Графика 82. Компоненти на изменението на нетните активи на ФДЗПО за 2010 г

Графика 82. Компоненти на изменението на нетните активи на ФДЗПО за 2010 г.


Към края на 2010 г. нетните активи на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ФДДПО) са в размер на 561.9 млн.лв. Общият размер на нетните активи на ФДДПО бележи ръст с 33.7 млн.лв., или с 6.4% спрямо края на 2009 г.

Компонентите на увеличението на нетните активи на ФДДПО през 2010 г. са постъпленията от осигурителни вноски и положителният доход от инвестирането на средствата на пенсионните фондове, чиито стойности са съответно 61.5 млн.лв. и 30.8 млн.лв. (графика 83). Намалението на стойността на нетните активи за същия период се дължи на изплатените средства на осигурени лица и пенсионери (36.1 млн. лв.), изтеглените средства от осигурени лица (13.7 млн.лв.), начислените такси и удръжки в полза на пенсионноосигурителните дружества (5.2 млн.лв.), пенсии (1.4 млн.лв.) и други (0.03 млн.лв.).

Графика 83. Компоненти на изменението на нетните активи на ФДДПО за 2010 г.

Брутните постъпления от осигурителни вноски във ФДПО през 2010 г. се увеличават с 1.4% в сравнение с 2009 г. В същото време обаче е налице забавяне на темповете на нарастване на този показател в сравнение с предходните години. Причините за тази тенденция са свързани основно с последиците от икономическата криза, довели до намаляване на трудовата заетост и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Постигнатата като ефект от финансовата криза отрицателна доходност на ФДПО през 2008 г. също се отрази негативно като доведе до намаляване на интереса към допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. През 2010 г. единствено брутните постъпления от осигурителни вноски при УПФ запазват положителния си прираст, като нарастват с 3.1%. Този вид фондове поради големия си относителен дял оказват определящо влияние за отчетения ръст на показателя за пенсионноосигурителния сектор като цяло. Брутните постъпления при останалите три вида фондове намаляват, като при ДПФ през 2009 г. те са се свили с 35.6%, а през 2010 г. – с още 9.7%. Същата динамика се наблюдава и при ППФ, чиито брутни постъпления отчитат спад от 2.7% през 2009 г. и намаление от 2.4% през изминалата година.

Таблица 46. Брутни постъпления от осигурителни вноски


Начислените и изплатени суми през 2010 г. намаляват с 1.6% общо за всички ФДПО. Основен принос за динамиката на начислените и изплатени суми имат сумите, изплащани от доброволните пенсионни фондове, чийто дял в общата стойност е 95.6% средно за последните пет години. В резултат на тази динамика съотношението ‘изплатени суми/ постъпили средства’ достига най-високата си стойност през 2008 г. (0.18), като през 2010 г. (0.07) то остава на нивата от 2009 г. (0.08), които са характерни и за 2007 г. – годината преди финансовата криза. В условията на развиващ се пазар на допълнителното пенсионно осигуряване в България, който е във фазата на натрупване, съотношението възлиза на 0.11 средно за последните пет години.
Таблица 47. Начислени и изплатени суми


Възвращаемостта на управляваните активи на четирите вида ФДПО за 2010 г. е с положителна стойност поради отчетения положителен доход от инвестиране на средствата във всички фондове. Стойностите на показателя за 2010 г. при отделните ПОД, управляващи тези фондове са в границите между 0.05 и 0.08. Средната стойност на показателя за 2010 г. за УПФ e 0.06 спрямо 0.09 през 2009 г., за ППФ е 0.06 спрямо 0.08 през 2009 г. и за ДПФ е 0.06 спрямо 0.07 през 2009 г.
Таблица 48. Възвращаемост на управляваните активи


През изминалата година участниците във ФДПО продължават да нарастват с 3.1%, макар и с по-бавни темпове в сравнение с 2009 г., когато нарастването е било с 3.3%. Най-значително като абсолютна стойност и като процентно отношение е увеличението на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове, които са с 3.8% повече спрямо 2009 година. При професионалните фондове броят на осигурените лица през 2010 г. нараства с 3.2%.

При третия стълб на пенсионноосигурителната система (и по-специално във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, които са неговата основна част) се наблюдава намаление на участниците с 0.1% спрямо 2009 г., което може да се разглежда като ефект от реализираната през 2008 г. отрицателната доходност в резултат на финансова криза. Дружеството с най-голям пазарен дял по отношение на броя осигурени лица запазва своята позиция с 32.6%, а дружеството с най-малък пазарен дял заема 0.4% от пазара. Запазва се тенденцията на постепенно намаляване на пазарния дял на дружествата, управляващи пенсионни фондове с най-голям брой осигурени лица.

Таблица 49. Прираст на брой участници


По отношение на структурата на разпределение на осигурените лица между фондовете за допълнително пенсионно осигуряване не се наблюдават съществени промени спрямо предходната година. Най-голям дял от осигурените лица са концентрирани в универсалните пенсионни фондове (78.4%). В края на 2010 г. лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 15.4% и 6.0% в структурата на разпределение на осигурените лица. Най-малък остава делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – едва 0.1%.

Графика 84. Брой осигурени лица


Прехвърлените средства от индивидуалните партиди на лицата, променили участието си във фондове за допълнително пенсионно осигуряване, нарастват със 106.9% през 2010 г. на годишна база и са на стойност над 182.9 млн.лв. Прехвърлените средства при ДПФ остават най-ниски по абсолютен размер, но през 2010 г. те отчитат най-голяма динамика и са се увеличили над 10 пъти в сравнение с прехвърлените средства през 2009 г. В УПФ прехвърлените средства нарастват със 103.4% спрямо 2009 г., а при ППФ прехвърлените средства са с 53.7% повече от предходната година.
Таблица 50. Прехвърлени средства от индивидуални партиди


Инвестициите на ФДПО през 2010 г. запазват тенденцията си на нарастване, като ръстът им спрямо предходната година е 25.5%. Абсолютната стойност на инвестираните средства на ФДПО в края на 2010 г. е 3.7 млрд. лв., което представлявава 93.1% от балансовите им активи. Запазва се и структурното разделение на инвестираните средства по видове фондове, като с най-висок относителен дял са УПФ (72.9%), следвани от ППФ (12.6%), ДПФ (14.4%) и ДПФ-ПС (0.1%).

В периода 2006 г. - 2010 г. инвестиционните портфейли на ФДПО търпят своето развитие, следвайки динамиката на акумулиране на активите в сектора, натрупания инвестиционен опит и развитието на българския капиталов пазар. Под влияние на финансовата криза, обхванала и българския капиталов пазар през 2008 г., структурата на инвестициите се променя в посока на увеличаване на дела на по-безрисковите активи. При първите индикации за възстановяване на инвестиционния климат на финансовите пазари през втората половина на 2009 г., както и през 2010 г., се наблюдава плавна промяна в структурата на активите на ФДПО. Към края на 2010 г. в сравнение с края на 2009 г. делът на ДЦК спада до 21.4%, акциите нарастват до 28.3%, банковите депозити намаляват до 20.6%, а облигациите относително запазват дела си от 25.8%.

Графика 85. Структура на агрегирания инвестиционен портфейл


От 2006 г. насам инвестициите в чужбина на ФДПО поддържат тенденция на постоянно нарастватване Това увеличение се дължи на множество фактори – либерализирането на инвестиционния режим от началото на 2007 г., приемането на страната ни в ЕС, премахването на ограничението за инвестиране в чужбина, и не на последно място нарастването на активите на пенсионните фондове. През 2010 г. 37.0% от средствата на осигурените лица са инвестирани извън страната, за което допринася както ниската ликвидност на българския капиталов пазар, така и недостатъчното предлагане на разнообразни и качествени инструменти на местния пазар.
Графика 86. Инвестиции в чужбина като процент от балансовите активи на ФДПО
Основна цел на управлението на активите на пенсионните фондове е запазване и нарастване в дългосрочна перспектива на тяхната стойност чрез постигане на доходност от инвестирането им. Под влияние на световната финансова криза през 2008 г. в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване беше отчетена отрицателна доходност, като инвестициите на ФДПО загубиха значителна част от стойността си. През последните две години (2009 г. и 2010 г.) тази негативна тенденция беше преодоляна. Макар и на по-ниски нива от отчетените през 2009 г., доходността на пенсионните фондове остава положителна и през 2010 г. Най-висока среднопретеглена доходност⁴⁸ от управлението на активите постигат ДПФ – 5.5%, следват ППФ с 5.2%, УПФ с 5.0% и ДПФ-ПС с 4.3%.


Таблица 51. Среднопретеглена доходност


Към края на 2010 г. делът на първите четири компании на пазара на пенсионноосигурителни услуги според балансовите им активи е на най-ниската си точка (79.0%) за последните пет години. Същата тенденция бележи и индексът на Херфиндал – Хиршман (HHI)⁴⁹, който постепенно намалява през годините, показвайки процес към по-ниска концентрация на пазара на допълнителното пенсионно осигуряване, като достига стойност от 2100.
Графика 87. Пазарна концентрация

Очертани са основните направления за осъществяване на ефективна надзорна дейност в средносрочен план, които целят обединяване на регулаторните действия в рамките на последователна политика, при запазване на заложените приоритети.

С разработването на стратегия за ефективен надзор се цели хармонизирането на действията на регулаторния орган с променящата се икономическа среда, развитието на финансовите дейности, продукти и услуги и произтичащите промени в нормативната рамка.

В настоящият период на унифициране на надзорните практики професионалното предизвикателство пред КФН е да следва регулаторна политика, която да е адекватна и в съответствие с развитието на средата, единната европейска икономическа политика и особеностите на българския небанков финансов сектор.

Обновената стратегия отчита постигнатите резултати и натрупания опит от функционирането на надзора над ценните книжа, регулираните пазари, застраховането, доброволното здравно осигуряване и допълнителното пенсионно осигуряване, съществуващите международни стандарти и се основава на принципа на приемственост в политиките на комисията.
1. Мисия

Осъществяване на ефективен надзор и регулация върху дейността на:

• 
  регулираните пазари на ценни книжа, Централния депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните и управляващите дружества, договорните фондове, физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации, публичните дружества, дружествата със специална инвестиционна цел и другите емитенти на ценни книжа,
  
• 
  застрахователите, презастрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти и здравноосигурителните дружества,
  
• 
  дружествата за допълнително социално осигуряване и на управляваните от тях фондове,
  
• 
  финансовите конгломерати,
  

Съществените промени в средата, в която Комисията за финансов надзор ще извършва дейността си в периода 2010-2012 г. са новата регулаторна рамка на единния европейски пазар и променените икономически условия, налагащи оформянето на нова стратегическа институционална рамка, за превъзмогване на кризата и постигане на устойчив растеж.

Създаването на Европейска система на финансовите регулатори, съставена от всички национални надзорни структури, подпомагани от Европейски орган за надзор на пазарите на ценни книжа, Европейски орган за надзор по застраховането и осигуряването по професионални схеми и Европейски орган за банков надзор, предполага укрепването на рамката за пруденциален надзор и цели постигане на финансова стабилност, превенция на бъдещи кризи, хармонизиране на регулациите и укрепване на сътрудничеството между надзорните органи.

Предвижда се създаването и на Европейски съвет за системен риск (ЕССР), който ще следи за потенциални заплахи за финансовата стабилност, породени от макроикономическата конюнктура и от промените във финансовата система като цяло.

Логично, бъдещото развитие на българския небанков финансов сектор ще бъде доминирано от тенденциите в развитието на общия европейски пазар.

В настоящите условия на несигурност, породена от световна финансова и икономическа криза българският небанков финансов сектор се характеризира с относителна стабилност. Налице е потенциал за динамично развитие и навлизане на нови продукти и участници на пазара, както и за укрепване инфраструктурата на капиталовите пазари. Възстановяването на финансовата активност и на доверието на инвеститорите в пазара са приоритетните цели на надзора.

3.1. Балансиран подход на регулиране и надзор, отчитащ „разходи-ползи”, свързани с въвеждането на регулациите и съобразен със съществените промени в икономическата среда.

3.2. Равнопоставеност, обективност, системност, последователност, безпристрастност при осъществяване на надзорните функции.

3.3. Единство на надзорните процедури за наблюдение и оценка на сходни рискове в регулираните сектори.

3.4. Прозрачност, предвидимост, публичност на дейността.
4. Стратегически цели

4.1. Стабилност и конкурентоспособност във функционирането на пазара на небанкови финансови услуги и защитата на потребителите чрез упражняване на проактивен надзор, съобразен с основните принципи, открит за конструктивно взаимодействие с всички заинтересовани лица (пруденциален надзор на макро и микро равнище) и съдействие за развитие на вътрешнорегулативните механизми и системи.

4.2. Регулиране и надзор, основани на риска.

4.3. Активно участие на КФН в дейността на Европейския съюз в областта на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор и интегриране в новата европейска архитектура на финансови регулаторни органи.

4.4. Повишаване на общественото доверие и информираност към търсенето и предлагането на финансови продукти и услуги, ефективна координация и партньорство при разработване и провеждане на политики.

4.5. Изграждане на адекватна и гъвкава структура на КФН, последователно и балансирано оптимизиране на процесите, процедурите и използваните информационни технологии. Провеждане на ефективна и целенасочена политика за развитие на човешките ресурси.

5.1.1. Провеждане на надзорна политика, основаваща се на текущ анализ на пазара с цел поддържане на икономическа и финансова стабилност.

5.1.2. Идентификация на потенциални рискове и опасности - резултат от финансовата криза и описание на възможните проявления, начини за предотвратяване и минимизиране на ефектите от тях.

5.1.3. Разработване на система за ранно предупреждение.

5.1.4. Навременно предприемане на надзорни мерки при индикации за възникване на кризи с произход небанковия финансов сектор.

5.1.5. Осигуряване на максимална защита на потребителите на продукти и услуги, предлагани от небанковия финансов сектор.

5.2.1. Прилагане на балансирани надзорни мерки, базирани на утвърдените международни практики в областта на надзора и корпоративното управление чрез последователна регулаторна политика.

5.2.2. Адаптиране към интегрирания европейски пазар, подобряване на сътрудничеството, координацията, съгласуваността и доверието с националните органи, с европейските институции и с участниците на пазара на небанкови финансови продукти и услуги.

5.2.3. Оптимизиране на дистанционния надзор като приоритетен в надзорната дейност, както и на процедурите за осъществяване на проверки на място.

5.2.4. Наблюдение и предотвратяване на пазарни аномалии и нерегламентирано поведение на пазара на финансови инструменти, както и осъществяване на по-добро вътрешно взаимодействие между управленията и различните звена в КФН по установяване на злоупотреби от всички участници на пазара на финансови инструменти.

5.2.5. Информиране на инвестиционната общност и на организациите на пазарните участници за планирани от КФН регулаторни мерки или промяна в надзорната политика.

5.2.6. Активно взаимодействие с професионалните и обществените организации и стимулиране пазарните участници за подаване на информация относно системно възникващи затруднения и предлагане на мерки за преодоляването им.

5.2.7. Усъвършенстване на обмена на информация и координацията за съвместни действия с административните органи в страната, имащи отношение към надзорната дейност на финансовите пазари, както и със съдебната власт и прокуратурата.

5.3.1. Осигуряване на справедливо и равнопоставено третиране на всички участници на пазара на финансови услуги от небанковия финансов сектор, включително и на потребителите на услуги, предлагани от този сектор.

5.3.2. Осигуряване на конкурентоспособност на местния бизнес в условията на общия европейски пазар, чрез въвеждане и поддържане на изисквания към поднадзорните лица сравними с изискванията в другите европейски държави.

5.3.4. Стимулиране на пазарните участници за разработване на стратегии и мерки за избягване възникването на системни рискове и за преодоляването на последствията от тяхното възникване.

5.3.5. Поддържане на регулаторна среда, имаща за цел стимулиране и подкрепа на развитието на небанковия финансов сектор, съобразно тенденциите в ЕС.

5.3.6. Извършване на предварителна оценка за въздействието и въвеждане на регулаторни изисквания, водещи до намаляване на административната тежест за бизнеса.

5.3.7. Регулярен преглед на създадените административни режими и предвидени допълнителни изисквания за поднадзорните лица и предприемане на мерки за облекчаването им.

5.4. Регулиране и надзор, основани на риска:

5.4.1. Поетапно разработване и поддържане на интегрирана регулаторна рамка за осъществяване на надзор основан на риска от КФН.

5.4.2. Придобиване на по-добро познание за различните рискове, базирано на обстоен анализ на досегашния практически опит на местно ниво, както и на сравнителен анализ на опита на чуждите регулатори, възприели този подход и акцентиране на по-значимите рискове.

5.4.3. Разработване и поддържане на система за оценка на риска на поднадзорните лица и наблюдението им в зависимост от риска, който представляват за пазара с цел актуализация на оценката.

5.4.4. Прилагане на рисковоориентиран подход за надзор върху дейността на поднадзорните лица съобразен с икономическата конюнктура.

5.4.5. Разработване, ефективно прилагане и усъвършенстване на системата (рисковата матрица) за присъждане на рисков рейтинг за надзорни цели на всяко поднадзорно лице, чрез оценка на вероятността за настъпване на отделните видове риск и ефекта им върху пазара.

5.4.6. Периодична проверка на системата за оценка на риска за адекватност по заложените параметри, както и нейното усъвършенстване.

5.5. Активно участие на КФН в дейността на Европейския съюз в областта на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор, интегриране в новата европейска архитектура на финансови регулаторни органи:

5.5.1. Участие в процеса на съгласуване на въпросите по въвеждането на новата архитектура на европейски финансови регулаторни и надзорни органи, като последствие от доклада на де Ларозиер.

5.5.2. Активно представяне и защита на позициите на КФН на комитетите от ниво 3 (Комитета на европейските регулатори на ценни книжа и Комитета на европейските застрахователни и пенсионни надзорни органи до въвеждането на новите европейски регулаторни органи) и на комитетите от ниво 2 (Европейския комитет по ценни книжа и Европейския комитет по застраховане и осигуряване по професионални схеми). Последващо активно участие в дейността на новите европейски регулаторни и надзорни органи: Европейски орган за надзор на пазарите на ценни книжа и Европейски орган за надзор по застраховането и осигуряването по професионални схеми.

5.5.3. Взаимодействие с институциите на Европейския съюз и участие в срещите на експертни групи към Съвета на ЕС и Европейската комисия по въпросите, свързани с небанковия финансов сектор.

5.6.1. Участие във форумите на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO), както и развитие на възможностите за обмен на надзорна информация с други надзорни органи, в рамките на Анекс А на Меморандума на IOSCO.

5.6.2. Участие във форумите и обмен на информация в рамките на Международната организация на застрахователните надзорни органи (IAIS) и Международната организация на пенсионните надзорни органи (IOPS).

5.6.3. Поддържане на тясно сътрудничество с местните регулаторни органи на трети държави и кандидат-членки на ЕС, с които България има засилен обмен на финансови услуги, включително постигане на споразумения за сътрудничество и обмен на информация с тях.

5.6.4. Активно участие в нови проекти за институционално укрепване, финансирани по програми на ЕС и други международни донорски програми, изграждане на партньорства с чужди надзорни органи.

5.7. Задълбочаване на интегритета в рамките на ЕС при осъществяване на регулаторните функции:

5.7.1. Подпомагане на участниците на пазара на небанкови финансови услуги в интегрирането им на европейския пазар на небанкови финансови услуги и продукти.

5.7.2. Активно взаимодействие с поднадзорните лица, инициирали нотификационна процедура, с оглед своевременното й приключване.

5.7.3. Въвеждане на процедури за ефективно и своевременно сътрудничество и обмен на информация между регулаторните органи на държавите членки на ЕС.

5.7.4. Увеличаване интензивността в обмена на информация със съответните компетентни органи в случаите на трансгранично функциониращи участници в процеса по предлагане на небанкови финансови услуги.