Глава пета КОНТРОЛНИ ТОЧКИ ЗА ОТЧЕТ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ НАРУШЕНИЯ. ЗАГУБА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

(2) Когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя.

(3) Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

(4) При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 220, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.

(5) При връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно.

(6) Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.

1. 
   водач на моторно превозно средство на когото са отнети всички контролни точки;
   
2. 
   водач на моторно превозно средство, който в рамките на 24 месеца е наказан три пъти с влезли в сила наказателни постановления за едно или повече от нарушенията:
   

б) управление на моторно превозно средство в лентатата за аварийно спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 83, т. 3;

в) управление на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с техническо средство или тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или за неизпълние на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози;

г) превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с над 50 km/h;

д) преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;

е) неосигуряване на предимството на пешеходец на пешеходна пътека;

ж) организирание или участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
Чл. 173. (1) Възстановяването на правоспособност се извършва по реда на Закона за водачите на моторни превозни средства.

(2) Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство в случаите по чл. 172, след като е върнало свидетелството си за управление или то му е отнето може да бъде допуснато до изпит за възстановяване на правоспособност не по-рано от 24 месеца от датата, на която е върнато или отнето свидетелството и след преминаване на курс в структурите на Министерството на вътрешните работи. При кандидатстване за възстановяване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността.

(3) Редът и условията за провеждане на курсовете в структурите на Министерството на вътрешните работи по ал. 2 се уреждат с наредбата по чл. 171, ал. 3.
Чл. 174. (1) Броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява:

1. чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 220, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи;

2. служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

(2) Броят на контролните точки по ал. 1 се възстановява до максималния размер, а за новите водачи - до две трети от максималния брой контролни точки.

(2) За получаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачи на моторни превозни средства лицата по ал. 1 подават в отдел/сектор „Пътна полиция” при съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи по адрес на учебния кабинет, в който ще се провежда допълнителното обучение следните документи:

1. заявление по образец;

2. копие от документ за собственост или договор за ползване под наем на учебен кабинет;

3. списък на учебно-техническите средства;

4. копие от документ с размерите на учебния кабинет или скица с размерите на кабинета, подписана от управителя;

5. списък на преподавателите;

6. копия на дипломите за завършено висше образование на преподавателите;

7. копия на документите за професионална квалификация на преподавателите (Свидетелство за професионална квалификация за провеждане обучение на водачи на моторни превозни средства);

8. копия от трудови или граждански договори на преподавателите за извършване на дейност по провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за възстановяване на отнети контролни точки;

9. списък с двама представители на учебната форма за извършване проверка на учебния кабинет;

10. учебен дневник за регистриране на кандидатите за допълнително обучение;

11. регистър на издадените удостоверения за завършено допълнително обучение;

12. документ за платена такса по сметка на Главна дирекция „Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи за всяка учебна форма поотделно в размера, определен от Министерския съвет.

(3) Разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки се издава от директора на Главна дирекция „Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Разрешението се издава за всяка учебна форма в рамките на едно населено място, за определен ден от месеца и е за срок от 5 години.

(4) Действието на разрешението се прекратява:

1. с прекратяване на дейността на лицето;

2. с изтичане на срока, за който е издадено;

3. по искане на неговия притежател.

(5) Преподавателите, провеждащи допълнителното обучение на водачите на моторни превозни средства, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да притежават висше образование с образователна степен „магистър” и да са на възраст не по-малко от 25 години;

2. да притежават преподавателска или инструкторска правоспособност за обучение на водачи на моторни превозни средства или документ, удостоверяващ че са работили в сферата на безопасността на движението за не по-малко от 5 години;

3. да притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство;

4. да не им е наложено наказание лишаване от право да управляват моторно превозно средство през последната година;

5. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или да не са лишавани по съдебен ред от правото да управляват моторно превозно средство.
Чл. 176. Министърът на образованието и науката съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, контролните точки за отчет на извършваните нарушения.
Чл. 177. (1) Министърът на вътрешните работи с наредба определя условията и реда за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства и наложените им наказания, издаването на контролен талон към свидетелството за управление и предоставянето на информация от регистъра.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и особените забележки (ограничителни условия за ползване на свидетелството), които се посочват в свидетелството за управление на моторно превозно средство.

(2) Дубликат на контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство не се издава на водач, на когото са отнети всички контролни точки.

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

а) за когото видимо или със съответния документ се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това;

б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с техническо средство или тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до влизането в сила на наказателно постановление или съдебно решение, с което е решен въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 163, ал. 4 установените стойности са определящи;

в) който извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация - до решаване на въпроса за отговорността му, за срок до един месец;

г) който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба по този закон или по Кодекса за застраховането, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба;

д) който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места - за срок от един месец;

е) без адрес на територията на Република България, на който е наложена глоба с фиш или наказателно постановление – до заплащането й, в случай че не е приложена принудителна административна мярка по б. „а” – „д”.

2. временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик:

а) чието пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове, когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение - до отстраняване на неизправността;

б) с чието пътно превозно средство се превозва опасен товар, но не отговаря на изискванията за класа и вида на превозвания товар - до отстраняване на несъответствието;

в) чието моторно превозно средство е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт - за срок от 6 месеца;

г) за чието моторно превозно средство не е заплатена съответната такса, определена в Закона за пътищата или е залепен невалиден винетен стикер - за срок до един месец;

д) който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози - за срок от един месец;

е) с чието моторно превозно средство е превишена максимално разрешената скорост в населено място над 50 km/h - за срок от един месец;

ж) който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, различни от тяхното предназначение за превоз на хора и товари - за срок от 3 месеца;

з) който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътя с въведена временна забрана за движение извън населените места - за срок от един месец;

и) който управлява моторно превозно средство със свидетелство за управление, което е с изтекла валидност или чието свидетелство за управление е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, както и на собственик чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - до представяне на валидно свидетелство за управление на управлявалия превозното средство, но за не повече от 6 месеца.

3. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на т. 1 или 5 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;

б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

4. задържане на отговорно пазене, до установяване на собствеността, на регистрирано или подлежащо на регистриране пътно превозно средство, на което идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване или е променен;

5. изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на лице:

а) което не е изпълнило задължението си по чл. 172;

б) чието свидетелство за управление е издадено въз основа на документ с невярно съдържание или подправен документ или при издаването не са спазени условията и реда за неговото издаване;

6. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано:

а) правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване, като за новото местоположение на превозното средство се уведомява съответното районно управление на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването;

б) в нарушение на правилата за движение на места, обозначенини с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, обслужващо територията, на която е било паркирано превозното средство, за новото му местоположение; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместеното превозно средство се начислява от момента на уведомяването на районното управление на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи;

в) правилно или в нарушение на правилата за движение и е без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрещните работи;

г) и не е заплатена дължимата цена, определена по чл. 21, ал. 1, т. 26 от Закона за местното самоуправление и местната администрация след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак.

7. временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по чл. 175 – до отстраняване на констатираните нарушения.
Чл. 180. (1) Принудителните административни мерки по чл. 179, т. 1, 2, 3, 5, т. 6, б. „а”, т. 7 и т. 8 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(2) Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:

1. недопускане управлението на моторното превозно средство;

2. спиране от движение на моторното превозно средство;

3. отнемане на документите по чл. 163, ал. 2, т. 1 и чл. 164, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 163, ал. 2, т. 3;

4. поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи с наредбата по чл. 11, ал. 1 от Закона за пътните превозни средства, върху предното стъкло на моторното превозно средство, при временно спиране от движение по чл. 179, т. 2;

5. преместване и предоставяне за отговорно пазене на моторни превозни средства, временно спрени от движение на основание чл. 179, т. 2, като разходите по преместването и заплащането на таксите за отговорно пазене са за сметка на собственика на превозното средство;

(3) В случаите по чл. 179, т. 1, б. „б”, „г” и „д” свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, а в случаите по чл. 179, т. 1, б. „е” свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение или фиша за налагане на глоба.

(4) В случаите по чл. 179, т. 2, б. „д”, „е”, „ж”, „з”, и „и” свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство. Редът за връщане на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство на собственика на превозното средство в случаите по чл. 179, т. 2, б. „д”, „е”, „ж”, „з” и „и” се определя с наредбата по чл. 11, ал. 1 от Закона за пътните превозни средства.

(5) В случаите по чл. 179, т. 3 табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Прекратяването на регистрацията в случаите по чл. 179, т. 3 се отразява в регистъра на превозните средства. Редът за прекратяване на регистрацията в случаите по чл. 179, т. 3 и за съхранение на отнетите свидетелство за регистрация и табели с регистрационен номер се определят с наредбата по чл. 11, ал. 1 от Закона за пътните превозни средства.

(6) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.

(8) При отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство в случаите по чл. 179, т. 1, б. „б” моторното превозно средство може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението.

(9) При отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите по чл. 179, т. 3, собственикът на моторното превозно средство е длъжен в срок до 12 часа от установяване на нарушението да осигури транспортирането на превозното средство до място за съхранение.

(3) В случаите по чл. 172, т. 1 и 2, до представяне на документ за успешно премината проверка на теоретичната подготовка от компетентните органи на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и за изследване за психологическа годност, свидетелството за управление на моторно превозно средство не се издава на собственика.

(2) Разходите за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози се заплащат на организацията, извършваща съответното изследване от лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или с техническо средство или тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест.

(3) Разходите по ал. 2 са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, когато при извършването на химическо или химико-токсикологично изследване не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.

(4) До представяне на документ за заплащане на разходите по ал. 2 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 179, т. 1, б. „б”, не се връща на собственика.

(5) Условията и редът за определяне на размера на разходите за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и за тяхното заплащане се определят с акт на Министерския съвет по съвместно предложение на министъра на здравеопазването и министъра на вътрешните работи.
Чл. 183. Когато за преминаването по пътя на превозни средства на спешната медицинска помощ, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се налага преместването на неправилно паркирани превозни средства, ако на преместените превозни средства са нанесени щети, на собствениците на тези превозни средства не се полага обезщетение, включително и застрахователно.