Раздел ХХ Правила за движението по пътищата на пешеходците. Поведение на водачите към пешеходците

1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър;

2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет;

3. които са с трайни увреждания и които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.

(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани.

(3) По платното за движение е забранено пренасяне, теглене или бутане на предмети от пешеходците, извън случаите по чл. 136, т. 1 и 2.
Чл. 138. Хората с трайни увреждания, които се придвижват с инвалидна количка, могат да се движат и по платното за движение по посоката на движението, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.
Чл. 139. Извън населените места, при липса на банкет или тротоар или при невъзможност те да бъдат използвани, лицата, бутащи велосипед, мотопед или мотоциклет, могат да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.
Чл. 140. (1) Група пешеходци с водач, организирана група от военнослужещи, ученическа група и други подобни могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. В този случай те трябва да са обозначени от лявата страна, както следва:

1. през деня - отпред и отзад с червен флаг;

2. през тъмната част на денонощието - отпред с бяла светлина, а отзад - с червена светлина; когато дължината на образуваната колона е над 20 метра, вървящите от лявата страна на всеки 10 метра носят допълнително светещо тяло, излъчващо бяла светлина.

(2) При намалена видимост или при интензивно движение, движението на група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона един след друг.

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства;

2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, да не отклоняват вниманието си, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;

4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

(2) На кръстовища без обозначена, маркирана или сигнализирана пешеходна пътека, пешеходците могат да пресичат пътното платно по продълженията на тротоарите и банкетите върху пътното платно, след като пропуснат движещите се по пътя моторни превозни средства, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1-4.

(3) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1-4.
Чл. 142. На пешеходците е забранено:

1. да навлизат внезапно на платното за движение;

2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;

3. да се движат по пътното платно или банкета извън населените места, в тъмната част на денонощието без светлоотразителна жилетка;

4. да се движат в тунели и по мостове, когато няма изградени тротоари;

5. да извършват търговия и услуги на платното за движение.

(2) При подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален режим на движение пешеходците са длъжни да освободят платното за движение. Пресичането се разрешава след преминаване на сигнализиращото моторно превозно средство и на съпровожданите от него пътни превозни средства.

(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде особено внимателен и предпазлив към децата, към придвижващите се с инвалидни колички, към незрящите и лицата със слепо-глухота.

(3) Пешеходците, които са незрящи използват следните отличителни знаци:

1. бял бастун;

2. бяла лента, поставена на лявата ръка.

(4) Пешеходците със слепо-глухота използват червено-бял бастун.

(2) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.

(3) Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.

(4) При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на пешеходна пътека, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.

1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре преди пешеходната пътека;

2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;

3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.

(2) Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца.
Чл. 147. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.
Раздел XXI
Правила за движение в специално обособени зони
Чл. 148. (1) В населените места може да се обособяват пешеходни зони с основно предназначение за движение на пешеходци, които са изолирани от движението на пътни превозни средства, като входовете и изходите на зоната се обозначават с пътни знаци

(2) В зависимост от организацията на движение на пътни превозни средства пешеходните зони могат да бъдат:

1. зони с пълна забрана на движение на пътни превозни средства, в които обслужването на търговските и другите обекти се организира извън пешеходната зона или с часови график за ограничен достъп;

2. зони с ограничаване на достъпа на пътни превозни средства по време;

3. зони с ограничаване на достъпа на пътни превозни средства по видове - в тези зони се допуска преминаване на маршрути на обществения транспорт за превоз на пътници и/или на единични специализирани превозни средства за обслужване на търговски и други обекти;

4. зони за споделено пешеходно, велосипедно и автомобилно движение, както и на обществения транспорт за превоз на пътници.

(3) В пешеходните зони водачите на моторни превозни средства се движат със скорост, не по-висока от 20 km/h и пешеходците се ползват винаги с предимство пред останалите участници в движението.
Чл. 149. (1) В населените места може да се обособява “Зона за споделено движение”, която е част или части от пътищата в населеното място, предназначена за споделено движение на всички участници в движението.

(2) Входовете и изходите на зоните по ал. 1 се обозначават с пътни знаци или светлинни сигнали.

(3) В “Зона за споделено движение”:

1. максимално разрешената скорост за движение на превозните средства е 30 km/h;

2. пешеходците и велосипедистите се ползват винаги с предимство пред останалите участници в движението;

3. за велопедистите всички пътища в зоната са двупосочни, освен ако не е разпоредено друго от компетентните органи;

4. паркирането в зоната е разрешено само на специално обозначените места.

(4) При излизане от “Зона за споделено движение” на път извън зоната, водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат участниците в движението, движещи се по другия път.

(2) В жилищната зона действат следните специални правила:

1. пешеходците могат да използват за движение пътя по цялата му широчина;

2. водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по-голяма от 20 km/h, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия за тяхното движение;

3. паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените за това места;

4. при излизане извън жилищна зона, водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат участниците в движението, движещи се по пътя, на който излизат.

1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

2. когато при произшествието са пострадали хора:

а) да уведоми за произшествието чрез ЕЕН 112;

б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и изпълнява указанията и разпорежданията им;

в) до пристигането на органите на Министерството на вътрешните работи, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него и за тях;

г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;

д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните органи;

е) да не консумира алкохолни напитки и да не употребява наркотични вещества или техни аналози, до пристигане на контролните органи, след което изпълнява указанията и разпорежданията им.

3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него и няма повредено имущество на трети лица, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него или е повредено имущество на трети лица, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват за него чрез ЕЕН 112 и изпълняват дадените им указания;

г) да не консумира алкохолни напитки и да не употребява наркотични вещества или техни аналози, до пристигане на контролните органи, след което изпълнява указанията и разпорежданията им.

(2) Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в произшествието да предоставя данни за самоличността си и за задължителната си застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Чл. 152. Водач на моторно превозно средство, който не е участник в пътнотранспортно произшествие, когато пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта е длъжен:

1. да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него и за тях;

2. да уведоми за произшествието чрез ЕЕН 112.
Чл. 153. Контролните органи на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:

1. при произшествието има загинал или ранен човек;

2. произшествието е предизвикало затруднение на движението, породено от невъзможност да бъдат преместени моторните превозни средства;

3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;

4. има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;

5. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба “Военна полиция” към министъра на отбраната;

6. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него или между тях няма разногласие, относно обстоятелствата, свързани с произшествието, но от него са причинени имуществени вреди на трети лица.
Чл. 154. (1) Контролните органи на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 153 на мястото на пътнотранспортното произшествие. Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.

(2) Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор определят с наредба документите, реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл. 153 и реда за информиране съгласно ал. 1.

(3) Министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи и лечебните заведения при оказване помощ на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и реда за отчитането им.

(4) Министърът на вътрешните работи определя с инструкция реда, по който се регистрират и водят на отчет пътнотранспортните произшествия.

1. табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето върху тях на никакви предмети, материали и вещества;

2. устройствата за осветяване и светлинна сигнализация чисти, видими, регулирани и в изправност;

3. стъклата и огледалата чисти и здрави.

1. в случай че пред него има друго пътно превозно средство - да подреди в съответната посока моторното превозно средство най-малко на 1 метър от стоящото пред него;

2. при зареждане, да изключи двигателя.

(2) Мотоциклетите и мотопедите се придвижват към бензиновите колонки с неработещ двигател от разстояние най-малко 15 метра от тях. След зареждането те се отдалечават на същото разстояние, по същия начин.

(3) Забранява се тютюнопушенето в района на бензиностанциите и станциите за зареждане с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ, извън обозначените за целта места, както и използването на средства или предмети, които могат да възпроизведат открит огън или искри.
Чл. 157. Организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено да се провеждат без разрешение на управляващият пътя и без предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 158. (1) Движението на шествия се извършва в колона по най-дясната свободна пътна лента. Широчината на колоната не може да бъде по-голяма от широчината на една пътна лента за движение.

(2) Забранява се на останалите участници в движението да пресичат шествие.

(2) Освен в случаите по ал. 1, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва всякакви други мобилни устройства, отклоняващи вниманието му от управлението на моторното превозно средство.

1. организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;

2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Чл. 161. (1) Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им извън границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

(2) Ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

1. непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, да не ги оставят без надзор в близост до пътя и да не превеждат животни през пътя, ако това застрашава безопасността на движението;

2. да управляват превозното средство или да направляват животните в най-дясната част на пътното платно;

3. да управляват пътните превозни средства в колона не повече от две непосредствено едно след друго;

4. при езда да не водят повече от едно животно отстрани и да не се движат успоредно с друг ездач;

5. при движение по банкетите и тротоарите в населени места да водят кучетата на къс повод.

(2) Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга са длъжни да ползват светлоотразителна жилетка при управлението извън населените места, през тъмната част на денонощието или при намалена видимост.
Глава четвърта
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ
Чл. 163. (1) Служители от определени от министъра на вътрешните работи структури и структурни звена на Министерството на вътрешните работи:

1. контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и укрепването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служителите са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост;

2. контролират спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и документи, свързани с извършването на превоза;

3. контролират изпълнението на задължението за движение на пътните превозни средства след заплащане на такса, в съответствие със Закона за пътищата, поставянето на валидни винетни стикери и премахването на винетни стикери с изтекъл срок, включително и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата;

4. при необходимост регулират движението по пътищата;

5. извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях;

6. регистрират и водят отчет на пътнотранспортните произшествия;

7. извършват анализ на пътнотранспортните произшествия и предоставят информация на държавни органи, общини, обществени организации и на средствата за масово осведомяване;

8. водят националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните;

9. следят за състоянието на пътя и пътните принадлежности и издават сигнални писма, съдържащи предписания или разпореждания до управляващия пътя, за отстраняване на установени неизправности по тях;

10. въвеждат временна организация на движението съвместно с управляващия пътя;

11. въвеждат временни промени в организацията на движението при внезапно появила се опасност за движението - аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или заледяване, пътнотранспортни произшествия, като незабавно уведомяват управляващия пътя;

12. предотвратяват нарушения, увреждащи пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности;

13. контролират изпълнението на учебните програми за провеждане на допълнително обучение по чл. 171, ал. 3, като извършват проверки по документи и на място;

14. привеждат в изпълннение наказателните постановления или решенията на съда, с които е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

(2) При изпълнение на функциите си по този закон служителите по ал. 1:

1. имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват личните документи и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз;

2. имат право да проверяват документите за самоличност на пътниците в моторните превозни средства;

3. имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закон случаи;

4. имат право при извършване на контрола да връчват на водача и пътниците:

а) невръчени електронни фишове, издадени от органите на Министерството на вътрешните работи, за наложени наказания по този закон и по Кодекса за застраховането;

б) разпечатка от автоматизираната информационна система на Министерството на вътрешните работи за издадени, но невръчени наказателни постановления по този закон, по Закона за моторните превозни средства, по Закона за автомобилните превози, по Закона за водачите на моторни превозни средства и по Кодекса за застраховането, съдържаща реквизитите на наказателното постановление, с изключение на подпис и печат на наказващия орган. При връчването се отразява дата и час и връчващият орган се подписва върху разпечаткта, като от момента на връчването й наказателното постановление се счита за връчено;

5. имат право да отвеждат в структурите или звената на Министерството на вътрешните работи участници в пътнотранспортно произшествие, когато това е необходимо за разследване на произшествието;

6. имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват автоматизирани технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на пътното превозно средство;

7. имат право за установяване на нарушенията по този закон, да ползват уреди, технически средства или системи и тестове;

8. имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане;

9. прекратяват служебно регистрацията на регистрирано пътно превозно средство;

10. не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, отговарящо на изискванията по чл. 15, ал. 2 и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози;

11. не допускат движение на пътно превозно средство, което има някоя от повредите или неизправностите, посочени в чл. 77, ал. 3 или няма валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;

12. не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с техническо средство или тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози; в случай че при осъществяването на контрол с техническо средство или тест е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, длъжностното лице от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване;

13. не допускат движение по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци на моторно превозно средство без валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

(3) Условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(4) Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

(5) По реда на наредбата по ал. 4 се установява и концентрацията на алкохол в кръвта на участници в пътнотранспортни произшествия и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

1. спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза;

2. заплащането на таксите в съответствие със Закона за пътищата и поставянето на валидни винетни стикери – за пътни превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка.

3. техническата изправност и укрепването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, като за целта служителите са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост;

4. спазването на временните забрани за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на превозни средства за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари.

(2) При изпълнение на функциите си по този закон инспекторите от контролните служби на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”:

1. имат право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата изправност, укрепването на товарите и транспортната годност на пътните превозни средства;

2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;

3. имат право да проверяват документите за самоличност на пътниците, превозвани с моторни превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници или за извършване на превоз за собствена сметка;

4. не допускат движение на пътно превозно средство, предназначено за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници или товари, което има някоя от повредите или неизправностите, посочени в чл. 77, ал. 3;

5. имат право да спират учебните автомобили, с които се провежда обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства, да проверяват документите за самоличност на обучаващия и обучавания, както и техническата изправност на превозното средство, с което се извършва обучението;

6. имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на укрепването на превозваните товари;

7. оказват съдействие на контролните органи на Министерството на вътрешните работи при изпълнение на задълженията по чл. 163, ал. 1, т. 11.
Чл. 165. (1) Длъжностни лица от определени от кметовете на общините служби:

1. контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана;

2. използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране, определена по чл. 21, ал. 1, т. 26 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство;

3. контролират на територията на общината спазването на изискванията на Закона за управление на отпадъците по отношение на изоставените пътни превозни средства или моторни превозни средства с прекратена регистрация;

4. регистрират пътните превозни средства с животинска тяга;

5. контролират на територията на общината спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на пътни превозни средства с животинска тяга.

(2) Глобите, събирани при констатиране на нарушения във връзка с контрола по ал. 1, постъпват в бюджета на общината. В бюджета на общината се предвиждат средства за:

1. усъвършенстване на организацията и безопасността на движението;

2. подпомагане издръжката на общинските органи, осъществяващи контрол по този закон;

3. други дейности, свързани с изпълнението на този закон.

(2) Органите, които извършват принудително преместване на пътни превозни средства, са длъжни да укажат предварително чрез съответните знаци местонахождението на преместеното пътно превозно средство.

(2) При изпълнение на контролните функции по ал. 1 органите на служба „Военна полиция” към министъра на отбраната се ползват с правомощията по чл. 163, ал. 2 по отношение на военните превозни средства.

(3) При придвижване по пътищата на военни колони от въоръжените сили движението може да се регулира и от техни представители.
Чл. 170. (1) Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните органи и структури по тази глава, съобразно тяхната компетентност. Същите налагат и предвидените в този закон наказания.

(2) При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Полицейски орган, изпълняващ служебните си задължения в униформено облекло, може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

(3) Контролираните лица съдействат на представителите на контролните органи при осъществяване на техните правомощия.

(4) Органите за контрол представят на спрения за проверка участник в движението полицейски знак или служебна карта. Когато е необходимо, той може да разпореди на спрения водач да излезе от превозното средство.

(5) Органите за контрол по чл. 163, 164, 167 и чл. 169 могат да поставят на пътното платно пътни знаци на преносими стойки и конуси, с цел обезопасяване на извършваните проверки.