Очевидно 31% от дамите над четирийсет са с ниско полово влечение, за 21% сексът не е удоволствие, а за 14% направо е болезнен. Депресията и други психологически фактори намаляват сексуалното влечение с напредването на възрастта, а болести като диабет и хипертония също допринасят за това.

Сексът действително се променя, когато остареете. С намаляването на естрогена през менопаузата отслабва и чувствителността, особено на влагалището, клитора и перинеума. Това затруднява постигането на възбуда или оргазъм. Стените на влагалището губят еластичността си, изтъняват и изсъхват.

Чувствате се не толкова привлекателни и в резултат изпитвате по-малко желание да правите секс и не сте толкова експериментално настроени в спалнята както по-рано. Няма думи, с които да изразя колко е важна ролята на представата за себе си за самосъзнанието ни на сексуални същества. Това важи с особена сила за жените. Макар някои по-възрастни дами да казват, че никога преди не са се чувствали толкова спокойни и освободени в сексуално отношение, сме свидетели на трагично малко примери на привлекателни и желани възрастни жени. Резултатът е, че сексът ви се струва като парти, на което вече не сте добре дошли.

Има няколко начина да продължите да се чувствате секси:

Заключение

Изследванията на мозъка са една от най-изненадващите и бързоразвиващи се области на джендърната медицина. Неповторимо вълнуващо е да сме на прага им и да си представяме какво крие бъдещето. Аз например бих искала да науча със сигурност дали различията, които наблюдавам в поведението на мъжете и жените — в личния ми живот или през трийсетгодишния ми опит със студенти и пациенти — действително са толкова силно базирани на половите различия, колкото си мисля, че са. Проучването, което направих за написването на тази книга, ме кара да мисля, че е така, макар все още да не сме сигурни какво означава новата информация по отношение на човешкото поведение.

Откриването на нови биологични основи за различията в реакциите и поведението ни променя ли връзките ни? Разбира се — на мен самата ми се случи, докато пишех книгата! Не съм само учен и лекар, а и жена. И през последните една-две години виждам конфликтите между двата пола в нова светлина. Работата ми върху книгата ми помогна изключително много да науча причините за определено поведение на мъжете в живота ми. Вече прощавам неща, от които преди година щях да се вбеся, и се чувствам по-способна да изразявам собствените си нужди и желания. С две думи: да знаем повече за това как действаме самостоятелно — и как работим заедно — помага. Ако разберем защо се случват нещата, които ни подлудяват (от гняв, радост или страст), ще се отнасяме по-добре един с друг. (Изненадах се, че с новите си знания се справям по-добре не само с трудните, но и с щастливите периоди от живота си. Може би си мислите, че „убиваме тръпката“, ако знаем, че всички онези прекрасни усещания, свързани с влюбването, са резултат от действието на химически коктейл, но мога да ви уверя, че е точно обратното.)

Реакцията на пациентите ми към тази информация ме убеди в правотата ми. Те споделят, че се изпълват с големи надежди, когато знаят за различията между половете и разсъждават как те се отразяват на поведението ни. Справят се много по-добре с живота си, като имат някакво обяснение за нещата, които преди са им били непонятни, и с радост възприемат реалните стратегии, почерпили изгода от новите проучвания. Всъщност едно от най-удовлетворителните неща при писането на тази книга бе да гледам как асистентката ми прилага наученото в брака си до степен, че понякога буквално чакаше принтера да отпечата новите глави! Надявам се, че и вие ще разбирате по-добре и ще бъдете разбирани по-добре след прочитането на тази книга.

Но най-вълнуващо от всички изследвания, които описах, е Светът от възможности, който създава работата на Ерик Кендъл. Също като морския гол охлюв, не само че мога да се уча от мъжете в живота си, но дори мозъкът ми се променя в резултат от това. Харесва ми, че мога да променя отношението и реакциите си така, че да заприличат повече на техните, когато и където са по-успешни от моите. Аналогично и те могат — и трябва — да се учат от мен.

Това вече се случва, тъй като все по-често двата пола достигат до места, до които по традиция достъпът им е бил забранен преди. Мъжете се посвещават на професия, която могат да преследват и от дома, докато активно участват в отглеждането на децата, а жените, които сега имат безпрецедентни възможности за образование и работа, се заемат с кариера извън дома. Традиционно запазените само за силния пол територии, от специалните училища, турнирите по голф до автомобилните състезания, се отварят за дами, докато все повече мъже намират удовлетворение в сферите, които в миналото бяха предназначени само за съпругите им.

Ако преживяванията буквално променят структурата на мозъка ни, дали ще си заприличаме повече? Вече се учим едни от други, при това по-бързо, отколкото когато и да било в миналото. Вярвам, че неимоверно способният да се адаптира човешки мозък ще се възползва от предоставените му много по-обширни възможности, така че с времето тези органи на мъжете и жените ще си заприличат повече. Научаването на нови и полезни стратегии от противоположния пол подобрява взаимоотношенията ни, защото улеснява комуникацията помежду ни.

Със знанието, че мозъкът ни може да се променя, идва и много важна отговорност. Ако равните възможности и равноправното отношение в обществото, в което живеем, ще подобрят отношенията между мъжете и жените, то трябва да гарантираме, че тези шансове са достъпни за всички. Все още е рано да почиваме на стари лаври. Има още много какво да се желае в това отношение.

Днес е вълнуващо да изучаваме влиянието на пола върху мозъка. Мъжете и жените вече са повече еднакви отколкото различни и съм абсолютно убедена, че ще си заприличваме дори повече. Но помежду ни има важни различия, които без колебание да трябва да изучим и да им се радваме. Ако чудесата на мозъка в цялата му невероятна сложност ни станат по-ясни, не трябва да се страхуваме от разликите, които ще открием, а да проучим значението им за поведението и светоусещането ни. Аз например очаквам с нетърпение да видя какво ще се случи, когато тези амбиции станат реалност.

Благодарности

Изразявам най-сърдечната си благодарност към: