Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование
Изтегляне 403 Kb.
|
| Самуил Шейнин: И ще се върна на първоначалния анонс: Не може по време на криза държава, уважаваща себе си – с това започнах, с това ще завърша – да не дава най-голям процент от брутния си вътрешен продукт за образование. Затова моля всички единодушно да ме подкрепят и да кажем: Една държава, която милее за икономиката си, която милее за децата си, която милее за бъдещето си, трябва да даде най-големия процент от брутния вътрешн продукт за образование, особено по време на криза.
Благодаря ви. Това не е (само) мое мнение – цитирам колегите от Европейския съюз. Красимир Вълчев: И да казваме, че тогава ще има устойчивост. Този аргумент ще има тежест. Това е моето мнение като човек, който се е занимавал с бюджет (може и да не е точно). В момента това ниво, което е мизерно, което е ниско и то е неустойчиво, не може да стоим на това ниво. Милена Дамянова: Г-жа Такева имаше предложение. Янка Такева: Моето предложение е:
Това е. Милена Дамянова: Приемаме го. Това решение е наистина разумно. Тук ще добавя и още нещо:
Това са обобщенията, които успях да направя по тази точка. Мисля, че първото е изключително разумно – трябва да се обединим и ще разчитаме изключитевно много на вашата подкрепа, която я имахме още при обсъждането на бюджета за 2011 г., но наистина тези и нарушения, и, как да кажа, дребни понякога сметки и неща, които се случват като нарушения в системата не идват от това, че има прекалено много пари. Напротив, причината е точно обратното. (смях в залата) Предлагам ние наистина да приемем като решение тези три точки. Ние в министерството ще разработим предложение; ще го обсъдим на Отраслов съвет, може би още следващия път, като предварително обаче може да го изпратим, да се знае все пак от социалните партньори и на Отрасловия съвет просто да вземем решение. Така че, ако приемате това предложение, предлагам да преминем към точка “Разни”. Живка Желязкова: Работното облекло в точка “Разни” ли ще остане? Красимир Вълчев: Ако искате, да не го правим сега, а в един друг работен формат следващата седмица, защото времето си минава. Маргарита Денкова: Да, може и тага да го приемем. Красимир Вълчев: Аз не съм сигурен всъщност какво е вашето мнение и за това – дали трябва да даваме някакви указания да се прилага един или друг подход. Самуил Шейнин: Имам конкретно предложение: Да ни се даде конкретно указание как да се прилагат разпоредбите за предоставяне на работно облекло; да се подпише от всички социални партньори и ние ще го изпълним. Живка Желязкова: То е ясно как да се прилага – трябва да го даде в готов вид, а не в пари. Самуил Шейнин: Напишете го. Живка Желязкова: Колегите не искат и никой не иска. Т.е. колегите искат промяна на наредбата и мисля, че някой спомена това – това нещо, предвид спецификата на работата да не се отнася за учителите, защото всеки ден идват имейли, които казват – “Като казарма ли ще станем? Учениците нямат униформи; ние ще бъдем с униформи…” Просто тази наредба в този си вид нас не ни устройва. Това е намаление на доходите; за интернет бяха 180 лв. и тях ги махнаха… (реплики) Красимир Вълчев: Единият въпрос е краткосрочно какво правим; другият е - дългосрочно. Дългосрочно, като сме обсъждали предложения все си мисля, че, след като ние предлагаме проектозакона за училищното образование, можем да предложим и да прокараме специално основание за представително облекло. Разбира се, това нещо ще се забави. Вторият въпрос е – какво правим сега? (множество продължителни шумни реплики) Живка Желязкова: Да направим едно указание, да го подпишем и това е. Милена Дамянова: Добре, правим указанието – и какво да включим в това указание? Асен Александров: Че учителите имат право на представително облекло. Самуил Шейнин: Работно облекло. (множество реплики) Маргарита Денкова: Само “облекло”. Да няма и “работно облекло”. Асен Александров: Но облекло, което те си закупуват – това е въпросът. Марияна Ламбова: В наредбата пише, че е работно облекло. (шумни реплики) Маргарита Денкова: С колегите, които работехме по КТД предложихме да бъде “облекло”. Аспарух Томов: КТД-то не може да противоречи на наредбата. (множество реплики) Марияна Ламбова: Значи, има две точки:
(изразено съгласие) В рамките на облагаемия доход. ………………: Нека да е облагаем. Янка Такева: Няма да остане нищо; недейте така. (продължителни шумни реплики) Аз имам едно предложение: Може ли до края на другата седмица Синдикатът на българските учители да ви предложи едно тълкувание, което съм го апробирала с нашите структури и се приема. Да го сложим тук на масата и да си кажете мнението, да допълните, да извадите нещо и т.н. и да го пуснем. Може ли?
Самуил Шейнин: Ние също бяхме написали; дадохме го, но никъде няма никакво развитие. (множество реплики) Аспарух Томов: Не може ли по предложението на г-жа Ламбова? (реплики) Милена Дамянова: Аз предлагам Синдикатът на българските учители да направи едно такова тълкувание и да го обсъдим заедно с нашето предложение на Министерство на образованието. Маргарита Денкова: Всички искаме да има мир в системата. Асен Александров: Тук нямаме никакво противоречие – всички сме на едно мнение. Самуил Шейнин: И без данъци, без нищо. Маргарита Денкова: То няма да им остане нищо; то няма да е работно облекло. И - едно становище на правната дирекция. Янка Такева: Не, не. Едно писмо за прилагане. Маргарита Денкова: Аз знам, че не трябва становище, но те винаги са контра на всичко онова, което казваме. Милена Дамянова: Нека да го обсъдим и с дирекция “Правна” – да имаме едно становище на дирекция “Правна”. Въпросът е как е зададено, как е зададена задачата. (Социалните партньори изразяват съгласие с направеното предложение – със срок за изпълнение една седмица.) По точка “Р а з н и” от дневния ред * * *
Юлиян Петров: По 200 бройки да ни отпуснат… Маргарита Денкова: И за две години ще наградим всички учители с “Неофит Рилски”… Аспарух Томов: От наша гледна точка, поради напрежението ние повече от 10-15 бройки не искаме, максимум 20 да речем. (множество реплики) Маргарита Денкова: Ние не искаме да пренасищаме системата с наградени учители. Недейте, моля ви се. Трябва да решим правилно нещата. Аспарух Томов: От 120 хиляди учители колко трябва да получат? Маргарита Денкова: Къде има 120 хиляди учители в България? Аспарух Томов: - 85 хиляди. Милена Дамянова: Аз предлагам, понеже г-н Додев е тук във връзка с план-приема, предложението ми е – да има ангажимент, вие да стиковате нещата, да се разберете, но наистина да има прозрачност на критериите. Янка Такева: Пропорционално на броя на синдикалните членове. Маргарита Денкова: Добре, но в тях ще влязат и вашите, г-жо Такева, които ги награждавате с “Учител на годината”. Дава ви се една определена бройка. Аспарух Томов: В регистрационната карта, ако ни искате удостоверение за легитимност, в нея никъде не пише колко са ни синдикалните членове. Янка Такева: Аз лично си ги броя. (множество шумни едновременни реплики) Маргарита Денкова: Г-жо Такева, ние сме си преценили – значи, вие правите конкурса по един начин, ние по друг. Янка Такева: Какво ви пречи това? Маргарита Денкова: Нищо не ни пречи; поздравявам ви за това; но не може веднъж да вземете бройките за конкурса, които ще си излъчите там, 20-30-40 учители – това си е ваша работа; и след това да вземете и още бройки. Аспарух Томов: Те не са вземали тази година; “Неофит Рилски” получиха тези, които от конкурса (“Учител на годината”) получиха. (реплики) Янка Такева: Аз не давам никой друг, освен конкурса “Учител на годината”, защото това са най-добрите учители в България и най-добрите дирктори. Милена Дамянова: Аз предлагам – нека г-н Додев има ангажимента да се разберете. Лазар Додев: Ние миналата година в нашата дирекция го направихме. Милена Дамянова: Аз затова казвам – нека направим една обща среща. (уточнява се дата за срещата – 24 март) /Следва продължитеелн шумен спор между социалните партньори за разпределението на отпусканите бройки за награди./ * * * Самуил Шейнин: Г-жо Дамянова, аз искам днес социалните партньори да изясним един казус, който съюза много го тревожи. Имам три питания към г-жа Такева и се надявам, че тя ще ми отговори.
Янка Такева: За кое става вйпрос? Я ми го прочети. Самуил Шейнин: Ето, това е едно от писмата. Янка Такева: Това е за синдикалните членове – това е синдикалната отпуска. Самуил Шейнин: Да, но тук пише “Директорите по чл. 55 (от КТД) се задължават”. Янка Такева: А, не. Я ми го дай. Ето, сега ще го прочета: На 15 февруари на “Пиротска”… Столична… ще проведе … съставяне и приемане на бюджетите – така, така. За участие са поканени председателите на синдикалните организации на СБУ и директори на училища в София. Каним ви да участвате в работата на семинара. Имаме удоволствието да ви съобщим, че в семинара ще участват еди кои си. Лектори ще бъдат еди кои си. Начало на семинара - … Присъствието като директор е задължително. Отсъствието от работа следва да се счита за платен отпуск на основание чл. 161 от Кодекса на труда, чл. 55 от Колективния трудов договор, подписан за системата на народната просвета, както и чл. 41 от КТД, валидно за вас – вашият е 55, нашият е 41. И го е подписала Минчева като работодател на детските градини – това е за директорите на детските градини. Самуил Шейнин: Виж какво гласи чл. 55. Янка Такева: И виж какво гласи чл. 41. Самуил Шейнин: Само за директорите; другото не ме вълнува. Чл. 55 гласи така: “За изпълнение на задачи, свързани с дейността на организация на работодателите се ползва този член.” И аз си задавам този въпрос – как утре аз да водя организационен живот, когато някой ще ми опука тези дни и ще ми наруши конституционното право. Значи, ние трябва да спрем дейността си като организация, защото утре като нямам дни и хората бъдат принудени да ги използват… Янка Такева: В такъв случай, директорите от Съюза на работодателите в София – дай ми списък кои са и няма да ги каним. Ето Минчева ги кани, ние няма да ги каним. Самуил Шейнин: Минчева е най-малкия проблем. Ето, началника на София-област. Янка Такева: Ами да, и София-област, защото ние сме се договорили с началника на София-област за това обучение. Самуил Шейнин: Заради министерството в момента се въздържам да запозная централата в Европа какво се случва. Янка Такева: Моля ви се, Централата в Брюксел… Този договор си е с нас и този договор ще го спазвате. (реплики) Самуил Шейнин: Този договор го нарушавате и аз ви казвам, че оттук-нататък ние повече няма да изпълняваме КТД, защото той е нарушен от Янка Такева. Янка Такева: Аз ще ви съдя за нарушение на Колективния трудов договор. Това е работодател. (шумни едновременни реплики между г-жа Такева и г-н Шейнин) Самуил Шейнин: Работодателят не може да прилага този член без знанието на ищеца, т.е. само директорът може да поиска да бъде обучаван. Защото аз ще ви кажа (прекъснат) Янка Такаве: Ама, ако искате идвайте, ако не искате не идвайте. Някой да ви е хванал за ръката… Маргарита Денкова: Тогава защо пише “задължително” – тук пише “задължително”, г-жо Такева. Няма право г-жа Минчева. (едновременни реплики от различни страни) Янка Такева: Въпросът на това обучение е хората да си уеднаквят нещата, да няма недоразумения, да има добър социален диалог, да няма напрежение. Щом не иска Съюзът на работодателите, моля дайте си вашите директори – те няма да бъдат канени. Няма никакъв проблем, няма да бъдат канени, това е по желание. (множество едновременни реплики) Самуил Шейнин: Имам чувството, че някакси говорим неясно. Какво значи “задължително”, г-н Гиго Йорданов? Гиго Йорданов: Това, което не иска г-жа Такева да ти го каже, аз да ти го кажа, защото тя е председател, аз съм експерт. Защото 7,5 млн.лв. похарчихте за обучение на директорите и като отидат… – мога да ти извадя писма, и те ги имат в министерството – и това, което говорим на председателите на синдикалните организации, там сме поканили директорите, да са компетентни… (заглушен от множество едновременни реплики) Милена Дамянова: Ако правим диалог, двете страни трябва да се изслушват. Самуил Шейнин: Тези пари ги изхарчи министерството. Янка Такева: Г-жа Минчева е работодател на детските градини и г-жа Минчева подписа като работодател на детските градини. Останалото съм го правила с Ваня Кастрева. Ето сега какво правим – прочети в сайта – Министерство на вътрешните работи, Синдикатът на българските учители, председателя на Народното събрание, председателя на Комисията по образование правим един обучителен семинар и този обучителн семинар е на тема “Насилието в училище”, а голямата подтема е ”Терористичните заплахи като последен фактор за насилие върху учениците”. /С.Шейнин: Възхищавам се./ Каним помощник-директори, директори, учители, – да се обучат – НСБОБ, СДВР, Министерство на вътрешните работи. Ако искате, елате, ако не искате, недейте да идвате. Не каним хора, които не искат да идват. Това е. Ако искате, да ги правим заедно обученията – никакъв проблем. Самуил Шейнин: Правя едно предложение. Вижте, колеги, действително на тази маса се поставят много сериозни проблеми на образованието в България, но те не са в момента в делегираните бюджети – там може да се гордеем и там може да подобрим нещата. Най-големият проблем, за който аз бих предложил заедно да помислим и да повдигнем темата и да обучим учителите – как да направим така, че да намалим броя на отсъствията на учениците от учебни занятия. Много е важно и няма да ви говоря как това влияе на качеството на образованието. Втора тема: Как да активизира учителят учениците в час, защото това е много сериозна проблемна тема в момента не само в България, и в целия свят. Трета тема: Как да увеличим дисциплината на учениците в час, защото всичко това води до подобряване на качеството на образованието.
***
Милена Дамянова: Аз си позволявам да ви прекъсна, поради две причини. Какво излиза в медийното пространсво е едно. Знаете, че медиите са за това да си пишат. Много пресконференции се дават; различна информация излиза; работни групи вървят; фейсбук, ето, г-жа Такева каза, и .н. Но не трябва ние да вземаме това като “Ето, решението”. За да започне учебната година по-рано е ясно, че трябва да променим Закона за народната просвета. Няма да се вкарваме сега в този филм да променяме за следващата година Закона за народната просвета. /Д.Божинова: Много благодаря./ Можем да оптимизираме и да помислим и аз много искам, защото имаме вече конкретни предложения с г-жа Костадинова малко да оптизимираме учебната година така, че наистина май месец да не е като дантела буквално и да се чудим ходим ли на училище, не ходим ли и какво се случва – в тази посока, да. Но за следващата година положението е такова – няма никакви промени. Предвиждаме кръгла маса специално на тази тема. Защото по вестниците наистина много се спекулира – кой го е казал, ама дали го е казал. Има действително различни варианти, защото има предложения и ние сме длъжни да ги обобщим и да ги представим за обсъждане. Това правим. Никой не е казал – догодина от 1 септември – категорично не. (шумни едновременни реплики) * * * Имаме още две теми, съвсем накратко:
Може би първо г-н Додев с няколко думи за план-приема. Лазар Додев: Колеги, мисля, че знаете, че началниците на регионалните инспекторати след съгласуване на предложенията с регионалните комисии по заетостта, където има представители и на общиската администрация, и на областната администрация, и на бизнеса по региони, все пак предлагат на комисията, която работи в Министерството на образованието своя план. Ние го обсъждаме като се съобразяваме с редица фактори. Както знаете, натуралните показатели в България се отчитат на брой ученици. Тази година е значително по-малък броят спрямо миналата година. Броят на седмокласниците тази година е 56700, спрямо 61800 за миналата година. В отделните области този спад е между 9 и 17 % спад на учениците и оттук представяме си, че това означава 5 хиляди и кусур ученици по-малко. Вие като синдикати може да си направите извода, че това води до нмаляване броя на паралелките и съответно на работните места. Ние сме се придържали към принципите да има възможност всеки ученик да кандидатства, да има правото и възможността да намери мястото си в следващия етап на образователната система и да бъде обучаван. В същото време сме се съобразявали и с това по възможност да запазим съществуващите професии, като сме дали възможност, съобразявайки се с миналогодишния реализиран прием да не намаляваме броя на паралелките в профилираните СОУ и гимназии, така че и да дадем възможност за повече работни места. Приемът след осми клас е завишен като план с между 10 и 20 %, така че, ще се даде по-голяма възможност. Мога да кажа и друго – че не навсякъде този план-прием беше съобразен с регионалните особености. Наложи се да обсъждаме по-продължително в някои области предложенията на началниците на регионалните инспекторати. Общо взето, ще ви кажа какво е положението за следващата учебна година:
|