Раздел ХIII Специфични сигнали, подавани от участниците в движението

(2) Моторно превозно средство, което поради специфичния характер на движението си представлява препятствие или опасност за другите участници в движението по пътя, се обозначава с жълта мигаща или проблясваща светлина.

(3) Жълта мигаща или проблясваща светлина се използва за обозначаване на бавно движещи се тежкотоварни и извънгабаритни пътни превозни средства, както и съпровождащите ги моторни превозни средства, колесни селскостопански и строителни машини, почистващи автомобили, пътни превозни средства, извършващи пътна помощ или репатриране и пътни превозни средства, осъществяващи строителни, ремонтни и други дейности, свързани с поддръжката на пътното платно.

(4) При осъществяване на контролните си функции по този закон длъжностните лица могат да подават сигнали от обозначени служебни автомобили, за които е позволено ползването на специален режим на движение, с постоянно монтирани устройства за подаване на светлинен сигнал с проблясваща синя светлина, както и други светлинни сигнали и знаци, с цел да променят посоката на движение на превозното средство, подлежащо на контрол или за неговото спиране за проверка.

(2) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство трябва да притежават свидетелство за управление за категорията на превозното средство, което управляват.

(3) Водачът на тегленото превозно средство не трябва да управлява превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или да не е употребил наркотични вещества или техни аналози, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето с наложена принудителна административна мярка или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е повредено, изгубено или откраднато.
Чл. 99. (1) Тегленето на повредено моторно превозно средство се извършва с гъвкава връзка, с твърда връзка или от автомобил със специално приспособление.

(2) Тегленето на повредено моторно превозно средство с допустима максимална маса над 5 тона се извършва само с твърда връзка или от специален автомобил.

(3) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално - сигнала за спиране.
Чл. 100. При теглене разрешената максимална скорост на движение е 40 km/h, а при теглене с твърда връзка по автомагистрала и скоростен път - 60 km/h.
Чл. 101. (1) При теглене с твърда връзка, дължината й трябва да е от 2 до 4 метра и да е оцветена напречно с червени и бели ивици. Тегленото моторно превозно средство трябва да бъде с изправна кормилна уредба.

(2) При теглене с гъвкава връзка, дължината й трябва да бъде от 4 до 6 метра и поне на две места да бъде обозначена с червен флаг. Тегленото с гъвкава връзка моторно превозно средство трябва да има изправна кормилна и спирачна уредба.

(3) При неизправна кормилна уредба или при друга повреда, която не позволява теглене с твърда или гъвкава връзка, моторните превозни средства могат да се преместват само с автомобил със специално приспособление.
Чл. 102. По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини и авариен сигнал, а тегленото - с включени габаритни светлини или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник.
Чл. 103. (1) Забранено е:

1. превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство или в пътно превозно средство, превозвано със специален автомобил за осъществяване на пътна помощ;

2. тегленето на двуколесни пътни превозни средства и на мотоциклети с кош и използването им за теглене;

3. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратното;

4. тегленето при намалена видимост;

5. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път;

6. тегленето през тъмната част на денонощието.

(2) Забраните по ал. 1, т. 4-6 не се прилагат при кризи, бедствия и усложнени метеорологични условия, когато тегленето се извършва от компетентните органи или по тяхно разпореждане.

1. преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно;

2. надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество;

3. не се съобразява с организацията на движението, когато това се отнася до посока на движение и завиване в определени направления;

4. паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този закон; през това време той може да подава само светлинни сигнали.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин.

(2) Специален режим на движение могат да ползват по изключение и моторните превозни средства на общините, предоставени на доброволните формирования по чл. 41, ал. 1 от Закона за защита при бедствия, вписани в регистъра по чл. 47 от Закона за защита при бедствия, използвани при предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях.

(3) Ръководителите на структурите по ал. 1 утвърждават със своя заповед списък на автомобилите, на които е разрешено да ползват специален режим на движение. Списъците се предоставят на Главна дирекция „Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи.

(4) Информация за моторните превозни средства вписани в регистъра по чл. 47 от Закона за защита при бедствия се предоставят на Главна дирекция „Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи.

(2) Превозните средства със специален режим на движение се обозначават с опознавателни знаци или светлини, както следва:

1. постоянно монтирани върху тавана на автомобила или на специална стойка устройства, излъчващи синя и/или червена пробляскваща светлина, която е добре забележима от всички страни;

2. подвижни устройства, излъчващи синя и/или червена пробляскваща светлина, поставени върху тавана на автомобила.

(3) На моторните превозни средства със специален режим на движение на Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Народното събрание се допуска монтиране на устройства за светлинен сигнал на достатъчно видимо място на автомобила, различно от посоченото по ал. 2.

(4) Моторните превозните средства по чл. 105, ал. 2 и моторните превозните средства на лечебните заведения, предназначени за предоставяне на медицинска помощ при спешни състояния се обозначават с опознавателни знаци и постоянно монтирани върху тавана на автомобила или на специална стойка устройства, излъчващи синя и/или червена пробляскваща светлина, която е добре забележима от всички страни.

(2) Забранено е на водачите на пътни превозни средства да се движат непосредствено зад превозните средства, ползващи специален режим на движение или зад придружаваните от тях автомобили.

1. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя;

2. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство;

3. да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка.

(2) Товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.

(3) Когато товарът излиза отстрани на най-издадената част от превозното средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад - с повече от 1 метър, товарът се обозначава с червен флаг, а при движение през нощта - с бял светлоотразител или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител или с червена светлина отзад.

(4) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на превозваните товари.
Чл. 112. Когато по време на превозването товарът падне изцяло или частично на пътя, водачът е длъжен да вземе необходимите мерки за обозначаване на товара и на пътното превозно средство и за почистване на пътното платно.
Чл. 113. Превозите на опасни товари на територията на Република България или от територията на Република България до друга държава членка на Европейския съюз, и/или между Република България и трети страни се извършват при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г., ратифицирана със закон, обн., ДВ, бр. 28 от 1995 г.) и Закона за автомобилните превози.
Чл. 114. Паркирането на пътно превозно средство, което превозва опасен товар, се извършва само на паркинги, а когато няма такива - извън платното за движение, най-малко на 200 метра от населено място или от обозначена вододайна зона.
Чл. 115. На водача на пътно превозно средство, което е извънгабаритно или превозва опасен товар, е забранено да да се движи при намалена видимост под 50 метра.
Чл. 116. При превоз на товари е забранено извършването на съпровождащите превоза товарно-разтоварни работи:

1. в населени места от 23 до 8 часа, когато това предизвиква шум;

2. когато с това се създава опасност за движението или се замърсява околната среда.
Чл. 117. При превозване на пътници водачът е длъжен:

1. преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване;

2. да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение;

3. да спира за качване и слизане на пътници по допълнителна автобусна линия само на местата, определени за това от кмета на съответната община.

(2) В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност. Броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8.

(3) Изискванията по ал. 2 не се отнасят за превозването, извършвано с моторни превозни средства на Министерството на отбраната или при обявено бедствено положение, за спасителни дейности и отстраняване на последствията от бедствието.
Чл. 120. Пътниците са длъжни да изпълняват указанията на водача и на лицата, обслужващи пътното превозно средство.
Чл. 121. На пътниците е забранено:

1. да застават в непосредствена близост до водача и да ограничават видимостта му; да стоят на стъпалата или на други опасни места; да отварят вратите по време на движение; да пречат на затварянето им и да се навеждат навън от превозното средство;

2. да пътуват в моторно превозно средство, извършващо обществен превоз на пътници, с облекло, вещи или домашни животни, които могат да замърсят или да наранят другите пътници;

3. да излизат от превозното средство, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган;

4. да изхвърлят или да разпиляват предмети или вещества, които създават опасност за движението или замърсяват пътя или околната среда.
Раздел ХVII

Специфични правила за движението на двуколесни превозни средства
Чл. 122. На водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено:

1. да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно средство;

2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите, с които задвижва превозното средство;

3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него;

4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;

5. да бъде теглен от друго пътно превозно средство;

6. да управлява превозно средство на места, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години;

7. да управлява превозното средство изправен или само на едно колело.

1. може да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване само с велосипед, който има изправни:

а) спирачки;

б) звънец;

в) устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, и устройство за излъчване на червена светлина отзад;

г) бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата;

2. използва светлоотразителна жилетка и каска;

3. се движи с включени светлини през тъмната част на денонощието;

4. при обособена велоалея с двупосочно движение използва дясната лента по посока на движението, а при липса на такава се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение;

5. при преминаване през пешеходна пътека е длъжен да слезе от велосипеда и да премине през нея като пешеходец;

6. не може да използва устройства за подаване на звуков сигнал, различни от звънец.
Чл. 124. Движението на велосипедисти в група за тренировка е разрешено само ако пред и зад групата има придружители с автомобил или мотоциклет.
Раздел ХVIII

Използване на обезопасителни колани и защитни каски
Чл. 125. (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, N1, N2, N3, както и L със затворено отделение за водача и пътниците, когато са в движение, са длъжни да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

(2) Могат да не използват обезопасителни колани:

1. бременните жени;

2. лицата, чието физическо състояние, удостоверено със съответен документ, не позволява използването на обезопасителен колан;

3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;

4. водачите на таксиметрови автомобили, когато извършват обществен превоз на пътници в рамките на населеното място;

5. инструкторите и изпитващите - при управление на учебен автомобил от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство;

6. полицейските органи и органи за пожарна безопасност и защита на населението на Министерството на вътрешните работи, по време на изпълнение на служебните си задължения.

(2) Пътниците в превозните средства от категориите по ал. 1 се уведомяват за задължението да поставят обезопасителен колан, когато са седнали и когато превозното средство е в движение. Те се уведомяват за това по един от следните начини:

1. от водача;

2. от придружителя или от лицето, посочено като ръководител на групата;

3. чрез аудио-визуални средства;

4. с табели и/или изображения, поставени на видно място над всяко място за сядане.

1. Правило № 44, серия от изменения 03 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации или на реда по Закона за пътните превозни средства относно одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на обезопасителните колани и на системите за обезопасяване и за одобряване типа на обезопасителни колани и системи за обезопасяване, или

2. Правило № 129 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

(2) Системите за обезопасяване на деца се монтират в превозните средства в съответствие с информацията за монтажа (инструкциите за употреба), предоставена от производителя на системата за обезопасяване на деца, в която се посочват начинът и типовете превозни средства, на които може да се използва безопасно.

1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;

2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.

(2) Децата, които са пътници в моторни превозни средства се обезопасяват със системи за обезопасяване от някоя от следните групи, определени в зависимост от теглото на детето, за което са предназначени:

1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg;

2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;

3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;

4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg;

5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.

(3) Деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2, N3 и L със затворено отделение за водача и пътниците, се обезопасяват със системи за обезопасяване на деца от пълен или непълен клас, съобразен с теглото на детето и съответната група по ал. 2, и които са в съответствие с:

1. класификацията по ал. 1 - за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 128, ал. 1, т. 1;

2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 128, ал. 1, т. 2.

(4) В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2, N3 и L със затворено отделение за водача и пътниците, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра се превозват на седалка, която не е предна.

(5) В таксиметрови автомобили, които не са оборудвани със системи за обезопасяване на деца, деца с ръст под 150 сантиметра се превозват на седалка, която не е предна.

(6) В моторните превозни средства не се допуска превозването на деца, поставени в система за обезопасяване на деца, обърната в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство, когато тя е закрепена на пътническа седалка, с предно разположена въздушна възглавница, освен ако възглавницата не е деактивирана.
Чл. 130. Забранено е превозването на деца до 12-годишна възраст на мотоциклет или мотопед.
Чл. 131. Слизането и качването на деца от и в автомобил, паркиран или престояващ на пътното платно, се извършва откъм страната на тротоара или банкета.
Чл. 132. (1) При превозване на организирана група деца, с изключение на превозваните в пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, водачът е длъжен да постави на превозното средство отпред и отзад съответния опознавателен знак за превозване на организирана група деца.

(2) Водачът е длъжен да спира превозните средства по ал. 1 за слизане и качване на организирани групи деца само на безопасни места или на места с ниска интезивност на движение.

(3) Водачът на пътно превозно средство при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен знак по ал. 1 е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, за да осигури безопасността на децата.
Чл. 133. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.
Чл. 134. (1) За осигуряване безопасното пресичане на платното за движение от деца всяко лице на възраст над 18 години може да подаде сигнал с палка „Стоп! Деца”, с червен флаг или с ръка.

(2) При подаден сигнал с палка „Стоп! Деца”, с червен флаг или с ръка водачите на пътни превозни средства са длъжни да спрат и да изчакат преминаването на децата.