Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование
Изтегляне 403 Kb.
|
| Неда Кристанова: Съгласете се, че това е пазарна икономика и трудно някой може да контролира пазара
Янка Такева: Безспорно, пазарът не може да се контролира така, както (на нас ни се иска). Неда Кристанова: Ние сме най-ощетени; понякога казваме, че един тест се прави една година, а понякога сме в една среда, която… Янка Такева: Само исках да попитам какъв е контролът по тестовете? Имате ли контрол? Неда Кристанова: По отношение специално на обучението на учители, какво се случва след това с обучените – не, нямаме контрол и, ако вие предложите някакви инструменти, са добре дошли. Милена Дамянова: Мога ли да предложа нещо? По отношение на обучените учители вчера, днес и утре провеждаме едни срещи съвещания с учители по география и по български език и литература от регионалните инспекторати; говорихме си за методическите обединения, пак за тестовете си говорихме, защото има потресаващи неща и ще трябва наистина да подпомагаме учителите в тази посока, подпомагане на процеса за придобиване на информация, т.е. да знаят те към кого да се обърнат. Това, което вие казахте, това е огромен ресурс – това са обучени учители и аз ще предложа (прекъсната) Янка Такева: Г-жо Дамянова, от 2005 г. вече толкова години досега би трябвало да е отъпкан този път. Аз не напразно провокирам този разговор.
Отговорете ми на другите два въпроса и аз млъквам. Неда Кристанова: Отговорът на втория въпрос е – всички международни изследвания се правят по един и същи начин и той е следния: Събира се международен консорциум (прекъсната) Янка Такева: Това го знам. Вашата роля? Неда Кристанова: Нашата роля е да изпратим списък на всички ученици във въпросния консорциум, от който те да направят извадка – не я правим ние. Янка Такева: А списъкът на учениците с кого го сондирате? Неда Кристанова: Не го сондираме с никой. Има стандарти, по които трябва да е от 100 % до 5 % по различна схема; тези стандарти са приети от различни държави. Ние всъщност изпращаме 95 % от учениците в списъка, които са родени в определен период, за да влизат в изискването за 13-годишни. Извадката се прави на ниво международен консорциум, в който влизат (прекъсната) Янка Такева: Значи, вие изпращате само учениците. Неда Кристанова: Да, по списък, 95 %, от които те избират по статистически начин 4500 ученици, тъй като това е извадката за повечето държави. Казвам “повечето”, защото да кажем Германия, която има колко провинции, за всяка от тях си има извадка от 4500 ученици. Следващият ни ангажимент е да преведем тестовите задачи на български език и да се верифицират също от международен консорциум – там има човек българин, който ние не познаваме, който очевидно знае български, за да се верифицират задачите; след което да отпечатаме книжките и да проведем пилотното изследване в 30 училища с техни администратори; да въведем резултатите в продукт, специално създаден от консорциума; изпращаме резултатите (прекъсната) Янка Такева: Значи, вие извършвате техническата дейност. Неда Кристанова: След което те връщат анализ на всяка една задача и, ако има задача, която не работи – “не работи” означава решили са я минимум ученици или са я решили почти всички, отпада. Янка Такева: И оттук идва другият въпрос: След като резултатите по всички тези международни програми са такива, каквито са изнесени в тестовия доклад и т.н., където, между другото, ни го изпращате за първи път, за което благодаря, искам да попитам: Оттук-нататък какви са ви препоръките към Министерството на образованието, за да нямаме тези (негативни) резултати? Неда Кристанова: Те са точно на стр. 97 от доклада. Янка Такева: И работите по тях. Неда Кристанова: Ние не работим. Ние не сме в позиция да работим; ние сме в позиция да (прекъсната) Янка Такева: Значи, министерството трябва да работи по препоръките. Топката е при г-жа Дамянова. Неда Кристанова: И оттам-нататък да получим съответните нареждания какво трябва да правим ние. Маргарита Денкова: Само да допълня нещо. Благодаря на г-жа Такева, че повдигна този въпрос. Не може тези кадри, които са подготвени, в тях са вложени средства от държавата, от всички нас, и те си отиват по места, стоят си, пазят си знанията за себе си и изобщо… и ги забравят. Значи, трябва да се направи нещо с министерството ли, с центъра ли, какво ще стане – те имат банка данни за тези хора, да ги впрегнем да обучават и да дават това, което са научили и да надграждат, ако трябва. Самуил Шейнин: Само нещо да допълня. Ние отдавна се готвим да направим една презентация, но нещо не се разбрахме. Искам да кажа нещо във връзка с това, което госпожата ни каза преди малко за центъра. Резултатите ни карат да се замислим много сериозно и действително се налага в тази посока да работим. Искам да ви кажа, че съюзът точно там искаше да покаже, че работи в седем-осем направления, които са проблемни за системата. И затова позитивното от всичко това, което е след това трябва да има развитие и подобряване на резултатите. Аз рано или късно тази презентация, ако ми позволят колегите, бих ви я показал. Сега ще имам възможността в събота да я покажа в Сърбия; след това съм канен да я покажа в Холандия, да се качи на сайта на Европа, но е хубаво да знаете, че за България и за всички балкански страни излизат много неща, които не стоят добре. Моето искане и вашето е в тази посока да подобрим резултатите и да ги закрепим на едно средно ниво и да атакуваме защо пък не и върховете. Аз ще ви кажа – в момента в моето училище има учители от Германия по една програма; ами, като слушам и гледам, те казват – “Вие не сте по-зле от нас”. И започвам да си мисля не можем ли в малко по-друга насока да развием нещата и да се покажем, защото има какво да покажем. Маргарита Денкова: Само нещо да вметна. Тук имаме хубави неща, чуваме, че сме на трето и четвърто място за четенето, а в действителност в другите изследователски агенции все ни слагат на последно място. Голямо разминаване има. Би трябвало да има еднакви резултати, за да знаем къде сме. (множество шумни реплики) Милена Дамянова: Г-жа Славчева. Милка Славчева: За центъра мога да говоря доста – и положително, и с препоръки. Тъй като ние след първите матури работихме с г-жа Кристанова и нейните експерти, търсихме си и нашия ресурс на резултатите от матурите – нормално е; правихме едно обсъждане, благодаря й, лично се отзова. Тогава се убедих, че министерството има нужда наистина от такова звено. Не знам обаче дали толкова широки трябва да бъдат функциите, да го наричаме разработващ център, звено на министерството. Така, както е дефинирано като Център за оценяване качеството на образованието – да, има аспекти на разработващи функции що се отнася до методология, тестове, анализи, но това не е цялото образование, това е национално. Тъй като съществуването на всяка такава структура като част от структурата на министерството има своите аргументи, т.е. системата очаква нещо от това звено, аз имам един въпрос. Тук си коментирахме, задавахме си въпроси следейки презентацията. Например, Аспарух ме питаше “Вие виждали ли сте ги тези?” В проекта “Разработване на система за оценка на качеството на средното образование”, дейност 1 “Разработване на стандарти за вътрешно оценяване по учебни предмети, по етапи”. Тук има училища; оказа се, че всички сами си правят със свои сили, кой откъдето е добил някакъв опит и си правят тестовете. Ето защо аз питам г-жа Кристанова: След като центърът работи по този проект и този проект е от 2007 г. до 2013 г., защо (реплики), някакви резултати все пак са постигнати, има ли някаква причина тези резултати да не са достатъчно достояние на цялата система, за да могат учителите, директорите, училищата да ги ползват когато си правят училищни, така наречените директорски тестове, или учителите по предмети – системата е много разнообразна. Защото в крайна сметка харченето на тези пари и участието на толкова много хора според мен и според всички колеги не е самоцелно. Трябва да се ползва. Другия въпрос, по който ми се иска да кажа няколко думи, защото мен много ме вълнува и ме занимава като човек първо българка, и второ, много потресен от тези наистина потресаващи резултати, които след всяко изследване на PISA като резултати присъстват по медиите. Всички сме потресени. Създава се едно впечатление – може би пресолвам маджата, - че някакси ние ги приемаме като един факт – е, хубаво, получени такива резултати. Е, хубаво, ама ние така, както сме разтревожени и до някаква степен чувствайки се и унизени, ами, не съм абсолютно убедена, че нашите ученици пък имат толкова ниски резултати. Това ми е питане към Неда:
Защото ние, ако това не си изясним и не видим къде трябва да се бръкне в съдържанието на обучението, просто нищо не правим. Само ще си даваме парите и ще участваме и в крайна сметка се чувстваме леко опозорени. Милена Дамянова: Г-н Томов. Аспарух Томов: Обърнах внимание, защото в първия момент малко ме шокира, как да ви кажа – едно е да говорим за тестове, но така звучи много сериозно – стандарти, “Стандарти за вътрешно оценяване и рамка на външно оценяване”. Защо го казвам? Казвам го, защото този продукт би било редно да го видим, още повече, че в светлината на тези работни групи, които текат в момента, свързани с проекта и фундаменталното изграждане на фундамента на тези глобални неща, които до този момент в системата ги нямаше, като стандарта за статута на педагогическите специалисти, рамката на инспектиране, независимо, че тук става дума за оценяване, но все пак този продукт тук, който излиза, той, реално погледнато, е взаимосвързан с тези две задачи. И затова бихме препоръчали тази дейност, особено по дейност 1 и дейност 2, по някакъв начин да бъде обвързана с другите образователни стандарти, защото макар да няма допирателни точки, тя все пак е един от елементите за оценяване качеството на педагогическия труд. Иначе, ако останат изолирани от другите нормативни и поднормативни актове, излиза, че имаме един вид адвер(?) в системата, който не се интересува от другите неща, а конкретно само установява и диагностицира дадено състояние. Това ми беше препоръката – да може да се приобщи тази работа с дейността на другите групи, които в момента работят и които са свързани с темата, която в момента засегнах. Боряна Толовска: Министерството на образованието когато въведе тези информационни технологии направи тези обучителни курсове за квалификация на учителите по информационни технологии и първите обучители обучиха други обучители. Значи, би трябвало да се използват тези 500 учители – аз поне не познавам нито един, който да е минал (реплики) – може да познаваме, но не си казват. Така че, тези 500 би трябвало да бъдат някакси използвани, може би със съдействието на Министерство на образованието, със съдействието на инспекторатите, но да дадат някакво участие; вие сте ги обучили; защо трябва да стоят така без да се използват. Защото ние се ровим къде ли не, стигаме донякъде, но в крайна сметка не използваме хората, които трябва. Янка Такева: С една цел, Неда, искаме да работите. Неда Кристанова: Това не беше отчет на дейността, г-жо Такева. Уверявам ви, че, ако ви покажа отчета, съмнявам се, че така лековато ще смятате, че нашата дейност от 2005 г. е само в тези пет страници. Съжалявам, че мислите по този начин. Уверявам ви, че мога да ви дам такъв отчет, от който ще разберете, че нещата не са такива. Янка такева: Точно така. Значи, трябва да се намери това разковниче, това, което работите да стигне до конкретния учител, за да му бъде в помощ, както и до дирктора на учебното заведение, защото в момента те сами се обслужват във всяко едно направление. Не е целта в момента да се критикуваме. Целта е начинът, по който трябва да се подобри организацията на работа; да се подобрят комуникациите; да се види кой какво има като задължение да прави и как по пътечката трябва да стигне до системата. Това е. Ние не сме тръгнали тук да колим и да бесим. Въпросът е да има резултат. Това е. Самуил Шейнин: Няма да ни останат сили за най-важните въпроси в точка “Разни”. Милена Дамянова: Ако няма други въпроси, аз също приемам забележките. Повечето от въпросите са повдигнати на срещите с инспекторите от регионалните инспекторати. Има какво да желаем в процеса на комуникация, в тази посока. Така че, поемам ангажимента като заместник-министър да говоря с г-жа Кристанова още тези дни – какво можем да направим така, че наистина да използваме този ресурс, в който са инвестирани страшно много пари и да използваме резултатите от всичките тези изследвания, защото аз в никакъв случай не мога да кажа, че тези резултати мен ме успокояват, защото аз не мога да кажа на министъра “Спокойно, сега, да речем, сме по-добре от предния път”. Напротив, аз го казвам, сигурно сте го чували, - резултатите са еднакво зле вече девет години под ред, 2000 г., 2006 и 2009 г. Сега, 10 % плюс-минус мисля, че би било от чисто управленска гледна точка много безотговорно да могат да ни успокоят. Затова още зимата започнахме тези анализи на резултатите от ДЗИ(?), затова направихме анализи на резултатите от външното оценяване с конкретните препоръки. Сега организираме срещи с експертите от националните инспекторати. След това тяхната задача е прибирайки се да организират срещи на места с учителите, да видим какво можем да подобрим. Така че, поемам ангажимента, че ще поработим по комуникацията с центъра, така, че да използваме максимално този ресурс, който има там.
Ако нямате повече въпроси, предлагам да преминем към следващата точка. Янка Такева: Все пак, трябва да има решение по тази точка. Милена Дамянова: Аз казах, че поемам ангажимента да подобрим комуникацията с Центъра с цел максимално ефективно използване на ресурса. Ако го приемате като решение, за което примерно на всеки Отраслов съвет да ви предоставяме информация какво сме предприели; срещата с екпертите на регионално ниво. Може би е добре да ви представим следващия път тази презентация с резултатите от анализите на държавните зрелостни изпити и препоръките, които експертите от министерството са направили на база на тях и това, което получаваме от международните изследвания; стъпките, които предприемаме – днес имаше предложения за спешни мерки. Така че, предлагам, ако приемате, на всеки Отраслов съвет да имаме такава тема, която касае резултатите от образователния процес /С.Шейнин: Приветстваме./ – какво правим, защото наистина трябва да вървим заедно в посока на подобряване. Вие също имате информация чрез своите организации от учители, от директори; въпросът е наистина всеки да стане част от процеса. (изразено общо съгласие) Приема се. Да благодарим на г-жа Кристанова. С което преминаваме към следващата точка от дневния ред. По точка втора от дневния ред – “Информация за работните заплати в средното образование и възможностите за тяхното увеличаване” Милена Дамянова: Давам думата на г-н Вълчев. Красимир Вълчев: Всъщност, ние тази информация вече я проговорихме на един предходен Отраслов съвет. Пред вас е справката за средната брутна работна заплата. Янка Такева: Аз ще я пусна в сайта на СБУ, защото онзи ден колегите ми викат “Госпожо, това не може да бъде…” Красимир Вълчев: Че е голяма или че е малка? Гиго Йорданов: Тъй като в училище не се случва това. Янка Такева: Ето тук съм ви донесла 100 въпроса от училища, където не се случва това. Красимир Вълчев: Разбирам от какво е провокирана точката в дневния ред, тъй като този въпрос беше зададен и от журналистите на една пресконференция, която беше по друг повод, но така или иначе, когато става въпрос за делегиран бюджет, най-важният въпрос е този свързан със заплатите и е нормално той да бъде повдигнат. Средната заплата, както виждате е 717 лв. на педагогическия персонал; 423 лв. на непедагогическия; 643 лв. е общата. Има неголеми разлики по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Въпреки, че в училищата финансирани от Министерство на образованието е по-висока средната брутна на педагогическия и непедагогическия персонал спрямо да кажем в общините, то общата средна в общините е по-висока, заради това, че в професионалните гимназии към Министерство на образованието има по-голяма тежест непедагогическият персонал, което оттам-нататък сваля малко общата заплата. Виждат се по-ниски размери в училищата към Министерство на земеделието и храните. Ние неведнъж сме ги обсъждали тези проблеми. Мисля, че натискът, който заедно оказваме по някакъв начин върху министерството като финансиращ орган има ефект дотолкова доколкото през 2010 г. нещата се случиха по-добре отколкото през 2009 г. в системата на образованието финансирано от Министерството на земеделието и храните. Имаме уверението, че през 2011 г. нещата ще се случат още по-добре, отколкото през 2010 г. Що се отнася до отговора на журналистическите въпроси, каквато информация беше изнесена в част от медиите, аз също попрочетох коментари в различни електронни издания – действително учителите казват “Къде са тези заплати?”. Аз, разбира се, уточних, че става въпрос за средни брутни работни заплати, че вътре се включва 23-24 % прослужено време, че се включват и допълнителни възнаграждения. Може би, ако сте чели всички издания, ще видите, че от 20 места, на които беше публикувана новината само в три или четири имаеше това допълнително уточнение. Общо взето, уточненията винаги са на заден план. Най-интересният въпрос за журналистите беше “Има ли училища с над 1000 лв. заплата?” – не знам защо е толкова интересен този въпрос. Истината е, че има; те са само няколко. /Я.Такева: В частните училища, за да повишат заплатите./ Не, не. Веднага уточнявам, че в тази справка както е записано, са включени държавните и общинските училища. Има само седем училища, които са със заплати над 1000 лв. и това се дължи на благоприятно стечение на редица положителни фактори. Не един, а няколко положителни фактора, обикновено трябва да се натрупат, за да може училището устойчиво да съществува с такива заплати. Ще ви дам пример – СОУ “Васил Левски” в гр. Гълъбово, което е с най-висока заплата. Всъщност, БРИКЕЛ там им предоставя безплатно отопление; самият ТЕЦ там е отпадъчен продукт от производството на електроенергия; училището е с много ученици; мрежата е оптимизирана; не е преразпределено достатъчно към малките училища и се получава свръхконцентрация на средства в едно голямо училище, което създава възможности за изплащането на едни такива големи допълнителни възнаграждения за педагогическия персонал. Ако трябва да дефинираме проблемите, факторите, които детерминират заплатата в едно или друго училище, те са много, всеки от вас ги знае. Основният фактор, разбира се, е колко е получило училището по формула, средства на един ученик, средства на една паралелка. Разбира се, зависи и от точното изпълнение на правилата за делегирания бюджет от страна на общината. Категорично можем да кажем, че в тези общини, които са некоректни към училищата, средните заплати са по-ниски и това може да се види в информацията. Т.е. при делегирани бюджети има повече предпоставки да се постигнат по-високи възнаграждения. Зависи доколко са минимизирани разходите за други дейности; каква е енергийната технология, къде е ефективността на енергийната технология; колко е пестелив директорът по отношение на другите разходи и материали, командировки и т.н.; зависи от склонността за по-рисково управление, съответно за по-консервативно управление на директора. Едни директори са по-консервативни и си оставят по-голям резерв, а други – не толкова. Ако обаче говорим за системни проблеми, - разбира се, имаме достатъчно многоообразие от фактори, - ако говорим за системни проблеми, поне моите разговори показват, че основният системен проблем е това, че в дадени училища (има напрежение) и съответно напрежението, което съществува в системата – те може би са някъде между 10 и 15 %. Ако съдим по това колко училища не са предоставили допълнителни възнаграждения, може би между 10 и 15 % са училищата, които имат недостатъчно средства да обезпечат съществуващите заплати. Съответно, съпоставени с другите училища, с това, че учителите там имат по-високи заплати и повече допълнителни възнаграждения, се натрупват възражения към самата система на разпределение. Бихме могли с известно задоволство да кажем, че го няма системният проблем, който го имаше през 2007 г. - като цяло заплатите да изостават спрямо другите сектори; тогава по статистическата средна (заплата) – уточнявам “статистическа” защото, разбира се, че има една част от доходите, които са в сивата икономика и сигурно реалната средна е по-висока; тогава мисля, че беше на 80 и няколко процента, по-малко от 85 % средната заплата за педагогическия персонал от средната за страната. В момента е над 105, мисля, че около 110 %. Още веднъж уточнявам, че това е официалната статистика. Разбира се, има различия в градовете. В София в другите сектори са по-високи заплатите, докато в селските училища са по-ниски, но въпреки това те са най-добрите в съответното населено място. Между другото, част от ниските заплати в малките училища трябва да уточня са въпрос на съзнателен избор от самите училища. Директорите на малките училища ми казват – “Аз искам да работя с повече персонал и по-ниски заплати, защото така или иначе тези заплати са най-високите в населеното място.” Каталог: docs -> ind ind -> До началниците на рио, уважаеми/а господин, госпожо началник ind -> Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование ind -> Програма за организиране на участия в международни специализирани изложения за периода 22 април 2011 г. 22 април 2012 г ind -> Никола Саркози в Давос ind -> Каза светльо по повод най-голямата китайска батерия ind -> Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование ind -> Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас ind -> Зам министър изгонен заради етнически скандал ind -> Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование /остс ind -> Закон за предучилищното и училищното образование глава първа общи разпоредби раздел І предмет на закона Изтегляне 403 Kb. Сподели с приятели:
|