Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование

Маргарита Денкова: Но в повечето случаи се създават невероятни напрежения между учителите в училище и учителите в ресурсните центрове.

Г-жа Дилянова има въпрос.

Г-жа Балева.

• 
  Първо. Изясняване на организация, методика, съобразно различните заболявания и реализирането им, като тук визирам даже и броя часове съобразно конкретното заболяване на децата.
  

Следващият въпрос, който бих искала да задам, тъй като този процес го наблюдавам повече от 25 години: Преди време, всички знаят, ние изпращахме с комисии преди първи клас в помощни училища деца здрави, прави – имаше комисия в училищата, началната учителка, районния лекар и т.н. Това беше и критиката на Европа. Ние спряхме тази практика.

Тези деца нямат неврологично или психиатрично досие, те нямат увреждания примерно със слуха или със зрението. Те са видимо здрави и прави, но те се нуждаят от една много сериозна подкрепа и бих казала работа по отношение на преодоляване на тяхните обучитлни трудности. Не е тайна, че голяма част от изследванията, които говорят за слабата успеваемост, това, което каза преди малко и г-н Шейнин, че, ако на ДЗИ-то вдигнат нивото, 50 % ще отидат с двойки. Повярвайте ми, 20 % са от детските градини; в чиста фаза заминават… Та мисълта ми е: Какво правим с тези от 10 до 20 % с обучителни трудности, които няма да отидат никога на лекар?

В това отношение искам да кажа, че практиката е много добра. Логопедът минава през детските градини, консултира се с учителката и започват една сериозна работа, разбира се, съобразно възможностите, защото и там е ограничен капацитетът.

Тук обаче изискването е, специално за София смея да кажа, от две клиники документи – това е Медицинска академия и психиатрията.

Може би това е за вбъдеще, но трябва да се промени категорично организацията и самата дейност, защото всичките тези 20 % с всичките проблеми, които ние не можем да изпратим и да подпомогнем, стоят на учителя, който е в групата и в класа.

Може би е въпрос на новото ДОИ, и аз бих искала да попитам дали има включен училищен педагог в тази работна група, защото лично ние нямаме информация до момента за това как тече процесът на тази организация.
Другото, което е – забелязваме, че основно се разчита на работата на ресурсния център и това учебните заведения да осигурят педагози и логопеди. В каква посока ще се разшири тази дейност на ресурсния център?
Пенка Иванова: Аз предлагам тези въпроси, които конкретно касаят да речем ОДЗ 8, или училища и детски заведения на територията на района, - да бъде направена среща на място, да ги зададете на колегите от ресурсния център. Защото всъщност в момента нищо не се прави извън, това, което е разписано в правилника.

И по отношение на организацията и методиката, утвърждаването на учебната програма, разпределението на часовете; разпределението на учебните и детските заведения между ресурсните учители, тъй като някои ресурсни учители, за да постигнат норматива, те трябва да посетят няколко учебни или детски заведения – това са все неща, които ние отчитаме като проблемни и затрудняващи работата на ресурсните учители, и оттам-нататък – на образованието, на услугата, която те предоставят.

Аз ви предлагам, защото при вас може би има този проблем; в другото заведение има друг проблем – да го коментираме на тези срещи които ще направим в рамките на два месеца. Направен е графикът, така че достатъчно време ще има да се поставят проблемите.
* * *
Маргарита Денкова: Ако сме свършили с въпросите към г-жа Иванова, аз искам да ви обърна внимание и едно предложение прави синдикат “Образование”:

• 
  Предлагаме в Наредба № 7 да отпадне чл. 11 за 10 %-то завишаване на броя на децата в паралелките в училище.
  

• 
  Предлагаме началният етап да бъдат 22 ученика (в паралелка);
  
• 
  За среден етап – 24 (ученика в паралелка);
  
• 
  За горен етап – 26.
  

Милена Дамянова: Аз ви благодаря за това предложение, защото ние много сме го обсъждали с г-н Додев. Обаче, как да кажа, съзнавам, че тук натискът и атаките ще са много големи. Дори тази година малко ограничихме (броя на децата в паралелка) в първи клас, ако забелязвате. /М.Денкова: - Да./ Защото не можеш да приемаш деца, и в един момент тези деца да ти седят като в кошер и да говориш за качество на образоватлния процес; ами, няма как. Затова се получава и другото – един учител работи с 16 души, друг учител работи с 30 души. /М.Денкова: И повече даже./ Това е, как да кажа, - за съжаление, наистина понякога гледаме на децата като продукт.

Оттам вече идва и качеството, защото за каква индивидуализирана работа говорим на учителя с детето, на кого по-напред (да обърне внимание) в тези минути, които има? Съзнаваме, че няма как да го направим.

Аз лично приемам това предложение.
Маргарита Денкова: Трябва по някакъв начин да си върнем това, което ни беше отнето.
Юлиян Петров: Най-малко, да се анонсира, че от следващата година ще бъде така.

Маргарита Денкова: Да не се приемат повече ученици от това, което го има оттук-натам, но да продължи тази стъпка.

Има паралелки, които се сформират след приемните изпити сега след седми клас; дайте да не бягаме от тези неща, за тях говорим.
(множество реплики)
Асен Александров: В СОУ проблемът си върви от първи клас.
Маргарита Денкова: Не говорим за онова, дето ние викаме заварено положение, и за директорите, които са на постоянен трудов договор и министерството, приема, че е заварено положение и не можем да ги пипнем да се явим на коркурс.

(множество шумни реплики)
“Решение на педагогическия съвет” – кой им дава това право да променят законите и наредбите? Педагогическият съвет решил, че ще бъдат 30 ученика, и се отнемат от другите…
***
Милена Дамянова: Аз ви благодаря за заседанието. Много се извинявам, че беше емоционално, обаче пък беше резултатно.

Пожелавам ви приятна вечер.

/ Край на заседанието – 19.05 ч. /

------------------