Закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др

• 
  възможността трябва изрично да е предвидена в устава на АД
  
• 
  обратното изкупуване на собствени акции не може да надхвърли 10% от общия брой
  
• 
  акциите трябва да са изцяло изплатени
  
• 
  квалифицирано мнозинство (2/3 от капитала) на общото събрание
  
• 
  изкупуването да е до размера на неразпределената част от печалбата.
  

- имуществени - право на дивидент, право на ликвидационна квота (съразмерно на номиналната стойност на ацията, освен ако нямат привилегии), право на лихва (ако е изрично уговорена в устава). Тя се изплаща преди облагането с данъци, счита се за текущ разход на АД.

- неимуществени - право на глас (на управление), право на информация (достъп до книгите на АД, независимо от вида на акциите), право на контрол (може да атакува всички решения на АД, дори и пред съда по реда на чл.71 и 74 от ТЗ).

Изменение на капитала : капиталът е статистично определена величина, която се променя по точно определен ред и начин :

1. Увеличаване на капитала :

- записаният капитал трябва да бъде изцяло внесен (за разлика от ООД, където само 70% трябва да са внесени). Сравнение : при учредяване може да е внесен само 25%;

- чрез решение на общото събрание на акционерите.

Начините за увеличаване на капитала са :

® издаване на нови акции

® увеличаване номиналната стойнос на вече издадени акции

® конвертиране на облигации в акции.

От икономическа гледна точка има два източника за увеличение, откъдето следват два вида увеличение : номинално и ефективно. Номиналното увеличение става със собствени средства. Ефективното увеличение е реално внасяне на нови средства (парични или непарични вноски) на АД, които обаче не са част от капитала. Ефективно не постъпват нови парични средства, а само правим промяна в правния режим на това имущество.

При нова емисия всеки от съдружниците има право да запише акции от новата емисия съобразно с дела си от старата емисия. Тази привилегия може да бъде елиминирана само с квалифицирано мнозинство (3/4 от капитала).

Увеличаване на капитала под условие : новата емисия се записва от външни лица или от точно определено лице.

Номиналното увеличение може да стане както с издаване на нови акции, така и с увеличаване на номинала. Щом се увеличи със средства на АД, то новите акции се записват само от старите акционери.

При емитиране на облигации имаме заем на трети лица към АД. Когато се вземе решение за конвертиране в акции, тези облигации стават акции и следователно крадиторът става член на АД.

Промяна в размера на капитала се записва в търговския регистър и се обнародва в Държавен вестник. Надзорният съвет може да реши да увеличи капитала без общото събрание със свое решение в срок от пет години след учредяване на АД (или промяната в устава относно това право) само до определения в устава размер.

2. Намаляване на капитала :

- намаляване на номиналната стойност на емитираните акции

- обезсилване - принудително. Трябва да е определено в устава (всеки може сам да определи точните условия за обезсилване)

- обратно изкупуване на акциите.

Намаляването на капитала се извършва по решение на общото събрание. Ако има емитирани няколко вида акции, всеки клас акционери трябва да се съгласи отделно. В решението се определя целта и начина на намаляване. По принцип при намаляване на номиналната стойност би трябвало да се изплаща разликата на акционерите.

- могат да се разпореждат с облигацията (влагане, залагане, продажба, прехвърляне с джиро);

- от гледна точка на заемодатели съществуват два вида права :

1. индивидуални - право на връщане на главницата и право на лихва. Облигационерите, които са записали равен брой облигации с еднакъв номинал имат равни права на вземане.

2. колективни.

Облигационерите се удовлетворяват при ликвидация преди акционерите. Те имат право на управление.

- конвертируеми - могат при определени условия да се превърнат в акции. Тяхната емисионна стойност е по-голяма или равна на емисионната стойност на акциите на АД. Не важи изискването, че емисионната стойност е по-голяма или равна на номиналната стойност (т.е. позволено е дизажио). Конвертирата е право на облигационера да преобразува заема с акции, а не негово задължение. Не се прави нова вноска, за да станеш акционер при конвертиране. Издаването на конвертируеми акции става със съгласието на общото събрание на облигационерите от предишните облигационни емисии.

- неконвертируеми.

Управление на АД : Правната уредба е императивна. Съществуват три системи :

1. англо-американска - с надзорен съвет, само един орган е извън общото събрание.

2. двустепенна система - уставът и надзорният съвет (германските).

3. френска система - възможни са и двете системи в зависимост от избора на акционерите.

У нас е приета френската система - на акционерите се предоставя право да изберат коя система предпочитат.

Органи : 1. общото събрание на акционерите и съвет на директорите или

2. управителният съвет и надзорният съвет.

Общото събрание : няма представителни права, за него са представени най-съществените решения за съществуването на АД. В него влизат всички акционери с право на глас. Участието се придобива след изплащане на цялата стойност, освен ако друго не е предвидено в устава (чл.228). Общото събрание заседава редовно (свиква се поне веднъж годишно, приема годишния счетоводен отчет).Свикването на общото събрание става по решение на управителния съвет; от надзорния съвет; по искане на акционерите, които притежават над 10% от капитала; от Окръжния съд в случай че са поискани 10% от общото събрание, а управителния съвет не го е свикал. При обнародване в Държавен дестник се вписват индивидуализиращите белези на АД; дата, час и място на общото събрание; дневен ред. Ако някой въпрос не е включен, той не може да се разглежда на общото събрание.

До поименните акционери се изпраща писмена покана. Не се изисква кворум за общото събрание (освен ако не е предвиден такъв в устава). Ако има кворум и той не е постигнат, може да се свика второ общо събрание в рамките на един месец и там вече няма нужда от кворум.

Всеки от акционерите има право на един глас за всяка акция (освен ако не са привилегировани). Вземането на решение става с половината от представения капитал (освен при намаляващ капитал). Квалифицирано мнозинство (2/3 от представения капитал) има при увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване и прекратяване на АД, изменение на устава. Чл.194-правото на акционерите за изкупуване на нови акции може да отпадне по решение на общото събрание, взето с мнозинство 3/4 от гласовете на представените акции. Чл.197 ал.1 - общото събрание може да реши да увеличи капитала чрез превръщане на част от печалбата в капитал. Решението се взима в срок до 3 месеца след приемането на годишния счетоводен отчет за изтеклата година с мнозинство 3/4 от гласовете на представените на събранието акции.

Има тенденция за увеличаване правомощията на управителния съвет (надзорен съвет, съвет на директорите). Тяхната компетентност не се изрежда изрично.

Надзорен съвет - избира се от общото събрание (3-7 членове), няма управителни функции; представя интересите на акционерите, като контролира работата на управителния съвет. Той назначава управителния съвет и може да освобождава членовете от него по всяко време. Управителният съвет трябва да се отчита на всеки 3 месеца.

Членовете трябва да са дееспособни физически и юридически лица. Конкретните права се упражняват от физическото лице, натоварено от това юридическо лице. Членовете носят солидарна отговорност за управлението.

Управителен съвет - има представителна власт (1-9 членове), взима всякакви решения по управлението на АД. Някои решения (чл.236 ал.1 от ТЗ) трябва предварително да бъдат одобрени от надзорния съвет.

Съвет на директорите - единствен орган на управление (3-9 лица), избира се и се освобождава от общото събрание. Членовете се разпределят помежду си на надзорни и изпълнителни членове, като надзорните са повече от управителите. Изпълнителните членове представят и управляват АД. Всички членове на съвета на директорите имат еднакви права, независимо от вътрешното разпределение. Не е нужно да са акционери. Ако не са, то на общото събрание участват със съвещателен глас.

- по решение на общото събрание (2/3 от представения капитал);

- с изтичане на предвидения срок;

- при обявяване в несъстоятелност;

- с решение на съда (ако капиталът е по-малък от законовия минимум в продължение на една година);

При прекратяване се обявява в ликвидация.

Това е последният вид дружество, което се дефинира в закона. Има хибридна форма между КД и АД, прилагат се три групи правила :

1. директно уреждащи КДА

2. уреждащи правилата на АД

3. уреждащи правилата на КД

I. Понятие : Подобно на КД, в КДА има две категории съдружници : неограничено отговорни (комплементари) и ограничено отговорни, за чиито дялове са издадени акции (командитни акционери). Те имат статут ан акционерите в АД.

II. Учредяване : учредяването на КДА става по най-сложен начин. То минава през два етапа : ® само с участието на комплементарите

® с участието на командитисти .

1. Сключване на договор на комплементарите. Формата на действителност е писмена с нотариална заверка на подписите. Няма изискване за минимален брой комплементари, може да е само един.

2. Другата категория съдружници (командитистите) се набират съгласно правилата на АД - с подписка или без подписка :

- с подписка : ролята на учредители се изпълнява от комплементарите, сключили вече договор помежду си. При набиране на акционери за АД, КДА чрез подписка се прилагат вече новите изисквания на специалния закон за ценните книжа.

- без подписка : учредяването става на учредително събрание, свикано от комплементарите, с участието на поканени от тях лица. Комплементарите имат винаги право на подбор (с или без подписка), докато при АД всички записали акции до набиране на капитала трябва да се приемат. Ако акционерите командитисти са направили вноска в набирателната сметка, то парите трябва да им се върнат с лихви.

На учредителното събрание участват бъдещите командитните акционери с право на глас, а комплементарите не участват с право на глас.

а) право на подбор : не извикват никой

б) предлагат проект на решение по два въпроса : учредяване на КДА и приемане на устава на КДА.

Командитните акционери могат само да гласуват с "да" или "не", но не могат да променят устава. На командитните акционери им е дадена възможонст да одобряват решенията. Учредителните документи са два - договор и устав.

III. Съдебна регистрация : става по общите правила. Заявление се подава от неограничено отговорните съдружници, които функционират като Съвет на директорите.

IV. Съдружнически правоотношения : има две категории съдружници, следователно и два типа правоотношения :

1. Правно положение на комплементарите. Прилагат се правилата за КД. Има едно изключение и това е правото на управление на комплементарите. В КД то се реализира индивидуално от всеки от тях. При КДА то става по два начина, в зависимот от въпросите, които се разглеждат :

- по отношение на изменението на устава на КДА : всеки един от комплементаристите трябва да даде съгласието си за промяна;

- по оперативни въпроси : участието на комплементаристите в управлението става чрез колективен орган на управление, Съвет на директорите, в който членува всеки един от комплементарите.

2. Правно положение на командитните акционери. Важат правилата на АД, с изключение на управлението. Правото на управление при АД се реализира с участието на акционерите в Общо събрание на акционерите. При КДА правомощията на общото събрание на акционерите са значително по-малки. При АД всеки акционер може да бъде избран в Съвета на директорите (Надзорен съвет, Управителен съвет). При КДА това е невъзможно. Тук законът позволява един правен субект да има двойно правно положение : един човек да е комплементар е да има акции в своето КДА. Акциите на комплементара в КДА стават безгласни - той няма право на глас в Общото събрание.

V. Управление на КДА . Управлява се по правилата за управление на АД. Има едностепенна система, определена от закона.

VI. Пекратяване на КДА :

1. Налагат се прекратителните основания на АД :

- по решение на самото дружество, като е нужно изявление на двете групи акционери;

- с изтичане на срок, ако такъв е предвиден;

- със сбъдване на прекратително условие, ако такова е уговорено;

- по решение на съда при противозаконна дейност. Искането се прави от съответния окръжен прокурор;

- при спадане на капитала под законно установения минимум в продължение на 1 година.

2. Важат и основанията за прекратяване на КД :

- при смърт на комплементар, физическо лице;

- при прекратяване с ликвидация на комплементар, юридическо лице;

- по искане на синдика (особено длъжностно лице, имащо представителна власт относно длъжника);

-всеки комплементар може да прекрати КДА чрез предизвестие по правилата на СД;

- личен кредитор на комплементар.

Тези основания не важат, когато става дума за командитен акционер. Ако някой от горните факти настъпи за командитист, най-сериозната последица може да бъде прекратяване на участието му в КДА.

Преобразуване на търговско дружество

Има 5 вида преобразуване на ТД. Налице е прекратяване на ТД като правен субект, без да се извършва ликвидация на имуществото, а неговите права и задължения както спрямо трети лица, така и спрямо съдружниците преминават в друго ТД - прекратяване, съчетано с универсално правоприемство. Това касае само петте големи вида ТД, не могат да участват еднолични търговци или кооперации.

Всяка форма на преобразуване има своите особености.

1. Промяна на вида на ТД : промяна на правоорганизационната форма на дружеството. Дружеството е създадено като договор от определен вид, който се прекратява, а новото дружество приема всички права и задължния на старото. Необходимо е решение на дружеството. В зависимост от формата се взима като решение на съдружниците или от Общото събрание (на АД, ООД). При приватизацията ЕООД става ЕАД. Необходимо е вписване в търговския регистър.

Следват 2. и 3. (сливане и вливане), които са форми на централизация на дружества. Участват най-малко 2 дружества.

2. Сливане : две или повече ТД се прекратяват, а на тяхно място възниква едно ново. Всички права и задължения на прекратените дружества преминават в новото дружество.

3. Вливане : от две или повече дружества остава да съществува едно, а останалите преминават в него. Техните права и задължения преминават в съществуващото предприятие.

Необходимо е решение на всяко едно от участващите дружества за сливането и вливането, както и записване в търговския регистър. При вливането праводателите са няколко, а правоприемникът е един.

Обединяването на няколко имущества в едно води до опасност за кредиторите. Защита на кредиторите е така нареченото разделно управление на имуществата при сливане и вливане. В шестмесечен срок от обнародване в Държавен вестник, въпреки, че правният субект е един, за нуждите на удовлетворяването на кредиторите се запазва вътрешната обособеност. В рамките на тези 6 месеца всеки кредитор може да поиска обезщетение или обезпечение на взиманията си. След изтичане на този срок обособеността отпада и имуществото се разглежда като едно единствено.

Следващите две точки (разделяне и отделяне) са форми на децентрализация :

4. Разделяне : едно ТД се прекратява и на негово място се образуват две или повече други. Правата и задълженията преминават, като се разпределят между двете или повече други дружества.

5. Отделяне : основното дружество се запазва, но се образуват едно или няколко нови, като части от правата и задълженията преминават в другите.

С решението за преобразуване се взима решение за разпределение на правата и задълженията спрямо трети лица, спрямо съдружническите (акционерните) правоотношения. Може обаче да не се извърши разпределяне на съдружническите правоотношения, тогава се приема, че съдружниците остават съдружници във всички новообразувани дружества, съразмерно на техния капитал.

Съществува опасност активът и пасивът да бъдат несъразмерно разпределени и интересите на кредиторите да бъдат затруднени. Съществува солидарна отговорност на дружествата (правоприемственост за задълженията на дружеството).

Кредиторът може да иска изпълнение от всяко от солидарно отговорните лица. Чисто имуществено кредиторите не се засягат. По счетоводните ни стандарти не се вписват солидарните задължения на другите отделени дружества.

Кредиторът разполага с няколко длъжници - той може да се удовлетворява като опита всички или само едно дружество.

Ликвидацията е свързана с прекратяването на ТД. Когато едно юридическо лице изчезне като правен субект възниква проблема какво да се прави с неговото имущество, права и задължения. Трябва или да се намери правоприемник на договора, или да се извърши ликвидация. Ликвидацията е производство, в рамките на което ТД реализира своите права, т.е. превръща ги в пари и с получените пари погасява своите задължения. В резултат на края на производството праволиквидираното ТД не трябва да има никакви имуществени права и задължения (чл.17 от ТЗ).