ОДИСЕЯТА НА ЕДНА БОТЕВА БИОГРАФИЯ

ОДИСЕЯТА НА ЕДНА БОТЕВА БИОГРАФИЯ

Кой е първият руски биограф на нашия поет и революционер?

Името на руския учен, общественик и държавник, професор Евгений Захарович Волков, е скъпо и за нас, българите, защото той е първият руски биограф на Христо Ботев.

Твърде оскъдни са биографичните материали за Волков. Дори неговите близки приятели като Георги Бакалов, проф. Асен Златаров, акад. Михаил Димитров знаят твърде малко за неговия живот, особено след завръщането му в Съветския съюз, след като бе престоял в България пет години като политически емигрант.

ЕВГЕНИЙ ВОЛКОВ е роден на 10 март 1883 г. в Петербург в семейството на художник от гр. Бердянск, Таврическа губерния. Гимназиалното си образование завършва в Петербург. Известно време учи в Московския земеустроителен техникум.

Бурният политически и обществен живот в Петербург увлича и младия Волков и той взема активно участие в избухналата Руска революция през 1905-1907 г. След нейното поражение той емигрира. Първоначално се установява в Мюнхен, където влиза в близки връзки с намиращите се по това време там български студенти. Първият българин, с когото Волков се запознава в този град, е Асен Златаров. В Мюнхен Волков успява да завърши успешно Инженерно-строителния политехнически факултет. Макар и дипломиран, за руския емигрант е трудно да намери работа в Германия и той с готовност се отзовава на поканата на Асен Златаров да дойде в България.

Той използва престоя си в България, за да се запознае с миналото и традициите на нашия народ. Особено много го впечатлява величавата фигура на Христо Ботев.

Волков проявява голямо постоянство, воля и енергия, за да проучи основно всичко писано дотогава за Христо Ботев. "Прочитайки тогава - пише Волков, - както ми се струва, всичко, което е писано в българската литература за Хр. Ботев, аз като руснак се заинтересувах главно за онова голямо значение, което е имало за Ботев руското влияние, неговите връзки с руските революционери през онази епоха."

ИДЕЯТА НА ВОЛКОВ да напише научен труд за връзките на Ботев с руската революционна емиграция е горещо подкрепена от известните български историци Георги Бакалов, и Михаил Димитров, от всички останали живи Ботеви съвременници и съратници. Волков намира подкрепа и у такива наши учени като Иван Шишманов, Асен Златаров, Стоян Романски, Димитър Страшимиров, у писателите Иван Вазов, Стилян Чилингиров и др. Днес будят учудване голямата енергия и воля, положени от него, за издирването и проучването на всички източници, от които е било възможно да почерпи материал за своя биографичен труд. Волков не само проучва, но и издирва много нови, неизвестни дотогава документи за Ботев.

Чрез руските емигранти той се свързва с една знаменита на времето си личност като руския революционер анархист Кропоткин. Руските емигранти зад граница знаят за Ботев, за неговите симпатии и връзки с руското революционно движение и с готовност се отзовават на писмата на Волков. Той намира и в България много Ботеви съратници, които му разказват за живота на поета революционер в Одеса, за връзкитему с тамошните руски революционери. Особено ценни сведения в това отношение Волков получава от Ботевия другар Никола Обретенов. От него той черпи сведения за руския революционер Радионов, дошъл с Ботевата чета в България.

ДРУГА ЛИЧНОСТ, на която Волков се натъква в България и от която той почерпва интересни сведения за Ботев в Одеса, е някогашният негов съквартирант Георги Смилов. И тогава Волков тръгва по следите на забравения революционер. По това време Смилов живее във Варна. Никой до този момент не го е търсил, да разказва своите спомени за живота на Ботев в Одеса. Известно е, че биват забравени революционерите от епохата на Възраждането. Така благодарение на Волков е възстановен един от най-важните периоди от живота на Ботев в Одеса. Липсата на документация в случая е запълнена от подробните сведения, които Смилов дава за Ботев. Всички ботевоведи днес единодушно подчертават голямата заслуга на Волков, който записва спомените на Смилов и ги обнародва за пръв път в своя труд.

По искане на Волков пише своите спомени и съвременникът на Ботев Стефан Хаджигендов. За пръв път Волков обнародва и лично записаните от него спомени на Иван Драсов и на румънския революционер Замфир Арборе-Рали.

Постепенно кръгът на набелязаните лица за събиране на спомени се разширява. Със страстта на истински изследовател Волков обикаля все така неуморно страната и записва спомени за Ботев от Гр. Начович, Т. Пантелеев, Я. Ванков, Ив. Ченчев и др. Волков посещава Пазарджик, Свищов, Плевен, Русе и други градове и села, където живеят още съратници и приятели на Ботев.

НЕ ОСТАВАТ ЗАБРАВЕНИ и близките на Ботев, по-специално неговата вече на преклонна възраст съпруга Венета, на която българското правителство отказва да даде материална помощ. "От нея - си спомня Волков - ние получихме само упрек, във всеки случай отнасящ се не към нас, че много късно се обръщаме към нея за справки относно нейния мъж, след герийската смърт на когото никой от неговите другари и съотечественици не е помислил нито за нея, нито за дъщеря й - покойната вече Иванка, само след продължителни лишения и горчиви унижения в освободена България намерили за себе си приют у някакъв далечен роднина."

За издирването на материали, осветляващи връзките на Ботев с руските революционери, ценна помощ на Волков оказва д-р Парашкев Стоянов, син на известния български революционер от епохата на Възраждането Иван Стоянов и сам участник в руското революционно движение през 80-те години на миналия век.

Въпреки трудните условия за работа, през април 1915 г. Волков е завършил вече своя труд за Ботев и го представя в ръкопис на Ив. Шишманов за одобрение от Академията на науките. Междувременно Волков попада на следите на твърде интересни документи за Ботев, които се намират в Румъния. За тази цел той моли академията да го комнадирова за издирването на тези документи. Академията се отнася благосклонно към молбата на Волков и той заминава за Румъния.

СЛЕД УСПЕШНОТО ЗАВЪРШВАНЕ на командировката Волков отново преработва своята биография за Ботев. Във връзка с написванетона Ботевата биография той установява близки връзки и с Георги Бакалов. Чрез него Волков се запознава и с Михаил Димиров, който също така работи по издирването на Ботевото литературно наследство.

На своето изследване за Ботев Волков гледа като на труд с голямо обществено-политическо значение. Той не иска биографията да излезе на части в някои от поредните сборници на академията и по този начин да остане недостъпна за широката маса читатели. И трябва да кажем, че опасенията му излизат основателни. Неговата книга след дълги отлагания, по вина на тогавашното ръководство на академията, е отпечатана едва през 1921 г. в един от поредните й сборници.

ТВОРЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ на Колков прекъсват през есента на 1915 г. Той е изгонен от пределите на България заради антимилитаристичната пропаганда чрез статии и кореспонденции в руския социалдемократически печат. На 20 октомври Волков напуска България и заминава за Румъния.

Волков умира през май 1942 година от глад в Ленинград (Санкт Петербург).