§ 11. Подзаконовите актове по прилагането на отменения Закон за движението по пътищата запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон

(2) За прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на движението по пътищата министрите по ал. 1 издават наредби и инструкции.

(3) В рамките на своите компетенции органите по ал. 1 ежегодно разработват и изпълняват мерки за прилагане на закона и за ограничаване на броя на пострадалите от пътнотранспортните произшествия.
§ 13. След 19 януари 2033 г. лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България само ако свидетелството им за управление отговаря на изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства.
§ 14. Свидетелствата за управление на моторни превозни средства от категория Ткт, издадени преди влизането в сила на този закон са валидни за предвидения в тях срок.
§ 15. (1) Лицата, на които е издадено разрешение за експлоатация на рекламни съоръжения, са длъжни по предписание на управляващия пътя да изградят ограничителни системи за пътища в съответствие с изискванията в наредбата по чл. 18, ал. 5 от Закона за пътищата.

(2) Разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, за които до влизането в сила на този закон са издадени разрешения за изграждане по досегашния ред и които не отговарят на изискванията на чл. 25, ал. 4 от Закона за пътищата, могат да се издават в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.

1. В чл. 487, ал. 4 думите „чл. 125а, ал. 2” се заменят с „чл. 154, ал. 2”.

2. В чл. 496, ал. 3, т. 5 думите “които не възпрепятстват придвижването на МПС на собствен ход” се заличават.

3. В чл. 574 навсякъде думите „чл. 125а, ал. 2” се заменят с „чл. 154, ал. 2”.

4. В чл. 647 думите „Член 189, ал. 5” се заменят с „Член 214, ал. 2”.
§ 19. В Закона за административите нарушения и наказания (обн. ДВ. бр. 92 от 1969 г., изм. и доп. бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г., бр. 63 и 101 от 2017 г. и бр. 20 от 2018г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 39, ал. 2а се изменя така:

„(2а) За административни нарушения, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат с фиш глоби в размер, предвиден в съответния закон. Фишът съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата.“

2. В чл. 58 се създава ал. 3:

„(3) В случаите предвидени със закон, на нарушителя може да се връчва разпечатка от автоматизирана информационна система за издадени, но невръчени наказателни постановления, съдържаща реквизитите на наказателното постановление, с изключение на подпис и печат, като от момента на връчването на разпечатката наказателното постановление се счита за връчено.

3. В чл. 59 се създава ал. 4.

„(4) Наказателните постановления, изадени за нарушения по Закона за движението по пътищата, извършени от лица без адрес в Република България подлежат на обжалване по реда, определен в Закона за движението по пътищата.“.
§ 20. В Закона за българските лични документи (Обн. ДВ. бр. 93 от 1998 г., изм. и доп. бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 и 45 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96. 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9, 23, 32 и 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 33, 81, 97 и 101 от 2016 г. и бр. 85 и 97 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 51 се отменя.

2. В чл. 53, ал. 1:

а) създават се нови т. 11 и 12:

„11. дата на придобиване на правоспособност за управление на категорията или категориите моторни превозни средства;

12. дата, до която е валидна категорията или категориите;”;

б) досегашната т. 11 става т. 13 и се изменя така:

„13. особени забележки (ограничителни условия за ползване на свидетелството), определени с наредбата по чл. 159, ал. 1 от Закона за движението по пътищата;”;

в) досегашната т. 13 става т. 14.

3. В Глава четвърта се създава раздел III с чл. 54а-54о:

„Раздел III Издаване, подмяна и ползване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства и на дубликат на свидетелството за управление на моторно превозно средство

Чл. 54а. Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава при:

1. първоначално придобиване правоспособност за управление на моторни превозни средства от определена категория;

2. придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от нова категория;

3. възстановяване на правоспособност, изгубена поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в Закона за движението по пътищата;

4. подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов;

5. подмяна поради изтичане срока на валидност;

6. подмяна поради промяна в данните на водача;

7. издаване на дубликат;

8. подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление;

9. подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории.
Чл. 54б. (1) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава на лице, завършило първи гимназиален етап на средно образование, както и на лице завършило основно образование по отменения Закон за народната просвета преди 26 септември 2017 г., навършило минималната възраст за управление на моторно превозно средство от съответната категория, което е физически годно да управлява моторни превозни средства, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

(2) Свидетелство за управление на моторни превозни средства от категории С1, С, D1, D и Т, както и на загубилите правоспособност по чл. 172 от Закона за движението по пътищата, се издава на лица, които са психологически годни.

1. изтичане срока на валидност;

2. подмяна на стар образец с нов;

3. промяна в данните на водача;

4. възстановяване на правоспособност поради отказ от категория.
Чл. 54е. (1) Дубликат на свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което притежателят подписва декларация.

(2) Декларацията за обстоятелствата по ал. 1 може да бъде подадена по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис.

(3) Дубликат на свидетелство за управление не се издава на водач, на когото са отнети всички контролни точки за отчет на извършените нарушения.
Чл. 54ж. При издаване на дубликат или при подмяна на българско свидетелство за управление на моторни превозни средства или на свидетелство за управление на моторни превозни средства, издадено от държава членка на Европейския съюз, или друга страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, не се изисква копие от документ за завършено образование.
Чл. 54з. Не се издава свидетелство за управление на моторни превозни средства или негов дубликат до заплащане изцяло на дължимите глоби от лицето за нарушения по Закона за движението по пътищата.
Чл. 54и. (1) Признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на моторни превозни средства се допуска, ако:

1. страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията;

2. страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и е подписала споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства;

3. страната, издала съответното свидетелство, е държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.

(2) Подмяната на свидетелството по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Чл. 54к. (1) Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторни превозни средства на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

(2) В случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 1, българско свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава след успешно полагане на изпит.

(3) Свидетелство за управление по чл. 54и, ал. 1, т. 3 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско свидетелство за управление без полагане на изпит.

(4) Свидетелство за управление по чл. 54и, ал. 1, т. 3 на водач, който е установил обичайното си пребиваване в Република България, се заменя с българско при установяване на административно нарушение, за което е предвидено отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление на моторното превозно средство.

(5) В случаите по ал. 1 - 4 замяната с българско свидетелство за управление се извършва след представяне на чуждестранно национално свидетелство. Замененото свидетелство се връща на държавата, в която е издадено, като се посочват причините за извършване на замяната.

(6) При изгубено или откраднато свидетелство за управление по чл. 54и, ал. 1, т. 3 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, се издава българско свидетелство въз основа на доказателства за придобитата правоспособност от компетентните органи на държавата, която е издала изгубеното или откраднатото свидетелство. За обстоятелствата по издаване на българското свидетелство се уведомява държавата, издала изгубеното или откраднатото свидетелство.

(7) Главна дирекция “Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи обменя информация със съответните органи на друга държава при издаването или замяната на свидетелства за управление на моторни превозни средства.
Чл. 54л. (1) Свидетелството за управление на моторни превозни средства се издава и подменя от органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(2) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторни превозни средства за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ е 10 години.

(3) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторни превозни средства за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години.

(4) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторни превозни средства на лица с трайни увреждания е до 5 години.

(5) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторни превозни средства на лица, навършили 70-годишна възраст е 2 години.
Чл. 54м. Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава в срок от:

1. при обикновена услуга до 30 дни от приемане на заявлението;

2. при бърза услуга до 10 дни от приемане на заявлението;

3. при подадено заявление за подмяна на свидетелство за управление на моторни превозни средства чрез дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина срокът за издаване е до 90 дни.

(2) Невалидността по ал. 1 се обявява от органа, издал свидетелството за управление на моторни превозни средства.”.

1. 
   В чл. 21, ал. 1 се създава т. 26:
   

2. 
   В чл. 44, ал. 1 се създава т. 20:
   

3. 
   Създава се приложение към чл. 44, ал. 1, т. 20:
   

2. Картата за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, е с размери: височина 106 мм и широчина 148 мм.

3. Цветът на картата за паркиране е светлосин с изключение на белия знак за “лице с увреждания”, който е на тъмносин фон.

4. Картите за преференциално паркиране задължително са ламинирани.

5. Полетата на предната и задната част на картата за преференциално паркиране са разделени вертикално на две части.

Лявата част отпред съдържа:

- символ на инвалидна количка в бяло на тъмносин фон;

- дата на изтичане на картата за паркиране;

- серийния номер на картата за паркиране;

- името и печата на издаващия орган/организация.

Дясната част отпред съдържа:

- с главни букви думите “КАРТА ЗА ПАРКИРАНЕ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ” на български език, а на подходящо отстояние с малък шрифт думите “Карта за паркиране” на други езици;

- думите “Модел на Европейските общности” на български език;

- като фон отличителния код на Република България - BG, заобиколен от кръг от 12 звезди, символизиращи Европейския съюз.

Лявата част на гърба съдържа:

- фамилията на притежателя;

- първото (първите) име (имена) на притежателя;

- подписа на притежателя или друг идентифициращ знак;

- снимка на притежателя.

Дясната част на гърба съдържа:

- твърдението, че тази карта дава право на притежателя ѝ да ползва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания;

- твърдението, че при употреба картата се поставя в предната част на превозното средство, така че лицевата ѝ част да се вижда изцяло с цел проверка.

Данните са на български език.”
§ 22. В Закона за пътищата (Обн. ДВ. бр. 26 от 2000 г., изм. и доп. бр.88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 16, 53 и 98 от 2014 г., бр. 10, 14, 37, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 30 и 75 от 2016 г. и бр. 11 и 89 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 9, ал. 6 думите „наредбата чл. 3, ал. 3” се заменят с „наредбaтa по чл. 3, ал. 5”.

2. В чл. 21, ал. 3 т. 4 се изменя така:

„4. изпълнява проекти, финансирани чрез оперативните програми „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020” и „Региони в растеж 2014-2020”;”.

3. В чл. 25:

а) Създава се нова ал. 3:

„(3) За автомагистрали и скоростни пътища се забранява изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения в обхвата на пътя или в обслужващата зона. За останалите републикански пътища, разстоянията между ръба на пътната настилка до целия габарит на рекламното съоръжение, в зависимост от допустимата максимална скорост на движение по чл. 34, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и от допустимата максимална скорост на движение, определена с пътни знаци, се определят с наредбата по чл. 18, ал. 5.

б) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея преди думата „над” се поставя запетая;

в) досегашните ал. 4-6 стават съответно ал. 5-7.

4. В чл. 36б:

а) алинеи 2 и 3 се изменят така:

„(2) Процедурите, свързани с управлението на безопасността на пътната инфраструктура, се прилагат за републиканските пътища, които са част от трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България, както и за автомагистралите и скоростните пътища, независимо дали се намират в етап на планиране, проектиране, строителство или експлоатация.

(3) Администрациите, управляващи пътя, могат да прилагат изискванията на ал. 1 за републиканските пътища от първи, втори и от трети клас, които не са част от трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България, и за общинските пътища.”

5. В чл. 36, ал. 1:

а) създава се нова т. 1:

„1. да притежава най-малко петгодишен опит в областта на организацията и безопасността на движението – проектиране, изпълнение, административна работа, преподавателска работа и др. подобни дейности;”

б) досегашната т. 1 става т. 2 и в нея след думите „строителен инженер” се добавя „по пътно строителство”;

в) досегшната т. 2 става т. 3;

г) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „строителен инженер” се добавя „по пътно строителство”.

6. В чл. 36з, ал. 3 думите „чл. 14, ал. 2” се заменят с „чл. 3, ал. 6”.

7. В чл. 36и:

а) в ал. 2 думите „чл. 3, ал. 3” се заменят с „чл. 3, ал. 5”;

б) в ал. 3 думите „чл. 14, ал. 1” се заменят с „чл. 3, ал. 4”.

8. В чл. 57:

а) в ал. 2, изр. второ думата „администрацията” се заменя с „управляващия пътя”;

б) в ал. 4, т. 1 след думите „обхвата на пътя” се поставя запетая, съюзът „и” се заличава и накрая се добавя „и обслужващата зона”.

9. Навсякъде в закона думите „администрацията, управляващи пътищата” се заменят с „управляващите пътищата”, а думите „администрацията, управляваща пътя”, „администрацията, която управлява пътя” - с „управляващия пътя”.
§ 23. Законът влиза в сила от …………

Приложение № 1 към чл. 16, ал. 2