Закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др

Института на търговското предприятие е сравнително нов - от края на XIX в. Проблемът се развива много бързо, счита се, че търговското предприятие ще промени класическата теория за юридическите лица.

I. Понятие : търговското предприятие е икономическа категория - мястото, където се свързват човешкия и материалния фактор за производството на материални блага. За съжаление юридическият аспект на понятието не е определен последователно в нашето законодателство. По смисъла на ТЗ се има предвид нещо друго (чл. 15, 16 от ТЗ). Липсата на регламентация оставя неяснота. Търговското представителство е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Всеки търговец, независимо дали е физическо или юридическо лице, извършвайки търговска дейност под определена фирма създава права, задължения и фактически отношения. Именно те представляват търговското предприятие на търговеца. Търговското предприятие е всичко онова, което принадлежи и което е свързано с упражняване дейността на търговеца.

Търговското предприятие е различно от търговеца - те се отнасят както субекта към обекта : едноличният търговец, търговското дружество е субект, а търговското предприятие е обект, то е притежание на търговеца. Търговското предприятие формира т.нар. търговски патримониум на търговеца (имущество) - не само имота, а и правата и задълженията.

Пример : едноличният търговец "Иван Петров" притежава, апартамент, кола, гардероб, женен е, с две деца. Занимава се с търговска дейност - продава бензин. Сключва договор с "Нефтохим", взима кредит от ТЗВ, наема работници, купува земя, строи бензиностанция, купува транспортни средства, застрахова си имуществото, регистрира се с търговска фирма. Така той придобива права, поема задължения.

Права : по договори за доставка, имуществени, по договора за застраховка, като кредитополучател.

Задължения : плаща заплати, вноски, наем.

Субекта в случая е Иван Петров. Предприятието е правен субект, притежание на Иван Петров.

В правната литература се застъпват няколко теории :

- персонификационна : самото предприятие се възприема като субект на правото;

- патримониониална : търговското предприятие се квалифицира като определено имущество, квалифицирано за определена цел - търговска, стопанска;

- когато търговското предприятие е един правен обект от порядъка на вещите;

- когато търговското предприятие се възприема като съвкупност (юридическа или правна) от права и задължения и съвкупност от фактически дадености - възприето е от нашия законодател.

Обявяването на търговското предприятие като имущество на търговеца се налага, т.к. то притежава относителна обособеност (различие от имуществото на физическото лице). Търговската дейност може да се извършва под определено фирмено наименование, което не съвпада непременно с името на търговеца; правният субект е един и същ, но се афишира с търговското си име, когато извършва търговска дейност. Търговската фирма е свързана с предприятието, а не с личността на търговеца.

За търговско предприятие се води търговското счетоводство (търговските книги). ТЗ го признава за годно за прехвърляне, за предмет на сделки (по смисъла на ГП в имуществото влизат само права и задължения със стойностен израз).

NB ! Предмет на сделка могат да бъдат само отделни права и вещи, но не и имуществото (освен при договор за продажба на наследство по ЗЗД, когато няма титуляр в ролята на наследник).Обратното е предвидено в ТЗ - търговското предприятие е съвкупност, затова е възможно да бъде предмет на сделки (транзитивни, прехвърлими). Търговецът може да прехвърли цялото си търговско предприятие.

Смисълът на създаване на търговското предприятие като правна категория е :

1. Обособеността, обаче, е относителна. Търговското предприятие не съставлява второ имущество, то не е разделено изцяло от ибуществото на търговеца. Няма разделеност на отговорността - търговецът отговаря за задълженията си не сао с търговското си имущество, а с цялото. За гражданско-правните отношения пък отговаря и с търговското си имущество - това е така, т.к. субектът е един и същ.

2. Когато бъде открито производство по несъстоятелност, цялото имущество подлежи на принудително изпълнение по производство по несъстоятелност (без несеквестируемото имущество - единствено жилище, два ката дрехи и част от заплатата).

Когато става дума за търговски дружества, търговският им патримониум съвпада с целия патримониум.

II. Съдържание (състав) на търговското предприятие : има нехомогенен състав, т.к. включва права, задължения и фактически отношения в една цялост. Тя може да бъде разделена на активи и пасиви. Активите се делят на материални (телесни ценности) и нематериални (нетелесни):

• 
  материални ценности ® движими и недвижими вещи - здания, касова наличност, суровини
  
• 
  нематериални ценности ® права и фактически отношения (например
  

Пасиви - това са всички задължения, свързани с търговската дейност на търговското предприятие.

Очевидно съставът на търговското предприятие почива на икономически, а не на юридически критерии. Според юридическите критерии то съдържа :

1. Съвкупност от права :

- вещни права - право на собственост или ограничени вещни права;

- облигационни права - права от договори, върху ценни книжа, дялови участия от други търговски дружества;

- права върху нематериалните права - права за търговски марки, изобретения, рационализации и пр.; т.нар. индустриална собственост;

- неимуществени права (за разлика от ГП) - права за търговска фирма, която е свързана с търговското предприятие, а не с личността на търговеца.

2. Съвкупност от задължения :

- облигационни задължения - за плащания, доставки и т.н. (всичко, което произтича от договори);

- задължения по сключени, но неизпълнени договори;

- задължения по трудови договори.

3. Фактически отношения - неправна категория, на която правото придава правен характер. Тук се включва вътрешната организация на търговската дейност и установеният начин за контакти с външния свят. Включват се още :

- създадените опит, знания, квалификация на кадрите, познаването на пазарите и на доставчиците;

- установеността на търговското предприятие на определено място (географското разположение); каналите за реализиране на продукцията; репутацията на търговците; връзките с клиентите; перспективите за развитие на търговското предприятие (търговските шансове);

- клиентелата : лицата, които по навик се обръщат към търговското предприятие . Алиалантаж - годността на търговското предприятие да привлече нови клиенти, атрактивността му.

Ясно е, че някои от елементите имат самостоятелно съществуване : такива са всичките права и телесните вещи. Други нямат самостоятелно съществуване извън института на търговското предприятие : напр. търговската фирма и търговската марка.

Третата категория фактически отношения са правно ирелевантни, но в съвкупност с другите образуват особената ценност на търговското предприятие.

Търговското предприятие формира имуществото на търговеца, то е част от имуществото на физическото лице търговец. То може да бъде предмет на сделки : чл.15. от ТЗ - търговското предприятие може да бъде прехвърляно чрез сделка (т.е. предмет на транслативна сделка, такъв, при който се прехвърлят вещни права). Такава сделка е покупко-продажбата (чл.183 и сл. от ЗЗД). Още има известни изменения в този закон, т.к. не се прехвърлят отделни вещи, а цяла съвкупност. Ще има комплекс от единични сделки, всяка от които е годна да прехвърлиправа върху отделни елементи от права върху съдържанието. Когато имаме вещни права се използва чист договор за продажба. При прехвърляне на права за вземания имаме цесия - прехвърляне, отстъпване на право върху вземане на друго лице. При договора за наем имаме договор за пренаемане (изискване на ЗЗД). Трудовите права се прехвърлят от предишния работодател към следващия. Търговската марка се прехвърля чрез лицензия.

Всеки елемент от търговското предприятие може да се прехвърли свободно самостоятелно. Особеното, когато се прехвърля цялото търговско предприятие е, че се извършва с единствен договор, в който може да бъде уговорено кои елементи се прехвърлят. Ако нищо не е изрично уговорено се прехвърля цялото търговско предприятие.

Особености на сделката по прехвърляне на търговското предприятие:

1. Сделката е договора между търговеца - прехвърлител и търговеца -преобретател. Договорът трябва да бъде писмен, с нотариална заверка на подписите. Това е форма за действителност.

2. Подлежи и вписване в търговския регистър в партидите и на двамата търговци Ю публичност.

3. Законът изисква обнародване в Държавен вестник; дори и когато сделката е между търговци, за които по принцип не се изисква обнародване (едноличният търговец, командитното дружество).

Облекчение при прехвърляне на търговско предприятие : когато в търговското предприятие има прехвърляне на права на собственост върху недвижим имот не се изисква нотариалната форма на сделката (с нотариален акт). Използва се писмена форма с нотариална заверка на подписите - подписите се поставят пред нотариус, но той не се интересува от съдържанието.

При прехвърляне на акции, ценни книжа и др. на гърба им се написва джиро. При прехвърлянето на търговска марка трябва да бъде уведомено патентното ведомство и да се впише. Когато се прехвърлят акции от дружество, това трябва да се впише и в самите книжа на дружеството.

Задължения на продавача :

• 
  да прехвърли собствеността и де предаде владението;
  
• 
  да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне
  

Фигура на встъпване в дълг :

Прехвърлителят не се освобождава от отговорност за задълженията, възникнали до момента на прехвърлянето - той отговаря солидарно с приобретателя на търговското предприятие. Кредиторите имат два длъжника. Прехвърлителят отговаря за задълженията, които са възникнали само до момента на прехвърлянето. За следващите вече не носи отговорност. Приобретателят отговаря за всички стари задължения, дори и да не е знаел за тяхното съществуване. Ако иска вече има право да атакува сделките за унищожаемост ( вследствие да измени).

Съществува единствено изключение от солидарността : поредност за търсените задължения (непаричните задължения) ® кредиторите са длъжни да искат първо от отчуждителя, а след това от приобретателя. Ако кредиторите дадат съгласието си, отчуждителят може да бъде освободен частично или пълно от задълженията му.

Възможни са и други транслативни сделки :

- замяна - получава се не парична престация, а друга вещ;

- апорт - непарична вноска в капитала на търговското дружество. Когато нямаме недвижимо имущество, можем да участваме в търговското дружество с цялото си търговско предприятие. Тогава търговското предприятие става собственост на новото търговско дружество. Отново се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите. Трябва, обаче, да се извърши оценка на търговското предприятие според процедурата по чл.72 от ТЗ;

- дарение - не могат да се дарят само активите, а и пасивите. Поради това дарението на търговското предприятие прилича на дарение с тежести;

- завещание.

Търговското предприятие може да бъде предмет на договор за заем. След като законът допуска транслативните сделки, той допуска и договорите за разпродажба :

- наем - ползването на търговското предприятие за определен период от време срещу определена цена. Наемателят ще ползва плодовете на търговското предприятие (ще добива за себе си печалбата) за максимум 10 години;

- аренда - ползването задължително е за топански или търговски цели. Този вид договор е по-дългосрочен;

- лизинг - не е регламентиран в ТЗ. Отдава се под наем търговското предприятие, като наемателят има правото след изтичането на определения срок да откупи търговското предприятие. Следователно това е съчетание между договорите за наем, продажба и кредит.

Важно е да се описват подробно всички елементи от съдържанието на търговското предприятие, които са елементи на сделката; да се определя прецизно вида на сделката (лизинг, наем и пр.). Това е поради лаконичната уредба на тези въпроси в нашето законодателство.

Всеки търговец може да отрие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Клонът се вписва в търговския регистър при съда, в чийто район се намира седалището му (чл.17 - 20 от ТЗ).

Клон може да открие всеки търговец - структурно-териториално поделение на търговското предприятие на търговеца, което се намира извън неговото седалище. Откриването на клон не се поставя в зависимост от материални предпоставки и зависи изцяло от волята на търговеца. Не съществуват други видове материални поделения (офиси, представителства и пр. са всъщност нищо).

Клонът е част от търговското предприятие, т.е. част от имуществото на търговеца. Единственият отличителен белег на клона е седалището. Клонът няма статут на юридическо лице (следователно е частична правна субектност). Той е обект на притежание на търговеца, а не е самостоятелен правен субект.

Предназначение : клонът извършва търговска дейност в друго населено място - това е разликата му с другите териториални поделения, които могат единствено да поддържат контакти с клиенти, но които не извършват търговске дейност. Клонът подлежи на вписване в търговския регистър по собственото си седалище. На вписване подлежат правно индивидуализиращите белези на търговеца, както и предмета на дейност, седалището на клона и лицето, което има право да упражнява клона. Служебно съда на клона изпраща съобщение за вписване до съда по главното седалище на фирмата.

Индивидуализиращи белези на клона : клонът извършва търговска дейност под същата фирма като тази на търговеца, но задължително се добавя означениеото "клон". Клонът има седалище и собствен предмет на дейност.

Правно положение на клона : част от търговското предприятие на търговеца не е юридическо лице и има относителна самотоятелност от главното предприятие на търговеца. Самостоятелността се проявява в наличието на самостоятелна фирма, отделни седалища и предмет на дейност. Клонът води свои търговски книги, но не съставя свои търговски баланс, а заедно с баланса на фирмата.

Съществува обаче и подчиненост : създава се по волята на търговеца и се подчинява на единната търговска политика на главното седалище. Фирмата на клона не може да бъде друга.Когато се продава търговското предприятие на търговеца се счита, че се продава и клона заедно с него. Когато търговецът бъде обявен в несъстоятелност, на принудително изпълнение подлежи не само главното търговско предприятие, но и клонът като част от имуществото на търговеца.

Правно значение на откриването на клон : имаме алтернативна подсъдност при искове срещу клона, произтичаща от задължения, поети от клона. Чл. 20 от ТЗ : исковете на кредитора на търговеца могат да бъдат предявени или пред съда на клона, или пред съда на главното седалище.

Участие на клона в търговския оборот : клонът задължително се управлява от управител. Когато той сключва сделки с трето лице (външни отношения за клона), то права и задължения възникват за търговеца. Отговорност не носи клонът, т.к. той не е самостоятелен правен субект. Ако управителят на клона е ограничен да сключва сделки до 10 000,а сключи сделка за 100 000, то търговецът е задължен да си отговори на задължението, договорът си остава действителен.

Предназначението на законовата уредба на осчетоводяването (чл.53-55 от ТЗ; закон за счетоводството дв. бр. 4, 912) е да се води търговско счетоводство. Това е задължение на всеки търговец (едноличен търговец, търговско дружество). Значението на търговските книги е да се поддържа в известност състоянието на търговското предприятие. Те служат за установяване дейността на търговеца и на неговото материално състояние. Търговските книги обслужват интересите на :

1. Самият търговец (за финансовото му състояние).

2. Държавата (за данъчното облагане).

3. Трети лица, които могат да се ползват от вписванията в търговските книги - кредитори и др.

Воденето на търговски книги става при следните изисквания :

1. да се регистрира движението на имуществото на търговеца;

2. да се регистрира в хронологичен ред;

3. да се извършва инвентаризация в определени срокове;

4. съставяне на седмични отчети за дейността и имуществото на търговеца.

Просто и двойно счетоводство (едностранно и двустранно) :

Начинът на записване се определя от обема на търговската дейност и от желанието на самия търговец. Всеки, който иска може да води двойно счетоводство, но някои са задължени. По чл. 2 от Закона за счетоводството ® например предприятия с годишен средносписъчен брой на персонала повече от 10 души и сума на активите над 50 средногодишни заплати на заетия персонал.

При двойното счетоводство в книгите се вписва годишният баланс и отчет за приходи и разходи. При простото счетоводство се вписва отчет за приходите и разходите и данъчна декларация.

Правно значение на търговските книги : когато са редовно водени, записванията в тях имат доказателствено значение между търговци за установяване на търговски отношения и сделки.

ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО :

Предсавителството в областта на ТП съществува по всички фигури, регламентирани в гл.VI от ТЗ. Ако трябва да се създаде обобщаваща категория, ще се установи, че е нещо много по-различно от представителството в ГП. В ГП представителството е извършване на правни сделки от чуждо име с предизвикване на търговски последици за другото лице. В ТП търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка.

Търговски пълномощници :

I. Прокурист

1. Понятие - лице, чието предназначение е да извършва търговска дейност от името и за сметка на търговеца. Може да се нарича и търговски представител. Той извършва всичко това, което извършва и самия търговец в търговската си дейност.

Характеристика : търговският представител може да бъде само физическо лице. Той има представителна власт спрямо търговеца(принципала).

Учредяване на прокура : юридически факт, при наличието на който за съответното лице възниква представителна власт на прокурист. Елементи :

- упълномощаване ® двустранна сделка между принципала и прокуриста. То става в определена форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите.

- вписване в търговският регистър по заявление на търговеца, към който се прибавят упълномощителното и подписа на прокуриста. Вписването става в партидата на търговеца. Представителната власт възниква от момента на вписването, след което вече могат да се сключват сделки, които пораждат правни последици. Договорът е възмезден, като възнаграждението се урежда с отделен договор.

Отношенията между прокуриста и принципала се уреждат с два типа договори :

• 
  трудов договор (прилага се кодикс на труда)
  
• 
  договор за поръчка ( Ю мандатно правно отношение , прилагат се
  

Използва се, макар и много рядко, и трети тип договор - договор за дружество. Отново се обръщаме към ЗЗД.

Представителна власт на прокуриста : тя е позитивно и негативно определена в ТЗ - какви правни действия може да извършва прокуриста и кои са му забранени (дори и да извърши такива действия, не възникват правни последици). Той може да извършва всякаква дейност, свързана с търговското занятие на търговеца. Изводът от това е, че прокуристът няма представителна власт за действия, които нямат връзка с упражняването на търговско занятие :

1. Той не може да променя индивидуалните признаци на търговеца.

2. Не може да взима решение за заличаване от търговския регистър на принципал - едноличен търговец, т.к. това не е търговска дейност, а нейното унищожаване.

3. Не може да взима решение за започване на производство по обябяване в несъстоятелност. Трябва само да уведоми търговеца за неплатежоспособността му. Правомощията му се простират само до текущото осъществяване на търговската дейност.Изрично записано е, че не може да извършва :

® сделки за разпореждане с недвижими имоти, освен с изричното съгласие на търговеца. В акта за упълномощаване това изрично се записва.

® прехвърляне на цялата си представителна власт. Личността на прокуриста е от твърде голямо значение и търговецът сам трябва да си го избере. Може да упълномощи определено лице за отделни действия.

Фигурата на прокуриста не може да се разширява или ограничава, освен в два случая :

1. Прокурист на клон - търговецът може да назначи прокурист само за клона, което е териториално ограничение на фигурата на прокуриста.

2. Наличие на повече от един прокурист (те могат да бъдат безброй). По принцип властта им е съвпадаща по своя обхват и може да се упражнява паралелно. Възможно е да се изисква едновременно упражняване на дейността на всички прокуристи, което също е ограничение.

Прекратяване на прокурата - прилагат се правила на ЗЗД и ТЗ :

® еднастранно от всяка от двете страни (съответно оттегляне, отказ). И двете подлежат на вписване в търговския регистър;

® пре смърт или поставяне под запрещение на прокуриста. Ако това се случи на търговеца, прокуриста продължава;

® ако прокурата е създадена с определен срок - след изтичане на срока (срочна прокура). Срокът се вписва в търговския регистър. По чл.42 от ЗЗД сделки извън представителната власт или след прекратяването й не пораждат правни последици за търговеца.

II. Търговски пълномощник

Подобно на прокуриста, търговският пълномощник също е лице с представителна власт спрямо търговеца. Властта му е по-скромна, той може да извършва само отделни действия. Представителната му власт се определя от търговеца, а не нормативно.

Учредяване : става по силата на самото упълномощаване, без да е необходимо да се вписва в търговския регистър. Става с форма за действителност - писмена, с нотариална заверка на подписите.

Представителна власт : зависи от съдържанието на пълномощното. Търговецът е принципала, свободен да определи сам представителната власт на пълномощника. Видове упълномощаване :

1. Общо упълномощаване - за извършване на всякакви правни действия, свързани с нормалната дейност на търговеца. Достатъчно е да се формулира като "общо", без да се описват отделните дейности. Общото пълномощно не дава право за :

- поемане на менителнични задължения;

- извършване на сделки с недвижими имоти;

- вземане на заеми и банкови кредити;

- водене на процеси (няма процесуална представителна власт).

Тези ограничения могат да се премахнат при изрично упълномощаване, извършено в съответната форма (за второто е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите).

2. Специално упълномощаване - дава се за извършване на една или няколко изрично упоменати категории сделки.

3. Пълномощно "ад хок" - за единична, конкретно определена сделка, след осъществяване на която пълномощното губи действието си.

Правоотношения между търговеца и пълномощника : правоотношението също е възмездно, не се урежда от ТЗ, а от други правни отрасли. Обикновено е мандатно правоотношение или трудово .