Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование
Изтегляне 403 Kb.
|
| (множество свободни реплики)
Аз представих моя анализ на параметрите, какви са факторите и откъде идват разликите. Голяма част от разликите се дължат на факта, че стандартът е средна стойност за общината – ако тя е в четвърта група, стандартът е по-висок, 1450, в сравнение с първа група, където е 1175, защото там има много на брой малки училища и едно голямо в повечето случаи; трябва да се вземе от голямото, за да се даде на малките и по този начин в голямото да му се изравни стандарта с едно софийско училище. Представете си, ако не му вземат на голямото училище в Девин парите и дойдат 1450 лв. стандарт, колко по-добре е от софийското училище на Асен Александров примерно, със 1175 лв. в най-добрия случай, ако 100 % му се преведат. Така или иначе, може би е въпрос на отделен дебат да поговорим за малките училища и за това какво трябва да бъде разпределението така, че да се постигнат относително справедливи, еднакви предпоставки за финансиране на средствата за възнаграждения и да формулираме някакви политики по отношение на тези 10 или 15 % от малките училища, за които говорихме. /Я.Такева: Ти ще ни успиш сега…/ Аз лично имам някакви предложения, постоянно си тормозя съзнанието на тази вълна, имам дори някакви разработки, но, ако искате, да е въпрос на отделен разговор. Самуил Шейнин: По-добре да е отделен разговор. Това е много важна тема. Янка Такева: Кажете за малките училища. Красимир Вълчев: Значи, в малките училища това е единият проблем, че те (средствата по стандарти) не се преразпределят достатъчно. Вече може много да се разсъждава по това какви трябва да бъдат изискванията към формулите – дали да продължим да правим стандарт, който е средна стойност за общината, или да бъде стандарт за населено място, или за училище. Имат плюсове и минуси всички модели. При сегашният модел на реализация на стандартите за общообразователни училища, това, което сме установили като пропуск общо системно за общини, - има няколко общини, които са в лошо състояние, и други, които са в относително лошо състояние спрямо групата, в която са. (множество шумни реплики) Милена Дамянова: Нека г-н Вълчев да довърши изложението си и след това да коментираме и да разсъждаваме. Красимир Вълчев: Така да се каже, на първо ниво на разпределение, т.е. от централния бюджет към бюджетите на финансиращите органи, тези няколко общини са такива, в които има концентрирани много села с население над 600 души. Когато имаш 20 деца и население от 200 души и 20 деца, то тогава обикновено тези деца се превозват и почти никъде не се поддържа училище в такова населено място. Но когато имаш от 60 до 150 деца, то това налага поддържането на училище, което обаче не може с този брой деца да си финансира минималните разходи. Ние сме казали, че имаме защитени училища, но общините, ако са решили да съществуват маломерни паралелки трябва също да подпомогнат тези училища, когато става въпрос за училища с ученици над 80 души. Т.е. е въпрос и на изпълнение от страна на общината и на дофинансиране, защото тя е решила да съществува такава мрежа. Но все пак, в тези училища с над 80 деца ние по някакъв начин така трябва да диференцираме стандарта – имаме предложение, - че да отчита, да се предоставят повече средства на тези общини, които имат периферия около общинския център с повече на брой такива населени места. В относително непривилегировано положение в това отношение е община Пазарджик, която трябва да поддържа 23 училища в първа група, 23 такива училища; Хасково по същия начин, Перник по същия начин. Другата мярка е вече на ниво община – ние втора поредна година, започвайки от най-големите към по-малките общини, изпращаме един екип, който да подпомогне разработването на формулата и да подпомогне общините в желанието им да преразпределят повече средства към малките училища; да им обясни смисъла на механизма на формулата и че това е основният им разпределителен инструмент при положение, че те по време на годината не могат да правят преразпределение. В този смисъл е много важно да направят формула така, че да обезпечат минималните разходи на малките училища, заедно с дофинансирането. Философски е въпросът дали трябва да бъдат еднакви заплатите в малките и в големите училища, или в по-големите трябва да бъдат по-високи, предвид това, че отговарят и работят с повече ученици. Истината е някъде по средата – това е моето мнение – че заплатите в по-големите училища трябва да бъдат по-високи, но не толкова, колкото се получават при разпределение на брой ученици. В такъв смисъл, вие, ако видите нашата формула и ако видите формулата на Столична община, има една добавка за постоянни разходи, която до голяма степен приближава функцията на постъпления по формула към функцията на разходи, които има. Друг е въпросът дали ще бъде достатъчна тази добавка. Друг е въпросът, че директорите на големите училища по принцип искат по-голяма част от стандарта да се разпределя на брой ученици. Аз затова си мисля, че разговорът е дълъг и може би е предмет на отделен дебат. Така или иначе, ние сме констатирали тези проблеми и до някаква степен се опитваме да ги решим, но аз дори лично говоря с общини в тази посока да направят преразпределение. В последния месец съм говорил със 7-8 общини от трета и четвърта група. Този проблем е по-голям в трета и четвърта група, където има обикновено едно голямо училище и много на брой малки училища. Възможностите за увеличение вие ще ги кажете по-добре. Общо взето, има две възможности – едната е при увеличение на стандарта; другата е при неувеличение на стандарта. (шумно оживление) При увеличение на стандарта, следва въпросът – след като увеличението на стандарта е еди колко си, с колко увеличаваме минималната заплата? Ако, разбира се, Колективният трудов договор е на дневен ред, тогава се поставя и въпросът по отношение на Колективния трудов договор. При неувеличение на стандарта възможностите са да се минимизират други разходи, да се изчерпят резервите. Друго, което пропуснх, че голяма част от проблемните училища по отношение на заплатите не са толкова малки училища, а училища, на които им намаляват учениците. Те примерно може да са 200, обаче имат най-голямо намаление и тези директори просто знаейки перспективата през есента да не могат да формират достатъчно паралелки, те просто се въздържат от увеличение на заплатите сега. Този процес е много силно откроен при гимназиите, където е най-голямото намаление. В рамките на училищните бюджети картината е много пъстра, но в никакъв случай ние не смеем да препоръчаме някакво централно увеличение при запазване на размера на стандарта. Разбира се, че може да се обединим и трябва да се обединим около това да търсим възможности за увеличение на стандарта през следващата година за Бюджет 2012. Има два неблагоприятни фактора през тази година, които допълнително ограничават възможностите за увеличение на заплатите, - на училищно ниво говорим, децентрализирано. Първият е увеличението на цените на енергоносителите. Вторият е увеличението на осигурителните вноски. 2009 г. бяха намалени с 2 %. Запазихме стандарта. Сега обаче този ни подарък се взе обратно. Милена Дамянова: Имате думата за въпроси. Г-жа Такева. Янка Такева: Благодаря Ви, г-н Вълчев. Справката, която сте ни дали, безспорно това е така, никой не я оспорва, но имам няколко неща, които са много притеснителни и които днес трябва да ги разискваме и струва ми се, че трябва да се намери някакво решение на въпроса. Първо, увеличението на горивата, храните, отопление, осветление и т.н. поставя училищата в много неблагоприятна ситуация. Аз се помъчих да събера някаква информация. Ако миналата година по това време хората са плащали отопление в рамките на 6 хил.лв. за месец, сега е двойно – 16 хил.лв. И аз тук ще помоля колегите директори да кажат как е при тях. В страната е така. (реплики) Значи, без отпускането ни на 100 % от единния разходен стандарт до края на годината, г-н Вълчев, е невъзможно училищата и детските градини да продължат нормален учебен процес. Красимир Вълчев: 100 % от утвърдения размер? Самуил Шейнин: Те в момента са на 90 %; искаме си още 10 %. Янка Такева: 10 % - там е разковничето. Красимир Вълчев: 100-те % са си факт, определени са. Маргарита Денкова: Определени са, но не се дават. Красимир Вълчев: Значи искаме увеличение. Янка Такева: Не искаме увеличение. Искаме да ни преведат 100 % от утвърдения разходен стандарт. /Кр.Вълчев: От 2009 г.?/ От 2009, разбира се. Уважаеми колеги, имайте предвид, че няма друга социална сфера, която е на делегирани бюджети и да работи с такава рестрикция – 90 % - няма, ние сме единствена. 2009 г. така се случи; 2010; сега 2011. Но при това поскъпване е невъзможно. Другото нещо, което е много важно и трябва да се знае. Учителите и колегията крайно недоволстват от това, че трета година вече заплатите са замразени. Имайте, уважаеми колеги, информацията, че тлее едно много голямо недоволство, тлее. И трябва да бъдем благодарни тук на всичките, защото около тази маса задържаме тлеенето на този процес. Но аз не знам докога ще успеем да правим това. Така че, трябва да се намери някакъв механизъм, по който трябва да се даде някаква глътка надежда на хората. Моля ви. Казвам ви го много притеснително и ви го казвам много загрижено. Така, както тлеят нещата отдолу, могат да ни изиграят някаква лоша шега и могат да ни изиграят шегата чрез интернет и чрез фейсбуковете и чрез всичките тези неправителствени организации, които сега ги обединяват на протести около горивата, около цените и т.н. Аз наблюдавам този процес, наблюдавате го и вие, но не е за подценяване. Значи, трябва да се намери тази мярка, там, където има възможност може да са 2 %, може да е 1 %, но нещо трябва да се случи. И много правилно сте го записали тук, г-н Вълчев, за тези възможности. Трябва да се даде възможност долу колегията, директорите, социалните партньори, сядайки, гледайки вътрешните правила за работните заплати, гледайки абсолютно всичко как и по какъв начин ще харчат парите от делегирания бюджет нещо да се случи положително, макар и трохичката, дето има една приказка. Плюс това, имайте предвид, че 60-те млн.лв. преходен остатък, от тях 12 млн.лв. са целеви – изобщо не ги слагаме тях, - но останалите… Миналата седмица имах среща с колеги от Министерство на финансите. Трябва да ви кажа, че г-н Горанов беше напълно прав - казва “Такева, кажи ми сега, когато ми подават отчета за тримесечие, шестмесечие, деветмесечие, ами аз виждам, че там задържат парите, че не са изплатени парите за пътните разходи. Ами няма да ги преведа, защото аз му виждам парите, че му стоят, а не е платил пътните на учителите половин година. Ами, кажи ми какво да направя когато вие имате в отчетите преходни остатъци? Как да отида и да кажа “Вижте там образованието еди какво си…” Значи, ние нямаме лобито в Министерство на финансите, защото самите ние в някои отношения не си спазваме правилата. Може ли от 15 септември, когато влезе Колективният трудов договор, всичките неща, за 24 лв. за класен ръководител, може ли да не се дадат до днешна дата? Може ли да не е изплатено диференцираното заплащане? /М.Денкова: Има такива случаи./ Има неща, които не е въпрос на пари, въпрос е на организация и на контрол, г-н Вълчев. И аз смятам, че в тази посока не трябва формално да минават нещата. Ние трябва да си ги кажем тези неща, за да намерим начина, по който трябва да се разреши въпросът. Затова Синдикатът на българските учители предлага няколко неща:
То е жестока работа. Представяте ли си колко беднотия е събрано в училище при учителите и при другия персонал, за да казват – на нас тези пари ни трябват. Значи, те си купуват работно облекло, но явно нещо се случва. Значи, трябва да има разяснение за Наредбата за работно облекло, защото хората са уплашени, хората са стресирани, хората получават различни послания и от тук, от Отрасловия съвет трябва да има едно разяснение по този въпрос.
Самуил Шейнин: От 5 %. Янка Такева: В протокола ще го видим, но аз помня, че беше 4 %. Самуил Шейнин: 5 % от бюджета на училището. Янка Таква: Не, 5 % е много. Другото нещо, което предлагаме:
Никой от нас в тази зала не се заблуждава, че пактът за финансова стабилност и т.н., всички тук знаем, че Министерството на финансите работи по проектобюджет 2012 г. и много добре знаем, че не са ни заложили абсолютно никакво увеличение на стандарта. Хайде да не се заблуждаваме. Значи, нашите двете конфедерации ни държат в течение, ние си правим срещи със зам.-министри, министри и т.н. Значи, не се предвижда увеличение на стандарта за 2012 г. Затова предлагаме на следващото заседание да се покани Националното сдружение на общините и заедно с Националното сдружение на общините да разработим предложение, което ще го отстояваме и ние и те, за прегрупиране на общините и оттам – диференциране на единните разходни стандарти. Така ще защитим и малкото училище, което не може да бъде средищно и не може да бъде защитено, но не може да бъде закрито, защото знаем какви са последиците след това. И другото нещо, което безкрайно много ни притеснява и смятаме, че трябва да се направи: Значи, г-н Вълчев, много добре се справяте със събирането на информациите, но много ви моля, съберете информация къде какво не е дадено на колегията и искаме по учебни заведения да знаем защо не са изплатени:
15 % от училищата ли са 20 ли са – да ги видим кои са тези учебни заведения. И на базата вече на това да се види какви мерки ще трябва да предприемем. И пак се обръщам като предлагам решение и си потвърждавам решението от миналия път на Отрасловия съвет:
Вие виждате – КНСБ ни пусна днес съобщение – 2,5 е инфлацията само за януари и февруари; какво остава за останалите месеци… И останалите предложения, свързани с прегрупирането на общините, с което трябва да сме готови до края на месец април, за да може да водим преговори с Министерство на финансите в тази посока и съответно създаването на политики, които в условията на икономическа криза ще създадат възможност за едно нормално функциониране на училищата. Страхувам се, че няма да може да издържат даже и голямите училища до края на бюджетната година.
Самуил Шейнин: И една молба – нека се съсредоточим към 5-те минути (регламент за изказване). Янка Такева: Виж, Шейнин, моля ти се, не претупвайте въпроса, защото ми се повръща от това, което го мислите и не го казвате. Министерството няма интерс от това да замазвате нещата, и Неда нямаше интерес от това, което се замазва. Министерството има интерес да чуе проблема, за да вземе най-правилното решение. Самуил Шейнин: Ще спазваме ли правилата или – никакви правила и никаква прозрачност, защото Янка Такева на мен директора и председател (на СРСНПБ) ми казва – никакви правила. Ще си правим каквото искаме и ще визирам г-жа Такева, че тя ми казва да си правя каквото желая. Има си правила. И в събота и в неделя съм готов да дойда да работя, но моля ви се – имаме правила. Проблемът ни е, че не си спазваме правилата. Оттам идват всичките проблеми. Янка Такева: Не може за такъв важен въпрос да говориш 5 мин., не може. (множество шумни реплики) Аз искам да ви кажа, че колеги от Съюза на работодателите ме помолиха. “Защо ме молите мен бе, колеги, молете си Шейнин…” Самуил Шейнин: Само ви моля – не говорете от мое име. (едновременни реплики) Милена Дамянова: Г-н Шейнин има думата. След това г-н Вълчев. Самуил Шейнин: Първо искам да кажа, че всички данни които бяха изнесени са абсолютно обективни. Дали ни харесват, дали не ни харесват няма да коментирам. Второто обаче, което държа да кажа, е, че това е част от едно много мащабно действие, което министерството предприе – въвеждането и прилагането на делегираните бюджети. И искам да кажа тук за протокола и за всички да чуят, – че Съюзът поздравява министерството за този успех при въвеждането на делегираните бюджети. И искам да благодаря на Краси Вълчев, защото той от 5 години работи по този въпрос, още като беше в Министерство на финансите, всички знаем; на г-жа Ламбова и на целия финансов екип на министерството за добрите резултати, които продължаваме да постигаме и служим за пример за целия балкански регион, а пък по някой път успяваме да дадем информация и на някои други европейски държави. Продължавам обаче с проблемите. Тук съм напълно съгласен, че напоследък с всичките тези инфлационни стъпки, които се случват се създава много голям натиск върху всички ни като ръководство. И тук абсолютно се придържам към предложението и го приветствам – надавям се, че и другите социални партньори ще го кажат, – че възстановяването на 10-те % става необходимо явление. Нещо повече, даже то трябва да се гарантира и за 2012, при възможност даже да има и стъпка нагоре. В противен случай ще си имаме изключително сериозни проблеми. Ако с 10 % бъдат възстановени и го получим като реално обективно явление, мога веднага да ви заявя от името на работодателите, че може веднага да пристъпим към някакви корекции на работните заплати в системата, но при такова условие. Включително да можем да посрещнем инфлационния натиск, което между другото, се отразява върху всички нас. Но, ако това не се случи, просто искам да ви кажа, че могат да го коригират само някъде около 30 % от учебните звена, но останалите просто няма да могат. Даже и 30 са много искам да ви кажа. Парите абсолютно няма да стигнат при условие, че съотношението на фонд “Работна заплата” върви между 80-90 % някъде и само 10 % за издръжка. Искам да ви кажа, при 10 % издръжка аз се учудвам как съществуват – знам как – цепят си дървата учителите някаде и не знам още какви други и други дейности, само и само да поддържат нормален учебен процес. Във връзка с районирането, задължително трябва да го променим; от 2012 да помислим за ново райониране на общините; старото не е добро. Това е много сериозна тема и в рамките на 5 мин. няма да ми стигнат. /Я.Такева: Аз ти давам моите 5 – говори./ Благодаря. В тази връзка искам да ви кажа, че между другото общините трябва също да си имат своя принос след като много държат общински училища – нямам нищо против, но не трябва да живеят с мисълта, че държавата трябва да им осигурява всичко; просто да го забравят. Всяка една община, която претендира, че трябва да има и общинско (училище), трябва да намери и вътрешни ресурси, колкото и тежко да й се струва, защото и на държавата не й е лесно, искам да ви кажа. И те да намерят (вътрешни ресурси). Дали ще се извърши оптимизация на мрежата – някъде категорично може да се извърши такава оптимизация. Тя не се прави съзнателно. Няма да се направи, повярвайте ми, и тази година, предизборно. Всички на тази маса го знаят, няма човек, който да не го знае, че това е един от главните проблеми. Аз ще ви кажа – да, Гълъбово сега в момента е на първо място; не искам да ви кажа община Несебър колко даваше – спомнете си, преди четири години община Несебър плюс бюджета, който даваше, даваше и 50 % отгоре на всяко едно училище. Минаха тези времена. И тук някакси съм съгласен с г-жа Такева в това, че това е политика, която трябва да е за всички – на 100 % да се предостави бюджетът, защото държавата по време на криза трябва да отделя най-големия ресурс за образованието – винаги го е показвала историята на образованието. И ние, ако не се замислим, че действително, ако искаме да просперираме и да се развием икономически, с цялата тежест всички глави в тази държава трябва да кажат, че от догодина на образованието не с 10 %, ами с много по-голям ресурс трябва да се увеличи и да се намерят парите, защото това е една крачка във вярната посока за икономическото развитие, за постигане на резултати във всяко едно друго отношение. Те се изплащат тези пари, искам да ви кажа, възстановяват се. И това е начинът. Но, ако не стане тази промяна, да се възстановят тези 10 %, само ще си говорим, просто повярвайте, ще унищожим някои училища, които в момента нищо нямат. Те и сега се чудят какво да правят.
И накрая пише – “Парично не се дават.” И трябва да се намери някакво решение. Ако ние не намерим решение; ако някой ни гарантира, че тук ще плаща глобите, декларации, министърът да ги пусне… Защото трябва да се промени наредбата, да бъде съобразена; ние може да си купим и други, да не е еднакво. Янка Такева: Само една дуплика към това, което казах. Зам.министърът на финансите каза така – “Никой не хули директора за преходния остатък, обаче като ми дойте преходен остатък за деветмесечито, аз не мога да лобирам за по-висок стандарт. Толкова ли е трудно да си предплатят ток, вода, парно, отопление, осветление – да си предплатят нещата и да влязат с по-малко преходен остатък.”Ето, той ги знае тези гимнастики. Ами, направете го. Надежда Николчева: Г-жо Такева, парите ги няма, за да си предплатим. Като дойдат си предплащаме. Янка Такева: Хайде сега, хайде моля ви се. Миналата година това беше оправданието, но тази година с бюджета, където се взеха такива мерки, това не може да стане. Надежда Николчева: Г-жо Такева, всяка година е така. Боряна Толовска: Затова трябва да бъде тук Сдружението на общините, за да се проследят парите, защото при нас наистина идват в последния момент. Гиго Йорданов: Какъв е смисълът от чл. 43 от Постановлението за изпълнението на бюджета, след като казвате, че ги няма парите? Първата година, 2009 беше, че може да се взема от преходния остатък за капиталово строителство разходи; 2010 беше заложено, че за капиталово строителство може да се вземе и от стандарта. И има директори, които вземат решние за това, има такива директори. Каталог: docs -> ind ind -> До началниците на рио, уважаеми/а господин, госпожо началник ind -> Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование ind -> Програма за организиране на участия в международни специализирани изложения за периода 22 април 2011 г. 22 април 2012 г ind -> Никола Саркози в Давос ind -> Каза светльо по повод най-голямата китайска батерия ind -> Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование ind -> Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас ind -> Зам министър изгонен заради етнически скандал ind -> Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование /остс ind -> Закон за предучилищното и училищното образование глава първа общи разпоредби раздел І предмет на закона Изтегляне 403 Kb. Сподели с приятели:
|