НЕОБИКНОВЕНАТА СЪДБА НА ЕДНА ЗВЕЗДА НА РУСКАТА ЕСТРАДА

НЕОБИКНОВЕНАТА СЪДБА НА ЕДНА ЗВЕЗДА НА РУСКАТА ЕСТРАДА

Неотдавна имах възможност да работя в богатите архиви и библиотека на Финландия. Интересувайки се от съдбата на руската белогвардейска емиграция в България, попаднах на интересни материали за пребиваването у нас на много политически и културни знаменитости.

Една такава знаменитост, която съдбата също довежда в България, е руската класическа естрадна певица Надежда Андреевна Плевицка. Макар и да напуска и да не се завръща през целия си живот в своята родина, тя продължава все така да я обича, да тъгува за нея да поддържа близки връзки с роднини и познати. Нейните съотечественици и днес искрено уважават този самороден руски талант, израснал далеч от столицата и големите градове.

Заедно с многочислената белогвардейска емиграция Надежда Плевицка пристига в България, пътува из страната, става известна и популярна певица в София. Българската й биография е твърде кратка засега. Нужно е да се направят допълнителниизследвания, които ще ни разкрият по-големи подробности за нейните идвания в България и след като вече е заминала за Франция.

В пост и молитви и в изпълнение на ежедневни ритуали минавали дните на новата послушница. Така незабележимо минават две години. Тя е вече на 16. Бидейки в манастира, тя често започнава да излиза в града и да продава в полза на манастирската обител плетени от нея и другарките и терлички и ръкавички, украсени с ярки цветове. И видяла Дьожка градския живот, пълен с радости и развлечения.

На пасхалната неделя тя е нещо като в домашен отпуск. Отива в Курск при сестра си. Завежда я тя на разходка, люлеят се на люлки, отиват заедно на цирк. Харесала се на Дьожка младата акробатка и тя решила да избяга и да стане като нея. Пренощувала у сестра си и на сутринта отишла при директора на цирка. Той веднага я приел без да я пита каква е и откъде идва. Майката бързо разбрала за бягството на Надежда, скарала се на директора, че взема малки момичета, без да пита родителите, взела дъщеря си и я завела отново на село. В манастира вече тя не искала да се върне. Веднъж Дьожка отишла с леля си Аксиния на гости при сестра си в Киев. А Киев е град голям, съблазни в него много. Тук тя се запознава с артисти, студенти, с които посещава кафе-шантана "Аркадия", където свирел военнен оркестър, а на естрадата пеел женски хор. И скоро след това я приели в този хор.

Когато той се разпада, Липкина, ръоводителката се оженила за един богат персиец, който взел Дьожка на работа в своя собствен ресторант. Тук тя танцува и пее. Забавлява богатите посетители.

Дьожка се омъжва за солиста на киевския балет Едмунд Мячеславович Плевицки и цял живот ще носи неговото име, ще го прославя по света. Така Надежда Винникова става Надежда Плевицка.

Заедно с мъжа си заминава за Петербург. За нея започва нов живот. В столицата Плевицка посещава театри, опери. Пет години тя пее в един ресторант. Скоро става една от най-известните певици в Петербург. Нейното име е популярно. Приятелите и я убеждават, че нейната сила и талант са народните песни. И така тя се посвещава всеотдайно на руската народна песен. Скоро нейната слава стига до знаменития московски театър "Яр". Директорът, богатият търговец Судаков, уговорил Плевицка да приеме ангажимент в неговия театър. И тя заминава за Москва, жъне големи усехи. От всички страни я обсипват с предложения за гостувания.

През есентана 1908 г. Плевицка подписва договор да пее в Нижегородския панаир. Една вечер в ресторанта, където пеела, дошъл знаменитият тенор Леонид Собинов, гастролиращ в Нижегородската опера. Като послушал Плевицка, той казал: "Вие сте един голям талант. Знайте и помнете това." Собинов повикал Плевицка да участвува в един благоттворителен концерт заедно с други негови колеги.

Още след първата песен публиката я наградила с бурни ръкопляскания. А последната била истински триумф. Така Собинов въвел Плевицка на голямата сцена. Така започнало голямо пътешествие с песни по необятните простори на Русия. Навсякъде - успех. Славата й се увеличава и върви след нея като лавина.

Заедно с успехите идват и баснословните хонорари. Тя става звезда, забогатява. Обзавежда си разкошна квартира.

Една сутрин специален пратеник на императора Николай 11 я кани да пее в Екатерининския дворец, в Царское село. И не един път след това тя пее пред императорското семейство. Получила е и благословението на знаменития руски певец Фьодор Иванович Шаляпин, с когото по-късно ще станат близки приятели. В художествения театър Плевицка се запознава и с прославения режисьор К. С. Станиславски и неговите великолепни артисти.

През 1911 г. едно нейно турне отново я довело в Курск. На първия ред в злата тя вижда майка си. Майката за първи път ще види дъщеря си на сцената. Срещата е мила и трогателна.

През 1912 г. Плевицка е вече на почивка на френската Ривиера. Облечена в разкошен руски кожух, в руски народни друхи тя изнася и в Париж няколко концерта...

Завръща се в Русия и отново - концерт след концерт. И славата се носи, и името й става популярно и любимо. През есента на 1914 г. тя се омъжва за В. А. Шангин, поручик от Карасирския полк.

Прогърмелите в Сараево изстрели, предизвестили началото на Първата световна война, заварват Плевицка в Швейцария и тя ързо се завръща в Русия. Русия е във война. Нейният съпруг е назначен за началник-щаб на 73-та пехотна девизия. Медените месеци на младото семейство още не са завършили и тя заедно с мъжа си заминава на фронта. Тук тя пее на войниците, става санитарка в дивизонния лазарет. През 1915 г. поручик Шангин е убит, а Плевицка се връща в Петербург.

През пролетта на 1915 г. тя пее в Михайловския театър. Събраните суми са изпратени за семействата на убитите войници. Хонорари не иска. За нея това е кощунство. С най-голям интерес публиката посреща написаната и изпълнявана от нея песен, в която се разказва за умиращия войник, обзет от тревога не за своя живот, а за това как близките му ще посрещнат известието за неговата смърт. Песента е трогнала до сълзи цялата публика, дълбоко е развълнувала всички чинове - от генерала до войника.

След октомврийската революция една голяма част от руската интелигенция е на кръстопът. Какво става с Плевицка? Тя застава на страната на революцията. Белогвардейците нейни довчерашни почитатели, по-късно ще я обвинят, че тя е изменила на Русия. А тя лично вече счита, че може да служи на своята родина най-пълно. През пролетта и лятото на 1918 г. отива в родния си град Курск и пее пред бойците от Червената армия. После заминава за Одеса. Плевицка посещава червеноармейските части и все така неуморно вселява в сърцата им вяра в тяхното право дело. След завземането на Одеса от белите (август 1918 г.), тя заминава на Север.

Сложни и трудни са пътищата на революцията...

На 27 ноември 1921 г. ние срещаме Надежда Плевицка в България, в днешното село Ягода (Горно Паничерево, Софийски окръг). Как е попаднала тук, ние не знаем. Едно бъдещо проучване може би ще ни даде отговор. Знае се само, че тя идва в България като съпруга на известния белогвардейски генерал Скоблин, за който се омъжва след като е напуснала Русия. Тук тя е в обкръжението на генерал Врангел, на Купетов. Невесело започва животът в чужбина. Великден на 1922 г. тя изкарва в това село. Славата на прочутата руска певица вече се е разнесла и тук. Скучно било на Плевицка в това малко българско селце. Тесни са рамките му за нейния талант, за нейната неизчерпаема енергия. Скромният полкови театър не я задоволява. И тя започва да пътува из България, да изнася концерти, да пее своите любими селски песни. Аудиторията я харесва, разбира я, аплодира я. Ние засега не знаем къде е пяла точно Плевицка. И тя не си спомня имената на българските села. Нейният съпруг я придружава нявсякъде в България. Всички белогдвардейски генерали ревнуват, недоволни са от това, че ген. Скоблин пренебрегва войнските си задължения и придружава жена си в момент, когато те се готвят "за нови походи срещу Съветския съюз".

Зимния си отдих те прекарват извън България. И по всяка вероятност Плевицка напуска България през 1923 г.

Отново започват пътешествията по Европа, отново почести и слава. По откъслечни данни съдим, че през 1930 г. тя е пак в България. В един документ четем: "Особено често те биваха със своя съпруг в София, където възторжено ги посрещаха и чествуваха."

Пре 1939 г. тя е обвинена от френското правителство като съучастничка в похищението на белогвардейския генерал Милер. За това е била виновен само нейният съпруг Скоблин, активен деец на РОВС (Руски общовойскови съюз). На 26 юли 1939 г. в Париж започва шумен процес. Тя е обвинена като съучастничка в това покушение и е осъдена на доживотна каторга. Настъпват най-тежките й дни. Елегантната жена е преоблечена в затворнически дрехи. Започват върховни духовни изтезания. Тя не може да ги издържи на 5 октомври 1940 г. умира в централния затвор на град Рени. Френските вестници сухо и кратко съобщават за смъртта на героинята на нашумелия по цял свят процес.

Първата среща на Сталин с Васил Коларов и Георги Димитров