Закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др

Дружественият договор е формален : има форма за действителност, т.е. неспазването й води до недействителност на ТД. Тя не е само форма за доказване. Тя е писмена с нотариална заверка на подписите за КД, СД, КДА. За ООД е достатъчно само писмена форма, както и за уставите на АД и КДА.

Съдържанието на дружествения договор е почти свободно за определяне. Минималното необходимо съдържание, което задължително трябва да бъде уговорено е фирма, седалище, начин на управление и представителство, вноските на съдружниците, начина за разпределение на печалбите и загубите и основанията за прекратяване. Външните отношения са императивно определени. Клаузи, отговарящи на закона се считат написани и се прилага закона.

2. Публично правен елемент - вписване в ТД. Вписването става въз основа на решение на окръжниа съд. ТД възникват по нормативна преценка.

Съществуват тре системи за учредяване на юридическите лица :

1. Разпоредителна система - юридическото лице се създава с публичен акт.

2. Разрешителна (концесионна) система - частноправните субекти притежават законови изисквания. Компетентен орган прави преценка за целесъобразността за възникването на юридическото лице. Тази система се използва при фондовете, търговските банки и др.

3. Нормативна система - определят се необходимите предпоставки за възникването на юридическото лице и съответният орган определя само законосъобразното им наличие. Не може да се откаже по целесъобразност.

Със съдебно решение се допуска вписването в търговския регистър. С това възниква правният субект. При ООД, АД, КДА се изисква обнародване в Държавен вестник, който има само оповестителен характер.

Законът допуска да бъдат сключени сделки преди учредяване на дружеството. Това състояние ясно трябва да се упомене. При сключване на такива сделки страна по договора са всички съдружници или упълномощени от тях лица, които сключват сделката от името на бъдещото дружество. Задълженията се поемат солидарно от всички съдружници. Приетите по този начин задължения автоматично се прехвърлят за дружеството след учредяването му.

Недействителност на учредяването : различно е от недействителност на сделките. Има само нищожност, а не и унищожаемост. Унищожаемостта е неприложима. Ако при сключване на договора някой от съдружниците е допуснал грешка (порок във волята), то всеки един от съдружниците може да оттегли своето участие. Следователно порок във волята на един от съдружниците не води до недействителност на дружеството.

Нищожност : тя е в сила ако съществува неотстраним порок при учредяването на ТД. Той може да бъде в процедурата на учредяването или материален (т.е. нарушаващ материалните правни норми). Неотстраним порок съществува ако при подписване на дружествения договор някой не се е подписал. Тогава няма нищожност, тя съществува когато за съдружник е вписано недееспособно или невменяемо лице.

Недействителността може да бъде обявена само по съдебен ред. Необходимо е съдебно провъзгласяване (в ГП това не е нужно). Атакуването на едно дружество се предявява от прокурор или от всяко заинтересовано лице пред окръжния съд по седалището на ТД. Искът еуреден от чл.70 от ТЗ. Няма срок за предявяване на иска по чл.70. За разлика от ГП недействителността настъпва от момента на влизане в сила на съдебното решение занапред (ex nunc - за напред, ex tunc - с обратно действие)). След прекратяването започва ликвидация. Недействителността се вписва в търговския регистър.

Със своето собствено имущество всяко ТД отговаря за задълженията си. Съществуват два основни приходоизточника :

- вноските на учредителите, които се внасят при учредяване;

- стопанската дейност, в резултата на която имуществото расте или намалява.

При капиталовите ТД част от имуществото се определя като капитал. Той е цифрова величина, изразена задължително в лева, която е сбор от паричната равностойност на вноските при учредяването на всеки един от съдружниците. Капиталът на ТД е статистична величина и е регулиран в ТЗ по точно определан императивен начин : минималният размер на капитала; начини на формиране и набиране; начина на съхранение; начина за увеличаване и намаляване. Спадането на капитала под необходимия минимум води до прекратяване на ТД. Всички обстоятелства около капитала са публични, вписват се в Държавен вестник. Капиталът служи като гаранция за интересите на кредиторите.

Имуществото на ТД в момента на учредяването му съвпада с имущество капитала ( но само тогава). Имуществото на ТД единамична величина, която се изменя капитал в зависимост от търговската дейност.

При АД нямаме дялове на съдружниците, а акции, които могат да бъдат предадени по-високо от номинала. Разликата се нарича ажио (разликата между номиналната и действителната стойност на монетите и ценните книжа). Ако първоначално акции се продават на по-висока стойност, ажиото се добавя в резервния фонд. Обратното е дизажио, което не се допуска от ТЗ.

Вноски на съдружниците :

1. Парични - трябва да се уговарят размера на вноската, начина и срокът за изплащането й.

2. Непарични - нарича се още апорт. Могат да бъдат различни права, които трябва да имат имуществен характер и да бъдат оценими. Примери :

® облигационни права - права на вземани по реда на цесията

® нематериални блага - права срещу търговски марки, промишлени образци, авторски права, know - how

® права на собственост

® ценни книжа (на приносител)

® цяло търговско предприятие.

Бъдещ труд или услуги не могат да бъдат вноски в ТД. За да бъде вноската индивидуализирана, тя трябва подробно да бъде описана в дружествения договор по предмет, името на вносителя, основанията за придобиване от негова страна.

Ред за оценяване на парични вноски : по съдебен ред, със съдебно-охранително производство. Оценката се извършва от три вещи лица, които подтвърждават пред съда по регистрация нейната стойност под страх от съдебна отговорност. Оценката се изисква единствено за капиталовите дружества (след 1993 г.).

Приетата от вещите лица оценка е максимално възможната. Ако съдружниците са решили, че тя е по-малка, то всичко е наред. Ако обаче съдружниците са решили, че оценката е по-голяма от мнението на вещите лица,те могат да доплатят с парична вноска или да се откажат от участие в ТД.

Апортът е транслативна (прехвърлителна) вноска, по силата на която правата върху непаричната вноска преминават към дружеството. Непаричната вноска става притежание на дружеството в по-късния момент на регистрацията. Непаричната вноска трябва да стане с определени изисквания за форма ® за недвижимите имоти се изисква нотариален акт. В този случай недвижимите имоти стават с писмена форма с нотариална заверка на подписите. При СД и КД тези вноски се оправят със савото учредяване. При останалите дружества - ООД, АД - договорът се придружава от едностранно изявление (странично писмено съгласие на вносителя с нотариална заверка на подписите).

Всички други права се прехвърлят със сключване на дружествения договор. При правата на вземане е необходимо вносителя да представи доказателство, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето.

Вноските представляват изпълнение на задължението на всички съдружници. При всички видове ТД ако вноските не бъдат изплатени в нужния срок, съдружникът дължи лихва за паричните и обезщетение за непаричните. Неизпълнението на заявена вноска е основание за изключване на ТД. То е изрично предвидено за капиталовите дружества.

Срок за отмяна на решение :

- 14 дни от датата на събранието, ако съдружникът е присъствал;

- 14 дни от узнаване на решението, ако съдружникът не е присъствал;

- не по-късно от три месеца от датата на вземане на решението

Ако искът бъде уважен, решението се отменя, но съдът не може да вземе решение по същество вместо общото събрание. Само то може да вземе ново решение, като указанията на съда по тълкуване на устава са задължителни за общото събрание. В противен случай новото решение е нищожно.

Чл.71 от ТЗ - общ иск за защита на членството. Пред окръжния съд по седалище на ТД всеки съдружник може да води иск срещу дружеството, когато са нарушени негови членски права. Няма срок за предявяване на иска, но е необходим индивидуален акт, който да нарушава правата му.

Всичко дотук е общо за всички видове дружества.

СД носи родовите белези на ТД : то има статут на юридическо лице; корпоративен характер; подлежи на режима на ТЗ. Спада към групата на персоналните ТД; определящо е личното участие и качества (дружество "интупта персона").

Чл.76 : СД е дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено.

Съществени характеристики :

® има статут на юридическо лице; образувано е от не по-малко от две лица. Не се допуска еднолично СД. Съдружници могат да бъдат физически лица (правоспособни) и юридически лица (това не се допуска във всички страни).

® учредява се с дружествен договор. Изисква се форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите.

Чл.78 се отнася до минималното съдържание на дружествения (учредителния) договор. Той трябва да съдържа :

- индивидуализиращите белези на съдружниците : име и местожителство, съответно фирмата и седалището , както и адреса им;

- индивидуализиращите белези на СД : фирмата, седалището и предмета на дейност на дружеството;

- вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им (за да се формира имущество, а не капитал);

- начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;

- начина на управление и представителство на дружеството.

Вписването в търговския вегистър става в окръжния съд; няма обнародване в Държавен вестник. Заявлението за регистрация се подписва от всеки съдружник.

Фирма : тя трябва да съдържа името или фамилията на поне един от съдружниците с указанието "събирателно дружество" или "съдружие"("с-ие").

Отговорност на съдружниците : солидарно и неограничено, лична, субсидиарна, ex tunc (с обратно действие). По правило отделните физически лица не носят отговорност за задължения на юридическите лица. При СД имаме пробив в идеята за ограничената отговорност, тук тя е лична (всеки отговаря с личното си имущество, отделно от това на юридическото лице) и неограничена.

Неограниченост : цялото лично имущество служи за удовлетворяване на кредиторите. Физическите лица могат да запазят само несеквестируемата си част.

Солидарност : чл.88 - кредиторът може да насочи иска си към СД и към всеки един от съдружниците.

Субсидарност : при принудително изпълнение на задължение кредиторът се удовлетворява първо от имуществото на СД, а след това от личното имущество на съдружниците.

Ex tunc : всеки отговаря наравно с останалите; ако встъпиш в СД, отговаряш и за задължения, възникнали по-рано.

I. Видове правни отношения :

1. Вътрешни - правните норми, които ги регулират са предимно диспозитивни, с изключение на чл.77, който гласи че всеки от съдружниците има право само на един глас при решаване на въпроса, за който се изисква мнозинство.

2. Външни - правната уредба е императивна, за да може да бъде гарантирана правната сигурност.

1. Вътрешно отношение е всъщност членственото правно отношение, т.е. между събирателното дружество и всеки от съдружниците. Съдържанието му се формира от множество права и задължения, т.е. има комплексен характер.

Правата биват :

- имуществени ® право на част от печалбата (право на дивидент); право на обезщетение за разноски, направени при водене на дружествените работи; право на обезщетения за вреди, претърпени при водене на дружествената работа; право на ликвидационен дял (ликвидационна квота).

- неимуществени ® право на управление и право на контрол.

Последните две права са права за вземане на определена парична сума, като по закон съдружникът има право на лихва върху двете обезщетения. Дължи се законна лихва, в дружествения договор не е необходимо тя да бъде уговаряна. Лихвата тече от момента на възникване на правата за обезщетение. Единият вид лихва тече от момента на правене на разноските, а другият вид - от момента на претърпяване на вредите.

При напускане на СД от страна на един съдружник (без да се прекратява СД), съдружникът има право на стойността на ликвидационния дял, който той би получил, ако в момента СД се прекратяваше.

Неимуществените права са строго лични и абсолютно непрехвърлими.

Право на управление : всеки съдружник има право да управлява СД, за разлика от капиталовите търговски дружества. Тук не се сформират специални органи за управление. В Романската правна система няма разлика между управление и представителство. У нас и в германския правен кръг има разлика : управлението е дейност вътре в СД, насочена към формиране на политиката и водене на дружествените работи; представителството е насочено навън, то е власт, която няма дадено лице/лица да придобиват права и задължения за СД. Няма пречка управлението и представителството да се съсредоточат в едно и също лице/лица, но това трябва изрично да бъде уговорено в дружествения договор.

Възможно е в дружествения договор да бъде уговорено управлението да бъде възложено на един или няколко съдружници, както и на трето лице. Най-често всички съдружници взимат решения за едно лице. Когато има един или няколко определени управители, законът предвижда няколко случая (по чл.84 ал.2), в които се изисква съгласие на общото събрание :

- придобиване и разпореждане с вещните права върху недвижими имоти;

- назначаване на управител, който не е съдружник;

- сключване на договори за паричен заем в размер по-голям от определения в дружествения договор.

Чл. 87 : право на един глас - ако решенията се вземат с единодушие, няма значение кой колко гласа има. Когато решенията се вземат с мнозинство, броят гласове на един човек е от значение.

Възлагането на управление може да бъде оттеглено по съдебен ред (с иск на всеки от съдружниците, когато лицето, натоварено с управление, наруши закона или други условия, предвидени в дружествения договор) или по общо съгласие на всеки съдружник.

Право на контрол : върху всички дружествени работи. Включва право да се иска обяснение от управителя, да се преглеждат търговските книги, да се осведомява лично за хода на дружествените работи.

Задължения на съдружниците :

1. Имуществени :

- задължение за вноска за формиране на дружесвеното имущество, няма минимален размер. Вноските не могат да бъдат личен труд или услуги, законът не изисква оценката на вещни лица, меродавна е оценката на съдружниците;

- задължение за лихва за неизпълнение на парична вноска. Размерът на лихвата е законния; тя се дължи дори това да не е предвидено в дружествения договор.

2. Неимуществени :

- задължение на лични усилия при водене на дружествените работи (личен принос);

- задължение за въздържане от конкурентна дейност (чл.83) - не могат да участват в друго дружество и не могат да сключват сделки за своя или чужда сметка по предмета на дейност на СД. Ако СД позволи това правило може да се наруши. Съдружникът, който е нарушил това задължение дължи обезщетение; искът се предявява от всеки от останалите съдружници в тримесечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването; обезщетението се дължи на самото СД.

Друго обезщетение за СД е правото да заяви, че встъпва като страна по сключената сделка. Заявлението се отправя до съдружника и третото лице в срок от един месец от узнаването, но не по-късно от една година от сключването на сделката.

Представителство : всеки съдружник може да изразява правновалидна воля, с която да възникват права и задължения за СД. Възможно е представителството да бъде възложено на един, повече съдружници или на трето лице. Това обаче трябва изрично да се впише в търговския регистър. И тук може да се направи оттегляне на представителната власт - по общо съгласие или по съдебен ред. Оттеглянето също се вписва в търговския регистър.

Отговорност на СД : правата са императивни. СД отговаря за задълженията си с цялото си имущество и на първо място със собственото си имущество. Законът обаче предвижда и лична неограничена отговорност на всеки от съдружниците. Те отговарят солидарно -чл.88 - искове срещу СД могат да се водят и срещу един или няколко от съдружниците. Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу СД, а при невъзможност за изпълнение срещу личното имущество на съдружниците. Затова отговорността на съдружниците е субсидиарна (вторична). Всеки един от съдружниците може да предяви както личните си възражения, така и тези на СД.

Пример : кредиторът има да взима 2000 лв. и да дава 1500 лв.. Всеки от съдружниците може да поиска компенсация (прихващане), т.е. искът да тане 500 лв. Може да се упражни и лично възражение : съдружникът има да взима по лично правоотношение 500 лв., а кредиторът иска 2000 лв. от СД. Следователно иска само за 1500 лв.

Отговорността е ex tunc, т.е. новият съдружник отговаря за задължения, които са възникнали преди влизането му. Претенцията за отговорност има петгодишна давност, която започва да тече от момента на прекратяване на СД. Давността е по-кратка, ако е предвидена изрично. Ако едно задължение е възникнало след напускане на СД, съдружникът не носи отговорност.

2. Външни правни отношения. Дали СД може да отговаря за лични задължения на съдружниците отговаря чл.96 - кредиторът на съдружник,

който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, има право да поиска ликвидация на СД и да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника. Това става като в нов срок от 6 месеца се отправя иск за прекратяване на СД и се налага запор върху дела на съдружника.

Възможности пред СД :

- ликвидира се СД и всичко е по реда си

- ако СД иска да продължи съществуването си, то или някой от съдружниците може да изплати задължението на неизправния съдружник, като се прекратява само членството на този съдружник.

Прекратяване на СД : не е правосиметрично на учредяването на СД. Прекратяването настъпва с възникването на определен юридически факт. Има само прекратяване на дейността, а не на цялото юридическо лице. Започва процедура по ликвидация : изплащане на задълженията, събиране на вземанията, осребряване на имуществото, разпределяне на дяловете, заличаване на вписването в търговския регистър Ю прекратяване на юридичекото лице.

Основания за прекратяване :

I. Общи :

- изтичане на срок, ако такъв е предвиден;

- настъпване на прекратитилно условие;

- по общо съгласие на всички съдружници;

- по решение на съда в предвидените от закона случаи.

II. Прекратяване персоналитета на съдружниците в СД. Прекратявне на участието на някои от съдружниците е основание за прекратяване на СД (по правило се стига до това). Основанията в този случай са :

- смърт на съдружник, физическо лице;

- поставяне под пълно запрещение на съдружник, физическо лице;

- обявяване в несъстоятелност на съдружник, юридическо лице;

- обявяване в несъстоятелност на самото СД. Тя е алтернатива на ликвидацията.

III. По волята на някой от съдружниците.

1. чл.95 - всеки съдружник може да прекрати СД с иск до окръжния съд, когато :

- друг съдружник действа против интересите на СД;

- друг съдружник виновно не изпълнява задълженията по дружествения договор;

- изпълнението на задълженията стане невъзможно поради обективна причина.

Изключение : Ако съдружниците поискат, съдът може да не прекрати СД, а да изключи неизправния съдружник.

2. чл.94 - ако СД е учредено без срок, с 6-месечно предизвестие всеки съдружник може да прекрати СД (а не само своето членство).

IV. От трети лица (чл.96) :

- по иск на личен кредитор на съдружника.

Основания за прекратяване на членство :

I. Поради прекратяване или промяна в правосубектността на някой съдружник (чл.97). Това става при :

- смърт, физическо лице;

- поставяне под пълно запрещение, физическо лице;

- обявяване в несъстоятелност, юридическо лице;

- прекратяване на юридическото лице.

Ако в дружествения договор е изрично уговорено, напускащият съдружник има право да получи дела си в СД, без СД да се прекратява. При смърт наследниците могат да встъпят в членство или да получат дела.

II. По искане на съдружниците - оттегляне на съдружник с едностранно волеизявление за напускане и за продължаване на СД.

III. С решение на съда :

- по иск на личен кредитор на съдружника (чл.96 ал.2);

- изключване на съдружник (чл.95 ал. 2). Може да стане само по съдебен ред, а не по решение на всички съдружници.

I. Характерът на отговорността на съдружниците е определящ за вида на търговското дружество. При КД има два вида съдружници :

- с неограничена отговорност : комплементари;