Закон за движението по пътищата глава първа общи положения

(2) Този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или управляващия пътя е определено друго.

(3) Целта на този закон е да се осигури безопасно движение по пътищата и опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, както и да се опазва околната среда от замърсяване, причинено от моторните превозни средства.
Чл. 2. (1) Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички, участващи в движението в едно и също качество.

(2) Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение и е длъжен:

1. с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди;

2. да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава;

3. да спазва сигналите и изпълнява разпорежданията на длъжностните лица, оправомощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка.

(3) Собственикът на път, който не е отворен за обществено ползване, е длъжен да го обозначи.

(4) Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване, селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи и горските пътища.
Чл. 3. (1) Управляващите пътищата ги поддържат изправни и:

1. поставят необходимите знаци, маркировка и сигнализация за съответния клас път;

2. обозначават или сигнализират незабавно препятствията по пътя и ги отстраняват във възможно най-кратък срок;

3. организират движението по тях така, че да осигурят условия за безопасно движение, за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства;

4. прилагат мерки в районите около институциите в системата на предучилищното и училищното образование с цел защита на децата, като предвиждат изграждане на отклонения и препятствия, разположени напречно на платното на движението, ситуационни изменения и препятствия, стеснения на платното за движение или комбинации от тях;

5. внедряват и поддържат технически средства и системи за регулиране и управление на движението;

6. ежегодно извършват оценка и приемат мерки за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и намаляване на жертвите от тях, дължащи се на техническото състояние на пътя.

(2) Управляващият железния път, е длъжен да поддържа железопътните прелези и техните съоръжения в изправност.

(3) За организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да бъдат лесно разпознавани.

(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредби условията и реда за използване на пътните светофари, пътната маркировка, пътните знаци и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.

(5) Условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(6) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи определят с наредба реда за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата и за категоризиране безопасността на пътищата.

(7) За ограничаване на скоростта на движение на моторните превозни средства може да се използват изкуствени неравности или други средства, които се изграждат или монтират върху платното за движение при условия, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи, в която се определят и изискванията към тях. Не се допуска изграждане или монтиране на изкуствени неравности върху платното за движение по републиканските пътища извън населените места.

(8) Поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от управляващия пътя. Забранено е предоставянето на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението.

(9) В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра.

(10) Плановете за организация на движението по пътищата, отворени за обществено ползване и проектите за временна организация и безопасност на движението се предоставят за становища на органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) При строително-ремонтни работи на пътя, за подаване на сигнали към участниците в движението може да се използват сигналисти, които подават сигнали с червен флаг или палка.

1. да управлява превозното средство, съобразно правилата по този закон, да бъде внимателен и предпазлив към другите участници в движението, особено към пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

2. с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в движението, както и да не затруднява и обезпокоява живеещите в крайпътните имоти;

3. да спазва нормите за шум и вредни емисии на отработени газове от моторното превозно средство, както и други норми и изисквания за опазване на околната среда;

4. да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение;

5. когато навлиза от път без настилка на път с настилка, да не нанася кал и земна маса по пътя.

(2) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

(3) На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява:

1. пътно превозно средство със свидетелство за управление, което не е валидно за категорията на управляваното превозно средство или свидетелство, което не е валидно на територията на Република България;

2. пътно превозно средство, подлежащо на регистрация, което не е регистрирано или няма разрешение за временно движение, или е спряно от движение;

(2) Категориите превозни средства и категориите за правоспособност, необходими за да бъде управлявано моторно превозно средство са посочени в Приложение № 1.

(3) За управление по пътищата на колесна земеделска и горска техника и самоходни машини водачът трябва да притежава правоспособност за работа със съответната техника и свидетелство за управление за която и да е от категориите, посочени в Закона за водачите на моторни превозни средства, а за да тегли по пътищата с тази техника ремарке или прикачен инвентар – да притежава свидетелство за упралвение на превозно средство от категории C1E, CE, D1E или DE.

(4) Минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване е:

1. шестнадесет години - за управление на моторно превозно средство, за което се изисква категория АМ;

2. шестнадесет години - за управление на моторно превозно средство, за което се изисква категория А1;

3. осемнадесет години - за управление на моторно превозно средство, за което се изисква категория А2;

4. двадесет и четири години - за управление на моторно превозно средство, за което се изисква категория А, или:

а) двадесет години - за управление на територията на страната на моторно превозно средство, за което се изисква категория А, ако водачът притежава свидетелство за управление на мотоциклет, за което се изисква категория А2 от не по-малко от две години;

б) двадесет и една години - за управление територията на страната на триколесни моторни превозни средства, с мощност, превишаваща 15 kW;

5. седемнадесет години - за управление на моторно превозно средство, за което се изисква категория В1;

6. осемнадесет години - за управление на моторно превозно средство, за което се изискват категории В или ВЕ;

7. осемнадесет години - за управление на моторно превозно средство, за което се изискват категории С1 или С1Е, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

8. двадесет и една години - за управление на моторно превозно средство, за което се изискват категории С или СЕ, а ако водачът притежава карта за квалификация на водача, в която е отразено, че е преминал успешно пълното обучение за придобиване на квалификация по реда, определен с наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози - осемнадесет години, за управление на територията на страната на моторно превозно средство, за което се изискват категории С или СЕ;

9. двадесет и една години - за управление на моторно превозно средство, за което се изискват категории D1 или D1Е, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

10. двадесет и четири години - за управление на моторно превозно средство, за което се изискват категории D или DЕ, или:

а) двадесет и три години – за управление на територията на страната на моторно превозно средство, за което се изискват категории D или DЕ, ако водачът притежава карта за квалификация на водача, в която е отразено, че е преминал успешно пълното обучение за придобиване на квалификация по реда, определен с наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

б) двадесет и една години – за управление на територията на страната на моторно превозно средство, за което се изискват категории D или DЕ, ако водачът притежава карта за квалификация на водача, в която е отразено, че е преминал успешно ускорено обучение за придобиване на квалификация по реда, определен с наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. В този случай водачът има право да управлява превозно средство, с което се извършват превози по редовни линии за превоз на пътници, когато курсът в едната посока от началната до крайната спирка не превишава 50 км, което се удостоверява със съответния национален код в свидетелството за управление;

11. двадесет и една години - за управление на трамвайна мотриса, за което се изисква категория Ттм;

12. осемнадесет години - за управление на колесен трактор по републиканските и общинските пътища.

(2) Състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство от категория В и ремарке с допустима максимална маса над 750 kg, когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 kg, но не надвишава 4250 kg, се управлява от лица, преминали обучение и издържали съответния изпит. Правото да се управлява такъв състав се обозначава в свидетелствата за управление чрез съответния код на Общността.

(3) За да управляват тролейбус водачите, притежаващи категория D, трябва да са преминали допълнително обучение по реда на Закона за водачите на моторни превозни средства. Правото да се управлява тролейбус се обозначава в свидетелствата за управление чрез съответния национален код.
Чл. 18. (1) Водач, притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, може да управлява на територията на Република България превозно средство от категорията, за която е издадено, в следните случаи:

1. държавата, в която е издадено, е подписала и ратифицирала Виенската конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;

2. свидетелството е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

3. държавата, в която е издадено, е страна по влязло в сила споразумение с Република България за взаимно признаване и/или преиздаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства;

4. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а” от него;

5. с национално свидетелство, което не отговаря на изискванията по т. 1-4, придружено от легализиран превод на български език и документ за самоличност;

6. свидетелството е международно, отговаря на изискванията на приложение № 7 към Виенската конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и е придружено с национално свидетелство.

(2) Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство за управление, което не е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария - в срок до 6 месеца от датата на влизането им в страната.

(3) Лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 16, ал. 4.

(4) Чужденци с разрешено право на пребиваване в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство за управление, което не е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария - до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.

(5) Изискването по ал. 4 не се отнася за случаите по ал. 1, т. 4.
Чл. 19. На водача, собственика, длъжностно лице или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя за управление моторното превозно средство:

1. на лице, което е употребило алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози;

1. свидетелството си за управление на моторни превозни средства и контролния талон към него;

2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и на тегленото от него ремарке или разрешението за временно движение;

3. документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;

4. бланка от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие в два екземпляра по образец, утвърден с наредбата по чл. 154, ал. 2;

5. документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване;

6. превозните документи за извършване на съответния вид превоз;

7. удостоверение за психологическа годност и карта за квалификация на водача, в случаите в които се изискват съгласно Закона за автомобилните превози.

(2) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да предоставя при необходимост валиден документ, доказващ плащането на съответните такси в съответствие с тарифата и наредбата по чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата.

(3) Водачът на моторно превозно средство, което не е спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното място, същият стикер на знака се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на моторно превозно средство, и при проверка се представя заедно с контролния талон.