Горивото е обект на множество различни данъци/такси, включително ДДС, акцизни такси, такси за съхранение и сигурност и такси, свързани с въздействието върху околната среда. Повечето Страни-членки прилагат стандартната ДДС ставка за горива, вариращата от 15% (Германия) до 25% (Швеция и Дания). Въпреки това, Португалия прилага редуцирана ставка от 5% върху дизеловите горива, а Люксембург прилага редуцирана ставка за безоловен бензин в размер на 12%. Като цяло, ДДС се плаща/поема от частните потребители, докато търговските оператори, които са регистрирани по ДДС, , могат да претендират за освобождаване.
Съгласно законодателството на Общността, оловният бензин трябва да бъде с по-висока акцизна такса, отколкото безоловния бензин. Нещо повече, ставката за дизеловото гориво е по-ниска от тази за бензина, отразявайки факта, че търговските превозни средства използват основно дизелово гориво. Единственото изключение е Великобритания, където дизеловото гориво се облага със същите ставки на метър кубичен, както и безоловния бензин. От гледна точка на енергийното съдържание, във Великобритания дизеловото гориво е с предимство, в сравнение безоловния бензин. В Швеция и Финландия разликата в акциз върху дизеловото и бензиновото гориво се основава на екологични критерии.
Нещо повече, ръководени също от екологични съображения, Великобритания, Гърция и Ирландия прилагат различни таксите върху безоловния бензин, в зависимост от октановото число. В Дания функционира система на редуцирани акцизни ставки, когато бензинът се продава на бензиностанция, разполагаща с оборудване за рециклиране на бензинови изпарения. Тези различия бяха узаконени от условията на Член 8 (4) от Директива 92/81/EEC на Съвета.
Освен ДДС и акцизни такси, в различните Страни-членки горивата се облагат и с множество специални такси. Те включват екологични такси, напр. въглеродни такси (Швеция, Дания, Холандия, и Финландия), такси за съхранение на горивото (Финландия, Холандия и Германия) и такси за финансиране на различни индустриални дейности (Франция, Белгия).
Съществува голяма разлика в нивата на таксуване на горивата. За оловен, безоловен бензин и за дизелово гориво разликата в таксите между различните страни-членки е между 220 и 250 EURO за 1 000 литра. Най-високи са ставките за таксите върху оловния бензин във Франция, Финландия, Холандия и Италия. Най-ниските нива са в Испания, Люксембург и Гърция. Въпреки това, всички страни-членки прилагат общо ниво на таксуване на оловния бензин - малко над минимума от 337 EURO на 1 000 литра, определен от Общността.
При безоловния бензин ситуацията е сходна. Най-високи са ставките на таксите във Франция, Финландия, Италия и Холандия. В Люксембург, Испания, Гърция и Ирландия се прилагат най-ниските нива. Въпреки това, всички страни-членки прилагат общо ниво на таксуване на безоловния бензин - малко над определения от Общността минимум от 287 EURO за 1 000 литра.
Ситуацията при дизеловото гориво е малко по-различна. Великобритания има най-високите нива на таксуване, с над 100 EURO за 1 000 литра по-високи от тези в Италия и Франция, които прилагат втората най-висока таксова ставка. Най-ниски са нивата в Гърция, Люксембург и Испания, където те са точно над минимума от 245 EURO за 1 000 литра, определен от Общността.
В допълнение към таксите за горивата, повечето страни-членки събират тол-такси за използване на магистралите, където потребителите плащат във връзка с изминатото разстояние (Франция, Италия, Португалия, Испания, Гърция и Австрия). В Швеция, Великобритания и Дания се заплащат суми за преминаването по определени мостове. В някои държави функционира система от специални потребителски такси за тежкотоварни превозни средства. От 1 януари 1995 г. в Холандия (от 1996 г.), в Белгия, Германия, Люксембург, Дания и Швеция (от 1998 г.) функционира интегрирана система за пътно таксуване на тежкотоварни превозни средства с максимално тегло над 12 тона, т.н. Евро-Винетки. Потребителската такса се определя въз основа на времето, през което е използвана инфраструктурната мрежа. Тази система функционира в съответствие с Директива 93/89/EEC (виж т. 3.1.). В Австрия функционира сходна таксова система на национална основа (виж Раздел 10).
9.Специфична информация за Франция, при отчитане на нейната тол-система
9.1.Общо описание на системата от данъци/такси
Във Франция, както в повечето други страни от ЕС, всички пътни данъци и други такси, плащани ежегодно от потребителите, покриват до голяма степен разходите по строителството, експлоатацията и поддържането на пътищата.
Източниците на приходи за пътищата за 1997 г., изчислени за Националните Сметки, е както следва:
Таблица 9.1 Приходи от потребителски пътни данъци и такси
|
Млрд. FF
|
Млрд. Euro
|
%
|
Данък горива
|
139.1
|
21.21
|
71.5
|
Регистрационна такса
|
6.5
|
0.99
|
3.3
|
Данък върху собствеността
|
13.5
|
2.06
|
6.9
|
Данък за превозно средство (Данък на ос)
|
0.5
|
0.08
|
0.3
|
Такса върху свидетелство за правоуправление
|
0.4
|
0.06
|
0.2
|
Данък върху застраховката на автомобила
|
6.3
|
0.96
|
3.2
|
Тол такси за автомагистралите
|
28.3
|
4.31
|
14.6
|
Общо
|
194.6
|
29.67
|
100.0
|
Източник: Insee, Национални Сметки
За сравнение, инфраструктурните разходи, общо за строителство и поддържане, за 1997 г. са както следва.
Таблица 9.2 Инфраструктурни разходи
|
Млрд. FF
|
Млрд. Euro
|
Национална мрежа
|
16.3
|
1.71
|
Регионална и местна мрежа
|
63.3
|
6.62
|
Мрежа под концесия
|
26.1
|
2.73
|
Общо инфраструктурни разходи
|
105.7
|
11.06
|
Източник: Insee, Национални Сметки
Данъкът върху горивата представляват най-големия дял ат пътните такси. Таблицата по-горе не включва ДДС върху горивата. ДДС възлиза на 17.1 % (20.6 % върху цената без ДДС) и се прилага към цена, включваща TIPP (местен данък върху петролните продукти- МДПП).
Регистрационната такса за автомобила, така наречената “сива карта” (carte grise) се заплаща или при закупуване на нов автомобил, или при неговата продажба. Ставката е фиксирана на регионално ниво и нараства заедно със стойността на превозното средства.
Данъкът върху собствеността (taxe différentielle sur les véhicules à moteur – диференциран данък върху МПС, наричан "винетка") се плаща годишно. Неговата стойност също се определя на регионално ниво и нараства стръмно с финансовата стойност на автомобила. Размерът на данъка се намалява на половина, в случай че превозното средство е на повече от 5 години. Търговските превозни средства (товарни автомобили), плащащи данък превозно средство (taxe à l'essieu – данък на ос) са освободени от данък върху собствеността.
С данък превозно средство (taxe spéciale sur certains véhicules routiers – специален данък върху някои пътни ПР, познат като "Taxe à l'Essieu" – данък на ос) се облагат товарните автомобили, в зависимост от вида им. До 1999 г. част от него (приблизително 70%) се възстановяваше на превозвачите, в зависимост от тол-таксите, платени за товарния автомобил. Намаление в размер на 75% се прави за превозни средства, използвани за интермодален транспорт (по железопътни маршрути).
С годишен данък върху автомобилната застраховка са облагат застрахователните договори. Той възлиза на 18% от цялата сума, плюс 15% върху застрахователната вноска по гражданска отговорност и 9% върху вноската за застраховката за щети, нанесени на трети лица, или приблизително около 20% от застрахователната вноска.
Тол-таксите за автомагистралите не се разглеждат като данък, а като източник на приходи за развитие на междуградската автомагистрална система. Концесионерите следва да плащат данъци и тази част от тол-таксите, може действително да бъде разглеждана, като същински данък. Той възлиза приблизително на 4.8 млрд. FF годишно. От 1995 г., е включен и специален данък за финансиране на инвестициите за други транспортни инфраструктури (FITTVN: Fonds d'Investissement pour les Transports Terrestres et les Voies Navigables – Инвестиционни фондове за сухопътните видове транспорт и плавателните водни пътища).
Доскоро, с транзитна такса са били облагани чуждестранни товарни автомобили, влизащи на френска територия и, които не принадлежат на страна, сключила двустранно споразумение с Франция относно таксуване на пътните превози. Стойността на таксата е била 50 FF на ден (Euro 7.62). В действителност, само превозни средства от Турция и Югославия са били облагани с такава такса.
Сподели с приятели: |