За да може да се направи сравнение с други страни от ЕС, по-долу са дадени точните стойности на данък/такса за две типични превозни средства: един VW Golf с мощност 7 фискални конски сили и един товарен автомобил с тегло 40 т. с 3+2 оси и въздушно окачване.
Типичен пътнически автомобил: VW Golf 7 фискални конски сили
Таблица 9.3 Фиксирани разходи за типичен пътнически лек автомобил
При придобиване
|
|
|
Регистрационна такса (средно за страната)
|
1 500 FF
|
229 Euro
|
Върху собствеността (на година)
|
|
|
Данък собственост (средна стойност за винетка)
|
518 FF
|
79 Euro
|
Данък върху автомобилна застраховка
|
2 100 FF
|
320 Euro
|
Общо
|
2 618 FF
|
399 Euro
|
Таблица 9.4 Променливи разходи за типичен пътнически лек автомобил
Върху ползване (за година: 9 500 км, от които 2 500 по автомагистрали с тол-такси, 10 литра/100 км)
|
Такса гориво (950 литра, TIPP при 3.78/l)
|
3 591 FF
|
547 Euro
|
Тол-такси
|
1 000 FF
|
150 Euro
|
Общо
|
4 591 FF
|
697 Euro
|
Типичен товарен автомобил: 3+2 оси, въздушно окачване и 40 тона
Таблица 9.5 Фиксирани разходи за типичен товарен автомобил
При придобиване
|
|
|
Регистрационна такса
|
4 013 FF
|
612 Euro
|
Върху собствеността (за година)
|
|
|
Данък собственост (средна стойност за винетка)
|
н.д.
|
н.д.
|
Данък превозно средство (съществуващо ниво)
|
4 160 FF
|
634 Euro
|
Данък застраховка на превозно средство
|
6 900 FF
|
1 052 Euro
|
|
11 060 FF
|
1 686 Euro
|
Таблица 9.6 Променливи разходи за типичен товарен автомобил
Върху ползването (за година: 125 000 км, от които 50 000 км по френски автомагистрали с тол-такси, 28 литра дизелово гориво/100 км)
|
Данък за дизелово гориво (35 000 литра при 2.35 FF/l)
|
82 250 FF
|
12 539 Euro
|
Тол-такси
|
45 000 FF
|
7 500 Euro
|
Общо
|
127 250 FF
|
19 289 Euro
|
През 50те години собствеността върху автомобили започна да нараства бързо, както във Франция, така и в цяла Западна Европа.
Съответно се появи необходимостта от модернизирани и с висока пропускателна способност автомагистрални връзки, тай като съществуващата мрежа, макар и широко разклонена, беше съставена главно от двулентови пътища. Беше създаден специален пътен фонд с цел финансиране развитието и модернизирането на основната мрежа, който се набира от процент от сумата, получена от данъка върху горивата. В резултат на оказания от различни страни натиск върху бюджета, в действителност не бе възможно за Правителството да субсидира този фонд на очакваното ниво, поради което се ориентира към единствената друга политика, позволяваща бързото развитие на автомагистралите в страната. Тази политика позволи на обществени организации да се отдава под концесия изграждането, поддържането и да експлоатацията на автомагистралите, финансирани от тол-такси.
През 1959 г., дължината на автомагистралната мрежа е възлизала на едва 170 км, от които 10 км - отдадени под концесия. На 1 януари 1998 г., Франция е разполагала с 8 896 км автомагистрали, от които 6 705 - отдадени под концесия. Френската пътна мрежа включва 975 000 км, като националната пътна мрежа обхваща 36 000 км.
Към настоящия момент компаниите-концесионери са общо 9, 6 от които са публични, една е частна, а две експлоатират международните тунели. Първите 6 са се комбинирали по двойки, на регионален принцип. Дължините на мрежите, за които те отговарят, варират от 306 км до 1 858 км.
Историята на концесионната система във Франция в действителност беше съпроводена от опити и грешки. В началото, концесиите бяха предоставени на местни обществени организации, на Търговската камара или "Société d'Economie Mixte" – смесено дружество, в което контролният пакет акции беше обществен. Между 1956 г. и 1963 г., бяха основани 5 "смесени компании". Правителството предоставяше първоначална финансова помощ, гарантирайки заеми и предоставяйки пари в брой и аванс. От 1970 г., до търговете за нови концесии бяха допуснати частни компании и така бяха създадени 4 частни транспортни тол-фирми. След 1982 г., отчасти в резултат на петролната криза, всички компании-концесионери се сблъскаха със сериозни финансови проблеми и държавата пое 3 от четирите частни компании и обезщети собствениците на акции.
Предполагаше се, че продължителността на концесиите ще бъде 30 или 35 години. В действителност, сроковете на първите концесии бяха удължени, за да се даде възможност на компаниите да субсидират строителството и експлоатацията на нови участъци със приходите, генерирани от по-старите участъци.
По този начин компаниите-концесионери балансираха повече или по-малко своите приходи и разходи, което им позволи дори да финансират индиректно строителството на други транспортни инфраструктури чрез FITTVN (Фондове за развитие на други транспортни съоръжения, финансирани от тол-такси за автомагистрали).
Повечето тол-системи са затворени, с напълно контролиран достъп: потребителят си взима билет на входната станция, а плаща при напускане на пътя. Стойността на таксата е директно пропорционална на пропътуваното разстояние. Някои автомагистрали, в частност, когато те са още в период на развитие, са оборудвани с линейни системи, които дават възможност на потребителя да плаща систематично, при преминаване през пунктове за таксуване, разположени по продължението на автомагистралата. Първоначално се предполагаше, че ставките на тол-таксите, трябва да бъдат установени от компаниите в границите, определени от концесионния договор. През 1975 г., Министерство на Финансите реши да регулира директно тол-таксите. Те бяха определени в дългосрочни договори и изменението им следва индекса на потребителските цени.
Към настоящия момент средната такса на километър е 0.40 FF (0.06 Euro) за леки автомобили и от 0.80 до 1.00 FF (0.12 до 0.15 Euro) респективно за товарни автомобили. От 100 франка тол-такса, средно 59 се използват за възстановяване на строителните разходи, 25 за поддържане и експлоатация на съоръженията (включително 10 за събирането на таксата) и 16 за данъци.
В някои случай се въвежда допълнително непряко облагане във връзка със задръстванията: например по автомагистрала А1 (Париж - Лил) в края на седмицата и по главните връзки с южна Франция (А 26, А5/А6), за времето на големите натоварвания на движението през летния сезон. Тол-таксите за градския участък в Марсилия също така са увеличени за пиковите часове.
Широко разпространено е, че потребителят на автомагистрала с платено преминаване посредством тол-таксата заплаща индиректно за безопасността на движението и опазването на околната среда: във връзка с това, техническите изисквания, наложени на концесионера, резултират в по-високи разходи за строителство /поддържане и експлоатация, а от там в по-високи тол-такси. Броят на хората убити при пътнотранспортни произшествия на автомагистралите е една четвърт от този за обикновените пътища (изразено в МПСхкм) и френските автомагистрали обикновено са удобни и добре интегрирани в околната среда.
Сподели с приятели: |